Философия на ежедневието предговор



страница61/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   66

Става въпрос за енергията. Не знам как точно да формулирам идеята, но ще се опитам. Енергията е свързана с топлината, това означава ли, че студените тела имат липса на енергия. Може ли да съществува нещо като "студена енергия"...?


   Tакива субективни оценки произлизат от човешките сетива и много трудно могат да създадат обективна престава за действителността. Всички енергии, в зависимост от честотата си имат различни свойства и могат да предизвикват различни асоциации и усещания. Например, енергии от по-фините светове могат да се възприемат като звук, музика или вибрация, или различни нюанси на светлина и цветове, или на топлина. Могат да предизвикат и вкусови усещания - сладко, горчиво, солено и т.н. Могат да се възприемат и като аромати или неприятни миризми. Интензивността на усещанията зависи от количеството енергия - може да е едва доловимо, следователно енергията е минимална, но може и да предизвика болезнени усещания и травми - тогава енергията е много силна. Но има много диапазони от честоти, които не се усещат дори от екстрасенсите, независимо от количеството енергия (силна или слаба), но това не означава, че това е студена енергия, просто ние нямаме чувствителност за нея.

Според теб как може да се постигне по-добра концентрация на ума? Искам да се преборя с разсеяността си, опитвам разни методи, дори и инфразвук, който въздейства на мозъчните вълни :) Какъв е твоят метод да стоиш по-концентриран?


   Както съм споменавал много пъти, мозъка няма нищо общо с ума, с помощта на мозъка осъзнаваме само материалното си тяло и съответно го управляваме. Така че въздействията върху мозъка имат малко влияние върху съзнанието. Разсеяността е следствие на липсата на съсредоточено внимание - изградил си си навика да правиш много неща механично, несъзнателно. Поради тази причина съзнанието не запомня всички подробности. Изхода е да се избавиш от този вреден навик и да осъзнаваш напълно всичко което правиш - да не раздвояваш съзнанието си. Трябва само да се опитваш постоянно да се самоконтролираш и постепенно всичко ще си отиде на местата. Аз се опитвам да съсредоточавам вниманието си продължително време върху нещо или просто колкото се може по-дълго да изпразня главата си от мисленото дърдорене.

Мозъкът все пак не е ли органът, благодарение на който се изразява съзнанието на въплътената душа? Как така няма да има нищо общо с ума, според мен са свързани. Ума е способността да се разсъждава логично. Съзнанието е способността да разбираш отношението си към тези разсъждения. А мозъка е връзката, която прави възможна проявата на горните две способности докато душата се намира въплътена в физическата си обвивка. Въздействайки на мозъка, се въздейства и на съзнанието и обратно. Всички инструменти за изразяването на душата докато е в тялото са именно органите, телесните процеси, изобщо биохимията на организма. Е, така ли е или не?


   Според теб може да са свързани, но според мен не са или не в този смисъл за който говориш. Може би най-добре е да попиташ човек, който познава мозъка, например, невролог - да ти посочи къде в мозъка са центровете на съзнанието, на ума, на паметта. Ако отговора е, че науката още не е открила местонахождението на тези центрове, то тогава потърси и попитай други специалисти. Не разбирам на какво се основава твоето убеждение, че съзнанието се намира в мозъка. Мозъкът изпълнява свързваща, посредническа функция между етерното (енергийната част на материалното тяло) и физическото (биохимично) тяло. Т.е. през мозъка протича връзката между съзнанието и тялото и обратно - сигналите на тялото се предават на съзнанието, което за материалното тяло се намира в етерния двойник на човека. Мозъкът, фактически е един проводник, който осъществява връзката между енергийното и материално тяло, нищо повече. Ако съзнанието се намираше в мозъка нали щеше да умира заедно със смъртта на материалното съзнание.

Искам да знам какво е твоето обективно мнение за окултизма. Виждам, че той присъства в мирогледа, който си показал в книгата си. Не знам до каква степен ти е било трудно да го схванеш навремето, но на мен ми е много трудно... Усещам божественото в това учение, но начина по който е изразено е много затворен за идеите. Създава впечатления за окови, защото за да поемеш по този път се изисква голяма дисциплина и не само...


   Дяволът не изглежда толкова черен, колкото ни се струва. Окултизма е бил тайно учение, защото навремето са слагали на кладата хората, които са се занимавали с него. Затова се е предавал само на избрани, на които може да се разчита, че няма да станат предатели. Освен това навлизането в дълбините на това знание дава доста възможности, с които егоистична личност може да злоупотребява. Днес времената се променят, с увеличаването на взаимната търпимост се увеличават възможностите тази наука да стане общоприета. Представи си, ако си израсла в общество, което е запознато масово с тези въпроси и те се обсъждат ежедневно около теб и повечето хора са ги приели за свое жизнено кредо, щеше ли да ти е толкова трудно да си ги представиш постижими. Сега масовото съзнание е насочено към материалните ценности и през теб, така да се каже, минава фронтовата линия където се сблъскват тези материални интереси и духовните стремежи и желания. Ти се намираш между чука и наковалнята и това няма да е проблем, ако престанеш да търсиш абсолютните стойности. В старите книги и автори по същите причини нещата са доведени до крайност - всяко абсолютизиране, което ограничава свободния избор се превръща във вериги. Мисля, че доста съм го подчертавал - в духовните стремежи всички пътища водят до Рим (до духовно усъвършенстване). И то, духовното усъвършенстване, започва именно от мига, когато се освободиш от оковите на абсолютизирането. Само така можеш да останеш свободна и независима от различни външни внушения и манипулации и да можеш да ползваш окултната литература, която е дадена за друго време и други хора.

Какво значи да забравиш своето лично себе? Ти постигнал ли си го? Какво значи да изчистиш емоционалното си тяло? Наистина ли е възможно човек да забрави изцяло личните си желания? Да забрави себе си, личния си живот(семейство, роднини, приятели). Да се стремиш към собственото си усъвършенстване лично и себично желание ли е? Ти си споменавал, че тези чувства, които имат животните, са астрални. А тези чувства като желание за щастие, за любов, за усмивки, за красота себични ли са? Вярно е, че не са в кой знае каква полза за човечеството, но това прави ли ги нисши? Изобщо интересно ми е как възприемаш това учение. Естествено, че няма само една пътека и не можеш да откриеш истината само в окултизма, но защо ми се струва, че той е основата на твоя мироглед. Бих искала въпросите ми да са по-ясни, но аз не мога да подредя всички тези мисли в главата си, без Липсващите звена...


   "Какво значи да забравиш своето лично себе?" - в този въпрос подвеждащата дума е "да забравиш". В буквалния смисъл това е доста безсмислено, а е и ненужно, въпреки, че е постижимо. По-точно би било да се каже, че е желателно да не се поддаваш често на собствените си егоистични пориви, а да отделяш по-голямата част от съзнателните си усилия за да се повиши взаимната търпимост и любов между хората. Това не означава, че трябва да станеш аскет или отшелник, напротив - ти не можеш да си полезна на хората, ако си объркана и подтисната, ако не обичаш и не си обичана. Само с ведрото вътрешно състояние може да си полезна на другите хора и те да са полезни на себе си и на теб. Създаването и подържането на сърдечни отношения около себе си са най-добрия метод за духовно усъвършенстване и за това не е необходима дисциплина, а голямо търпение.
   Действително, ако се стремиш към духовно усъвършенстване само за себе си и не те вълнуват проблемите и заблудите на хората около теб, е себично желание, т.е. влизаш в директно противоречие с Божествените закони, в които се казва, че ние не можем да бъдем изолирани и независими един от друг. Както и не можеш да постигнеш желаните щастие, любов, усмивки, красота сама без други хора - можеш да ги постигнеш само ако създаваш хармония около себе си. Престани да отдаваш голямо значение на правилата и методите за духовно усъвършенстване дадени в друго време и за други хора. Сега духовното усъвършенстване е да се научим да бъдем свободни (да не абсолютизираме). Можеш да експериментираш с всички методи използвани някога, но важното е да не смяташ, че те са проверени методи и са единствено възможните. По-добре е да схванеш смисъла им и да потърсиш свой собствен метод.
   Да, действително, окултизма е в основата на моя мироглед, но не този стар и затворен в себе си окултизъм, а окултизъм, който трябва да е достъпен за всички, окултизъм, който трябва да дава свобода, а не догми.
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница