Фармакокинетика на инхалационните анестетици Показва връзката м/у дозата, тъканната концентрация и продължителността
фактори от които зависи алвеоларната концентрация са
Изтегляне 19.03 Kb.
|
Свързани:
Анестезия
| фактори от които зависи алвеоларната концентрация са:
Белодробният кръвоток, който е равен на сърдечния минутен обем (СМО), и от големината на който зависи усвояване на анестетика от белодробната циркулация. При голям поток без белия дроб, много бързо се отмива анестетика от алвеолите се усвоява и отнася и затова МАК е нисък, трудно се достига желаната концентрация, защото много бързо се отнася анестетика от алвеолите, но той се занася много бързо до другите тъкани. При увеличаване на СМО (сърдечния минутен обем) се повишава усвояването на анестетика от белия дроб, и по – бавно се повишава прациалното налягане на анестетика в алвеоларния газ, и оттам е по- забавено въвеждането в анестезия. При нисък СМО (хиповолемия, миоарден инфаркт, шок) бързо нараства алвеолараната концентрация и има риск от предозиране и усложнения. Защото концентрацията се задържа много висока понеже не се отнема такава скорост от тъканите и пациента вдишва високи концентрации и анестетик. Други фактори от които зависи МАК е колко се разтваря анестетика Разтворимостта на анестетика в кръвта, като слабо разтворимите (N2O) – райски газ, се усвояват бавно и бързо се достигат високи алвеоларни концентрации и обратно добре разтворимите (халотан) се усвояват в голяма степен и прациалното налягане в алвеоларния газ остава ниско и въвеждането в анестезия става бавно. Концентарционния градиент на анестетика, между алвеолария газ и венозната кръв. Градиент – някава разлика между две среди. Парциалното налягане на анестетика във венозната кръв зависи от тъканната утилизация. Преминаването на анестетика от кръвта към тъканите зависи от тъкана разтворимост, регионалния тъканен кръвоток, градиента между артериалната кръв и тъканите. Пръвоначално по – големи количества анестетик се усвояват от мозъка, сръцето, бъберците, хепара и ендокринните жлези. Във белия дроб всичката кръв която се връща по нашето тяло от главата до петите ни и пръстите на краката. Чрез двете кухи вени отива в дясната част на сърцето и от дясната камера се изстрелва в артерия пулмоналис и цялата венозна кръв минава през белия дроб. Там има едни алвеолки които са пълни с анестетик, този анестетик преминава във въпросната венозна кръв, както преминава кислорода, както преминава въглеродия диоксид и всичко останало т.е. налягането на анестетика зависи и от т.нар. тъканна утилизация, тъканно използване. Преминаването на анестетика от кръвта към самите тъкани т.е. тук имаме на три места в три пространства (напр. 3 балона един до друг и от единия балон влиза във другия във третия) т.е. от алвеолките анестетика отива в кръвта и от кръвта вече отива до тъканите. Имаме градиент- разлики м/у анестетика в алвеолките, м/у анестетика във кръвта и м/у анестсетика във тъканите. Първоначално по-големи количества анестетик се усвоаяват във мозъка (той е много мазен, анестетиците обичат мазнини) в сърце, бъбреци, черен дроб, ендокринни жлези Алвеоларната вентилация, при хипервентилация се поддържат високи концентрации на анестетик в алвеолите и обратно. Т.е. ако дишаме дълбоко или учестено или някой ни е пъхнал една тръба ни е закачил на един апарат или диша учестено, по –често или със големи обеми. Ще ни достави повече анестетик, от колкото ако ние си дишаме бавно с малки обеми или някой съответно ни диша било с маска, било чрез вентилация с малки обеми и малка честота. 300мл е задължителен дихателен обем. Една дихателна честота 12-15-16 също е нормална има риск, ако не е преценя правилно, да я хиповентилирам- да не я обдишвам достатъчно и по този начин да доведе до усложнение, не само до това, че анестетика бавно ще постъпва но и други. Изтегляне 19.03 Kb. Сподели с приятели:
|