Философия на ежедневието предговор



страница59/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   55   56   57   58   59   60   61   62   ...   66

  

8

   Действително, има много случаи на астрални пътешествия и това не е много трудно, процесът е подобен на съзнателно сънуване. Но това е възможно само при пълноценно развита душа - т.е. достатъчно силна енергетика за да пренася многократно по-лекото от материалното астрално тяло в произволна точка на Вселената. Но когато душата е много слаба, неразвита и неосъзната, когато интересите на човека са насочени изключително към материалния свят, т.е. когато е в началото на човешката си еволюция, такъв човек много трудно можеш да го откъснеш от Земята, той просто не се интересува и не се стреми към други светове. Монро говори за "залепване" имайки предвид тези психологически особености на неразвитото съзнание, а когато аз говоря за "тежест" имам предвид ограниченията на неразвитата енергетика.

Спокойствието и благоденствието не се обуславят от външни причини, а зависят изцяло от вътрешните нагласи и желания. Същото се отнася и за това, което наричаш "постоянно смутен, притеснен и объркан" - това се дължи на убеждението, че съществуват определени правила на поведение, които не си успял да научиш и по тази причина не знаеш как да постъпваш или казано директно - някакъв вид комплекс за малоценност. Ако успееш да свикнеш с мисълта, че такива правила няма и не могат да съществуват, въпреки общоприетото мнение, ще възприемеш "лекомисленото" държание като нещо напълно естествено - това е пътя към щастието, да не се убеждаваш постоянно, че нещо не е наред и нещо липсва. Опитай да живееш в настоящия миг, не се занимавай с миналото и бъдещето и ще видиш колко е приятен живота, когато не си измисляш проблеми. Типичен пример за това е и страха от неизпълнение на кармичните задължения в този живот. Когато се страхуваш дали постъпваш правилно, ти се двоумиш и често правиш неправилен избор, а когато не се замисляш много по въпроса, постъпваш според заложеното в подсъзнанието ти - това е най-точния ориентир.

Това да искаш всичките знания за света и хората съвсем не е неосъществимо. Ти се опитваш да вкараш океана в бутилка - действително, това е безсмислено. Но ако успееш да излезеш от бутилката и да се гмурнеш в океана - ще имаш пълен достъп до всичко.

По въпроса за тинейджърите. Знаеш ли, най-стария писмен текст, датиран на повече от 7000 години има долу-горе подобно съдържание: "Днескашната младеж е толкова калпава, а какви бяхме ние едно време..." Така че, за 7000 години човешкото мислене не се е променило много. Опитай да потърсиш положителните страни на младите, не е възможно да са само от недостатъци. Припомни си, дори моята книга си открил под тяхно влияние.

9

   Когато казвам, че трябва да ръководиш живота си сам, имам предвид следното: Хората на Земята живеят в нейната аура, т.е. ползват енергията на Земята, а заедно с енергията приемат записаната в нея информация. Ползвайки астрална енергия попадат под влиянието на масовите страсти и чувства - примерно, един човек живеещ в голям град се чувства напрегнат и нервен дори когато няма личен повод за това, просто приема напрежението от околното пространство. Ползвайки ментална енергия хората попадат под влиянието на масовите мисли и внушения - преследването на материалните ценности. По тази причина често се казва, че хората са програмирани и в някаква степен са с поведение на зомбита. Типичен пример е влиянието на рекламата, която внушава на хората да купуват това или онова, много често без да имат нужда от него. И действително, по-голямата част от хората са роботи, които живеят по инерция, с един единствен убедителен довод - така правят всички. Но това е неизбежен етап от човешката еволюция и той си има своя смисъл. Но хората преминали вече през този етап и ориентирали се към духовното, трябва да осъзнаят този проблем и да започнат да контролират външните внушения и влияния. Всички хора са подвластни на тези енергии, аз също не правя изключение, въпреки че знам за въздействието, не винаги успявам да се предпазя от него и понякога се хващам, че съм направил нещо без да мисля, по инерция. Когато човек напредне в духовното си развитие, се отваря за по-висшите енергии и това в някаква степен го предпазва от масовите внушения, защото енергийните си нужди започва да задоволява все повече от духовния свят, а там няма материалистични стремежи, а има любов и взаимна търпимост. Но докато се намира на Земята в материално тяло, не може напълно да се изолира от околното влияние и единствения начин да се предпази е да живее осъзнато и да контролира външните внушения и влияния. Състоянията, които преживяваш от време на време са много показателни - съзнанието ти се премества от материалното тяло в душата и престава да е под натиска на масовите внушения и въздействия. Хубаво би било ако се опитваш да овладееш това състояние и да го самопредизвикваш. Идеално би било, ако постигнеш да е постоянното ти състояние.


   Може би и преди съм те питала за непривързаността, но като ти казвам за нея, нямам предвид тази, която е у средния човек, а непривързаността с цел помощ на човешкия род. Трудно ми е да проумея например развитите души, предполагам, че те помагат на човечеството чрез себеотрицание и изпитват любов към човечеството, а любов към един човек изпитват ли или нямат нужда? Това значи ли, че те са самотници...?


   Непривързаността е да престанем да се вкопчваме в един или няколко близки, от които си въобразяваме, че ни зависи живота, а да сме безразлични и дори отрицателно настроени към всички останали. Всъщност, вкопчването е кармична реакция и кармата ни принуждава да се вкопчваме. Когато се разплатим за кармичните си задължения, ние оставаме почти безразлични към всички хора. Тук трябва да направим своя личен и свободен избор, дали да си останем безразлични или да развием в себе си божествена любов - да бъдем добронамерени и благосклонни към всички. Това не означава, че трябва да се отнасяме към всички еднакво - хората са различни, следователно трябва да потърсим индивидуално отношение към всеки един, според нуждите му.

   На мен например, ми е трудно да се привързвам, а и не изпитвам желание, защото това обвързва, а обвържеш ли се с нещо възниква страхът... Дали просто се страхувам от страха или поради някаква друга причина?


   Не разбирам от какво точно е породен твоя страх от обвързване - всеки един страх е породен от някаква илюзия или илюзии. Ако ти нямаш сериозни кармично предопределени задължения, то и обвързването ти не може да бъде повод за какъвто и да е страх. Развитите души действително са самотници именно по тези причини, но те са свободни да избират и ако изпитват нужда винаги могат да се свържат със сродни души.
1   ...   55   56   57   58   59   60   61   62   ...   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница