Филологически факултет



страница1/2
Дата25.07.2016
Размер406.6 Kb.
  1   2

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 9/2/2012


ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


„Българска литература и теория на литературата”

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология

Специалност(и)

<наименование>1


„Българска филология”, „Български и немски език”, „Български и руски език”, „Български и испански език”, „Български и турски език”

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


„Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война”

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен курс

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


бакалавър”

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


За ІІІ курс на изброените специалности.

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


V и VІ семестър

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>


12 кредита за БФ; по 7 кредита за останалите изброени специалности

8.Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Проф. дфн Инна Пелева

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучението по дисциплината ще познават литературните факти, течения, явления, процеси и авторски персони в България от 1878 до 1918 г.; ще умеят да анализират и интерпретират документални, публицистични и художествени текстове от периода; ще притежават литературноисторическите компетенции, необходими за преподаването на българска литература 1878-1918 в средното училище.

ще могат ...


да работят в културните и образователните институции на страната; като експерти и консултанти по проблеми на българската културна и литературна история.

10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторна форма на обучение; лекции и семинари.

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Обучението по дисциплината предполага познания по теория на литературата, по българска културна и политическа история, по история на българска възрожденска литература, на западноевропейската и руската литература, по естетика.

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Курс „Канон и критика”; курсове, запознаващи с българска политическа и културна история.

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)


Курсът разглежда българската литература (1878-1918) в обвързаността й с политическата и социалната история на страната, региона и света в периода, а също и като специфична система със собствена „граматика”, с вътрешнообусловени (от отношенията „текст – текст”) развойни тенденции. Запознаването с българската литературна събитийност, каквато е от Освобождението до края на Първата световна война, от една страна върви чрез представянето на авторски персони („от Вазов до символистите”), а от друга страна – чрез представянето на проблемни ядра („Литература и национализъм”, „Литература и митологии на патриархалността”, „Литература и криза”, „Литература и модернизационни проекти”), на течения и формации, определящи физиономията на националния културен и литературен живот след 1878 г.

14.Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Общи източници:

http://liternet.bg

История на българската литература в четири тома С., т. 3., 1970.

Авджиев, Ж. Българската литература след Освобождението. С., 1985.

Атанасова, Цв. Кръгът “Мисъл”. С., 1991.

Галонзка, В. Опитомяването на скорпионите. Поглед на един чужденец към българската литература. Шумен, 1994.

Ганчева, Б. Нова българска литература до Първата световна война. Пловдив. 1993.

Ганчева, Б. Човек и свят в българската лирика от началото на ХХ век. Пловдив, 2006.

Ганчева, Б., Иванов.Ж. Българска литература от Освобождението до Първата световна война. Пловдив, 1989.

Георгиев, Н. Пропасти и мостови на междутекстовостта. Пловдив, 1999.

Георгиев, Н. Тезиси по историческа поетика на българската литература. Литературна история, 1982, кн. 11, с. 3-16.

Георгиев, Н. Тезиси по история на новата българска литература - Литературна история, 1987, кн. 16, с. 3-27.

Георгиев, Н. Сто и двадесет литературни години С., 1992.

Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993.

Гергова, Л. Етнически стереотипи във всекидневната култура. С., 2012.

Дакова, Б. Век и краевоковие. С., 2007.

Дачев, М. Семиотика на цвета в поетичния текст. С., 1997.

Дойнов, Пл. 1907: литература, автономия, канон. С., 2010.

Елевтеров, Ст. Нова българска литература (1878-1918). С., 1978.

Ефтимов, Й. Отсам и отвъд божествената математика. Тревожната хетероклитност на българския символизъм. С., 2012.

Жечев, Т.Въведение в изучаването на новата българска литература. С., 1992.

Зарев, П. Панорама на българската литература. С., т. 1-5, 1977.

Игов, Св. История на българската литература. С., 2004.

Илиев, Ст. Естетическите програми на френските и руските символисти. С., 1979.

Илиев Ст. Пътищата на българските символисти. С., 1981.

Интерпретации на класически текстове от българската литература. Част 1-4. Шумен, 1992-1995.

Камбуров, Д. Българска лирическа класика. С., 2004.

Кирова, М. Литературният канон. Предизвикателства. С., 2009.

Кирова, М. Проблематичният реализъм. С., 2002.

Кирова, М. Сънят на медуза. Към психоанализа на българската литература. С., 1995.

Коларов, Р. Литературни анализи. С., 1995.

Кръстев, Кр. Етюди, критики, рецензии. С., 1978.

Курташева, Б. Антология и канон. Антологийни модели на българската литература. С., 2012.

Ликова, Р. Проблеми на европейския символизъм. С., 1984.

Ликова, Р. Проблеми на българския символизъм. С., 1985.

Ликова, Р. Портрети на български символисти. С., 1987.

Ликова, Р. Художествени насоки на българския символизъм. С., 1987.

Мешеков, Ив. Есета, статии, студии, рецензии. С., 1989.

Милчаков, Я. Социални полета на литературата. С., 2009.

Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. С., 1987.

Панова, И. Вазов, Елин Пелин, Йовков. Майстори на разказа. 1988 (3. Изд.)

Пелева, И. Места от конспекта. С., 2000.

Пелева, И.Четени текстове. Пловдив, 1994.

Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., 1985.

Пенчев, Б. Тъгите на краевековието. С., 1998.

Протохристова, К. Несъвършени изречения. Пловдив, 1990.

Протохристова, К. Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта. С., 1991.

Радославов, Ив. Българска литература 1880-1930. 3. Изд. С., 1992.

Речник на българската литература. С., т. 1-3, 1970.

Речник по нова българска литература. С., 1994.

Сб. Българска литература - идейно-естетически проблеми. С., 2002.

Сб. Българският канон? Кризата на литературното наследство. С., 1998.

Сб. Защо смe такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. Румен Даскалов, Иван Еленков. С., 1994.

Стефанов, В. Творбата - безкраен диалог. С., 1992.

Стефанов, В. Литературната институция. 1995.

Стефанов, В. Участта Вавилон. С., 2000.

Стефанов, В. Българска литература ХХ в. С., 2003.

Съвременни прочити на класиката. Нови изследвания върху българската литература. С., 1998.

Тиханов, Г. Жанровото съзнание на кръга “Мисъл”. С., 1998.

Уд, Дж. Как действа литературата. С., 2010.

Хаджикосев, С. Българският символизъм и европейският модернизъм. С., 1974.

Хаджикосев, С. Българският символизъм. С., 1979.

Хранова, А. Български интертекстове. С., 2002.

Хранова, А. Литературният човек и неговите български езици. Пловдив, 1995.

Цанев, Г. Страници от историята на българската литература в четири тома. С., 1967-1975.

Чолаков, З. Съдбата на идеите в българската литература (наблюдения върху литературния материал от Освобождението до наши дни). С., 2001.

Янев, С. Традиции и жанр. Поглед към еволюцията на българския разказ. С., 1975.

Янев, С. Пародийното в литератaурата. С., 1989.

  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница