Филологически факултет



Дата15.01.2018
Размер147.34 Kb.
#47194

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 13/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво.

Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Катедра по ИЛСЛ

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2. 1. Филологии

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология – задочно обучение

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Историческа поетика на българската литература

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен.

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


Бакалавър.

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


ІV – четвърта.

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


Седми и осми (VІІ и VІІІ).

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


6 (3 + 3)

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д-р Иван Русков

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Какви са водещите генеалого-трансформационни тенденции в българската литература. Как се формират и променят литературоведски категории; принципи за моделиране на художествения свят; литературният канон; какви са тематичните и интертекстуалните пре/нагласи в различните направления.

ще могат ...


Да извеждат диахронни и синхронни тенденции в българската литература. Да анализират конкретни текстове и открояват страни от поетиката им. Да прилагат наученото като преподаватели в училище.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно, лекции.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Желателно е да са положени изпитите поне по история на българската литература (от старата до най-новата).

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


В курса по историческа поетика (ИП) се разглеждат принципи на формиране и функциониране на текстове в различни епохи и направления. Очертават се генеалогични линии, специфични и типологични модели в контекста на доминантни историко-нацио­нални и/или фило­соф­ско-естетически представи. Разглежда се проблемът за статута на ИП; отношението мит : фолклор : литература; литература : история; междутекстовите връзки; тенденции в жанровете на навобългарската литература; модели на време-пространството.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


АВЕРИНЦЕВ, С. С. Към тълкуването на символиката на мита за Едип. – В: Литературна мисъл, 1, 2011, с. 151–164.

АВЕРИНЦЕВ, С. С. Двете раждания на европейския рационализъм. – В: Социологически проблеми, 1-2, 2000, с. 52 – 65.

АДОРНО Т. Мястото на разказвача в съвременния роман. I Съвременник, 1989, N3, с. 407-411.

АЙХЕНБАУМ Б. Литературният бит. – сп. Пламък, 1990, кн. 4.

АЙХЕНБАУМ Б. Теория на формалния метод. – сп. ЛМ, 1988, кн. 8.

АНТОВ, Пл. „Бай Ганью” – трансформации на гласа: кой, кому, как и защо говори в творбата. – Литературна мисъл, 1, 2006, с. 63–93.

АРЕТОВ Н. България като „нещастна фамилия”. За един основополагащ сюжет в българската национална митология. – Език и литература, 1, 1999, с. 135–145.

АРЕТОВ Н. Похитената вяра и българската национална митология. – Литературна мисъл, 1, 2001, с. 55–86.

АРИСТОТЕЛ. За поетическото изкуство. С., НИ, 1975, 135 с.

АРИСТОТЕЛ. Реторика. С., НИ, 1986, 238 с.

БАРТ Р. Въображението на знака. С. НК, 1991, 579 с [149-470].

БАРТ Р. „Смъртта на автора” – Литературен форум, 1990, N20.

БАРТ Р. Удоволствието от текста. – В: Бюлетин на СБП, 1976, N7, с. 84-111.

БАХТИН М. М. Въпроси на литературата и естетиката. С., НИ, 1983, 567 с [41-496].

БАХТИН М. М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С., НИ, 1976, 303 с.

БАШЛАР Г. Поетика на пространството. С., НК, 1988, 343 с. [15-262].

БЕЛЯЕВА С. Време, литература, човек. С., НИ, 1986, 283 с.

БИБЛИЯ. Изд. на Св. синод, 1982, 1503 с.

БОГДАНОВ Б. Литература, художествен текст, произведение. – ЛМ, 1990, N1.

БОГДАНОВ Б. Мит и литература. С., НИ, 1985 267 с.

БОГДАНОВ Б. (Съст.) Традиция. Литература. Действителност. С., НИ, 1984.

БОГДАНОВ Б. Фолклор и литература. – Български фолклор, 1985, N3.

БОАЛО /и Хораций/ Поетическото изкуство. С., НИ, 1983, 86 с [35-66].

БРОЙТМАН С. Н. Историческая поэтика. М. 2002. (Вж. тук и Теория литературы. Т. 2., М. 2004)

БРЮНЕЛ Пиер (ред.). Речник на литературните митове. С., РИВА, 2007, 1161 с.

БЪЛГАРСКИЯТ КАНОН? ( вж. Кьосев, Ал. съст.).

ВЕСЕЛОВСКИЙ А. Н. “Езикът на поезията и езикът на прозата”. В: Литературна мисъл, 1993, N3, 128-158, гл. от книгата му „Историческая поетика").

ВЕСЕЛОВСКИЙ А. Н. „За метода и задачите на историята на литературата като наука". – В: Език и литература, 1994, кн. 3, с. 30-40.

ВЕСЕЛОВСКИЙ А. Н. Историческая поэтика. М., Высшая школа, 1989, 404 с. (вж. и бълг. превод на главата от книгата “Езикът на поезията и езикът на прозата”. В: Литературна мисъл, 1993, N3, 128-158).

ВИЧЕВ Д. Българският модернизъм. Опит за някои уточнения и обобщения. – ЛМ, 1988, №10.

ГАСПАРОВ, М. Поезия и проза – поетика и реторика. – Литературна мисъл, 2, 2000, с. 142–173.

ГАСПАРОВ М. Л. Поэтика. – В: Литературный энциклопедический словарь. М., Сов. Энциклопедия, 1987, 295-298.

ГАЧЕВ Г. Д. Ускореното развитие на културата. С., 1979.

ГЕОРГИЕВ Н. Анализ на лирическата творба. С., НП, 1985, 137 с.

ГЕОРГИЕВ Н. „Епилог” от Петко Славейков и епилогът на един етап от бъл­гарската поетика” – ЛМ, 1981, N5. Също в: „Почит и прочити”.

ГЕОРГИЕВ Н. „Мълчаливите диалози в литературата” – ЕЛ, 1987, N1. Също в: „Почит и прочити".

ГЕОРГИЕВ Н. От „Ще си викна песента” към „Искам да напиша днес поема” (Из „Тезиси по бълг. историческа поетика)” – ЛИ, 1983, N11 (същото в : Георгиев, Н. 120 литературни години. С., 1992, с. 286-308; също в: „Почит и прочити").

ГЕОРГИЕВ Н. Почит и прочити. Велико Търново, „Слово”, 2003.

ГЕОРГИЕВ Н. „Превръщенията на Нане Вуте” – Септември, 1968, N6 [също в: Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993.; също в: „Почит и прочити"]

ГЕОРГИЕВ Н. „Тезиси по история на новата българска лите­ратура” – Литературна история, 1987, N16, с. 3-27. [също в: Георгиев, Н. Мнения и съмнения. С., 1999; също в: „Почит и прочити"]

ГЕОРГИЕВ Н. Цитиращият човек в художествената литература. С., УИ, 1992.

ГРИНЦЕР П. А. (ред.) – вж. Историческая поэтика.

ГУРЕВИЧ А. Я. Категории средневековой культуры., М., 1972, 1984.

ГУРЕВИЧ А. Средновековният свят. Културата на мълчащото мнозинство. С., УИ, 2005.

ДАМЯНОВА Рум. Травмата – психосоциална следа във възрожденския поведенчески репертоар. – Литературна мисъл, 1, 2006, с. 40–62.

ДА ОТГЛЕДАШ СМИСЪЛА. Сборник в чест на Радосвет Коларов. (Съст. Кунчева, Р.; Протохристова, Кл.; Златанов, Бл.) С., Изд. център „Боян Пенев”, 2004, 519 с.

ДАЧЕВ М. Подир сенките на знаците. Есета по семиотика и поетика. С., 2001.

ДАЧЕВ М. Семиотика на цвета в поетичния текст. С., ИЦНС, 1997, 376 с.

ДОБРЕВ Д. Поетика на Йовковия разказ. С., 1989, 131 с.

ЕКО У. „Проблемът за отворената творба” – Съвременник, 1990, N1.

ЕЙХЕНБАУМ, Б. Как е направен “Шинел” на Гогол. – Факел, 1988, N6, 193-204.

ЕЙХЕНБАУМ Б. „Литературният бит” – Пламък, 1990, N4.

ЕЙХЕНБАУМ Б. Теория на „Формалния метод” – ЛМ, 1988, N8.

ЕЛЕВТЕРОВ Ст. Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие. С., 1978.

ЕЛЕВТЕРОВ Ст. Студии по историческа поетика. С., „Анубис”, 1993, 224 с.

ЕЛИАДЕ, Мирча. Мефистофел и Андрогина. С., Прозорец, 2004.

ЕЛИАДЕ М. Митът за вечното завръщане. С., „Хр. Ботев, 1994, 205 с.

ЖЕНЕТ Ж. Фигури. С., 2002.

ЖЕЧЕВ Т. Въведение в изучаването на новата българска литература. С., 1992.

ЖИРМУНСКИ В. „Към въпроса за „Формалния метод” – Факел, 1986, N2.

ЗЮМТОР П. Въведение в устното поетическо творчество. С., УИ, 295 с.

ИГОВ С. Балканът, ханът и чифликът. Привидният реализъм на Й. Йовков. С., „Литературен форум”, 2011, 257 с.

ИГОВ Св. „Генезис на българския роман в контекста на южнославян­ския"; „Романът – Феникс и Протей"; „Периодизация и жанрова динами­ка"; „Геният и наставникът"; „Нобеловият лавров венец"; „Критерий за шедьовър” – в: Грозните патета. С., БП, 1984.

ИГОВ Св. Фрагменти по българска историческа поетика. – Септември, 1988, N3, 222-238. Същото и в Български шедьоври. С., 1992, с. 5-22; в съст. Натев А., Коларов Р. сб.: Поетика и литературна история (под заглавие: Из “Тезиси по историческа поетика на българската литература”). С., БАН, 1990, 261-272.

ИГОВ Св. „Три основополагащи концепции в бълг. л-ра” – в: Български шедьоври. С., 1992, с. 23-31.

ИДЕЯТА за времето. (сб.) С., 1986.

ИЛИЕВ СТ. (Съст.) Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм. С., НИ, 1979, 503 с.

ИСТОРИЧЕСКАЯ поэтика. Итоги и перспективы изучения. М., 1986.

ИСТОРИЧЕСКАЯ поэтика. Литературные эпохи и типы художествен­ного сознания. (отв. ред. Гринцер П. А.) М., Наследие, 1994, 479 с.

КАСИРЕР Е. Философия на символичните форми. Т. 2: Митът. С., ЕВРАЗИЯ, 1998, 370 с.

КИРОВА М. Библейската жена. С., ИК „Стигмати”; УИ, 2005, 410 с.

КИРОВА М. (съст.) Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. С., Алтера, 2009, 430 с.

КОВАЧЕВ О. Готицизиране на електронната паяжина. – Литературна мисъл, 1, 2000, с. 30–40.

КОВАЧЕВ О; КЬОСЕВ Ал. (съст.) Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. С., „Фигура”, 2003.

КОЗЕЛЕК Р. Студии по история на понятията. С., ДНЧО, 2007, 269 с.

КОЗЕЛЕК Р. Пластовете на времето. С., ДНЧО, 2002, 476 с.

КОЛАРОВ Р. „Проблемът за автореминисценциите и „лиричес­ката” па­мет на Елин Пелин” – в съст. Русев П. сб.: Елин Пелин. Сто години от рожде­ние­то му. С., БАН, 1978, с. 149-171.

КОЛАРОВ Р. „Септември” на Г. Милев и „Хоро” на А. Стра­шимиров (Диалог между две творби)” – в съст. Каранфилов Е. сб.: Гео Милев. Нови изследвания и материали. С., БП, 1989, с. 182-195.

КОЛАРОВ Р. – Вж (съст. Кунчева, Р. и др.) сб.: ДА ОТГЛЕДАШ СМИСЪЛА.

КОЛАРОВ Р. В художествения свят на романа “Хоро”. С., БП, 1988, 186 с.

КОЛАРОВ Р. Колебание, неопределеност и желание за другото. – Литературна мисъл, 2, 2005, с. 5–14.

КОЛАРОВ Р. Литературни анализи. С., ВЕК-22, 1995, 359 с.

КОЛАРОВ Р. Повторение и сътворение – поетика на автотекстуалността. С., „Просвета”, 2009, 351 с.

КУНЧЕВА Р.; Протохристова, Кл.; Златанов, Бл. (съст). – Вж.: ДА ОТГЛЕДАШ СМИСЪЛА. Сборник в чест на Радосвет Коларов.

КЬОСЕВ Ал. (Съст.) Българският канон. Кризата на лит. наследство. С., „Ал. Панов”, 1998, 271 с.

КЬОСЕВ Ал. Виртуални общности срещу въоражаеми общности. Празници. Четене. Бъбрене. – Литературна мисъл, 1, 2000, с. 8–29.

КЬОСЕВ Ал., АНГЕЛОВ А. (Съст.) Общуване с текста. С., УИ, 1992, 297 с.

кьосев Ал. Пролетен вятър на Н. Фурнаджиев в худ. контекст на своето време. С., УИ, 1988, 206 с.

КЬОСЕВ Ал. Присвояване на „своето”. Категориите „наше”, „българско”, „у нас” в първата българска литературна история. – Литературна мисъл, 2, 2005, с. 15–31.

КЬОСЕВ А. Хетеротопия и хомотопия (Към една фукуянска типо­логия на модерните топоси). – В: Литературен вестник, 1995, N 41.

ЛЕВИ-СТРОС Кл. Структурална антропология II. С., „Хр. Ботев”, 1995, 510 с.

ЛЕКОВ Д. История на литературата и възприемателя през Българското възраждане. С., УИ, Т. 1–2, 2003, 2004.

ЛИОТАР Ж.-Ф. Постмодерното, обяснение за деца. С., КХ, 1993.

ЛИХАЧЕВ Д. С. Поэтика древнерусской литературе. М., 1979.

ЛОТМАН Ю. М. Поетика. Типология на културата. С., НК, 1990, 534 с.

ЛУКАЧ Д. Хаос и форми. С., НИ, 1989, 508 с. (Теория на романа, с. 363-463.)

МЕЛЕТИНСКИЙ Е. Поетика на мита. С., „Хр. Ботев”, 1995, 548 с.

МЕРЛО-ПОНТИ, МОРИС. Видимото и невидимото. С., КХ, 311 с.

МИФЫ народов мира. Энциклопедия в двух томах. М., 1987.

МУТАФОВ Е. (съст.) Литературознание. Христоматия. Благоевград, 1999.

МУТАФОВ Е. Прозата на Е. Пелин и Й. Йовков – два типа художествена постройка. – В: Елин Пелин. Сто години от рождението му. С., БАН, 1978, с. 92-111.

МУТАФОВ Е. Съпоставки в изкуството. С., 1980.

НАТЕВ А., КОЛАРОВ Р. (Съст.) Поетика и литературна история.С., БАН, 1990, 273 с.

НЕСЛУЧЕНИЯТ канон. Бълг. писателки от Възражд. до Втората св. война – вж. Кирова М. (съст.)

НИЧЕВ Б. От фолклор към литература. Увод в южнославянския реализъм. С., 1976.

НИЧЕВ Б. Съвременният български роман. Към история и теория на епичното в съвременната българска худ. проза. С., БП, 1978, 488 с.

ОПОЯЗ. Шумен, 1996.

ПАНОВА И. Вазов. Елин Пелин. Йовков. Майстори на разказа. С., НП, 1988 (първо изд. 1967), 225 с.

ПАНЧЕВА Е. и др. Теория на литературата: от Платон до постмодернизма. С., 2005, 528 с.

ПЕНЧЕВ Б. Българският модернизъм: моделирането на Аза. С., 2003.

ПРОПП В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Изд. Ленингр. у-та, 1986, 364 с.

ПРОП Вл. Морфология на приказката. С., „Хр. Ботев”, 1995, 252 с.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутек­сто­вос­т­­та. С., 1992.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Западноевропейска литература. Съпоставителни тезиси, идеи. П-в, 2002.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Към теорията на пародийното. – Лите­ратурна мисъл, 1985, N 3.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Наблюдения върху интерпретацията на времето в поезията на Ботев. – Литературна история, 1978, N 2.

ПРОТОХРСТОВА Кл. Несъвършени изречения. П-в, ХГД,1990, 158 с.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културноисториче­с­­ки траектории. Пловдив, Летера, 2004, 364 с.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Парадокси на неназовимото. В. Търново, „Фабер”, 2010, 588 с.

ПРОТОХРИСТОВА Кл. Как с часовници се правят светове. – Литературна мисъл, 1, 2008, с. 43–54.

РАКЬОВСКИ Цв. Паратекстът на литературната творба. С., 1997.

РЕЧНИК на литературните митове – вж. Брюнел П. (ред.)

РИКЬОР П. Живата метафора. С., ЛИК, 1994, 540 с.

РИКЬОР П. Конфликтът на интерпретациите. Херменевтични опити, т. 1.; От текста към действието. Херменевтични опити, т. 2. С., НИ, 2000.

РИКЬОР П. Паметта, историята, забравата. С., „Сонм”, 2006, 609 с.

РУСКОВ И. Битие и парадокс. Записки по българските преображения. Велико Търново, Фабер, 2002.

РУСКОВ И. Обърната точка. Фигури към етимона на пейзажа и пейзажната лирика. Пловдив, 1999.

СТАЙНЪР П. Руският формализъм. Метапоетика. Шумен, Глаукс, 1995.

ТАМАРЧЕНКО Н. Д. (съст.) Теоретическая поэтика: понятия и определения. Хрестоматия. М., 1999.

ТАМАРЧЕНКО Н. Д. (ред.). Вж. тук Теория литературы. В двух томах. М., 2004.

ТЕОРИЯ на литературата: от Платон до постмодернизма – вж. Панчева, Е.

ТЕОРИЯ литературы. В двух томах. (ред. Тамарченко, Н. Д.). Т. 1: Н. Д. Тамарченко, В. И. Тюпа, С. Н. Бройтман. Теория художественного дискурса. Теоретическая поэтика. М., 2004, 512 с. Т. 2: С. Н. Бройтман. Историческая поэтика. М., 2004, 368 с.

ТИНЯНОВ Ю. „За литературната еволюция” – Литературна мисъл, 1988, N1, с. 144-161.

ТИНЯНОВ Ю. „Литературният факт” – Факел, 1985, N6, с. 132-144.

ТОДОРОВ Цв. Повествованието като процес на изразяване. – Литературата, 1994, N2, 33-44.

ТОДОРОВ Цв. Поетика на прозата. С., НК, 1985, 214 с.

ТОДОРОВ Цв. Поэтика. – В: Структурализм: “за” и “против”. М., Прогресс, 1975, 37-113.

ТОДОРОВ Цв. Три възгледа за поетическия език. – Литературна мисъл, 1982, N 2.

ТОПАЛОВ К. Проблеми на възрожденската поетика. С., 1979.

УСПЕНСКИЙ Б. А. „Поетика на композицията” – в: Успенски, Б. Семиотика на изкуството. Съчинения, т. 1. С., КХ, 1992, 13-164.

ФРАЙ Н. Анатомия на критиката. С., НИ, 1987, 491 с.

ФРЕЙДЕНБЕРГ О. Поетика на сюжета и жанра. С., ИК „Хр. Ботев”, 2001.

ФУКО М. Думите и нещата. С., НИ, 1992, 514 с.

ХАДЖИКОСЕВ С. Още по въпроса за романа. – Литературна мисъл, 2, 2009, с. 5–25.

ХОРАЦИЙ /и Боало/ Поетическо изкуство. С., НИ, 1983, 86 с [21-34].

ЧЕТЕНЕТО в епохата на медии, компютри и интернет – вж. Ковачев, О.; Кьосев Ал. (съст.)

ШКЛОВСКИ В. Изкуството като похват. – Факел, 1986, N1, с. 171-179.

ШКЛОВСКИЙ В. О теории прозы. М., Л. 1925.

ШКЛОВСКИ В. Художествената проза. Размисли и разбори. С, НИ, 1988, 621 с.

ЯКОБСОН Р. Езикът на поезията. С., „З. Стоянов”, 2000, 460 с.

ЯКОБСОН Р. Лингвистика и поэтика. – В: Структурализм: “за” и “против”. М., 1975, 193-230.

ЯКОБСОН Р. Работы по поэтике. М., Прогресс, 1987, 460 с.

ЯКОБСОН Р. Поэзия грамматики и грамматика поэзии. – В: Семиотика. М., Радуга, 1983, 462-483.

ЯКОБСОН Р. Структурата на последното Ботево стихотво­ре­ние. – Език и литература, 1963, N2, 1-14.

ЯКОБСОН Р. [Вж. кн. му Езикът на поезията. С., „З. Стоянов”, 2000, 460 с., както следва: „Поезията на граматиката и граматиката на поезията”, с. 44–75; „Котките” от Шарл Бодлер”, с. 76–102; „Структура на последното Ботево стихотворение”, с. 373–392; „Заглавието на последното Ботево стихотворение”, с. 393–394.]

ЯНЕВ ВЛ. Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм. (С особен оглед към експресионизма.) Пловдив, 2002, 144 с.

ЯНЕВ С. Пародийното в литературата. С., НИ, 1989, 187 с.

ЯНЕВ С. Традиция и жанр. С., 1975.

ЯУС Х. Р. Исторически опит и литературна херменевтика. С., УИ, 1998, 479 с.

СПИСАНИЯ на български език с проблемно-тематични доминанти:

> Литературата [Кн. 1, 1994: Херменевтиката; Кн. 2, 1994: Семиотиката; Кн. 3 (1), 1995: Психоаналитичната критика; Кн. 4 (2), 1995: История и литература; Кн. 5 (1), 1996: Литературната история; Кн. 7 (1), 1997: Феминизмът; Кн. 8, 1998: Литературният историк; Кн. 10 (2), 1999: Маргиналия, графоманство, плагиат; Кн. 11 (1), 2001: Вазов. Канонът. Класичното; Кн. 13, 2002: Постмодернизмът; Кн. 14-15, 2002: Женевската литературоведска школа; Кн. 16, 2002: Деконструктивизмът; Кн. 17-18, 2003: Национализмите]

> Език и литература [Кн. 1-2, 1997: Метаисторията; Кн. 5-6, 1997: Поетика на заглавията; Кн. 2, 1999: Време и разказ; Кн. 3, 1999: Херменевтиката; Кн. 1, 2000: Херменевтиката отново; Кн. 2, 2000: Компаративистиката]


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции; използване и на мултимедия за определени теми. Поставяне на индивидуални задачи. Разработка на курсови работи.

16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Изпитът е след VІІІ семестър. Оценката е равнозависим резултат от (1) решаване на тест и (2) устно изложение по въпроси от конспекта, до което се допускат само успешно издържалите теста. Тестът е анонимен и се смята за издържан, когато верните отговори са повече от половината. ЗАБЕЛЕЖКА. При разработка на курсова работа или участие в проект студентите получават определен брой точки, които се капитализират на изпита. Когато дадена разработка е с качества за представяне като доклад на (студентски) научен форум (и/или бъде отпечатана в специализирано издание), студентът се освобождава от устния изпит по дисциплината (зачита се „Отличен” по този елемент). Писменото решаване на анонимен тест е задължително за всички.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български.

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Иван Русков

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)



б) семинари (списък от теми или текстов файл)



в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 15 януари 2018 г. :: :: Стр. от .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница