Философия на ежедневието предговор

Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.

За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:

• 
  избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
  
• 
  избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
  
• 
  избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
  

При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които му е интересно и смята, че има полза, лишава много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:

• 
  опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
  
• 
  опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
  
• 
  стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.
  

Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът, така и чувствата не са постоянни величини. Те са подчинени (както всичко съществуващо) на някакъв ритъм - принципът на спиралата. Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм. Желателно е също да се има предвид, че като умствени възможности хората се различават много малко. Разликите, които се наблюдават, идват от количеството информация, с която борави съзнанието на конкретния човек. В това отношение решаващо значение има самопреценката Когато някой си въобрази, че знае много и че е по-умен от другите, той се затваря в голяма степен за информацията, постъпваща от пространството, а човек знаещ и помнещ, че неговите знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знае, е постоянно отворен, винаги готов да се учи и интуицията отчасти компенсира недостига на знания. Обективната самопреценка е решаваща при вземането на решения (свободния избор). За повечето хора емоциите са решаващи в това отношение, а тези които са с високо самочувствие, не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки. Затова никога не пренебрегвайте разума или чувствата, те винаги трябва да вървят ръка за ръка. В една ситуация решаващ е разумът, в друга - чувствата, преобладаването е допустимо само в границите на ритмиката. Започнете ли съзнателно да предпочитате едното пред другото като "по-правилно", неминуемо ще се чудите, защо все на вас се случва. Като взаимоподържащ се тандем, разумът и чувствата се контролират и допълват взаимно. Това е основен метод за избавяне от илюзиите, от прекаленото влияние на егото и т.н.

Както всяко единство на две противоположности, разумът и чувствата имат и трети аспект - равновесната точка между тях. Тя събира положителните качества и на двете страни и се нарича прозрение (просветление, интуиция - всички названия са непълни или се възприемат ограничено). Възможностите на прозрението са безгранични и зависят само от пораженията, които нанася съответното съзнание. Колкото по-малко дисхармония произвежда един човек постигнал това равновесие (прозрение), толкова повече се разширява хоризонта пред него. С възгордяването от постигнатото, с приемането на силов метод за налагане на "доброто", със залитането във всяка крайност, хоризонтът на прозрението все повече се стеснява до пълното му изчезване.
ЗА ПАМЕТТА
Постоянно може да се чуе или прочете, че мозъкът правел това и онова, че от него зависело всичко в човешкия живот и т.н. В действителност, функциите на мозъка са силно преувеличени. Но така е, когато се отрича съществуването и на други човешки тела, освен материалното, и се налага с техните функции да бъдат набедени материални органи. По същата причина съществува илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи то никъде другаде. Затова ще се опитам да обясня принципите и действието на паметта, която няма нищо общо с човешкият мозък.

Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии. Преди години снимките във вестниците бяха такива, по-тъмните места на изображението се формират от много черни точки една до друга, а по-светлите места черните точки са по-нарядко или въобще ги няма. Така се записва и информацията в човешката памет, като ролята на черните точки изпълняват много малки частици, които са по-нагъсто или по-нарядко и така се получава изображение. Но тези частици не са в една плоскост, а са навсякъде в пространството и достатъчно е промяна само с част от градуса на гледната точка, и вече се вижда или може да се запише ново изображение. Така в малък обем може да се побере огромно количество информация.

Очевидно е, че за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Ако са положителни или отрицателни, те ще взаимодействат помежду си и записът ще бъде много краткотраен. Именно поради тяхната неутралност, съвременната физика не е намерила начин да ги изследва, а само допуска теоретично тяхното съществуване. В зависимост от конкретния случай, им е дала най-различни имена: фотони, гравитони, основни тухлички на материята и т.н. Трябва да подчертая, че тези частици се намират навсякъде, дори и в твърдите тела – както знаете, между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици, поради техния размер, е огромно. Така че, на практика, човешката памет и аурата, не се намира само около материалното тяло, а и навсякъде вътре в него. Такива неутрални частици има във всеки паралелен свят и са ни познати под названието акаша – в тях оставят своят отпечатък всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Записите останали в някой предмет ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик.

Въпреки че записите са много трайни, не може да се каже, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. Така с всеки нов запис, старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал или по-точно е да се каже, че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно затова е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Затова трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си.

Дайте си сметка какво става с годините – докато е малко дете, човек не е сигурен в нищо, съзнанието му е отворено максимално и свободно възприема всички впечатления. Тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела е много по-лесно и паметта е безгрешна. Колкото повече израстваме, толкова по-сигурни ставаме, съзнанието ни започва да борави с надеждни, приети от всички истини и ние все по-трудно допускаме, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Съзнанието ни се затваря все повече. Паметта започва да ни прави малки номера. Когато вече сме възрастни, установени хора, вече е невъзможно да ни убедят в нещо, в което сме сигурни, че не е така. Ставаме все по-консервативни и паметта ни все по-често ни изневерява. Това е механизма, който създава филтрите на съзнанието ни, и който ни изолира от информацията, която е съхранена в различните нива акаша.

Не трябва никога да забравяме, че сме енергийни същества, и че материалното ни тяло е само котва, която ни държи в материалния свят. Затова наши основни параметри са амплитудите и честотите. По тази причина и четенето на записите в паметта е в пряка зависимост от честотите и амплитудите, с които борави съзнанието. Казано в прав текст, колкото е по-подтиснат един човек, колкото повече страхове има, толкова повече съзнанието му е в материалния свят и толкова по-трудно е боравенето с паметта му. Обратно, колкото по-високи са честотите на съзнанието му, колкото е по-вдъхновен, щастлив, целеустремен, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела, следователно, и паметта е безотказна. Мисля, че от тези няколко изречения, трябва да ви е станало ясно, на какво се дължи старческото оглупяване и защо някои хора, дори и на сто години, запомнят бързо и лесно, като децата.

Другият метод, който подобрява осъзнаването на процесите протичащи в фините тела е релаксацията. Успокояването на процесите протичащи в материалното тяло намалява „шума” на материалното, който достига до съзнанието и дава възможност да доловим „по-слабите” сигнали от фините тела. Това подобрява многократно четенето на отслабналите записи в паметта и при разширено съзнание дава достъп до записите в акаша. Това е метода известен от памтивека като медитация. Достъпа на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека и то не само като четене на записи, а и в някаква степен дава достъп до всички тези способности, които наричаме свръхестествени – телепатия, психометрия, ясновидство и т.н.

Очевидно е, че не можем постоянно в ежедневието си да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това. Но без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка подтискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие. Това създава условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Ако все пак не успяваме, да не се чудим много защо имаме проблеми с припомнянето. Низките честоти ни правят уязвими на натиска на кафявия газ – гигантската мисъл-форма изработена от масовото съзнание. Това увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето на низки честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. Обратно, по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика повдигат честотите на съзнанието.

Много важно значение е силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Както съм споменавал многократно, съзнанието е енергиен диспечер и ако то не е концентрирано максимално върху това, което искаме да запомним, записа може да се получи доста слаб. Както знаем от собствен опит, слабите записи могат да се засилят с многократно повторение на това, което искаме да запомним. Получава се натрупване на енергията, което води до много по-ясен и отчетлив запис. Друг начин за подобряване на записите е да повишим по някакъв начин концентрацията на вниманието, като за целта обвържем процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации. Всичките тези методи са важни и ефективни не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. По този начин могат да се чистят отрицателни натрупвания в аурата или да се засилват защитните й свойства.

Особено важен за човешкото съществуване е процеса на припомняне на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот. Тези знания се осъзнават като подсъзнание. Когато човек се сблъска с въпрос, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен, ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно. Обратното, ако в подсъзнанието му има информацията, колкото и абсурдно да е за другите, той я приема, дори ако има известни логически противоречия. По тази причина всички изявени таланти проличават от най-ранна детска възраст, защото носят в себе си знания и умения натрупани в предишни животи. Така един виртуозен музикант е трупал уменията си не само в този, а и в няколко предишни живота. Това се отнася за всеки вид човешка дейност – натрупаното от преди облекчава многократно усвояването и прилагането днес.

Казано е: „Никой не може да ти причини толкова зло, колкото сам можеш да си създадеш.” Не познавам хора, които в пълна степен да разбират, колко много страдания причинява собственото съзнание и представата им за действителността.

Малките спънки са големите проблеми в съзнанието. Внимателно следете мотивите си – само вие можете да си внушите, че нещо е непреодолимо и само вие можете да си дадете куража да се справите с проблема. Не забравяйте, че съзнанието работи с много илюзии и те могат да ви подхлъзнат всеки един момент. Не се поддавайте и гледайте да се усетите навреме – само така можете да промените заложените във вас програми.

Пазете се от самовнушенията или не разрешавайте да ви убедят, че нещо във вашия живот зависи от нещо или от някого около вас. Колкото сте по-сигурни, че зависите от нещо или от някого, толкова по-големи прегради изграждате в съзнанието си и толкова по-безсилни се чувствате. Да сте безсилни означава да сте отпуснати, подтиснати, стресирани и депресирани. Да живеете с мисълта, че всичко зависи от вас, означава да търсите и да намирате, да сте винаги оптимисти, и всяко препятствие да е само временно. Не забравяйте, слабите хора се опитват да ви убедят, че винаги сте зависими от нещо, особено, ако успеят да ви внушат, че сте зависими от тях самите, то те престават да се чувстват толкова слаби, а вие ставате слабите. Ако сте убедени, че всичко зависи от вас, то преодоляването на проблемите е само въпрос на време и намирането на правилен подход, а не се чувствате зависими и слаби.

Основен проблем в човешкото ежедневие е страхът. Той е продукт на съзнанието, което винаги се опитва да намери някакво оправдание. Страхът е създаден от вас и само от вас може да бъде преодолян. Страхът няма обективна основа, той е следствие на илюзиите, с които борави съзнанието ви.

Всичко, което си въобразите, че е непреодолимо препятствие - правителство, закони, липса на пари, и т.н., може да бъде променено и преодоляно, ако потърсите начин. Ако никой не иска да променя нещо, то си остава непроменено. Разберете, колко са важни вашите усилия, дори това, което искате да промените да е нещо дребно и незначително. Понякога дребните неща предизвикват ефекта на лавината - тогава, когато необходимостта от промяна се е натрупвала дълго време, но не е била реализирана.

Всяка отрицателна емоция към каквото и да е или към който и да е, е препятствие пред вас. Всяка положителна емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата, импулс, който помага при преодоляването на препятствията. Трупането на отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве – огледайте се наоколо, има ли един здрав човек, който си е въобразил, че от него не зависи нищо.

Преследвайте желанията превърнати в цели, (но не на всяка цена – не газете хората, просто развийте търпението си, ще дойде и вашето време – дори и да не успеете, времето не е загубено) – желанията отразяват някаква вътрешна потребност. Когато задоволите вътрешната потребност, желанията изчезват. Това означава, че не трябва да преследвате желанията на всяка цена, а само докато ви е интересно. След това се появяват се други желания, и т.н. Този, който се е блокирал - внушил си е, че е безсилен и нищо не зависи от него – обезсмисля живота си, защото е пасивен и не променя в себе си нищо в положителна посока, а само трупа отчаяние.

И помнете винаги, най-големият номер, който можете да си погодите, е да решите, че за каквото и да е, зависите от някого и нещо. И „обективната действителност” тук няма никакво значение. Както съм посочвал много пъти, действителността никога не е еднозначна, т.е. един проблем никога не е само с едно решение. Да решите, че сте зависими, означава да се лишите от свободен избор, да създадете условия да се чувствате ограничени и подтиснати. Да решите, че всичко зависи от вас, означава да си дадете свобода, да търсите и да намирате, да сте вечните оптимисти. Избирайте.

Казано директно, песимизма е внушена програма, която сте допуснали и разработили вие с помощта на хората около вас. И само от вас зависи да се препрограмирате, като се противопоставите на мнението на другите като вас. Потърсете и ще намерите много разумни доводи за да промените гледната точка – най-слабият, от които е, че ще се почувствате много по-добре. Дори и наркоманите са станали такива, защото не могат да допуснат в съзнанието си, че за да се чувстват добре, не е нужно нищо друго, освен осъзнаването, че са програмирани, и че могат, ако искат много лесно да се препрограмират. Живота си е същия, няма нужда нищо да се променя около нас – достатъчно е да променим отношението си към него. Много добър е примера за полупълната и полупразната чаша – съдържанието си е едно и също, променя се само отношението ни, гледната ни точка. Повярвайте, много е лесно.

За песимизма голям принос има склонността ни към крайности. Тръгвайки с убеждението, че имаме право на свободен избор, сблъсквайки се с ограничения и внушения, много бързо се хвърляме в другата крайност, че всичко е предопределено, и че не можем да променим нищо. Абсолютна свобода и пълна предопределеност не съществува. Погледнете показалеца си – визуално представлява един човек – той има своята свобода на движение, но зависи изцяло от движението на ръката и тялото. Същото е и съотношението на Божията Воля и на човека. Енергиите, които реализират Божествената Воля са огромни и ако нашите желания влизат в противоречие с тях, няма никакъв шанс да променим тези сили. Нашите желания се реализират само тогава, когато са в една посока с Божествените, т.е. няма енергиен конфликт. Така че, най-разумно е да не очаквате реализирането на всичките си желания и да не се разочаровате от това – вие имате действително право на избор, само трябва постоянно да търсите и да не се обезсърчавате от неуспехите. Неуспехът съвсем не е показател за липсата на свободен избор, а само за неправилна посока и начин. Търсете варианти.

В обективната действителност добро/зло няма, затова най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност. Когато претегляте качествата на другите, макар и доста по-рядко, си задавате въпроса, къде сте вие в ценностната система. Когато престанете да оценявате и да съдите, когато започнете да приемате всички качества на хората за нормални, едва тогава започвате да си позволявате да сте по-снизходителни към себе си, преставате да се срамувате от това, което си въобразявате, че са ваши недостатъци и преставате да се чувствате непълноценни.

Ако сте убедени, че в действителност няма само добри или само лоши неща, а това е начина да започнете да се чистите от илюзиите, трябва само да промените програмирането си – вместо да виждате лошите страни на нещата, които ви създават отрицателните емоции и убеждения, махнете черните очила и сложете розови – няма да сте по-малко обективни, ако престанете да обръщате внимание на отрицателното и започнете да виждате само положителното – опитайте и ще разберете какво е щастие.

Обръщайте внимание на протестите на подсъзнанието – когато нямате желание да вършите нещо, значи то е излишно или поне за момента. И това или е програмирано във вас или е мнение на душата ви, която борави с несравнимо по-малко илюзии. Всичко трябва да се прави с удоволствие и вътрешно удовлетворение. Не насилвайте себе си или другите хора, а потърсете друг метод и начин, опитайте да разберете причините. Но и желанието да не правите нищо или колкото се може по-малко неща е просто мързел или неувереност в собствените възможности – изровете безжалостно истинските си мотиви – никога не забравяйте, че умът е много услужлив и винаги е готов да измисли някаква причина, т.е. да направи от мравката слон.

Доколкото съзнанието се формира от енергиите, от които сме съставени, то ние сме свързани чрез тези енергии в едно огромно общо съзнание на Земята и цялото човечество. Това общо съзнание, което често определям като гигантска мисъл-форма или кафяв газ, е такова хаотично образование, защото частите (съзнанията на отделните индивиди) са като орела, рака и щуката. Така че от всеки един от нас зависи доколко това общо съзнание ще е подредено и Земята няма да е като побъркана. Никога не забравяйте, че общото съзнание упражнява пряк и много силен натиск върху всяко едно индивидуално съзнание – само така ще можете да се противопоставите и да променяте постепенно натрупаното в общото. Може би не е далеч деня, когато ще успеем да намерим общи ценности, които да не ни разделят и противопоставят толкова много - това ще направи волята на Земята целенасочена и единна, което ще се отрази изключително здравословно на цялата планета.

От технологична гледна точка, съзнанието е изградено от енергиите на всичките ни тела и се намира във всичките едновременно. Това знание може постепенно да разтвори възприятията ви за другите светове, защото всяко тяло си има своите сетива и стига да ги осъзнаете като съществуващи, можете да долавяте сигналите им. Това е ограничено от внушенията, на които сте били подлагани, какво е реално и какво си въобразявате, т.е. другите хора не го осъзнават като съществуващо.

Материалното съзнание е зависимо от материалните сетива и от състоянието на организма, от въздействието на етерните енергии. Астралното съзнание е натрупаното в животинската душа – всички мисли и емоции, които са присъщи на животните – т.е. оцеляването на вида и материалното тяло. Менталното съзнание е развито в човешката еволюция и се състои от човешкия опит натрупан през различните прераждания. Чувствата тук са на второстепенен план, те са развити достатъчно през животинската еволюция. В човешката еволюция се набляга повече на ума, на решаването на ежедневните проблеми. В по-късен етап се развива и абстрактното мислене, което ни позволява да мислим със символи и да разбираме неща, с които не сме се сблъсквали в реалността си.

Като начало, духовната ни душа е развивана само в нематериалното ни съществуване, но след определено натрупване, дори когато сме в материално тяло, започваме да осъзнаваме сигналите й. Започваме да усещаме единството си, както с всички хората, така и с останалите природни царства. Тези импулси на душата постепенно ни карат да намалим разрасналото се его и да търсим хармонично съществуване с всичко останало. Развитието на другите ни висши тела, дава сила за постигане на целите ни и засилва любовта към всичко останало. Всичко това е нашето съзнание, но на нас ни е внушено, че това е функция на мозъка и зависи от това, какво си научил в обществото и в учебните заведения само през този живот. Затова смятаме, че това, което не сме го учили е наша фантазия.

Вероятно често срещате хора, които се чудят, как можете да се вълнувате от въпроси, които не касаят съществуването на материалното тяло, защо смятате, че природата трябва да се пази, а не може да се използва толкова, колкото е необходимо, защо се интересувате от нещо толкова мъгляво като Бог и каква ви е ползата от всичко това. Не им се сърдете, техните висши тела все още са прекалено слаби и не могат да влияят на съзнанието толкова силно, че да се опълчат на всеобщото мнение. Но вие можете и не допускайте мисълта и външните внушения, че заниманията с тези въпроси са празно губене на време.

Когато започнете да обръщате внимание, във всеки един момент с какви енергии борави съзнанието ви и от кое тяло са – натрупването на опит в това отношение ще ви даде възможност да започнете да различавате, кои мисли и чувства са ваши собствени, и кои са външни, на колективната мисъл или директни внушения на друг индивид. Това различаване ви води до откриване гласа на душата ви и на други висши същества. Постоянно бъдете внимателни и анализирайте.