Фиг. Дефиниция на сеизмичен момент. Разлом с площ А; Относително преместване по вектор u



Дата11.01.2018
Размер26.44 Kb.
#44162
    Навигация на страницата:
  • Фиг. 1.






group 1

Фиг. 1. Дефиниция на сеизмичен момент. Разлом с площ А; Относително преместване по вектор u; Сеизмичният момент е Мо = µ u А (за µ виж текста)

Под сеизмичен момент Мо (разглеждан като скалар) се разбира произведенеито на модула на твърдостта µ, векторът на преместване u (големината му) и разломната площ А, по която е станало преместването.



Магнитудна скала по сеизмичен момент

Въведена е от Том Ханкс и Хиро Канамори през 1979



където Мw е безразмерна величина. По принцип магнитудът е безразмерна величина, инструментална мярка за отделената при земетресението сеизмична енергия. В този аспект за дадено земетресение можем да имаме само един магнитуд (от определен тип). Това е в различие от сеизмичната интензивност (12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник), която е мярка за въздействието на сеизмичните вълни върху повърхността на земята и в този аспект намаля с увеличаване разстоянието от хипоцентъра (за едно земетресение може да има различни интензивности в зависимост от разстоянието). В повечето случаи магнитудът се определя от амплитудата на регистрирана в определена станция сеизмична вълна. Тъй като тази амплитудата намаля с увеличаване разстоянието от хипоцентъра, то за да имаме един магнитуд, се прави такава корекция на амплитудата да има големина, която би била регистрирана на определено стандартно разстояние (обикновено 100 км). Общата формула за изчисляване на магнитуда е следната (скала на Рихтер):

М=lg [A/A0] + const.

Като се отчете влиянието на разстоянието до хипоцентъра и локалните условия в точката на регитрация формулата добива следния вид:



където е обозначенията са: а -- амплитуда на отместването в микрометри, Т -- период на вълната (в секунди), Δ -- епицентрално разстояние, h -- дълбочина на огнището на земетресението, f(Δ, h) -- емпирична функция, даваща корекцията за стандартно разстояние и С – корекция за локалните условия в точката на регистрация.

Има магнитуди по различни видове вълни. Магнитудът за обемни вълни се обозначава с малка буква m. По Гутенберг и Рихтер

където М е локалният магнитуд (по Рихтер).

Първоначално магнитудът се е определял и графично (графика от типа на палетка), като при измерена амплитуда и разстояние до хипоцентъра се определя магнитуда (Фиг. 2)

Взривовете на атомните бомби също предизвикват земетресения, магнитудът на които може да се определи по формулата ,



където Q-заряд в килотона. Така атомната бомба, хвърлена над Хирошима има еквивалентен заряд 30 килотона, оттук M=5.1



Фиг.2 Графика за определяне магнитуда на едно земетресение по измерена максимална амплитуда на сеизмична вълна (при измерена амплитуда и разстояние до хипоцентъра се определя магнитуда).



По-нататък в определянето на магнитудите са настъпили редица изменения – появяват се магнитуди по повърхностни вълни - Ms, магнитуди по обемни вълни – mb. За да се отличават от тази на Рихтер, неговото първо определение получава названието “локален магнитуд” (ML), който се използва за разстояния до 600 километра. След това разстояние преобладават повърхностните вълни. След много трудоемки анализи въз основа на много данни Рихтер и Гутенберг са намерили следните емпирични зависимости

:




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница