Философия на ежедневието предговор



страница64/66
Дата19.07.2018
Размер4.62 Mb.
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   66

Защо ни се случват такива неща, защо сме наранявани... как да разпозная илюзията от истината? Не мога да изляза от откритостта на характера си и разбирам че изпадам в заблуждението, че всички са такива, че нямат други лица. Наистина ли трябва да използуваме различни подходи към хората, за да ги накараме да открият най-доброто у себе си, тогава какво става с теб, не се ли разпиляваш? Късно май разбрах, че никои не може да бъде научен на нищо, ако не иска, можеш наистина да го гладиш по косъма, за да го караш самодоволно да мърка и да те харесва и когато малко се озъбиш (за когото и да става въпрос) или просто бъдеш себе си, разяряваш пиявиците и те като че ли се забиват още по-силно в тялото ти. Това е, не знам наистина как да разпозная илюзията от истината...


   А ти защо реши, че ти са се случили лоши неща? Можеш ли да си представиш живота като интересен, ако нямаш никакви проблеми? Дори болестите имат своя смисъл - когато човек е здрав и не особено активен или не попада в стресови ситуации, енергетиката му се успокоява и затихва (намалява), по тази причина намалява вниманието (стават нещастни случаи) или намаляват защитните сили на организма и той бива поразен от някое заболяване. След такава ситуация, енергетиката ни се активизира за да преодолее проблема и отново постепенно заспива, ако не и намираме работа.
    Илюзиите се различават като се изучи действителната реалност, а до тогава е най-добре да не се предоверяваш на всичко, което е обявено за истина.

Много важен е този момент, да не съжаляваш за откритостта и искреността, а това, че някои хора злоупотребяват с това, си е за тяхна сметка - те просто не са минали тези уроци, които си минала ти и ще им трябват много животи за да се научат на искреност и откритост. За да не те нараняват ще трябва да свикнеш с мисълта, че има хора, които в своето развитие са още в пелените си и да се впрягаш от техните постъпки е все едно да се сърдиш на едно бебе, че е напълнило гащите.


    Не, не трябва да използваш различни подходи към различните хора - трябва винаги да си си ти, т.е. максимално искрена и открита. И понеже вероятно си смятала, че трябва да се приспособяваш към хората (т.е. да им създаваш илюзии за твоята истинска същност), неизбежно е след време да имаш проблеми когато изненадаш хората свикнали с един твой имидж. Те се плашат от неизвестното, което носи твоята промяна и естествено се опитват да се противопоставят на нея. Затова се запаси с търпение и изявявай истинското си аз на малки порции и без натиск, за да могат хората да свикнат с промяната. Няма никакъв смисъл от открита конфронтация и борба да изявяваш себе си.

С "Философия на ежедневието" ли се изчерпват твоите знания или имаш и други творчески планове?


   Не, за сега нямам намерението да пиша други книги. Разбира се, с написаното до сега не съм успял да изкажа и половината от това, което ми се иска, но когато засягам такива неизказани теми пред хора напреднали в духовно отношение, те не предизвикват интерес и не достигат до съзнанието им. Затова, за сега, имам намерението да изчакам докато се появи съответния интерес и потребност. Както и "Философия на ежедневието" е резултат от потребността и търсенето в тази посока, така и нещо ново ще се появи когато има нужда от него.

Можете ли да кажете, защо се разраства престъпността в България и защо никой не може да се справи с нея?


   Основна причина за невъзможното овладяване на престъпността у нас са средствата за масова информация. Те правят от невзрачния, не блестящ с нищо престъпник (и политик), герой на огромни заглавия и репортажи от мястото на събитието. Самочувствието им расте и защото ги поставят на едно ниво с политиците. Така престъпниците се чувстват значими. Освен това са подхранени енергийно от страха и паниката, която предизвикват. А средствата за масова информация по принцип не се интересуват от следствията, които предизвикват, само и само да има потребители и приходи. А потребителите, за съжаление, са по-склонни да плащат за лоша информация, отколкото за информация за добри дела. Средствата за масова информация ще ми възразят, че това е информация и че хората трябва да бъдат информирани. Аз не съм против това право, но полицейските сводки не трябва да са на първо място в новините и на първите страници, а на най-незабележимото място и с най-дребния шрифт, както сега са съобщенията за добрите дела. Тази манипулация с общественото мнение е породена от желанието да се печели от страха на гражданите. Същото се отнася и до неудачите в управлението на държавата - рекламата на безскрупулната политика и безнаказаността привлича към политиката безпринципни и алчни хора и дори да имат желание с това да се занимават способни и морални хора, те просто не са допускани, защото са заплаха за останалите. Само осъзнаването на тези процеси и желанието за промяна в по-голямата част от населението, може да разкъса този омагьосан кръг.

Не разбирам едно.Според теб има разлика между ВЪРХОВЕН АБСОЛЮТ и БОГ ( СВЕТА НА ЛЮБОВТА) така ли? Ако е така ще ми е изключително любопитно да ми разясниш разликата? =)))


   За да може да съществува една система много дълго, още повече, ако тя е вечна, трябва задължително да може постоянно да се обновява. Затова един от основните Божествени закони е правото на свободен избор. Този свободен избор е генератора на непрекъснатото разнообразие и обновяване. Като следствие от тази свобода във всички структури на битието можем да различим относително самостоятелни части (в човешкия организъм това са отделните органи). Свободния избор не е абсолютен, а частичен (все едно плуваш в бърза река - не можеш да плуваш срещу течението, защото то е многократно по-силно от теб, но си свободен да избираш дали да се носиш по него или да излезеш на единия или другия бряг). Така е и във Вселената - всяка относително самостоятелна част (планета, слънце или звезда, галактика, вселена) се ръководи еднолично от индивид, Бог. И той е Бог, защото в поверената му система той създава и подържа всичките съставки и е свободен да избира по какъв начин да прави това в границите на системата. Ролята на бързата река играе енергията - нито една относително самостоятелна система не може да произвежда енергия и да се самозадоволява (затова е относително самостоятелна - зависи от всеобщата енергия). Тази всеобща енергия обединява всички части (Богове) в едно Цяло (всички вселени) и това Цяло е един индивид когото наричаме Върховен Бог или Абсолют. Всички части на Цялото, понеже са относително самостоятелни са обединени от общия интерес и се подчиняват на общия интерес - така се получава този ОГРОМЕН ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ познат ни под името Върховен Абсолют. Тези относително самостоятелни части, както и Цялото, съществуват едновременно във всички светове.
1   ...   58   59   60   61   62   63   64   65   66


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница