Филологически факултет
Изтегляне 95.98 Kb.
|
Учебна документация – Филологически факултет ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС Пишете или вмъквайте текст само в полетата, оцветени в сиво. Озаглавете файла с името и наименованието на курса. Пример: Neli_Boneva_Morfologia.doc ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Българска литература и теория на литературата Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.2.1. Филология Специалност(и)<наименование>1Българска филология ОПИСАНИЕ 1.Наименование на курса<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>Канон и литература 2.Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя 3.Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Избираем 4.Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>ОКС ‘бакалавър‘ 5.Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>4 - 4 6.Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>8 7.Брой ECTS кредити<естествено число>3 8.Име на лектора<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>Гл. ас. д-р Димитър Кръстев 9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Успешно завършилите обучение по тази дисциплина ще знаят различията в употребите на възлови литературноисторически понятия като „класика”, „традиция”, „културно наследство”, „национална идентичност”, „културен символен капитал” и т. н.; ще познават основните механизми и дискурсивни практики за формиране на литературния канон. ще могат ...Завършилите обучението по дисциплината ще могат да мислят литературата чрез социологическата и аксиологическата динамика в установяването на класическите стойности на националната ни култура и ще могат да интерпретират взаимовръзката между литературата и властта. 10.Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноАудиторно 11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Изискват се основни литературоведски компетентности, формирани от изучаваните в предходните семестри литературноисторически курсове. 12.Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)13.Съдържание на курсатекст (общо описание)Курсът по дисциплината „Канон и литература” представя съвременните дискусии в световното (и българското) литературознание, свързани с понятия като „литературен канон”, „класика”, „традиция”, „културно наследство”. Разглеждат се основните принципи на формирането на канона – западен и български; моделирането на представа за „класичност” около определени автори и произведения; механизмите на налагането и отстояването в различни исторически и социални контексти на авторитетен статут на определени личности и текстове и присъствието им в престижните „списъци” на образователни и културни институции; динамиките в литературноисторическото и антологийното конструиране на класическия фонд на българската литература. 14.Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>КАНОН И ЛИТЕРАТУРА (Библиография) I. Арнаудов, М. Канонът на българската литература – в: сп. Пролом, г. І, кн. 15-16, 1922. (също и в: Алманах за литература и изкуство „Света гора”, Велико Търново, 2000/2001.; http://liternet.bg/publish9/marnaudov/kanon.htm ) Блум, Х. Елегия за канона – В: сп. Литературата, 2001, кн. 1 (11), с. 5-32 Борхес, Х. Л. За класиците – В: Борхес, Х. Л. Вавилонската библиотека. С. 1989. Брукс, Кл. В защита на литературния канон – В: сп. Спектър, бр. 78, 1992, с. 28-33. Гадамер, Х. Г. Истина и Метод. Основи на една философска херменевтика. Превод Д. Денков, Евразия-Абагар, Плевен, 1997. Горак, Ян. Модерната история на канона – В: сп. Литературата, 2001, кн. 1 (11), с. 33-54. Елиът, Т. С. Традиция и индивидуален талант. Варна, 1980, с. 35-77. Йорданова, Ю. Предизвиканият канон – В: Български език и литература, 2010, бр. 3, с. 62-69. Също и в: http://liternet.bg/publish5/iuiordanova/predizvikaniiat.htm Кирова, М. Литературният канон. Предизвикателства. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2009. Кръстев, Д. Канон и/или агон. Литературноисторическите (ре)конструкции. - В: Култура и критика. Ч. III: Краят на модерността? Съст. Албена Вачева, Георги Чобанов. LiterNet, 2003 Курташева, Б. Canon Revisited – В: Електронно списание LiterNet, 12.03.2005, № 3 (64) http://liternet.bg/publish/bkurtasheva/canon.htm Кърмоуд, Фр. Канон и период – В: сп. Литературата, 2001, кн. 1 (11), с. 123-144. Кьосев, Ал. (съст.) Българският Канон? Кризата на литературното наследство. С. 1998. Неслученият канон. Жени писателки от Възраждането до Втората световна война. Съставителство Милена Кирова. София: Алтера, 2009. Нойес, Дж. Дельоз чете Леополд Захер-Мазох (За амбивалентността на литературния канон) – В: сп. Литературата, 2001, кн. 1 (11), с. 145-158. Пелева, И. Българската възрожденска (и друга) литература – между методологията и методиката – В: Електронно списание LiterNet, 04.03.2007, № 3 (88) http://liternet.bg/publish20/i_peleva/bylgarska.htm Прат, Мери Луиз. Хуманитарното образование за бъдещето. Размисли върху дискусията по програмата за западна култура в Станфордския университет – В: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996, с. 27-34. Представи за българския литературен канон. Книга I. Велико Търново, 2009. Представи за българския литературен канон. Книга II. Велико Търново, 2010. Пундев, В. Канонът на българската литература” – във: в. Слово, бр. 205, 1922 (също и в: Алманах за литература и изкуство „Света гора”, Велико Търново, 2000/2001; http://liternet.bg/publish5/vpundev/kanonyt.htm ) Рихтер, Д. Какво четем. Естетически и политически спорни въпроси в каноничните войни – В: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996, с. 23-26. Рихтер, Д. Защо четем? Университетът, хуманитаристиката и сферата на литературата – Във: в. Литературен вестник, 8-14. Март 1997, с. 10-11. Сент Бьов, Шарл Огюстен. Какво е класик – в: Сент Бьов. Портрети. С., 1978. Сърл, Дж. Бурята в университета – В: сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996, с. с. 35-41. Що е канон: Опити за врязване в темата - сп. Глас, бр. 15-16, лято-есен 1996, с. 69-70. II. Ангелов, Б. Българска литература, ч. 1, С., 1923; ч. 2, С., 1924 Богданов, И. Кратка история на българската литература, ч. 1-2, С. 1969-1970 Български писатели. Живот – творчество – идеи. С. 1929-1930. http://liternet.bg/publish9/marnaudov/bpisateli/index.html Гълъбов, К. Новата българска литература. – В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 32, 1936. Жечев, Т. Въведение в новата българска литература. С. 1990. Зарев, П. Българска класика, т. 1-2. С. 1986-1987 (1989) Зарев, П. Панорама на българската литература, т. 1-5, 1966-1976 (1977-1979) Игов, Св. Кратка история на българската литература. Игов, Св. Творби от българската класика. С. 1995 Игов, Св. Антология на българската поезия. Пловдив, 1995. История на българската литература, т. 1-4. БАН, С. 1962-1976. Камбуров, Д. Българска лирическа класика. София: Просвета, 2004. Константинов, Г. Нова българска литература, ч. 1-2. 1943 (1947) Маринов, Д. История на българската литература, Пловдив, 1887. http://liternet.bg/publish17/d_marinov/istoria/index.html Милев, Г. Кратка история на българската поезия – В: Антология на българската поезия, съставена от Гео Милев. С. 1925 (1995) Миролюбов, В. Млади и стари. Тутракан, 1907; (д-р Кръстьо Кръстев. Съчинения, т. 1. С. 1996) Мирчев, Д. Кратко ръководство по българска литература. В. Търново, 1907 (1911) Москов, М. История на българската литература. Търново, 1895; http://liternet.bg/publish22/m_moskov/m_moskov/index.html Николов, Е., Минков, Цв. Пълен конспект по теория и история на литературата. С. 1927 Николов, М. История на българската литература от Петка Славейков до наши дни. С. 1941 (1943, 1947) Николов, М. Литературни характеристики на българските писатели от П. Р. Славейков до Д. Дебелянов. С. 1934. Пенев, Б. Българска литература. С. 1930 (1933) Пенев, Б. История на българската литература, т. 1-4, С. 1930-1936 (1976-1978) Пипин, А. Н., Спасович, В. Д. История на българската литература, Кюстендил, 1884. http://www.liternet.bg/publish15/a_pipin/istoria/index.html План на историята на българската литература. – В: Литературна мисъл, 1960, кн. 3. Попов, Г. Д. Кратък исторически преглед на българската литература от началото на писмеността до наше време. Пловдив, 1886. http://www.liternet.bg/publish17/g_popov/g_popov/index.html Пундев, В. Нашата художествена литература – В: Съвременник, г. 1, 1921-1922, кн. 7-8, г. 2, 1922-1923, кн. 5, 6. Радославов, Ив. Българска литература 1880-1930. С. 1936 (1947, 1992) Теодоров-Балан, Ал. Българска литература. 1896 (1901, 1907) http://www.liternet.bg/publish16/a_t_balan/bylgarska/index.html Цанев, Г. Страници от историята на българската литература, т. 1-4, С. 1967-1975 Шалигин, А., Ангелов, Б. Теория и история на поезията. С оглед на българската литература. Начала от историческа поетика. С. 1923. III. Антологии на българската литература (поезия, разказ) Учебници и христоматии по българска литература (за гимназиален курс) Антология на българската поезия. Игов, Светлозар (съст.). Пловдив: Христо Г. Данов, 1995. Антология на българската поезия. Първа част. Съст. Камен Зидаров, София: Книгоиздателство М. Г. Смрикаров, 1949 (готова в кр. на 1947) Антология на българската поезия. Съставена от Гео Милев. София: Филип Чипев, 1925 Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. Подвързачов, Димитър и Димчо Дебелянов (съст.). София: Знание, 1910. Българска лирика. Антология. Динеков, Петър (съст.). София: Вестник на жената, 1940/1. Българска христоматия, или Сборник от избрани образци по всичките родове съчинения, с приложение на кратки жизнеописания на най-знаменитите списателе. За в класовете на градските училища и на реалните гимназии. Ч. I-II. Вазов, Иван и К. Величков (съст.) Пловдив: книж. Д.В. Манчов, 1884. Български поети. Походна войнишка библиотека № 28. София: Издава Щабът на действующата армия, 1917. Български поети. Антология. Под редакцията на Хр. Цанков. София: Издава Министерството на народното просвещение, 1922. Десет години поезия, 1944-1954. Подбор и редакция Младен Исаев, Валери Петров, Емил Петров, София: Български писател, 1954 Из българските писатели. За учащата се младеж. Т. I-II. (Всемирна библиотека) София: Ал. Паскалев & С-ие, 1916. Млада България. Антология на съвременната българска поезия 1905-1922. Под редакцията и с предговор от Иван Радославов. София: Книгоиздателство „Хиперион”, 1922. Отбрани откъслеци. Нагласени за учащата се младеж. Т. 1. Българска поезия. Т. 2. Из българската проза. (Всемирна библиотека) София: Ал. Паскалев & С-ие, 1915-1916. Поетична година. Антология от българските поети, наредена според рождените дни. Съст. Ив. Карановски. София: Книгоиздателство „Ново училище” Христоматия по изучавание словесността в горните класове на гимназиите, петокласните, педагогическите и духовни у-ща. Т. I-II. Костов, Ст. и Д. Мишев (съст.). Пловдив: Хр. Г. Данов, 1888-1889. 15.Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|