Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт



страница1/16
Дата02.06.2018
Размер2.83 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
1.ФИНАНСИТЕ –ТЕХНОЛОГИЯ

Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт


Основната група парични потоци влизащи в състава на фин-те могат да се нарекат ПП, свързани с разделянето на продукта на труда м/у основните участници в неговото създаване. Обикнов. Те се разделят на: ПП, осигуряващи доходите на държавата; -ПП, осиг.дох.на домакинствата; ПП, осигур.доход.на производствените фирми.

По своята природа бюджетът е финансов документ, показващ източниците и направл. На ресурсите на ик.агенти. Той дава представа за кол. На парите , които държавата, фирмите и домакинствата трябва да притежават след разделянето на продукта на труда.

Последният по своята същност има 3 съставки:

-доход на производствените форми – ст/стта на произнв.разходи и печалбата; доход на домакинствата –ст/стта на трудовите разх.;- доход на държавата- величината на ДДС.

След получаването на тези доходи от трите групи ик. Агенти те подлежат на допълнително разпределение свързано с плащането на данъци, мита, такси от фирмите и дом-та в полза на ДБ; плащането на фин.и соц.(помощи от държавата в полза на дом-та и фирмите; уреждане на взаимоотнош. М/у фирмите и техните работници по повод на допълнителни заплащания, такси, глоби, връщане на надплатени заплати и други.

Управление на излишъците и недостига на пари.

Ик.агенти участващи в създаването и разделянето на продукта на труда, формират бюджети в съответствие със своите потребителски намерения и бизнес планове. Обичайната практика е обособяването на две групи: ик.агенти с балансирани и с небалансирани бюджети.

По обективни причини втората група е по-многобройна, т.е. бюджетите в които има излишъци или дефицити на пари. По тази причина в икономиката се обособяват 2 нови групи икономически агенти: търсещи и предлагащи пари. Ако търсенето и предлагането на пари е в краткосрочен план /до 1 год./ повечето от решенията се свързват с т. нар. краткосрочни пласменти на капитали и с паричния пазар.

Паричният пазар е институция, на която се осъшествяват покупките и продажбите на пари. Обикновено този пазар се организира и оправлява от т. нар. финансови посредници. Това са институции, които посредничат при сделките на икономическите агенти с пари.

Движението на парите има две специфицни измерения:

~ Краткосрочно предлагане /продажба/ на пари, което по същество е процедура по захранване на паричния пазар с капитали.

~ Правенето на депозити в банките или други финансови фирми, което осигурява определена защитана парите от обезценка и съответно въэнаграждение /лихва/.

Влагането на пари с цел получаване на повече пари е инвестиция. Възможностите в случая са няколко: - Правенето на депозити в банките или др.фин.фирми; - Покупка на краткоср.Държ.ЦК; - Инвестиции в търговски ЦК; - Закупуване на валута.



Краткосрочното предлагане на пари, което по същество е краткоср.инвестиране, формира ПП, захранващи ик-ката със своите пари в краткоср.план.

Краткоср.търсене на пари се осъщ.от ик.агенти с бюджетни дефицити, също ползващи услугите на паричния пазар. Основният инструмент на търс.напари е КРЕДИТЪТ. Съществуват две измерения на кредита: - Мобилизиране на капиталите с/у заплащане на лихва/получ. на кредит/ и насочване на капиталите с/у получаване на лихва/даване на кр/.

При краткоср.търсене на пари може да се използват следните фин.инструменти: - Емисия и продажба на Държ.ЦК; - Директна покупка на пари от банките; - Емис.и пр-ба на търг.ЦК.

Финансово спестяване и емисии на дългоср.ЦК

Финансов пазар – пазар на дългоср.капитали. Той има две съставки първичен и вторичен ФП. Първичният е пазар на публичните оферти, а втор.е пазар на частните ЦК.

ПП, свързани с търсенето на дългоср.капитали се формира от: 1Емисията и продажбата на фирмени ЦК – емис.и прод. на акции, на фирмени облигации, директно сключване на дългоср.заеми по линията на банкови кредити; и 2.Емис. и прод. на държавни облигации – Търсенето на дългоср.к-ли от централния бюджет и правителството и от местните бюджети.

Функционирането на ФП в значителна степен зависи от дългоср.предлагане на пари, което не е нищо друго освен осъществяване на инвестиции на ФП.

Финансовото спестяване е дългосрочно инвестиране на капитали с цел да се извлекат допълнителни доходи. Доминираща роля играят: - Инвестициите във фирмени ЦК; - Инв. в държ.облигации.

За разлика от ликвидното спестяване финансовото е система за дългосрочно мобилизиране на капиталите в зависимост от целите на инвеститорите.

Основна тема в ик-ката и финансовата наука е богатството, което има три базови съставки: - Реални активи/сгради, машини, съоръжения, суровини и материали/; - ФА /кредит и всички видове ЦК/ ; - Ликвидни активи /депозити кредитни карти, чекове, национални пари и валута.

Управлението на богатството се осъществява с фин. Инструменти и е повод за формиране на ПП.



Хегемония на финансовите посредници

Финансовите посредници са финансови фирми, които се занимават с управление на покупко-продажбите на пари. Основните инструменти на това управление са депозитите и кредита. Депозитите и собствения к-л н афин.посредници формират т.нар. кредитен ресурс и дават възможност за продаване на пари на ик.агенти с бюджетни дефицити. Финансовите посредници са четвъртият иконом.агент, който не участва директно в пр-вото, но ч/з управлението на парите на останалите ик.агенти и ч/з посредничиството в паричните сделки м/у тях концентрира огромни парични маси и в значителна степен предопределя развитието на финансовия живот в дадена страна.



Управлението и контрола на дей/стта на всички финансови посредници се извършва от ЦБанка. Тя регулира паричното обръщение и в качеството си на касиер на държ.съкровище осъществява касовото изпълнение на ДБ

Не са малки ангажиментите на фин.посредници при формирането на техните бюджети, управлението на разходите и взаимоотнош. С ДБ. Дейността им се състои в основата на формирането и управлението на следните ПП:



  • ПП, свързани с форм. И управл. На собствения капитал;

  • ПП, свърз. с мобилизиране спестяванията на ик.агенти и управлението на дълговете;

  • ПП, свързани с управлението на кредита в неговите различни форми и измерения;

  • ПП, свързани с управлението на сделките с ЦК на клиентите, както и с банковите инвестиции в ЦК;

- ПП, свързани с уреждането на разплащанията м/у икон-ките агенти и подпомагането на тяхната финансова стабилизация;

- ПП, продадени от касовото изпълнение на ДБ и обслужването на държавния дълг;

- ПП, свързани с плащане на данъци, такси в полза на ДБ, както и с с получаването на бюджетни помощи;

- ПП, свързани с взаемоотношения със служителите и акционерите в банковата система /заплати и девиденти/.



ИНВЕСТИЦИИТЕ В РЕАЛНИ АКТИВИ – крайна цел на движението на парите.

Инвестициите в реални активи са крайната цел на всеки икономически агент.

Финансова е технологията на трансформацията и структорирането на богатството, което означава, че финансите са свързани с всяко нещо, което е пари и предполага пари. Всяка покупка е инвестиция, а всяка продажба е изразходване на пари. Концентриран израз на цялостната финансова дейностдава формирането на бюджетите и управлението на разходите.

Финансите обхващат всички парични сделки, които имат три възможни измерения – реални активи /стоков пазар/, финансови активи /финансов пазар/ и ликвидни активи /паричен пазар/.



Финансите са система даваща възможност на ик.агенти да управляват рационално своите бюджети и своето богатство

ДЪРЖАВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОХОДИТЕ /ПАРИТЕ/

Държавните финанси са дейност по управлението на парите, която обхваща преблизително половината от паричните потоци в икономиката. Става дума за:

~ ПП, свързани с подръжката на икономическата и непроизводствена сфера:

~ ПП, свързани с балансирането на държавния бюджет.

Основните сфери на държавните финанси се обособяват както следва:

~Държавните приходи и методи за събиране на държавни приходи / данъци, заеми/.

~Държавни разходи и управлението на държавните разходи:

~Управлението и балансирането на държавния бюджет:

~Държавното производство на стоки и услуги /държавната икономика/.

Финансите са основна технология за формиране и структориране на богатството в съответствие с намеренията на неговите притежатели да го съхраняват и увеличават.

2Същност и функции на парите.

Същността на парите има 3 взаимно свързани аспекта: 1 парите, като всеобщ еквивалент-служат за измерване стойността на всички останали стоки: 2 Като израз и носител на определени икономически и социални отношения: 3. Като елемент в организацията на пазарните процеси и отношения и като средство за тяхното управление.

Основни форми на парите са 2. 1. Стокови пари: 2. Парични знаци: а/ държавни книжни пари с преинудителен курс: б/кредитни пари. От техническа гл. т.парите биват: налични, безналични и електронни. Много често се различават: монети, книжни пари и чекови депозити, а заедно с това на национални и м/унационални пари.

Функциите на парите са:I. Основни /първични/: 1. Средство за изразяване на стойността. 2. Средство за размяна.II. Вторични /производни/ 1.Средство за плащане на задължения: 2. Средство за натрупване на стойността. В сферата на м/ународните отношения на световния пазар парите се проявяват като: 1.Средсто за изразяване на ст/стите;2,М/ународно покупателно и платежно ср-во;3. Ср-во за пренасяне на богатството.

Още в древността човечеството открива парите първонач. като стока. Значително по-късно се откриват и възприемат паричните знаци, които днес са господстваща форма на парите. Стоката това е пр-кт на труда предназначен за размяна. Първият познат на хората начин за осъществяве на търговия е натурална размяна. С развитието и и разширяването на пр-вото на стоки тази размяна проявява редица недостатъци, които стават пречка за развитието на стоковото пр-во. Преодоляването но тези недостатъци се осъществява чрез парите. Основните изисквания предявени към тях са: качествена еднородност, делимост, лесна преносимост и съхраняемост. На тези изисквания най-пълно и точно отговарят благородните метали – златото и среброто, поради което още в античността те се утвърждават като всеобщ еквивалент в стоковия свят. Първият народ започнал да сече и употребява монети са финикийците.

Типичен представител на нестоковата форма на парите е паричният знак, който най-общо може да сеопредели като стойностен знак, нанесен в/у определен материален носител. За разлика от стоковите пари паричните знаци не възникват непосредствено от стоковото пр-во и размяната. За разлика от стоковите пари паричните знаци не възникват непосредствено от стоковото производство и размяната. Тяхната основа е: - обръщението на стоковите пари – за появата на класическите книжни пари; - обр-то на полиците – за появата на кредитните пари или банкнотите. Полица – кредитен документ по силата на който едно лице се задължава само или ч/з друго лице в определен срок да заплати посочената парична сума на предявителя на документа. Съвременната полица съществува в 2 осн.форми:1.Запис на заповед – кредитен документ ч/з който платецът се задължава лично да заплати в определено време и място упоменатата сума на друго лице; 2.Менителница – полица по силата на която едно лице задължава друго да заплати след определено време указаната документна сума на трето лице. При нея участват min три лица: издател, платец и получател.

Видове пари: І Стокови:а/пълноценни, б/представители на пълноценните пари, в/налични-емитирани от правителствата и ЦБ-ки. ІІ Кредитини пари-издавани от депозитните институции:а/банкови билети, б/безсрочни депозити. ІІІ Квази-пари – актив който не може веднага да се използва като платежно ср-во. Прието е средствата по срочните влогове и депозити да се наричат квази-пари. ІV Парична маса – количеството пари намиращи се в оборота на дадено национално стопанство. V Парични агрегати – показателите ч/з които се контролира и регулира състоянието и изменението в паричната маса. Известни са два вида парични агрегати: 1/Основни – М0, М1 и М2; 2/Допълнителни – М3, М4 и М5 и др. М0-хар-ра общата пар.основа;

М1=пари в населението+пари в предприятия фирми, учреждения+оперативни наличности в касите на ТБ-ки;

М2-сборен показател=М0+безсрочни влогове и депозити в ТБ-ки;

М2=М1+срочни влогове в банки+валутни влогове в отечествени банки; Широки пари=М2+специални депозити в банките;

М3=М2+депозитите и влоговете в кредитини съюзи и др.банкоподобни инс-ции;

М4=краткосрочни дългове на правителството;

М5=краткоср.дългове на частни лица



3.Същност на кредита и лихвата.

За кредита се дават различни определения:Кредитът като доверие, оказвано от кредитора на длъжника; Кредитът като способност на длъжника да възбуди към себеси доверие;

Кредитът като състояние изразено в: доверието на кредитора към длъжника и способността на длъжника да предизвиква доверието на кредитора.

Акцентите на кредитната сделка са: а/разглеждането на кредита като собективна оценкаили определена способност на страните; б/ Като форма на движение на стойността, халактеризирана от периода, разделящ даването на кредита и неговото връщане; в/ кредитната сделка обхваща 2 особени и отделени във времето действия:-кредитеране и издължаване.

Основна характеристика на кредита е отлагането на плащането в бъдещето.

Кредитът трябва да бъде различаван както от дълга, така и от покупателната сила. Кр-тът е доверие и възможност. Дългът обратно, представлява неплатената част от минала сделка, осъществявана на кредит. Кр-тът може да варира, а дългът е определен.Кр-тът е покупателен капацитет или капацитет за получаване на заеми; дългът представлява иск на кредитора за опре4делени суми.

От гл. т. на обществото кредитните сделки и транзакции само прехвърлят, но не увеличават благосъстаянието. Самият кредит не е състояние, а фактор, допринасящ за нарастване на състоянието.

Длагосъстоянието на обществото се увеличава не от кр-та, а от използването му.

Особенно съществен субект на кр-та са бизнесмените. Други субекти на държавните /правителствените/институции и държавата като субект, като кредитор и като носител на дълга.

Основните източници на средства, които могат да се вливат в кредитните транзакции са2; спестяванията и формираните фондове.

Кр-тът изпълнява 3 основни функции: 1 икономическа- той служи в икономиката като средство за размяна и предоставя наличен капиталза бизнеса;2 Социална-изглажда различията м/у труда и капитала чрез ефективно използване потенциала както на труда така и на капитала; 3. Управленческа.

Видове кредит: I Публичен /правителствен/-държавен и общински; II Частен кредит: 1/ Безнес кр-т:

А-Дъроср. /ивестиционен/; Б-Средносрочен; В-Краткосрочен-търговски,паричен и депозитен; 2/Кр-т за недвижима собственост:А-Бизнес фирми; Б-Потребители;3/Потребителски к-т: продажби чрез търговси кр-т,кр-т за услуги и паричен кр-т.

Съществуват 2 форми на кр-та:1/Основни-търговси кр-т и банков кр-т;

2./Второстепенни-държавен, потребителски и

м/у народен кр-т. Лихвата е възнаграждение на раздялата с ликвидност. Тя е особена цена на к-ла отчуждаван ч/з кр-та.

Нл=/Л*100//3, където: Нл-норма на лихвата; Л-величина ва лихвата; З-величина на к-та.Съгласно класическата теория лих.% се определя от :- предл.на спестяванията; - търсенето на инве-нен к-л.

Лих% като обобщено понятие съдържа в себе си множество конкретни видове лихв%. Общо въздействие в/у тях оказва т.нар. основен лихв% определян от ЦБ. Лихв% дава отражение в/у спестяванията, инвестициите, потреблението и външната търговия; ако лихв.% е висок спестителите ще имат интерес да увеличават своите спестявания, за да получат по-висок доход.. И обратно: ако лихв.% е нисък ще има срив на спестяванията от банките, доходите ще се насочат предимно към пазара на стоки и услуги.

Видове лихви и лихв%: 1.Според начина на изчисляване: а/проста лихва-основата за нейното изчисляване не се променя през периода на заемания срок.Използва се при краткоср.операции. Сумата на лихвата=(първаняч.к-л*лихв% лихв.срок)/100*360.

Съществуват 2 различни годишни базипри изчисляване: а/360 дни в годината-изчислена лихва се нарича обикновена; б/365 дни в годината-точна

лихва /използва се само в

Англия/.2. сложна лихва-прибавя се към паричната сума в края на всеки лихвен период, а след това заедно с нея се олихвявапрез следващите лихвени срокове.

FР=РV(l+i)n, където: FV-бъдеща стойност; РV-сегашна стойност; i –лихвен % разделен на 100 или представен като коефициент: n-брой на периодите.

2./Антиципативна-начислява се и се удържа от земната сума в началото на периода. Тя се подразделя на : а /Проста-остава у заемодателя, поради което се капитализира още при отпускането на заема. б/Сложна-при прилагането й, капитализирането й се извършва в началото на всеки период.

L=К*q( (qn-l) / (q-l), където:К-величина на заема, q-антиципативна лихва, n-период.

При големи стойности на “n” може да се приеме, че qn клони към 0 и тогава получаваме: L=(К*q)/(l-q)

Сума Л=първоначален капитал.Л%

100.360


Лихвените % биват:1.Лихвен % по кредитите; 2.Влогова или депозитна лихва; 3.Основен лихвин %; 4.Първокласен; 5.Сконтов; 6.Законова лихва; 7.Договорна лихва; 8.Пазарен лихвен %.

По своята икон-ка хар-ка лихвения % е: номиналин-НЛП(показва с колко нарастват за 1 лихвен период 100 парични единици дадени в заем); реален-РЛП-I-темп на инфлацията

РЛП=(НЛП-I)/(l+I),

НЛП=I+РЛП+(РЛП*I)



4.Търс.и предл. на пари.

Търсенето на пари има следните основни проявления: 1./Търсене на пари за осъществяване на плащания по сделки; 2./Търсене на пари за натрупване на активи; 3./ Гаранционно търсене на пари; 4./Спекулативно търсене на пари.

М/у търсенето на пари и лихвения % съществува обратно пропорционална зависимост: при увеличаване на лихвения % паричното търсене намалява и обратно: при намаляване на лихвения %, търсенето се увеличава. Основните причини за търсенето на пари са: а/осъществяването н

а стоковата реализация;

Б/формиране на активи на икономическите субекти. Необходимо е да се прави реализация м/у: “активни” пари /пари за обезпечаване на сделки и транзакции/ и “пасивни” пари /парична наличност неучастваща в сделки и транзакции/.

Търсенето на пари за обезпечаване на сделките зависи от: а/величината на брутния национален продукт (Q) и б/ равнището на цените (Р).

М =f(Y)

Y=Q*р- M=f(Q*р)



М-количествота пари необходими за обезпечаванетона сделките.

Y-брутен национален продукт в текущи цени.

Или: нуждата от пари за

обезпечаване на сделките е растяща функция на произведените количества стоки и на равнището на цените.

Търсенето на пасивни пари има 2 основни мотива: Търсенето на пари предназначени за диверсифициране на богатството – този мотив има за цел да разпредели дадено спестяване м/у парите и ценните книжа.

При несигурност за бъдещото развитие на пазарния лихв% на пазара на ЦК притежаването на спестявания под формата на ЦК от една страна носи доход, но от друга е свързано с опр.риск.

Поради това субектите са пред избор едновременно

да получат доход и да избегнат рисковете. Нараств. На предл. на пари предизвиква :а/Нараств. На реалната ст/ст на паричните наличности; б/Пониж. На лихв%.

2. Търсене на пари със спекулативна цел – появяват се при очакване

на промени в лихвеното равнище. Ако се предвижда понижаване на лихвения %, тогава може да се очаква нарастване на ст-ста на ц.к. В този случай икономическите субекти имат нагласата да купуват цени книжа,

за да реализират печалба от капитала. И обратно: при повишаване на лихвения % и намаляване на ст-ста на ц.к. икономическите субекти са подтиквани да купуватц.к., за да избегнат загубата от капитал. Когато текущия лихвен % е > от прогнозния, икономическите субекти се стремят да притежават повече ц.к. и обратно: когато лихвения % е < от прогнозния, те се стремят да получават повече пари.

Сумата на активните и пасивните парични наличности представлява общото търсене на пари (Dм). Или: Dм=М1+М2=f(У.Uy) +(I,r,U1), където: М1-търсенето на активни пари; М2-търсене на пасивни пари; У-брутен националин продукт в текущи цени;U-несигурност на бъдещите приходи и р-ди; I-текущия лихвен %; r-прогнозирания лихвин %; U-несигурност на бъдещата ст-ст на лихвения %

Ликвидността на икономиката като цяло се определя от съвкупността на ликвидните активи, които нефинансовите икономически субекти притежават в даден момент. Тя обхваща паричната маса и ликвидното спестяване.Степента на ликвидност зависи от отношението м/у времето на превръщане (на даден актив ) в пари и величината на получаваните с/у него пари.

Степенуването на активите според ликвидността им е: парите, квази-парите, пазарните ЦК. Трябва обаче да се разграничат: а/ликвидните от неликвидните активи; б/самите ликвидни активи; в/съвкупността на квази-парите. Разгр.на ликв. Активи и тези, които не са такива може да се осъществи ч/з разгр. на фин.и реалните активи. Фин. са непряко ср-во за притежаване на реални стоки, а реалните се притежават от ик-ките субекти заради полезността от тяхната употреба. Пар.маса се състои от два елемента: 1банкноти и монети – вел.им зависи от емисионната банка; 2банкови влогове – вел.им е определена от банките. Връзката м/у тези два елемента зависи от поведението на банковите и небанковите субе, а общата сума на парите и влоговете дава представа за предл.на пари. Ако величината на влоговете, получени в банките означим с “В”, а с “ПН” – паричните наличности в банките за посрещане на евентуални искания на пари за плащане и с “р” - %-тът на тяхното покритие, получаваме:р=ПН*(1/р) следов. В=ПН*(1/р). 1/р се нарича мултипликатор на кредита. Той може да се изрази и ч/з: делтаВ=1/(р+к) делта П, където: делта В – нараств.на влоговете; делтаП – нараств. На парите в обръщение в ик-ката;1/(р+к) – коеф.на мултипликатора – това е т.нар. маржинален коефициент на паричната експанзия.

Връзката м/у парите, влоговете и мултипликатора е основата на технологията за създаването на пари.

ЦБ осигурява нормалното функциониране на мех-мите за създаването на пари.

ЦБ осигурява нормалното функциониране на механизмите за създаването и изтеглянето на пари от обръщение.

Въздействието в/у предлагането на пари се осъществява чрез: интервенцията на паричния пазар; банкова регламентация; държавните финанси; взаимовръзките в чужбина.

Съвкупноста от активи под формата на ликвидно спестяване се наричат квази-пари. Икон-ките субекти държат част от ликвидните си активи под хормата на квази-пари с цел съхраняване на покупателната сила на парите и нейното прехвърляне във времето.

Един от най-важните елементи в предл. на парите е депозитната политика, осаществяваща се от: а/ ЦБ – институция координираща дей/стта на ТБ-ки и управляваща парите в икономиката.

Тя управлява парите и паричното обръщение в националната ик-ка; -контролира чековото и поличното обръщение; -създава правила на поведението на ТБ-ки в съответствие с националната фин. с-ма и паричната п-ка; - осъщ-ва касовото изпълнение на ДБ; - ходдържа курса на нац.пар. единица ч/з интервенции на пар.пазар. При изпълнение на тези ф-ции ЦБ извършва съответните оп-ции, намиращи отражение нейния баланс. Това се отнася и за създаването на пари; б/ТБ-ки – основното им предназн.е да приемат и управляват депозитите и да отпускат кредити. Те са основните фин.посредници; в/Др.ик. субекти – спестителите и банковите дебитори. Водеща роля в п-са на пар.предл. приндлежи на ЦБ и за да си обясним създаването на пари е необходимо да се спрем на опростена схема на баланса й, като имаме предвид само 4елем-та:

1.Отпуснатете на ТБ кредити – инструмент ч/з който ЦБ осиг. Резерви на банковата с-ма; 2ДЦК – емитират се от правителството и се притежават от

ЦБ; 3Резервите (R) – пари на ТБ, които са по с/ка в ЦБ; 4Парите в обръщение (МВ) – пари които ЦБ емитира и контролира.

Атив/пасив

1, /3. R



  1. /4. М

Двата елемента на пасива се определят като парични пасиви на ЦБ. Те заедно със съкровищните парични пасиви и монетите формират паричната база (MB)=R+M

Възможностите за осигуряване на резерви за ТБ-ки от ЦБ са 2: - отпускане на заеми на банките или купуване на ДЦК. При положение, че инструментът за увеличаване на резервите на ТБ е купуването на ДЦК, то това е политика на открит пазар.

ЦБ не е единствента сила въздействаща в/у паричното предлагане. По-приемвлив инструмент за анализ на пар.предл. е паричната база. От

съществено значение са операциите на открит пазар, чрез който ЦБ влияе на паричната база. Влиянието на покупките и продажбите на ДЦК на открития пазар има несигурен характер, когато става дума за паричната база. Кредитите отпуснати от ЦБ на ТБ също оказват влияние в/у паричната база. Кредитиране то увеличава паричната база, а връщането на кредитите я намалява. Обстоятелството, че контролът на ЦБ в/у паричната база е по ефективен от този в/у резервите, дава възможност за обвързване на паричното предлагане (M) и паричната маса (M0) по следният начин: М=ММ *М0, където: Мм – паричен мутипликатор показващ в каква степен се променя паричното предлагане в резултат на промените в паричната база.

Съществуват 4 основни сфери на предназначението на парите, които държат сметка за различните типове поведение на банките и небанковите икономически агенти. Това са:1/ Глобалното предназначение на предлагането на пари-изразява конципция, според която поричните власти могат да осъществяват прецизен контрол в/у количеството на парите в обръщението; 2/ Въздействието чрез възможностите на небанковите икономически агенти да осъществяват структуриране (разместване) м/у своите срочни влогове, спестовни влогове и наличности-и тук въздействието е ограничено в краткосрочна перспектива, в която реалните промени и другите финансови активи са постоянни; 3/ Въздействието чрез възможностите за тотално използване на финансови активи от всякъкъв род, което предполага операции в це4лия финансов сектор-предполага се, че финансовите променливи се коригират спонтанно при всяко изменение на обема на базисните пари в обръщение или на основните величини на паричната политика; 4/ Въздействието базиращо на променливите на реалните величини на икономиката, които се разглеждат като екзогенни (външни). Във връзка с това може да се каже, че предлагането на пари е пасивно и не упражнява поне (продължително) никакво решително влияние в/у икономическата активност.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница