Философия на ежедневието предговор



страница5/66
Дата13.09.2016
Размер4.62 Mb.
#9438
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   66

НА "ОНЯ СВЯТ"
Една от многото илюзии в съзнанието на човека е ограниченото му по време съществуване. Причината за тази илюзия е невъзможността или по-точно загубената възможност за сетивно възприемане на други светове, освен материалния. Но човек съществува вечно, независимо какви метаморфози претърпява неговото съзнание и същност.

Напускайки материалния свят, човек губи само някои от телата си, материалното, етерното и евентуално астралното, това зависи от етапа на развитие - доколко е подготвено менталното тяло, за да може да приюти съзнанието на индивида. Тези трансформации не се отразяват на целостта на съзнанието, нито на неговата памет. Дори с напускането на по-грубите светове, съзнанието се освобождава от дисхармоничното обкръжение (престава влиянието на материалните мисли и емоции), в резултат на което се получава усещане за спасение от една постоянна потиснатост, възприятията стават леки и приятни.

Много често хората, които са в началото на своя еволюционен път, дори не разбират, че са прекрачили прага на смъртта. Понякога и до следващото въплъщение възприемат ставащото с тях като един сън. Причините са, че все още не са изградени в достатъчна степен по-фините тела и съзнанието не ги осъзнава (възприема) след прехода. Все още са силни безсъзнателните спомени от животинския период и от животинската колективна душа. Едва с натрупването на достатъчна информация, човек започва да възприема действителността достатъчно отчетливо и осъзнава себе си като отделен индивид. Оформянето на егото е важен етап при изграждането на разума (менталното тяло), защото от предходния етап е наследено само чувствено (астрално) тяло. За да могат душите по-лесно да осъзнават прехода на смъртта, отначало за това им помагат близки приятели и роднини, в които имат доверие. По късно натрупаната опитност дава възможност сами да осъзнаваме реалността на прехода.

Обитателите на астралния свят, които все още са в плен на илюзорните представи, в началото се втурват да осъществяват неосъществените си желания при пребиваването си в материалния свят. Строят къщи, градини, изобщо всичко, което смятат за нужно, за да бъде животът им рай. Обикновено бързо се отказват от тази си дейност, защото създаденото от тях бързо се разпада и те започват да губят интерес. Други съсредоточават своето внимание върху хората останали в материалния свят - опитват се да помагат на близките си хора или да отмъщават на неприятелите си. Действията им имат много малък резултат поради ограничените им знания и енергийни възможности.

По-напредналите индивиди, които са успели в някаква степен да осъзнаят всеобщото единство и принципите, които управляват световете, се опитват да запълват времето си образувайки така наречените групови души или по-точно можем да ги наречем "клубове по интереси". На "оня свят" общуването е телепатично и това дава възможност за бързо преодоляване на различията помежду отделните индивиди, още повече, стимулирани от общите интереси. Създава се възможност за колективно мислене, обединените енергийни възможности са многократно по-големи и по-резултатни, още повече, че чрез най-напредналия индивид всяка група получава помощ от по-висшите светове. Професионалните интереси са много деен повод за създаването на групови души - подсказват на въплътените си колеги тънкости в професиите, подсказват им нови идеи. Всеки изявен учен, музикант, художник, изобщо всеки изявен творец реализира колективно творчество, посредствените творци поради своя егоизъм се затварят за въздействията на "оня свят" (не ги посещава музата).

Голямата част от човечеството обитава астралния и ментален свят. Ако действията на един индивид се ръководят от емоциите, преобладаващо обитава астралния свят. Ако мислите имат някакъв превес над чувствата имаме обитател на менталния свят. А нивото в съответния свят се определя от степента на осъзнатост и егоистичност (самолюбие).

Въздействието на другите светове, върху въплътените в материално тяло хора са разнообразни. На първо място са така наречените лаври - по-понятно е да бъдат наречени мисъл-форми и представляват реещи се в пространството мисли или чувства излъчвани от всеки един човек. Когато тези мисли или чувства са насочени към някого, те прилепват към неговата аура. Но когато мисъл-формите не са адресирани или когато получателят, за когото са били предназначени има добра защита и те не могат да се прикачат, остават да се реят в пространството. Привличат се от хора със съответната нагласа - мислещи или интересуващи се от темата, обща с тази на мисъл-формите. Оказват своето влияние върху приелия ги, а той остава с убеждението, че това е негово хрумване.

Много голяма част от отрицателните влияния произлизат от така наречените несъзнателни тъмни сили. Това са преобладаващата част от индивидите, въплътени или обитатели на астралния свят, които въпреки своята добронамереност поради илюзорните си представи за действителността и изкривената си ценностна система, със своите действия причиняват повече зло отколкото добро. Защото добро е само това, което е в хармония с Общия План, в унисон с цялостното развитие на Вселената. Всичко останало, което се разминава по място и най-често по време (не е подбран правилно подходящия момент) са източници на дисхармония и спъват общото развитие. Затова повечето хора, поради крайно ограничените си знания за всеобщите закони, много често влизат в противоречие с тях като влияят чрез директни внушения (доста често налагани силово) или чрез мислите и чувствата си излъчени в пространството. Особено в местата, където са струпани много хора, например, големите градове, пространствените мисъл-форми са толкова нагъсто, че приличат на градски смог и са получили наименованието кафяв газ. За разлика от автомобилните газове, кафявия газ много слабо се разнася от ветровете, просмуква се в предметите и се разпада много бавно - за някои масови мисли са необходими милиони години.

Естествено съществува и съзнателно зло. В голямата си част се причинява от неразвити индивиди с прекомерно развито его, гледащи на всички останали като на врагове. Проявите на садизъм могат да имат най-различно естество - от физическо унищожение до скрити интриги. Съществуват и съзнателни черни сили, които имат достатъчно знания и енергийни възможности, но са се отказали от единоначалието (Бог). Решили са, че всичко се управлява от механични закони и са превърнали собствения си егоизъм в център на Вселената. За убедителен аргумент признават само силата и на тази база е изградена тяхната ценностна система и йерархия. За осъществяването на целите си, използват хора, които се поддават на внушения и използват слабостите и недостатъците им за да ги манипулират. Повечето хора така и не разбират, че са били използвани, а си въобразяват, че всичко, което правят, е по тяхно желание. Най-уязвими за такива манипулации са хората с прекомерно развити гордост и честолюбие, а това развитие се определя от приоритетно развитие на егоизма за сметка на любовта към всичко съществуващо. Злите сили много лесно предизвикват всеки един човек да отмъщава за стореното му зло. Желанието да се даде поука обикновено не постига целта си или ефекта е минимален, обичайната реакция е също да се отмъщава. Така често се получава една безкрайна верига от отмъщения и прекъсването и е възможно единствено с приемането на правилото да не се отговаря на злото със зло. Всички рецепти, известни за предпазване от черните сили са недостатъчно ефективни и имат временен характер. Единственият ефективен метод е избавянето от собствените недостатъци и доброволно и мотивирано направеният избор за спазване на всеобщите закони.

Най-важното за всеки един човек е да разбере, че не съществува в нито един свят случайно или безсмислено зло. Всички процеси, по всички нива и светове се контролират от висшестоящите в Божествената йерархия и се допускат само тези събития и явления, които носят повече полза отколкото вреда. Ако този принцип не съществуваше, дисхармонията би се увеличавала непрекъснато и Вселената би престанала да съществува. Пример за положително използване на злото, е необходимостта да бъде разрушено нещо старо, за да бъде заменено с ново. Освен това всичко, което се случва с един човек, е много точно дозирано и винаги е съобразено с неговите възможности. По тази причина, всеки трябва да придобие увереността, че пред каквото и препятствие да бъде изправен, то е по неговите сили. И както винаги, всяко правило си има изключението - препятствието може да бъде непреодолимо, само ако вашите самоувереност и самочувствие са се увеличили над безопасните размери - в този случай се провежда операцията "натриване на носа".

Вярвайте във висшата Мъдрост и Милосърдие. Както в материалния, така и на "оня свят", всяка обособена група, общество или колективна душа, си има своя лидер. Нормално е той да не е случайно такъв. Лидер е преди всичко заради способността си да е проводник на по-висшите идеи. През него, в буквалния смисъл, протичат енергии, които достигат до всеки един от групата, като тяхното действие е не само физическо, а са носители и на информация, която подпомага осмислянето на битието, мотивира поведението на съответния индивид и синхронизира групата с всеобщите интереси. Така се реализира йерархията на съзнателните индивиди. Лидерите на групи образуват по-висшата колективна душа. Родовите лидери и лидерите на групи образувани по други признаци, изграждат националната групова душа. Националните лидери са свързани в расовите души. А расовите лидери, лидерите на световните религии, професионалните лидери в световен мащаб и т.н. образуват груповата душа на човечеството. Всички тези души са разположени на различни нива и светове и естествено имат все по-големи знания и способности, колкото е по-малко влиянието на дисхармонията върху свободния им избор.

В материалния свят съществуват много заблуди (илюзии) относно проявленията и смисълът на висшите сили. Това в голяма степен се дължи на многобройните контактьори, ясновидци, получилите някакво откровение, хора с манията да спасяват света, "осенени" водачи, учители, гурута и т. н. Всички тези явления в основата си са обективни, обикновено тези хора имат високо ниво на развитие (но се срещат и обикновени шарлатани). Недостатъчната им чистота ги прави лесна жертва на злите сили с всички произлизащи от това следствия. Могат да бъдат различавани по два основни признака: ако се противопоставят на други групи или религии и ако проявяват симпатия или антипатия към хората.

Висшите сили: наставници, Учители, Ангели, Богове изключително рядко си позволяват да правят директни внушения и откровения. Това се допуска само в случаите, когато всички други способи не са дали желания резултат. В повечето случаи директното общуване дава отрицателни последици, защото Висшата воля се абсолютизира и едно конкретно указание се превръща в правило за всички подобни случаи. Това ограничава свободата на избора и съответно ограничава развитието. Много хора развиват много силно желание да общуват с Висшите сили. Но с това желание в повечето случаи привличат доста посредствени души от "оня свят", които се представят за такива каквито не са. В ежедневието, Учителите на човечеството, за да не нарушават принципа за свободната воля и да не предизвикват кармични последици, работят с мисловни внушения, които външно не се различават от всички останали. Така всеки човек е поставен пред равностоен избор - избира между Мъдростта и заблудата (илюзията), а илюзорната ценностна система в повечето случаи избира заблудата. Това на практика показва, как човешките недостатъци пречат на проявите на Бог във всеки един човек.

Всички контактьори и ясновидци са свързани съзнателно или не с обитатели на "оня свят". В по-голямата си част тези обитатели са доброжелателни, но с ограничени възможности. Но силното желание за контакт, пречи на обективната преценка и всеки контактува най-малко със Сина на Бога (което също е вярно, защото всички сме деца на Бога). За да заглушат периодически появяващите се съмнения, превъзнасят потвърденото от ежедневието и се стараят да не забелязват гафовете (или омаловажават значението им). Както вече споменах, нормално е едно послание да е доста общо по смисъл и да не съдържа конкретни указания, но в повечето случаи приемащите го със самочувствието на богоизбрани и безпогрешни си позволяват да правят коментар или тълкуване. Резултатите са повече от плачевни.



БЕЗСМЪРТИЕТО
Един въпрос, който периодично занимава съзнанието на всички хора, защото не само е от изключителна важност, а защото по-нататъшното развитие на хората е невъзможно без преосмислянето на старите понятия и възприемането на безсмъртието.

За съжаление, още много време хората ще са подвластни на инерцията на мисленето и промяната става много бавно, но все пак трябва да се започне. Не знам дали някой се е замислял, какви поражения върху човешката психика и здраве нанася илюзията за ограниченото по време съществуване. Трудно е да се обясни и отхвърлянето на безсмъртието. Дали това е в резултат на естествен мазохизъм или самият процес на съмняване дава самочувствието за логическо мислене и разумност? Но именно логическото мислене би следвало да стигне до извода, че идеята за вечното съществуване има многократно повече положителни страни, отколкото ограниченото по време съществуване. С приемането на безсмъртието постепенно отпадат повечето безпокойства, страхове и грижи. Защото факторът време загубва своята неумолимост - време има за всичко, ние сме вечни. С намаляването на психическото напрежение рязко спадат заболяванията, с преустановяването на гонитбата на изпуснатия миг, рязко намаляват нещастните случаи. Спадането на напрежението подобрява междуличностните отношения, увеличава се търпимостта, с която посрещаме недостатъците на другите. Та нали не сме заедно само за един живот (за ограничено време). Придобитото спокойствие променя отношението ни към Природата, към животинския и растителен свят. Забравяме, че сме се опитвали да царуваме и все по-силно осъзнаваме, че съществуването ни е възможно само в хармонично единство. Това ново отношение рязко подобрява енергийния ни обмен и възможности. Постепенно настъпва подобрение на паметта, на зрението, на слуха, на реакциите, на здравето изобщо.

Много важни промени настъпват в приоритетите на ценностната система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание. Своята голяма ценност загубват всички условия за поддържането на това тяло: трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н. Ценно става само това, което е неразделна част от съзнанието, и което можем да ползваме хиляди години: знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности. Това пренасочване на ежедневните занимания дава своите плодове като увеличаване на умствените способности, разширение на съзнанието, интуицията, по-късно води до ясновидство и много други способности, които днес се смятат за феномени.

Приемането на безсмъртието от повечето хора води до кардинални промени в обществените отношения: рязко намалява престъпността - всеки се замисля за своите постъпки, когато е убеден, че за тях ще търпи последици хиляди години. Рязко намаляват и всички видове насилие, намалява необходимостта от полиция, армия, правораздаване и т.н. Това опростява и успокоява обществения живот. В международните отношения силно намалява противопоставянето от всякакъв вид, отпада необходимостта от граници и от ограничения в общуването.

Логически всичко това е толкова примамливо, но за повечето хора все още е по-скоро утопия. Ако обаче успеят да се преборят със страха си от промяната, процесите, които ще започнат да протичат в тях ще са най-доброто доказателство за реалистичността на тези "утопии".

Интересно е да се проучи, какво пречи на такава една промяна в човешкото съзнание. На първо място е инертността на общественото мнение. А от своя страна то се определя от елита на човечеството - интелигенцията и в най-голяма степен от науката. За съжаление, значението на науката се идеализира, а това пречи да бъдат коригирани недостатъците й. Накратко, често се забравя или въобще не се знае, че науката се основава само на опита, т.е. изследват се само тези явления, които са повторяеми, а всичко което е уникално (феномен) остава извън вниманието на науката. Обективно погледнато в природата всичко е уникално - всички процеси протичат подчинявайки се на закономерностите на спиралата, т.е. повторението е относително и винаги съществува някаква разлика. Следователно опитните доказателства в науката са фиктивни - или не се разполага с достатъчна чувствителност за да бъдат установени разликите, или както става в повечето случаи: "Разликите са пренебрежимо малки.". Самите учени изпаднаха в задънена улица, когато установиха, че експериментаторите влияят на протичането на извършваните от тях експерименти. Започнаха постепенно да осъзнават, че всички научни доказателства и закони са относителни, т.е. те са частни случаи, а не абсолютни истини.

Друг съществен недостатък е пренебрежението на науката към съществуващата действителност, която не се регистрира от петте основни човешки сетива. Въпреки, че за тази действителност има информация и способи за изследване, известни от най-дълбока древност. Но учените реагират като щрауса, а от това проблемите не намаляват, а се натрупват. Удивително е, как авторитети отхвърлят факти, които не могат да асимилират. Всеки може сам да прецени, доколко може да бъде обективна преценката на всеки един учен, след като официалната наука като цяло познава едва 7 - 8 % от съществуващата около нас материя.

Съществена пречка при възприемането на безсмъртието е инертността в мисленето на всеки един човек. Показателен в това отношение е следният пример: много хора са приели с разбиране реалността на преражданията, но това не е оказало почти никакво влияние върху възгледите им. Основна причина за това е дълготрайността на паметта. От една страна тази дълготрайност осигурява безсмъртие на съзнанието, но от друга, не можем като при магнетофоните да натиснем клавишче и да изтрием ненужното. В съзнанието ни много дълго време съвместно съществуват стари и нови възгледи и знания. А тъй като разликите в смисъла са доста големи, а не новите знания да допълват старите - в съзнанието често настава хаос, от който се страхуват повечето хора, защото не знаят как да излязат от него. Старите знания са все още действени и влиятелни, а новите макар и приети логически, все още не са достатъчно силни да се наложат в съзнанието ни и да ни освободят от старите истини превърнали се в предразсъдъци.

Когато стане въпрос за безсмъртието, неизменно възниква въпросът: Защо не помним нищо от предишните си съществувания? Обективните отговори на този въпрос са много, но най-същественият е, че ние си спомняме, но рядко осъзнаваме или приемаме тези спомени за реалност. Науката се опитва да обясни част от тях като наследствена памет, предадена генетично. Осъзнаването на тези спомени е въпрос на време и е възможно само, ако се отървем от старите предразсъдъци.

В крайна сметка, най-важното е да се разбере: "Нищо в природата не се губи, само преминава от един вид в друг".



ПЪТЯТ НАГОРЕ
Трябва да призная, че съм заимствал разделението на тази глава на точки и подточки от една видна представителка на теософията - надявам се, че не ми се е обидила. Това деление толкова точно отговаря на смисъла, че колкото и да опитвах, не можах да измисля нищо по-добро. Не съм преписвал обяснителния текст, защото разликата във времето от сто години налага актуализиране на понятията, съобразно развитието на съвременното мислене.

Ще се опитам да опиша основните препятствия или по-точно, как могат да бъдат разкъсани оковите, които задържат полета на човешкия дух. Тези основни етапи в развитието на всеки един човек могат да се проявят в най-различни варианти, но основният смисъл винаги е един. За преминаването през различните просветления не е обезателно необходимо пълното преодоляване на тези недостатъци, но е невъзможно преминаването от един етап в друг, ако някой си въобрази, че достатъчно или напълно се е освободил от своите недостатъци. Пречистването е постоянна цел и задача на всички етапи от съществуването. Може и трябва да се работи по всички точки едновременно, а не както някои си въобразяват, че трябва да се спазва строга последователност. Благоприятните условия за работа над съответния недостатък не следват подредената тук логическа последователност, затова не ги пропускайте. Устремът към развитие и цененето на времето също спадат към обезателно необходимите за усвояване уроци.

1. Способност за разграничаване на действителното от недействителното - това е способността за избавяне от илюзиите. Много хора подценяват този въпрос, защото едва с развитието на това качество могат реално да преценят, колко погрешно са възприемали действителността. За преодоляването на илюзиите е необходим нов мироглед по следните въпроси:

а) Каква е продължителността на човешкия живот? - Този въпрос изглежда елементарен, но за съжаление, при много хора, въпреки че са приели прераждането като безусловна истина, все още са със стария страх от смъртта и старата ценностна система: Нуждите на материалното тяло са приоритетни: храна, облекло, дом, семейство, здраве и т.н. Следствие от тези материални приоритети са нарушеното взаимодействие с околните, страховете, стреса, притесненията, неразположенията. За човек, действително приел мисълта за вечното си съществуване, материалното губи своята приоритетна ценност, материалното тяло заема полагащото му се място на временен инструмент за придобиване на нови знания. На преден план в ценностната система излизат тези качества, които съзнанието не губи заедно с материалното си тяло - знанията и способностите. Навярно много хора ще си намерят оправданието, че ако не обръщат достатъчно внимание на материалното си тяло, ще се сдобият с много болести. Нека бъдат спокойни, правилното отношение към приоритетите хармонизира човешката психика, а това се отразява изключително здравословно на материалното тяло, със засилване на енергийния обмен се подобрява обмяната на веществата.

б) Изолиран ли е човек, като самостоятелна жизнена единица от околното пространство? - Този въпрос също поражда много илюзии, главно поради ограничените възможности на сетивата и осъзнаването само на материалния свят. На първо време новите знания могат да компенсират това ограничение, а когато съзнанието усвои преминаването в по-фините тела и ползването на техните сетивни възможности, ще добиете и непосредствени впечатления от действителността във Вселената. Пред вас ще се разкрие един гигантски организъм, в който Земята и дори отделния човек са много тясно свързани с всеобщите процеси.

в) Свободен ли е човешкият избор? - Много важен въпрос. Свободен може да бъде един избор, само ако е доброволно и съзнателно съобразен с всеобщото единство и законите, които осигуряват съществуването. Всички останали варианти са опити да се разбие с глава стена. Винаги трябва да сте готови да понесете последствията от противодействието ви на всеобщите интереси. Незнанието на законите е някакъв смекчаващ последиците фактор, но в никакъв случай не ги отменя, особено когато се касае за рецидив (многократно повторение на едно и също нарушение). Съзнателното приемане и съобразяване със законите, постепенно премахва натрупаните следствия и води до истинската свобода.

2. Безразличие към външните неща - Това е повече практическо приложение на усвоеното от първата точка. Водещата мисъл, необходима за преодоляването на втория етап, е убеденото приемане на единството на Цялото, намирането на своето място в него и започване на целенасочена работа за намаляването на дисхармонията, която причинявате със своите мисли, чувства и действия. На второ място, тактично и без насилие се опитвате да намалите дисхармонията, която произвеждат хората около вас.

Безразличие към външните неща не означава безразличие към материалното тяло - вашето съзнание е стопанина на милиардите клетки, от които е изграден вашия организъм. В тези клетки не протичат безконтролни химически реакции - вашата воля може и трябва да управлява всички процеси, а следователно можете целенасочено да изчиствате вашите тела, за да намалявате зависимостта си от другите отрицателни влияния. Казано по-просто, на този етап трябва да се научите да управлявате здравословното си състояние.

Безразличие към външните неща не означава безразличие към Природата. Всички съставки на минералното, растително и животинско царство са части от Бога и имат също такова право на съществуване, колкото и вие. Хранителната верига е път за усъвършенстване на низшите същности, но извън нея, всяко безсмислено унищожение нарушава установеното равновесие.

Един от основните методи, често прилаган от Висшите сили, е използването на способността за изпадане в крайности - рязкото преминаване от радост в скръб, от покой в буря, от отмора към изнурителен труд. Това е метода на "контрастния душ" и има за цел да ви предпази от привързването към илюзорните ценности, да ви отучи от абсолютизирането на истините.

3. Шест умствени условия.

а) самоконтрол над мислите. Повечето хора не си дават сметка, че мислите им са енергия, която неминуемо оказва своето въздействие. Дори ежедневни мисли, без умишлена зла цел, причиняват нещастни случаи и болести (уроки), а представете си какво природно бедствие е човек с повишени енергийни възможности и липсваща мисловна дисциплина. Безконтролният мисловен процес причинява вреди и на създателя си, не само като следствия от пораженията, които е нанесъл. Безразборното пилеене на енергия дава също своето негативно отражение. Методите за развиване на мисловната дисциплина са медитацията и концентрацията. Ежедневните занимания за съсредоточаване върху определена мисъл или обект, трябва да развие във вас способността да задържате вниманието си неподвижно неопределено дълго време. Едва с това постижение можете да кажете, че мислите ви се подчиняват на вашата воля. Това същевременно е изградена броня срещу външните влияния.

б) спазвайте йерархията на световете. Материалното тяло да се подчинява на чувствата, тялото и чувствата да се подчиняват на разума и т.н. За съжаление, много хора смятат за нормално чувствата да управляват разума. Ще са им необходими много съзнателни усилия, за да преодолеят тази своя илюзия. Показател за успехи в тази област е справянето със страховете, притесненията, сексуалните желания (но не като желания изобщо, а като желания, които надвиват разумните доводи) и други мощни емоции, които предопределят вашето поведение и мисли. Тук трябва да поясня, че става въпрос само за животинските чувства и страсти (астралните енергии), а не за възвишените пориви на душата – интуиция, творчески пориви, състрадание и т.н. (енергиите на висшите светове).

в) търпимост - изключително важно качество. Има два основни аспекта: търпимост към недостатъците на хората. Никога не забравяйте, че недостатъците са в резултат на етапа от развитие или са придобити в следствие ролята, която им е отредена в този живот. Че вие вероятно ги имате същите или сте ги имали, дори в по-голяма степен. Спомнете си, колко ви е било трудно да ги преодолеете и колко време ви е било необходимо за това. Не забравяйте, че тези недостатъци имат и положителна страна - служат за уроци и предизвикват многократни изпити, докато се преодолеят трайно. Ако вие сте потърпевши, не забравяйте да потърсите смисъла.

Вторият важен аспект е основен недостатък на всеки, който си е въобразил, че е постигнал много в своето развитие. Не се заблуждавайте, че пътя, който сте изминали, е единствено правилният. Много малка е вероятността, това което е било полезно за вас, да е в същата степен полезно и за другите. Затова не се ядосвайте, че не ви разбират или че не приемат вашите съвети, не натяквайте постоянно своята предвидливост. Не си позволявайте да налагате своите разбирания и истини. Помагайте само когато поискат от вас помощ - във всички други случаи правите "мечешка услуга".

г) да се развие твърдост - необходимо условие, за да не могат неприятностите и препятствията да ви отклонят от избрания път. Посрещайте всяка неприятност с радост, това са най-необходимите уроци в живота ви. Положителното отношение дава следните предимства:



  • нагласа за анализ и извличане на необходимата поука.

  • спасява от неприятни емоции.

  • не завързва кармични възли.

д) да се развие доверие. Обикновено това качество се нарича вяра, но това понятие е натоварено от хилядолетията със смисъл на сляпа вяра, която не върши особена работа на разсъждаващия и съмняващ се човек. Необходимо е доверие с разбиране, проверено логически и практически. Това качество е задължително за да развиете доверието в Бог, в неговата любов и добронамереност, в мъдростта на Световните Наставници, в мъдростта на Всеобщите закони. Много хора вече са убедени в тази мъдрост, но на практика поставят своя разум на първо място, а това става именно поради липсата на доверие. Да развиеш доверие, означава да признаеш за себе си, че все още знанията ти са крайно недостатъчни, че все още си в плен на илюзиите. Да развиеш убедеността, че за теб се грижат много по-мъдри същества, че те са в течение и подбират всички събития, в които участваш, да им се довериш и да изработиш увереността, че тяхната безкрайна мъдрост и състрадание няма да допуснат никакво безсмислено страдание. Точно такова пълно доверие прави възможно посрещането на страданията с радост и постоянното щастие в ежедневието.

Още един важен аспект на доверието е доверието към самия себе си. Както вече споменах в началото, свободата на избора е много ограничена от кармичните натрупвания, така че трябва да приемете, че всичко, което вършите, не може да не го вършите. Така ще се спасите от пагубните упреци към самия себе си, от безкрайните вайкания и окайване. Самокритичността е полезна, само ако си вадите поука от грешките и ако възпира разрастването на егото. Повече от това самоупрекването е безполезно и води до депресия и страх от поемане на отговорност. Ако наблюдавате внимателно и анализирате правилно всичко, което става около вас и с вас, ще забележите, че някои постъпки, от които се срамувате, неочаквано дават положителен резултат, за вас или за потърпевшите. А за да не развиете в себе си чувство за безотговорност, стремете се постоянно да смекчавате отрицателните си импулси и не помнете злото, което са ви причинили.

е) да развиете балансираност. За човек, който не се интересува от духовните проблеми е много трудно да излезе от света на крайностите - обичайно е всичко да е или бяло или черно, или добро или лошо. В действителност и в най-доброто има някакъв процент зло, и в най-лошото има нещо добро. Когато усвоите тази философия, балансираното отношение започва постепенно да се получава като от само себе си. На балансирането много помага премахването на емоционалната обвързаност с обкръжаващата действителност. Повечето хора са си изработили навика да си съставят определено мнение за всичко, с което се сблъскват. Тази веднъж определена нагласа предопределя поведението и предрешава избора. Предварителните преценки, в повечето случаи, са направени като следствие на илюзорни представи и това предопределя неправилната реакция и избор. И в резултат - кармична обремененост. Затова е много важно да се избавите от предварителните нагласи и да посрещате всичко еднакво добронамерено.

4. Дълбок и силен копнеж за освобождение. Когато човек започне да различава голяма част от илюзиите си, в него все по-често се събужда желанието да се избави от тях. Това става възможно, както вече споменах, чрез все по-пълното усвояване на посочените етапи от Пътя, чрез разширяване на съзнанието, чрез натрупването на мъдрост и знания, чрез приемането на всеобщото единство, чрез все по-силно желание да се включиш активно във всеобщите процеси, чрез изучаването и прилагането на всеобщите закони.

5. Вериги, които ни задържат:

а) илюзията за личния Аз. Една доста хлъзгава тема за тези, които са в началото на духовното си развитие. Страхът от загуба на индивидуалност плаши дори напреднали в развитието си хора. Но независимо от последиците, налага се да поема този риск и да опиша етапите за тия, които са достигнали до тях и Азът спира по-нататъшното им развитие.

Като обективно съществуваща реалност Азът отразява една структурна единица от Цялото. Този въпрос е разглеждан рядко в езотеричната литература и обикновено тази структурна единица е наречена монада. Но при съществуващото всеобщо единство, много е важно, какво е взаимоотношението на тази структурна единица с Цялото. На сегашния етап на развитие, повечето хора, обитаващи материалния свят осъзнават себе си като нещо напълно автономно и независимо от всичко останало - вече многократно се спирах на тази илюзия. Реално, всички мисли, всички натрупани качества, даващи самоосъзнаването като отделен индивид, са недостатъци на човека, защото препятстват неговото единение. Разбира се всеки има напълно свободното право да се самоопределя като самостоятелен индивид и проблемът не е в избора. Проблемът се появява с претенциите на всеки един човек да ползва благата на Цялото, но да не носи никакви отговорности и задължения. Точно тези претенции са наречени егоизъм. Егоистите също имат право на съществуване, ето например Сатаната и неговата свита съществуват милиони години, но поради отричането на всеобщото единство се самоизолират в най-дисхармоничната част от Вселената. Тук също не може да се мине без бунище и тъкмо сега е настанал периода на голямото чистене в Слънчевата система. Всеки съзнателно или несъзнателно се самоопределя от коя категория е и със своето поведение се разграничава. За всички останали минава голямата метла.

Именно поради посочените причини е много важно всеки да направи своя съзнателен избор и ако избере Пътя на единението, за да може да се адаптира (поради краткото време, което остава), трябва волево и целенасочено да променяте ценностната си система, а не само да се разчита на естествения ход на времето. Условията за естествено развитие под диктовката на причинно-следствените (кармични) отношения ще се повторят след доста милиарди години, затова ако не ви е по сърце пълната мобилизация, пригответе се за голямото чакане. Вероятно, много хора ще останат с убеждението, че просто се опитвам да ги сплаша, за да ги накарам да споделят моите идеи. На такива хора мога само да кажа: Моля, не ме вземайте на сериозно, така и така ще имате възможност да видите какво ще стане, защо да си разваляте спокойствието.

За да стане възможно интегрирането ви в Цялото, необходимо е да бъде преодоляно отрицателното и задържащо влияние на Аза. Т.е. да бъдат премахнати всички фактори, които ви противопоставят на Цялото и на отделни негови части. Да потърсите и намерите любовта, състраданието, търпението и да изоставите напълно гордостта и честолюбието. Това се нарича да жертваш себе си (егото) за другите хора. Престанете да се вълнувате, как ще реагират хората на вашата промяна. Да се съобразявате с общественото мнение означава да се оставите да се носите по течението. Изпълнете се с търпение и не очаквайте признание за доброто, което се опитвате да правите - напротив пригответе се да бъдете черната овца на стадото, пригответе се за много обиди и болка. Първите доказателства, че сте на прав път, ще дойдат едва след години, и то ако сте били последователни, но ако сте се колебали и сте се съмнявали, признанието може да получите едва на "оня свят". По всички посочени причини самоотричането е задължително и се налага да престанете да идеализирате и да величаете собствения Аз.

б) следващата много здрава верига, която ни приковава към миналото, е съмнението. Една от многото илюзии, доста трудна за преодоляване, защото има и доста положителни страни. Всеки индивид аргументира за себе си съществуването на съмнението, защото, ако не се съмнява, той няма да мисли, а ако не мисли, няма да е в този вид, в който е. Другата положителна страна на съмнението е, че подпомага анализирането на знанията и подреждането им в една единна система, която да отразява обективно действителността. Именно това разминаване с действителността ражда илюзиите и като следствие идват страданията. Когато едно съзнание има навика да борави с крайни категории (нещо или е истина, или не), съмнението има много отрицателни страни: съмнението във всичко ново силно стеснява мирогледа и затормозява възприемането на новите идеи, а в някои случаи на изявен консерватизъм, съвсем спира развитието на индивида. Методи за преодоляване на съмнението: разширение на съзнанието, чрез философско осмисляне на действителността, постепенно прекратяване абсолютизирането на истините, полагане на усилия за увеличаване количеството на реалните (не илюзорни) знания.

в) скъсване веригата на суеверието. В далечни времена, за хората със слаборазвити умствени способности са били давани знания за енергиите, действащи във всички светове и за тяхното практическо използване. Поради липсата на по-добри способи, тези знания са били давани под формата на обреди и ритуали. На днешния етап, за хората достигнали до определено ниво, тези ритуали създават илюзията, че механичното повторение може да замести съзнателния избор, т.е. че може да се мине и без разбирането на битието. В много хора има изградени трайни мисъл-форми за изключителната важност на обредите и ритуалите, затова те и днес постоянно се опитват да приспособят новите си знания в обреди и ритуали. Този инертен подход е също много вреден за индивидуалното развитие, поради ограничаване свободата на мисленето и свеждането на истините до една механична рамка.

г) оковите на желанията и омразата. Казано по-просто това са оковите на Кармата - преодоляват се с усвояването на написаното тук.

д) веригите на гордостта - доста здрави и трудно преодолими вериги. Крепят се на илюзията за Аза и на илюзорната лична истина.

6. Освобождаването от влечение към живот във форма, а след това и от копнежа по живот без форма - това са вериги много по-действени в другите светове, но подготовката на съзнанието е желателно да започне от материалното ниво.

7. Захвърляне на способността за обособяване на Аза. Това е пряко следствие от освобождаването от привързаността към формата и безформието и е преодоляването на последните окови. Тогава настъпва истинската пълна свобода. Съзнанието може спокойно да приеме всякаква форма, може да изпълнява всякакви задачи, но то вече не се отъждествява с нищо илюзорно, не се привързва към нищо временно, за него всичко, което ползва е само взет назаем инструмент, който оставя без съжаление след приключването на мисията. Същността на индивида на този етап е енергия, без определена форма, най-често във вид на сфера, като най-икономична като заемано пространство, прозрачна като най-качествен безцветен кристал (наличието на някакъв нюанс на оцветяване показва непълното освобождение от оковите). Хармонията е пълна - идеални условия за колективно съзнание. Липсата на каквато и да е дисхармония дава на индивида постоянното усещане за блаженство. Нищо не е в състояние да го извади от това състояние, защото той вече не е обвързан с нищо, нищо не може да го ядоса, защото отдавна се е избавил от всички страсти, защото търпението му е безгранично, базирано на действителните знания за причините, движещи битието. Според източната философия, това състояние се нарича нирвана. Това е нивото на Великите Учители. Те са способни да се справят с всякакви задачи, свързани с развитието на обитателите на нисшите светове. Общата и единствена цел, която ги ръководи е осъществяването на универсалните закони - Волята на Абсолютната Божественост.

За гордостта


На много места в този сайт съм споменавал, че гордостта е най-големият човешки недостатък. Сега ще се опитам да обясня защо това е така.

Първо ми се иска да направя разграничение между гордост и достойнство. Гордостта Винаги се базира на въображаеми, илюзорни човешки качества, т.е. на това, което ни се иска (ама много ни се иска) да бъдем. Затова, когато някой се опита да каже или покаже, че нямаме това, което си въобразяваме, че имаме, се чувстваме засегнати, заплашени, защото дълбоко в себе си ние знаем, че се самозалъгваме, но не искаме да си го признаем, защото на това се крепи нашето самочувствие, а ако то рухне – преживяваме дълбока личностна криза. И точно затова гордостта е най-страшния порок, защото изгражда и защитава егото – това въображаемо Аз, което ни се иска да бъдем.

Обратно на гордостта – достойнството се базира само на реално съществуващи качества и то не може да бъде уязвено и засегнато – никой не може да ни обиди, ако твърди, че нямаме някакво качество, което дълбоко в себе си знаем, че притежаваме, а и всеки ден се убеждаваме, че то ни върши прекрасна работа. Така че, достойнството не изпитва нужда да се защитава и е една броня на нашия ДЕЙСТВИТЕЛЕН Аз.

Забележете действието на комплиментите – ако те потвърждават наши въображаеми качества, ние се чувстваме поласкани и ни е приятно, защото чуждите твърдения заглушават нашите съмнения. Но ако комплиментите са насочени към качества, които действително притежаваме, ние изпитваме досада, защото знаем, че се опитват да ни манипулират.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   66




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница