Планирани учебни дейности и методи на преподаване

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина²

а) лекции (списък от теми или текстов файл)

Освобождението в българската литература от 80-те години на миналия век. Исторически, социално-политически и културни характеристики на десетилетието. Пловдив и София като културни и литературни средища. Книгоиздаване, периодика, критика. Тематични и жанрови доминанти в текстовостта на десетилетието. Възрожденско и поствъзрожденско в идеологическите и естетическите програми на 80-те. Факт и фикция. Начални опити за философия на националната история. Парадокси в културното самосъзнание на времето. Формиране на класическия разказ за близкото минало. Идеализация и критицизъм, висока и ниска версия на наратива за вчера, трагикса и комизъм в изобразяването на своето. Сръбско-българската война и литературата. П. Р. Славейков, Св. Миларов, Ст. Заимов, Д. К. Попов, Ц. Гинчев, Ив. Богоров, Т. Х. Станчов, К. Величков (лирика, “В темница”, “Писма от Рим”, „Българска христоматия”, преводаческа дейност) в културния и литературен облик на десетилетието.

2. ИВАН ВАЗОВ

Вазов – централна фигура в литературния процес на периода. Първи лирически книги – “Пряпорец и гусла”, “Тъгите на България, “Избавление” – особености на поетиката. Стихосбирки след 1880 г. – “Гусла”, “Поля и гори”, “Звукове”, “Скитнишки песни”, “Под нашето небе”, “Италия” и др. Основни теми и мотиви. Критицизъм и сатира. Военна лирика – “Сливница”, “Под гръма на победите”, “Песни за Македония”, “Нови екове”. “Люлека ми замириса” – равносметката на поета. Авторефлексивна лирика. Природата като поезия. Философски мотиви в лириката на Вазов. “Епопея на забравените” – история, мит, идеология. Поеми: “Грамада”, “Загорка”, “Моята съседка Гмитра”, “Кихавицата на Саллюста”, “Зихра”, “В царството на самодивите” и др. Новаторство в областта на лироепиката. Разкази – проблемно-тематични доминанти, структурно-композиционни особености, типология на персонажа, статус на повествователя в текста (“Повести и разкази”, “Драски и шарки”, “Видено и чуто”, “Пъстър свят”, “Утро в Банки”). Повести. “Неотдавна” – междинният текст. “Митрофан и Дормидолски”, “Немили-недраги”, “Чичовци”. “Под игото” – сюжети на рецепцията. Жанрова типология. История и бит, патетика и комизъм, романтическа идеализация и реализъм. Двойственост на посланието – памет и забрава в груповото разбиране на “Под игото” като разказ за 1876 г. Романи за съвременността – “Нова земя”, “Казаларската царица”. Вазов и средновековна България – “Светослав Тертер”, “Иван Александър”, “Легенди при Царевец”, “Борислав”, “Към пропаст”. Драматургия – “Хъшове”, комедиография, драматургични текстове-“преводи” от епос или лироепос. Пътеписи. Критика.

3. ЗАХАРИ СТОЯНОВ

Типология на биографичния феномен. Политика и талант. Публицистика – основни издания, по-важни публикации. Пътят на идеологиите от “Работник” до “Свобода”. Фейлетонистика. Биографии (“Васил Левски. . .”, “Христо Ботйов. Опит за биография”, “Чардафон. . .”). “Четите в България”. Мемоаристика – “Записки по българските въстания”. Минало и настояще в спомнянето. Водачът, редникът и летописецът като фигури на националната революция. Смехът в “Записки. . .”. Жанрова, концептуална и естетическа немонолитност на произведението. Критически опити.

4. СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

Творчеството на Михайловски през 80-те години на миналия век в контекста на тогавашната литературна ситуация. Симптоматика на критическите реакции – чуждото свое в “Suspiria de profundis” и “Ева” (”Поема на злото”). Старото и новото в “Novissima verba”, “Currente calamo”, “Железни струни”. Двойственото дарование – “Философически и сатирически сонети”. Философия на политиката и на държавата – “Книга за българския народ”. “Книга за оскърбените и онеправданите”, “Източни легенди”, “От развала към провала”, “Днес чук, утре наковалня” – конкретика на критицизма и философска обобщителност на песимизма. “Краевековният” Михайловски. Изтокът и Западът като естетически присъствия. Функция на мистификационното. Религиозни мотиви. Възрожденско и декаденстко, “умозрителност” и “задушевносто”. Басни.

5. БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 90-ТЕ ГОДИНИ НА ХIХ ВЕК

Социално-политически и културен контекст. Литературни генерации, творящи през десетилетието. Народничество, реализъм, социализъм в литературата, модернизъм. Културни програми и утопии през 90-те. Политически ангажимент и литература. Жанрова картина на десетилетието. Типология на сюжета, персонажа, идеографския състав на литературното произведение. Концептуализации на фолклорното. Литературни кръгове и издания. Основни литературно-естетически конфликти на времето. Д. Благоев, Д. Полянов, Г. Кирков – социалистическата идея в литературата и критиката.

6. ТОДОР ВЛАЙКОВ

Народничество и литература. Откриване на селото. “Дядовата Славчова унука” – реплика към класическия национално-идеологичен образ на миналото. “Леля Гена” – жената и патриархалността. Социален критицизъм `”Косач”, “Чичо Стайко”, “Ратай”. Човекът и институциите (“Вестовой”, “Неприятният гост”). Очеркът в жанровата система на 90-те (“Каменов”, “В село. Хроника”). Положителният герой на времето – особености на изображението (“Среща”, “Учител Миленков”). Психологизация на бита (“Стрина Венковица и снаха й”, “Житието на една майка”). Мемоаристика. Влайков и културната роля на “Демократически преглед”.

7. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ

Военната тема в творчеството на М. Георгиев. Селото и селянинът – централни присъствия. Комически и трагически вариант на разказа за невъзможната комуникация между селото и града, между човека и държавата (“С тебешир и въглен”, “Моят приятел Пенчо Чатмаков”, “Неразбория”, “Шарен свят” и пр.) Идеализация на селския бит и душевност (“Рада”). Префункционализация на изображението на турчина и турското време. Отвъд реалистико-критическия патос. Регионалното като език и битова автентика в литературата. Типичният персонаж в разказите на М. Георгиев.

8. АНТОН СТРАШИМИРОВ

Ранно творчество (“Смях и сълзи”) – идеен и сюжетен състав. Традиционно и иновативно в интерпретирането на селската действителност. “Змей” – другият разказ за класическия български свят. “Есенни дни” и националният романов опит. Преходът – “Кръстопът”. Градът и градският човек в творчеството на Страшимиров (“Смутно време”, “Среща”). Концепция за индивида (“Баща и син”, “Черню” “Михайло”). Кризисното съзнание на следвоенното време (“Висящ мост”, “Бена”, “Под облак”). Драматургия – основни произведения, посоки на естетическите търсения. “Вампир” – проблематика, персонаж, концептуалност. Македония в творечството на Страшимиров (“Роби”). Носталгията по романтическото (“Рамадан бегови сараи”, “Сура бир”). “Хоро” – поетика. Характерология и душевност на българина (“Войни и освобождение”, “Червени страници”, “В южните земи”, “Книга за българите”, “Нашия народ”, “Вихър”). Страшимиров и литературно-естетическите спорове на времето (“Праг”, “Наш живот”, “Наблюдател”).

9. АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

Първи литературни опити. Преводи. Алековият пътепис в историята на жанра в български контекст. “До Чикаго и назад” – повествователна техника. Откриване на себе си чрез откриването на Америка. Пътеписи за България. Фейлетони. Специфика на смешното. “Бай Ганю”. Интелигентската смехова култура и Алековата книга. Жанрова принадлежност. Критическа история на текста. “Бай Ганю” в контекста на литературата от 90-те години на миналия век. Герой-повествовател-разказвачи. Рецепция и издателски практики. Литература и вицов епос.

10. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Първи произведения. “Епически песни”, “Блянове”. Славейковите поеми – иновации на лироепическото. Основни мотиви и образи. “Душата на художника” и проблемът за творческата личност, за изключителния индивид (философски поеми). Бит и психологизъм. Фолклорът и Славейков. Творби за национално-освободителните борби и анти-вазовската трактовка на историческото. Време и вечност. Традиция и иновация (културно-исторически потенциали на мотива “баща ми в мен”). Специфика на религиозното преживяване. “Сън за щастие” – композиция на макротекста. Лирическата книга като стихотворение. “На Острова на блажените” – симптоматика на антологизма. Глобалисткият естетически проект на Славейков. Мистификация и “мистификация”. Литературна критика и портретистика. Славейков и “Мисъл”.

11. ПЕТКО ТОДОРОВ

Ранни разкази. Идилии. Фолклорни сюжети и мотиви в “бляновете на модерен поет”. Особености на сюжетното в прозата на П.Тодоров. Персонаж. Лиризъм. Текстът като тълкуване на други текстове. Драми (“Зидари”, “Змейова сватба”, “Първите”). Поетика на сценичното. Европейският “безсъбитиен театър” и драматургичните решения на П.Тодоров.

12. ПЕЙО ЯВОРОВ

Лирика за национално-освободителните борби. Селото в поезията на Яворов. “Нощ” и “Песен на песента ми” – антологизъм и авторефлексия. Философско-психологическа лирика (“Безсъници”, “Прозрения”). Основни поетически концепции за екзистенцията, смъртта, човека, историята, любовта. Жената в стихотворенията на Яворов. Биограф, мемоарист, драматург (Македония в идейния и творческия път на художника – биографията на Гоце Делчев и “Хайдушки копнения” в контекста на националната традиция в областта на биографията като жанр и на мемоаристиката); “В полите на Витоша”, “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”).

13. КИРИЛ ХРИСТОВ

Първи стихотворения. “Песни и въздишки”, “Трепети”, “Вечерни сенки”, “На кръстопът”, “Другата” модерност. Отношения с “Мисъл”, съвпадения и несъвпадения между почерка “К.Христов” и естетическата програма на четворката. Концепция за свободата на личността в поезията на К.Христов. Еротика и индивидуалност. Пейзажът. Фолклорът в лириката на К.Христов. Сатира. “Химни на зората”, “Слънчогледи”. Войните и поетът. Балади и поеми. “Вълнолом”, “Последни пожари”. Драматург, белетрист, мемоарист, преводач.

14. БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Появата на втората вълна модернисти в българската художествена словесност – централно литературно-естетическо събитие през десетилетието. Отношения и полемики между литературните генерации и групировки. Периодични издания, програми, манифестни жестове. Чуждият естетически опит и българският символизъм. Особености на поетиката, основни представители – Т. Траянов, Ем. Попдимитров (пейзажна и любовна лирика; лироепика; критическите идентификации “символизъм” и “романтизъм” като интерпретативни презумпции), Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов (“Рицарски замък” и съдбата на българския символизъм; войните и интелигенцията; поетът и властта). Жанрови търсения в литературата от началото на века. Типология на преводната литература. Смеховата култура, интелектуалната бохема на столицата от началото на века и литературният живот. Войните и литературата .15. ГЕОРГИ СТАМАТОВ

“Избрани очерци и разкази”, “Скици”, “Разкази”, “Прашинки”. Краят на “дядойцовска България”. Градът, човекът и институциите. Интелигентът герой на Стаматов. Жената и грехът – скепсисът и песимизмът като презумпции на моралистическото съдене у писателя. Сатира и натурализъм. Особености на стила и композицията. Разказите на Стаматов в историята на жанра.

16. ЕЛИН ПЕЛИН

Ранни произведения. Селото и селянинът в разказите на Елин Пелин. Теми, конфликтност, персонаж. Композиционни и стилови особености. Социално и нравствено. Селянинът и градът, човекът и държавата. Разкази идилии. Повести (“Гераците”, “Земя”). “Пепел от цигарата ми”, “Черни рози”, “Аз. . . ти. . . той”. Феноменът “Българан” и Елин Пелин. Пародии. “Под манастирската лоза” – жанрови особености, принципи на сцеплението, поетика. Творчество за деца.

17. ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ

Социални мотиви. Интимна лирика. Особености на поетиката.

18. ТЕОДОР ТРАЯНОВ

“Regina mortua” и пътищата на българския символизъм. “Химни и балади”, “Български балади” – национална съдба и естетика на символизма. “Романтични песни” в контекста на Траяновото творчество. “Пантеон” – традиция и иновация. Траянов – Ив.Радославов. Траянов и “Хиперион”.

19. НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

“Птици в нощта”, “Лунни петна” – специфика на въображението. Поеми. Преводи.

20. ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Подвързачовият кръг, “Звено” и Д.Дебелянов. Елегизъм и елегия. “Легенда за разблудната царкиня”. Военна лирика. Хумор и сатира.

21. ЕСТЕТИЧЕСКИ И ЛИТЕРАТУРНОКРИТИЧЕСКИ ВИЗИИ ЗА ПЕРИОДА. ИВ. ШИШМАНОВ, Д. БЛАГОЕВ, Д-Р КРЪСТЕВ, ИВ. РАДОСЛАВОВ, Б. ПЕНЕВ и др.

Преглед на възгледите за литературата като състав и функции през периода. Основни тези и конфликти в критическото поле. Класически интерпретации на произведения, писани в разглежданите десетилетия. Историко-литературни визии.

б) семинари (списък от теми или текстов файл)

Тема 1 – Игото: спасения и опасения на робското съзнание. Иван Вазов и вариациите в текстовото моделиране на колективното битие – между идеологията (Неотдавна,Немили-недраги) и иде(о)словието (Митрофан и Дормидолски, Чичовци). Народът пише авто/биография: речевите жестикулации на libertè-то и психопрофилите на българското. “Под игото” и въ/ставането:артикулация и жестовост в романа. Проблемът за литературното концептуализиране на бунта и отражението му върху начина на четене на романа. Парадоксите на лудостта и операциите по идентифициране на революционната жестовост – между “пиянството” и/ли “лудостта” и художественият инструментариум на успоредяването им.

*Пелева, И. ”Под игото” и българското знание за 1876 г. // Пелева, И. Идеологът на нацията. Пловдив, ПУИ, 1994.

*Русков, Ив. Говорът на безмълвния или за великия редактор. // Русков, Ив. Битие и парадокс. В.Т., изд.”Faber”, 2002.

*Стефанов, В. ”Под игото” сред езиците на “игото”(Из историята на “българските въстания” и “българските клания”).// Стефанов, В. Творбата – място в света. С., ИК”Диоген.bg”, 2004.

*Стефанов, В. Увод в семантиката на робското пространство. // Стефанов, В. Творбата – място в света. С., ИК”Диоген.bg”, 2004.

Тема 2 – Сюжетът Април 1876 и националноидеологическият проект в литературата ни. История, “забвение” и преобръщането на перспективите в литературното архивиране: измеренията на ‘героичното’ в “нашата история”(Иван Вазов – Епопея на забравените). Симптоматика на знаците в епопейното пространство.

*Георгиев, Н. От Хилендар до Шипка... // Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993.

*Eлевтеров, С. За единството на цикъла “Епопея на забравените”. // Иван Вазов. Колоквиум “Проблеми на българската литература”. С., 1987, с. 53 – 58.

*Кьосев, Ал. Исторически факти, национална идеология и национална литература: Освобожде-нието на България в българската литература. // Пламък, 1990, кн.5.

*Пелева, И. ”Епопея на забравените” – история, мит, идеология. // Пелева, И. Идеологът на на-цията. Пловдив, ПУИ, 1994.

Тема 3 – Лица и маски на свободата във Вазовите разкази. Деформационните прояви на следосвобожденското общество и новото раждане. Дискредитацията на националистическия езиков проект във Вазовата текстовост. Генезис на жанровата форма и структурни особености на Вазовия разказ – проблемни ядра, сюжетнно-композиционни схеми, специфика на персонажната система.

(I. Персонажните профили на предпоставеността. Миналото като интенция и образност на “старостта” в художествената продукция: Дядо Йоцо гледа, Eдна българка.)

(II. Кризисният почерк и смисловата формация на “проблематичното” послание около героя: Тъмен герой, Сладкодумен гост на държавната трапеза, Кандидат за “Хамама, Пейзаж, Кардашев на лов)

(III. Лица и маски на следосвобожденската културно-литературна и идеологическа формация. Дискредитиращият прочит на “сега”-то: Искров и Райна, Двете врати, Той е млад, здрав, интелигентен, Изпросила, Савò, Моята си черга, Драма, Тотка, Обикновена история, Коприна, Траур, Пейзаж, Кой ще цивилузува Шопско?, Наводнението, Марат, Un cas de psyhоlogie, Учител по историята, Доктор Джан-Джан; фигурата на лудостта и концептуализацията ù в разказа Павле Фертигът;

*Панова, И. Вазов, Елин Пелин, Йовков – майстори на разказа.С.,БП,1978.

*Пелева, И. Вазов – утопизъм и буржоазност. // Конструиране на традицията. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2000.

*Русков, Ив. Приютяващият (ни) странник. Соната за архитектурата на българското. // Русков, Ив. Битие и парадокс. В.Т., изд. ”Faber”, 2002.

*Русков, Ив. От литературата за събитието към събитието в литературата (Междутекстови връзки и игрови похвати в “Драски и шарки”). // Идентичности. Отражения. Игри. (Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Симеон Хаджикосев). С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2004, с. 119 – 127.

*Хранова, А. Дядо Йоцо гледа Иван Вазов. // Хранова, А. Езикът и неговите речи. С., изд. ”Фигура”, 2000.

Тема 4 – Вазов и съвременността. Новата земя и другите герои в проекциите на Вазовото творчество. Проблемните диапазони на следосвобожденска България и изплъзването на словото от контрола цензор на националноидеологическия проект. Обратите в биографиите на българската свобода. Дописването на текста Под игото → Нова земя и кризата в националната идеология.

(Драски и шарки, Нова земя, Казаларската царица)

*Георгиев, Н. За един мълчалив диалог в литературата. // Георгиев, Н. Пропасти и мостове на текстовостта. Пловдив, Пловдивско университетско издатетелство, 1999.

*Русков, Ив. Градината на изкушението у Вазов. // Русков, Ив. Битие и парадокс. В.Т., изд. ”Faber”, 2002.

Тема 5 – Средновековна България и Вазовата оптика към преекспонирането на историческите сюжети. Българското преди – и – сега : национални идеологеми и етнокултурно пространство. Стратегии в четенето на знаците върху националния хоризонт (Светослав Тертер, Иван Александър).

*Георгиева-Тенева, О. Митологемите “народ” и “цар” във Вазовия исторически наратив. // Български език и литература, 2002.

*Цанева, М. Патриархът. Етюди върху творчеството на Вазов. С., 2000.

Тема 6 – Репликите в диалозите на българското и гласовете на драмитичното в историята във Вазовите пиеси.

Патриархът и маршрутите на бягството : Историята – стратегии на обработване. Концептуален анахронизъм и проблемът за агонията на Героя (Към пропаст). Знаците на Героичното : модели на преобръщане (Борислав, Ивайло). Драматично и драматургично във Вазовите пиеси. Специфика на конфликта, композиционни схеми, класификация на драматургичния персонаж. (Ре)продуциране на “отклонение”-то.

*Борисова, Е. Драматургът Вазов в търсене на класическия жанров модел. // Год. Шум. унв. ”Константин Преславски”, 2003, с.166-172.

\Тема 7 – Фрагменти на паметта и националноидеологическите сюжети, или за семиотиката в изразяването – на – българското. Легендарно-митологичната линия в текстовостта Захари Стоянов. Каравелов → Ботев→ Левски : чудесата на по/раждащото слово. Специфика на жанра биография при Захари Стоянов – маски и профили на въображаемото (Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му, Христо Ботйов. Опит за биография, Черти от живота и списателската дейност на Любен С. Каравелов, Чардафон . . .).. Нехудожествените жанрове в етнокултурния хоризонт на 80-те години – точки на пресичане между мемоарно-биографичното и белетристичното повествование. Литературата в зоната на българските пре/подредби.

*Пелева, И. Аристократи и плебеи. История на името // Пелева, И. Четени текстове. Пловдив, Пловдивско университетско издание, 1994.

*Русков, Ив. Словото в четвероевангелието на Захари Стоянов.Левски – творящото слово. // Русков, Ив. Битие и парадокс. В.Т., изд.”Faber”, 2002; а също и статията му: “По думите ще ги познаете. Стратегии на еретичното говорене” , поместена в същото издание.

*Русков, Ив. Профилът на Лъва и скицата на биографа. // Захари Стоянов. Чардафон Великий. П., 1995, с. 5-23.

*Сивриев, С.”Чудесното раждане на Чардафона – фреска от Захари Стоянов”. // Литературен вестник, г.IV, 1994, бр.43, с.13.

Тема 8 – Захари Стоянов – Записки по българските въстания. Парадоксите на литературната история пред из/питанията на българските записи. Етническо себепредставяне и художествено себе/намиране. Жанрова специфика на Записките и съотношението ‘факт : фикция’. Конципиране на проблема за субекта на историята: Генезисът на Героите.

*Георгиев, Н. Зад гърба на герба. // Георгиев, Н. Нова книга за българския народ. С., 1991.

*Георгиев, Н. Как разказва Захарий Стоянов в “Записки по българските въстания”. // (ред.Цанева,М.и др.) Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. С., БП, 1980.

*Кьосев, Ал. Расизъм in potentia? // (съст.Натев,А.) Усвояване и еманципация. С., 1997.

*Неделчев, Н. Предателите и предателството в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. В.Т., 2002.

*Ракьовски, Цв. Гледната точка на “Записки по българските въстания” и ценностите на историята. // Български език и литература, 2003, кн. 5, с. 33-40.

Интерпретативна концепция: Актуализации на възрожденски наративни стратегии. Митът за българското село. Домът и йерархизираните топоси в координирането на семейния живот. Териториите на родовото като сакрализиран пространствен център. Наративите на разколебаването : враждебното друго в проекциите на града и конфликтът ‘човек – институция’.

Тема 9 – Тодор Влайков, Повести и разкази: Проблемът за “своето-и-своите” и художественият му статут в концепциите на Влайковата белетристика. Патриархалната утопия и идиличният проект на родовата заедност (Дядовата Славчова унука). Проблемът за гледните точки към родовия проект : Бащи и Синове (Чичо Стайко). Кризисният почерк и (де)аксиологизирането на родовия пространствен център (Ратай). Другите преображения на патриархалния човек и пагубността на градското пространство (Леля Гена, Неприятният гост, Чичо Джуро). Градът и моделите на литературното му концептуализиране в патриархалния проект.

*Василев, М. Българският разказ. С., 1987.

Тема 10 – Михалаки Георгиев – Разкази: Патриархалната гледна точка и нейното разколебаване в почерка ‘Михалаки Георгиев’. “Другите” герои и родовият проект – реабилитацията на патриархалната ценност (Рада). Сгрешеното послание и диалогът на дискурсите: човекът, градът, войната, институциите и локусите на чуждото и враждебното (С тебешир и с въглен, От зло на по-зло, На припек и на сенка. Какво дума дедо Лало от село Кършни вир). Въпросът за културното наличие (и/ли отсъствие) на паметта и “менливите” профили на човешкото (Разкумил кума си). Патриархалният текст като предмет на друга памет и на друго знание за света – съ/творяването на проекта консулато (Една досадна визита).

*Василев, М. Михалаки Георгиев. Литерно-критически очерк. С., 1976.

*Димитрова, С. Михалаки Георгиев. Био-библиография. Видин, 2001.

III. Превращенията на свободата и езиците на забравата. Жестовете на зачеркването и трансформациите в конструирания образ на родното. Симптоматиките на палимпсеста и другата конвенция в художествените операции по конструиране и идентифициране на българския образ.

Тема 11 – Г. П. Стаматов, Разкази. Следосвобожденска България и Стаматовите визии за “лошите” ситуации и употреби на българското. Сюжетният зев и болезненият крах на ценностите. Персонажните профили и метафориката около фигурите на “живия труп”.

*Йовева, Р. Георги П. Стаматов. За някои страни от поетиката на разказвача. С., 1985.

*Лукова, К. Георги Стаматов – еротично-пагубният разказ. // Неуч. тр. на ПУ “П. Хилендарски”, 40, 2002, № 1, Филология. Ч. 3., с. 41-51.

*Пелева, И. Скандалното – направа и употреби в прозата на Г. П. Стаматов. // Литературният скандал. Скандалът като литература. П., УИ ”П. Хилендарски”, 2010, с. 29-44.

Тема 12 – Стоян Михайловски: Ироничната оптика към българското в текстовостта на Стоян Михайловски. Модификации в конструирането образа на родното и мисловната линия на етноприсъщ(н)ото в тематично-проблемния диапазон на творчеството му (Книга за българския народ, Коледна приказка, Suspiria de Profundis (Euthanasia)

*Кьосев, Ал. Съдбата на едно творчество или за творчеството на Неприсобимия и за неговото “приспособяване”. Послеслов. // Михайловски, Ст. Божественият размирник. С., БП, 1987.

*Лебедова, Р. Мракът и светлината на “Книга за българския народ”. // Език и литература, 1996, кн. 5-6, с. 17-23.

*Михайлов, Д. Кръстът на живота. Откръшлеци за Стоян Михайловски – жестове и знаци. // Следите на свещената книга в българската литература. В. Търново, 2001, с. 139-145.

*Пенков, Д. Проблемът за безсмъртието на човешката душа в гворчеството на Стоян Михайлов-ски. // Богословска мисъл, 1998, кн. 4, с. 27-33.

*Русков, Ив. Фигури на славянството. “Приказки” за желания и участ. // LiterNet, 22. 08. 2008 (105).

Тема 13/ Тема 14 – Дискредитациите в етноцентристкия образ на българското битие и Алеко Константинов. Деформационните прояви на следосвобожденското общество и раждането на нов социокултурен тип. Феноменът Бай Ганьо и симптоматиките на българското в структурно-семантичната специфика и тематични полета на Алековата текстовост. Тълкувателски практики и стратегии на жанрологичните прочити. Литературното род(о)словие: хипо- и хипертекст (Б. Кънчев, Г. Данаилов, Д. Бочев – Генезис II)

*Добрев, Д. “Бай Ганьо” на Алеко Константинов. Конспекти на прочита. С., 2003.

*Елевтеров, Ст. Поетиката на Алеко Константинов и нашето литературно развитие. С., НИ, 1978.

*Пелева, И. Алеко Константинов. Биография на четенето. С., изд. ”Просвета”, 2002.

*Ракьовски, Цв. Четенето и книгата, слушането и музиката: Иван Вазов, Алеко Константинов. // Науч. тр. ПУ “Паисий Хилендарски”, 1999, №1, с. 99-106.

*Русков, Ив. И словото стана плът. Белегът на Бай Ганьо: вариации на присъщностите. Новото раждане. // Русков,Ив. Битие и парадокс. В.Т., изд. ”Faber”, 2002.

*Стефанов, В. ”Невинният Въсток” и лукавата Европа. Граници и идентичности в “Бай Ганьо”. // Стефанов, В. Творбата – място в света. С. ,ИК”Диоген. bg”, 2004.

Семинар 15 – Тест (семестриален контрол);

Втори семестър

Тема 16 – Елин Пелин – Разкази: Литературният обектив и механизмите по надхитряване на социалния надзор. Конвенционализираният разказ за селото и езиците на кризата. Контрапунктните интонации: ‘Героят’ и ‘героите’, андрешковското и държавата, човекът и лицата на човешкостта в Елин-Пелиновите разкази (Андрешко, Хитрец, Ветрената мелница, Задушница, Край воденицата, Нане Стоичковата върба, Закъснялата нива, Войнишка нива, Невеста Нена, Иглика, Самодива, На оня свят, Кал, Печената тиква, Изкушение, Нещастие, Престъпление). Социално-ролевите ритуали на престъплението и метафоризацията на наказанието. Процедурите по компенсация – образите от покрайнините и фигурите на благолажността и лудостта (Косачи, Мечтатели, Лудата, Спасова могила). Под манастирската лоза – жанрова специфика и идейно-проблемни решения.

*Георгиев, Н. “Андрешко” на Елин Пелин. // Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993, изд. “Глаукс”, с. 211-244.

*Душкова, М. Разколебаване на сакралното (Използването на анекдота в “Под манастирската ло-за”). // Света гора, 2002, №5, с. 261-265.

*Кирова, М. Елин Пелин, или реализмът в огледалото на една социална утопия. // Кирова, М. Проблематичният реализъм. С., изд. “Просвета”, 2002, с. 165-192.

*Коларов, Р. Елин – Пелин. // Елин Пелин. Съчинения в два тома. Т. 1., С., БП, с. 5-34.

*Пантелеева, Н. Естетическа специфика на лайтмотивите в разказите на Елин Пелин. // Българ-ски език и литература, 2003, кн. 1, с. 3-15.

*Парашкевов, П. Разказът за занемелите камбани в композиционното решение на “Под мана-стирската лоза”. // Език и литература, 2000, кн. 1, с. 132-143.

Тема 17 – Елин Пелин – Повести: Краят на ‘своето’ и дискредитацията на патриархалната ценност. Гераците и разрояването на езиците между човешки структурираното пространство на родовата цялост и проблемния хаос на настоящето. Агонията на братството – пространства, истории, морални плоскости. Кризисът – “светът” и/ли “световете” в повестта и трансферите на самоличността. Интертекстуалната процедура по дописването на текста (Гераците→Земя→Нечиста сила). Пропукването на патриархалния проект и сюжетните “нишки” на нарушението: материалният код и демонът на тялото. Жанрово-типологични аспекти на Елин-Пелиновата повест и проблемно-тематични полета.

*Георгиев, Н. Жанр и смисъл в повестта “Гераците”. // Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, изд. “Глаукс”, 1993.

*Добрев, Д. “Гераците” на Елин Пелин – повест за разрушената хармония. // Интерпретации на класически текстове от българската литература – II. Шумен, изд. “Глаукс”, 1993.

*Игнатов, Г. “Гераците” – повест за загубването на рая. // Дарба, 2000, с. 2-14.

*Русков, Ив. Жаждите на въпроса “защо” и звънтенето на водните кръгове (Страни от поетиката на повестта “Гераците”). // Русков, Ив. Битие и парадокс. В. Търново, 2002, изд. “Faber”, с. 289-313.

*Стефанов, В. Езикът на кризата. // Стефанов, В. Участта Вавилон. С., изд. “Анубис”, 2000.

*Чернокожев, Н. Човекът, земята и змията в “Гераците”. // Творби и прочити. С., изд. “Тилиа”, 1996, с. 83-101.

Тема 18 - Антон Страшимиров – Повести и драми: “Другият” текст за ‘своето’. Модернисткият поглед към патриархалната сюжетика – отвъд подредеността на комфортното българско знание. Болният космос и хипертрофирането на ценността – антагонизъм и митологични вярвания в душата на българина. (Ре)конструиращият поглед към злото: от демонично-страшната природа на митичното към патоло-гичното в човешкото (Змей, Вампир). Премоделиране на хронотопните конструкти (дом:хан:път) и семантично-функционалната им обвързаност с мотивната серия греховност-жертвоприношение. Домът като демоничен топос. Романът Хоро и механизмите около конструирането на кървавите български сватби.

*Георгиева, Ив. В света на мъртвите. Вампир. Стопан. Нави. // Георгиева, Ив. Българска народна митология. С., 1993, с. 196-206.

*Дачев, М. Антон Страшимиров: биотекстографски сюжети. // Дачев, М. Подир сянката на знаците. С., изд. “НБУ”, 2001.

*Ичевска, Т. Враждебното “друго”. // Ичевска, Т. Митичното в българската литература – светове и форми. Пловдив, 2000, изд. “Етимон”, с. 47-75.

*Каранфилов, Е. Антон Страшимиров и душевността на българина. С., БП, 1979 (1987).

*Коларов, Р. В художествения свят на романа “Хоро”. С., БП, 1988.

*Лебедова, Р. За художествените структури в повестта “Змей” от Антон Страшимиров. // Език и литература, 1993, кн. 5-6, с. 79-93.

*Лукова, К. Антон Страшимиров: лирическа проза. Поетика на междужанровите форми. Бургас, 1999.

Тема 19 – Фолклорни мотиви и творчески иновации в поемите на Кирил Христов – “обезобразяването на фолклора” и “поболяването “ от живот. Полемики с П. П. Славейков и “Мисъл”. Конституиране на новия герой – от фолклора към романтическия демонизъм. Модерният човек, концепциите за силната личност и изработването на “другите” топографии на човешкото (Русалка, Гюрга, Милкана и Рале). Кирил-Христовата поема и модернисткото преекспониране на тиражирани фолклорни схеми. “Проблематичното преодоляване” около рушенето на конвенциите.

Езикът на тялото и стратегиите около репрезентирането му в романите Тъмни зори и Бели дяволи. Проблематичният текст, формулите за “свенливия” герой и целомъдреният български литературен проект. Флиртуването с Флобер.

*Бенбасат, Ал. Еротиката у Кирил Христов. С., 1995.

*Грудев, Г. Национална литература. Пенчо Славейков и народните песни. Кирил Христов и народните песни. С., 1918.

*Кирил Христов: нови изследвания. Сборник с материали от конференция. Шумен, 1997.

*Кирова, М. Краят на века – общи насоки на идейно и структурно съзряване на поемата. // Кирова, М. Българската поема от Освобождението до Първата световна война.С., 1988, УИ “Климент Охридски”, с. 63-76.

*Кирова, М. Млад сред стари, стар сред млади. Феноменът Кирил Христов в края на XIX век. // Кирова, М. Проблематичният реализъм. С., 2002, изд. “Просвета”, с. 106-125.

*Поет и критици. Антология от фрагменти на разни статии и рецензии върху поезията на Кирил Христов. С., 1914.

Тема 20 – Подир знаците на закъснялата българска модерност. Кръгът “Мисъл” и новите акценти в мисленето за литературността. Преобръщането на мисловния модус: изкуството като емблема на национален идентитет в тезите на д-р Кръстев, Пенчо Славейков и П.Ю.Тодоров. Визии за твореца и мястото му в етнокултурното пространство. Европейските философско-естетически концепции и мястото им в рецепцията на “Мисъл” – проблемът за “избора на себе себе си”. Ницше, тезите му за “свръхчовешкото усилие” на бъденето, “преоценката на всички ценности” и вплитането им в художествената програма на четворката. Ракурси в осмислянето на ‘българското’. Преконципиране на творчеството до равнището на Книгата. Преподредба на литературното пространство: “стари” и “млади” (Вазов – Славейков), “здраве” и “болест” и престижните ореоли около “страдащия” творец. Ницше, Шопенхауер, Киркегор и рефлексиите им върху концепциите за силната личност и съдбата на твореца, отработени в художествената продукция на четворката. (Кръстев, К. За тенденцията и тенденциозната литература. // Кръстев, К. Етюди. Критики. Рецензии. С., 1978, БП.; Кръстев, К. Млади и стари. // Кръстев, К. Етюди. Критики. Рецензии. С., 1978, БП; Славейков, П. П. Душата на художника. // Славейков, П. П. Събрани съчинения. Т.4. С., 1986, БП, с. 53-61.; Славейков, П. П. Блянове на модерен поет. // Славейков, П. П. Събрани съчинения. Т. 5, С., 1986, БП, с. 54-68; Тодоров, П. Ю. Нашата крити-ка. // Тодоров, П. Ю. Събрани съчинения. Т. 3., С., 1980, БП, с. 78-83. )

*Атанасова, Цв. Кръгът “Мисъл”. С., 1990, УИ “Св. Климент Охридски”.

*Данков, Е. Философската култура на д-р Кръстев. // Критика, 2000, кн. 1, с. 7-16.

*Натев, Ат. Цел и самоцелност на изкуството. Критически наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България. С., 1960.

*Радев, С. Д-р Кръстев като литературен критик. С., 1907.

*Ракьовски, Цв. П. К. Яворов и митът “Мисъл”. // Ракьовски, Цв. П. К. Яворов и българските поетически силуети. С., 1998, изд. “Санра Бук”.

*Тиханов, Г. Жанровото съзнание на кръга “Мисъл”. С., 1998.

Тема 21 – Пенчо Славейков – На Острова на блажените (1910): На Острова на блажените – жанрова и концептуална уникалност: мястото на фрагмента и лирическата миниатюра в целостта на книгата. Мистификация, онтология, утопия. Островът като метафора на историко-културни импликации. Проблемът за конципирането на цикъла и Книгата. Сериозно и автопародийно моделиране на световете. Интра- и интертекстуални връзки и режимите на смислов трансфер около “островната” рецепция (утопия и/ли реалност, контемплация и/ли блян).

*Бурова, А. Ефекти от наследството: “На Острова на блажените” и мистифицираните антологии на 90-те години. // Литературен вестник, 2003, №41, с. 6-7.

*Геземан, В. “На Острова на блажените” от Пенчо Славейков. Призма – огледало – фокус. // Литературна мисъл, 1994, кн. 2, с. 152-164.

*Георгиев, Н. Германия над всичко – или не? // Усвояване и еманцпация. С., 1997, с. 213-226.

*Неделчев, М. “На Острова на блажените” като сложен израз на българския персонализъм. // Неделчев, М. Социални стилове и критически сюжети. С., 1987, БП.

*Русков, Ив. Островът и Книгата. // Русков, Ив. Обърната точка. Фигури към етимона на пейзажа и пейзажната лирика. Пловдив, 1999, изд. “Етимон”.

*Стефанов, В. Островът – библиотека. // Стефанов, В. Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература. С., 2000, с. 174-194.

Тема 22 - Пенчо Славейков - Философски поеми. Пенчо Славейков и философско-естетическите блянове на българската литература. Концепции за творчеството и творческата личност във философските поеми на П. П. Славейков (Cis moll, Сърце на сърцата, Микел Анжело, Фрина). Творчеството като посредничество между световете и знаковата фигура на страданието.

* Кирова, М. Надмогване на събитийно-повествователната насока чрез психологизирана образ-ност. Философските поеми на Пенчо Славейков. // Кирова, М. Българската поема от Освобожде-нието до Първата световна война. С., УИ “Климент Охридски”, 1988, с. 98-117.

*Стефанов, В. Две “индивидуалистични” поетически биографии. // Стефанов, В. Българската литература XX век. С., 2003, ИК “Анубис”, с. 35-42.

Тема 23 – Петко Тодоров – Идилии, Драматургия: П. Ю. Тодоров и силуетите на Несретника. Уникалност на стиловия и жанров синтез. Семантични аспекти. Проблемът за жанровото самосъзнание. Идилията като емблематичен жанр и светогледен модус на модерното мислене (Орисници, Мечкар, Гусларева майка, Несретник, Слънчова женитба, Над черкова).

Библиогемни конструкти и фолклорно-митологични вплитания в проблемния диапазон на Петко-Тодоровите идилии. Библейският код и модернистичните му интерпретации – сцеплението между Библията и Ницше (В Гетсиманската градина, В сянката на Назарянина, Райският ключар). Несретникът и другите – отстояването на личностен идентитет. Образни и идеологемни схеми на отиващия си свят в драматургията на П. Ю. Тодоров (Зидари, Първите). Разколебаване на идентич-ността в конструирания модел на света:митологични мотиви и импликациите на другостта (Змейова сватба, Самодива). Проблемът с концептуалния анахронизъм.

*Атанасов, Н. Драмата на един модернист. // Българска сбирка, 1910, кн. 7, с. 452-474.

*Иванова-Гиргинова, М. Модерно и традиция в българската драматургия през първата половина на XX век. С., 2001.

*Ичевска, Т. “Другото” като коректив в диалога на световете (Митичното и проблемите на личността). // Ичевска, Т. Митичното в българската литература. Пловдив, 2000, изд. “Етимон”, с. 131-191.

*Кирова, М. Идейното новаторство на Петко Тодоров в драмата “Зидари”. // Език и литература, 1987, кн. 2.

*Кръстев, Кр. Христо Ботйов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов. С., 1917.

*Ракьовски, Цв. Връщането към някои митически модели в творчеството на П. Ю. Тодоров. // Родна реч, 1993, кн. 3.

Тема 24 – П. К. Яворов – Поезия (Безсъници, Идилия, Маска, Видения, Нирвана, Песен на песента ми; Нощ, Царици на нощта) Поезия на Сенките... Пропуканият Аз и празната форма на времето. Интроспективност и спектакуларност. Модернизмът : лица и маски на човешкостта. Типология на социалните, нравствено-психологическите и метафизичните измерения на страданието у Яворовия лирически герой (Слова, Смъртта, Аз страдам, Без път).

*Георгиев, Н. Раздвоеният и единният Яворов. // Георгиев, Н. Анализационни наблюдения. Шумен, 1993, изд. “Глаукс”, с. 87-121.

*Дакова, Б. От Яворов към “Яворов” – конституиране на автора. // Дакова, Б. Яворов – археоло-гия на автора. С., 2002.

*Камбуров, Д. Явори и клони. С., 2003.

*Кирова, М. Сънят на Медуза – приключение на библейските символи в поезията на Яворов. // Кирова, М. Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература. С., УИ “Св. Кл. Охридски”, 1995.

*Кирова, М. Лирическата поема “Нощ”: емблема на способността за (модерно) страдание. // Кирова, М. Проблематичният реолизъм. С., 2002, изд. “Просвета”, с. 126-145.

*Коларов, Р. Размишления върху палиндрома. // Анархистът законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Н. Георгиев. С., 1997,с. 157-171.

*Русева, В. Генеалогия на българската модерност. Яворов. В. Търново, 2001.

*Русков, Ив. Несбъдналото се друго II. // Русков, Ив. Битие и парадокс. В. Търново, 2002, изд. “Faber”, с. 320-330.

*Стефанов, В. “Задяване” – парфюмът на другото и умът на същото. // Стефанов, В. Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература. С., 2000, ИК “Анубис”, с. 195-217.

*Стефанов, В. Демонът на различието и същото. // Стефанов, В. Българската литература XX век. С., ИК “Анубис”, 2003, с. 150-154.

Тема 25 – Драматургията на Яворов: отхвърляне на каноничните предзададености. В полите на Витоша – жестикулация на маските в линията Яворов – Мина. Поетика на конфликта и принципи на структуриране. Хоризонти на рецепция и имитативно-манипулативно боравене с формите на биографичното. Пътеките на човешкото съществуване и тематичната линия грях – покаяние (Когато гръм удари, как ехото заглъхва). Драматургията на Яворов и стереотипи на четенето ù: a la Шекспир, a la Ибсен.

*Иванова-Гиргинова, М. Поетика на конфликта в Яворовите драми.// Сб. 120 години Яворов. С., 1999, с. 126-144.

*Пелева, И. Биография, тривиален мит и литературна история. // Пелева, И. Четени текстове. Пловдив, ПУИ, 1994.

*Пенев, Б. Първата драма на Яворов. // Пенев, Б. Студии, статии, есета. С., БП, 1985.

*Рускова, Е. Любовният изказ в Яворовата пиеса “В полите на Витоша”. Символистични проек-ции. // Сб. 120 години Яворов. С., 1999, с. 144-163.

Тема 26 – Преображенията на знаците и стихо/мечтанията на българския символизъм: Б/ден/ия на-д самотата в поезията на Димчо Дебелянов. Градът като алегория за изгубеността на човека в без-мерните пространства на света. Митът за уморената човешка душа и елегичният сън/ спомен като модус на невъзможното (Елегии, Легенда за разблудната царкиня). Екзистенциални проблеми в цикъла Под сурдинка.

*Атанасова, Цв. Пейзажът в лириката на Димчо Дебелянов. // Литературна мисъл, 1987, кн. 10.

*Бояджиев, П. Синтезията у Димчо Дебелянов. // Език и литература, 1995, кн. 5-6, с. 73-89.

*Бояджиев, П. Димчо Дебелянов и френските символисти. // Език и литература, 2000, кн. 2, с. 148-156.

*Дачев, М. Поетически езици и поетики на езика. Отново за семиотиката на изразяването-на-себе-си. // Дачев, М. Подир сенките на знаците. Есета по семиотика и поетика. С., изд. “НБУ”, 2001, с. 25-42.

*Дачев, М. Дебелянов: опит върху поетиката на антиномичното. // Дачев, М. Подир сенките на знаците. Есета по семиотика и поетика. С., 2001, изд. “НБУ”, с. 127-135.

*Илиев, Ст. Дебелянов – между греха и разкаянието. С., 1985.

*Кирова, М. Модерната психологическа проблематика – основа за идейно и поетическо новатор-ство. Мотивите за душата и за града в поемната интерпретация. // Кирова, М. Българската поема от Освобождението до Първата световна война. С., УИ “Климент Охридски”, 1988, с. 142-172.

*Ковачев, О. Елегии на незавръщането. Модуси на трансцендентното в поезията на Димчо Дебе-лянов. // Литературен вестник, 1999, № 17, с. 12-13.

*Стефанов, В. Пловдив – името на скръбта. // Стефанов, В. Българска литература XX век. С., ИК “Анубис”, 2003, с. 154-158.

Тема 27 – Николай Лилиев и (не)състоялото се битие – стратегии на поетическо обработване. Фигурата на “вледенините мечти” и поетиката на Лилиев. Специфика на поетическия синтаксис. Образите на “родината” и “майката”. Семантични аспекти на “бялата надежда” (Лунни петна, Птици в нощта, Ахасфер, Родина).

*Дачев, М. Николай Лилиев: опит върху семиотиката на замлъкването. // Дачев, М. Подир сен-ките на знаците. Есета по семиотика и поетика. С., изд. “НБУ”, 2001.

*Кирова, М. От Femina Alba до Corpus Christi и ужаса да бъдеш девствен. // Кирова, М. Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1995, с.75-92.

*Кирова, М. Към модерно съзнание в лириката. Пътят на поемата. // Кирова, М. Българската поема от Освобождението до Първата световна война. С., УИ “Климент Охридски”, 1988, с. 224-230.

*Кирова, М. Символи(сти)чната родина. // Кирова, М. Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1995, с. 185-241.

*Стефанов, В. Невестата-смърт и чужденецът в езика. // Стефанов, В. Българска литература XX век. С., ИК “Анубис”, 2003, с. 199-204.

Тема 28 – Рицарски замък на Хр. Ясенов и идеята за заключената човешка душа – митологеми, (де)конструиращи културологичната архитектура на света.

*Дачев, М. Христо Ясенов: опит върху поетиката на “Рицарски замък”. // Дачев, М. Подир сен-ките на знаците. Есета по семиотика и поетика. С., 2001, изд. “НБУ”.

Тема 29 - Траяновият модел за история и битие в Български балади (Рисунки Сирак Скитник) и Пантеон. Преорганизиране на поетическите конвенции в конструирането на родното – месианистични аспекти и богоборчество. Конципиране на символистичната представа за проблемите на отделната човешка личност в Regina mortua на Теодор Траянов.

*Дачев, М. Българските балади на Теодор Траянов и Сирак Скитник. С., 2003.

*Ликова, Р. Теодор Траянов. Неоромантични насоки в българския символизъм. // Българския символизъм. С., 1992, с. 38-54.

*Младенов, И. Теодор Траянов и развитието на българския символизъм. С., 1997.

*Неделчев, М. Критическите представи за Теодор Траянов: съответствия и несъответствия. // Литературен вестник, 2003, №6, с. 9-13.

*Стефанов, В. Невидимите подземни светове. // Стефанов, В. Българската литература XX век. С., ИК “Анубис”, 2003, с. 204-207.

*Шивачев, Р. “Песен на песните” (от Теодор Траянов) и мистичното в българския символизъм. // Литературен вестник, 2003, №6.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 25 юли 2016 г. :: :: Стр. от .

Каталог: marygud -> kursove -> BLTL
BLTL -> Литература и теория на литературата Професионално направление (на курса)
BLTL -> Филологически факултет
BLTL -> Не се попълва
BLTL -> Не се попълва
BLTL -> Професионално направление (на курса)
BLTL -> Професионално направление (на курса)
BLTL -> 3. Тип на курса

Изтегляне 406.6 Kb.

Сподели с приятели: