Философски факултет, катедра "История на философията"



страница12/13
Дата25.07.2016
Размер3.02 Mb.
#5082
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Дедукция:
Правило: „Всички бобчета от тази чанта са бели“.

Случай: „Тези бобчета са от тази чанта“.

Резултат: „Тези бобчета са бели“.
Индукция:
Случай: „Тези бобчета са от тази чанта“.

Резултат: „Тези бобчета са бели“.

Правило: „Всички бобчета от тази чанта са бели“.
Хипотеза (Абдукция):
Правило: „Всички бобчета от тази чанта са бели“.

Резултат: „Тези бобчета са бели“.

Случай: „Тези бобчета са от тази чанта” (CP 2.623).


256 В „Логика на извличането на история от древни документи“ (фрагментът „Логика на историята“)Пърс определя шест правила, чрез които можем успешно да защитим своята хипотеза:

1.Нашата хипотеза трябва да обясни всички засегнати факти;

2.Първата ни хипотеза трябва да бъде, че основните свидетелства са верни- тя не трябва да се изоставя, докато не бъде напълно отречена;

3.Ние предпочитаме една хипотеза пред друга предвид по-голямата вероятност тя да е вярна;

4.Всеки проблем трябва да се проверява отделно;

5.Когато се съмняваме в точността на избора си, ние трябва да търсим още факти;



6.Трябва да се спазва икономията на изследването (СР 7.225-230).

257 СР 6.612.

258 СР 7.198.

259 СР 6.485.

260Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, pp. 193-4.

261Ibid., pp. 198-9.

262 Един допълнителен проблем, възникващ при разглеждането психологическата концепция на Джеймс, е този за бихейвиоризма. Акцентирането на навика и отричането субстанциалността на душата правят тази концепция да изглежда твърде близка до идеите на психолозите Уотсън и Скинър. Това виждане обаче е погрешно. Джеймс не разбира личността в термините на бихейвиоризма. Той е психологът, който първи говори за трите типа Аз- действително, социално и идеално. Освен това Джеймс не отрича изцяло интроспективната психология- дори той смята, че интроспективното наблюдение трябва да бъде използвано. Влиянието на Джеймс в психологията в никакъв случай не е обвързано със създаването на школа- той не е близък нито на психоанализата, нито на бихейвиоризма, нито на появилата се по-късно във времето когнитивна психология. Експерименталистките възгледи на Уотсън не само не произтичат от, но дори полемизират с психологията на Уилям Джеймс. Аз лично бих направил паралел с хуманистичната психология, но, разбира се, по-скоро Джеймсовата философия е тази, която заслужава името „хуманистична“.

263 Джэмс, Уилям. Психологiя, с 412-413.

264Пак там, с 408. Въпреки това в началото той заявява: „Като непосредствени условия, определящи състоянието на съзнанието, служат известни процеси в мозъчните полукълба“ (с 4).

265 Пърс заявява от своя страна, че психологията е „представа за това как умът функционира, развива се и запада, заедно с обяснението на всичко това чрез движението и промените на мозъка (СР 8.303).

266Пърс нарича психологията „психогнозия“. Тя изучава ума, а не толкова съзнанието, последното е просто „нещо“ (СP 7.365). Пърс нарича интроспективната психология „старата лъжлива психология“ (СP 7.376).

267 Джэмс, Уилям . Психологiя, с 1.

268 По това време двете думи означават едно и също.

269 Той прави сравнение със спусъка на арбалета.

270 Както е при призмата и светлината.

271 Джэмс, Уилям . Психологiя , с 170.

272Това е позиция, която Джеймс не заема с пълна увереност, и дори в последните си години признава, че е била погрешна.

273Лок, Хюм.

274 Джэмс, Уилям . Психологiя , с 133-145.

275 РРО 413.

276 Тук трябва да се посочи Спенсъровото изказване, че същността на душевния живот се състои в приспособяването на вътрешните отношения към външните.

277Дали има такава замяна е спорен въпрос, но аз в следващата глава, разглеждайки концепцията за „чистия опит“ по-подробно, ще покажа, че изглежда по-възможно тя действително да отстъпва мястото си на един „панпсихизъм“- разглеждането на цялата вселена като изтъкана от обекти, съществуващи в едно огромно съзнание, обясняваща възможността за преодоляването (по мистичен начин) ограниченията на времето и пространството. По време на наркотичните състояния (Джеймс прави експеримент със себе си) човек усеща „битието изобщо“- James, William. Principles of Psychology, vol. 1, p. 273).

278Джэмс, Уилям . Психологiя, с 3.

279Пак там, с 13.

280James, William. Principles of Psychology , vol 1, p. 224.

281James, William. Are We Automata? n. 7

URL: http://psychclassics.yorku.ca/James/automata.htm.



282Джэмс, Уилям. Психологiя, с 267.

283Пак там, с 310.

284James, William. Principles of Psychology, vol. 1, p. 285.

285И не само релацията възприятие-понятие, но и възприятие-действие: концепцията за „рефлексната дъга“ се опира на убеждението, че всяко усещане завършва с действие. Пол Конкин дава като пример компютър (мозъкът), който е програмиран от сетивата. Дюи и Мийд също приемат това разбиране- то става отличително за прагматизма (Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 281).

286 WWJ 2. 1020.

287James, William. Are We Automata? pp 1-4. URL:http://psychclassics.yorku.ca/James/automata.htm

288James, William. Principles of Psychology, vol. 1, p. 131.

289 Suber, Peter. The Paradox of Liberation, n. 3.

URL: http://www.earlham.edu/~peters/writing/liber.htm#Footnote_3



290 Пърс прави обстоен преглед на „Принципите“, започвайки с думите, че мисълта на Джеймс е „оригинална и нова“. Пърс обаче прави няколко критични забележки: наистина ли всяка мисъл е „нечия“? Не може ли мисълта да се разглежда без притежател? Също така е абсурдно да се каже, че две идеи не могат да бъдат еднакви- нали нашето знание за цели числа е същото, както вчера, пита той. Идеята, че ние се запознаваме с нещата чрез чувствата си е „лоша метафизика“- чувствата са безразлични. Ние се „запознаваме“ с нещата чрез реакциите си с тях (СР 8.55-90). Тези три критики добре показват различията във философските възгледи на двамата прагматисти. Това показва, че и в експерименталната психология могат да бъдат въвеждани чисто философски убеждения; психологията на Джеймс не съществува изолирано от неговия прагматизъм.

291 WWJ 1. 1080.

292 П 27-31.

293 П 28.

294 РРО 462-3.

295 РРО 463-5. Към тях Джеймс добавя “съществуване a se”, “простота”, “необходимост”, “превъзходство спрямо вътрешното многобразие и изменчивостта на крайните същества”, “отсъствието в него на вътрешни различия между битие и дейност, субстанция и акциденция, потенция и актуалност”, “безкрайност”, “личност”, “отношение към злото”, “самодостатъчността, любовта му към самия себе си и щастието му в самия себе си”.

296 РРО 466.

297 “Необходимост“ означава „твоят път е блокиран във всички направления, освен в едно“, а „субстанция“- „ще се появи определена група от усещания“(WWJ 2. 1013-4).

298Понякога се превежда като „воля да се вярва“- всъщност е трудно да се направи точен превод, защото Джеймс има предвид и готовността, и влечението, и порива, и стремежа, и желанието да се вярва.

299 WWJ 1. 524-7.

300Томас Хъксли нарича вярата в религиозна догма, за която няма рационални доказателства, „най-ниското дъно на неморалността“. Клифърд също отрича такава вяра. Джеймс подчертава, че дори те двамата имат склонността да търсят доказателства в своя полза.

301Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, p. 208.

302Всяка теория може да се превърне в „жива“ хипотеза за нас, ако ни засяга лично- днес например креационистите в САЩ наблягат именно на това в спора си с еволюционистите.

303 WWJ 1. 458-9.

304 Според О’Конъл в есето на Джеймс се усеща влиянието на Блез Паскал. О’Конъл се позовава на Джон Хик, според когото Джеймс ни представя нещо подобно на "облога" на Паскал- по-добре да вярваме на собствен риск, отколкото да се усъмним и да "изпуснем" истината (O’Connell, Robert. William James on the Courage to Believe, pp. 53-5).

305 WWJ 1. 463.

306 WWJ 1. 464.

307 WWJ 1. 468.

308WWJ 1. 472-4. В писмо до Х. Келън от 1907 г. Джеймс обяснява, че вярата може не да променя фактите, а начинът, по който те биват осмисляни (O’Connell, Robert. William James on the Courage to Believe, p. 167). Това твърдение обаче остава "самотно" не само защото Джеймс не доразвива тази своя идея, но и защото по този начин не може да се реши въпросът, какво следва, след като сме осмислили фактите по друг начин? Много по-важна е идеята, че в определена житейска ситуация вярата може да "създаде" желаният факт.

309Ралф Пери обяснява есето „Воля за вяра“ като един опит на Джеймс да формулира правило за легитимно вярване( Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, p. 215). Що се отнася до науката, то напълно е обоснована идеята на американския прагматист, че в нея понякога е нужно да се приеме риска на вярването (като пример може да се посочи началния стадий на еволюционната теория, която няма много доказателства на своя страна).

310 Защитниците на доктрината за свободната воля, противопоставящи се на калвинизма, респективно на Джонатан Едуардс.

311Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, pp. 302-9.

312„Джеймс терапевтично прави валидна вярата в Бог, но не указва ясни средства за валидизиране вярата в самия Бог“, заявява Конкин (ibid., p. 302.)

313Ibid., p. 394.

314 О'Конъл пита, как може "духовният героизъм", за който пледира Джеймс в етическите си произведения, да бъде интерпретиран като "подкана към произвол" („wishful thinking“) (O’Connell, Robert. William James on the Courage to Believe, p. 149). Въпреки това си изказване, този изследовател на Джеймс е убеден, че поне в това есе прагматизмът отстъпва на волунтаризма (ibid., p. 208); твърдението на Джеймс, че вярата може да "сътвори" факта, отслабва цялостната му позиция (ibid., p. 161).

315Любопитен е случаят със съдебното дело „САЩ срещу Балард“ от 1944 г., достигнало до Върховния съд на САЩ. Гай Балард (Ballard) основава религиозно движение, в което се включват роднините му Една и Дон Балард. Те твърдят, че лекуват всички болести и събират пари в подкрепа на движението си. Самият Гай заявява, че е Христос, Джордж Вашингтон и други исторически личности. Скоро след смъртта на Гай срещу Една и Дон бива заведено дело за измама. Съдията постановява, че съдебните заседатели не бива да разглеждат въпроса за истинността на религиозните убеждения на обвиняемите, а трябва да решат дали в тези убеждения се е вярвало искрено. Апелативният съд връща делото, постановявайки, че е погрешно да се прави гореспоменатото разграничение. За нас е интересен фактът, че съдията от Апелативния съд Джаксън засяга именно есето на Джеймс „Воля за вяра“, както и „Разновидностите на религиозния опит“, обръщайки внимание на това, че всяко вярване е вярвано като истинно. Запазвайки свободата на вероизповедание, казва той, ние не можем да преследваме някой заради неговите вярвания, но можем да докажем неговата вина във въпроси, които са различни от религиозните. От тези думи на Джаксън следва, че волята за вяра сама по себе си не може да бъде отговорна за нищо, но извършените действия, които не са част от религиозната материя, подлежат на санкциониране и евентуално- търсене на наказателна отговорност. Това решение запазва свободата на вероизповедание и в същото време определя точна граница на чистото вярване и вярването, което има практически последици (събиране на пари, както в този случай). US vs. Gallard-URL: http://laws.findlaw.com/us/322/78.html

316 WWJ 2. 1096-7.

317 Пърс не си служи с понятието "мелиоризъм", но неговата философия също може да се нарече мелиористична.

318 WWJ 2. 1097-9.

319 П 40.

320 П 49-50.

321 П 60.

322 WWJ 2. 952-3.

323Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 61.

324 Lovejoy, Athur. The Thirteen Pragmatisms, pp. 6-7. Лавджой пише, че Джеймс търси от абсолютистката доктрина емоционални положителни последици, докато в същото време по прагматически маниер определя коя теория е «прагматически» безсмислена (ibid., p. 9).

325 Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 61.

326 П 41.

327 П 108.

328В интервю за „Таймс“ през 1926 г. той заявява: „Прагматизмът на Уилям Джеймс беше от голяма полза за моята политическа кариера. Той ме научи, че действието трябва да бъде съдено по-скоро според своите резултати, отколкото според доктриналната си основа. Аз научих от Джеймс тази вяра в действието, тази пламенна вяра да живееш и да се бориш, на която фашизмът дължи голяма част от своя успех“.Според Хорас Калън, човекът, взел това интервю, обаче Мусолини само е чувал за философията на Джеймс и е показал явно раздразнение, когато му е зададен въпросът какво точно дължи на американския прагматист (Myers, Gerald. William James: His Life and Thought, pp. 414-5). Безспорно е, че френският мислител Сорел влияе най-много на Мусолини. Сорел се интересува силно от Джеймс чак след 1911 г., опитвайки се да преформулира прагматизма „по европейски маниер“. Сорел е „синдикалист“, героизиращ „Класата“ и по този начин много близък до социализма. Джеймс не бива да бъде приет сериозно за „учител“ и на двамата, тъй като Мусолини е чел още много философи, които смята за източници на своя фашизъм (Perry, Ralph. The Thought and Character of William James, pp. 317-8).

329 O’Connell, Robert. William James on the Courage to Believe, p. 144.

330Джеймс е близо до един възглед, който днес бихме приели като принадлежащ на „Ню ейдж“- религията може да претендира за истинност, а науката може да докаже нейните твърдения; съществува паралел между наука и религия. По-нататък, говорейки за изследванията на свръхестествените явления от Британскотото общество за психични изследвания, ще се опитам да докажа моята теза. Той е убеден в действителността на тези явления и ги приема не поради тяхната полезност (т.е. вярата, че душата е безсмъртна ,би могла да ни служи за утеха), а поради наличието на определен мистичен опит.

331Приемам английското произношение на името, което често се транскрибира и като Шилер, тъй като притежателят му е роден и израснал в Германия.

332 Джеймс заявява в непубликувана лекция: "Прагматическият метод твърди, че това, което едно понятие означава, са неговите последици. Хуманизмът казва, че когато те са удовлетворителни, понятието е истинно" (Myers, Gerald. William James: His Life and Thought, p. 342).

333Schiller, F.C.S. Studies in Humanism, pp. 16-21.

334Ibid., pp. 72-101.

335Ibid., p. 353.

336 „Най-истинската религия е тази, която има за резултат и благоприятства за най-добрия живот”- ibid., p. 369.

337 „Истинността на едно твърдение зависи от неговото приложение”- ibid., p. 8.

338Ibid., p. 360.

339Ibid., p. 425.

340Ibid., p. 448.

341Ibid., pp. 28-42.

342 СР 8.262.

343 СР 8.319-326.

344 В есето „Хуманизмът и истината“ (1904) Джеймс разглежда пространно теориите за истината на абсолютните идеалисти и на “хуманистите”. Парафразирайки Шилър, Джеймс твърди, че логическите отношения са просто психологически, лишени от своята пълнота и редуцирани до гола абстрактна схема. Той дава пример със затворник, който е излязъл от затвора и се опитал да убие съдията- нима той не е гледал на съдията абстрактно като на враг, пита Джеймс (“Още една дума за истината”, WWJ 2.  905). Вероятно той има предвид, че затворникът, гледайки абстрактно на съдията, не го е виждал в човешките му измерения и не е имал пречка да се опита да го убие. От това би следвало, че разглеждането на човека абстрактно би могло да доведе до неморални действия. Примерът обаче е неподходящ по две причини: първо, съдията сам по себе си не е „абстрактен“, а само затворникът го възприема така, и второ, затворникът обърква конкретното с абстрактното, т.е. проблемът идва именно от това, че той не може да разбере абстрактното (законът), а си обяснява присъдата като дело на един-единствен човек. В този случай проблемът произтича от възприемането на абстрактното като конкретно.

345 Във фрагмента “Истината”, СР 5.559.

346 WWJ 2. 868.

347Durkheim, Emile. Pragmatism and the Question of Truth, lecture 13 URL:http://www.marxists.org/reference/subject/philosophy/works/fr/durkheim.htm

348Ibid., lecture 14.

349Ibid., lecture 19.

350 Нека уточня, че няма такъв екслипцитен принцип при Джеймс, а както вече стана ясно, само намек, че истинното винаги „работи” и това би трябвало да води до удовлетворителни резултати. Истинно и полезно не са отъждествени напълно, нито пък са показани като взаимозависими. Говорейки за такова отъждествяване, аз имам предвид само неясните пасажи на Джеймсови текстове, които могат да се интерпретират по този начин.

351 Russell, Bertrand. “William James’s Conception of Truth”, p. 81.

352 Ibid., p. 82.

353Саръилиев, Иван. Прагматизъм, с 220. Джеймс би отговорил, че понятията „София“, „столица“ и „1937 г.“ са човешки конструкти и примерът не е правилен. Не може да се отрече истинността на твърдението в примера, но тя ще е валидна само за този, който разбира значението на отделните понятия, както и техният контекст. От друга страна е по-важно да попитаме: какво ново знание би ни донесло твърдението?

354Пак там, с 224.

355Пак там, с 207. Този пример отново не е съвсем на място. В случая полезността на една точна диагноза би означавала възможност да се лекува заболяването. Полезността е свързана не с личен комфорт (утеха, дори- самозаблуда), а с възможност за действие. Добър пример за разделяне на истинността от полезността е древногръцката наука, която така и не успява да свърже знанието с технологиите.

356Пак там, с 207-213.

357Ю. Мелвил свързва прагматизма с явлението, което той вижда като „американски култ към успеха“ : „Най-важният принцип на прагматистката философия е успехът, непосредствената полза, полезният резултат(...) Успехът и ползата за прагматизма напълно изчерпват цялото съдържание на понятието за истина“ ( Мельвиль, Ю. Американский прагматизм, с 43). Това явление, което той асоциира с Джеймсовата епистемология, е критикувано от самия Джеймс , без, разбира се, това да доказва, че американската мисловна нагласа няма влияние над прагматизма. Влиянието обаче в никакъв случай не се изчерпва с „култ към успеха“ и дори не бива да се разбира в икономически термини.

358 WWJ 2. 943.

359 WWJ 2. 923-5.

360Schiller, F.C.S. Error, pp. 11-14.

361 “Хуманизмът и истината”, WWJ 2. 873-4.

362Schiller, F.C.S. Error, pp. 89-90.

363 Bradley,Francis. “On Truth and Copying”, p. 42.

364 П 35.

365 П 103.

366 П 105.

367 П 103.

368 П 98.

369Morris, Charles. The Pragmatic Movement in American Philosophy, p. 62.

370Putnam, Hilary. Pragmatism: An Open Question, p. 10.

371 П 30-31.

372 П 140.

373Джеймс заимства гореспоменатата идея от Чикагската школа.

374 П 110.

375 П 98.

376 П 101-102. „Истината живее на кредит“ (П 101), казва Джеймс, имайки предвид, че много от нашите „истини“ не са лично проверени от нас.

377Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, p. 333.

378James, William. Principles of Psychology, vol. 2, p. 321

379 WWJ 2. 874.

380 П 104.

381 Lovejoy, Athur. The Thirteen Pragmatisms, p. 156.

382 Ibid., pp. 171-4.

383 Ibid., pp. 177-9.

384Хегел. Философия на историята, т.1 с 12.

385 Lovejoy, Athur. The Thirteen Pragmatisms, p. 70.

386Саръилиев, Иван. Прагматизъм, с 77-84.

387Пак там, с 246.

388Пак там, с 238.

389 Не можем напълно да отъждствим

Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница