Философия на ежедневието предговор



страница39/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   66

Не мога да разбера също защо астралната и материалната ни фигура се разпада. Нали и в тези светове има акошови нива, а те от своя страна са неразрушаеми?


   Не може да има нещо вечно в такива несъвършени светове като материалния и астралния, дори това да са акашовите нива. Продължителността на съществуване на една материално-енергийна единица зависи от поляризирането й (несъвършенството й). Колкото по-силни плюсове и минуси има, толкова по-силно взаимодейства с околното пространство и следователно по-бързо се променя (смъртта също е вид промяна). Колкото по-уравновесена (плюсовете и минусите са приблизително равни) е една част, толкова взаимодействието с околното пространство е по-слабо и тя има по-продължително съществуване. Във всеки един свят най-малките частици са най-уравновесени, следователно конфигурациите, които съставят са най-трайни. В материалния свят такива частици са например фотоните - те най-слабо взаимодействат помежду си и с околното пространство и затова образите записани с тях са най-трайни (акаша в превод от санскрит означава светлина), но това са само образи, картинки, а не действителните човешки тела, които са от много по-груба материя.

Споменаваш за новите индивиди, но твърдиш също, че една душа не се ражда, защото е вечна. А от къде идват тези нови индивиди тогава. И какво е поведението им в материалният свят, отличават ли се с лекомислие, с безметежност?


   Във Вселената всичко се основава на единството на противоположностите - от едната страна са принципите, законите, които определят подредеността и съвършенството на всичко, но ако всичко се основаваше само на тях, би замръзнало, мъртво и неподвижно. Това, което осигурява вечното движение е така наречения принцип на свободната воля, правото на свободен избор - именно, липсата на строго определени правила осигурява постоянното разнообразие. Това единство от ред и хаос са в основата на всичко, те са неразделни и движат битието - затова е нормално във всичко да откриваш някакво противоречие - не веднъж съм повтарял, че всяко нещо има най-малкото две страни (дуализъм): добра и лоша, бяла и черна и т.н и т.н. В този смисъл във всеки един свят си има основни тухлички, които са вечния и неизменен принцип, а изграденото от тях многообразие е свободната воля, свободния избор. Така различните видове души са основни тухлички, от които се изгражда всичко съществуващо и да ги наречем, техните "чертежи, първоначални проекти" са вечни и се съхраняват в паметта на Върховния Абсолют. Но тъй като те са универсални от тях могат да се изграждат произволни комбинации. "Новите" хора се получават като една животинска душа (която се състои от хиляди животински души) се раздели на няколко части и с тях се оживят, да ги наречем "шаблони" на човешки души. Естествено тези нови хора да наследят доста от животинските особености.

Заинтересува ме особено въпроса към теб. Къде обсъждаме бъдещето си и с кого. И може ли някой да го наруши или всяка една среща е предвидена и съответно резултатите от нея. ...И последен въпрос. Знам, че в действителността няма разграничение на половете, но ти споменаваш в книгата си, че половете в семейството го уравновесяват. Получава се някакво противоречие на думи, връзката на които не мога намеря. Смяташ ли, че нетрадиционните връзки (хомосексуализъм) нарушават законите на природата или това е човешко предубеждение.


   При подготовка за вселяването в материално тяло се обсъждат намеренията с всички членове на колективната душа (те са и повечето от преките участници в прераждането) с която съответния човек е свързан най-тясно. Разглеждат се най-подробно всички за и против. Ръководителя на тази душа е най-полезен, но при необходимост намеренията се обсъждат с по-напреднали и опитни индивиди. Основното, което се обсъжда е кой ще оказва най-голямо влияние и в каква посока. В зависимост от нуждите на развитие се подбират и условията на живот - семейство, приятели, среда, работа, интереси и се разглеждат комплексното им действие. Не се разглеждат евентуалните, да ги наречем "случайни" срещи, тъй като тяхното значение е нищожно и не се взема в предвид. Обобщено - предвиждат се главните посоки на живота, а не дреболиите, тъй като се търси максимален краен резултат, но никога нищо не е твърдо предопределено, само поради много доброто познаване на действителността 90% от прогнозите се сбъдват и много малко и незначителни отклонения се случват. В тази връзка хомосексуалността не може да нарушава никакви природи закони, тъй като твърдо определени такива не съществуват. Преди всичко се гледа крайния резултат - самата сексуална ориентираност не е от решаващо значение (но все пак е следствие от предишни животи), важното е какви препятствия се преодоляват (това да се противопоставиш на общественото мнение) и този процес какви промени предизвиква. Всички тези неща са много сложно преплетени и на мен ми е трудно да ги разглеждам общо, без да имам в предвид конкретен случай.

Първият въпрос, който ме измъчва към теб е свързано със страданията и всички онези отрицателни емоции, които то предизвиква. Твърдиш, че така се отнема енергия от аурата ти. А къде отива тази енергия? И защо изобщо всички тези емоции ти отнемат енергията? Защо егоизмът, страха, истерията намаляват колективността ти с цялото, как намаляват връзката, чрез "тръбата"?


   Проблема със страданието е в резултат на субективното ни отношение към него. Най-общо енергийните процеси могат да бъдат описани като си представиш два скачени съда. Ако в единия съд нивото на течността е по-високо от нивото в другия съд, то естествено част от течността в повече изтича в съда където нивото е по-ниско, докато нивото в двата съда стане еднакво. Този физически принцип движи всички свободни енергии, ако не са препятствани от някакви други причини. Всеки един човек енергийно може да бъде оприличен на един таралеж. Всяка една игличка (акупунктурна точка) е една антена, която излъчва и приема определена енергия, специфична само за тази игличка (енергиен център). Тези антени са насочени към околното пространство и обменят енергии, на принципа на скачените съдове. Ако една антена влезе в контакт със същия енергиен диапазон, започва енергообмен. Ако външния източник е с по-високо ниво, антената приема - зарежда човека със съответната енергия. Ако външното ниво е по-ниско от това на собствения запас на енергийния център, следва излъчване от вътре навън. При това този енергиен обмен протича постоянно, от всички иглички (антени) едновременно. В един определен момент част от тях излъчват, част от тях приемат, а част от тях са в равновесие с околните енергии и по тази причина няма енергообмен. Всеки човек променяйки мястото си в пространството влиза в енергийни взаимодействия с всичко наоколо - с "мъртва" материя, с растения, с животни, с хора. И този нормален енергообмен се регулира от съзнанието. Ако ние сме здрави и добронамерени (отворени) към околното пространство и хора, енергообмена протича с пълна сила, неограничен. Но ако ние сме с отрицателно отношение към околните, енергообмена силно се ограничава - и ние не можем да получаваме това от което имаме нужда и естествено запасите ни бързо да се изчерпват. Всичко това важи за всички човешки отношения, които съм се опитвал да ти обяснявам до сега. Конкретно за страданието - тъй като смятаме, че някой друг ни е виновен за страданието, ние ограничаваме в някаква степен нормалния енергообмен. Но ако свикнем с мисълта, че ние също сме причина за страданието си и престанем да съдим хората, ние оставаме нормално отворени за енергийните процеси, с всички произтичащи от това положителни резултати.
1   ...   35   36   37   38   39   40   41   42   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница