Философия на ежедневието предговор



страница44/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   66

Според теб в една връзка (независимо каква) страданието има ли разрушителна сила. Например двамата човека си причиняват болка... това, което ги свързва замира или става по-силно?


   Страданието винаги има разрушителна сила, но понякога успява да разруши някои наши предразсъдъци и елементи на егото, които са били пречка за нормалните отношения и всичко става много красиво. Но в повечето случаи разрушението не е достатъчно или не е в правилната посока и резултатите са плачевни - отчуждение един от друг.

Смяташ ли, че човек изпитвайки любов изпитва всички чувства т.е., че тя е всички чувства. Както бялото е всички светове. Следователно противоположното на любовта не е омразата, на бялото - не е черното. Как може нещо да ти е противоположност, когато то е част от теб ? Какво мислиш по въпроса...?


   Малко ми е трудно да разбера какъв е точно въпроса, но... От една страна, грубо казано, любовта е лепилото, което свързва в едно единно цяло всичко, а останалите чувства се опитват да разделят всичко на части. А от друга - всичко се състои от единство на противоположностите - ако няма това единство от противоположности, няма да има движение и всичко ще е мъртво. И тук е твоята свобода - правото на свободен избор, обикновено избираме някоя от крайностите, а целта е да се научим да избираме средата, златния път, равновесието - това е еволюцията, но ако все пак предпочиташ крайностите, това е твой избор и не обвинявай другите за него.

Мислиш ли, че хората в различните възрасти възприемат различните тела и поради тази причина се определя поведението на дадения индивид. Аз лично не виждам смисъл при толкова прераждания да губиш толкова време за възприемане на едно тяло.


   Независимо от възрастта, човек живее в комплексно тяло и възприема всичките му части, но понеже е възпитан от общественото мнение, че има само материално тяло, той не може да разграничи посланията на отделните части. Смисълът не е в възприемането на материалното тяло (все пак то е само един не особено важен инструмент), независимо от илюзорните ни представи за действителността, промени протичат на всички нива.

И въпреки прочетената литература по въпроса, все още не мога да осъзная какво е етерното тяло и каква е неговата връзка с астрологията? И много пъти съм срещала твърдението, че етерните материи много често действат като воал, за да прикрият нещо, което се вижда с просто око.


   Етерното тяло е енергийната част на материалното тяло. Ако трите агрегатни състояния на материалния свят - твърдо, течно и газообразно, ние възприемаме с нормалните си сетива, етерното тяло се състои от останалите четири агрегатни състояния - четири нива на материалния свят, които са по-редки от въздуха и съответно не се възприемат от повечето хора. Действително, етерното тяло играе ролята на своеобразна броня за материалното тяло - в зависимост от настроението и развитието на един човек, аурата се оцветява в някакъв нюанс - когато попиташ различни хора, какъв нюанс има един бял предмет - един ще каже синкав, друг зеленикав, трети жълтеникав и т.н. Това се дължи именно на оцветяването на аурата, физическите очи гледат през нея, като през цветни очила и тя дава тези различни субективни оценки. На повърхността на етерното тяло се образува една мрежа от енергийни канали, наречени надиси, когато тази мрежа е добре изградена и етерното тяло е в добра енергийна кондиция, тази мрежа може да спре дори и куршум или да предпази от много силен огън и т.н. По същата тази причина, добре изграденото етерно тяло е препятствие за въздействието на етерните енергии на планетите и съзвездията. Напредналите в духовното си развитие хора, по тази причина са нечувствителни (свободни) от тези нисши въздействия - т.е направения им по обичайния метод хороскоп е неверен.

Долавям в себе си една двойнственост. Когато съм сред хората съзнанието ми е на едно ниво, а когато съм сама и размишлявам – на друго. Това дали не се получава поради моето взаимодействие с тях, което впоследствие ми се отразява или поради не-“будното” ми съзнание? Ако е така ,как бих могла да го събудя.


   Двойствеността е в резултат на това на къде е насочено съзнанието ти, още по добре ако се чувстваш разчетворена - така ще започнеш да правиш разлика между отделните тела. А събуждането на съзнанието става бавно, чрез комплексно развитие във всички посоки.

По някакъв начин телата на по-напредналите индивиди по-устойчиви ли са? Малко ми е трудно да проумея това, защото ми се вижда странно, че някой, чиято висша цел е да се развие духовно могат да му повлияят такива неща.


   При развитието няма важни и маловажни неща, ако пренебрегнеш развитието на материалното тяло, то ще виси на шията ти като тежък камък, защото тялото ангажира голяма част от съзнанието. Много от напредналите в духовно отношение хора си избират материално тяло обременено с много кармично последици, защото анализирайки промените, които ще направи това тяло върху съзнанието, те са точно необходимите и желани промени за продължаване на духовното развитие - например, ако в този живот имаш здраво тяло и си изработиш лекомислено и пренебрежително отношение към него, в следващия живот ще трябва да се изчистиш от тази лекомислена нагласа, като тялото ти постоянно ще те принуждава към това.

Предполагам, че се изпитал на свои гръб какво е търсенето на истината – вместо да ти създава впечатление, че знаеш повече, то прави точно обратното – имаш чувството, че нищо не знаеш. И това е по-скоро добре отколкото зле, но не там е проблема. Просто имам чувството, че това ме пристрастява да търся и май тази страст никога няма да има край, защото няма и абсолютна истина. Знам, че при теб не е така. Действително ти не си задаваш толкова въпроси, колкото отговаряш. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет?


   Последния ти въпрос е може би един от най-важните по пътя на развитието. Както би трябвало и сама да осъзнаваш, да стигнеш до убеждението, че знаеш или не знаеш са крайни умозаключения, а крайностите пораждат илюзии, защото ако си въобразиш, че знаеш нещо със сигурност, това ще те превърне във фанатик. Същото е, ако решиш, че нищо не знаеш и тепърва ще научиш - когато ти писне да чакаш истината, просто ще си нарочиш субективно такава и пак ще стигнеш до фанатизма. Така че средния път, начинът да имаш що годе обективна представа за действителността е да се избавиш от това постоянно да преценяваш, колко знаеш и колко не знаеш. Казано по друг начин е да не се поддаваш на желанията си. Защото тези желания са плод на гордостта - постоянно се сравняваш с другите хора за да може да определиш, че си по- или най-. Пази се от това, това е много хлъзгаво нанадолнище. По тази причина, на мен ми е трудно да преценя, тази мисъл е ценна, а тази не струва и се нуждая от вашите въпроси, иначе ще излезе, че си говоря сам на себе си - типична самовлюбеност, доста често явление.
1   ...   40   41   42   43   44   45   46   47   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница