Философия на ежедневието предговор

Трябва да призная, че докато съм споделял описаните тук разсъждения с различни хора, съм наблюдавал, че по-голямата част от тях изпитват доста сериозни затруднения при възприемането им. При анализа на причините, достигнах до следните заключения:

• 
  В никакъв случай проблемите при възприемането не са свързани с умствените и интелектуалните способности на отделния човек. Проблемите идват от мисловната инерция - дори логическото мислене предпочита отъпканите пътеки. Появява се необходимостта от развитието на съвсем ново отношение и нагласа за възприемането на действителността. Изработването на тези нови навици се нарича разширение на съзнанието.
  
• 
  За да може да се осъществи по-лесното възприемане на написаното в тази книга, желателно е да гледате на всичко като на хипотеза, която дори и да ви се стори фантастична или налудничава, не прибързвайте с изводите, отложете това за някакъв период от време.
  
• 
  Откак свят светува, основна пречка при възприемането на новото и различното е абсолютизирането на истините. Никога не забравяйте максимата "Всяко правило си има изключение." Само ако помните това, ще можете да се справите с огромния брой противоречия, които ще възникнат в съзнанието ви.
  
• 
  Една от основните пречки пред развитието на човешкото мислене е дълбоко заседналото убеждение, че в живота повечето неща стават случайно. Констатирайки случайността се отказваме от търсенето на причините предизвикали "случайността". Но ако във Вселената всички процеси са взаимозависими, нима не е абсурдно да допуснем, че нещо може да стане случайно? А заключението, че нещо е случайно, не е ли оправдание за умствената леност, за недостатъчните ни знания, за неразбирането на причините. Затова всеки, който иска да престане да се задоволява с повърхностни обяснения на действителността, нека забрави думата случайност. Само така ще може да заостри своята наблюдателност и дори в сивото ежедневие ще открива неща, които изцяло ще променят начина му на мислене.
  
• 
  Друг е въпросът, че подсъзнателно много хора се страхуват от промяната - да го наречем първичен страх от неизвестното. Но ако всеки се замисли ще установи, че с изучаването на неизвестното, то става все по-разбираемо и все по-малко страшно. Много често страхът от неизвестното се проявява като интелектуален мързел: "Не ми се занимава с тези проблеми.", "Нямам необходимата нагласа.", "В момента не ми е до това." и т.н.
  
• 
  Основна причина, която сериозно затруднява възприемането, е емоционалното, а не логическото отношение към непознатото. Всеки човек, който уважава собствените си знания и способности, когато се сблъска с непознатото и не го разбира, развива началните симптоми на комплекс за малоценност. Естествената реакция в такива случаи, за да запази високото самоуважение, е тип "щраус". Най-лесно е да се отрече съществуването на проблема: "Всичко това са глупости!", "Фантазии!", "Шарлатания!" и т.н. За логически мислещите хора, преодолели диктата на емоциите, срещата с неизвестното винаги е свързана с необходимостта от време за внимателното оглеждане на проблема от всички страни. И обезателно ще се пазят от прибързани и категорични оценки, защото помнят, че човешките знания са ограничени.
  
• 
  За доста хора проблем при възприемането на непознатото създава, да го наречем, навикът за подреждане на умствения багаж. Всеки според нуждите и разбиранията си обикновено сортира знанията си по принципа на аналогията на "тематични купчини". Това "подреждане" създава проблеми при осъзнаването на взаимовръзките в една ограничена тема, а какво да кажем за разбирането на взаимовръзките между отделните "тематични купчини". За да се развие глобален поглед върху нещата, е наложително полагането на целенасочени волеви усилия и много търпение, защото за постигането му са нужни години. Разбира се, за всичко това е необходим и нов мироглед - осъзнаването на Всеобщото единство. Поглеждайки на знанията от този ъгъл, би трябвало да разглеждаме света като един огромен обемен пъзел, с неимоверно количество взаимовръзки между всички отделни компоненти. Изграждането на такова разбиране за действителността е доста трудно и моят съвет е: избавете се като начало от навика едновременно с четенето да правите и умозаключения - това ангажира голяма част от вниманието и допълнително затруднява възприемането на многопосочния смисъл. Особено недостъпен става смисълът, вложен "между редовете".
  
• 
  Последното, което искам да предложа по въпроса за проблемното възприемане на непознатото, е да се опитате да прочетете написаното тук, отново, примерно след година. Един необходим период - така наречената "дистанция на времето". Мисля, че ще откриете доста неща, които не сте забелязали при първото прочитане.
  

• 
  Словото има ограничени възможности за предаване на определен смисъл, поради ограничената ни способност да възприемаме повече от една логическа нишка. По тази причина, хората не обръщат внимание на съдържанието "написано между редовете". Затова е възможно един и същ цитат за различните хора да има различно съдържание или аз да съм разбрал нещо напълно различно от смисъла, който е имал предвид авторът.
  
• 
  Често се срещат манипулации с цитатите. Възможно е те да не са направени умишлено, просто ползващият погрешно ги е разтълкувал. За темата, която разработвам, поради нейната непопулярност, доста от цитатите, които съм подбирал, я засягат косвено и затова не са достатъчно убедителни. При това в миналото са се тълкували доста превратно - реших да не се крия зад известни имена.
  
• 
  Хората, привикнали да влагат повече емоции в мисленето си, първо ще потърсят отношението ми към определените категории, за да ме причислят към някоя школа, направление, секта и т.н. Тъй като това вече е било направено с известните автори, то цитирането им би позволило автоматично да бъда обявен за последовател или противник на техните идеи. Понеже се опитвам да опиша многопосочността на Битието и единството на Цялото, не бих искал да бъда причислен към известните вече категории – ако те се спират на въпроса, то е съвсем повърхностно.
  
• 
  За определен тип хора, дори авторитетното мнение не струва нищо в сравнение с техните собствени способности. Стигнал съм до убеждението, че е необходимо всеки сам да намира доводите за и против дадено твърдение. Собствените усилия са най-убедителното доказателство.
  

Съществуват твърдения, че Вселената е един безкраен хаос и само на отделни места се срещат островчета на относителна подреденост. Убеден съм в противоположното. Смятам, че животът би бил невъзможен в океана, наречен Хаос. Една малка самоподдържаща се система не би устояла продължително време на разрушителното въздействие на огромния океан. Вселената определено е една подредена система и присъствието на хаоса се допуска единствено с обновителни функции - като разрушител на вече непотребното и като необходим полюс (минуса), между който и другият – реда (плюса), протича битието. Без тази потенциална разлика (разлика между нивата) не би било възможно никакво движение, не би могъл да съществува никакъв живот. Системата "орел, рак и щука" никога не може да просъществува дълго. Само единоначалието има перспективи и то при условие, че е изградено без насилие.

Често хората се усещат неудовлетворени от живота, който живеят и с недоумение гледат на общоприетите ценности, не намирайки в тях нищо привлекателно. Безкрайно са учудени от събитията в живота, които отказват да се подчиняват на всеизвестните и общоприети закономерности. Питат се за смисъла на живота, но много малко от тях успяват да намерят отговор, който напълно да ги удовлетворява. Избират си някакъв мотив, за който решават, че си струва да се живее, но доста бързо установяват, че не точно това са търсили. Всички тези проблеми, а и много други произлизат от повърхностното осъзнаване на живота, от нереалистичната представа за действителността. В действителност човек живее и съществува едновременно в няколко паралелни свята, а материалният свят, който осъзнава, заедно с всички събития в него, е изцяло зависим от процесите протичащи в другите светове, които не можем да възприеме с обичайните си сетива. Типичен пример в това отношение е наркоманията. Наркотиците са упойка, която изолира съзнанието от възприемането на материалния свят. Освободеното съзнание попада в някой от по-висшите светове. В тези светове натискът на хаоса е многократно по-малък и по тази причина усещанията там са неизмеримо по-приятни, отколкото в материалния свят. Наркоманията е бягство от действителността, от материалния свят. Но трябва да предупредя всички такива бегълци - самоубийци и наркомани - вие съзнателно сте избрали живота в материалния свят, защото както вече споменах положителното въздействие на хаоса се състои в очистването на всичко старо и ненужно. В другите светове вие сте се почувствали много замърсени, станало ви е ясно, че не можете да продължите така и сте предпочели живот в материалния свят, за да се освободите от оковите на старите си мисли и чувства. Този процес на пречистване е доста бавен и мъчителен, затова трябва да се запасите с търпение и да изживеете пълноценно избрания от вас живот.

Вече споменах, че всеки по-висш свят е с многократно по-малко съдържание на хаос, следователно е много по-подреден и по-хармоничен от предходните и всеки човек се чувства привлечен от съвършенството и несравнимо по-приятните усещания и перспективи. Но напредването към висшите светове е невъзможно със стария багаж от предразсъдъци и самолюбие, защото за да напреднеш, трябва да успееш да се адаптираш към новата действителност, да успееш да се впишеш в нея. Колкото е по-хармоничен светът, толкова по-пълно е Всеобщото единство и естествено един самолюбив индивид не може да се впише в това единство и хармония. Затова всеки тръгва към материалния свят с огромното желание да се избави от недостатъците, които го противопоставят на всичко останало. За съжаление, често не достига подсъзнателният импулс, мотивиращ живота в материалния свят, навиците и разбиранията натрупани в предишните съществувания се оказват решаващи и дребните житейски проблеми се явяват непреодолима бариера пред желанието за промяна.

В цялото изложение използвам някои понятия, които се употребяват с доста противоречив смисъл, затова се налага да уточня какво съдържание влагам в тях.

ЩО Е ИЛЮЗИЯ?
В най-общ смисъл под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и истини. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността или я има, или я няма. Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочните взаимодействия, то неминуемо се натъкваш на илюзорните възприятия и тяхното отражение върху човешкия мироглед. Подчертавам: действителността е реално съществуваща, но нашите представи за нея са илюзорни, защото сме приели, че материалният свят е единствено съществуващият. Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не несъществуваща действителност, както я възприемат мнозина. Една от причините, създаваща постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие. Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Например, почти всеки се смята за потърпевш, за жертва на другите хора, докато в действителност - в 99% от случаите, причина за лошото отношение е самият потърпевш, независимо, че му се струва, че не е давал конкретен повод. Тази илюзия на самовлюбената жертва, поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки.

Постоянен източник на илюзии е абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя". А в повечето случаи причините са комплексни и многопосочни.

А може би най-големия източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като чернобяла, като истина и неистина. А реалната действителност винаги има най-малкото две страни - положителна и отрицателна. Нашето ограничeно съзнание винаги възприема само едната страна на действителността и изпуска другата (другите) и по този начин се отдалечава твърде много от действителността. Но както не можем да разделим магнита на два самостоятелни, отделни полюса, така и не можем да твърдим, че нещо е само добро, а друго само лошо. Един от аспектите на разширеното съзнание е постоянно да си дава сметка за съотношението на тези съставки и тогава става трудно да се лепят етикети "това е добро", а "това е лошо".

Ще се опитам да дам няколко примера за масови илюзии:

• 
  Човешката същност е само материално тяло и с разлагането му изчезва, престава да съществува и човешкото съзнание - с премахването на тази илюзия ще изчезнат и всички причини, пораждащи стрес.
  
• 
  Човешкият организъм се състои само от биохимични процеси - преодоляването на тази илюзия ще промени изцяло медицината.
  
• 
  Науката е изучила почти изцяло действителността, оставали съвсем дребни подробности - с осъзнаването на горното твърдение като илюзия, ще стане възможна и коренната промяна в мирогледа на повечето хора.
  

Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само една абсолютна истина - Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог - Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.

Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини. Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение - времето. Що се отнася за пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики, в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа за разнообразието.

Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление ще се приеме доста трудно от хората, привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надяваме, че с времето всичко ще си отиде по местата.

Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени - променят се разстоянията между обектите и съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените, налагани от времето.

Ползата от миналите истини е да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин предотвратяваме промените налагани от времето. Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно - това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят е доста трудно и най-вече неточно.

Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича, според общоприетите понятия, два вида противоречия. Обективни противоречия са: магнитните полюси - при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Същото може да се каже и за противоположности от типа ден - нощ, лято - зима и др. - илюзорни противоречия получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността - т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.

Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява с милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани за един живот или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Но е необходимо всяко човешко съзнание да знае преходността на истините, да се съобразява с тях - това е един от способите за избавяне от натрупаните илюзии. С казаното дотук съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на и без това огромното количество илюзии на хората за действителността.

Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо за какво въображение става въпрос - творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране. Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно въплъщение добавя по нещо ново.

Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение. И както всяко нещо доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение, доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс, на която е вярата. Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за новия поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, се нуждае от опорни точки - истини на базата на които, чрез сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).

Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време, всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер - отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение). Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходимо е целенасочено изграждане на готовност, на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа.

ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ
Липсата на знания по този въпрос е основният източник на илюзии за материалното човечество. За съжаление "трезво мислещите" се страхуват да мислят - рефлексът на щрауса и страхът от неизвестното. А за този, който се престраши и се остави да го води любопитството, го очаква приятното преживяване на преоткриването на нещо необятно.

Хората, които са още в началото на изучаването на паралелните светове, изпадат в объркване, защото в различните източници се срещат най-различни описания и наименования. В това няма нищо чудно, то се дължи на многообразието и богатството на паралелните светове и нива. В реалния свят промените стават плавно, без различими граници между отделните нива (само в илюзорния свят има точно определени граници). По тази причина наименованията на отделните светове, нива и областите в тях, могат да бъдат различни и обикновено тези, които обясняват тези светове, употребяват това наименование, което отразява най-точно свойството на даденото ниво, за което говорят. Често се среща делението на материален и "оня свят" - под това понятие се разбират всички паралелни светове, които стават недостъпни за сетивата на материалното тяло. В други случаи се среща делението на материален, астрален и останалите под едно общо наименование и т.н. За себе си съм приел седморното деление: седем паралелни свята, с по седем нива във всеки. Например, материалният свят се състои от следните седем нива: земя, вода, въздух и четири нива огън. Първите три нива са добре познатите ни агрегатни състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Четвъртото агрегатно състояние е със съвременно наименование плазма, а древните са го наричали огън или етер. Древните философи са влагали различен смисъл в последните две понятия, например: етер са наричали четирите енергийни нива на материалния свят, а всички останали светове са определяли като огън. Срещат се и други смислови варианти.

Наименованията огън или етер донякъде заблуждават, защото са събирателни и съдържат четири енергийни нива, които се различават помежду си, както се различават агрегатните състояния. Науката също се самозаблуждава с термина плазма, имайки предвид само високотемпературното й състояние, а отрича съществуването на студения вариант, защото все още не е намерила начин да го изследва. В действителност и сега много е известно за тези енергийни нива, но липсва обобщението наречено: Единна теория на полето.

Често четирите етерни нива се определят като самостоятелен паралелен свят и това внася още по-голямо объркване в не свикналите да боравят с противоречия. Етерните нива (както и всички нива в останалите паралелни светове) се различават по големината на частиците си (честотата на трептене) и съответно по свойствата на енергиите, които пренасят. По тази причина е прието понятието финост. Колкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато под наименованието акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят. Аналогична е функцията на всички най-фини нива за всеки паралелен свят. Това ниво в етерното тяло на човека е паметта на материалното му съзнание.

Според мен, названията на седемте паралелни свята са: материален (въпреки, че всички паралелни светове са материални); астрален или свят на чувствата; ментален или умствен; душевен или свят на въображението; духовен или свят на волята; божествен или свят на любовта и светът на Върховния Абсолют. В древността, съобразявайки се с принципа на аналогията, са ползвали имената на световете за наименования на нивата в тях и обратно - с наименованията на нивата са обозначавали и световете. Например: материалният свят е наричан земя, астралният свят - вода, умственият - въздух. Тези названия на нисшите светове се срещат често в древните източници и са предизвикали доста недоумения при съвременното им тълкуване. В същото време наименованията на световете се повтарят като нива във всеки свят, обозначавайки качествата специфични за него, като качества на съответното ниво. Така най-грубото ниво във всеки свят е материално (земя), следва чувствено (вода), умствено (въздух), ниво на въображението, ниво на волята, ниво на любовта и светлинно ниво (акаша) или паметта на съответния свят. В същото време може да бъде намерена аналогия между Светата Троица в християнската религия и последните (висшите) три свята: светът (нивото) на волята е Св. Дух, светът (нивото) на Любовта е Бог Син, светът на Върховния Абсолют, съответно нивото на светлината (паметта) е Бог Отец.

Съвсем естествена реакция е всеки да се запита, какво общо има той с другите светове. Този въпрос е резултат на илюзията, че съществуваме само в материалния свят. Действителността обаче е друга - паралелните светове не са на светлинни години разстояние от нас, а са непосредствено около и в нас, само дето обикновено не ги осъзнаваме. Всяко едно по-грубо тяло е съставено от материята на по-фините светове, затова е невъзможно да съществува отделно от тях. Така че, във всеки свят имаме по едно тяло и всички тела са едно в друго, като матрьошки (по липсата на по-добра аналогия). Най-малката матрьошка е материалното тяло, останалите тела (или по-често част от тях) се виждат от по-развитите ясновидци като многопластова аура. Всяко едно от тези тела е постоянно подложено на въздействията, протичащи в неговия свят и по този начин ние живеем в седемте свята едновременно. Йерархията на световете е предопределена от факта, че всеки по-груб свят е изграден от материята на по-финия - едно обстоятелство, с което е желателно постоянно да се съобразяваме: материалното тяло е подвластно на чувствата; организмът и чувствата да са подвластни на ума (разума); тялото, чувствата, разумът са подвластни на душата; душата е подчинена на духа и т.н. В този смисъл астралното тяло е наречено животинска душа (защото в животните са развити вече чувствата), умственото тяло е наречено човешка душа - голяма част от човечеството приключва вече с нейното изграждане (очистване), тялото на въображението е божествената душа, която всички се опитват да усъвършенстват, тялото на волята е божествения дух във всеки един от нас и т.н.

Както вече споменах, качествата специфични за някои от световете, присъства във всеки един от тях като ниво, еволюиращо с издигането по йерархията на световете. За да стане по-ясно, ще приведа един пример. Любовта в материалния свят се проявява като чувствено усещане, като удоволствието да даваш и приемаш ласки, в астралния свят - като страстно чувство, в умствения свят - като удоволствието от общи умствени занимания и взаимно разбиране "от половин дума". В душевния свят любовта се проявява като общи духовни и естетически вкусове - сродни души, в духовния свят любовта дава сродните стремежи да се служи на човечеството и изграденото божествено тяло дава любов към всичко съществуващо и всеобщо братство. Посоченият пример е една много добра илюстрация, макар и непълна, за многообразния смисъл на думата любов. А всички човешки качества се развиват чрез съзнателен избор и волево усилие, като индивидуализирането (егото) развива нисшите три тела, а стремежът да бъдеш полезен на другите, развива качествата на висшите три тела.

Човешкото съществуване намира истински смисъл само в постоянното усъвършенстване и еволюция - при това всеки се стреми да развие това, което все още не е успял да развие в себе си или да премахне натрупаните в него недостатъци. Постоянното учене е съзнателен стремеж да не се повтарят едни и същи грешки. Ако липсва такъв постоянен стремеж или ако той не е правилно мотивиран, човешкият живот се обезсмисля, в индивида се създава усещането за празен живот и безсмислено съществуване. Това е често явление, когато един индивид в общи линии завърши развитието на нисшите си три тела (своето его) и трябва да се пренастрои от съществуване за себе си към съществуване за другите.

Като училище безспорно най-подходящ е материалният свят: най-голям процент дисхармония, времето на съществуване в него е най-кратко и то притиска към по-интензивен живот. И тъй като е най-нисшият свят, възпрепятства осъзнаването на по-висшите и създава много благоприятни условия за различни роли във всеки един живот, различни ценностни системи и различни резултати. В крайна сметка, принципът за причината и следствието изчиства всички негативни качества, натрупани от пребиваването в дисхармоничните светове (нисшите три свята) и развитието продължава с печалбата от натрупаните положителни качества - към съвършенство.

ВСИЧКО Е МАТEРИЯ
В основата на всеобщото единство стои самата структура на материята. Изследвайки микросвета, съвременната наука е достигнала до частици, които е обявила за най-малките възможно съществуващи и им дава името елементарни частици - в смисъл на частици, които не могат да се делят повече. Това е една от многото илюзии, битуващи в научния свят. Тези частици съвсем не са елементарни. При продължилото изследване на действителността е направило впечатление, че тя не може да бъде обяснена и разбрана без съществуването на още по-малки частици. Тъй като експериментално те все още не са изследвани, тяхното съществуване се смята за недоказано. Съществуването им се допуска само от теоретиците и са наречени кварки или кванти. Но делението на материята не приключва до това ниво - най-малките частици се делят на още по-малки - примерно 100 пъти (точното съотношение не ми е известно). Тези сто пъти по-малки частици са "основни тухлички" и от тях е изграден един свят наречен астрален, като последователно от тях са изградени елементарни частици, от елементарните частици атоми, от атомите молекули и т.н., изобщо цял един свят доста приличащ на нашия, но и с доста разлики. Този свят е навсякъде около нас и в нас (не забравяйте, че нашата материя също е изградена от астрални частици), но той не може да бъде забелязан чрез материалните сетива или чрез съвременните научни прибори, защото е по-фин - светлината преминава през астралната материя без да се отразява от нея, а астралната материя не може да въздейства директно на осезаемата от нас материя, защото просто се просмуква безпрепятствено

По аналогичен начин най-малките тухлички на астралния свят са изградени от още по-малки (примерно сто пъти), които са основни тухлички на още по-фин свят - умствения, от още по-малки частици е съставен душевния и т.н. От най-малките частици е изграден светът на Върховния Абсолют и по право той трябва да се брои за първи защото от неговата материя са изградени всички останали паралелни светове. Навярно много хора ще бъдат възмутени, че обявявам Върховния Абсолют за материален, но така е прието в света на понятията - щом нещо е изградено от частици да се смята за материя. Тук се налага да направя специално отклонение от темата, за да поясня, че между материя и енергия няма реална разлика. Официалната наука е на прага на това разбиране, но все още робува на инертното мислене. Според съвременните понятия и материята, и енергията по същество са трептящи частици и не съществува някакъв обективен признак, който да дава възможност за тяхното разграничаване. Айнщайн прозря това и написа Е=m.c² - отъждествявам масата (m) с материята, защото според съвременните понятия енергията няма маса, c е скоростта на светлината - специфична константа за всеки паралелен свят.

Обобщено може да се каже - всичко във Вселената е трептящи частици, като колкото са по-малки, толкова е по-висока тяхната честота на трептене и толкова е по-голяма тяхната енергоемкост. Естественият енергообмен на частиците води до тяхната материализация, т.е. до обединяването на по-малките частици в по-големи, новата частица е с по-ниска честота на трептене и намален енергиен потенциал. По аналогичен път се изгражда всичко съществуващо, ниво след ниво, свят след свят, като колкото по-груба става материята, толкова е по-малка честотата и съответно се образуват все по-големи обособени части, обособените части образуват цялости, цялостите образуват обекти, обектите - системи и т.н. Имаме едно движение на числовите стойности, описващи материята от милиарди милиарди трептения в секунда, честотата постепенно намалява до единица и след това започва обратното движение на числовите стойности, като постепенно се увеличава продължителността на едно трептение (вибрация, ритъм) и достига милиарди, милиарди години продължителност на един период на обособена група галактики или на една Вселена.

Важно свойство на материята е възможността за материализация и дематериализация на произволен материален обект. Всяка една частица има определен диапазон на енергоемкост. Амплитудата и честотата на трептене може да се променя само в тесни граници. Повишаването на стойностите води до дематериализация, т.е. до разпадане на съставни частици. Обратното - намаляването на стойностите на амплитудата и честотата води, както вече споменах до материализация - обединяване на по-малки частици в по-голяма под такта на по-ниска честота от тази на самите съставни частици. Процесът на материализация и на дематериализация е затворен в пределите на седемте паралелни свята от техните крайни възможности. Дематериализацията може да стигне до най-малките частици на най-финия свят, а материализацията, следствие на вече известния закон за запазване на енергията и ентропията, довежда материята до абсолютната нула (-273⁰С). Поради затихването на обединяващите вибрации материята се разпада на съставните си частици.

Основните различия в параметрите на познатите ни физични закони при паралелните светове са кратни на разликата в стойностите на основните частици. Например, ако разликата в размера им между два съседни паралелни свята е сто пъти, толкова е и разликата в основните закони. Енергоемкостта на материята е сто пъти по-голяма - E=100.m.c², горния край на честотния диапазон е сто пъти по-висок, скоростта на светлината е сто пъти по-голяма, поради по-малката маса на материята, гравитацията е сто пъти по-слаба, триенето е също сто пъти по слабо и т.н. Аналогично е положението при всеки следващ паралелен свят - т.е. разликата между материалния и умствен свят е 10 000 пъти, между материалния и душевния е вече 1 000 000 пъти и т.н. Всичко това дава и относителността на времето - колкото е по-фин един свят, толкова по-бавно протича в него времето (в сравнение с предходния по-груб свят). Това се дължи на факта, че колкото е по-фин този свят, толкова са по-големи обитаващите го цялости, толкова е по-бавна тяхната ритмика (движение) - времето е функция на движението.

Седемте паралелни свята са общо десет измерения на пространството - познатите на всички три измерения за посоки, едно измерение за време и още шест измерения на разликите по финост. Някъде се сочат друг брой измерения, но не трябва да се забравя, че всеки свят има и своите нива, чийто брой може да е съвсем различен от приетата в повечето случаи седморност.

В макросвета всички процеси също са подчинени на различни ритми, при това колкото е по-голяма една относително обособена част, толкова е по-продължителен периодът на една пълна обиколка по спиралата. Продължителността на различните периоди е различна - от една секунда до много милиарди години, при това ритмите са взаимно преплетени и взаимозависими. В микросвета поради голямата скорост на промяна, не обръщаме внимание на редуването на активен (положителен) и пасивен (отрицателен) полупериод. В макросвета двата полупериода имат много съществено значение. По принцип, всяко едно въртеливо движение се извършва около източника на енергия и с обръщането с "лице" към енергоизточника се наблюдава повишаване на енергийните постъпления от средно ниво през максимум отново до средно ниво - в резултат на повишаването на енергията се активизират всички процеси. И пасивен период, при който енергийните постъпления намаляват от средно ниво до минимум и отново достигат до средно ниво - в резултат на недостига на енергия се наблюдава силно намаляване на интензивността на процесите, в някои случаи до пълното им прекратяване. Тази пасивно-активна последователност определя живота на всичко съществуващо - от микроскопичния вирус, дори на атома в материалния свят, през всичко съществуващо в останалите светове, до съществуването на Върховния Абсолют. При това, пасивният период на космическите общности като слънчеви системи, галактики и вселени води до пълното дематериализиране за най-грубия свят (светове), пасивно (сънно) състояние на света, в което е обособена съответната единица като самостоятелна цялост. Това се дължи на прекратяването на излъчването на енергоизточника за съответния свят. Пасивният период на отделни части на някаква относително самостоятелна цялост води, както вече споменах, до сънното (пасивно) състояние на тази част. Например: пасивният период на Слънчевата система, която обитаваме, води до пълното и изчезване (дематериализация) в материалния и астрални светове, в пасивно (сънно) състояние е в умственият свят, а активна остава в останалите светове, защото в тях е в едно единно цяло с Галактиката и получава енергия от галактическото Слънце. Пасивните периоди (сън) за отделните планети се изразяват в тяхното разрушаване в материалния свят (не дематериализация, защото все пак материалното Слънце продължава да съществува активно). Като пример мога да посоча планетата Фаетон. И активно в останалите светове, където планетата е в единен организъм с цялата Слънчева система и е в зависимост от общите ритми. Иска ми се да разсея една особено устойчива илюзия в хората - че всичко има начало и край. Това са просто редуването на активните и пасивни периоди. При започването на активен период всичко продължава от там, където го е сварил краят на предния активен период Това се отнася за всичко съществуващо, дори за Вселената. Така че помнете: човешкото съществуване е вечно, променят се само обвивките му.

Всяка относително самостоятелна цялост (индивид) има собствен ритъм, но е относително самостоятелна защото е зависима (част) от други цялости (индивиди). В същото време частта също е съставна - съставена от някакви части със собствен ритъм, които са в зависимост от общия и т.н. Например: при животните и растенията в материалния свят различаваме отделни индивиди. В астралния свят всички същества от една порода или сорт са един индивид - колективна душа. Всички тези колективни души от един вид в умствения свят е отново единен индивид - колективна душа. Всички колективни души от умствения свят стават един индивид в душевния свят - колективната душа на растителното царство и колективната душа на животинското царство. Аналогично е положението и при човекът с малката разлика, че като осъзнат индивид той има право на избор към коя колективна душа да се присъедини. Срещат се и индивиди направили избор да бъдат единаци, но обикновено това не продължава дълго, само докато осъзнаят плюсовете и минусите на своя избор.

От физическа гледна точка, енергията променя плавно свойствата си с промяната на честотата. Всички учени знаят, че поставените граници на различните честотни диапазони (инфразвук, звук, ултразвук, радиочестоти, свръхвисоки честоти, инфрачервени лъчи, оптичен диапазон и т.н.) са условни, но независимо от това в разсъжденията си ги приемат за реално съществуващи. Това е нагледен пример за действието на илюзиите. В действителност свойствата на енергиите се променят плавно с повишаването на честотата. Силата на енергийния импулс зависи от неговата амплитуда, но същевременно, както вече посочих, зависи и от честотата на излъчването - при еднакви амплитуди на две частици, по-високочестотната е по-енергоемка и оказва по-голямо въздействие от по-нискочестотната.

За човека съзнанието се явява основен енергиен диспечер. Под управлението на волята протичат всички енергийни потоци и взаимодействие с пространството. Както много други качества на човека, волята присъства във всяко едно от телата му във все по-усъвършенстващи се варианти, колкото по-фини стават телата. Но волята управлява само тези тела, които осъзнава индивидуалното съзнание, останалите тела са под управлението на колективното съзнание на съответната общност (групова душа). Затова в много източници се говори за низше и висше съзнание, за висше и низше его и т.н.

Като правило, при положително отношение, съзнанието насочва (отдава) енергия към обекта на симпатия. Обратно, при отрицателно отношение изсмуква енергия от предизвикващия неприязън. По тази причина се наблюдава урочасването - при контакт със силно егоистични хора, чиято ценностна система е ориентирана изключително към собствения им интерес и гледат на всички хора като на врагове, готови да посегнат на всичко тяхно. Тази гледна точка ги превръща в енергийни вампири и при силна завист се получава така нареченият "лош поглед". Положителното отношение (симпатия) хората усещат като прилив на сили и се въодушевяват, особено когато са обект на много (колективни) симпатии. По тази причина съществува кокетството или силното желание за слава (материалното облагодетелстване се сочи като първопричина, защото не се осъзнава истинският подтик). Не се страхувайте, че при постоянно раздаване (положително отношение) ще се изразходвате енергийно. Не забравяйте, че който много дава, много получава (но все пак и за това трябва да има мярка, защото разхищението се отразява на глобалните процеси - не забравяйте всеобщата взаимозависимост). При отрицателното отношение пораженията ви са сигурни, защото енергията, която изсмуквате не е чиста енергия - всяка енергия носи със себе си някаква информация (модулирана е). Изсмуквайки енергия, вие абсорбирате чуждите недостатъци и лоши мисли - в повечето случаи това системно занимание води до тежки и хронични заболявания. Отрицателният ефект се удвоява, когато излъчените от вас лоши мисли срещнат добра енергийна защита и вашето зло се стовари на вашата глава, усилено толкова пъти, колкото е по-слабо вашето енергийното поле.

Според определението за енергия, всички нива и светове, освен най-грубите три нива, са енергия. Още повече, най-грубите нива са подчинени на всички останали. Следователно, взаимодействията във всички нива и светове влияят по някакъв начин на материалното тяло, което е изградено от материята на най-грубите нива (твърдо, течно и газообразно). Този извод идва да покаже, от колко много фактори зависи здравословното ни състояние Съвременната медицина, затънала в илюзията изградена от общоприетото ниво на развитие на науката е приела, че в материалното тяло се извършват само биохимични процеси и реакции. Всеки сам може да си представи, колко далеч е тя от истината, докато отказва да приеме съществуването на паралелните светове.

Всяко крайно, неуравновесено състояние влошава човешкото здраве. Прекалената възбуда, продължаваща дълго време води до изтощаване на клетките, до прекомерно отделяне на хормони и общ дисбаланс - състояние известно като стрес. Недостатъчната активност води до общо понижаване на жизнения тонус, в това число силно намалява обмяната на веществата (изчистването на организма от отпадъчните вещества). Затрудняването на нормалния енергиен поток в някоя част от организма води до натрупването на канцерогенни вещества. Това от своя страна създава благоприятни условия (липса на енергийна защита и благоприятна химическа среда) за живот и размножаване на микроорганизми, с всички произтичащи от това следствия - включително и до развитието на тумор. Неадекватността на медицинската реакция се състои в това, че започва тотално дезинфекциране на организма, като се убиват прекалено много микроорганизми, а това също нарушава хармоничното функциониране на материалното тяло. Правилният подход е да се търсят причините, създали благоприятни условия за прекаленото размножаване на микроорганизмите, а не тяхното тотално унищожаване. Но за съжаление официалната наука отрича многомерната реалност, а в следствие на това не разбира истинските причини за дисхармонията в човешкия организъм. И докато се смята, че биохимията обуславя всички процеси в тялото, няма да се разбере, че мислите и чувствата са енергии от по-фините тела и светове, следователно са много по-мощни и решаващи от етерните енергии на материалното тяло, да не говорим за биохимичните реакции. Затова е крайно време да се разбере, че всяко едно лечение трябва да започне от психиката (психоанализата е един добър подход), а сега ползваните - химиотерапия и хирургически интервенции да се използват само в крайни случаи - при непосредствена опасност за живота, когато за други мерки е много късно.

Моята препоръка към всеки един човек е да се пази от крайности, както от желания и цели на всяка цена, така и от прекалена физическа активност или от недостатъчното движение. Приемането на абсолютни стойности в ценностната система води до крайности в поведението, а това неминуемо се отразява и на здравословното състояние. Тук нещата опират до реалистичната самооценка. В огромното си мнозинство хората се самонадценяват, а когато разберат, че са се надценявали, изпадат в другата крайност - за някакъв период от време или за постоянно получават комплекс за малоценност. Реалистичната самооценка е възможна само при умереност на ценностната система, а това предполага (и в действителност е така) емоционална уравновесеност и добро здраве.