Тук ще се опитам да ви запозная, съвсем накратко, с моята представа за историята на човечеството. Както и в цялата книга нямам претенциите за достоверност и точност – аз така виждам и разбирам нещата

Тук ще се опитам да ви запозная, съвсем накратко, с моята представа за историята на човечеството. Както и в цялата книга нямам претенциите за достоверност и точност – аз така виждам и разбирам нещата.

Следващата по време раса – черната – е обитавала потънал преди милиони години континент, известен днес под името Лемурия. След потъването му черната раса се е разселила по Средна и Южна Африка, Южна Индия и Австралия.

Бялата раса е най-млада в исторически план – обитавала е континент, известен ни като Атлантида. Не съм убеден, че всички части на тези “потънали” континенти са под повърхността на океана. След време, ако ледовете се стопят или стане възможно проучването на това, което е скрито под тях, Гренландия може да се окаже, че е била част от Атлантида, а под ледовете на Антрактида могат да бъдат открити останки от другите, по-стари раси.

Потъването на Атлантида е започнало преди 800 000 години. Като всеки геологичен процес от такъв голям мащаб е протичал бавно, в продължение на много хиляди години. Това, което знаем от Платон за гибелта на Атлантида преди 12 000 години е потъването на един сравнително малък остров, на който са били последните останки от класическата атлантска цивилизация. Останалите атланти хиляди години по-рано са се разселвали на малки групи в три основни направления: в посока от север на юг през двата американски континента, където след смесване с останките от жълтата раса създават основата за централно и южноамериканските цивилизации. Второто направление е през Европа в Северна Африка, където смесването с черната раса е създало благоприятни условия за възникването на Египетската цивилизация. И третото направление – през Европа и Сибир към Хималаите. Вече отдавна е известно, че когато група (хора или животни) останат продължително генетически чисти, силно намалява способността им за възпроизводство. По тази причина трите раси живеейки сравнително изолирано една от друга, са регресирали и със силно намаляло население. С увеличаването на контактите между расите се създават благоприятни условия за смесването на гените им. Това променя темперамента и жизнената енергия на новите поколения. Старите расови типове са хора пасивно-съзерцателни, с липса на изявени амбиции, занимаващи се ограничено със земеделие, изхранващи се предимно с естествените продукти на природата. Новите смесени расови типове са вече с много по-активно отношение към всичко и особено силно се е отразило това на взривното увеличаване броя на населението в смесените райони. Там където се срещат две раси – в Южна Америка и Северна Африка, жизнения импулс не е бил много силен и по-късно създадените цивилизации се оказват нетрайни, ставайки отново пасивно-съзерцателни и претопени или унищожени от по-жизненоагресивните. Прави впечатление, че черната и жълтата раса са трудно съвместими. В продължение на милиони години са общували там където са били съседи – между Индия и Индокитай и в Малайзия и Австралия – но това не се е отразило особено на смесването им. И дори днес, в съвременния свят, представители на тези раси рядко създават смесени семейни двойки.

Срещата на трите раси в Азия, около Хималаите, може да бъде оприличена на жизнен взрив. Огромната жизненост на тази тройна смес е дала всестранно отражение на новите поколения. Както вече споменах, от хора пасивно-съзерцателни, каквито са били дедите им, са се превърнали в тяхната противоположност – агресивно-нападателни. За тази промяна своето влияние е оказало и смяната на начина на хранене. От преобладаващо вегетарианска храна са преминали към преобладаващо животински продукти. Месните и млечни продукти са се наложили като висококалорийни, успяващи да заситят бързо увеличаващото се население. От тук тръгва и основната промяна на бита на новите поколения. Растителното хранене е възможно при благоприятни климатични условия, защото старите поколения не са правили запаси за неблагоприятните сезони, както се прави днес. И за това са обитавали само благоприятните климатични зони. С преминаването към месна храна племената са станали свободни и са започнали да се придвижват в търсенето на по-изобилна паша за стадата си, като естествено са предпочитали сухоземните маршрути. Този процес е продължил с неотслабващи темпове много хиляди години. Роящите се родове са се насочвали преобладаващо на запад, привлечени от безкрайните степи. За това благоприятства и родово-племенната организация. Непрестанни вълни от нови преселници са преброждали цяла Евразия. На местата където е имало добри условия и изобилна паша са се установявали за постоянно.

В този първоизвор на преобладаващата част от човечеството са се обособили и нашите предци – прабългарите. Въпреки непрекъснатото им движение, те са имали и постоянни селища, които са се намирали в областта на Северен Тибет, днешен Западен Китай. Българите са част от голяма общност от сродни племена, обитавали огромна територия – от Корея до Каспийско море и от езерото Байкал до бреговете на Индийския океан (Персийския залив). Били са известни под общото название хунори. Всички те поради еднаквия начин на живот и поради все още съхранената почит към родовата йерархия са поддържали много стабилно племенно обединение, което е играело ролята на силна държавна власт. Били са народ от воини, защото всички са се придвижвали заедно. Децата са обучавани от най-ранна възраст, без да ги делят по пол. При нападение над селището, при отсъствие на основната войска, защитници са ставали всички: деца, жени, старци и са се справяли много успешно. Били са безмилостни към посрещащите ги с оръжие в ръка, а към останалите са били много снизходителни, дори са ги приобщавали като равноправни в племето, а това е способствало за още по-голямо генетично разнообразие. Имали са много висока духовна култура. Духовната мъдрост се е ценяла много и всички според интересите и способностите си са минавали някакво обучение. Всички по-късни цивилизации са били повлияни в някаква степен от тази култура. Пряко я е наследил древен Китай, древните перси, шумери и асирийци.

При тези обстоятелства, преди около 35 000 години се е обособила първата българска държава. Имала е силна централна власт, но без абсолютно единовластие – основна роля в управлението е играел Съветът на старейшините.

От тези времена в пустините на Западен Китай е останал скрит под пясъците древен град, част от който вече е разкрита, но едва ли скоро ще стигне до света информация от направените открития. Китайците много трудно ще признаят съществуването на по-древна цивилизация от тяхната. Ако все пак до там стигнат международни екипи, може да стане явна връзката ни с тези древни останки – при откриването на останки от писменост, може да бъде намерено сходство между нея и писмеността, известна ни като глаголица.

Тук ще трябва да направя отклонение – Кирил и Методий са действителните автори на азбуката, наречена кирилица (а не както някои допускат – Климент Охридски). Кирилицата е написана под силния натиск на гръцките владици (фактическите началници на двамата братя), тя е приспособената за българския език гръцка азбука. Гърците са превъзнасяли своята азбука за свещена, а глаголицата са обявили за варварска. Когато двамата братя заминават за Моравия и се освобождават от надзора на владиците, отново се връщат към глаголицата.

Миграцията на българският народ е преобладаващо на запад, въпреки че отделни племена са се насочили и на изток към Корея и Япония. В Северна Япония са останали малобройни останки от древен народ наречени ойни, които според преданията на самите японци са коренно население, а самите те са дошли от юг. Не твърдя, че ойните са точно от прабългарски корен, но вероятно са хунори.

Историята на по-късните български държави е известна в общи линии. Първоначално за кратко е съществувала българска държава на територията на днешен Казахстан и териториите на околните по-малки републики. След това основните селища са били преместени още по на запад, като са обособени два основни центъра: Кавказки – територията между Черно и Каспийско море и Волжки – обширните равнини по средното и долното течение на река Волга (Волжка България, по времето на Сталин прекръстена на Татарстан). Освен тези постоянни в продължение на много векове територии, по традиция българската конница с част от населението е обикаляла много обширни територии и е достигала до Западна Европа, като е създавала много сериозни проблеми на Римската империя. Многократно е прегазвала и Балканския полуостров, а от началото на Новата ера (Първи век) са го завладели трайно. По стара традиция в ново завладени територии са изпращали покорено население от територии, където поради своята многобройност е възможно да представляват опасност при размирици – в случая това са били славяни от териториите на днешните Украйна и Белорусия. Като фактически васали те са имали задачата да охраняват завоюваната територия. Славяните не са били много добри воини, а и не са били мотивирани много за това и често са губели властта – явно на тях им е било все едно на кого ще служат – на българите или на римляните. Многократно българската конница е прекосявала Дунава за да възстановява властта на българите. И това продължава докато Кубрат е решил да засели за постоянно българи на полуострова. Изпраща тук сина си Аспарух с войската му и семействата им. Останалата българска история ви е добре позната.

В заключение мога да кажа само, че по своя произход българите са в родство с по-голямата част от народите на Земята. Този космополитизъм ни задължава да работим за намаляването на противоречията между народите.

Когато един индивид отбележи трайна тенденция в дейността му да преобладават резултати, които произвеждат хармония (добро), тогава като общополезен се засилват енергийните му възможности (посещава го Светия Дух) и колкото е по-полезен за общата кауза, толкова се увеличават и свръхестествените му способности.

В този смисъл ще се опитам да заостря вашето внимание върху способността ви да произвеждате зло, като отговаряте на злото със зло. Ето три много показателни примера: Когато тълпата убива Св. Стефан с камъни, последната му мисъл е: "Прости им Господи, те не знаят какво правят".

В живота на Учителя Петър Дънов има един такъв епизод. Един ден, когато бил в обкръжението само на няколко от своите ученици, той ги предупреждава категорично, каквото и да стане в следващия момент, в никакъв случай да не се намесват. Влиза някакъв огромен българин и под претекста, че Учителя е объркал живота на някого си, го потрошава от бой. След излизането му Учителя успява само да промълви: "На Рила". Изнасят го на носилка в планината и почти цяла седмица не е било ясно, ще оживее ли.

Животът на Исус Христос и особено последните му дни в материалния свят са добре известни. Всичко е било една голяма гавра, отделно са огромните физически страдания причинени от измъчващите го войници и след това на кръста.

Тези хора са имали огромни енергийни възможности и са ги осъзнавали, и са могли да ги управляват много добре. Достатъчно е било през ума им да мине мисълта: "Ах, твойта...", и от мъчителите им няма да остане и мокро място. Сега сериозно се замислете какво е необходимо на един човек, за да изтърпи всичко това без да злоупотреби с възможностите си (да прогони няколко досадни мухи). Безкрайната любов и стабилните знания, които изграждат убедеността, че тези хора (мъчителите), поради своето несъвършенство не могат да постъпват по друг начин. Нима не е абсурдно цял живот да проповядваш не насилие и любов, а накрая да отговориш на насилието с насилие.

Ще кажете, че тези изпити са за много извисени същества. Да, вярно е. Но пред всеки от нас стои проблемът за ненасилието И докато стигнем до толкова тежък изпит, ще преминем през хиляди такива, много по-леки - и ще трябва да ги издържим, защото няма движение нагоре без еволюция. Така че, гответе се. Този изпит е винаги на дневен ред.

НЯКОЛКО ЕЛЕМЕНТАРНИ ИСТИНИ
Ще се опитам да направя кратко обобщение на най-важното дотук.

Вписването на един човек в битието, неговото ежедневие, щастие и нещастие, зависят от мирогледа му и доколко е адекватен на действителността. Ако един човек допуска съществуването на Бог, то би следвало в мирогледа му да съществуват следните опорни точки:

Бог е всичко съществуващо. Не съществува нищо извън Него. Всичко е един гигантски организъм – живо същество е Земята, Слънчевата система и т. н. Следователно, всички ние сме части от Него и като такива сме вечни като своя Създател. Бог е баща (създател) на всичко съществуващо, следователно, всички хора са братя и сестри. От това следствие произлиза задължението ни да се опитваме да бъдем еднакво доброжелателни към всички, без изключение. Дори това да е трудно за реализиране, защото хората са много различни едни от други, трябва постоянно да се стремим да го постигаме. Нещо повече, наши братя и сестри са всички съставки на природата, дори и малките мравки и тревички, и те заслужават пълноправно нашето внимание и любов. Заслужават да се грижим за тях и да избягваме безсмисленото унищожаване, само защото са по-нисши или не са ни симпатични. Лошото отношение към хората и природата е лошо отношение към Бога.

В битието всичко съществува благодарение на хармонията и взаимната търпимост – божествената любов. Следователно, най-голям междуличностен проблем между хората създава гордостта или както е определена в християнството, като най-страшния от седемте смъртни гряха. Следователно, нашите усилия за създаването на хармония между хората, трябва да са насочени в две основни посоки: изработване на доброжелателно отношение КЪМ ВСИЧКИ БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ и обуздаване на собствената си гордост.

Като създадени по образ и подобие божие, ние сме дарени с всички възможности на Бог, но тъй като сме многократно по-малки от Него, и нашата сила е толкова пъти по-слаба и в преобладаващите случаи е недостатъчна за незабавен и очевиден резултат. Това създава илюзията, че нашите мисли са си само наши и не касаят никого. Но мислите ни са енергия и неминуемо предизвикват някакви промени и въздействия, тези въздействия имат свойството да се натрупват и да дават значителен резултат, но много рядко ни се случва да съобразим, че причинителите сме ние. Затова трябва да се научим да бъдем отговорни за мислите и чувствата си – това е още една причина да бъдем доброжелателни към всичко съществуващо. Колективните мисъл-форми влияят на Земята като цяло, а в известна степен на цялата Слънчева система.

От хилядолетия се е наложило мнението, че света е хаотичен, т.е. непредсказуем – събитията са напълно случайни. Но ако съществува Бог и Той е съвършен и хармоничен, ако всичко съществуващо е част от Него – т.е. е взаимосвързано и взаимозависимо - възможно ли е да съществува случайност? Колкото повече хора осъзнаят този факт, толкова повече ще започнат да мислят, т.е. ще започнат да търсят причините предизвикали “случайността”.

От божествена гледна точка, ценността на един човек се определя от делата му, т.е. какво допринася за развитието на хората около него. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и пълномощията (способностите) му. Много хора живеят с убеждението, че имат много способности и знания, но ако са само пасивни мечтатели, ако смятат, че другите хора не заслужават усилията им, дори и да имат някакви знания и способност, те ще атрофират, ако не се ползват за общо благо (в служба на Бога).

Много важно е хората да свикнат с мисълта, че всички са канали към и от Бога, т.е. защото всички сме части от Бога, всички сме негови инструменти при реализиране на Неговите планове. Всичко зависи от придобитите от конкретния човек качества, способности и реализирани интереси в определени области. Като аналогия, всеки един човек може да бъде оприличен на светлинен филтър (цветно стъкло). Всеки е с различна степен на прозрачност и различно оцветяване, някои процеждат едвам-едвам, други са едноцветни. Най-добре би било да сме напълно прозрачни, за да не ограничаваме и изкривяваме божествената светлина, но за сега само се стремим да го постигнем. Така, между другото, Бог винаги намира начин да пробута своите идеи, така между другото, които да доведат до реализиране на неговия План. Така всеки един човек е едновременно и ученик и учител по отношение на другите хора – не се учи само този глупак, който си въобрази, че знае много повече от останалите хора.

Моля всички да простят несъвършенствата ми като индивидуалност, които се отразяват неминуемо и на написаното. Може да се каже, че съм едно несъвършено огледало, върху което се отразява действителността. За вас остава грижата да се вгледате в живота и да откриете моите пропуски и грешки. Всичко това съм описал благодарение на осъзнаването на Всеобщото единство. И аз не съм Цялото, а само негова микроскопична частица. Затова, освен за дефектите и недостатъците на написаното, не отговарям за нищо друго - само те са лично мои.

Можеше да развия философията на Всеобщото единство, без да давам подробности за съществуването на паралелните светове. Така поднесени, разсъжденията ми щяха да са много по-достъпни, но пък по-слабо убедителни, поради ясната липса на някои части от всеобщата картина на света. Затова предпочитам бурната атака на не приемане и отричане в началото, а след години, когато първоначалната емоция отшуми, и започне осмислянето на нещата, къде съзнателно или подсъзнателно, всичко постепенно ще си отиде на мястото. Целта, която съм си поставил не е да оригиналнича, а да събера на едно място, в една що годе пълна схема, действителността около нас, като съм се старал и винаги ще се старая, всичко да е колкото може по-разбираемо. С всичко това не искам да кажа, че напълно съм изчерпил описаните теми, нито че описанието на битието е завършено. Според мен, по-подробно изложение в повечето случаи ще отблъсква мимолетното любопитство. А на тези, които сериозно се интересуват от тези въпроси, с радост ще отделя необходимото време, за да отговоря, доколкото мога, на въпросите им. И пак повтарям, ако срещнете проблеми и не сте съгласни с нещо, не бързайте да обвинявате само мен, опитайте се и вие да положите някакви усилия, за да стигнете до смисъла.

Всяко правило си има изключение. Повечето хора ще възприемат това заявление като опит да оправдая заблужденията си. Но това е само напомняне, че става въпрос за един от основните закони на битието и благодарение на него, съществува безкрайното разнообразие. От друга страна, съвсем логично е съществуването на този принцип в една система, в която липсват абсолютни стойности, с изключение на една - Цялото.

Пукната стотинка не струва написаното от мен, ако никой не намери нещо полезно за себе си.

Най-общо, смисълът на битието е вечен кръговрат. Кръговратът се осъществява между два полюса - плюса е реда, Върховния Абсолют, съвършенството. Другия полюс (минуса) е хаоса. Ако си представим Върховния Абсолют като едно слънце, което постоянно излъчва енергия, тази енергия по закона на ентропията "изстива" все повече и повече, и се превръща във все по-груба материя. За да е възможен този вечен процес, трябва да има обратно движение. То се осъществява чрез волеви устрем за усъвършенстване - едно безкрайно модифициране и изчистване на дисхармоничните съставки: минералите се превръщат в почва, почвата - в растение, растението - в животно, животното - в човек, човекът - в ангел, ангелът - в архангел, архангела - в Бог и т.н. докато се влее във Върховния Абсолют. И отново надолу.

Определено. При етапа за обособяване на Аза, е било дадено правилото: Око за око, зъб за зъб. Навързват се огромно число причинно следствени (кармични) връзки, които с течение на времето не намаляват, а се засилват. Необходимо било да се прекъсне това падение по някакъв начин. Всеки, който се е интересувал от древните методи на лечение, знае че кармичните заболявания могат да се лекуват само ако лечителят приеме кармичните последици на себе си. Когато става въпрос за масова карма, тя може да се поеме само от създателя (ръководителя) на съответното общество. Но тъй като процеса на падението засяга цялото човечество, наложило се Христос (Бога, създателя на Слънчевата система) да поеме кармата на хората върху себе си, за да обърне развитието във възходяща посока. И ето вече 2000 години наблюдаваме ефекта от саможертвата на Христос - постепенно отмъстителността намалява все повече. Ако обърнете внимание, ще забележите, че целият живот на Исус Христос е подчинен на тази задача.

Твърдението на библията е много точно. А това твърдение съществува в преданията на много народи по цялата земя, включително и в "не цивилизовани" племена по островите на Тихия океан. Друг е въпроса, кой от каква гледна точка го критикува. В древността материята е била определяна със следните понятия: земя, вода, въздух, които са съответно агрегатните състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Според съвременните понятия материалното тяло на човека се състои от твърди елементи и течности. А според древните понятия от земя и вода - смесени се превръщат в кал. Тук има известна неточност, в човешкия организъм има и някакво количество газове. Така че, най-точно би било да се каже, човек е създаден от газирана кал, но такава дума така и не била обособена като отделно понятие, дали защото не са знаели нашите прадеди за наличието на газове (въздух)? Трябва да се има в предвид, че от лицето на земята са изчезнали няколко земни цивилизации, всяка от които, е имала по-високо ниво на развитие от съвременните постижения.

Самото Възкресение е добило такава висока стойност поради превъзнасянето от страна на църквата, като най-убедителното доказателство за Божествения произход. В действителност, това е обичайно явление за индивидите, посветили се всеотдайно на общото спасение. В тибетските манастири има отбелязани десетки такива случаи, когато на третия ден тялото на починал се дематериализира взривно, преминавайки през етапа светлина. По тази причина е останало изображението на Христос върху плащаницата, с която е бил повит. Тази е една от причините, която кара будистите да изчакват три дни, преди да кремират тялото на починалия. За църквата този факт става толкова по-значителен, колкото повече тя отрича причинно-следствената връзка и вечния живот за всички.