Финален доклад съдържание въведение 4
матрица на биоЛОГИЧНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
Изтегляне 0.93 Mb.
|
матрица на биоЛОГИЧНИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
Матрицата на биологичните плодове и зеленчуци се характеризира с най-много на брой представители – 25 лица производители и съответно с най-големите обеми реализирана продукция. По наша информация 5 от преработвателите на тази продукция я реализират на вътрешен потребителски пазар. Това вероятно се дължи както на сравнително по-лесното сертифициране на производствата от този тип, така и на по-краткия цикъл на реализация на преобладаващата част от продуктите (едногодишни растения, годни за консумация в суров вид или преминаващи единствено през замразяване). Анализът на матрицата в настоящия й вид показва, че веригата на движение на биохраните от тази група се прекъсва на фаза преработка, като в чести случаи суровината се изкупува от търговци в големи количества с цел износ, като единствената “преработка” от страна на тези търговци е замразяване . С оглед на това, лицата, с които са осъществени контакти са както настоящи преработватели на биосертифицирана суровина, при които веригата е прекъсната за установяване на причините за това и техните нагласи, така и потенциални преработватели на плодове и зеленчуци. При избора на потенциални преработватели сме се водили от съображението, че единствено пазарни лидери в бързооборотния сектор ще имат ресурса и влиянието или да изградят собствена затворена верига на производството, или да консолидират около себе си достатъчен брой дребни стопанства, които да сертифицират преработката си. Изградените и постоянно подкрепяни търговски марки на тези компании са силен аргумент и показват на практика успешните модели на тези компании. Успешните търговски марки дават допълнителна гаранция за успеха на биологичния продукт на пазара, като имена, вече наложени в съзнанието на потребителите. Вътрешната организация в тези фирми, както и взаимоотношенията им в двете посоки с доставчици и клиенти са доказали тяхната ефективност в развитието им.
Фирма: „Диавена” ООД, гр. Шумен Представител: Иван Железчев Длъжност: Управител Фирмата е основана през 1989 г. в гр. Шумен. Произвежда и търгува с рибни консерви, кулинарна продукция, сухи супи, кремове и сладоледи. Диавена ООД е първата частна българска фирма производител на рибни консерви. Към момента дружеството произвежда над 20 вида рибни консерви под различни марки: Диавена, Славяни, Di alba, ARO, Riva, CBA. От 2002 г. в гр. Сливен стартира производство цех за продукти на прах: сладоледи, сметани, мекици, блат за пица, бухти, палачинки, картофени кюфтета и др. продукти с марка Капри. Покритието на търговската мрежа с продукти на Диавена ООД е 85%, а при рибните консерви пазарният дял е 45-48%. Фирмата успешно продава своите продукти както в големите вериги супермаркети: Метро, Билла, Рамстор, Пикадили и др., така и в останалата търговска мрежа.
Господин Железчев познава и е опитвал биологично сертифицирани вносни продукти благодарение на контактите си с чужди производители от неговия сектор.
Иван Железчев има контакт с холандски търговец на биологична риба тон, а от фирма Дикон научава за съществуването на биологичен производител на миди и за сравнително лесното сертифициране на биологични плодове и зеленчуци и наличието на сравнително голям брой такива производители у нас. Управителят на „Диавена” не е сигурен, че подобен продукт би срещнал достатъчно потребление, но има нагласата да направи опит в тази насока, с оптимизма, че при евентуален успех, компанията му ще бъде един от пионерите на пазара.
Минималните обеми за рентирането на биологично производство и оправдаването на отделен преработвателен поток са съответно по 1,5 тона за продукт.
Понастоящем компанията не разполага с възможност за физическото отделяне на био- от конвенционална преработка, но съществува капацитет за времевото отделяне на дейностите. В тази връзка, господин Железчев изразява нужда от подкрепа по отношение на подробна информация за изискванията на сертификационните органи за неговия предмет на дейност, като при необходимост от физическото въвеждане на нова поточна линия ще е нужна и финансова подкрепа за изграждането й. Също така, Управителят на „Диавена” не е уверен, че ще е в състояние със собствени усили да наложи новите продукти продукт на все още неразработения пазар и би оценил наличието на комуникационна помощ в тази посока.
Потенциални канали за продажба на био-сертифицираната продукция в този начален стадий на развитие на пазара, господин Железчев вижда единствено в големите търговски вериги. Доставките на този асортимент следва да се осъществяват директно от фирма „Диавена”.
Фирма «Диавена» разполага с потенциален доставчик на биологична риба тон от Холандия. ***** Фирма: ЕТ „Ангел Тодоров – Ачо”, гр. Асеновград Представител: Ангел Тодоров Длъжност: Управител Фирмата е основана през 1994 г. в гр. Асеновград. Произвежда кулинарни изделия, готови храни и салати. Ачо ЕТ предлага продукцията си на пазара в Пловдивска област, София, Стара Загора, Казанлък, Кърджали, Хасково и Смолян.
За биопродуктите, Господин Тодоров знае, че са произведени по биологичен начин при специални условия и носят специален знак за наличието на сертификат у производителя. Опитвал е биологично отглеждани яйца във Виена.
Господин Тодоров е на мнение, че у нас вече голям брой хора спазват култура на здравословно хранене и не е далеч времето, когато ще има потенциални консуматори на подобни продукти. Въпреки това, говори за предприемането подобна стъпка на настоящия етап с известни резерви, тъй като счита, че доставчиците на суровина за неговия бранш не все още не са „узрели” и не биха отговаряли на специфичните за производството изисквания.
За въвеждането на биопреработка в предприятието, Ангел Тодоров по-скоро би въвел ново звено, специализирано в тази дейност. За подлагането на сертификация отговаря, че няма достатъчно информация за този процес и няма представа какви са изискванията.
В ЕТ „Ангел Тодоров – Ачо” съществува преди всичко нужда от информационна подкрепа по отношение естеството на процеса на сертификация и подпомагане за промотирането на продуктите сред консуматорите, така че да се гарантира реализацията на готовата продукция и съответно – по-добри приходи за възвращаемост на вложените инвестиции.
По мнението на Ангел Тодоров, потенциалните канали за реализация на крайна продукция са най-вече големите търговски обекти, заради възможността за обособяване на специализирани щандове в тях.
Доставчици на фирма „Ангел Тодоров - Ачо” са както търговци, така и производители на суровина, като основни се явяват производителите. Управителят на компанията досега не е провеждал разговори на тема „биопродукти” с тях. ***** Фирма: “М-Трейд” ООД, гр. Пловдив Представител: Светозара Станчева Длъжност: Управител Дружеството е специализирано в производство и експорт на замразени малини. Разполага както със собствени площи с малини сорт "Херитидж", така и всеки сезон изкупува големи количества от български производители.
Фирма М-Трейд традиционно се занимава с изкупуване на малини и реализацията им на пазара. Значителна част от плода, който компанията изкупува е сертифициран като биологичен или в процес на конверсия на производството и в този смисъл, госпожа Станчева е запозната с естеството на този продукт и следи тенденциите на пазара на биохрани в България и Европа.
Понастоящем фирма М-Трейд продава продуктите в суров и замразен вид като конвенционални. Госпожа Станчева изказва категоричното намерение да сертифицира преработвателната дейност в компанията като биологична, тъй като е на мнение, че подобен продукт ще допринесе за подобряване на пазарните позиции на М-Трейд, както на Европейския, така и на вътрешния пазар. Във фирмата текат процеси по въвеждане на система за контрол на качеството и Управителят вижда биологичното сертифициране като логична следваща стъпка от нейното развитие.
Светозара Станчева намира, че за въвеждането на биопродукти ще е необходима както инвестиционна, така и методологическа и информационна подкрепа в процеса на евентуално бъдещо сертифициране.
Опитът на компанията от пласмента на малини на българския пазар дава основание на госпожа Станчева да оценя големите вериги магазини като най-удачен канал за реализацията и на биологични плодове. Аргументите за това са както високите стандарти на работа и условия на съхранение, така и по-високата покупателна способност на потребителите в този вид точки на продажба.
Доставчици на плод за фирма М-Трейд се явяват различни по големина български производители от Пловдивския регион, част от които вече са сертифицирани като биологични. ***** Фирма: “Витанеа” ООД, гр. Пловдив Представител: проф. Христо Крачанов Длъжност: Управител Витанеа ООД се занимава с производството на плодови сокове и сиропи. Създадено е през 2003 година и реализира готовата си продукция на територията на България чрез дистрибутори и изнася в чужбина – Израел, Австралия, Канада, САЩ, страните от ЕС.
Професор Крачанов познава естеството на биопродуктите както от гледната точка на професионалист и агроном, така и в качеството си на техен преработвател и търговец. Фирма „Витанеа” е един от основните изкупвачи на арония в България. Значителна част от плода, който влиза в преработвателните цехове на компанията е биологичен, но крайният продукт (основно сок от арония, други плодови напитки) не е.
От страна на компанията са направени първоначални стъпки в контактуването с контролният сертифициращ орган „Балканбиосерт”, гр. Пловдив. Професор Каракачанов споделя, че има намерение да подложи производството на сертификация, както и да засее собствена земя с биологични къпина и арония, като допълнение към изкупуваните плодове, с които да захранва преработвателната дейност. В крайна сметка, става ясно, че крайният продукт ще бъде предназначен по-скоро към външния пазар (страните от ЕС, Съединените щати и Канада), тъй като там съществува активно потребителско търсене на биохрани и реализацията би била далеч по-рентабилна.
Професор Крачанов допуска, че с готовност би пренасочил сертифицираната си продукция към вътрешния пазар в бъдно време, стига да има търсене и интерес. В тази връзка, той намира, че ще е необходима сериозна подкрепа на биопродуктите като цяло, с акцент върху комуникационните активности, насочени към потенциалните им потребители.
Доставчиците на суровина за плодовите сокове на фирма Витанеа са български фермери, някои от които са сертифицирали плода си като биологичен. ***** Фирма: “Амитица” ООД, гр. Кресна Представител: инж. Здравка Смиленова Длъжност: Управител Дружеството се занимава с отглеждане и обработка на широк асортимент от биосертифицирани плодове и зеленчуци и посадъчен материал, продава биологични торове и препарати. Собственик е на „Биохотел Амитица”.
Инженер Смиленова е агроном по професия и това поражда интереса й към биологичното земеделие в миналото. Познава материята в дълбочина и компанията й е от малкото, които са реализирали биологични продукти на потребителски пазар – техни плодове са били представени в отделни единични магазини и на щанда за биологични храни в Централни Хали, гр. София. Дружеството е участвало и в няколко поредни празника на биологичното земеделие със свои плодове и зеленчуци.
Освен биопродуктите в суров вид, компанията предвижда стартирането на обработвателна дейност на отпадъчни материали и биоплодове в собствен цех, който да бъде сертифициран и като краен продукт да реализира биологични вино и оцет.
Понастоящем продукцията от площите на фирма „Амитица” се предлага единствено в менюто на едноименния хотел на дружеството. Здравка Смиленова изказва съжаление, че не са в състояние със собствени усилия да популяризират биологичните храни като цяло, както и да ги реализират на пазара. В този смисъл, би оценила всяка подкрепа, както в областта на масовото осведомяване и образоване на потребителите за естеството на биопродукцията, така и под формата на инвестиции за масовизиране на биохраните. ***** Фирма: „Кенар” ЕООД, гр. София Представител: Заре Шахбазян Длъжност: Управител Дружеството произвежда и търгува с кулинарни изделия - салати и готови храни с марката „Кенар”. Водеща компания в сектора си, „Кенар” осъществява производството си в две бази — в гр. София и в с. Петърч — с обща площ 5772,43 кв. м. и персонал над 370 души
Господин Шахбезян познава понятието биопродукт и е до голяма степен запознат с тенденциите на пазара на този тип храни.
Управителят на „Кенар” ЕООД смята, че въвеждането на биохрани в продуктовото портфолио не представлява приоритет на компанията в близко време. *****
Обемите и броят подобни биохрани, присъстващи на вътрешния потребителски пазар е твърде малък, съпоставено с произвежданите количества и разновидности. Като такива биха могли да бъдат класифицирани дребните горски и храстови плодове (малини, ягоди, арония), които в голямата си част спорадично се появяват на пазара под формата на конфитюри или в замразен вид. Причина за това е фактът, че в огромната си част, тези продукти са предназначени за износ и преминават през съответната обработка за увеличаване срока на тяхната годност, като нереализираните в чужбина количества се пласират в магазинната мрежа у нас. Изказаните от производители и преработватели на продукцията мнения свидетелстват, че на вътрешния пазар не съществува достатъчно развито потребителско търсене, за да се рентират разходите по реализацията на този тип храни и всячески се търсят възможности за техния износ. Като алтернатива на неосъществен износ се практикува и продажбата на плодове и плодови продукти под конвенционална форма, за която има търсене в страната. Единствени плодови продукти със сравнително постоянно присъствие са конфитюрите, дистрибутирани от организация Биопродукт БГ, за които също е характерно, че се преработват в собствен сертифициран цех на производителя на суровината. Свежи овощни плодове към момента на събиране на информация и провеждане на проучванията за настоящия доклад на потребителския пазар на дребно напълно липсват, като причина за това може да се търси основно в по-дългия цикъл на тяхното производство.
Делът на произвежданите биологични зеленчуци в съпоставка с този на плодовете е значително по-малък. Нехарактерен представител на групата производители на биосертифицирани зеленчуци е компанията „Гимел”, която е специализирана в производството на оранжерийни краставици (по наши данни е най-големият производител на био-краставици в Европа) и домати. Техни продукти в магазинната мрежа липсват, като продукцията им е предназначена основно за износ към държавите от ЕС. Зеленчуците на българския пазар са представени под формата на консерви, произвеждани от дъщерното на „Наш Дом – България” АД предприятие “Конпло” АД. От тях се изкупува и голяма част от биологично сертифицирания зеленчук на дребни български производители, като консервите се пласират директно в канала за търговия на едро „Метро Кеш&Кери”, от където се снабдяват по-малки магазини в страната. Други производители търсят път за реализация със собствени усилия на произвежданите продукти, но поради малките произвеждани обеми и липсата на ресурс не са в благоприятна позиция и им се налага на пласират продуктите на мястото на производство или в семейни хотели, на сергии и т.н.
4.1. Свежи плодове и зеленчуци Намираме, че фокусът на стратегията за представяне на биологично сертифицирани плодове и зеленчуци на крайните консуматори трябва да бъдат свежите продукти, тъй като вярваме, че именно те са в състояние в най-кратък срок да бъдат реализирани успешно, като същевременно развият потребителското търсене за по-скъпи и неежедневни продукти като конфитюри, консерви и сокове в средносрочен аспект. Тук става дума за еквиваленти на най-масово закупуваните от средностатистическия български потребител растения като домати, краставици, чушки, ябълки, череши, грозде, дини и т.н.
Предвид очертаните в анализа съображения за слаби страни и заплахи, намираме, че най-удачно ще е възприемането на подход, който да осигури най-краткия път от полето до българския потребител, предвид краткия срок на годност, като същевременно предотвратява заплахата от износ на продукцията или влагането й в конвенционално производство по веригата. Препоръчваме усилията за налагане на този тип продукти на пазара да бъдат концентрирани в насърчаването на сключването на споразумения за изкупуването на продукцията между големите търговски вериги и производителите, нещо към което веригите магазини проявяват интерес. 
Намираме, че основните стимули за осигуряване на ефективност на описания модел трябва да са насочени към ключовото в него звено, а именно – дистрибуторите. Включването на дистрибуторите в модела се налага поради отсъствието у дребните фермери на достатъчен логистичен и транспортен капацитет за снабдяването на веригите магазини. Освен това, голяма част от съществуващите в България дистрибутори на хранителни стоки вече са заплатили входните такси за влизане във веригата и по този начин не се налага това да бъде извършвано от фермерите, които не разполагат с достатъчно ресурс за това. Препоръчваме насърчаването им да бъде под формата на субсидии за промоционални активности в точките на продажба и комуникация с консуматорите – поставяне на промоционални билбордове и транспаранти, организиране на дегустации и промоции на сезонни продукти – „Месец на биологичната ябълка”, „Месец на биологичната череша”, пакети с биологични зеленчуци за приготовление на „Био-шопска салата” , отразяване на промоциите и биопродуктите в брошурите на веригата, организиране на томболи и др. Препоръчително е тези субсидии да се отпускат на базата на реално заплатени активности, което да се отчита от дистрибутора с документ, издаден от съответната търговска структура. Също така производителите също трябва да бъдат първоначално подкрепени в посока закупуването на семена и посадъчен материал, методологически и технологично насърчавани, така че да се осигурят достатъчни обеми от продукция за захранване на дистрибутора и съответно – веригата. 4.2. Преработени плодове и зеленчуци Намираме, че насърчаването на преработката и консервирането на биологични плодове и зеленчуци трябва да се случи на по-късен етап от развитието на пазара на биопродукти в България след затвърждаването на позициите на свежите такива. Основание за това ни дава както наличието на известен брой подобни продукти на пазара, така и съображението за даване приоритет на храни, които съставляват основен дял от менюто на българския консуматор и са предмет на ежедневно потребление и необходимост.
Препоръчваме подходът за насърчаване на преработени биологични плодове и зеленчуци да е изграден на принципа, че колкото по-дълъг е пътят по хранителната верига, толкова повече ключово звено във веригата трябва да бъде преработвателят на суровината. Именно преработвателите трябва да бъдат и основните участници, към които да са насочени усилията са въвличане във веригата на биологичните продукти в България. Основание за подобно становище ни дава както анализът на матриците от настоящия етап на проекта, така и опитът ни като консултантска компания с предприятия от различни индустрии. Преработвателното звено в матрицата е тясното място в нея, където често се прекъсва връзката между биологичната суровина и потребителския пазар и въвличането на достатъчен брой силно ангажирани преработватели за биологичните продукти би довело до непосредствени резултати в двата противоположни края на веригата. Наблюдавайки и проучвайки развитието на търговската дейност на дребно, смятаме, че преработвателите на стоки за крайно потребление ще са в състояние да привлекат към себе си съществуващи сертифицирани производители от техния сектор и едновременно с това да инициират стъпки за сертифициране при съществуващите си доставчици. 
Преработвателите имат опита и знанията, както и изградените взаимоотношения за това как да позиционират продукта си по-нататък в хранителната верига към магазинната мрежа.
При възприемането на настоящата стратегия за представяне на преработени биопродукти на вътрешен потребителски пазар, препоръчваме въвеждането на подкрепа под формата на субсидии към преработвателите. Намираме, че за осигуряване максималната ефикасност на субсидиите, те трябва да бъдат насочени към звеното, което сме възприели като ключово в матрицата на биохраните, а именно – преработвателите. Нашата препоръка е тези субсидии да се предоставят на базата на реални инвестиции за развитието на пазара на биопродукти и непосредствени резултати, а не предварително. В тази връзка, могат да бъдат възприети следните подходи при субсидирането:
Посочените по-горе подходи при субсидирането не само ще имат насърчаващ ефект върху преработвателите, но ще спомогнат и за формирането на по-ниска цена на рафт за лансираните на пазара биологични храни. Това, от своя страна би имало благоприятен ефект за насърчаване на потреблението на такъв тип стоки. Разбира се възможни са и други модели, които да бъдат различни като методика и като периодичност на отпусканите субсидии, но това би могло да се разработи в детайли на следващ етап от проекта.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||