Философия на ежедневието предговор



страница37/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   66

Ще те питам за душевните болести отново. Самата болест не е била предвидена, а страданията, които са я предизвикали. А когато потискаш болката т.е. не трансформираш енергията какво ще стане? Все пак страданията спъват нашето развитие, защото отнемат енергия. Защо му е на бог да спъва нашето усъвършенстване, за да си платим за делата.


   Как стигна до това заключение, че Бог спъва нашето усъвършенстване? Всичко винаги си е следствие на нашия собствен свободен избор. Страданията не спъват нашето развитие, а ни учат на ум и разум. Съвсем естествено човек избира по-приятните неща, а пренебрегва неприятните - това е едностранчиво развитие (разглезваме се), в резултат на което се появяват страданията (отучаваме се от трудностите и после ни е трудно). Всички страдания и болести са следствие на нашата енергийна същност - ние привличаме и отблъскваме всичко, което се случва с нас - никой не ни го натрапва и не ни осъжда.

През какви етапи на развитие трябва да мине човек, за да се сдобие с добра енергийна защита?


   Няма етапи и правила за развитие и енергийна защита - всички пътища водят до Рим. Да определя някакви правила и етапи означава да огранича човешкия избор и отново да се върнем в средновековието. Има само посока на развитие - да преодолеем егоизма си и да се научим да живеем всички заедно като братя и сестри. Тогава няма да имаме нужда от защита. Всъщност най-добрата защита е търпението - да се научим да посрещаме стоически страданията без да се озлобяваме и да търсим отмъщение. Не са опасни другите - опасен е нашия избор, нашето отношение към тях.

Хармоничната любов се осъществява само при индивиди с приблизително еднакво ниво на развитие или се лъжа?


   Нивото на развитие не е от значение за хармоничната любов, важно е да не се опитвате да се манипулирате един друг, да не се опитвате да се налагате един над друг, т.е. да няма състезание: аз съм по-... Подробно е описано в шестата книга от поредицата "Разговор с Бога" - пращам ти я - обърни внимание особено на грешките, които е допускал Уолш в отношенията си с жените.

Хората с по-слаба воля имат ли по-малко развито духовно тяло или това е резултат от добротата, примирението?


   Много често хора със силна воля и с високо духовно развитие изглеждат примирени и страхливи, но това е измамно - те просто са се научили да търпят повече. Хората със слаба воля са страхливи - няма смели хора, има хора, които успяват да преодолеят страховете си, а това става със силна воля. Действително, слабата воля е от неразвито духовно тяло.

Едно нещо наистина не мога да разбера - как вярата може да спаси човека от неизлечими болести като спин, рак и т.н? Какви процеси протичат тогава?


   Вярата не лекува - тя мобилизира съзнанието и волята. Съзнанието като енергиен диспечер мобилизира всички енергии, а те от своя страна почистват организма и премахват всички причини, които създават условията за развитието на една болест. Без тази пълна мобилизация на съзнанието от вярата, съзнанието се управлява от страха, отчаянието и безразличието - те са основните виновници за всички болести, защото силно намаляват общата енергийна кондиция на човека и той не може да се съпротивлява - намалява това което наричаме имунна защита.

Искам да поговорим и за съзнанието. Чувствата и разумът го определят съзнанието, а когато си развил друго тяло то също ли влиза в съзнанието или няма полза от него. Тогава от кои тела е съставено подсъзнанието? Предполагам, че не трябва да се доверяваме на подсъзнанието, защото телата от които е съставено то са недостатъчно развити.


   Съзнанието - най-правилно е да не се предоверяваме на нищо - нито на разума, нито на чувствата, нито на подсъзнанието и същевременно трябва да им вярваме, но не безрезервно. Това не е противоречие. Това е реалността. Това е следствие многостранността на истината, на това което казваме, че няма бяло или черно, има разнообразни многоцветни нюанси. Това, на което казваме - няма само добро или само лошо - всичко върви ръка за ръка. Съзнанието се определя от енергиите на материалното, астрално и умствено тяло. Подсъзнанието (свръхсъзнанието) е от останалите тела. Тук трябва да направя едно уточнение - някои наричат подсъзнание инстинктите (наследени от животинското развитие), но според мен те имат все по-малко значение и за това не трябва да им отделяме специално внимание. Съзнанието може да преминава от едно тяло в друго - това е въпрос на личен избор, но ние от малки сме свикнали да боравим само с материалното съзнание - тези енергии, които управляват материалното тяло. Но ако неутрализираме осъзнаването на материалното тяло (при медитация, при хипноза или когато спим), съзнанието преминава в другите тела и ги управлява. Ако си спомняме сънищата си, означава, че съзнанието ни е било в астралното тяло. Ако не си спомняме сънищата си означава, че съзнанието ни е било в менталното тяло. За да си спомняме всичко трябват специални усилия (тренировки), защото материалните енергии са съставени от по-фините и фините могат спокойно да четат спомените запомнени (записани) в грубия свят, но обратно е невъзможно без специално да прехвърлим фините спомени на по-грубо ниво.

Казваш, че чувствата и мислите определят съзнанието. Отначало си мислех, че имаш предвид само менталното и астралното тяло, но това са прекалено нисши енергии и в такъв случай хората ще кипим от злоба и ще искаме само удоволствието за себе си. Бях пропуснала висшите чувства и мисли, идващи от по-съвършените светове. Интересно ми защо след като са фини ние сме стигнали до тях? Мислиш ли, че чувствата са езика на душата, а мислите езика на духа? Защо?


   Мисли и чувства има всяко тяло - съвсем условно те са наречени електричество и магнетизъм. Тези две основни енергии могат да бъдат описани с много свойства и качества, касаещи не само това което имаме в предвид като съзнание, но нали всичко е взаимно свързано и зависимо. В този смисъл в материалния свят електричеството (мислите), при някои индивиди съвсем леко при други по-осезаемо преобладават над магнетизма (чувствата), макар и както е по принцип винаги има и изключения. В астралния свят е обратно - чувствата преобладават над мислите, менталния свят е подобен на материалния в това отношение, душевния е подобен на астралния, духовния е подобен на менталния и т.н. Но всичко това е много условно както вече казах, защото хората са много различни и не може да се дадат по-точни определения. Достатъчно е да имаш в съзнанието си тази представа за тези сложни причини които движат съзнанието на човека. Така че повтарям, във всеки свят (или може би по-точно е да се каже, всяко тяло си има своите мисли и чувства) иначе не би могло да има съзнание, но тези мисли и чувства са на различни нива, защото са енергии на различни светове, различни измерения и тези разлики пречат на мислите и чувствата от всичките тела да са едно единно цяло. А имаме едно съзнание което се намира в определен момент в определено тяло, а енергиите на останалите тела влияят толкова по-слабо, колкото е по-голяма разликата в измеренията и колкото е по-слабо или по-силно развито едно тяло. По всичките тези комплексни причини не можем да отделим "чувствата са езика на душата ,а мислите езика на духа", още повече, душата и духа са висши тела и при тях дисхармонията (преобладаването на едното над другото) е много малка и те са почти равностойни (уравновесени) и работят в единство без противоречия.
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница