Фин, изменения на икономическата свобода глава 6 Стефан Вачков Чрез концентрация към власт

52 Известно е, че несигурността от оттегляне на вложителите може да се определи приблизително с помощта на Закона за големите числа. Защитавайки се от една вероятна банкова неплатежоспособност, спестителите са принудени да теглят предсрочно своите средства. Пробивите в ликвидността на една банка обаче не повишават вероятността за обявяването й в неплатежоспособност, но индикират сериозни проблеми в цялата банкова система, които могат да предизвикат системна банкова криза. Вж. подр.: [Uhde, 2004, S. 7-9; Gerhardt, 2005, S. 11]. В съвременните кризисни времена редица банки търсят алтернативни източници за рефинансиране. Швейцарските UBS и Credit Suisse, например, разчитат на т.нар. доверителни пари на местни и международни инвеститори. Според техни представители “Рефинансирането е поле с хиляди врати. Би било проблематично, ако имаш достъп само до някои от тях и една от тях се затвори внезапно” [Hässig, 2008]. Тежките последствия на финансовата криза върху инвестиционното банкиране мотивират други големи банки (например Deutsche Bank и Morgan Stanley) да преоценят значението на “сделките с малкия човек” (Retail Banking), считайки, че тяхното развитие би могло да укрепи сериозно капиталовата им база [Handelsblatt, 2008c; Rieker, Luccetti, 2008].  

53 Въпреки че още в първите дни на извънредната ситуация Федералният резерв и Европейската централна банка увеличават “снабдяването” на паричния пазар с около $900 млрд., тази спешна намеса не осигурява достатъчна ликвидност в икономиката, защото търговските банки я попиват “като гъба”. Съвместно с централните банки на Англия, Швейцария, Швеция и Канада те предприемат безпрецедентни координирани редукции на основните лихвени проценти като “последната драматична акция за възпиране разширяването на глобалната финансова криза” [Hilsenrath, Perry, Reddy, Solomon, 2008]. Под мотото “Вода, марш към света, пожарът трябва да се гаси” и след “концертиращите акции в Европа и Америка” централните банки на Япония, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван, Китай и Австралия също отварят “паричните шлюзи” и намаляват основните лихви [Nakamoto, 2008b].

54 В разгара на глобалната финансова криза от есента на 2008 г. правителствата предприемат спешни мерки за запазване доверието на вложителите чрез повишаване границата за гарантиране на техните спестявания. Първа реагира Ирландия, която отделя $400 млрд. (два пъти повече от брутния продукт на страната) и се ангажира с пълна защита на вложенията в големите банки. Последват я Дания (€4,7 млрд. фонд за гарантиране), Швеция (€51 210, което е двойно повече отпреди), Великобритания (от £35 000 на £50 000 или €64 000), Гърция (без ограничение), Италия (€103 хил.), България (€50 хил.) и др. Бундесправителството в Берлин пък отделя €568 млрд. за гарантиране на средства по текущи сметки, спестовни влогове и срочни вложения на частни лица.

55 През последните години приоритетите в сферата на банковото регулиране са от компетенциите на Базелския комитет по банков надзор (Basel Committee on Banking Supervision), респ. те са функция от изискванията за капиталовата адекватност на банките. Известно е, че доминираната от чужд капитал банкова капиталова структура оказва въздействие върху рисковото поведение на кредитните институции априори, но това създава редица поведенчески проблеми. Дълговото финансиране, например, предизвиква стимули у заемателите на капитал и банките да избират особено рискови варианти на инвестиции и при успех на инвестиционния проект да получат всички “излишни” приходи. Провалът на финансирането обаче е негативен резултат не само за банката, но и за нейните вложители. Ето защо базелските стандарти за капиталова адекватност целят “да охладят” желанието на банките към подобни рискови инвестиции, които между другото са твърде по-значителни, отколкото предлага едно Парето-ефективно рисково разпределение. Ясно е, че всички тези регулаторни мерки в банковата сфера целят не само директна защита на вложителите, но съдействат и за повишаване стабилността на финансовата система. Нещо повече - те компенсират отчасти евентуални разходи, които биха се извършили вследствие информационната асиметрия. Разбира се, приложението на тези мерки е невъзможно без наличието на подходяща надзорна инфраструктура, която следва да гарантира тяхната ефективност.

56 Все по-често се изтъква, че акционерното дружество (АД) е оптималната правна форма за банките. Вж. по този въпрос подр.: [Adrian, Heidorn, Hagenmüller, 2000, S. 22; Aichhorn, 2005, S. 310-324; Gramlich, Hinz, 2005, S. 8]. Сега осем от общо 24 кантонални банки в Швейцария са организирани като акционерни дружества: две - като частноправни, една - като смесена форма на АД и три - като особени форми АД. Вж.: [Rizzi, 2007, S. 20-21]. В тази страна от общо 330 банки 236 (71,5%) са акционерни дружества. От “Други” 183 института (търговски и борсови банки, филиали на чуждестранни банки и т.н.) само два са кооперации, а останалите - АД [Schweizerische Nationalbank, 2008, S. А10, A184].

57 В наши дни определението “домашна банка” продължава да типизира профила на универсалните банки. Известно е, че въз основа на стопанско-историческата си обвързаност с предприятията банките предлагат възможно най-широк спектър от финансови услуги и поради това успяват да изградят много тесни взаимоотношения с тях в дългосрочна перспектива. Вж.: [Brendel, 2001, S. 79; Layr, Dahlem, 2001, S. 62]. В книгата си “Отношението на големите немски банки към индустрията” (1905 г.) журналистът Ото Яйделс подчертава, че “В интерес на сигурността, рентабилността и стабилността на един кредитен институт...е да се грижи за всички кредитни сделки на едно индустриално предприятие - от възникването им до тяхното прекратяване” [Fischer, 1990, S. 6-7]. Някои автори аргументират генезиса на властта в банковото дело, като противопоставят предимствата на универсалните банки срещу потенциала на специалните кредитни институти: “От народностопанска гледна точка властта на универсалната банка се изразява в това, че тя осигурява по-добро използване на капиталовите източници в едно народно стопанство и по-рационално функциониране на паричния оборот поради широката си филиална мрежа и предлага по-широк асортимент” [Schuster, 1977, S. 29]. Същевременно обаче, поради изтласкването на по-малките банки от техните бизнесполета, други виждат (и то твърде по-рано) “една бъдеща заплаха за нашата система” [Abridgment, 1860, p. 389].

58 Според някои значимо банково влияние има тогава, когато една или няколко банки разполагат (пряко или индиректно) с минимум 10% от капитала на корпорацията. Вж.: [Ruß, Gebhardt, 2002, S. 5]. Към 30 юни 2008 г. съвкупното участие на големите немски банки в други предприятия е €68,122 млрд. В титули на чуждестранни корпорации те са инвестирали €27,874 млрд. или 40,9% (2006 г. - €16,033 млрд.; 1998 г. - €8,184 млрд.); в местни банки (MFIs) за същите периоди (в €млрд.) - 4,617; 4,266 и 6,331; в чужди банки - €5,993 млрд. при €12,756 млрд. към края на 2006 г. и €24,899 млрд. към края на 1998 г.! Вж.: [Deutsche Bundesbank, 2008].

59 По традиция големите банки в Германия въплъщават пословичната идея “Германия АД” (“Germany Inc.”), в чийто смисъл е “вградено” и силното влияние на банките върху целите и политиката на корпоративния мениджмънт [Büschgen, 1997, S. 16; Achleitner, 2002, S. 115; Benz, 2004, S. 185]. Нещо повече - след акционерите банките се считат за втория по влияние фактор върху акционерните дружества [Pohl, 2005, S. 165]. За разлика от доминиращото влияние на пазара на корпоративен контрол в англосаксонските финансови системи, европейският Corporate Governance-модел позволява на банките достъп до инсайдърска информация, която може да се използва в ущърб на инвеститорите (акционерите). Тя се съдържа в плановете за предстоящо реструктуриране на капитала или се “произвежда” чрез механизмите за стратегическо планиране в корпорациите. От друга страна, решенията за повишаване доходността на акциите могат да предизвикат рискове от неплатежоспособност за чуждия капитал. Чрез “пакетната” търговия, т.е. покупка и продажба на големи позиции акции, банките могат да ограничат пазарната прозрачност и да редуцират пазарната ликвидност. Някои считат, че участието на банките във вземането на решения за разпределяне на дивиденти изгубва значението си на действен мониторингов инструмент, защото контролът на мениджмънта може да се осигури по други начини. Такива са например договорите за кредитиране и мандатите на банките в надзорните съвети [Prokot, 2006, S. 234].

60 “С малки изключения, намалялото значение на акционерния капитал на кредитните банки ограничи характерната за втората половина на миналия (ХІХ-я - Ст. В.) век власт на големите акционери. Вместо това кредитните банки, които в литературата и политиката се определят като представители, се ръководиха не от капитала, а от едно повече или по-малко изразено бюрократично управление” [Somary, 1934, S. 12].

61 Според други това право е “по-скоро една възможност за поддържане грижата за взаимоотношението към клиентите и банката да им се представи като надежден партньор” [Schwarz, 2003, S. 36]. Към началото на ХХІ в. петте най-големи банки в Германия притежават над 50% от правата за гласуване в общите събрания на всички банки [Ellermann, 2003, S. 34]. Финансовите институции в Германия (по-специално търговските банки Deutsche Bank, Dresdner Bank, Commerzbank и Hypo-Vereinsbank) и големите застрахователни конгломерати (Allianz и Munich Re) се нареждат на трето място в листата на т.нар. големи блокови стейкхолдери. Тя се води от акционери, притежаващи 25% от капитала и имащи право на вето върху особено важни решения на мениджмънта. На второ място са богати фамилии, които много често са основатели на фирми и фондове [Schmidt, 2003, р. 33].

62 Според някои автори властовата позиция на банките, формирана чрез тяхното представителство в ръководните тела на корпорациите, се базира върху вече разгледаното депозитно право на гласуване [Baums, 1996, S. 13f.; Hausch, 2004, S. 114]. Дълго време обратната зависимост, т.е. изборът на фирмени мениджъри в управителните тела на банките, не се счита за толкова значима, защото се мотивира предимно от приятелски или представителни (имиджови) съображения, а не с желания за икономическо или друго влияние [Wandel, 2006, S. 19-20].

63 Други считат, че “банките имат екстензивно представителство в надзорните съвети, и по-специално в тези на утвърдени фирми” [Da Silva, Goergen, Renneboog, 2004, p. 51]. В същия смисъл би могла да се приеме констатацията, че “Големият брой мандати в надзорните съвети наистина оптически разду властта на Дойче банк, но де факто доведе до неефективност, до все повече грешки и в крайна сметка до накърняване на авторитета” [Schwarz, 2003, S. 29]. Не бива обаче еднозначно да се счита, че с участието си в директорските бордове банките “деформират” контролните компетенции на корпоративния топ-мениджмънт по всяко време и във всички случаи.

64 Законодателството също допуска условност при дефиниране на кумулативния ефект от т.нар. “квалифицирано дялово участие”. Такова е налице, “когато едно лице притежава пряко или непряко 10 или повече от 10 на сто от капитала или от правата на глас в общото събрание на дружеството, или когато притежаването на акции от капитала или от правата на глас в общото събрание позволява да се упражнява съществено влияние върху ръководството на дружеството” [Закон, 2006, пар. 1, т. 6 от “Допълнителни разпоредби”]. Разбира се, тук значение има степента на “разсейване” на акционерните квоти извън тези, които потенциално могат да упражняват “съществено влияние върху дружеството”.

Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см