Философии за морала Философ Възглед



Дата21.09.2017
Размер44.15 Kb.
#30691

ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” - Видин


Философии за морала


Философ

Възглед

Произведение

Сократ

Основно положение: "Опознай себе си!"

Човек открива нравственият смисъл в нормата, която е в сила за всички. Висше благо е знанието. Действията на индивида се измерват с признатите принципи за добродетел и справедливост. Философията е средство за морално усъвършенстване и удовлетворение.






Платон

Добродетелите са производни на идеята за доброто. Те са: мъдрост, мъжество, умереност. Справедливостта е израз на хармоничното им разпределение в човешката душа, където трябва да властва разумната воля.

Държавата

Пирът

Аристотел

Добродетелта е средината между липсата и излишъка.

Средината е съвършенството в човешкото битие.

Добродетелната постъпка е мярата в разумния избор на човека. Добродетелта е качество на душата. Има два вида добродетели : етически (на характера) и дианоетически (на разума). Водещи трябва да са тези на разума, като резултат от дейността на свободния човек.

Никомахова етика

Епикур

Нравственото е разумното удоволствие Умереността е висша добродетел, чиято крайна цел е атараксията - щастие възникващо от моралното и физическо здраве.

Основен източник за достигане до щастието – познанието

Привет към Минокей

Марк Аврелий

Разумът е основа на добродетелта. Чрез него се осъзнават преходността на моралните стойности. Сетивността и нейните потребности са източник на злото. Човекът е част от природата и е подвластен на нейните закони. Щастието е постижимо само чрез въздържание. Нравствеността е възможна единствено, чрез аскетаза - упражняване в апатия.

Към себе си

Християнство

Първородният грях освобождава човека и заедно с това го прави смъртен. Стремежът към познание е грях. Той може да бъде изкупен чрез превъзмогване на телесното и нагона на душата към живот. Аскетизмът е нравствен идеал, защото е свързан с отказване от материалните блага, лишаване на тялото от материални излишества и е начин за достигане на изначалното, божественото разбиране за доброто.

Библия

Ф. Ницше

Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

Старият морал трябва да бъде разрушен. Идеалът за нов морал е моралът на Свръхчовека Свръхчовека е самотен, потънал в диалог със себе си. Самотата е условие за самопознание и самоосъществяване. Християнският морал е морал на слабите. Новият морал трябва да изразява вярата на човека в собствените му сили.Той е израз на вродената воля за власт. В природата на човека е заложено да преодолее себе си.



Тъй рече Заратустра

Отвъд доброто и злото

Сенека

Всичко е предначертано - всичко е съдба. Човек е безсилен спрямо съдбата. Добродетелта е ценност сама за себе си.

Доброто е смирение пред съдбата, без да се загубва човешкото достойнство. Опората е в душата, силата на разума.

Свободата на духа е самоцел. Вътрешната свобода не може да се отдаде в робство. Тя е опора на разума срещу външната зависимост на човека. Истинската свобода е възможна всмъртта

Нравствени писма до Луций

Епиктет

Съдбата е неотменима. Разумът е единствен и надежден критерий за морала. Външният свят е предопределен от волята на съдбата. Вътрешният - от волята на човека.

Мъдрият е свободен, защото не смесва нещата, които не зависят от него, с тези, които зависят от него.

Цел и смисъл на живота - Осъзнаване и придобиване на лична, вътрешна свобода. Пътят към нея - Смирение и покорство на волята на боговете; умереност в потребностите; безстрастност и хладна разсъдливост.

Беседи

С. Киркегор

Свободата е съзнателен стремеж на човека към определена цел. Поставен в конкретна ситуация, той трябва да постъпи "или - или", и в тази преценка е неговият избор. Човек е свободен да направи този избор, но само ако не пропусне мига. В противен случай изборът се прави от другите. Пропускайки мига човек изгубва себе си. Изборът трябва да се направи енергично, с патос и сериозност. "Или- или" не е избор между доброто и злото. Той е избор между доброто и злото - от една страна, и тяхното изключване - от

друга.

Или - или

Ж-П. Сартр

Човекът е изначално свободен. Той е своят собствен проект за себе си и сам прави избора си какъв да бъде. Няма Бог. Човекът е оставен сам на себе си без ориентири. Така той избира сам себе си изгражда съдбата си и собствения си морал. Заедно с това избира отношението си към Другите и към тяхната свобода.

Екзистенциализмът е хуманизъм




Етика и право


Каталог: uploads -> wysiwyg -> psy
psy -> Личностни различия човек, индивид, личност
psy -> Аглика Александрова, 2003 г. Виктор Франкъл: " Увод в логотерапията основни идеи"
psy -> Умозаключителни възможности на сложните мисли
psy -> Световни религии и морал
psy -> Грешки при аргументирането на тезата
psy -> Пропозиционалната логика логика на сложните съждения § Мисловни атоми и мисловни молекули, изградени от тях
psy -> Динамика на отношенията в семейството Създаване на семейство
psy -> Психологически школи и концепции
psy -> Албер Камю митът за сизиф


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница