Философия на ежедневието предговор



страница49/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   66

   Да може и така да е, но да не забравяме че Вие казвате Всичко е материя, следователно и волята и съзнанието са изградени от някакви частици. И за да може съзнанието да насочи волята към някаква цел трябва да има причина за това, а за тази причина би трябвало да има някаква предпричина (причина2) и т.н. Следователно, пак стигаме до първия въпрос. Пример: имаме някаква система от тела които си взаимодействат по определени закони. За да си ги представим по-добре нека имаме една билярдна маса с няколко топки. Когато ударим едната топка, тя започва да се движи и по определените преди това закони тя си взаимодейства с останалите топки. След което става така, че една от топките влиза в един от джобовете на масата. Е, това не е ли следствие от това, че сме задвижили първата топка в началото (първата причина). И ако знаем силата и посоката (в случая) на първата топка и законите на системата някога бихме предсказали какво ще стане в края на нашата игра. Та искам да кажа: Ако пространството играе ролята на билярдната маса, топките на всяка частица в него (тука влизат и волята, съзнанието и т.н.) то не значи ли това че всичко е предопределено. Но все пак остава въпроса кои е направил първия удар?!


   Щом така смятате, това си е Ваше право на избор. За Вас явно е задължително да има начало на всичко. За мен това е противоестествено - тогава няма нищо да бъде вечно.

   Вярно, че всичко тече и се изменя и ти ме навеждаш на мисълта, че сигурно са останали доста неща за преосмисляне, но на всяко нещо като му дойде времето. Не мога да мисля за всичко едновременно. Като се появи проблем или някоя ситуация, която да ми подбутне мисленето – тогава. Благодаря, че ми помагаш. В последно време постоянно ме караш да мисля – ще ми излязат мазоли на мозъка. Но ... Мисля си, че знаенето, осъзнаването му и най-накрая - превръщането му в поведение са три различни етапа от развитието, всеки от които изисква определено време. А дори си мисля, че в един живот човек може да натрупа много такова знание, а да не успее да го превърне в поведение (във философията т.н. натрупване на количество докато се стигне до качествено изменение). Особено като добавим инерцията, картинката става още по-нерадостна. Ти пишеш “объркани мисли” – на моменти може би. Но общо взето мисля, че съм наясно със себе си. Когато бяхме у вас стана въпрос и си спомням, че ти казах, че не мразя никого, но има хора, които на моменти ме дразнят и искам да преодолея това. (това си мисля, че е следващия етап, а предните са да се научиш да не мразиш и да се научиш да прощаваш ). Ти отговори, че в това няма нищо лошо, напротив. Но ето според мен тук става някакво разминаване. Щом някой ме дразни с поведението си, значи аз дълбоко в себе си съзнателно или не осъждам това и това веднага разделя хората на “любими” и “не толкова любими”. Не са ли две различни неща да приемаш всички като братя и сестри и да обичаш всички еднакво? Човек и братята и сестрите си дели в зависимост от техните качества (или според собствените си магнитчета). Не мога да обичам еднакво тези, които познавам и тези, които не познавам (то май е по-лесно да обичаш непознатите, че не им знаеш кусурите). Да обичаш всички еднакво, означава да имаш еднакво отношение към всички – а това ми се струва невъзможно. Да обичаш всички еднакво понякога ми звучи почти като да не обичаш никого. На обикновения човек силите няма да му стигнат и ще се превърне в безразличен човек.
    Мисля си, че ако човек постигне това – да обича всички, да има към всички внимателно и любящо отношение, да не осъжда никого за нищо и да е готов да се жертва за другите – то няма за какво повече да се преражда. Но това ми се вижда безкрайно далече. А как може да стане това? Тук с мислене не става – това все пак са чувства. А ти? Можеш ли да ми кажеш за себе си, че всички за теб са братя и сестри и обичаш всички хора?


   За да е възможна една промяна, най-добре е тя да е осъзната и желана - ако не предполагаш съществуването на някакъв проблем, може ли да го отстраниш? Така че моята работа е да маркирам това което смятам за нужно, а не съм си и помислял да ти давам зор - останалото си е твой проблем. Дали ще го сметнеш въобще за проблем и дали ще се стремиш да го преодолееш, за мен не е толкова важно. Това да обичаш всички еднакво е идеал, цел за постигане, а не догма - съвсем естествено е всеки един човек по пътя към тази цел да криволичи - да се движи по права линия е противоестествено. Но това не означава, че целта не струва и че трябва да я пренебрегнем, нито че аз укорявам когото и да е, че криволичи. Не съм съгласен с заключението ти: "Тук с мислене не става – това все пак са чувства."
    Що се касае мен самия, трябва да си призная, че много години съм се чудил, защо не изпитвам такива изключителни чувства, като по филмите и книгите. Дори бях почнал да си мисля, че съм нещо дефектен. А дали съм постигнал нещо и през какви етапи съм минал, нямам представа

   Но моля, обясни по-подробно две неща: защо не си съгласен, че с мислене не става (и наясно ли си точно как става)? Вярно, че всичко е относително, но в даден момент човек поне за себе си може да е сигурен за някои неща.


   Само с мислене или само с чувства не става - това е залитане в крайности - само с комбинираното им използване в тясно сътрудничество може да се постигне равновесие. Същото се отнася и за търсената сигурност - докато търсиш сигурност, докато разчиташ на сигурност, може да се подхлъзнеш всеки момент. Тези неща явно ти изглеждат несериозни? Е, какво пък, дерзай... Очевидно е, че такива неща като равновесието и еднаквото отношение към хората не могат да се получат за един живот, нужни са десетки за да се получи стабилен резултат. Но и достигнатото ниво може да се пропилее.

   Има един въпрос свързан с храната, който не ми е съвсем ясен. Съветваш да консумираме храна, на която й липсва съзнание, тъй като се разлага по-бавно. Какъв смисъл има в това една храна да се задържа в тялото ни и не е ли точно това причината за възникването на най-различни видове тумор.


   Храната се задържа в тялото повечето от нормалното, при лениви черва - когато човек има ограничена двигателна активност (ленив е или поради заболяване е обездвижен) или е с флегматичен характер. Гниенето на храната в организма води до най-различни последици: от колит до тумор на дебелото черво.
1   ...   45   46   47   48   49   50   51   52   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница