Философия на ежедневието предговор



страница36/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   66

И като споменах логиката - какво е тя и защо хората и отдават такова значение. Всичко в нея е абсулютизирано, а всичко действително свързано ли е с логиката и въобще с науката.


   Разумът, логиката на човека е способността му да съпоставя, да сравнява, да анализира и синтезира отделни елементи от действителността и на тази база да разбира причините, които движат тази действителност. В този процес логиката и чувствата са взаимно контролиращи се и колкото този процес е по-активен, толкова са по-малко заблудите на един човек. Както разума така и чувствата сами по себе си подвеждат когато се абсолютизират. Разума подвежда с илюзиите, които си е изградил, а чувствата са подвластни на егото и затова са субективни, а не обективни.

Общуване с Бог. Как Той общува с всички ни едновременно... как е неговия начин и защо му е нужно да го прави. Както се изрази авторът на "Разговори с Бога " - не всички мисли идват от Бог, а само най-ясните, най-точните. А възможно ли е мислите ни да идват от НАС или може би не са наши, защото са част от цялото. Всъщност не сме ли ние източник на мислите си, поне частичен. Защото мислите са енергия, а ние не произвеждаме енергия, а трансформираме.


   Общуването с Бог - действително, това общуване може да бъде наречено общуване със себе си. Но ние общуваме със своя дух, а той не е его, т.е. личност, а неразделна част от Бога. Духът не е подвластен на илюзиите и на самовлюбеността ни - той е много над тях. И по тази причина, той е обективен източник на информация и действително чрез него общуваме с Бога.

Много пъти съм чувала хората да твърдят, че хората не се променят, а само обстоятелствата. Почти съм убедена в обратното. Аз не мисля, че човека си е лош по природа - постъпките му са в зависимост от каквото има нужда. И тъй като засегнах темата. Съзнаваме ли нуждите си? Има хора, които правят подсъзнателно зло тъй като се нуждаят от това - може ли това да стане съзнателно? Много хора убиват и не знаят просто защо.


   Какво означава "хората не се променят, а само обстоятелствата"? Това дори теоретично не мога да си го представя. Хората са казали също и "Всичко тече, всичко се променя". Във Вселената няма нищо, което да е статично и да не се променя, по простата причина, че не може да бъде изолирано от всичко останало. Щом всичко наоколо излъчва върху "статичното" може ли то да не се влияе. Все пак всичко е енергия и се привлича и отблъсква помежду си. И много от тези процеси не могат да бъдат осъзнати от човека, особено това се отнася до кармичните задължения. В огромната част от случаите хората нямат представа за тези задължения и много често се питат: "Защо правя това или онова?" И сами не успяват да си отговорят. Ясно осъзнават, че за много от постъпките си нямат достатъчни основания и въпреки това постъпват, както им се струва, много пресилено. Точно това е подсъзнателния диктат на кармата.

Искам да Ви попитам, какво е Вашето становище, относно хомосексуализма и транссексуалните. Аз винаги съм уважавала свободния избор на хората и уча и детето си на това. Но въпроса ми е, на какво се дължи това объркване и трябва ли да се търси изход или това е нормалното състояние на индивидите.


   Ако човек пази спомени в подсъзнанието си от много прераждания и естествено в тези прераждания е имало редуване на пола, за да не става едностранчиво развитие, не е ли естествено тези подсъзнателни спомени да оказват някакво влияние върху съзнанието, както и в много други случаи. Освен това в другите светове човек е безполов. Всеки човек е под влиянието на тези фактори, друг е въпроса колко задръжки му е изработила жизнената среда и доколко те влияят на поведението му. Не смятам, че на този проблем трябва да се отделя особено внимание, но смятам определено, че всеки сам трябва да определя своя начин на живот, защото само той подсъзнателно чувства какво е полезно за неговото развитие. Никой не може да има обективна представа за това, какво е най-полезно за другия.

Какво всъщност е човешката психология... и какво ще рече блокирана психическа енергия (много пъти съм срещала това в книгата ти, но не съм го разбирала)?


   Човешката психология е именно тази психическа енергия - ако тя е отслабнала по някаква причина или е блокирана от предразсъдъци и илюзии, няма достатъчна гъвкавост и приспособимост - човешкото съзнание е затворено и трудно реагира адекватно на външни дразнители.

Трябва ли човек да си създава ценностна система или по този начин си създава правила, ограничава се? Трябва ли да се научим да търпим неприятните неща и с удоволствие да го правим, а да контактуваме с неприятните за нас хора? Какво всъщност представлява една ценностна система?


   Искаме или не искаме си създаваме ценностна система - тя е нашата престава за действителността. А неприятните работи наистина трябва да се научим да ги търпим, а не да ги избягваме. Например, едно малко бебе се нааква и мирише (не само) неприятно когато трябва да му смениш памперса, но не ти минава през ум да го изхвърлиш заедно с миризливия памперс - търпиш, защото знаеш, че това бебе ще порасне някой ден и ще престане да се нааква. Така е и с неприятностите, които причиняват другите хора - те все още не са пораснали и се наакват, но някой ден ще пораснат обезателно. И затова трябва да се търпи, но не на всяка цена - и търпението трябва да има граници.

Много хора определят нещата с твърдението, че всичко е въпрос на гледна точка. Т.е., че това, което е истина за едни, не е за други. Едва ли ти не си се сблъсквал с подобна ситуация. Как можеш да знаеш дали твоята истина е действително истина и как може да се постигне по-голяма достоверност?


   А защо ти е достоверна истина - за да се бориш за нея, да я отстояваш или да я налагаш на другите? Може би искаш и догми да създаваш? Ако не можеш без достоверна истина - създай си я. Но ако искаш да постигнеш уравновесеност и умереност, ако искаш да се избавиш от илюзиите, бягай като дявол от тамян от достоверните истини. Колкото повече вярваш в един факт, толкова по-голяма илюзия си създаваш, защото затваряш съзнанието си за подробностите. Нямаш шанс да разбереш действителността на битието докато търсиш по-истинското и по-действителното. Най-добре е да се опиташ да свикнеш с мисълта, че всичко е истина и едновременно не е истина. А ако свикнеш с тази мисъл ще разбереш, че няма по-знаещи, а само хора, които виждат реалността и хора, които си въобразяват, че я виждат - а това се нарича мъдрост.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница