Философия на ежедневието предговор

Става въпрос за съвременната медицина – много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите.

През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си – установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата – това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина – отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици – внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара – как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност?

Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)?

Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема – началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.
ЗАЩО ХОРАТА НЕ МИСЛЯТ
Първо ще се опитам да поясня смисъла, който влагам в изразите кой „мисли” и „не мисли”. За целта ще използвам една картинка:

Надявам се, че е ясно - абсолютните категории не съществуват в действителността или както гласи поговорката: „И най-умния си е малко прост”. В същото време, човек, който мисли 10 – 20 % от времето си и то само за да решава дребните си битови или на местоработата проблеми, а през останалото време се ръководи от принципа: „така правят другите”, би било пресилено да се нарече мислещ човек. Това е типично стадния инстинкт при животните обединени в рояк, ято, стадо. При хората това явление се нарича тълпа. Същевременно и най-мислещите хора, т.е. хора мислещи нестандартно (забележете, че стандартно мислещи няма – просто те изпълняват безкритично някаква програма, приета пасивно от мнозинството), не мислят повече от 60 – 70% от времето си, през останалото време се присъединяват към тълпата. Някой, който се страхува от неизвестността на промяната, ще се вкопчи в положителната страна на традициите. Но не мислите ли, че твърде много инерция в мисленето се е натрупала през хилядолетията? А без нестандартно мислене няма еволюция. Тъкмо сега е настанало време да почистим съзнанието си от натрупаните боклуци.

Причините, които обуславят човешкото поведение са хиляди, но нашето съзнание засега не може да обработва едновременно толкова много променливи. Затова ще се спра само на някои – според мен, решаващите. За целта ще се възползвам от категоризацията на един много известен психолог-философ, но не си спомням дали точно тези термини е използвал. Смисълът е следния: хората се делят на четири категории: незнаещи-неможещи; незнаещи-можещи; знаещи-неможещи и знаещи-можещи. Трябва веднага да подчертая, че това деление е много условно и е с цел за изясняване на процесите – в действителността нещата са много по-сложни и преплетени и реално няма такова разслояване между хората.

След като всичко съществуващо е енергия, естествено енергията определя и поведението на хората. Намиращите се в началото на човешката еволюция са с минимални енергийни натрупвания и затова те се чувстват под натиска на индивидите с по-мощна енергия. На тях им липсва и натрупания житейски опит – те са пасивни и неуверени. Това е категорията незнаещи-неможещи. При тях мисленето е минимално, водещи са емоциите.

Когато енергията на индивида се повиши многократно, той става много по-активен, неувереността му се заглушава от амбициите, започва бързо да трупа жизнен опит, но такъв осезателно му липсва и затова поведението му е по-скоро авантюристично, доминирано от емоциите. В нашето ежедневие това са всички амбициозни хора: бизнесмени, политици, вождове и ръководители от всякакъв калибър, криминални типове и авантюристи. Те малко се различават помежду си и ги движи идеята да докажат, че са по- и най-, без значение в каква област. Това е категорията незнаещи-можещи.

Активността на незнаещи-можещите води до натиск върху пасивните незнаещи-неможещи, което от една страна ускорява тяхната промяна, но поради недооценяването на собствената уникалност води до тяхното ускорено зомбиране.

Доколкото средствата за масова информация са престижни институции именно поради своята масовост, то към тях се стремят хора от тълпата (от незнаещи-можещите), които се стремят да узаконят принципите на тълпата. В този смисъл СМИ са деструктивни защото целево пречат на еволюцията на тълпата и я зомбират.

Когато в продължение на доста животи се натрупа повече жизнен опит индивида започва постепенно да се уравновесява, появяват се такива задръжки известни като морал и съвест. Започват да се задоволяват с това, което има и не смята, че материалните богатства са признак на способности. Поради натрупания опит има и доста способности. Индивида е в много по-голяма степен независим от енергийния натиск на другите и започва да мисли самостоятелно. Това е категорията знаещи-неможещи. Поради своя опит те са много по-рядко склонни към необмислени постъпки, но разбира се, се влияят от ценностите в обществото. Затова понякога се опитват да бъдат бизнесмени, работници в СМИ или политици, но бързо са отвратени от закона на джунглата, който движи незнаещи-можещите. Преобладаващо са в интелигенцията, като творци или учени, но това не означава, че всички интелигенти или творци са в тази категория.

Четвъртата категория знаещи-можещи е много малобройна, затова за тези хора се знае много малко (защото тълпата унищожава тези, които се различават прекалено много и не са част от нея), но много зависи от тях.

От тълпата изпадат така наречените аутсайдери (те могат да бъдат от всички категории), които под въздействието на алкохол или наркотици губят интерес към ценностите на тълпата и престават да се влияят от нейния натиск.

Основна причина за влиянието на колективната мисъл или както понякога я определям като гигантската мисъл-форма, е индивидуалната защита на всеки един човек. Тя се намира в аурата на човека и тези, които виждат аурата я оприличават на мрежа, която обгръща индивидуалната аура. Но тази мрежа рядко е цялостна – в повечето случаи тя е в зачатъчен вид или е много разпокъсана. Колкото по-неоформена е защитната мрежа, толкова по-голям е натиска на колективната мисъл и толкова по-слабо е нестандартното мислене. Мрежата се изгражда с хармонични мисли и начин на живот.

Натиска на тълпата (обществото) върху всеки един човек да не бъде различен, а да бъде като всички, подтиска индивида и ако той не е достатъчно гъвкав да се приспособи и прикрие, психическият дискомфорт води до конфронтация с тълпата и създава затворници, алкохолици и наркомани.

Това хората да се делят на нестандартни и тълпа зависи единствено от съзнателната съпротива на натиска на колективната мисъл, а не само от степента на неговото развитие. Доколкото този проблем зависи от съзнанието, можем да разграничим два вида хора: такива, които силно се съобразяват с общественото мнение и такива, които се съобразяват, колкото да не влизат в прекалено силна конфронтация с тълпата.

Нестандартните хора са психически много по-уравновесени, защото правят това, което им се иска да правят без да се съобразяват с нищо, докато хората от тълпата се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства.

Човекът от тълпата се страхува да остане насаме с себе си - страхува се да разсъждава, скучае сам, страхува се да е сам. Никога не чувства липсата на разсъждения, на размисъл - обаче остро чувства липсата на емоции в ежедневието си, които се опитва да компенсира като се бунтува срещу приетото от тълпата като ограничения или руши буквално материални ценности, или ако има прекалено много задръжки намира необходимите емоции в безкрайните сериали или в подобната литература.

Човека от тълпата не се замисля (не мисли) правилно ли е или неправилно (полезно ли е или не е полезно) е това, което правят повечето хора. Това, че хората не мислят личи най-вече по поведението им: те не се стремят да бъдат уникални, каквито са, а се опитват да подражават на другите, да се правят на това, което не са - стадния инстинкт на животните.

Човекът от тълпата често иска да се отличава от нея, като освен в поведението, често използва ярко или необичайно облекло или други промени във външния вид. Тези, които действително се различават от тълпата, не се различават по външния си вид, а по вътрешното си духовно съдържание.

Показател, че един човек започва да се измъква от влиянието на тълпата е, че все по-малко се интересува от мнението на хората за него, т.е. той престава да играе някаква желана роля за пред хората и не се интересува доколко хората са повярвали на превъплъщението му, защото вече е истинския.

Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа - т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани.

ЩО Е БОГ
В исторически план, в понятието Бог има влаган най-разнообразен смисъл. Това многообразие от определения се явява следствие ограничената способност за възприемане на действителността. Едва обединяването на всички понятия дава някакво по-точно определение на истинската същност на Бога. Понякога приемането на един или друг Бог отразява, от коя Божествена йерархия произлиза и се влияе най-много съответната общност. Това е валидно при сравнително ограниченото общуване между отделните общности. При съвременното тясно преплитане на различните йерархии, трудно могат да се правят обективни заключения за нечий произход.

В човешката история има отбелязани изключително многообразни култове. Зад всеки от тях стои реално висшо същество: Бог на земята, Бог на реката, Бог на племето, Бог на Луната, Бог на Слънцето и т.н. Всички тези Богове управляват някакви сили, които непосредствено влияят на човека и на резултатите от неговата дейност. Осъзнавайки тази действителност, хората са се опитвали да се приспособяват в зависимост от интересите си. Много от вас, прочитайки тези редове, вероятно вече са ме определили като политеист. Но между политеизма и монотеизма в реалната действителност не съществува противоречие - това противоречие съществува само в съзнанието на хората и е в резултат от абсолютизирането на истината. Всички тези Богове са действителни Богове - те създават, преобразуват, поддържат и т.н., изобщо изпълняват всички функции и имат всички атрибути присъщи на един Бог, с тази съществена разлика, че са ограничени пространствено. Те са абсолютни суверени над поверената им дейност и висшестоящите се съобразяват с правото им на свободен избор. Но Всеобщото единство е възможно единствено при доброволно приетото единоначалие от всички. Затова Боговете са осъзнали и доброволно са приели, че е възможно тяхното съществуване единствено в хармонично единство и съзнателно се подчиняват и поддържат принципите, изграждащи това единство. Единоначалието се реализира чрез всеобща йерархия, която по същество е и един от аспектите на Върховния Абсолют.

При всяко начало на Вселената, когато Върховният Абсолют (в случая първия - най-финия паралелен свят) излиза от пасивния си период (сън, почивка), започва един продължителен процес на материализация - последователното създаване на останалите по-груби светове. Това се извършва в единодействие на основните три съставки на Върховния Бог - Бог Отец - информацията записана в първия паралелен свят, която е вечното деление на основните единици и нивото на развитие, до която е достигнала всяка от тях в края на предишния цикъл (активен период). Бог Син - материалният аспект и Бог Свети Дух - енергийният аспект на Върховния Абсолют. От собствената материя се изгражда вторият паралелен свят, състоящ се от седем индивида - Боговете управляващи седем вселени, разположени на различни места в пространството. Всеки един от тези Богове създава от материята на втория паралелен свят третия паралелен свят и индивидите (Боговете), които управляват галактиките на всяка една вселена. Всеки един от Боговете на галактиките изгражда четвъртия паралелен свят, изграждайки слънчевите си системи. Боговете на слънчевите системи изграждат планетите си и т.н. Тези процеси продължават много милиарди години - всеки един Бог освен Боговете на основните единици създава (или по-точно е да се каже възстановява) и много други помагачи от най-различни нива, всеки от които се заема със задачите си. Този процес продължава до създаването и на най-малките вирусчета в материалния свят, и до най- малката частица изграждаща най-грубите атоми. С това работата не приключва - всеки създател продължава да се грижи за развитието на създаденото от него, и така до края на активния период.

Развитието на индивидите изминава обратния път - от най-грубия до най-финия свят. Изкачването по духовната йерархия е един непрестанен процес - с усъвършенстването на качествата се променят и задачите, при удачно решаване на проблемите се подобряват и възможностите. Тези принципи са валидни за всички светове - всеки усвоил необходимите уроци и изчистил се до минимума недостатъци се издига на по-високо ниво и по-фин свят, докато съвършенството му достигне до такава степен, че да не се различава от Върховния Абсолют. Тогава той се влива в Единния първи паралелен свят и съзнанието му става едно с Върховния Бог.

При изясняване въпроса за Бога, не мога да не се спра и на качествата Му. Напълно верни са определенията и епитетите, с които се опитват да Го охарактеризират: Той е всезнаещ - единствено едно безкрайно съзнание може да има поглед върху безкрайността. Както вече споменах, едно съзнание може да наблюдава и възприема само по-грубите нива и светове и това се отнася за всички, които се осъзнават като отделни индивиди. Единствено Върховния може да наблюдава всичките десет измерения. Той е всезнаещ - в неговата памет се съхранява всичко. Той е всемогъщ - това е един безкраен индивид, неговото съзнание управлява най-мощните (най-фини) енергии, които съществуват. Той е вездесъщ - от неговата материя е изградено всичко съществуващо, неговата енергия поддържа това съществуване.

Бог е съвършен. Доколко е съвършен, ние - неговите части - не можем да преценим, не само защото не можем да го изследваме, а защото няма нищо по-съвършено, с което да го сравним. Самият факт, че да се издигнеш до Неговото ниво трябва да ставаш все по-съвършен и по-съвършен е достатъчно доказателство, че в него не може да се влее нищо несъвършено. Някои философи допускат, че щом Бог се усъвършенства постоянно, то Той все още не е напълно съвършен. Но както вече казах - усъвършенстват се неговите части и всяка негова част, която има каквото и да е микроскопично несъвършенство се осъзнава като нещо отделно от Върховния Абсолют. Едва с пълното изчистване, става сливане на съзнанията, въпреки че като отделна единица бившият индивид (монада.) си е вечен А всички тези процеси на материализация и дематериализация, на разделянето на части и отново на тяхното сливане е животът на Върховния - смисълът на неговото съществуване.

Много хора смятат съществуването на Бог за недоказуемо. Това е тяхното право на избор. А моят избор е: Върховния Абсолют не е механичен сбор от самосъздадени природни закони. Колкото повече опознавам съществуващата действителност, толкова повече съм възхитен от мъдрото и съвършено подреждане на битието. А подредеността изключва случайността. Механичното поддържане на подредеността и единството, с течението на времето неминуемо натрупва грешки и несъвършенства. Без постоянните им корекции светът отдавна би престанал да съществува. Затова Бог е обективно съществуваща реалност.

От изясняването същността на Бога (същността на битието) зависи осъзнаването на всеки един човек. На тази база се изгражда всяка ценностна система и се осмисля всяко съществуване. Неправилните, илюзорни представи водят до сблъсък с всеобщите закони, с всичките произтичащи от това следствия. За съжаление, в повечето случаи заслепението е толкова пълно, че е невъзможно да се предотврати изпиването до дъно на горчивата чаша.

За да се приобщи всеки един човек към единоначалието и всеобщата хармония, трябва да преосмисли ценностната си система и на неизменното първо място в нея да постави желанието си да служи на Цялото, на Бог. И това първо място не трябва да зависи от някакви условия - никакви желания или причини от ежедневния живот да не могат да променят тази увереност и целенасоченост. Вероятно много хора се питат: как се служи на Бога? При всички случаи според способностите си: на първо място чрез постоянния си стремеж за самоусъвършенстване и намаляване на противопоставянето между индивидите, като преди всичко се изчистят собствените мисли от агресията и самолюбието. Да служиш на Бога е грижа за хората и природата около теб - и в повечето случаи според ценностната система, това се разбира в материален план. Докато много по-важно е да се помага на хората в духовен план, да се задоволява техният духовен глад и приобщаването им към Всеобщото единство. Не забравяйте, че всичко е взаимосвързано и собственото ви усъвършенстване е невъзможно без усъвършенстването на околните ви хора.

Най-важното качество необходимо на всеки един човек по пътя на духовното усъвършенстване е смирението. Смисълът на смирението не е в сляпото подчинение и изпълняване на предписаните правила и ритуали. Смирението е преди всичко доверие - доверие в Божествената разумност, доброжелателност и любов. Това не са празни думи, помнете, че не съществува случайно или безсмислено зло. Докато смятате другите за причина на вашите страдания и нещастия сте много далеч от смирението. Смирението е радост от всеки нов урок, независимо, колко труден и болезнен може да бъде той. Съмнявайки се в добронамереността на Бога, вие се предоверявате на себе си и собствените си недостатъци, т.е. смятате се за по-умни и по-знаещи, и че Той греши - вие не!

Църквата (в превод думата означава сбор от хора, община, общество) въпреки идеалната цел, която обединява единомишленици, не ги прави идеални. Т.е., църквата, като всяко едно общество от хора, има положителните страни и недостатъците на това общество. Особено пагубно влияние й оказва сливането с властта – това унищожава постепенно демократичната основа. Духовността намалява толкова, колкото се увеличава насилието. Любовта – основната сила, която крепи Вселената, посредством насилието, постепенно бива заменена със страха в съзнанието на хората. Нормалното човешко желание за знание и за разбирането същността на нещата, постепенно бива подтиснато от догмата, от абсолютизирането на принципите, защото тези, които са имали властта, са нямали достатъчно знания за да задоволяват нуждите на хората – т.е., колкото е бил по-тесен мирогледа на властимащите, толкова се е стеснявал и интереса на обществото, като тези, които са знаели повече от водачите са били унищожавани физически за да не поставят под съмнение властта им. Недоволството на останалите е подтискано чрез страха да не се наруши догмата. И така хилядолетия. Днес вече в много малко държави религията е в симбиоза с държавата. И в тези случаи виждаме колко много се разминава духовността и реалността. В останалите страни, религиите не могат да се отърсят все още от наследството на миналото. Поради липсата на реална власт, църквата престава да е привлекателно място за безскрупулни и амбициозни хора. Днес към нея се стремят искрени, стремящи се към духовното хора, но за съжаление, техния искрен стремеж се опорочава от създадените в миналото закони, които е трябвало да крепят властта.

Там, където има страх, няма любов. Само низшите духом си служат с аргументите на страха. Тези, които са постигнали някаква духовност, осъзнават действителната значимост на любовта и тя става техен начин на живот. Както посочих по-горе, причина, поради която любовта загубва своята водеща роля е покваряващата роля на властта. Ако всички сме братя и сестри, поради общия ни създател, всички сме равни и никой не може да наложи властта си над теб. Но ако ти създадат комплекс за малоценност, а това става лесно, защото всеки вижда, че е несъвършен, че допуска грешки, то тогава много лесно ставаш управляем. Хората се разделят на два вида: праведни, т.е. законопослушни, които не създават проблеми на властимащите, и на всички останали – грешните, които ако не влязат в правия път, най-добре да бъдат унищожавани за назидание на тези, които са намислили да се бунтуват.

Всеки един човек се стреми да намери истината – този стремеж е двигателят на еволюцията. Но когато съмнението прерасне в страх, страх от неправилната преценка и избор, страх от въображаемите последствия от този избор, еволюцията спира. Защото неуверения, уплашен човек намалява до минимум активността си, намалява търсенето и намирането. Така полуистините (защото всяка истина, с която борави нашето съзнание е непълна, частична, поради собственото ни несъвършенство да осъзнаваме голям обем информация и взаимовръзките помежду отделните елементи) се провъзгласяват за абсолютни истини, които за да се запази тяхната чистота, не трябва да се променят в никакъв случай. Това би вършило работа, ако хората не се променяха, ако не еволюираха. Но човешкото съзнание се разширява и започва да забелязва, че в догмите има много непълноти и противоречия, и те престават да са достатъчно убедителни. И тогава човек или умишлено се старае да заглуши съмнението, като още повече се поддава на сраха от неправилния избор, или преодолявайки тази бариера, започва да търси нещо, което да задоволи неговите потребности на дадения етап. Но програмирания с хилядолетия страх пред неправилния избор, не ни позволява да се спрем на нещо определено. И така се лутаме безкрайно, неудовлетворени и нещастни до този момент, когато осъзнаем относителността на истината и престанем да бъдем максималисти. Научаваме се да се задоволяваме с това, което ни дава моментно удовлетворение, а когато то изчерпи своето действие, продължаваме напред към следващия етап, към следващата равновесна точка.

На тези, на които горните аргументи се сторят недостатъчни и продължават да търсят сигурност, ми се иска да им кажа: не се страхувайте, не можете да сбъркате – Бог е един и всички пътища водят към него. Не можете да идете на друго място, извън Бога – такова не съществува. Бог е вечен, затова Той винаги ще ви изчака, колкото и да се мотаете по пътя. А след като и вие сте част от Него, и вие сте вечни – т.е. няма начин да не успеете да стигнете – време има за всичко. Затова отпуснете сърцето си и изгонете страха от него – всички поводи за страх са въображаеми. Няма нито една обективна причина да се страхувате от каквото и да е.

Затова, моля ви, обичайте религиозните служители и фанатизираните последователи на която и да е религия. Те са такива, каквито са, защото ги е блокирал страха от неправилния избор. Само така могат да бъдат размразени и да станат по-толерантни към тези, които не мислят като тях. Само така можете да им дадете сили да преодолеят страха си от промяната, само така могат да тръгнат напред. Не забравяйте, че каквито и недостатъци да имат, техният стремеж към духовното е искрен, но ако не търсят, нямат шанс и да намерят. Дайте им този шанс. А когато обичате безкористно, вие реализирате Божествения закон и ставате инструмент на Бога. Опитвайте постоянно.