Философия на ежедневието предговор



страница40/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   ...   66

Един въпрос от предишното ми писмо до теб остана неизяснен... Разбрах кой предвижда живота ти, но защо евентуално при неизпълнението на този план трябва тази душа да страда? И как след като всичко е предвидено може да се наруши този план? Много станаха неяснотите, а бих искала да чуя мнението ти по въпроса.


   Не знам, какво трябва да измисля още, но след толкова писма и обяснения ти си оставаш все още със старото негативно отношение към страданието. Опитай се да си представиш живота без страдание - вероятно за теб би изглеждал като описание на рая. Но за мен това е безсмислица - страданието е този процес, който променя нещо старо и вече ненужно в нас, ако ние се променяме по своя воля и своевременно, няма страдание, но ако не искаме да се променяме, тогава влизаме в конфликт с външни обстоятелства и тогава се променяме под техния (не особено приятен) натиск - а ти явно искаш в теб нищо да не се променя, да стоиш винаги на едно и също ниво. Но това е противоестествено - нима е възможно при това вечно и постоянно движение на всичко. "И как след като всичко е предвидено може да се наруши този план?" - а свободната воля за теб празни думи ли са?

Защо ясновидците стават такива след като са претърпели някаква злополука?Това не мога да си го обясня. Да не би за момент да се пренасят в другите светове и да придобиват знания за действителността.


   Не всички след злополука стават ясновидци и обратното, не всички ясновидци са станали такива след злополука. За да се "отпуши" съзнанието често му трябва някакъв външен импулс. Много от тях имат тези способности още от рождение, но не смеят да ги обявят поради разните предразсъдъци, които им е внушило обществото. Например, след клинична смърт, ярките спомени от това "отвъд" дават този импулс, който преобразява човека, който до този момент не е бил уверен, че всичко което си е мислил, не е само игра на въображението. Тази нова увереност дава силите необходими за да се опълчиш срещу общественото мнение. Знания за действителността не се придобиват за такъв кратък период - тук става само припомняне - подсъзнанието от мъгляво става реалистично.

Искам само да те питам какво е време и на кого принадлежи то? Имаш ли свое време или то принадлежи на всички, но дори и да е така ти си вземаш от него по малко...?


   Времето е една протеза на нашето съзнание, един инструмент, с който се анализират процесите в битието. Времето не е реално съществуващ фактор, а човешка измислица - следователно, то е субективно и е в зависимост от представите на всеки един човек. В другите светове, където индивидите са убедени във вечното съществуване, нямат понятие за време - то просто не ги вълнува. В нашия свят е една типична колективна илюзия и по тази причина всеки може да си я интерпретира както иска, стига да се съобразява с общоприетата й стойност - ако си измисли свое, различно време, просто хората няма да го разбират.

За новите индивиди - имат ли някакво характерно държание, типично безразличие към живота?


   В поведението на новите индивиди имат все още голямо значение животинските инстинкти, но много от тях са водещи и се съхраняват за много животи, затова се пази от прибързани изводи. По показателно е развитието на жертвоготовността за другите, макар че в стадните инстинкти има развита в някаква степен и такава особеност.

До колко са достоверни източниците за действителността като картите, разни нумерлогии и как така мъртва материя може да направи толкова много.


   Последния въпрос е доста интересен от практическа гледна точка. Независимо от нашето субективно мнение, че в света преобладава хаоса, все пак всичко е доста подредено, а реда може да се опише с математически методи, т.е. с числа. Но всички взаимодействия са прекалено голяма лъжица за нашето съзнание и ние не можем да разберем действителността без помощта на интуицията. Това се отнася не само за нумерологията, а за всички гадателски способи: гледане на карти, кафе, боб, захар и т.н., дори в голяма степен и за астрологията. Докато един човек се обучава на някое от тези изкуства, търси някакви фигури, прави изчисления има малко реални успехи. Но ако постоянства и особено ако има опит от предишни прераждания, тези механични занимания настройват съзнанието на вълната на интуицията и тя започва да подава известна информация (във вид на образи или знания). Тук има няколко важни особености - не можеш да гадаеш на себе си, по кармични причини съзнанието ти е затворено за такава информация. Тъй като нисшото съзнание е будно и действено със своите илюзорни представи замъглява и обърква получаваната информация. За да можеш да различиш илюзиите от стойностната информация ти трябва развитие на съзнанието в посока намаляване абсолютизирането на истините (нали това създава илюзиите) и това, което ти писах в началото на писмото, че всичко е едновременно и вярно и невярно. Следващата много важна вътрешна нагласа е да престанеш да отъждествяваш себе си с нисшите три тела (материално тяло, чувства, разум) и да ориентираш местоположението на съзнанието в висшите тела (душа, дух, единение с всичко). Този последен елемент е най-важния за да се даде свободен път на интуицията към съзнанието. За да облекча разбирането на взаимовръзките ще спомена, че този механизъм на гадаенето е източника на информация на мистика за битието и всички протичащи процеси в него. Всички древни цивилизации са добили своите знания по този начин, без да са имали нужда от това което наричаме "съвременна наука".

Как теоретично би описал човешкото настроение, как то се променя, защо дребно нещо е способно да развали тотално настроението на даден човек.


   Човешкото настроение се променя бързо само ако един човек оценява себе си високо - тогава всичко, което засяга по някакъв начин тази висока самооценка се възприема като лична обида. Човек, колкото повече се изчиства от илюзиите, толкова по-малко неща могат да му развалят настроението.

Постоянно се правят социологични и психологични проучвания и се установява нещо. За тези е характерно едно, за другите - друго. Тези, които изобразяват ника си така, са такива, онези пък са инакви... Нека да не продължавам с тези характеристики. Имат ли нещо общо с действителността или са субективно раздути. Например навсякъде по света се твърди, че блондинките са тъпи, а аз съвсем не съм склонна да се съглася с това.


   Социологичните и психологичните проучвания са на базата на статистически резултати - изследват се предварително определени критерии, т.е. основават се на обективни данни. Но тълкуването на тези данни е доста субективно, защото критериите за оценка са често илюзорни. Това за блондинките, и аз съм се чудил на какво се основава, може би имат предвид Памела Андерсън. Но в моя житейски опит ме е научил на обратното - понеже блондинките са емоционално по-хладни, разума се откроява по-силно в сравнение с брюнетките.
1   ...   36   37   38   39   40   41   42   43   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница