Философия на ежедневието предговор



страница57/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   53   54   55   56   57   58   59   60   ...   66

   Според теб в една връзка (независимо каква) страданието има ли разрушителна сила. Например двамата човека си причиняват болка... това, което ги свързва замира или става по-силно?


Страданието винаги има разрушителна сила, но понякога успява да разруши някои наши предразсъдъци и елементи на егото, които са били пречка за нормалните отношения и всичко става много красиво. Но в повечето случаи разрушението не е достатъчно или не е в правилната посока и резултатите са плачевни - отчуждение един от друг.

   Смяташ ли, че човек изпитвайки любов изпитва всички чувства т.е., че тя е всички чувства. Както бялото е всички светове. Следователно противоположното на любовта не е омразата, на бялото - не е черното. Как може нещо да ти е противоположност, когато то е част от теб ? Какво мислиш по въпроса...?


Малко ми е трудно да разбера какъв е точно въпроса, но... От една страна, грубо казано, любовта е лепилото, което свързва в едно единно цяло всичко, а останалите чувства се опитват да разделят всичко на части. А от друга - всичко се състои от единство на противоположностите - ако няма това единство от противоположности, няма да има движение и всичко ще е мъртво. И тук е твоята свобода - правото на свободен избор, обикновено избираме някоя от крайностите, а целта е да се научим да избираме средата, златния път, равновесието - това е еволюцията, но ако все пак предпочиташ крайностите, това е твой избор и не обвинявай другите за него.

   

На тази страница публикувам отговорите на няколко писма. Самите въпроси са много обемисти разсъждения на съответните теми и затова няма да ги включа, още повече, че въпросите се подразбират от отговорите.



1
Времето. За да стане по-разбираемо ще го разделя на два основни аспекта, които са относително независими един от други: физическо време и психологическо време. От физическа гледна точка времето е едно помощно понятие, което физически не съществува - съществува движението. Но тъй като не можем да разбираме движението без сравняване по време и на мен ми се налага да го използвам за да мога да обясня аналогията. Например, ако живеем на Луната, една година ще е с продължителност 28 дни. Земята прави една обиколка на Слънцето за 365 дни, а Слънцето прави една обиколка на галактиката, ако не ме лъже паметта за 4 320 000 години. Това са все един и същ цикъл - пълен оборот, едно и също движение. Сега тук трябва много въображение да си представиш разликата във стойностите на условното понятие време - всяка една стойност е година, ако използваме едни и същи принципи за разделяне на времето, колко би била продължителността на месеца, седмицата, денонощието, часовете, минутите и секундите, при всеки един от трите случая. Сравненията са безпредметни, защото ние хората съдим от наша психологическа гледна точка, по-точно, от субективна (илюзорна) гледна точка. От друга страна в по-фините светове Земята е един индивид, всичко което я обитава са клетки от нейния организъм. Продължителността на живота й (активния период) е 4,5 милиарда години. Слънчевата система също е един реален индивид, а не хипотетичен и има продължителност на живота 10 - 15 милиарда години. Галактиката също е един индивид с стотици милиарди години живот. Какво е времето за всеки един от тези индивиди? Може ли всичко това да се мери с нашия аршин? И все пак прави впечатление, че колкото е по-голям един индивид, толкова по-бавно тече за него времето и това е във физически смисъл, а не субективно.

Сега другия аспект - психологическото време или защо няма време в другите измерения. Ами защото никой не се интересува от него и то престава да е реален фактор. Само в материалния свят битува илюзията за време, само тук то е от значение, само тук го гоним. Никой в другите светове не се интересува от времето - всички знаят, че са вечни и времето е безпредметно, не съществува като осезаем фактор или като нещо което е необходимо на някого. Може би всичко това ти се струва невероятно, но с малко повече гимнастика на въображението, ще успееш да си го представиш.


     Почти идентичен е и въпроса ти за щастието. Проблема ти е чисто илюзорен. Опитай се да си отговориш на въпроса защо си нещастен. Не е ли защото много от желанията ти са неосъществими, т.е. колкото по-малко желания имаш толкова по-малко нещастен ще бъдеш. А ако нямаш никакви желания, не означава ли, че въобще няма да си нещастен, напротив, дори и малко неща да получаваш, след като не си хвърлил някакви усилия да ги получиш, няма ли тези неща да ти доставят радост.

Другия аспект, който кара човека да се чувства нещастен е илюзията, че е жертва на другите хора - те го тормозят, използват, експлоатират, а той не може да се защити. Но ако възприемем реалната представа, че за всичко сме си виновни сами, защото винаги имаме свободен избор, ще се чувстваме ли нещастни жертви?

Третия аспект, който ни създава неприятни усещания и ни кара да се чувстваме дискомфортно, това е околната среда. Но наистина ли не можем да си намерим и създадем среда, която да се чувстваме комфортно.

Поразсъждавай върху тези неща и ми кажи, наистина ли е нормално, човек да е нещастен? Когато човек осмисли действителността и стане все по-малко зависим от илюзорните представи, прави сериозна крачка в духовното си развитие. Тогава съзнанието му все по-тясно се свързва с душата, защото все по-малко материални и илюзорни неща го ангажират. Освен приятните емоции, които дава по-хармоничния свят на душата, това развитие дава и нещо като броня срещу неприятните емоции - все по-малко неща могат да те ядосат, стресът вече е невъзможен, времето е без значение, ние сме вечни - следователно постоянното щастие е задължително. Но нищо не пречи отново да не си съгласен с мен и това ни най-малко не ме възмущава - нали всеки трябва също да има свое собствено мнение. Бъдете щастливи - не е много трудно.



2
   Аз продължавам да твърдя, че време не съществува, независимо, че не си съгласен с мен. Но щом си се хванал за него, ще се опитам да го обясня от друга гледна точка. Известен ти е "парадокса на близнаците" в Теорията на относителността на Айнщайн. При това времето не протича по-бавно само за скорости близки до скоростта на светлината - просто при тези скорости се забелязва разликата при времето. Мисля, че ще ти е лесно вече да си представиш забавянето на времето като имаш предвид, че в другите светове, светлината се движи хиляди и милиони пъти по-бързо. Следователно, колкото един свят е по-фин, толкова "парадокса на близнаците" ще е по-значим, защото, например, за да напусне Земята един космически апарат му е нужна първа космическа скорост (8 км в сек.), а за да напусне Слънчевата система, трябва да развие втора космическа скорост (мисля че беше 33 км в сек.), т.е. Слънчевата система се движи през космическото пространство четири пъти по-бързо. Галактиките се движат една спрямо друга още по-бързо и това ти е илюстрация, че колкото е по-голяма една космическа единица, толкова за нея времето тече по-бавно.

Съгласен си, че за един наркоман времето не съществува, тогава ти остава да свикнеш с мисълта, че например в друг свят, не този, от който не можеш да откъснеш съзнанието си, Слънчевата система е един индивид, който като наркомана не се интересува от времето и от това, че ти не можеш да си го представиш.

Е, ще трябва да те предупредя, че за мен "в спора не се ражда истината" и препирането по който и да е въпрос е загуба на време, затова не смятам да се връщам отново и отново на който и да е въпрос - не си съгласен с мен, здраве да е, все пак не съм имал претенцията, че това което пиша е истина. Ти се опиваш от собствената си софистика - т.е. смяташ, че лесно можеш да докажеш, че бялото е черно и обратно. Но на мен тази умствена гимнастика не ми е интересна, е, ако разговаряхме тет-а-тет, бих ти посочил логическите грешки, които допускаш в разсъжденията си. По същата тази причина, на възраженията ти за постоянното щастие, ще отговоря, че щастието е защита от хаоса за съзнанието в материалния свят. Но ако ти държиш да бъдеш нещастен, това си е твой избор или по-точно твое самооправдание. Да, аз също съм в плен на илюзиите и не ми е ясно защо смяташ, че имам претенции за абсолютна истина. Не се притеснявай, не се обиждам - все пак смятам гордостта за сериозен човешки недостатък и съм успял в голяма степен да я неутрализирам.

На въпроса ти за елементалите - освен това, което си чел от Летбитър, има и други елементали. Например, концентрирани човешки страсти - представи си кълбо енергия от сексуално желание, човек може да привлече тази енергия когато е възбуден. А ако тя остане покрай него, непрекъснато ще го възбужда, ще нараства от възбудата му, а заедно с нарастването си ще се увеличава и силата на въздействие. Аз използвам думата същности, защото освен елементали "доячи" могат да бъдат и хора, които са в началото на своята еволюция и за тях страстите са от много голямо значение. Когато такъв човек е починал и няма материално тяло за да изживява тези приятни страсти (освен сладострастие може да бъде чревоугоднически желания и др.), тогава ги изживяват като поемат излъчената енергия от хора, които ги изживяват. Не, тези същности са външни за нас и не се закрепват към конкретен човек.

Това което споменава Нютон, за сработване на душата с материалното тяло в началото след вселяването, не е точно от елементалите, а е в резултат на така наречената родова карма или енергиите, които наследява малкото бебе от родители и другите близки хора. Тези енергии носят предразсъдъци и илюзии към които душата трябва да се приспособи. От друга страна са необходими няколко години докато душата привикне с управлението на мускулите и тяхната координация - все едно, че се учи да управлява една много сложна машина. Характера на тялото се наследява, затова понякога душата има проблеми с него - например, ако душата е свикнала в продължение на няколко живота да живее спокоен, кротък живот, за да се премахнат последиците от прекалената пасивност, се преражда в семейство, което дава в наследственост на материалното тяло буен темперамент. Кротката душа има много проблеми с изблиците на това тяло, които дори могат да я плашат.

На въпроса дали съм християнин, мислех, че съм отговорил подробно, но щом го задаваш явно не съм се справил добре. Бог и Христос не са собственост на църквата и Те съществуват въпреки нея и независимо от нея. Аз съм приел съществуването им като реална физическа действителност и затова може да се каже, че съм набожен и християнин, но не съм религиозен, защото отказвам категорично да се подчинявам на догмите на религиите. Още по-точно - не искам да има посредник между мен и Бог, защото това е противоестествено.



3
   По въпроса за Христос. Не е вярно, че няма сведения за Него от нехристиянскии автори. Той се споменава в Корана като пророк. Има сведения записани в тибетски манастири, че е бил по тези места. Също убедено свидетелстват за Христос и велики Учители, включително и Петър Дънов. Трябва и да поясня някои подробности - Исус и Христос не са едно и също лице. Исус е човек като всички хора, но е приел да служи на Бога и се е предоставил съзнателно да бъде инструмент на Христос. При една такава симбиоза двамата са много тясно свързани един с друг и Христос чувства напълно всички страдания, които изпитва Исус, но това не означава, че Христос постоянно владее съзнанието на Исус. Реално Христос се изявява в основните възлови моменти, които са описани в Библията, а през останалото време си е гледал работата - тогава Исус е оставал с неговото обикновено човешко съзнание, вярно съзнание на много просветен човек, но все пак живял между хората и израснал с техните слабости и недостатъци. Освен това трябва да се има предвид, че Библията е много манипулирана. Докато учениците на Христос са били посветени и все пак са имали доста познания, то преобладаващото мнозинство от техните последователи са били повече фанатици отколкото са разбирали основните моменти от учението на Христос. Затова когато са им поставяли въпроси за които са нямали достатъчно знания, са импровизирали отговори или по-често са премахвали от евангелията тези пасажи, които са предизвиквали такива въпроси. Например, догмата за Спасителя е увиснала без смислено обяснение когато са премахнали учението за прераждането и кармата. Но всъщност, всяка една религия е била изопачавана с течение на времето и е губела много от първоначалния смисъл. Но това не означава, че която и да е религия е останала без нищо ценно в своята догматика. Реален факт е, че всяка една религия е едно стъпало по пътя на духовното усъвършенстване на много хора, независимо че често поражда фанатизъм. И докато изпълняват тези си функции и са полезни на хората, религиите ще съществуват, докато хората не открият нещо с което да ги заменят. Задаваш въпроса: "Интересно ми е, защо отхвърляш догмите на религиите, а приемаш Библията за безпротиворечива." - според теб трябва да разсъждавам или/или? А може би най-добре е да ти отговоря по-късно на този въпрос.

Преминавам на въпроса за триединството. Това е основната структура на битието. Всяка една единица, която съществува е изградена на този принцип и естествено това се отнася и за Върховния Бог. За да ти стане ясно опитай да си отговориш на такъв въпрос: Може ли да съществува магнит с един полюс? Мога да ти изредя и други такива въпроси, но смисълът е един и същ. Всичко което съществува има добра и лоша страна и това не е само нравствена категория, а реален физичен принцип, благодарение на който съществува вечното движение и живота изобщо. Между две крайни противоположности (или между два полюса) винаги има средна (равновесна, неутрална) точка. Т.е. имаме + (плюс), - (минус) и 0 (нула), но това е линейно представяне - в действителност тези три части на триединството са разположени по върховете на равностранен триъгълник - т.е всеки един от върховете е равновесна точка на другите два върха. Това е действителното триединство, независимо, че ние хората често се опитваме да го разваляме, т.е. да превръщаме равностранния триъгълник в разностранен.



Сега по последния въпрос: Жизнения ми опит ме е заставил да не подчертавам непрекъснато относителността на нещата, защото хората не са свикнали с относителните истини и започват да се възмущават, че не знам какво говоря, а съм тръгнал да им обяснявам. Затова в началото на книгата си съм обосновал липсата на абсолютни истини и не смятам за нужно да го повтарям постоянно. Много трудно се свиква с това да не търсиш и разчиташ на сигурното - и на теб ти предстои дълъг път в тази посока докато престанеш да възприемаш твърденията ми като категорични.
4
   Действително, не зная как точно става получаването на отговори на различни въпроси. Все пак аз съм един съвсем обикновен човек, както има хора които могат да рисуват добре, на други им се удава музиката, а на мен това. Още преди 10 - 12 години когато прохождах в тази дисциплина, ми правеше впечатление, че някои неща, за които чета за първи път са ми познати и са ми ясни. Тогава не обръщах особено внимание на това, но много от нещата получиха потвърждение от авторитетни източници и аз започнах да им обръщам внимание, т.е. престанах да им слагам етикет "Фантазии". По-късно се оформи в съзнанието ми някаква обща представа за схемата на битието и много от "фантазиите" ми си намериха много точно мястото. Не съм си записвал нищо, но съм сигурен, че много от "фантазиите" са останали без каквото и да е потвърждение, но практиката ми ме е научила да не бързам с изводите - много предположения намират потвърждение след години и по тази причина (освен другите) не мога да имам претенциите, че всичко което пиша е вярно. Но това е механизма на интуицията - никога не можеш да бъдеш сигурен в това което възприемаш, защото то може да произхожда от душата ми, може да е внушение на някой Учител, но също може да е внушение на някой палав дух (наричани полтъргайст) или да е нечия мисъл рееща се в пространството. Но ако търсиш сигурната истина и отхвърляш несигурната, както се казва заедно с помията изхвърляш и бебето от легена. Така всички хора търсейки сигурното затварят устата на своята интуиция и когато си въобразят, че са намерили сигурното, започват да създават догми. Питаш ме дали има въпроси на които нямам отговор - категорично не съм всезнайко, всеки ден се сблъсквам с много такива, но това не е в състояние ни най-малко да ме разстрои, защото съм се убедил, че когато трябва да знам нещо, аз го знам - някои неща идат в момента, други след време, сигурно има и такива за които съм чакал с години и други, за които все още чакам. Както казах, не си водя статистика, защото това не ме вълнува особено. Като пример, това за което пита в предно писмо - една личност ли е Буда и Христос? В различни авторитетни източници се срещат и двете противоположни твърдения, а аз самия не осъзнавам нищо по този въпрос. Но разсъждавайки логично стигам до извода, че и двете противоположни мнения вероятно са верни, защото такива високо еволюирали души са прекалено свързани помежду си и не можем в никакъв случай да ги сравняваме с хората, като два отделни индивида. Питаш ме дали има отговори, които да разглеждам с подозрение. Отговарям - всички въпроси разглеждам с подозрение, но към някои то е 70%, към други 30%, но не съществуват такива в които напълно да вярвам или да отхвърлям на 100%.

Питаш, дали е възможен внезапен "пробив" в съзнанието - разбира се, че е възможен, но това са много редки изключения. В преобладаващите случаи нещата се развиват плавно и постепенно и няма скокообразно развитие. На това на което викат посвещение, поне първите няколко степени, можеш да ги минеш без да осъзнаеш някаква особена промяна. Осъзнават се по-висшите посвещения, когато вече естеството на дейността изисква синхрон с висшите членове на Божествената йерархия.



Що се касае до Библията, доста ми е трудно да й правя разбор. За мен е напълно нормално в нея, а и в всички духовни книги да има много двусмислици и много от тях да ги разбираме погрешно от сегашното си ниво на развитие, но аз съм спокоен, защото вярвам, че някой ден всичко ще си отиде по местата. Всички духовни книги са писани от хора, от човеци несъвършени, не би било нормално да не допускат грешки и ние не трябва да ги съдим за това. Достатъчно е само да ги коригираме и да продължим нататък, още повече, че всяко време си иска своите понятия и проблеми, които често са много различни от миналото. Все пак дори и умишлено да се фалшифицират нещата, това никога не може да се постигне на 100%. Навсякъде, този, който търси може да намери истини, които да подпомогнат неговия път, но ще му е много трудно, ако се съмнява във всичко.

5
   Пишеш, че минаваш към нова тема - вярата, това не е вярно. Вярата и съмнението са едно и също нещо или по-точно, двете страни на една и съща монета, двата полюса на един магнит. Човешките беди идат именно от това разделяне и абсолютизиране на тези понятия. Тази тема е една много хубава илюстрация за единството, което е основна тема в моите работи или за средния път, златната среда в някои религии и философски учения. Как може да се занимавам с това, което се занимавам, ако имам съмнение във всичко и нямам вяра във всичко. Само така, който и да е човек може да се предпази от фанатизма и нихилизма - отричането на всичко, което не се смята за доказано и общоприето. Как можеш да се предпазиш от общоприетите заблуди и как можеш да се самоуважаваш като мислещ човек, който не повтаря като папагал, глупостите, казани от други хора, дори те да са признати авторитети. Нали именно комбинацията от съмнение и вяра движат човешкия прогрес. И както е при теб, щом ги разделиш тези две понятия, изпадаш в безизходна ситуация и не можеш да намериш правия път. Аз се съмнявам във всичко, защото съм убеден, че моите възможности да възприемам действителността са ограничени и възможностите на съзнанието ми се простират до осъзнаването само на част от реалността, но аз имам вяра, че това, което осъзнавам като действителност, дори да е непълно и едностранчиво, все пак е реалност. Това отношение ми помага да не отричам всичко наред или да не приемам на доверие без проверка и оглеждане от всички страни. Във всеки един момент аз знам, че мога да сбъркам, но вярата или по-точно приемането на доверие на недоказаните неща и съмнението в доказаните истини, са ме направили, такъв какъвто съм. Мисля, че и ти си такъв, само трябва да го осъзнаеш и да свикнеш с това и да не си създаваш сам безсмислени проблеми. Твърдиш: "Човек или вярва, че има Бог или не вярва." - мисля, че това твое твърдение се отнася за много малко хора. Преобладаващата част от вярващите си имат едно малко червейче на съмнението, а тези, които са е обявили за атеисти, понякога се сблъскват със същото червейче: "ами ако...", но много трудно ще си го признаят, защото са приели, че трябва последователно да показват позата, която са приели да ги представя пред другите хора. Не, вярата не зависи от волевите усилия, вярата зависи от това доколко ти е полезно и можеш да разчиташ на това в което вярваш - т.е., колкото по-адекватен на действителността те прави това, в което вярваш, толкова по-силно вярваш в него. Ето, аз се съмнявам във всичко, но това, което правя ми доставя най-голямо удоволствие (пробвал съм хиляди занимания и никое от тях не ми е давало такъв смисъл на живота), затова дори да греша, дори много неща да е могло да ги направя по много по-добър начин, нищо не може да ме откаже от това, с което се занимавам, защото това ме кара да чувствам, че съм жив, че живея пълноценно. Вероятно, някои биха определили тази моя декларация като силна вяра, но аз ще отговоря, че това са едни прикачени етикети, които са изпразнени от смисъл и съдържание.

6
   Не се подвеждай по категоричните определения на Петър Дънов, те са дадени в друго време и за други хора. Тъмната епоха (кали юга) завършва и с нея завършва епохата на големите Учители. Поради недостатъчната енергия достигаща до Земята, умствените способности на хората не са се развивали нормално и поради тази причина тези Велики души са играели ролята на влекачи за да подпомагат духовното развитие на хората. Те са били безспорни авторитети с големи възможности и безгрешен живот за да увличат след себе си, това естествено е развивало безусловна вяра. Но епохата се променя, енергията вече е достатъчна за нормално умствено развитие и всеки човек трябва да вземе съдбата си и собственото си развитие в свои ръце. При тази ситуация един абсолютен авторитет би попречил на развитието на собствено мнение и свободен избор. Днес се предлагат хиляди учения и философии, които трябва да бъдат равнопоставени за да не повеждат към едностранчиво развитие. И най-важното, да се научим да не противопоставяме различните гледни точки една на друга, а да ги помиряваме и съгласуваме. На този процес също би попречил един силен авторитет.

Що се касае реализирането на желанията и вярванията, тук също трябва да се търси мярка, защото прекалено силните желания и вяра влизат в конфликт с глобалните процеси - все пак те са енергия, която се опитва да промени Божествения план и естествено това е невъзможно и желанията получават силен отпор. Другата крайност слабите желания са слаба енергия, която не може да задвижи тези механизми, които да доведат до постигане на желания резултат. Затова винаги трябва да се стремим да постигнем мярката - хем да не пречим на глобалните процеси, хем желанието ни да се осъществи възможно най-бързо, а не след стотици години. Рецепти за това не могат да се дадат, нали желанията са толкова разнообразни, а и хората са толкова различни - всичко се постига с лични експерименти, упорство и търпение.

Предчувствието се базира на подсъзнанието и свръхсъзнанието, а то знае какво прави - нали там е записана програмата на целия ни живот.

Медитацията. Много неща са казани за нея, но не знам защо са се получили такива масови свръхочаквания - всякакви феномени и т.н. Всъщност, тя е нещо много елементарно и ежедневно занимание без да полагаме специални усилия за това. Медитацията е серия от методи за осъществяване на контакт между обичайното ни съзнание и душата ни. Материалното ни съзнание работи с думи (мисли, разсъждения), докато езикът на душата е телепатичен, т.е. всичко, което осъзнаваме без думи може да се определи като резултат от медитация. Медитацията има за цел да освободи вниманието ни от материалното тяло и свят за да сме свободни от думите, които имат много ограничени възможности за предаване на информация - в ежедневието постоянно имаме моменти когато се изключваме от думите и това става без специални усилия - просто трябва да знаем какво се опитваме да постигнем, иначе дори да го постигнем, няма да му обърнем внимание, пропускаме го покрай съзнанието си. Само се наблюдавай, както казват отстрани и ще забележиш нещата, а това е един от важните методи, които се постигат не само като се тренира осъзнато поведение, но и като се повишава чувствителността като се обръща внимание и на най-дребните неща. Но все пак много е важно да се помни и да не се очакват големи постижения - те са ограничени от ролята, която сме приели да играем в този живот и от опита ни натрупан в предишни животи.



7
1   ...   53   54   55   56   57   58   59   60   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница