Фериботната връзка „Варна Кавказ” и перспективи за евроазиатските интермодални превози”

Три основни документа, които регламентират нормативно и технологично функционирането на директна фериботна връзка за превоз на товари с жп вагони и контейнери между пристанище Варна (България) и пристанище Кавказ (Русия) бяха подписани от министрите на транспорта на България и Русия на 18 януари 2008 г. Документите са изготвени от експерти на ниво министерства.

- Основният документ е „Спогодба между министерствата на транспорта на Република България и Руската федерация” за организацията на тази връзка.

- Вторият документ е „Правила за превоза на товари за пряко международно съобщение чрез пристанищата Кавказ и Варна”. Правилата осигуряват равнопоставен достъп на жп и на морските превозвачи на България и Русия. Фериботните кораби на равноправни начала могат да са собственост на всяка от страните или наети от съответни представители.

- Третия документ е „Статут за съвместна експлоатационна дейност”, определя рамката за управление. В него представителите на двете страни участват на равноправна основа.

След основните документи следва да се договорят условия и подпишат съпътстващите ги вторични документи, правилници за експлоатация, разчитане и договори между отделните лицензирани оператори, железопътни и морски/фериботни/ превозвачи. С тях ще се определят условията за начина на размяна на вагоните и контейнерите, както и съответните разплащания.

Към настоящия момент в заключителен етап е работата по доуточняване и подписване от железопътните и морските превозвачи на българската и руската страна на:

1. Правила за експлоатация, пономерно отчитане и разчитане за ползването на товарните вагони и контейнери в прякото международно железопътно-фериботно съобщение през пристанищата Варна (Република България) и Кавказ (Руска федерация), с които се регулират взаимоотношенията между железопътните превозвачи на страните от ОНД и Балтийските страни, свързани с експлоатацията и разчитанията за ползването на товарните вагони и контейнери през фериботната връзка

и

2. Споразумение между Открито акционерно дружество „Руски железници”, БДЖ ЕАД и Морски превозвач (руски) за експлоатация, пономерно отчитане и разчитане за ползването на товарните вагони и контейнери в прякото международно железопътно-фериботно съобщение между пристанищата Варна (Република България) и Кавказ (Руска федерация).

В рамките на работните срещи на експертите между БЖД ЕАД и ОАО РЖД, на които се разработваха тези документи участва и представител на руски морски превозвач, който се ангажираха да предостави по-детайлна информация за организацията на пробния рейс - период на провеждане на рейса, технически параметри на кораба, както да информира на специална среща с нашите товародатели и спедиторски фирми за номенклатурата на товарите, които могат да бъдат превозени и за превозните цени за морското разстояние.

Подписаните документи, напълно отговарят на европейските изисквания, въпрос само на бизнеса е каква инициатива ще прояви в организирането на превозите. Представителите на бранша и бизнеса в България активно участваше и при подготовката на правилата. Става дума за Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) и за Асоциацията на българските корабни агенти (АБКА). Взеха се под внимание и всички предложения, за да се защити интересът на българския бизнес.

Всеки товародател ще трябва да преценява откъде ще му е най-изгодно да транспортира продукцията си. Подбирайки оптималния маршрут, времепътуване и цени да си даде съответно сметка към коя част ще се вози - Русия или ОНД. Предимство ще имат по-ниските цени и бизнес интересите или конкуренцията. В момента Варна - Иличовск има възможност годишно да транспортира и обработва около 3 милиона и 200 хиляди тона товари, но Варна фериботна едва използва 10 - 15 процента от капацитета си като експедира средно 1300 вагона годишно и обработва около 200 хиляди тона товари във вагони. Отказаните официални заявки през 2006 г. за износ на стоки от България към Русия като количество са четири пъти повече от превозените. Значителен ръст има в заявките за износ на вино, алкохол, лекарства и други акцизни и неакцизни стоки. През 2007 г. И 2008г. дори част от фирмите престанаха да търсят услугите на ферибота Варна - Иличовск, тъй като за украинците връзката не е приоритетна и се създват финасови и други затруднения по вече договорени условия с БДЖ. Има случаи с български фирми, какъвто например е с „Трансбалкани" която е превозла през 2007г. над 15 хиляди тона товари за Русия през Унгария, въпреки че е по-дълго, по-бавно и по неизгодно.

Според плановете, които бяха презентирани в първата година с връзката ще се превозят 165 хил. тона товари, от които 100 хил. тона износ за Русия и 65 хил. тона внос. Предвижданията са:

- според българските експерти през първите 5години до 2013 г. товарооборота да стигне 600 хил. тона, като 400 хил. от тях ще са износ, а 200 хил . т. внос.

- според руските експерти през първите 5 години до 2013г. товарооборота се очаква да достигне 2000 хил. тона

Интерес представляват превозите на контейнери и товарни автомобили, които бележат значителен ръст и уплътняват фериботните кораби.

Товаропотокът зависи от условията, които ще се създадат. Руската страна вече заяви, че от порт Кавказ ще превозва всички материали и товарите за строителството на АЕЦ „Белене" и за другите енергийни проекти, Т.е. ферибота е логистичната основа на подписаните инфраструктурни и енергийни проекти, което очертава добро бъдеще на ферибота.
Сравнителен технико-икономически анализ

1. Фериботният комплекс Варна е едно от уникалните транспортни съоръжения в региона на Черно море. Има възможност за едновременна обработка на два фериботни кораба. Позволява преминаване от стандартно европейско (1435 мм) към руско (1520 мм) междурелсие на вагонИте.

2. Защо пристанище Кавказ:

Плюсове на Кавказ:

• 
  Съществува работещо фериботно гнездо (връзката може да започне работа веднага);
  
• 
  Сравнително добре е защитено срещу лошо време;
  

• 
  Невъзможност да оперират наличните нашите фериботни кораби, тъй като пристанището е плитко за газенето на кораби от този тип.
  
• 
  слабо развита жп инфраструктура (връзката между пристанището и жп мрежата е чрез около 20 км еднопътна линия в блатиста местност)
  

Може да превозва:

• 
  50 жп цистерни или
  
• 
  40 стандартни жп вагона или
  
• 
  64 тежкотоварни камиона или
  
• 
  108 20-футови контейнера на ред.
  
• 
  В зависимост от теглото на товара може да вози общо 318 TEU на няколко реда;
  

Корабът е построен в Херсонския корабостроителен завод по поръчка на компанията “UPM Transportation”. Компанията е с офис в Истанбул, но се управлява от руснаци - президент е Хоким Матчанов, технически директор е Игор Чистяков. В момента оперира с кораба по дестинациите Кавказ – Самсун (Турция) и Кавказ – Поти (Грузия).

Заводът е построил още един кораб от същия тип – “Феруз”, който е пуснат на вода, но все още не е предаден на собственика. Приложен е снимков материал от кораба с вагони при обработка в порт Кавказ.

4. Предимства на проекта:

• 
  Избягват се транзитни /посредни/ страни при износ и внос (Украйна);
  
• 
  Появата на конкуренция ще принуди Украйна да преосмисли търговската си политика по съществуващата връзка Варна – Иличовск.
  

Между 4 и 5 млн. лв. За ремонт на жп инфраструктурата на ФК – Варна. От 2000 г. досега не са отделени средства за ремонт. Това е причината през 2007г да има няколко дерайлирания на вагони. В момента заради липса на средства една маневра в приемно – отправния парк се извършва за 2 до 3 часа вместо за 20 мин.

Точно как ще се организират превозите е преди всичко проблем на спедиторите и превозвачите т.е. на бизнеса. Нищо не пречи една стока да бъде събрана на фериботния комплекс и претоварена ако логистичната схема го изисква. Това е въпрос на сметка и дали има смисъл вагонът да се разкарва, да идва и да се връща. Важното е да се подбере най-рационалната схема, която предвижда колкото е възможно по-ниски плащания, и по бърза доставка а това още веднъж потвърждава, че всичко се намира в ръцете на бизнеса.

Ако бизнеса има финансов ресурс и интерес, наема вагони, превозвачи и транспортира. Движението на вагоните е приоритет на спедиторите, на клиента, както и на съответния превозвач, който трябва да е много гъвкав. От тях се очаква да съумеят да създадат правилна логистична верига. От българска страна партньори ще са БДЖ и всички лицензирани по, закон жп превозвачи. От руска страна в правилата също са записани като партньори Руските железници и другите руски превозвачи. В Русия и страните от ОНД, които използват един и същ парк вагони, основният превоз на товари се осъществява около 85% чрез железница.

ЖП превозвачите също могат да наемат или купят кораб. Полските железници в една от фериботните си връзки наеха кораб.

Начина на работа е както на ферибота Варна - Иличовск. Ферибота ще оперира с руски жп вагони и контейнери. Парка на руските жп вагони е над 50% частна собственост. Контейнерите могат да са собственост на различни компании.

Фериботният комплекс Варна е уникален комплекс, като ние сме единствената страна в Евросъюза, където без претоварване вагоните могат да преминават от руско/1520мм/ към европейско/1435мм/ междурелсие. На всички вагони, които пристигат от Русия, без проблеми се сменят колоосите и се пускат да се движат по жп мрежата. Един от важните моменти, на който специално е акцентирано в правилата, е че тези вагони могат да стигат до всички съседни страни както у нас, така и в страните от ОНД, Русия и съседни на нея страни. Има добри възможности, които определят и една по-далечна оптимистична перспектива - да станем врата както към Близкия, така и към Далечния изток.

В Приложената снимка е показван Фериботния комплекс Варна.


Работа на порт Кавказ с руски фериботни вагони и контейнери

Малката дълбочина на порт Кавказ продължава да се коментира от специалистите. Затова корабите, с които ще се превозва, ще са по-малки от тези, които се движат между Варна и Иличосвск, които транспортират до 108 вагона на курс, докато фериботните кораби обработвани в Кавказ няма да качват повече от 50 - 60 вагона. Ако в бъдеще пристанището бъде удълбочено, каквито са намеренията, ще могат да се движат и по-големи плавателни съдове. Българските кораби, които в момента обслужват Варна - Иличовск - Поти, ще продължат да работят по тази линия. Там има достатъчно работа.

Пристанище Кавказ все още не е открито за акцизни стоки. По принцип то е структурирано за пътнически превози. Съществуващата инфраструктура и коловозно развитие са добри и могат да се използват. Руската страна в момента реализира мащабен проект за преустройството му. В момента пристанище Кавказ функционира и работо с кораби с 50 - 60 вагона и контейнери.
Организация и перспектива на фериботните и контейнерни превози

Перспективи за българските превозвачи и износ:

Всеки може да оперира по връзката, стига да построи или наеме фериботен кораб с плитко газене. Необходимата инвестиция за това е между 30 и 40 млн. евро.

Основен клиент – винарската промишленост, храни, лекарства, козметика,

В перспектива – строителни материали за олимпиадата в Сочи, Транзитни товари по оста Запад – Изток.

Какво ще се внася:

Машини и съоръжения за строеж на инфраструктурните проекти в енергетиката – със сигурност за АЕЦ Белене, вероятно и за “Южен поток” и “Бургас – Александруполис”. Суровини и горива за българската промишленост.

В преспектива: Транзитни товари по оста Изток –Запад.

Очаква се до края на 2008г, първият пробен рейс да бъде осъществен. Русия ще изпрати вагони с руски фериботен кораб, а България стоки, които не са акцизни и не изискват проверки в лаборатории, все още липсващи в порт Кавказ. Вече е започнала маркетинговата подготовка. Ще се прецизира номенклатурата на товарите които ще се возят първоначално, като постепенно ще се премине към пълната номенклатура. За да заработи пълноценно една такава транспортна връзка, е необходимо технологично време минимум 2 години. При Варна - Иличовск то продължи между две и три години.

Руската страна заяви, че има три кораба, които са в експлоатация и четири, които се строят. Всичките руски фериботни кораби за частна собственост. Първоначално ще се стартира с един кораб седмично, като се очаква към края на годината, курсовете да нарастнат постепенно до 2 седмично. По подобна схема в края на 2007г стартира железопътна фериботна връзка Германия - Русия.

Направихме проучване между българските товародатели и спедитори, като в резултат имаме яснота по отношение на вида и количеството на товарите, с които могат да бъдат натоварени празните вагони, пристигнали от Кавказ за пробния рейс. Това са основно бентонит, плоскости и метални съдове за производство на напитки.

Подготовката по осъществяването на пробния рейс изисква провеждане на работни срещи на експерти в пристанищата Кавказ и Варна фериботна, за осигуряване техническа съвместимост на корабите, подходите и преходните мостове, и запознаване със съществуващата инфраструктура. Затова поканихме руската страна във Варна фериботна, като предложехме следните точки за обсъждане:

1. Техническите характеристики на кораба, обслужващ фериботната връзка Кавказ – Варна, с оглед предприемане на подготвителни действия по обслужването му.

2. Експлоатационните възможности и техническите характеристики на фериботния комплекс Варна и пристанище Кавказ с оглед съгласуване и предприемане на подготвителни действия.

От проведени неофициални разговори и кореспонденция получихме информация, че руските партньори предвиждат за пробния рейс да отправят кораба „Аненков”, който е с ширина 16 м. Този кораб няма техническа съвместимост с ширината на нашия кей, който е 26 м. За да осигури съвместимостта, респ. безопасността, трябва да се изработят допълнителни кейови приспособления. Считаме, че не е целесъобразна такава инвестиция само за пробния рейс.

В търсене на подходящото решение, в през април 2008 г. беше направено посещение на кораборемонтния завод в гр. Севастопол, Украйна, където се извършва преустройство на ро-ло кораб във фериботен кораб, планиран за работа по линията Кавказ – Варна. По проект корабът трябва да бъде с една открита товарна палуба, върху която ще се монтират пет релсови коловоза и кърмова част, оформена с възможност за съединяване с преходния брегови мост (каквито има във Варна, Кавказ, Иличевск, Поти, Батуми). Максималната дължина е 133,67 м и максималната ширина 22,0 м. Експертното мнение на специалистите е, че корабът би могъл да работи по линията Кавказ - Варна.

По време на посещението в завода е видян и фериботния кораб „СМАТ”, с показатели, отговарящи за работа по линията Кавказ – Варна.

След запитване, чрез посолството ни в Москва, в отговор руската страна (писмо от държавния секретар и заместник-министър на транспорта, г-н С. Аристов) ни информира, че на този етап в морското пристанище Кавказ се извършва реконструкция на граничния пропускателен пункт и се планира създаване на необходимите условия за осъществяване на граничен, митнически и друг контрол на местата за претоварване, в това число и на фериботния комплекс. Очаква се тези дейности да приключат през 2009 г.

В Министерство на транспорта ИА ”Железопътна администрация” с ИА „Mорска администрация”, ИА „Пристанищна администрация” и ДП „Пристанищна инфраструктура”, съгласуваха необходимите действия, които ще предприемат съобразно своята компетентност. Беше приет график с конкретни действия и срокове, за реализиране на първия пробен рейс, по линията Варна – Кавказ, а именно: