Философия на ежедневието предговор



страница35/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   66

Можем ли да търпим кармични последствия още същия живот и защо? Кой определя това?


   Кармичните последствия никой никога не ги определя. Те са енергийни следствия и следователно сами привличат последиците. Веднъж предизвикани, тези следствия стават действащи и могат да предизвикат последици веднага. Ролята на висшите сили не е да съдят и определят разплащането. Те само съветват заинтересованите души, как най-оптимално, с максимална полза за всички страни, да протекат процесите.

Сигурно си чел “Разговори с Бога”. Във “въпроси и отговори” ти беше споменал, че това е един различен мироглед, в които се разглеждат същите въпроси. Може би ти нагласяш книгата спрямо моят мироглед, имам чувството, че авторът изобщо не говори принципно, а за всеки човек. Странното е, че не срещам противоречия. Книгата (за разлика от твоята) е по-достъпна и въздействаща, защото думите са по прости, но съединяват огромни неща... В много отношения не разбирам авторът. Мисля, че поводът да напише тази книга е необходимостта му да знае и за това са помогнали духовните му учители, които са направлявани от Бог. Впечатление ми направи въпроса за молитвата - “Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване - че искаш. Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.”


   След като съществува Великата Разумност, съвсем естествено е всяко нещо да си е на мястото - Уолш е роден в Америка и той се е приспособил към американското съзнание. А аз съм се родил тук и съм се научил да се изразявам на български за българите. А неясни моменти винаги ще има заради сложната материя и нашия навик да търсим абсолютната истина. Опитвам се да опростявам нещата доколкото е възможно, но така те създават погрешното впечатление, че всичко е доста елементарно. Други ме упрекват за това, че опростявам толкова много обясненията си. В "Разговори с Бога" основната идея е да се изяснят ежедневните въпроси и проблеми. Аз се опитвам да обясня принципите на битието, за да може всеки сам да си прави изводите.
    В примера с молитвата, а и в други въпроси на тази тема, всичко прилича на демагогия и игра на думи, защото не може да се даде правило валидно за всички. Изявлението за липса създава действителна липса, а логически не можеш да благодариш за нещо което нямаш. Ако благодариш за това което имаш, затвърждаващ съществуващата действителност. Явно тогава трябва да се приеме идеята, че трябва да благодариш за това, което нямаш, но това също е утвърждаване на нямането. А и там много ясно е казано, че не можеш по този начин, чрез хитрост, да манипулираш Бога и да постигнеш това, което искаш. Следователно, според мен, трябва да разчиташ единствено на себе си.

...И после вярата - “Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.” На каква интерпретация го подлагаш?


   Този цитат е основен принцип на битието. Най-просто мога да го обясня като го сравня с магията. Действителните магьосници, а не познатите в България любители, осъществяват желанията си като принуждават едни полусъзнателни елементали или да ги наречем персони, чиято същност е да осъществяват различните енергийни действия, които движат процесите в природата. Та тези енергийни субекти при определени условия могат да оказват разни услуги според възможностите си. Но това е доста опасно, защото все пак е насилие и неизменно поражда следствие. Но когато един човек напредне много в своето развитие, това се отразява на неговата аура и тя привлича същите тези енергийни субекти, защото те виждат, че човека се е очистил от голяма част от недостатъците си и по този начин връзката му с Бога е станала много силна. Тези енергийни същества започват да служат напълно доброволно на такъв човек, защото това е техния начин да служат на Бога. Те следят мислите му или по право е да се каже усещат мислите и желанията му и ги изпълняват, защото такъв човек няма свои егоистични желания и всичко, което прави го прави като реализира волята на Бога, защото не са му останали лични, егоистични желания. Именно тогава се прави нещо в името на Бога и то се реализира веднага - всичките тези чудеса които правят истинските учители.

Има част от тази книга, която съвсем не разбирам. Просто не може да ми стане ясно, да се изгради една картина във въображението ми: "Всичко, Което Е, знаеше едно нещо - че не съществува нищо друго. И така, То не можеше и никога нямаше да познае Себе си от гледна точка извън Себе си. Такава точка просто не съществуваше. Имаше само една отправна точка и тя беше единственото място, намиращо се отвътре. "Е-Не Е". "Съм-Не Съм". Нататък може би го знаеш и няма смисъл да го копирам, но искам много да знам как възприемаш това и книгата изобщо.


   Представи си, че стоиш в една напълно тъмна стая и по някакви причини не можеш да се движиш. Какво остава за теб, само едно съзнание, което не може да се опре на нищо за да разбере каква е действителността. Представи си, че не знаеш нищо за себе си - как можеш да разбереш нещо? Явно трябва да събереш някаква информация - например, трябва да има светлина и огледало в което можеш да се огледаш за да разбереш какво представляваш. Но ти виждаш себе си отвън, а Бог няма външна страна, следователно той може да се изучава (наблюдава) само отвътре. В този смисъл всичко несъвършено, което съществува е отражението от вътрешното огледало на Бога. Реален е само Бог, а всичко останало е само негово отражение. От там идва това противопоставяне - Бог и неговото отражение ("Е-Не Е", "Съм-Не Съм")

Искам да поговорим за чувствата. Знам, че ги смяташ за доста първични. Но забележи какво значение имат те за хората. Много хора предпочитат да се доверяват на чувствата си именно заради първичността им. Чувствата не са подвластни на предразсъдъци (създавам им ги разума). Благодарение на чувствата имаш интуиция не основана на логическа основа. Не знам точно къде го прочетох, но имаше общо взето следното съдържание: За да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. И все пак не мислиш ли, че чувствата са езикът на душата. Самият ти си казвал да се доверим на чувствата си, за да сме отворени за интуицията и непознатото, а не логическото мислене. Кажи ми нещо повече за чувствата.


   Чувствата. Защо реши, че ги смятам за първични? Или по-точно, защо наложи това обобщение на всички чувства? Отначало бях решил да се впусна в подробни обяснения, но после ми дойде по-добра идея. За да ти стане по-ясно опитай се да си представиш какви чувства имат животните - страх, гняв, страст (сексуално желание), агресия, глад и др. такива и техните варианти. Всички тези чувства са присъщи и на хората. И ако човек държи да се смята за разумен, би трябвало да не позволява животинските чувства да се налагат над разума (който е слабо развит при животните). Всички останали чувства, които не са присъщи на животните, са по-висши чувства и те трябва заедно с разума, ръка за ръка, да решават всички човешки проблеми. Животните имат достатъчно развити само материално и астрално тяло, следователно техните чувства са енергии на тези два свята. Човека освен тези две тела има и ментално, а и доста често душата и духът са доста развити и следователно и техните чувства оказват някакво влияние върху човешкото битие. Интуицията, вдъхновението, възторга са именно такива висши чувства и е много важно да се прави това разграничение и да не се слагат под един общ знаменател с животинските чувства.
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница