Философия на ежедневието предговор

Тази глава е своеобразно продължение и допълнение на предходната.

Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.

Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.

Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?

Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.

Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.

Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.

НОВАТА ЕПОХА
Винаги се е говорило и писало за смяната и редуването на времената. Промените имат глобален характер, въпреки че поради плавния си преход малко хора ги забелязват и отчитат. Забелязват се промените с катастрофален характер и то само от хората, които са потърпевши, а за останалите катастрофите си остават епизодични събития без особено значение. Поради тези причини никога досега хората в глобален мащаб не са се замисляли особено сериозно за причините, предизвикващи тези промени.

Началото на поредната Нова епоха няма точно определена дата, но приблизително може да се посочи, че е започнала преди около 40 години. И тъй като процесът на установяване протича плавно, този преходен период ще продължи още около 50 години. За хората, живели през този период, може и да не се е случило нищо особено, но след петдесет години вече ще се отчита от всички, че нещо се е променило в глобален мащаб. Ще са необходими, обаче, още няколко смени на поколенията, за да се приеме от всички наложеното от времето. Така че едва след век може да се очаква радикалната промяна в съзнанието на хората, наречена Новата епоха.

Във физически смисъл, тези промени се налагат от увеличаването на слънчевата енергия, достигаща до Земята. Слънчевата система при своя непрекъснат бяг през Вселената, премина през огромен прахов облак. Този "тъмен период" е продължил малко повече от 5000 години и сега през все по-разреждащото се космическо пространство, достигащите до Земята слънчеви лъчи са все по-мощни. Всичко това не може да не дава своето отражение върху земното битие и аз ще спомена някои от тези промени. Не се опитвам да правя цялостен преглед, защото това дава отражение върху целия земен живот, а като пример за всестранност мога да посоча, че увеличеният достъп на слънчеви лъчи увеличава дори ексцентричните прояви на хората.

През изминалия "тъмен период" недостигът на енергия е забавил доста човешкото развитие, и още по-лошо, е отклонил човечеството встрани от правилната посока. Прекалената технизация пораждаща глобалните екологични проблеми, е залитане в човешкото развитие. В човека има заложени способности за телепатично общуване, а той ги замени с телефона. Има заложени способности за ясновиждане, а той ги замени с телевизията. Има заложени способности за телепортация, а той я замени с личен автомобил. Има способности за много ефикасно самолечение при това на всички болести, а хората замениха това с купища лекарства, при това с много по-голяма вреда, отколкото полза за организма. Така действителната човешка същност не може да бъде разкрита, защото посоката на човешките усилия е насочена в развитието на материалните ценности. Проявите на тези така наречени "свръхестествени" човешки способности яростно се отричат и дори някой да се опита да ги развие, много често попада под ударите на обществения гняв.

Другата посока на залитане и отклоняване е прекаленото отчуждаване (алиенация) на хората един от друг. Това се дължи на разрастването на човешкия егоизъм - самовлюбване и безразличие към останалите, липсва любовта и минималният взаимен компромис, необходим за нормалното човешко общуване. Това отчуждение нарушава основен закон на Вселената - законът за всеобщото единство, и поради масовостта на явлението, неминуемо предизвиква глобални последици, като нарушава основния енергиен баланс на планетата и създава условия за климатични аномалии и повишена сеизмична активност. Отклоняването на човечеството от нормалното развитие, влияе дори на земната орбита, като я изтегля във все по-издължена елипса.

Повишеното постъпление на слънчева енергия върху Земята прави неблагоприятни условията за съществуване на душите, незавършили своето материално развитие и постепенно те ще бъдат заменени от по-високо еволюирали души, обитаващи Венера, Меркурий и Слънцето. По една или друга причина те изостават от йерархиите си и затова им се дава възможност да догонят своите. Казано с други думи, следващите 1500 години е период на поправителна сесия за изостанали ангели. Тази подмяна на йерархиите ще се отрази външно в силното намаляване на населението на планетата, външният вид на хората ще става все по-хармоничен и красив, и ценностната система на новите хора постепенно ще измести материалната насоченост и всеобщото единство ще заеме подобаващото му се място. Всичките промени неминуемо ще се отразят и стабилизиращо на планетата.

Идеите на Новата епоха са съществували винаги, дотолкова доколкото отразяват действителността във Вселената, но според необходимостта, са били известни на повече или по-малко хора, в зависимост от това, колко съзнания са готови да ги приемат в дадения момент. Днес могат да бъдат намерени в различни интерпретации в духовните търсения на всички стремящи се към усъвършенстване. Независимо от общия източник на тези идеи, те могат да бъдат срещнати в най-различни варианти не само поради многопосочността на истината, но най-вече поради влиянието, което е оказал материалният свят върху хората, интересуващи се от тези въпроси. Но въпреки това, Новата епоха постепенно заема своето място. Особено реално това се наблюдава в световен мащаб от шестдесетте години насам. След движението на хипитата, необходимостта от свободно мислене набира постоянно скорост. Абсолютизирането и догматизирането на истината губи позиции. Макар и неосъзнато, все повече стават последователите на относителната истина, на разширеното съзнание. Човешкото мислене става все по-гъвкаво и все по-подготвено за възприемането на новите идеи.

За илюстрация на идеите на Новата епоха и произлизащите от тях проблеми ще разгледам пример от България. Благодарение на Учителя П. Дънов, философията на Новата епоха е намерила място у нас още в началото на века, много преди да получи масово разпространение по света. Дистанцията на времето дава възможност за осмисляне на опасностите, стоящи съвсем реално пред решилите да работят за духовното си усъвършенстване.

Учението на П. Дънов, както и идеите на Новата епоха са цялостен мироглед, доста различен, както в началото на века, така и днес, от общоприетото. За съжаление, винаги са съществували и сега съществуват много обективни причини, които не позволяват всички истини да се изнасят директно - голяма част от тях са изложени иносказателно. Това се налага, преди всичко поради непреодоляната склонност на хората да абсолютизират истините. Неконкретизираният текст носи много скрит смисъл, а това дава възможност на най-различни хора, с разнообразна съдба и битие, всеки да намери нещо за себе си. Иносказателният смисъл е необходим и за да се избягва директната конфронтация с общоприетите правила и норми. Един остър и открит конфликт би направил невъзможно изпълнението на задачите, стоящи пред Учителя.

За жалост, след заминаването му от този свят, както и след всеки Учител, започва постепенното изкривяване на основните идеи в посока на превръщането на Учението в религия. Въпреки многобройните предупреждения за съществуването на тази вероятност от страна на Учителя, днешните му последователи съвсем определено го смятат за вероизповедание. Много последователи превръщат дадените за конкретни случаи правила в догми, задължителни за всички подобни случаи. Създават устави, регистрират общество Бяло братство като религиозно, с всички произтичащи от това недостатъци при оформянето на общественото мнение за същността му. Тъмните сили използват два основни метода, за да обезценят една философска система: докато тя набира сили се опитват да я омаловажават, а когато заеме своето място, стратегията се променя в превъзнасяне на идеите и техния разпространител, за да станат те далечни и непостижими за обикновените хора.

Налагането на твърди правила създава и своите догматици. Това са хора, смятащи се за безгрешни и поради това се считат задължени да съблюдават тези правила, като търсят сметка от всички останали за тяхното изпълнение, създават нови правила за случаите, когато такива няма и т.н. У повечето последователи, които нормално се чувстват несъвършени, постоянните натяквания на самопроизвелите се "блюстители" създават чувството за малоценност, на срам, че не отговарят на приетите правила. Тази атмосфера създава неудобство при споделяне на своите слабости, затруднява търсенето на помощ, поддържа отчуждение и лицемерие. По този начин почти изцяло се неутрализират предимствата на колективното развитие.

Друга посока, в която се наблюдава масово залитане, може да бъде наречено чувствомания. На всеки му се иска час по-скоро да получи сетивен достъп до другите светове като доказателство, че е избрал правилния път на развитие и остава само да бере плодовете от това, без самокритично да прецени дали е подготвен достатъчно. Тази нагласа дава някакви плодове, но за жалост, това което не е навреме и на място, дава плачевни резултати. Някои потърпевши са се превърнали в оголени нерви и реагират болезнено на всички процеси в по-близкото и по-далечно пространство. Поради липсата на разбиране за причините, пораждащи съответното усещане, те не могат да си изградят защита, не могат да си извадят правилен извод и заключение за усетената ситуация и в крайна сметка в тях се затвърждава убеждението, че е нормално да се чувстват като отворени рани. Силните болки замъгляват съзнанието и правят индивида лесна жертва на лекомислени шегаджии и целенасочени зложелатели. Пренебрегването на разума или по-точно липсата на устременост, на целенасоченост за разбиране на протичащите процеси в макро и микро световете, прави такива хора доста безпомощни. Всеобщото мнение, че съществува абсолютната истина, ги превръща в безкритични рецитатори на прочетеното от Учителя, без да си зададат въпроса, дали правилно са разбрали прочетеното.

Липсата на разбиране и разумен самоконтрол прави много хора подвластни на страха: в проблем се превръща всеки случай, когато трябва да се вземе отговорно решение - постепенно стават нерешителни, а това създава фобия от всякаква промяна, особено що се касае до наследството, оставеното от Учителя. Страх от възникването на противоречие, да не би да бъде направен неправилен избор. Никой не иска да си даде сметка, че противоречията стимулират мисленето и в крайна сметка водят до намирането на разумни доводи в подкрепата или опровергаването на едно твърдение. Да не говорим, че противоречията обикновено са привидни и са две различни страни на едно цяло, а разбирането на това, обогатява знанията за действителността и избавя от илюзии. Съществува също и страхът да не би разумът да доведе до съмнение, а съмнението да разруши вярата, затова панически се избягват всички други автори. Така страхът спира развитието им на едно ниво или само в една посока - разголения нерв на чувствителността. При липсата на разумен, логически анализ, не може да бъде създаден така необходимият навик да се възприема всяка истина като синтетична, като относителна (непълна) и поради това се поддържа илюзорното възприемане на света. Това затваря кръга на развитието в едно затворено пространство и създава убеждението, че така трябва да бъде, че човек няма право да се стреми да променя нещата. Вероятно в много хора ще възникне въпросът за някакви рецепти, които да дадат възможност за излизането от този омагьосан кръг. Поради описаните по-горе причини, точни указания - валидни за всички хора - не могат да бъдат дадени. Възможно е само едно пожелание: развийте постоянно желание за промяна - това съвсем не води до непостоянство (разбира се, зависи какво искате да променяте), а е стремеж за развитие. Всички други по-конкретни препоръки биха дали повече отрицателни последици. Само активното ви отношение към действителността може да ви донесе някаква полза. Не се страхувайте от възможните грешки - който не греши, той не се учи. Необходима е постоянната нагласа или готовност веднага да поправите сторената грешка, да си изградите убеждението, че с готовност ще заплатите цената на сторените грешки - това е цената на вашето развитие. Не се оставяйте страхът от разплащането да определя вашия живот.

Ще си позволя да ви насоча към няколко теми за размисъл, осмислянето на които би ви дало възможност да излезете от затворения кръг:

Необходимо ли е да се срамувате от недостатъците си? Вие не сте изключение. Всички обитаващи материалния свят са го избрали, защото имат някакви недостатъци, от които трябва да се изчистят. В този смисъл няма малки и големи недостатъци - някои се спъват на съвсем дребни камъчета, особено тези, които си въобразят, че са безгрешни. Сравняването с другите и подражанието може да насочи вашите усилия в съвсем неправилна посока - не забравяйте, че сте и трябва да сте уникални. Разнообразието е основен закон във Вселената. Затова се пазете да налагате собственото си мнение на когото и да е, колкото и основателна да ви се струва причината за това. Всякакъв вид насилие, колкото и безобидно да ви се струва, влиза в противоречие с друг основен закон - Любовта. Само съзнателният и доброволен избор, направен без какъвто и да е натиск, може да даде трайни резултати, всичко останало е нетрайно, защото натискът (насилието) оставя слабо място, през което прониква хаоса (злото). Уважавайте избора на всеки един човек, колкото и неправилен да ви се струва. Не съдете другите - не е достатъчно да не произнасяте присъдата (забележката) гласно, мислите нанасят, в повечето случаи, много по-силни поражения, отколкото произнесените на глас думи.

Абсолютизирането на истините води както към насилие, така и към проваляне на възможността да помагате (не сте достатъчно гъвкави) и да ви помагат. Всяка една религия, преди да стане такава, е била мироглед, философска система, Учение, което е носело споменатите по-горе принципи. Догматизирането унищожава тази здрава основа, лишавайки философските системи от адекватност на променящото се мислене, налагано от времето и смяната на поколенията, превръщайки ги в безполезна традиция, почиваща на някогашните лаври.

Казано е: “Кротките ще наследят света”. Това е най-добрата възможна перспектива на Новата епоха. Хората постигнали духовните богатства и вътрешна хармония трябва да станат лидери на обществото и образци на подражание. Когато преобладаващата част от обществото осъзнае тази своя потребност и определи хармонията като най-важна своя цел, едва тогава ще може да се противопостави на агресивните властолюбци и те няма да могат да манипулират слабостите на хората и да ги привличат в своя подкрепа. Едва тогава ще започне истинската, а не календарната Нова епоха. Днешните политици трябва да бъдат постепенно заменени от мъдри хора, чиято главна задача и жизнено кредо е хармонията в междучовешките отношения. А всички останали, трябва осъзнато да ги подкрепят. Тези, които искат да променят нещо, трябва да намерят привърженици, с помощта на които да реализират намеренията си, като се съобразяват със свободната воля и правото на хармония на останалите.

Новата епоха все по-сигурно навлиза в света. Моята най-гореща молба е: Не пропускайте дадената ви възможност. Подходящите условия, когато ще можете да се явите на поправителен изпит, могат да се повторят след милиарди години. Мобилизирайте се и опитайте да преодолеете натрупаното през хилядолетията. Замислете се, дали безразличието и леността не са оставили свои отпечатъци и те да определят по някакъв начин вашия избор. Само постоянно поддържаният устрем за развитие (промяна), може да ви спаси от безсмисленото тъпчене на едно място.

Илюзията, че хората са тленни и ограничени като съществуване във времето, е може би илюзията нанесла най-много поражения върху съзнанието на хората. Колко усилия са нужни да се преодолее съществуващото убеждение, че малкото дете не е един бял лист хартия, на който тепърва „трябва” да се запишат необходимите за живота „истини”. Колко време ще е необходимо докато обществото престане да внушава на малките деца какво е реално и какво не. Колко безценен опит трупан през хилядолетията се обезсмисля и неутрализира с внушението, че детето е глупаво и тепърва трябва да се учи.

Пред педагогиката стоят на дневен ред много тежки задачи – преди всичко да преразгледа трупаните от хилядолетия заблуди и илюзии. Да преосмисли задачите си и целите си. Малките деца не трябва да бъдат учени какво и как да мислят, а трябва само да им се помага по-бързо и качествено да усвоят управлението на новото материално тяло. Това става чрез различни игри, спорт, труд, различните видове изкуства. Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. Но това изглежда като неосъществима мечта, нали? Но само това към което не се стремим, не може да бъде постигнато.

Другата основна задача пред новата педагогика е да премахне насилието в обществото. Това може да стане като се променят целенасочено досегашните внушения, че със злото трябва да се води непримирима битка по всички възможни фронтове. Проблема със злото може да се реши само чрез промяна на отношението към него – като се замени агресивното отношение с любов и търпение. Та нали основен източник на зло са несъвършенствата на хората. Защо всеки иска другите да са снизходителни към неговите недостатъци, а самият той или тя е непримирим към недостатъците на другите? Защото всеки е убеден, че неговите недостатъци са незначителни в сравнение с другите. Очевидно е, че липсва реална преценка. Затова е много полезен навика да не съдиш никого за нищо – просто защото никой не може да бъде обективен – прекалено малко се знае за истинските причини, които движат нещата.

Най-важният от най-важните въпроси е въпросът за Любовта. Любовта е основата на мирозданието, Любовта движи всичко във Вселената, а в днешните понятия любовта се приравнява със секса. Това е защото ни владее илюзията, че съществуваме единствено в материално тяло. Новата педагогика трябва да осъзнае и приеме важността на този фундаментален въпрос. За Любовта трябва да се говори 24 часа в денонощието, защото Любовта е постоянно търсене и преодоляване на всички несъвършенства, които създават дисхармония. Това е вечния смисъл на съществуването на човека – да обича всичко съществуващо и да се грижи за неговото постоянно усъвършенстване. Много сериозна задача, като се има в предвид, че в очите на съвременните хора тя изглежда несериозна. Но когато се избавиш от илюзиите и вникнеш в действителността, разбираш, че единственото, заради което си струва да съществуваш, е Любовта. Само осъзнатата важност на този въпрос и неговото приемане присърце, ви насочва към реална еволюция и приобщаване към Бога.

Пред новата педагогика постоянно ще възникват и други важни задачи, но те ще се решават в движение, важното е да има търсене и устрем в правилната посока – към Бога.

Ако подходим по този въпрос от гледна точка на Всеобщото единство, то е очевидно, че не може да съществува здрав човек, който е в дисхармония с това единство. Казано директно, всички болести и нещастия на хората са винаги следствие конфликт на индивида със заобикалящите и околното пространство. Прекалените гордост, агресивност, отмъстителност, бягство от отговорност, отчуждение и безразличие са основните причинители за нещастията и лошото здраве. Човешкото поведение много често прилича на опит да спре с ръце бързо движещ се влак. Затова, не забравяйте многомерното пространство, в него има запазени записи на нашите отношения за много продължителен период от време. Това помнят много малко хора и се съобразяват само с разбиранията си и отношенията натрупани през този живот. Като резултат - вечни проблеми със здравето.

• 
  Смисълът на битието. Това знание ще ви предпази да не се опитвате да ходите срещу течението, а ако все пак предпочитате да сте срещу течението, поне не обвинявайте други хора за вашия избор.
  
• 
  За да намалите конфликтите с Цялото, трябва целенасочено да ограничите ценността на собствената персона и да пренасочите вниманието си извън собствените си интереси. Помнете: не можете да живеете сами, колкото и другите да ви се струват маловажни. Доброжелателния интерес, любовта, състраданието, без да ги натрапвате, са необходимата връзка с Цялото, а ако успеете да развиете достатъчно стабилно тези качества, ви гарантирам много добро здраве. Разбира се, много дълго още ще реагирате болезнено на различните дисхармонични процеси в пространството, които се изразяват най-често като внезапни болки в областта на енергийните центрове, но това не е заболяване, а лоша защита (недостатъчна енергия), които ако следвате правилната посока, след време ще изчезнат.
  
• 
  Помнете за съществуването на кармата - кармата не е прищявка на злобни богове и стари вещици. Кармата е естествен физичен закон и е нормална енергийна реакция. Всяко ваше действие променя енергийни състояния и неизменно предизвиква ответни реакции. Не си въобразявайте, че ако не забелязвате тези реакции, те не съществуват - в повечето случаи резултатите се проявяват след време като следствие от натрупване. Затова много трудно можете да разберете причините породили съответната болезнена реакция. Тези, които разбирате, най-често само са капката, която прелива чашата. По тези причини е желателно да си изградите съзнателно добронамерено отношение към всички, които ви причиняват зло. Избийте си от главата мисълта, че сте жертва на зла воля, всичко винаги е следствие. Всяко правило си има изключение, но по-добре в дадения случай забравете за това.
  

Храната, естествено, е един от важните фактори, определящи здравето. На първо място е хармоничното (разнообразно) хранене - избягвайте предпочитанията си към определени храни. Това е трудно реализуемо, но все пак опитайте. Еднообразното (аскетично) хранене е възможно при силно, добре мотивирано и последователно желание (и достигането на определено енергийно ниво) - тогава организмът се адаптира и започва сам да синтезира недостигащите му съединения. Но ако не сте убеден в ползата от известни ограничения и приемате това като насилие, по добре се откажете, неминуемо ще си докарате някакво заболяване.

Когато не се прекалява с определени видове храни, трябва да се има предвид следния не по-малко вреден фактор. Той се получава в следствие естественото разлагане на продуктите. То започва след като материалното тяло бъде напуснато от фините енергийни тела. Тогава хранителния продукт става уязвим за различните видове бактерии, които се хранят с такива тъкани. При прекаленото размножаване на тези бактерии (при съответните благоприятни условия) става поразяването на човешкия организъм, като е много важно да помните, че не самите бактерии са вредни, а отпадъците от тяхната жизнена дейност, с които не успява да се справи отделителната система. Затова избягвайте да дезинфекцирате организма си, както препоръчва съвременната медицина (това също нарушава естественото равновесие). За предпочитане е да се съобразявате с вредността на продуктите, отдавайте предпочитанията си на бавно разлагащите се продукти и намалете бързо разлагащите се - с това облекчавате отделителната си система. Много важно е това правило за хората, които се освобождават от консумираната храна по-рядко от един път в денонощие. Колкото по-дълго време прекара един продукт във вашето тяло, толкова по-вреден ефект се получава - температурата на тяло е оптимална за развитието на бактериите и когато имат подходяща храна и достатъчно време за размножение и развитие... последиците са безброй.

Растенията напускат най-бавно материалното си тяло - скоростта зависи от степента на развитие на съзнанието, колкото е по-развито едно съзнание, толкова то може по-активно да влияе на енергийните процеси. Затова растителните продукти са най-безвредни като храна, като най-трайни са плодовете и особено семената (ядките). Животинските храни са бързо разлагащи се и естествено много по-вредни, затова особено внимавайте с тях. Като относително по-маловредни са нисшите животни: водните обитатели (рибата) и птиците. Тяхното ниво на съзнание е съвсем в зачатъчно състояние и те не могат да напускат толкова бързо физическото тяло, както успяват по-висшите животни.

Като обработка на хранителните продукти най-малко опасни за здравето са сушените и отчасти пушените продукти. При правилна технология в тях се запазват голяма част от енергийните тела. Помнете, всяка термична обработка ускорява многократно процеса на отделяне на енергийните тела и следователно многократно ускорява процеса на разлагането. Затова избягвайте да съхранявате термично обработените храни - замразяването намалява благоприятните условия за развитието на бактериите, но не прекъсва разлагането.

Много важно е психологическото състояние в момента на храненето. Навярно сте чели или пък чували, че за преработката на всеки вид храна е необходим специфичен ензим. Точно върху избора на ензими за храносмилането пряко влияе психическото състояние и насоченото внимание. Ако се храните с удоволствие и добро настроение способствате на правилния избор на ензимите, в резултат на което получавате максимална полза от храната. Ако превърнете храненето в свещенодействие и отправите своята благодарност към Висшето, ще превърнете всяка храна в лекарство. Но ако в момента на хранене мислите ви са далеч от това което правите, ако четете нещо или гледате телевизия, намалявате точността в подбора на ензимите и ползата от храната намалява. Ако в момента на хранене сте в лошо настроение, подтиснати, уплашени или гледате по телевизията сцени с насилие, тогава се отделят съвсем неподходящи за съответната храна ензими, а те могат да извлекат отровни съставки от продуктите, които правилните ензими подминават. Тези отрови са много слаби и в малки количества, но могат да се натрупват в организма и неизбежно влияят отрицателно на здравето.

Няколко думи за вълнуващия много хора въпрос за излишните килограми. Идеалното тегло е винаги резултат на постигнато равновесие (хармония). Всяка хармония е следствие от съчетаването на много фактори, на тяхното взаимно допълване и отсъствието на доминиращ. Не се подвеждайте от елементарните обяснения - действителността винаги е многократно по-сложна, отколкото може да си представи човешкото въображение. Крайните възгледи винаги проличават и във външния вид. Слабите или пълните хора са такива благодарение на залитане в някаква посока. Промяната на килограмите говори за промяна на съзнанието. Продължителното поддържане на ненормални килограми също е постигане на някакво равновесие - ненормалното развитие на едни фактори става за сметка на не доразвитието на други.

Могат да бъдат определени два основни вида енергии: електричество и магнетизъм. Хармония се постига при тяхното уравновесяване. При превес на електричеството тялото постепенно изсъхва. Имаме надмощие на разума над чувствата. Това освен динамизиране на процесите в организма има още един много съществен елемент: съзнанието е по-слабо чувствително на различните чувства и усещания, (но не в еднаква степен) например: такъв човек много по-рядко осъзнава, че е гладен и съответно много по-рядко търси храна. Обратния вариант: човек с преобладаващ магнетизъм е с наднормени килограми поради флегматичната отделителна система и преобладаването на чувствата над разума го правят да изглежда безволев - той не може да се противопоставя ефективно на желанията си. Затова си похапва доста често (дори това да е малко като количество) или е чревоугодник Никой разумен довод няма достатъчно убедителна сила пред силата на желанията. Кардиналното решение на проблема с наднормените килограми е осъзнаването на ненормалния приоритет на чувствата. Колкото по-силно желание имате да се вслушвате в разумните доводи, толкова по-бързо ще постигнете видим резултат. Не си мислете, че не можете да се справите с проблема. Всичко зависи от търпението - няма вечни проблеми, има недостатъчно убедени търсещи.

За водата. Като най-често използвания консуматив, не може да не отделим внимание и на нея, въпреки че на пръв поглед всичко е ясно. Обобщено казано можем да различим два вида вода: жива и мъртва. Живата вода е заредена с максимално количество енергия, а мъртвата е с минимално количество. Най-жива (най-полезна, лековита) е, когато изворна вода се остави час-два на слънце и след това се употребява, но е неправилно да престоява по-дълго време. Водата може да се зарежда и чрез съзнателно волево усилие на човек с паси или съсредоточаване. Вода престояла повече от 24 часа дори и на слънце, вече може да се смята за повече вредна отколкото полезна по следните причини: във водата се натрупват космически частици и поради краткия си живот в нея измират много бактерии и други нисши организми, които дават вреден ефект. По тази причина вода получена от топенето на снеговете или на ледници не е препоръчителна. Добра е изворната вода, преминала през естествената филтрация и заредена с земен магнетизъм.

Мъртва вода е преварената вода - след изстиването u в нея остава много малко енергия. Тя също може да бъде полезна за лекуването на превъзбудени (възпалени) участъци от тялото.

Желателно е да се стремите да усвоите съзнателното и волево самолечение. Основен похват е способността на съзнанието да управлява енергиите - наличието на воля. Както вече съм споменавал, положителното отношение отдава енергия към обекта на внимание, а отрицателното отношение отнема. Използването на тези възможности дава изключително мощен инструмент за регулиране на човешкия организъм. По-голямата част от проблемите в материалното тяло са следствие недостига на енергия в някоя област (орган) или в цялото тяло. Ако успеете да се съсредоточите върху мястото, от което усещате болки и помислите за него с любов, осъзнаете, че не сте достатъчно грижливи към материалното си тяло, ще бъдете много приятно изненадани - болката изчезва в повечето случаи, моментално, като отрязана с нож. Макар и рядко при такова изпращане на енергия може да се получи и обратен ефект - болката да се засили. Това показва, че мястото (органа) е превъзбуден и с добавянето на допълнителна енергия засилвате още повече превъзбуда (евентуално възпалението). Възпаление се получава и в следствие на химическото дразнение причинено от дейността на микроорганизми, които са получили благоприятна среда за развитие, поради намалялата енергийна защита на съответното място - гнойни рани. В случаи на енергийна превъзбуда е подходящо насочването на отрицателни мисли за да се отнеме енергия и да се успокои превъзбудата. Но при всички случаи бъдете предпазливи, не забравяйте, че успешното лекарство се състои преди всичко в дозата, а не само в правилно подбрания принцип. Също така, избягвайте да ползвате метода за щяло и нещяло. Винаги когато ползвате енергия, не я създавате, а я пренасочвате от едно място на друго. Възможно е, решавайки един проблем, да отворите друг.

Макар и по-рядко, този метод може да не окаже необходимото въздействие. Това не е недостатък на метода, а показател, че причините са от такова ниво, върху което не можете да влияете.

Също толкова успешно метода може да се използва за лечението на други хора. Но както винаги призовавам за предпазливост. Не можете да имате обективна преценка за причините, породили съответното страдание, а намесата при неправилна преценка е мечешка услуга. Опитвайки се да помогнете, можете съвсем реално да обезсмислите един човешки живот. Не забравяйте, нищо не става случайно.

Понякога болките, получавани в областта на някой енергиен център (чакра) са следствие на отрицателните мисли на човек, с когото се е получила някаква конфликтна ситуация. Неутрализирайте въздействието като изпратите положителни мисли към причинителя на вашето страдание. Не се опитвайте да предполагате, кой може да бъде той, защото предположението може да бъде грешно, а и съществува реална опасност подсъзнателно да се опитате да отмъщавате.

Не са редки и болките, получени в следствие застоя (запушването) на някакъв тип енергия на определен участък от тялото. Те се получават в резултат на пренапрежението в определен орган, най-често мускул или от продължителното обездвижване (по време на сън) и др. Най-чести по тези причини са болките в гръбначния стълб - като основна енергийна магистрала запушванията в него дават доста болезнен ефект. Лекува се със съзнателното усилие да се раздвижи енергията във всички възможни посоки, чрез физическо раздвижване на тялото, чрез съсредоточаване или чрез масажи и паси.

От енергиите, с които може да борави човешкото съзнание, най-силна е мисълта. Затова не пропускайте да я използвате за хармонизирането на вашето съществуване. Това става чрез самовнушението. Правилно формулирано (избягвайте отричащи изрази), то може да се използва за решаването на всички ваши проблеми. Искреното желание дава сила, а повторението натрупва ефекта от самовнушението - останалото е въпрос на търпение. Чрез този метод можете да се справите с вашите недостатъци, можете да поправяте допуснати грешки, можете да променяте външния си вид и да намалите или предотвратите кармични следствия. Естествено има едно голямо НО, трябва да откриете действителните причини, като създават вашите проблеми Започнете първо с вашето отношение към Цялото и доколко личните ви интереси ви позволяват да се интересувате от другите - никога не решавайте, че отделяте достатъчно внимание на хората около вас, може още - подобрете качеството.

В човешката история са познати хиляди лечебни методи. Но всички те играят ролята на фини регулатори на организма. Доста често, когато са навреме и на място, те вършат работа, ако основната причина - връзката с Цялото е възстановена поне минимално. Но ако тази връзка е силно пренебрегната, всички лечебни методи дават посредствен резултат или както по-често се случва, заглъхва едно заболяване, за да започне ново още по-тежко. Не се подвеждайте, ако човек се излекува трайно и дълго време остава в добро здравословно състояние. Уроците от живота и кармичното разплащане могат да стават по много разнообразни начини, рядко здравословните проблеми са най-добрият метод.

Всичко това го пиша не за да ви откажа да търсите облекчение на страданията си. Много сериозно трябва да се замислите в какво е коренът на вашите проблеми и дали е принципно възможно някой друг (лекари, лечители) да ги решават вместо вас. Престанете пасивно да очаквате чудото - то ще дойде само ако сте готови (заслужили) за него. Прегледайте ценностната си система, не е ли време да промените доста неща? И най-важното, не очаквайте, че веднъж решили, всичко ще се промени. Запасете се с търпение - повечето ваши недостатъци са трупани в продължение на хилядолетия.

Може би стана повече от година откакто започнах да обмислям допълването на тази глава. Въпросите, на които ми се искаше да се спра са доста и ми беше трудно да ги формулирам кратко и ясно. Но в края на март (2005г.) ми изпратиха книгата на д-р Атанас Гълъбов "Световната конспирация срещу здравето", в която много подробно и аргументирано беше изложено това, което ми се искаше накратко да включа в тази глава. Тъй като не мога да го напиша по-добре, за което правя нисък поклон за смелостта и работата свършена от д-р Гълъбов, реших да ви дам възможност лично да се запознаете с тази изключително важна книга. (Да ми прости д-р Гълъбов своеволието, но освен местата, които той е смятал за важни и ги е подчертал, реших да наблегна допълнително на някои, като съм ги маркирал в червено.) Като причина здравеопазването да се превърне в болестоопазване, д-р Гълъбов смята жаждата за печалби на световните фармацевтични гиганти. Но аз смятам, че основната причина е, че хората са забравили да мислят. Ние сме програмирани, че най-важното в живота са парите и много хора са склонни да омаловажават престъпленията в името на печалбата, независимо от последиците върху собствения им гръб. Един зомбиран човек много трудно осъзнава, че е зомбиран и много трудно може да преодолее програмите заложени в него още от раждането му. Затова по тези въпроси трябва да се говори колкото се може повече и да се обръща вниманието на хората постоянно върху тях, за да започнат да се събуждат и да поемат отговорността за собственото си битие.

Това, което го няма в книгата на д-р Гълъбов, е състоянието на здравната система в България. Смятам, че както е изградена в момента е напълно абсурдна и безсмислена и способства всичко това, за което е писал д-р Гълъбов. Сегашната здравна система е изработена от Лекарския съюз и е изцяло в интерес на медиците. А тези, които трябва да защитават правата на пациентите, за пореден път доказаха, че са само фигуранти за заплати. Какво да се прави - зомбита, които се интересуват само от собствените си печалби. Може ли този, които плаща да е изцяло безгласна буква и да няма право да решава как да се харчат парите му? Според мен има два възможни варианта на този етап: при изградената здравна система да се спира плащането на личния лекар, когато някой от пациентите му се разболее или системата да се преработи на принципа на здравното застраховане и САМО ПАЦИЕНТА ДА МОЖЕ ДА РЕШАВА НА КОГО КОЛКО ДА ПЛАТИ от здравната си сметка. И двата варианта имат много недостатъци, които се пораждат най-много от факта, че хората не мислят. Но събуждането на хората става бавно и много трудно и едва когато поне половината от хората на Земята започнат да мислят, едва тогава ще започне възраждането на истинската медицина.

При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е, вие да обичате, и колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов – Бог, който е във вас е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки като, този заслужава, а този не. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.

В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?

Един много мъдър човек е казал: „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, от тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки, да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.

Както вече съм споменавал в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекува много успешно, всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички заболявания. Специално искам да подчертая, че може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко, но ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден, и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и любовта се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно, не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.

Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем, първо на себе си, правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Т.е., основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание, можем да го променим. А нали трябва да се научим на безкористна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това е на практика, да се обичат и враговете.

Дайте си сметка, колко отблъскващ е един сърдит и подтиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбения човек? А не е ли това най-добрия начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?

Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не, че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалният партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеален партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че, не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.

Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят, дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?

Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това подържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целият свят, стига да има желание за това.

Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите в раздела „В помощ на духовното усъвършенстване”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили родителите, училището и обществото са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто да се опитате да поправите грешката. След когато простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо какви недостатъци имат хората около вас, т.е., първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки (в никакъв случай не си позволявайте да ги броите), а само тренирайте търпението си.

Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов – тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрият начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и те да се научат да обичат безкористно.

Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече тя ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която подтиска добрите ни желания. Унищожаването на тази подтискаща ни енергия е възможно само с любовта. Затова когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките й форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!


СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

   Семейството е един от основните плацдарми където се осъществява човешката еволюция. Основна цел на еволюцията е да направи индивидите хармонични и уравновесени. Главният инструмент за постигането на тази цел е принципът на причината и следствието или кармичният закон. Казано с по-прости думи, събират се хора с остри ръбове и влизат в конфликти до тогава, докато острите ръбове се загладят и хората престанат да си причиняват рани. Този процес продължава много животи и единствения начин да го съкратим е да започнем съзнателно да се променяме. Голямото препятствие в този процес е принципа "или-или" (например: или аз, или той (тя) и той трябва да бъде заменен с принципа: "и вълка сит и агнето цяло". Това става като обуздаваме гордостта си и винаги търсим компромисно решение. Точно процеса на търсене на средната точка (златния път) изгражда в нас уравновесеност и ускорява еволюцията ни - ако няма търсене еволюцията се забавя много, защото се носим по течението без цел и посока. Както съм споменавал многократно, насоченото внимание, осъзнаването, насочва енергия, чийто допълнителен импулс ускорява процесите и е важно това да е постоянно, а не епизодично събитие. Разбира се, много е лесно да вдигнете рамене и да се примирите със закона на кармата, но не забравяйте, че съществува и принципа на свободния избор и той не влиза в конфликт и противоречие с кармата - и двата принципа действат паралелно, точно както би трябвало да е в хармоничното семейство - в постоянен разумен компромис. Насочвам вниманието основно към семейството, доколкото основната тема на тази глава е отношението между мъжа и жената, но това касае всички човешки отношения.

Всички хора си мечтаят да намерят своята идеална половинка, но още при първите конфликти бързат да си направят извода, че отново са се заблудили. И така от цвят на цвят. Но да припомня, всички по произход сме братя и сестри, следователно в произхода ни е заложено да имаме хармонични отношения с всеки един. Следователно, след като има привличане и желание от двете страни, винаги могат да се постигнат хармонични отношения. Идеалната половинка съществува, но не винаги е най-важния за нас човек - често ни подкрепя без да отдаваме голямо значение на това, но и често отработва кармични задължения далеч от нас. Така че никога не забравяйте, че не идваме в материалния свят на почивка и за живот в удоволствия, а идваме в страдания да премахваме свои недостатъци. Ако забравяме това страданията са огромни, защото ни се струва, че не заслужаваме всичко, което се случва с нас. Но ако приемаме проблемите си като нормални и се стремим да ги преодоляваме, то те винаги ни се струват незначителни.

През хилядолетията са се оформили определени стереотипи на поведение (възгледи, шаблонни представи, какво представлява мъжът или жената), които определят човешките взаимоотношения. Вероятно тези стереотипи в бъдеще ще се променят много, но засега са водещи в човешките взаимоотношения. Колкото са хората, толкова са и различните варианти, но условно ще ги разделя на два типа: в представата на всички мъжът трябва да бъде силен, решителен, смел и т.н. Жената трябва да бъде слаба, нежна, кротка и т.н. На всеки му се иска да отговаря на тези стереотипи, но почти винаги открива, че вътрешните му дадености в някои отношения се разминават с желаното. Това поражда голямо вътрешно противоречие и външни конфликти. Искам да подчертая, че няма никакво значение дали тези стереотипи са правилни или неправилни, много по-важно е нашето отношение към тях и какво влияние оказват на нашето поведение, определят собственото самоуважение и отношението ни към другите. Например, ако един мъж не е уважаван като такъв, ако се подтиска и пренебрегва, той влиза в конфликт с представата си, какъв трябва да бъде. Това води до комплекси, ниско самочувствие, депресия, намалява сексуалното желание и много други такива. Отначало започва да се чувства неприятно в къщи, започва под различни предлози да си намира работа навън, ходи за риба или по кръчми с приятели - и в крайна сметка се алкохолизира. Жената забелязвайки все по-честите му отсъствия, започва да се страхува, че не е обичана, губи чувството си за сигурност и става още по-досадна. Обратното, историята помни много случаи, когато мъже са ставали велики, основно благодарение подкрепата на жена си. Затова, жени, ако искате да имате добро семейство, не се поддавайте на честолюбието си да бъдете "по" и "най", а подкрепяйте стереотипа на мъжа да бъде мъж, дори и да сте недоволни от някои черти в характера му - не се опитвайте да го преправяте според суетата си. Също така много е важно да помните, че тези стереотипи действат в подсъзнанието и рядко осъзнаваме тяхното истинско значение.

Жени, вашата сила е във вашата слабост. Не се правете на мъжки момичета - така отблъсквате мъжете. Във всеки един мъж е заложен стереотипа да бъде защитник - дайте му възможност да се почувства такъв. Подчертавайте и подкрепяйте по всякакъв начин мъжкото в него. Например, избийте си от главата, че мъжът е длъжен да изпълнява някакви задължения. Никой не е длъжен нищо. Научете се да го МОЛИТЕ за всичко, което искате да свърши или да ви помогне. Така постигате едновременно две цели: подчертавате и издигате неговия авторитет и същевременно ще получавате много по-голяма помощ, защото в мъжете има заложен принципа за ненамеса в работите на другите и те рядко проявяват самоинициатива да помагат, особено ако жените проявяват недоволство и упрекват постоянно - тогава това се приема като насилие и се прави с неудоволствие. Когато си поставите за цел, в ежедневието можете да намерите хиляди начини да подкрепите мъжкото самочувствие. Също така, интересувайте се от какво има нужда мъжът до вас - много често потребностите му се различават от това, което си мислите, че му е нужно. Не злоупотребявайте с използването на мъжа като кошче за душевни отпадъци. Редувайте го с приятелките си, те са по-подходящи за целта. Не се подавайте на високомерието и суетата си да командвате мъжа - ако той е нерешителен, не е ли ваша вината за това?

Искам да кажа на жените, че те биха се чувствали много по-добре, много повече истински жени, до един истински мъж - мъж, който не е комплексиран, подтиснат и с чувството за малоценност. Ако наистина искате това, преборете се със суетното желание, да докажете на себе си и на другите, че сте голямата работа, като се качите на главата на някого. Постигането на нещо чрез инат не е нещо положително, а само показва, че човека до вас ви обича повече отколкото вие него. А това не е нещо, с което можете да се гордеете. Не наказвайте и не отмъщавайте - това са най-бързите начини да отвратите партньора си от себе си. От вас и от вашето желание зависи мъжът да бъде истински. Ако наистина желаете това, винаги можете да отгледате дори и малкото зародишче в него, докато израсте и укрепне. Създайте мъжа на вашите мечти. И не си въобразявайте, че това не е ваша работа. Опитайте и не се отказвайте при първите неуспехи.

Мъже, жените около вас се нуждаят страшно много от вашето добронамерено внимание - да го проявите има хиляди начини. Търсете и експериментирайте. Не се ограничавайте само с няколко жеста. Но не превръщайте жената в проститутка като й давате постоянно пари и скъпи подаръци. Особено е важно да изслушвате жената - като изприказва това, което я подтиска, тя се разтоварва от психологическото напрежение. Активното внимание е в основата на семейния мир. Пазете мъжкото си достойнство, научете се понякога да казвате "не" и давайте на жената необходимата й сигурност. Това, за съжаление, е лесно като пожелание, но на практика се осъществява трудно, защото в повечето случаи, липсва модел на подражание и всички ние допускаме същите грешки, каквито са допускали и нашите родители.

В началото, още в стадия на запознанството, е важно да се преодолее стереотипа, че мъжът трябва да бъде активния. Ако искате да имате добра основа за хармонични отношения избягвайте ситуациите "един бяга, а друг го гони". Търсете взаимното привличане. Не се връзвайте на нечия влюбеност, това може да гъделичка вашата суета, но много скоро ще ви стане досадно. Много е по-важно да обичате, отколкото да ви обичат. Затова не допускайте несподелена любов, независимо от крайния резултат, споделете я, без да насилвате да ви отвърнат със същото. Така благоприятното развитие е много по-вероятно, отколкото да таите всичко в себе си.

В човешките взаимоотношения често се получават доста противоречиви ситуации. По принцип, не е желателно да се доверявате сляпо на думите на партньора си, много е по-важно да съдите по делата. Но следете себе си, да не би да превърнете желаното във въображаема действителност. От друга страна, доверието е в основата на човешките взаимоотношения. Ако нямате доверие на човека до вас, това не е трезва преценка, а самолюбие. Затова е по-добре да свикнете с мисълта, че могат да имат нечестни помисли (все пак ние сме несъвършени хора, а и не се знае, какви кармични задачи сте си избрали за решаване), отколкото да се пържите на постоянното съмнение. Всичко зависи от конкретната ситуация. Но ако конфликтите и напрежението в отношенията са много рядко явление, много по-малка е вероятността да бъде излъгано вашето доверие. Затова постоянно ТЪРСЕТЕ как да подобрявате и хармонизирате отношенията си. Не се оставяйте на течението на ежедневието.

МАЛКО ИСТОРИЯ