Филмите за Индиана Джоунс са изключително вредни

За съжаление, подобни периоди на нагнетяване на напрежение, обвинения и пр. не са новост за археологическата колегия. Те се случват периодично от 90-те години насам.

Ще се опитам да представя в развитие установените в последните години отношения между възложител и изпълнител и механизмите на конкретното случване на спасителните археологически проучвания, изходайки от опита ми като член на Катедра Археология на СУ „Св. Кл. Охридски”, а в последните няколко години и като представител на гилдията (Асоциацията на българските археолози-АБА). В хода на това ще се опитам да дам отговор на конкретни въпроси или проблеми, поставени от г-жа Павлова.

Сроковете за изпълнение на проучванията на даден обект са били винаги сред основните конфликтни точки. Те са свързани от една страна с предварителната информация за налични археологически ценности на терените, върху които ще протича строителството, а от друга – заложените на тази основа параметри на финасиране и срокове за изпълнение на проучванията.

Следва да бъде почертано едно обективно обстоятелство, което е скрит, но силен фактор за пораждане на недоразумения, напрежение и буксуване, в процеса за който говорим. В повечето случаи моменти на напрежение е имало в началните периоди от всъпване в длъжност на новите ръководства на държавните органи-партньори (от най-високо ниво до средните етажи). Докато се обясняваме каква е спецификата на археологическите разкопки, защо е такъв договорът, сроковете, финасирането и понякога до дреболии, финасирането биваше блокирано, което означава след това да има натиск за наваксване. Минахме през различни идеи за финасиране, включително през тази Националния археологически институт към БАН или Софиският Университет да финасират началния етап от проучванията и после средствата да се върнат. Опитът беше печален, защото, и НАИМ, и СУ, и музеите, не са стопански субекти и не могат да заделят големи средства, които да получат след година или по-вече, както се оказа.

Обемът от 70% се оказа сполучлив, защото осигуряваше стабилност на изпълнението на проучванията при наличието на сътресения в партньора и риск от спиране (при липса на средства). Последният опит да се промени схемата беше преди три години, когато немският консултант на МРРБ и Агенцията искаше да се започва с 20-30% от сумата на проекта и после да се получават траншове до приключването на проектите. След срещи и разгорещени дискусии и като се запозна с родната действителност и той прие рационалността на възприетата практика.

По отношение на параметрите на финансирането, в годините, постепенно се достигна до приемливи за двете страни стойности за основните дейности. Колегията прие през 2010г. принципи за заплащането на членовете на археологическите екипи на базата на обективни критерии, които подлежат на актуализиране. Те са достъпни он-лайн за всички. След консултации с Министерството на културата беше създадена работна група, която разработи през 2011 г. Проект на „Методика за ценообразуване на теренни археологически проучвания”, която след утвърждаването й би могла да бъде въведена при нови договаряния за нови проучвания на инфраструктурни обекти през 2012 г.

Във връзка с цитираните от министър Павлова разминавания в сумите за различни археологически проучвания, не мога да коментирам в конкретика цифрите. Но понякога не само площта е фактор за финасовите или времевите параметри, а специфичните характеристики на обекта. В годините има достатъчно примери, когато при започването на проучванията имаме една представа за хронологията, структурата и сложнастта на даден обект и в хода на проучванията да стане ясно, че са налице пластове, стуктури, компоненти и пр. от по-вече епохи и от различен характер – селище, некропол, култово място. Всяко от тях има специфики в структурата си, начина на проучване. Ако обектът е еднослоен е едно, ако е многослоен и/или има компонетти от посочените различни типове структури, ситуацията се усложнява и понякога, чисто професионално е много трудна за изследване, особено в условията на нагнетени срокове и лоши метереологични условия. А процесът на ареологическото изследване е преди всичко търпение, а не бързане. Тук филмите за Индиана Джоунс са изключително вредни за общественото мнение.

В много отношения, при спасителните разкопки по магистралите, археолозите се сблъскаха с неподозирани ситуации и благодарение на доброто финансиране (никога не сме го отричали) натрупаха безценен професионален опит.

Това има пряка връзка с въпроса за изненадващата поява на нови големи археологически обекти, които изискват значителен ресурс за тяхното проучване. Като изключим случаите с големи могили или архитуктурни останки над земята, често обходите, дори и в най-подходящите за това сезони – късна есен и ранна пролет, не винаги може да беде установено наличието на останки от селище или плосък некропол.

Случаят с новия обект на АМ „Марица“, при с. Ябълково, би могъл да бъде полезен. Първият обход по трасето на Мегистралата бе правен през 1991 г. После непосредствено преди началото на проучванията в този ЛОТ, през 1997/98 г., с представители на проектанта са направени нови обходи и са утвърдени обектите, чието проучване започна (и продължи с прекъсвания) по-късно. Обходи след това не са правени, защото няма такава практика. Вероятно, във времето на обходите, в този участък е имало необработваеми земи поради което не е била доловена тази информация. В някои случаи дори минимална неточност може да има значение.

По въпроса за промените на трасетата - много добре си спомням преди старта на проучванията на ЛОТ-ове 2 - 4 на АМ Тракия, при някои обекти или участъци, при отлагането на окончателното трасе имаше доста изненади. Обекти и некрополи, които са били извън трасето на първоначалня проект и съответните обходи, се оказаха директно в него. При работни срещи за началото на проучванията по АМ „Струма” през 2008 г. стана ясно, че има 4 варианта за трасето на магистралата.

Идеята, ако един археологически обект попада в насип по трасето на инфраструктурен проект, той да не бъде проучван, а да бъде консервиран под основите на пътя, е неприемлива от гледна точка на принципите, залегнали в Закона за културното наследство. Очевидно е, че за археологически обект, за който има само предварителна информация, засипването му, без проучване, означава да не се изпълнят тези задължителни за опазването етапи. Нещо повече, нашите наблюдения показват, че самата дейност при осъществяването на насипите със самосвали, валяци и пр. тежки строителни машини е деструктивна заради вибрациите и теглото им. При това, както също има вече достатъчно наблюдения, много от обектите с по-голяма площ селища и некрополи, попадат частично в трасето на магистралата. Ние проучваме и документираме тези части, а после при строителството участъците извън трасето биват увреждани, понякога драстично.

По въпроса за различните насипи свързани със строежа на пътищата има и други неприятни примери. Обикновено, проектантите и строителите не ни предоставят документация свързана с местата, където се насипва земна маса в процеса на подготовката на трасето. Случва се това да са склонове и хълмове, върху които има археологически обекти.

Друг нерешен преблем е, че обичайно не получавме информация и документация за пътни връзки, подходи, паркинги и други допълнителни съоръжения свързани с трасетата на магистралите, при строителството на което се засягат археологически обекти.

Очевидно е, че дискусията е комплексна и натоварена с многогодишно „наследство”. В периодите на подобни колизии, на работни срещи с представители на министерството и агенцията сме поставяли като важен приоритет планирането и извършването минимум 2-3 години в аванс на процедурите по целия цикъл на издирване и проучване на археологически обекти по трасетата на магистралите, обозпечени с навременно финасиране, за да са освободени те за строителство на време.