Философия на ежедневието предговор



страница51/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   66

   Благодаря за конструктивната критика, имам нужда от това. И за мързела си прав, а той е такъв магьосник, че трудно да разбера кога е мързел и кога не е. Но от друга страна живеем в толкова объркан свят, това не е измислица на услужлив ум. Как мога да бъда сигурен, че дадено рисковано за мен решение ще ми донесе очаквания резултат. Не е възможно, значи трябва да се юркам напред при всяка приемлива донякъде възможност. Така ли е?!
    Всъщност аз не съм казал, че максимализма и крайностите са нещо положително, просто се хващам че изпадам в такива ситуации.
    Има и друго, че премахването на недостатъците трябва да става в някакъв закономерен ред и то след като се виждат директно като недостатъци.
    Има и друго, примерно въпроса какво искам от живота, аз в това даже не съм много сигурен. Явно трябва да подкарвам всичко наред :) Но тук просто си чеша езика, над тези неща трябва добре да размисля...


   Отново само оправдания, оправдания, оправдания... Те не са нужни нито на мен, нито на теб. И отново търсиш сигурност, а всяка една сигурност е самозаблуда, илюзия. А може би действително трябва да се юркаш без много да му мислиш? И интересно от къде ще го вземеш този ред? ("премахването на недостатъците трябва да става в някакъв закономерен ред", "Явно трябва да подкарвам всичко наред.") Ами, размисляй, Много ще трябва да залягаш над тази дисциплина.

   В книгата си казваш, че човек е хубаво да познава всеобщите закони. Има ли ги описани някъде или прочитайки книга след книга, или преживявайки нещата, всеки сам ги открива?


   Безсмислено е да се дадат готови закони, да се зазубрят и да превърнат хората в роботи, които да изпълняват без да мислят. Основната цел по пътя на усвояването им е промяната и усъвършенстването на индивида. Законите не могат да се дадат като юридическите и по друга причина - човешките понятия са или бели или черни, докато действителността е много по-сложна и не може да бъде описана в точно формулирани параграфи.

   Убий ме ама не се сещам кога си ми го казвал това за сигурността. Добре, кажи все пак, с едно изречение поне защо мислиш че няма сигурност и не може да се намери сигурност.


   Претенцията за сигурност не е ли претенция за абсолютна истина. Хората се чувстват сигурни само когато разглеждат живота повърхностно, едностранчиво. Когато се задълбочат и разгледат нещата от повече страни, винаги изгубват усещането за сигурност и разбират, че са се самозаблуждавали, че са живели с илюзии. Твоите страхове от несигурността също са илюзорни - ще се опитам да ти го обясня с един пример. Налагало ми се е да уча няколко човека да плуват. Забелязал съм, че човек за да плува няма нужда от специални техники и умения, просто трябва да преодолее страха си от удавяне. За целта карам този, който се учи да плува да ми се довери и аз да го крепя на повърхността на водата, държейки го за кръста. Той се съсредоточава върху цапането с ръце и крака и престава да се занимава с мен, а аз го пускам неусетно и заставам на едно място и гледам. Цапащия се изморява и спира да цапа и установява, че аз съм на десетина метра от него. И възкликва с удивление: "Ама аз плувам!" - и действително от този момент той плува, може да не е шампион, но страха от водата изчезва почти напълно. С този метод съм научавал на плуване за 15 минути. Какво се е случило? Преодолян е, както му викат в психологията "психологически ступор". И ти си имаш един психологически ступор от несигурността, до момента до като разбереш, че можеш съвсем спокойно да живееш и несигурен.

   Имам няколко въпроси във връзка с прераждането. Прочетох “Пътят на душите“ от Майкъл Нютън. Нормално е да възникват въпроси, защото самите души нямат пълните познания... И ето първия ми въпрос възниква с “душата”. В книгата се споменава, че именно тя се преражда, а за останалите тела – астралното, ментално, духовното – почти не се споменава. Всъщност това, което се преражда какво е? Това сме самите ние, нашата енергийна, нематериална същност, която се приема от автора под термина “душа”. Според теб така ли е?
    Другото, което ми направи впечатление е паралелното прераждане. Малко странно ми изглежда да се разделим по този начин. Дори теоретично не мога да си го обясня, а какво остава да си го представя. Можеш ли докато си превъплътен в тяло да участваш активно в работата си със своята групова душа или ти “спиш” в света, който обитаваш? Именно тези тела във всички светове, които обитаваме, имат ли работа извън физическия ни живот (имам предвид конкретно душата и духът).


   Според мен автора е възпроизвеждал информацията, която е получавал без да има възможност да състави цялостна картина на действителността. Действително става въпрос за души, но те не са разграничени като етапи на развитие - астралното тяло е известно още с названието животинска душа, менталното тяло се нарича човешка душа, а душевното (някои му викат причинно тяло, но това не е много точно, защото причинно тяло са най-грубите три нива на това тяло - там където е записана кармата и затова се нарича причинно тяло) е божествена душа. Не съм сигурен в коя от двете книги, но в един от случаите се споменава, че душата когато тръгне да се преражда, първо трябва да си изгради астрално тяло. Има разлики в терминологиите, но смисълът е един и същ. Но в различните книги се употребяват най-различни наименования за едно и също нещо.
    Втория въпрос съвсем не е толкова невероятен, колкото ти се струва. Способността на душата да се дели на части се споменава в много трудове от различни епохи - все пак душата е енергия, а не твърдо тяло и няма никакъв проблем да се раздели. Това е възможно защото информацията е записана като холограма - във физиката е добре известен този факт, че на колкото и парчета да разделиш плаката, на която е записана холограмата, после при възпроизвеждане от всяко парче се получава цял образ, с тази подробност, че когато парчетата са повече намалява детайлността на образа. Има много свидетелства, че високоразвити хора са били наблюдавани да присъстват в материално тяло на две места едновременно. Друга проява на разделянето на душата е такъв случай като Наполеон, който е диктувал едновременно по три писма, т.е. е делял съзнанието си на три. Раздвояване на съзнанието е възможно при повечето хора макар и за много кратко и непълно. А докато спи всеки човек напуска за по-кратко или по-дълго време материалното си тяло и отива на училище. Някои хора успяват да напуснат материалното си тяло и в съвсем будно съзнание и това не е много рядко явление. И в будно и в спящо състояние по-фините тела когато напускат материалното тяло остават свързани с така наречената сребърна нишка, която поддържа материалното тяло живо - фактически в материалното тяло остава малка част от фините тела (от всички видове души).
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница