Философия на ежедневието предговор



страница41/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   66

Искам да знам какво е за теб обещанието. Мислиш ли, че е претенция за абсолютна истина? Какво е за теб да дадеш обещание на някого. Обещанието отговорност ли е или са просто думи, чийто значение се проявява тогава когато това предизвиква някакви чувства у този на когото си обещал.


   Неизпълненото обещание си е чиста лъжа с всички произтичащи от това последствия и действително си е претенция за абсолютната истина. Но най-често то е лекомислие. По тази причина аз се опитвам да се пазя ако е възможно от категорични обещания.

Искам да те питам: как възприемаш шегата на теория? За мен тя е вид лъжа, която доставя удоволствие, но защо е така? Как една лъжа може да достави такова удоволствие?


   Не бих разглеждал шегата като лъжа - тя предизвиква нашето възхищение като образец на оригинално мислене (остроумие) и по-различен (нестандартен) поглед върху действителността. Шегата е метод, чрез който могат да се казват неща, които по обичайния (директен) начин не могат да се казват. От тази гледна точка, тя е най-добрия инструмент, който променя хората - всички други методи или не са толкова ефективни или са насилие. Удоволствието е следствие възхищението от удачния каламбур. Но това е само в случаите, когато е спазена мярката и всичко е беззлобно, но когато хумора е злобен, колкото и да е остроумен, не предизвиква веселие, а по-скоро досада.

Искам да те питам нещо и за несподелената любов. Казваш, че придаваш идеални качества на дадения човек, но ако все пак го познаваш, ала въпреки това любовта е несподелена. Можеш ли да обясниш?


   Несподелената любов, както и всичко реално съществуващо има много страни. Може да бъде несподелена защото е несподелена - ами просто си я признай пред човека. В това няма нищо лошо, все пак е най-красивото нещо, а не нещо от което трябва да се срамуваш. Често за това пречат много илюзии и предразсъдъци. Нали всички сме равноправни и най-малкото е нелогично да чакаш това от противната страна и да правиш прибързания извод, че няма да ти отговорят както очакваш или може да ти се присмеят. Но ако някой се присмее на любовта, значи просто не я заслужава. От друга страна ако любовта е споделена, но не са ти отговорили със същото, също е едно голямо изпитание. Ако действително обичаш, не може да създаваш на любимия човек каквито и да са притеснения. Но често хората си въобразяват, че обичат друг, а всъщност обичат повече себе си и започват да се държат като че ли не са им дали играчката, която много са искали. Ако любовта е неегоистична, тя доста лесно може да бъде пренасочена към друг човек, иначе е уязвена гордост или самоналожена илюзия.

Днес както си четох вестник и попаднах на статия с име "Седемте странни чудеса на света ". Не ми направиха впечатление, освен последното. Едно момиче просто се вървяло и се самозапалило, без каквато и да е външна причина. Учените обясняват това с натрупване на газове, но нещо този отговор не ме задоволява. Имаш ли някакво мнение по темата?


   Прекалено малко информация ми даваш за да разбера причините за този случай - мога само да гадая. Всеки един огън се осъществява с помощта на едни, ще ги нарека "духчета" (някои ги знаят като саламандри). Те самите не могат да бъдат определени нито като добри нито като лоши, защото нямат собствена воля и желания, подчиняват се на обикновените физически закони и на тази воля, която знае как да ги управлява. В този случай, щом няма нормални условия за възникване на огън, остава да се предполага наличието на воля, която може да застави "духчетата" да предизвикат горене там където е невъзможно по нормалния начин. Следователно е необходим човек със зла воля и доста познания в една област която наричаме магия. Другия възможен вариант е самозапалването по непредпазливост - ако в предишен живот тази душа е имала тези знания за управление на саламандрите, то сега може да има някои проблясъци от подсъзнанието и момичето да се е опитвало да разбере какво представляват тези проблясъци експериментирайки с тях.

Доста често се чудя дали в крайна сметка страхът от непознатото привлича или отблъсква. В едни ситуации е едно, в други - друго. Аз съм имала моменти, когато загадъчното ме е отблъсквало (вече ме привлича), но пак понякога точно напрежението за нещо предстоящо те кара да трептиш. От какво е породено това?


   Ако нещо е непознато за сегашното ти съзнание и те привлича, означава, че ти е познато от другите съзнания, които си имала - това знание се изявява чрез подсъзнанието ти. Но ако нещо те отблъсква, означава, че подсъзнателните ти спомени са негативни, неприятни за това нещо или въобще нямаш спомени за него и то те плаши с неизвестността си.

Та за настроението - то въздейства на всичко, което правиш. Това в резултат на егоизъм или невъзможността на съзнанието ни да се съсредоточи върху едно нещо. Та само една цел ли трябва да преследваме в живота? Все пак, когато имаш рана трудно се съсредоточаваш в каквото и да е било.


   Степента на въздействие на настроението зависи от това с какво отъждествяваш себе си - с нисшите или с висшите си тела. Ако се отъждествяваш с нисшите тела, естествено техните сигнали да имат първостепенно значение и да ангажират съзнанието ти. Но ако отъждествяваш себе си с висшите тела, тогава усещанията и проблемите на нисшите тела са второстепенни и можеш просто да не им обръщаш внимание. Това се постига с целенасочени усилия и с избора какво действително е важно за теб. Като примери може да си припомниш, че някои хора са нечувствителни на всякакви болки - това е съзнателно постигнато. Примери за несъзнателно постигане са каталептичните състояния постигани следствие екзалтация или хипноза - когато отново имаме изключване на съзнанието за нисшите тела.

Кои хора имат въздействие върху другите - силна енергетика - и как са го постигнали?


   Първо, за да можеш да въздействаш на някого, той не трябва да се съпротивлява, т.е. трябва да ти има доверие, да е мотивиран, да е убеден. Едва на второ място идва силата на внушението. А силата на мисълта е в резултат на общото енергийно развитие и еволюция на индивида. Забележи, доверие слаборазвитите, егоистични индивиди също трудно постигат - поредното доказателство за комплексната връзка между нещата. Но както винаги има и изключения - леките, беззлобни характери могат да бъдат изпечени измамници и то не защото могат силно да внушават, а защото е по-нормално човек да бъде доверчив, отколкото постоянно подозрителен.
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница