Филип Николов Русенските народни представители в Учредителното събрание



Дата19.01.2018
Размер214.66 Kb.
#48514


Филип Николов

Русенските народни представители в Учредителното събрание




Русе 2017 г.


1878

19 февруари/3 март - Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор
8 май - княз Дондуков-Корсаков встъпва в длъжността на руски императорски комисар в България
1/13 юни - 1/13 юли - заседава Берлинският конгрес
1 юли/13 - подписан Берлинският договор
1879

10 февруари - открива се Учредителното събрание в Търново
16 април - приета Търновската конституция



Граници на България според Санстефанския и Берлинския мирни договори от 1878 г.


Административно деление на Княжество България

(На тази база е конституиран списъка на делегатите в УНС)

След Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., европейската политическа карта се променя значително. Границите на Княжество България (63 хил. кв. км) са определени в чл. 2 на договора На територията на Княжество България остават 5 губернии и 33 окръга:

Софийска губерния - обхваща 8 окръга с административни центрове: гр. София, гр. Орхание (дн. гр. Ботевград), гр. Златица, гр. Самоков, гр. Трън, гр. Радомир, гр. Кюстендил и гр. Дупница;

Варненска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Варна, гр. Провадия, гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. гр. Добрич), гр. Балчик, гр. Шумен и гр. Силистра;

Русенска губерния - обхваща 7 окръга с административни центрове: гр. Ески Джумая (дн. гр. Търговище), гр. Разград, гр. Тутракан, гр. Русе, гр. Свищов, гр. Плевен и гр. Никопол;

Търновска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Осман пазар (дн. гр. Омуртаг), гр. Търново (дн. гр. Велико Търново), гр. Елена, гр. Габрово, гр. Севлиево и гр. Ловеч;

Видинска губерния - обхваща 6 окръга с административни центрове: гр. Вратца (дн. гр. Враца), гр. Орехово (дн. гр. Оряхово), гр. Берковица, гр. Лом паланка (дн. гр. Лом), гр. Видин и гр. Белоградчик





Сградата, в която се провеждат заседанията на Учредителното събрание




Салонът в бившия турски конак в Търново, където се е провеждало Учредителното събрание (гравюра от The Grafhic, 22 март 1879 г.)


Хронология

1879 г. 10 февруари. В Търново се открива Учредителното събрание с 229 делегати (88 избрани, 117 по звание (12 представители на висшето духовенство и 105 председатели на административните съвети и съдилищата), 5 представители на учреждения и дружества и 19 назначени от руския императорския комисар). Прения по “общонародния въпрос“ и изпращане на неофициален Мемоар до великите сили, подписан от 120 народни представители, с искане за единство на българския народ. Оформяне на политически групировки в събранието – “консерватори“ (Тодор Икономов, Марко Балабанов, Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Тодор Бурмов) и “либерали“ (Петко Славейков, Драган Цанков, Петко Каравелов).

1879 г. 27 февруари. Учредителното събрание изпраща мемоар до великите сили срещу разпокъсването на България по Берлинския договор.

1879 г. 21 март. Отхвърлен е рапортът на консерваторите за основните принципи на конституцията. Под натиска на либералите започва разглеждането й по членове.

1879 г. 3 април. София е обявена за столица на Княжество България.

1879 г. 16 април. Приема се Търновската конституция, състояща се от 22 глави и 169 члена.

1879 г. 17 април. Първото Велико народно събрание избира Александър Батенберг (5.4.1857, Верона–17.11.1893, Грац) за княз на България. Батенберг произхожда от управляващата династия на херцогство Дармщат, племенник на руския император Александър II, има роднински връзки с управляващата английска династия.

Събитията според Симеон Радев

Откриването на Учредителното събрание в Търново.

Митингите в църквата "Св. Никола".

"Млади" и "стари". Каравелов водител на "младите".

Идеята да се разтури Учредителното събрание.

Ултиматум на Давидова до княз Дондукова.

Намеса на Лукиянова в Учредителното събрание.

Развязка на "общонародния въпрос".

Руският проект за конституцията.

Докладът на комисията в Учредителното събрание .

Речите на Каравелова и Славейкова против доклада.

Духовната цензура и либералите.

Свободата на сдруженията.

Разискванията по повод сената.

Едноборство между Т. Икономова и дядо Славейкова.

Бурни сцени в събранието.

Протестът на консерваторите и на владиците.



Русия в полза на консерваторите.

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1.



Табло с портретите на депутатите в Учредителното събрание.

Конституиране на Учредителното събрание 

Приемането на "Органическия устав" трябва да стане до 21.ІV.1879 г., срокът на престояване на руската армия. Неизпълнението застрашава новоосвободена България с нова окупация. И княз Дондуков-Корсаков определя свикването на Народното събрание за 10.ІІ.1879 г. Според чл. 4 на Берлинския договор Учредителното събрание се нарича "Събрание на именити люде". Това са хората от висшето духовенство, т.е. екзархът, митрополитите и управниците на епархии, както и гръцкият митрополит на Варненската епархия - общо 11 души; видинският мюфтия и софийският равин - 2 души; председателите на съдилищата в България, председателите на окръжните и градските общински съвети - всичко 105 души.
Това са "именитите люде" на България от онова време. С одобрението на император Александър ІІ княз Дондуков-Корсаков решава "да допълни този състав с избрани от населението на 10 000 души по един депутат". Избраните по този начин са 87 депутати. Към тях са прибавени още няколко образовани българи, както и представители на някои български дружества. Общият брой е 231 души. Този брой е посочен обаче само в първите заседания. След 11-ото заседание броят е вече 229. Вероятно не са дошли или са напуснали двама или трима. Това е цветът на българската възрожденска интелигенция. 63 са участници в революционните борби. Сред тях са Кирияк Цанков, Марин Поплуканов... Почти не остава по-образован, по-заслужил или по-известен да не е избран.
Учредителното събрание се открива на 10.ІІ.1879 г. в Търново. Заседанията се провеждат в бившия турски конак, построен от майстор Кольо Фичето през 1872 г. Точно в 10 часа пристига княз Дондуков-Корсаков, седнал в каруца, облечен в парадна униформа, с калпак и бяло перо, посрещнат от търновчани с гръмогласно и нестихващо "Ура!"... Престарелият Антим І бавно се изкачва на трибуната и с разтреперан глас обявява "Събора" за открит и дава думата на княз Дондуков-Корсаков.

http://www.duma.bg/node/76016

Дейност на Учредителното събрание

Учредителното събрание се открива на 10 февруари 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново. Освен 231 депутати, присъстват и представители на султана и на Великите сили. Събранието се открива със слово на княз Дондуков-Корсаков. Берлинският договор определя правомощията на УС - изработване на органически устав (ОУ) и избор на княз. Но учредителното събрание не започва веднага своята дейност.

1) Общобългарският въпрос 
- някои депутати са на мнение, че с участието си в УС се съгласяват с решенията на Берлинския договор; 
- други - дали УС е върховен орган на Княжеството, щом повечето българи са под чужда политическа власт. 
Училището при църквата "Св. Никола" се превръща в своеобразен политически клуб. 
14 февруари 1879 г. 
Избрано е временно бюро - председател: бившият екзарх Антим I; подпредседател: митрополит Симеон; секретари: архимандрит Константин и Тодор Икономов. 
Те обсъждат и приемат Вътрешен правилник. 
22 и 23 февруари 1879 г. 
Реч на Марко Балабанов - поставя националния въпрос, после се изказват д-р Константин Стоилов, Димитър Греков - първи сблъсъци между фракциите на либерали и консерватори. 
- писмо на карловските вдовици 
- писмо на представителите на Източна Румелия 
- писмо на охридския митрополит Натанаил. 

2) Прочит на проекта за Органически устав 
Д-р Константин Стоилов предлага да бъде избрана комисия, която да обобщи идеите на проектоустава. П. Р. Славейков възразява. Следват две поредни заседания, на които е избрана 15-членна комисия в състав: 
д-р К. Стоилов, М. Балабанов, Т. Икономов, Илия Цанов, митрополит Симеон, епископ Климент, Никола Даскалов, д-р Константин Помянов, Григор Начович, Андрей Стоянов, Димитър Греков, Драган Цанков, Христо Стоянов, Петко Горбанов, д-р Георги Вълкович. Петко Каравелов също е избран, но отказва да участва. 

21 март 1879 г. 


Рапорт на комисията върху основните начала на конституцията на Българското княжество - разделен условно на две части: 
1 част: обосновани са основните конституционни принципи: свобода, равенство, самоопределение, обезпечение на личната неприкосновеност. Това са принципите на всяка свободолюбива и напредничава конституция. 
2 част: конкретни предложения за допълнения в духа на "разумния консерватизъм" - противоречат на декларираните принципи на демократичен дух: активно и пасивно избирателно право; двустепенни избори за НС; учредяване на Сенат (20-25 души, над 40 години), който да тълкува Конституцията; ревизия на Конституцията след 5 години. 

Критика на П. Р. Славейков и П. Каравелов - докладът е отхвърлен, засилва се политическата поляризация. 



3) Същинско обсъждане на проектоустава 
"Органически устав" като държавноустройствен акт е с по-нисък ранг от "Конституция". ОУ имат страни, които нямат пълен суверенитет и са подчинени на друга страна. Установеното международно положение на България е неприемливо за търновските учредители. Всички единодушно приемат наименованието са Устава да се промени на "Конституция на Българското княжество". Отхвърлен е и фрагмента от чл. 3 на проекта за "васално отношение към Блистателната порта". 

Обсъждания на проекта: 


На глава I: "За земята (територията) на Княжеството" 
- чл. 3 - за административно-териториалното делене, дебати, алинея, че ще се създаде специален закон за това
- чл. 23 - за българския трибагреник - нов; за наследяване на княжеското достойнство (променен) - в мъжка низходяща права линия; членове на регентството да бъдат най-близките роднини на княза (отхвърлен); 
- чл. 29 - регенти могат да бъдат министри, председатели и членове на Върховния съд (нов) 
- чл. 35 - князът може да бъде даряван с държавни имоти (отхвърлен) 
- чл. 47 - князът може да издава наредби със силата на закони (нов) 
- чл. 58 - в княжеството няма титли за благородство и ордени (нов) 
- чл. 59 - князът може да отреди един знак за действащо отличие във време на война (нов) 
- чл. 61 - свобода на личността - да няма роби, всеки роб, стъпил на българска земя става свободен човек (нов) - по предложение на Марко Балабанов 
- чл. 75 - наказателноправни принципи - престъпленията не се наказват по други начини, освен предвидените в закона (нов). 
Главите "За свободата на печата" (VIII) и "За свободата на събранията" (IX) предизвикват бурни дебати. 
- чл. 79 - за свободата на печата, няма цензура - изказвания на Георги Странски и Драган Цанков (нов); гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие да обсъждат всякакви въпроси без да искат позволение; позволява им се да се обединяват в дружества (допълнен) - писмен протест на висшите православни духовници и някои умерени и консерватори. 

Сблъсъкът между либерали и консерватори достига своята кулминация на 27 март 1879 г. при обсъждането на чл. 78 от проекта. "Представителството на България се заключава в Народно събрание, което бива 1. Обикновено и 2. Велико" - консерваторите искат Сенат - следват речи на Тодор Икономов и П. Р. Славейков - консерваторите напускат събранието и предложението им се отхвърля. 


Изборът на депутати става чрез всеобщо равно и пряко избирателно право, тайно гласоподаване и никакъв ценз (променен). 
Законодателната инициатива се предоставя на ОНС. 
- чл. 148 - за Държавния съвет (отхвърлен) - задълженията му се разпределят между МС, НС и ВКС. 
- чл. 170 - за ревизия на ОУ след 5 години (отхвърлен). 

4) Второ четене на конституционния текст 
Под влиянието на Сергей Лукиянов са направени две промени: 
- чл. 80 - Светият синод и БПЦ получават правото да цензурират религиозната литература (нов); 
- чл. 83 - условие - целта и средствата на дружествата да не вредят на обществения ред, религията и добрите нрави (допълнен). 

5) Трето четене и приемане на окончателния текст 
14 април 1879 г. - трето четене 
16 април 1879 г. - окончателно приемане на първата българска конституция - подписва се от присъстващите народни представители. 
Със специален протокол, подписан от императорския комисар, дипломатическите представители на Великите сили и членовете на Бюрото, се закрива Учредителното събрание.
История на Българската държава и право

Лекции по История на Българската държава и право / ИБДП /

35. Конституиране и дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция 

http://www.bg-pravo.com/2009/12/35-1879.html




Бурни сцени в събранието.




Маринов, Димитър Стефан Стамболов и новейшата ни история. Том 1 с. 75

Княз Александър Дондуков-Корсаков

(Руски императорски комисар в България)






Княз Александър Дондуков-Корсаков


Като руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 

Участва активно в работата на Учредителното събрание.

То е открито с реч от него. Ясно заявява, че предложеният конституционен проект е само “програма за улеснение” и че крайният избор “принадлежи Вам и единствено Вам”. 


Ръководство на Учредителното събрание:

Председател:





Антим І, Видински митрополит и бивш екзарх
(Атанас М. Чалъков) 
(1816, Лозенград – 1.12.1888, Видин)

Депутат по звание - Видински митрополит, бивш екзарх Председател на Учредителното събрание



Подпредседатели:




Икономов, Тодор Поппетров

(29.08.1838, Жеравна 28 окт. 1892, Шумен)

Депутат по избор от Провадийски окръг

Подпредседател на Учредителното събрание







Каравелов, Петко Стойчев

(24.03.1843, Копривщица, - 24.01.1903,София)

Депутат по звание - Председател на Търновския губернски съвет

Подпредседател на Учредителното събрание








Симеон, Варненски и Преславски митрополит

(9.02.1840, Бургас – 23.10.1937, Варна

Депутат по звание - Варненско – Преславски митрополит

Подпредседател на Учредителното събрание


Русенските народни представители в Учредителното събрание

Русенски окръг влиза в състава на Русенска губерния. Представен е от 12 депутати, от които 6 са по звание, 4 – по двустепенен избор и двама са назначени от руския императорски комисар. Подобно на целия състав на Събранието, и те са изявени обществени дейци, участници в националноосвободителните борби.

По звание са определени:

  1. митрополит Григорий Доростолски и Червенски

  1. Никола Стойчев – председател на русенския губернски съд

  1. Стоил Попов – председател на търговския съд

  1. Симеон Златев – председател на Русенския окръжен съд

  1. Павел Братоев – председател на Русенския окръжен съвет

  1. Иван Данев –председател на Русенския градски съвет

по избор

  1. Драган Цанков

  1. Тодор Хаджистанчев

  1. Петър Чернев

  1. Хаджи Иванчо Хаджипенчович

по назначение

  1. Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния

  1. Емин ага от Русе

Биографични справки



Братоев, Павел

(ок. 1843, Русе – преди 1904, неизв.)






В УНС участва „по звание” – председател на Русенския окръжен съвет, Либерал. Секретар на УНС






Григорий Дорстоло-Червенски митрополит

(светско име: Георги Немцов)

(1828,с. Сороки, Бесарабия – 16.12.1898, Русе





Доростоло-Червенски митрополит  от 

1872  до 1898 г. В УНС участва „по звание” като митрополит


Пръв почна атаката пропадналият кандидат за екзарх Григорий Доростолочервенски. Той представи една нова формула, в която не ставаше ни дума за обща църковна област, нито за зависимост от върховната църковна власт. Формулата беше доволно смътна за депутатите, но от обясненията, които даде Григорий, стана ясно, че неговата цел е да скъса органическите връзки на църквата в княжеството с Екзархията. Никакво подчинение спрямо Екзархията той не допускаше, а само едни отношения, които се полагаха например между църквата и княжеството и руския Св. синод. "Депутатите, разказва дядо Цанков, бяха много слабо запознати с въпроса за църковната организация и не схващаха отначало важността на тия прения

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. с. 121



Данев, Иван

(1853, Русе – 23.10.1891, София)







Иван Данев е български просветен деец. Той е роден в Русе и завършва класно училище в родния си град през 1869 г. и гимназия в чешкия град Табор през 1873 г. След завръщането си в България е учител в Русе. След Освобождението е кмет на Русе за кратко.

........


В УНС участва „по звание” – председател на Русенския градски съвет. Секретар на УНС. Либерал, в последствие е в крилото на Др. Цанков



Емин ага

(неизв. – неизв.)






В УНС е назначен от императорския комисар. Не подписва Конституцията.





Златев, Симеон Симеонов

(1834, Русе – 1886, Русе)






Симеон С. Златев е български политик,  кмет на Русе, банкер.

.......

В УНС участва „по звание” – председател на Русенския окръжен съд





Каролев, Райчо Михов

(15 .02.1846, Габрово – 22.03. 1928, София)







Райчо Михов Каролев е български  просветен деец, политик, историк и  богослов. Той е дългогодишен директор на някои от водещите български училища. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия.

Министър на народното просвещение (30.06.1884 – 9.08.1886)

........

В УНС е назначен от императорския комисар в длъжността инспектор на училищата в Русенска губерния. Секретар на събранието. Либерал.





Попов, Стоил Димитров

(1839, Калофер – 21.06.1890, София)






В УНС участва „по звание” – председател на Русенския апелативен съд. Консерватор






Стойчев, Никола С.

(12 август 1845, Шу­мен ­ 1899, Би­то­ля).







Никола Стойчев е български дипломат  и политик.  Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (28.11.1880 – 27.04.1881)

Ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти и на из­по­ве­да­ни­я­та (27.04.1880 – 1.07.1881)

и пръв български търговски агент в  Битоля през 1897-1898 г.

.....


В УНС участва „по звание” – председател на Русенския губернски съд. Либерал, в последствие е в крилото на Др. Цанков




Хаджипенчович, Хаджи Иван Хадживеличков

(1825, Русе – 25.03.1894, София)







Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович  е османски и  български  държавник. Член на русенския градски меджлис от 1868 до 1877 година, участник в правителствената съдебно-следствена комисия, която издава смъртната присъда над Васил Левски, член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България.

.....


Член на УНС след избор от Русенски окръг. Консерватор

Голямо отвращение правеха: хаджи Иванчо Пенчович и още неколцина, които бяха турски чиновници и от които едни, като х. Иванчо, са подписвали присъди­те на нашите революционери (Левски), а други, като Н Михайловски, които ратуваха да се предадат основ­ните български училища в ръцете «а турското прави­телство Тия всичките бяха депутати по назначение от императорския комисар. Назначаванието на такива лица за депутати оскърбляваше депутатите и компро­метираше руското управление.

Маринов, Димитър Стефан Стамболов и новейшата ни история. Том 1 с. 68

- Представете ми, моля ви, поне едного от сегашните дейци, които са за сенатори? - провикнал се от галерията за публика Стамболов. - Да не би хаджи Иванчо хаджи Пенчович, дето обеси Левски?

Хаджи Иванчо Пенчович, член в продължение на 13 години в Турския държавен съвет, твърдо убеден лично в неговата полезност, осъди тоя възглед на Цанкова. "Ще видите, каза той, че без него нашата управителна машина скоро ще спре." Един бивши държавен съветник от Цариград най-малко можеше да повлияе върху това събрание. С голямо мнозинство, при поименно гласувание, то отхвърли наистина проекта за държавен съвет.

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. с. 104



Хаджистанчев Добрев, Тодор

(9.03.1849, Русе – 7.03.1903, Русе)






Тодор Хаджистанчев (Станчев, х. Станчев) е български книжовник, театрален деец и общественик. Учителства в Русе (1870-71) и Никопол, по-късно се връща в Русе. През 1876 е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Хаджистанчев редактира Слава. Привременно списание (1871-1873), в. Славянин (1879-1887, 1889-1891, 1900-1903), сътрудничи на Ступан и др.....

Член на УНС след избор от Русенски окръг след като Т. Икономов се отказва от своя мандат. Либерал. Не подписва Конституцията



Само един от депутатите остана докрай непримирим: Т.Х.Станчев от Русчук, който напусна демонстративно заседанията. "Понеже, четем в протокола от 14 март, понеже той видял и се уверил, че се пристъпва към разглеждането на Органическия устав, с което фактически доказваме, че приемаме разделението на отечеството ни, без да направим потребното заявление – то съвестта му и убежденията му буйно мъчат душата му, като му предсказват страшно осуждение и вечна мъка. Затова той си дава оставката от представителството и се счита свободен от всяко задължение." 

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. с. 75



Цанков, Драган Кирияков

((28.10.1828, Свищов – 11.03.1911, София)






Драган Киряков Цанков е български политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880 – 1881 г.), IV (1884 – 1886 г.), X (1899 – 1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902 – 1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. – 21 август 1903 г.

Учител и съдия в Русе (1865 – 1867 г.)

Председател на Министерския съвет и министър на външните работи и изповеданията в правителство на Драган Цанков от 26.ІІІ.1880  до 28.ХІ.1880

Министър на вътрешните работи в правителство на Петко Каравелов (първи кабинет) от 28.ХІ.1880 - до 17.ХІІ.1880

Председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи в правителство  на Драган Цанков (втори кабинет) от 7.ІХ.1883  до 31.ХІІ.1883

Управлява Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията в прав. на Драган Цанков (втори кабинет) от 7.ІХ.1883 до 20.ІХ.1883

Председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи в правителство на Драган Цанков (трети кабинет) от 31.ХІІ.1883  до 29.VІ.1884

Министър на вътрешните работи във временното правителство на митрополит Климент от 9 до 12.VІІІ.1886


Член на УНС след избор от Русенски окръг. Либерал.

Стамболов, конто неотлъчно присъствуваше на вся­кое заседание като слушател в публиката, в тоя мо­мент намеси се в шума в задните чинове. Тук той бе се обърнал към един русчушки депутат и митрополи­та Григория, които убеждаваха селяните и другите да напуснат заседанието, с такива страшни изобличения — щото те избягаха веднага, а на депутатите той разка­за такива неща, които ги ужасиха. И тъй, едната стра­на, лявата — тя бе укротена, но другата — дясната — беше разклатена. През нея минаваше високопреосвященство Мелетий и викаше високо на депутатите: „Бя­гайте! Що стоите още? Не виждате ли, вярата ни отива!" Тая последната дума не беше доизказал, когато някой го сграбчи и тласна го така силно «из стъпала­та надолу, щото всички чуха как владиката се сгромо­ляса, а задните чинове бяха видели как калимавката на архиерея се търкулила надолу.

За да си представи всеки разпределението на де­путатите, ние тук излагаме плана на заседателната зала.

Тоя някой беше Цанков. Като тласна владиката, Цанков затвори вратата и със стиснати юмруци се обърна пребледнял, със светнали очи към депутатите и викна: „Всеки на местата си! На местата си, депу­тати! Сядайте на местата си да продължим и довър­шим работа, за която ни е свикал цар Освободител!

Цанков беше в тоя момент безподобен. Тия за­плашвания и увещания подействуваха магически над всички. Всеки замръзна ма мястото си. Дори и Гре- ков, който не бе успял да излезне заедно с другите, защото още агитираше между депутатите — от вика if застрашаваният^ на Цанкова беше се уплашил дотол­кова, щото замръзна на едно място, сви се в едно кьо­ше и остана неподвижен. После, когато се измъкна, той беше в такова положение, щото бе забравил, че из улицата ходи гологлав.

Няма и пет минути, и тишината отново настъпи. Духовете се укротиха и заседанието се продължи. От тоя момент Цанков стана любима личност меж­ду младите.

Славейков, който през всичкото време стоеше на трибуната с хладнокръвие, продължи и свърши своя­та реч и сенатът бе отхвърлен.



Маринов, Димитър Стефан Стамболов и новейшата ни история. Том 1 с. 74

В Учредителното събрание  нямаше стенографи, а по съкратените протоколи трудно можем да възпроизведем истинската физиономия на това заседания. Но знае се от съвременниците, че то беше много бурно. Цанков и Греков, и двамата с лют нрав, се упрекваха взаимно в недобросъвестност и викаха един другиму: "Лъжец!" Цели 4 часа – от 11 ½ сутрин до 3 ½ подир пладне – се минаха в тия забъркани и гневни прения. Вече депутатите се умориха, почна да се явява силно недоволство от недостолепния образ, който бяха взели отношенията в събранието. По едно предложение на Джебарова събранието приключи най-сетне спора, като реши отново, че комисията бе действително натоварена да изработи мемоара. Това бе първата победа на "младите", които тоя ден окончателно се сгрупираха вече около Каравелова, Славейкова и Цанкова.

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. с. 73

В действителност те преодоляха, както се вижда от любопитната картина, която ни рисува г. Д. Маринов в своите спомени.

Шумът се усили дотолкова, пише той, щото нищо не се чуваше; всички викаха, станали на крака, а по някои места се дадоха и по някоя плесница. Групата на "старите" намери за добре да напусне заседанието, като се силеха отделни лица да повлекат след себе си и други депутати. На задните чинове седяха депутатите селяни от Софийско и Видинско и някои други граждани. Покойний Софийски митрополит Мелетий, който излизаше последен, викаше на селяните: "Излизайте, верицата ни пропада!" Депутатите бяха настаяли и бяха препълнени с колебание. Турците бяха станали и се събраха на една купчинка: приятелите и последователите на групата на "старите" бяха излезнали; ако напуснеха заседанието и селяните с гражданите – тогава заседанието ставаше невъзможно. Самият Лукиянов бе станал и стоеше настрана, като гледаше тая вихрушка от страсти с удивление. Всеки беше убеден, че заседанието тоя ден да се продължи бе невъзможно, и готов беше да излезне. Ако заседанието се продължи, както се вижда от протокола, и свърши мирно, това се дължи единствено на дяда Цанкова. Аз бях на чина до него и помня всичко това. В момента, когато покойният архиерей излизаше и канеше и селяните депутати да излязат, дядо Цанков хвана високопреосвещения владика отзаде под мишниците, тласна го по стълбата и оттам го бутна надолу и затвори вратата. С издигната плесница, с огнено светли очи, той викна: "Всеки на местата си!" Тоя негов глас, пълен с мощ и угроза, повлия на всички: турците бързо-бързо заеха местата си; защръклелите се депутати седнаха кой къде намери, депутатите на задните чинове се вкамениха на местата си; покойният Греков, който не бе успял да излезе, се сниши на чина зад гредата и всичко утихна, като нищо да не е бивало.



Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. с. 98-99



Чернев, Петър Атанасов

(неизв. Русе – неизв. София)







Завършва класно училище в родния си град и след това Робърт колеж в Цариград. От 1873 г. е учител по английски и турски в Русе. Известен е и като читалищен и театрален деец.

Кмет на Русе през 1879 г. и кмет на София през 1901 - 1903 г.

......

Член на УНС след избор от Русенски окръг. Секретар на събранието. Консерватор, в последствие е в крилото на Др. Цанков в ПЛП




Конституцията на Българското княжество






Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.

Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното Народно събрание в Търново.




Избор на княз Александър Батенберг






1879 г. 17 април. Първото Велико народно събрание избира Александър Батенберг (5.4.1857, Верона–17.11.1893, Грац) за княз на България. Батенберг произхожда от управляващата династия на херцогство Дармщат, племенник на руския император Александър II, има роднински връзки с управляващата английска династия.

Ролята на русенските депутати в работата на Учредителното събрание е важна. Различни по характер и темперамент, по политически възгледи и професии сред строителите на нова България като едни от най-колоритните личности се открояват народните представители от Русе.

Използвана литература:

Алманахъ на Българската конституция: (По случай създаване Третото българско царство) 1911 Търговска печатница Пловдив Издание на Петъръ Г.Бакаловъ & С-ие 1911 г., твърда корица, 954+CXCII образи+др.стр.(над 1200 стр.общо).

Дневници на Първото Учредително НС в Търново по изработването на българската конституция. : Отворено на 10 февр. - закрито на 16 апр. 1879 г. Съкратени протоколи. 1890 Книгопечатница Янко С. Ковачев София

Лекции по История на Българската държава и право / ИБДП /

Маринов, Димитър Стефан Стамболов и новейшата ни история. Том 1 С. 1992 г.

Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879

Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. T. 1. София, 1990.

Радков Иван, Л. Златев, Русенските кметове (1878-2005 г.), Русе, 2005 г., 

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999

Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008.

Статия на Филип Николов във вестник „Утро” 9 февруари 1999 г.








Съставител:

filip.lozanov.nikolov@gmail.com
Каталог: files -> Краезнание -> Русе%20и%20областта
Краезнание -> Списък на загиналите в Балканските войни
Краезнание -> Османско владичество Село Сабри паша кьой
Краезнание -> История на село Ботево
Краезнание -> Руско-турска освободителна война 12(24). 04. 1877- 19. 02 03). 1878 г
Краезнание -> Загинали във войните за свободата на България
Русе%20и%20областта -> Филип Николов (съставител) Загиналите за Родината от Сливо поле. Принос към историята на Сливо поле
Краезнание -> Географска характеристика


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница