Философия на ежедневието предговор



страница47/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   66

По-рано беше ми писал, че в бъдеще очакваш да намалее чувствително населението на планетата. По какви начини най-масово ще се съкрати бройката на населението в най-кратки срокове?


   Как точно и най-бързо ще намалее човечеството не знам. Предполагам всичко зависи от моментната ситуация и ефекта, който се преследва. Предполагам, че това все още не е решено окончателно. Но по-принцип се преследват много цели и вероятно могат да се използват и много методи.

Знаеш ли, Ошо казва, че пътят на човека е самотен, човек може да извърви пътя си единствено ако е сам. Това е и най-трудното изпитание в материалния свят. Да оставаш сам със себе си, да търпиш собствената си празнота, да я търпиш докато започне да ти става като дом, като нещо свойствено за теб самия. Човекът се страхува да остане сам със себе си, така са го научили, и той просто отреагира. Но това изглежда като единствения най-пряк път към абсолютното познание, а оттам и към цялостност.


   Не само Ошо, всички истински учители са го подчертавали - когато човек в развитието си достигне до нивото на развитие да се освободи от гигантската мисъл-форма, която управлява съзнанието на повечето хора, той изведнъж се озовава на кръстопът и трябва САМ да реши какво ще прави със получения свободен избор. В този избор никой няма право да се намесва. Това е нещо като най-важния зрелостен изпит. И едва след като изборът бъде окончателно направен, и в зависимост от избраното, може да се окаже конкретна помощ. Това е голямата самота - задължението да направиш собствения си избор. И колкото човек е свикнал повече някой друг да решава вместо него, толкова е по-тежка самотата-отговорност.

Имам усещането, че България не се управлява от политиците, партиите, парламента, правителството или казано с други думи държавните институции, а от някаква хайка бивши комунисти (а може би висши ченгета от държавна сигурност) които никой не подозира, че са замесени в този тип народопредателска дейност, а целта им е да заграбят без всякаква мярка целия капитал, който е останал от комунистическо време, който тогава беше държавен. Та, аз ли съм нещо заблуден или и ти смяташ, че има подобни обстоятелства в България?


   Такива дето се опитват да ловят риба в мътна вода винаги е имало и то не само в Б-я. Но не се притеснявай, всичко постепенно ще си отиде на мястото.

Едно от нещата ,които не мога да проумея в живота е лицемерието, но не ти говоря за сметкаджийско лицемерие, а за благородното. Има ли смисъл да казваш истината, ако това ще нарани някого. Но в същото време това не се ли явява като ограничение. Какво мислиш за така наречената "благородна лъжа"?


   Когато навлезеш в същността на проблемите, неминуемо постоянно ще се сблъскваш с такива противоречиви въпроси. Неизбежно е, реалната представа винаги изисква разглеждането на всички страни. Благородното зависи от степента ти на самоотричане (пренебрегване на собствения интерес). Но никой не може обективно да преценява сам себе си и това винаги трябва да го имаш в предвид за да си готова да носиш отговорност за преценките и постъпките си - ако имаш такава готовност етичните оценки (добро, лошо; истина, лъжа; и т.н. са не обективни критерии). Имайки предвид това, се намесваш в живота на другите с желанието да бъдеш максимално полезна - но тъй като не знаеш в каква степен ти влияят илюзиите, постъпваш без обективни критерии за оценка, слепешката (и това не е съвсем вярно, защото все пак има и интуиция) - това е неизбежно. Едва след време, евентуално, можеш да прецениш дали си постъпила правилно, едва след време можеш да поставиш табелките "добро" и "лошо". Много често се налага да причиняваш болка, зъболекаря причинява болка, но никой не се кани да го обяви за Сатана. Така че винаги е важна крайната цел и мярката (умереността) - спестяването на болката, не винаги е по-добрия вариант.

Искам да те питам емоциите не са ли най-човешкото нещо и необходими все пак за нашето развитие? Днес бях на погребение на колега (51г.) и всички си поплакаха, само аз стоях като пън и отгоре на всичко изобщо не ми беше неудобно, че съм различна. Само се наблюдавах отстрани. А в последно време ми се случва в компании, когато градуса на веселието се повиши и всички са в еуфория, аз пак да гледам отстрани. И тогава определено изпитвам неудобство. А не беше така допреди 1-2 години. Понякога ми се иска пак да мога да се смея и да плача от сърце. А четох някъде из книгите, че напротив чувствителността се увеличава, тръгвайки по пътя. Обърквам се и не мога да намеря баланса. Сякаш на практика не винаги се получава така както пише в дебелите книги.


   Този въпрос е много важен за разбирането на човешкото поведение и за това ще се опитам да бъда по-обстоен. Както съм писал, нормалното снабдяване с енергия на всеки един човек е от ангелите, т.е. през душата, менталното тяло, астралното тяло до материалното тяло. Но поради егоистичното развитие, съзнанието е изключено (забравило) за съществуването на душата и нормалния енергообмен е почти напълно прекратен. Своите енергийни нужди преобладаващата част от хората попълват чрез долните чакри от гигантски мисъл-форми получени от живота на милиардите хора живели на Земята през последните 20 милиона години. Енергията на тези мисъл-форми е преобладаващо в етерните и астрални области. Но енергията не може да бъде чиста (неутрална), понеже тя е всеобща винаги е модулирана - носи някаква информация записана в нея. Това са преимуществено страстите и желанията на хората. Когато един човек смята, че е много важно общественото мнение за него, това е показател, че той не може да се предпази от влиянието на мисъл-формата. Мисъл-формата натрапва масовите илюзии и заблуди, тя кара хората да правят съвсем нетипични за тях неща - например, много хора си купуват съвсем ненужни за тях вещи само с оправданието, че тека правят другите хора. На този принцип действа и рекламата, внушавайки на тези хора, които не могат разумно да се контролират, да купуват. А това е възможно защото мисъл-формите в менталните нива са много по-слаби от астралните (емоционалните). Затова разума е по-слабо убедителен и не може да се противопоставя на желанията. По тази причина повечето хора са един вид енергийни зомбита, които си въобразяват, че са разумни хора или както Тибетеца им вика "немислещите хора". Когато еволюцията на човека достигне до такава степен, че егото му си е свършило своята работа и за по-нататъшното развитие не е нужно, съзнанието съвсем естествено се насочва навън, към другите хора и техните проблеми. Натрупаните знания разрушават много илюзии и човека постепенно започва да разбира, че той не е само своето материално тяло. Съзнанието се освобождава и започва все по-често да попада в душата. Тази връзка на съзнанието и душата възстановява нормалното енергоснабдяване на човека. Гигантските мисъл-форми са много мощни и влияят на всички хора, но колкото съзнанието е по-често във връзка с душата, толкова тяхното влияние е по-слабо. Плюс това разума получавайки нормално захранване става все по-деен и вече съвсем убедително може да се налага над желанията. По твоя въпрос - засилвайки своето нормално енергозахранване ти ставаш независима от емоционалния живот на хората. Това съвсем не е загуба на чувствителност - чувствителността е способност да се долавят слаби въздействия, а в посочените случаи въздействията съвсем не са слаби, напротив. Но твоето освободено съзнание не иска да се поддава на всеобщите илюзии. Не разбирам само защо си решила, че не можеш да плачеш и да се смееш от сърце - стига да искаш, нямаш никакво препятствие за това, но това може да става вече само по твое желание, а не по външно внушение.
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница