Международни кредити и кредитиране на външноикономическите сделки

Кредитирането на външноикономическата дейност може да се осъществява от субекти, които са от една и съща страна и от чуждестранни субекти. В съвременната икономика определена роля имат и международните банкови и финансови институции. Развитието на външноикономическите дселки вече е невъзможно без използването на съвремените форми и начини на кредитиране.

Валутно-финансовите условия, свързани с кредитирането на външноикономическите сделки, се изразяват във всички елементи на дговора за кредит, в клаузите и условията относно осъществяването и погасяването на кредита, както и в клаузите насочени против риск. Тук се отнасят:

- валутата на кредита и на плащането;

- сумата на кредита;

- срокът на кредита и условията за погасяване на задължението;

- стойността на кредита и методите за предпазване от риск.

Фирменото кредитиране се осъществява както по вноса, така и по износа. Фирменият кредит по вноса се осъществява по открита сметка или чрез менителница. При фирмения кредит по износа кредитор е фирмата вносител, а кредитополучател - фирмата износител. Осъществява се чрез предоставяне на аванси.

Банковото кредитиране на външноикономическите сделки може да се осъществи от местни и от чуждестранни банки. Те също се разграничават на кредити по вноса и кредити по износа. Банковите кредити по износа са насочени към подготовката и производството на стоки за износ и към вече произведени стоки на склад или на път. Първите кредити са бланкови и технически се изразяват чрез контокорентния и оувърдрафтния кредит. Втората група кредити са обезпечени със съответни стоки, които са обект на банковия кредит.

По-широко приложение намира банковото кредитиране по вноса. То се осъществява пряко или косвено. Използва се предимно косвено банково кредитиране на вноса чрез акцептните и акцептнорамбурсните кредити.

Брокерски кредит.

Практикуват се и посреднически (брокерси) кредити. Тези кредити са свързващо звено между фирмения и банковия кредит.

Освен тези класически форми и начини за кредитиране, са познати и разнообразни съвременни техники за финансиране на външноикономическите сделки като:

Обикновено системата на експортно кредитиране, основаваща се на полици, постепенно отстъпва място на съвременните системи за средносрочно и дългосрочно кредитиране експорта на инвестиционни стоки.

МВФ е водеща световна валутно финансова институция, създадена през 1944г.Специфична характеристика в дейността на МВф е преследването на цели за постигането на балансираност в кредитните и дебитните операции по платежните баланси на отделните страни-членки. Като основни за Фонда се приемат следните цели:

- развиване международното валутно сътрудничество;

- съдействие за стабилността на валутите;

- подпомагане развитието на балансиран растеж на междунар.търговия;

- стимулиране установяването на многостранна система;

- подпомагане поддържането на равновесие в платежните баланси на страните-членки;

- съдействие за постигане на косвено регулиране и балансиране на лихвените равнища;

- консултиране и подпомагане на правителствате.

Основните функции, които изпълнява фонда са регулативната, консултативната и кредитната. Основният резервен кредит е основният заем предоставян от МВФ. Известен е още като стенд-бай кредит. Ползването на средства по основния резервен кредит се осъществява на траншове.

Ръковеден принцип е условността. Допълнително се използват и т.нар. специални механизми, компенсаторно финансиране, разширено кредитиране и др.

Светован банкова група.

Международна банка за възстановяване и развитие.

Международна финансова корпорация.

Многостранна агенция за инвестиционни гаранции.

Световната банкова група е втората водеща световна валутно-фанансова институция, основана съвместно с МВФ. За разлика от Фонда, Св.банкова група преследва цели със структурен характер и дългосрочна насоченост. Първо и основно звено в структурата на Светованата банкова група е Международната банка за възстановяване и развитие, известна още и като Световна банка. Като дъщерни организации на Световната банка в структурата на Световната банкова група се приемат Международната асоциация за развитие (МАР), Международната финансова корпорация и Международната агенция за инвестиционни гаранции. Основна задача на МАР е финансовото подпомагане на най-бедните страни-членки, на база предоставяне дългосрочни кредити с преференциални условия на правителствата на тези страни. МФК е специализирана в подпомагането на частната стопанска инициатива, както чрез пряко кредитиране и инвестиране, така и чрез съучястия в частни проекти. Основната цел на МАИГ е свързана предоставянето на осигуряване на застрахователни гаранции срещу политически риск.

Приемането на България през 1990 г. за пълноправен член на МВФ и светованат банка се оказа фактор с решаващо значение за способността на нашата страна да обслужва външншя ни дълг. Световната банка досега е отпуснала кредити на нашата страна в областта на енергетиката, железниците, телекомуникациите, селското стопанство, управлението на външ.дълг, подкрепата на частната стопанска инициатива идр.

Според з-на за публичното предлагане на ЦК те са прехвърлими права регистр-ни по с-ки в централния депозитар или д-нти материализиращи прехвърлими права, които могат да бъдат предлагани публично, като: 1.акции; 2.обл-ции и др.дългови ЦК; 3.други права свързани с акции, обл-ции или др.дългови ЦК. Дълговите ЦК израмяват прехвърлими вземания за предварително определен или определяем д-д с/у емитента на ЦК, възникнали в следствие на предоставени му в заем парични ср-ва или др.имуществени права. Те могат да изразяват и др.права ако това не противоречи на з-на. ЦК са и инв-ционните договори по които инвеститорите предоставят парични ср-ва или др.имуществени права на др.лице без да участват пряко в тяхното управление с цел получаване на д-д. Търговия с ЦК е: 1.публично предлагане на издадени ЦК, извън случая на вторично публично пр-не; 2.скл-не на сделки с ЦК в р-тат на вторично пебл-но пр-не; 3.скл-не или предлагане за скл-не на сделки за пок-ка или пр-ба на ЦК не при условията на публично предлагане когато: а/ЦК са издадени от публични др-ва или др.емитенти по смесъла на з-на за публ-но пр-не на ЦК; б/придложител или страна по сделката е ЮЛ или ЕТ; 4.пуб-но предложение за възмездно придобиване или покана за отправяне на предложения за възмездно прехвърляне на ЦК.

Регулиране от пазара на ЦК са официалният п-р на фондова борса и неоф-ят п-р на ЦК на които или посредством които: 1.присъствено или ч/з единна неприсъствена с-ма редовно се сключват сделки за п-пка или пр-ба на ЦК и се правят предложения и покани за скл-не на такива сделки; 2.редовно се огласява информация за сключените сделки с ЦК и предложенията за сключване на такива сделки.

Пазарът на ЦК е широко понятие което включва в себе си т.нар. първичен и вторичен пазар на ЦК. Под първичен п-р се разбира с-мата и м-мите за емитирането и преди всичко пласирането на ЦК на първичните им притежатели - Ф и ЮЛ. И т.като на него се осъществява емисията на ЦК той се нарича още емисионен п-р. фирмите търсят к-ли за създаване, разширяване или обновяване на своята д-ст. Една от вазм-те за набиране на допълнителни ресурси е първичният п-р. Банките и фин-те посредници също търсят к-ли но тяхната роля е по-особена. Именно ч/з б-ките и фин-вите посредници свободните к-ли достигат до първичния п-р. Държавата търси съдействието на първичния п-р за да осигури нови изт-ци на ср-ва за покриване на бюджетния дефицит и др.разходи. За целта емитира ДЦК. Държавните обл-ции са най-често срещаната форма.

Емитирането и пласирането на ЦК обикн-но става посредством скл-то на договор м/у емитента от една страна и кредитен институт от друга. Предмет или главно условие на д-ра е: 1.поемане за пласиране на вече емитирани ЦК; 2.поемане емисията на ЦК; 3.поемане ЦК за пр-ба на инвеститорите. Обикновено банките поемат и осъщ-ват както емисията така ипласирането на ЦК на инвеститорите, защото собствена емисия е възможна на практика само от кредитни институти.

На вторичния п-р вече емитираните и първоначално придобити ЦК могат да сменят многократно собствениците си и да се търгуват по опрезелени правила. Този п-р е институционализиран в лицето на фондовата борса. Тя е главният вътрешен п-р на ЦК на нея се купуват и продават книжа на финасово стабилните и елитни др-ва а ЦК на останалите на т.нар. околоборсов и извънборсов п-р. Специфичната д-ст на борсата може да се очартае в следните насоки: 1.На фондовата борса се търгува с инвест-ни ЦК - акции, облигации, техни производни и деривати, които вече са емитирани; 2.Търговията задължително се осъществява ч/з посредници; 3.Борсата се помещава в красиви архитектурно оформени сгради където всеки ден в точоно определен час тя отваря врати и в точно фиксиран час борсовата сесия приключва; 4.На фондовата борса се купуват и продават само тези ЦК които отговарят на строги изисквания за допускане до търговия; 5.местата за пр-ба на борсата са точно фиксирани и са обект на покупко-пр-ба; 6.курсът на ЦК на борсата се определя по специфичен н-н, а разплащането по безналичен; 7.контролът и регулирането на борсовата д-ст се осъществяват от държавен или независим орган наречен комисия по борсовите операции. Следователно фондовата борса не е обикн-н п-р на ЦК а е организиран и регулиран вторичен п-р на ЦК на който търговията се осъществява по строги правила от посредници. В този аспект фондовата борса може да се хар-ра още като елитен, селективен, прекъснат и дискретен вторичен пазар на ЦК

Историятя на ФБ сочи че възникването им е свързано главно с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните облигации в п-т на покупко-пр-ба. Силен тлъсък в развитието на ФБ дава зараждането и разширяването на д-стта на акционерните др-ва, чиито акции стават главен предмет на борсовата търговия. Смята се, че първата ФБ с м/унар-но значение е основана в Дентверпен през 1531г. За нея е била построена специална сграда на чиято фасада е била написана знаменитата фраза “За търговци от всички страни и говорещи на различни езици”. По-късно се откриват борси и в много други страни и градове: Лондон 1554; Амстердам 1688; През п-да 1605-1635 се откриват борси в Хамбург, Фпанкфурт на Майн и др.германски градове; Париж 1711; Берлин 1760; и др. Днес няма страна с развите пазарна ик-ка която да няма фондова борса. У нас до 1948г. също е имало ФБ но тя е била закрита и ликвидирана. През 1992г. учредена т.нар.първа българска ФБ. Беше създадена и Софийската ФБ и т.нар.фондови отделения към стоковите борси.

Според з-на за публичното предлагане на ЦК Фб е акционерно др-во, което организира официален п-р на ЦК и осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия за участие в търговията. Тя може да организира и неофициален п-р на ЦК. Търговията на ФБ е присъствена или непр-на. ФБ не разпределя дивиденти. Тя не може да: 1.дава заеми или обезпичава вземания на трети лица; 2.издава облигации; 3.получава заеми при условия по-небл-ни от пазарните за страната. За издаване на разрешение за извършване на д-ст като ФБ е необходимо заявителят да има внесен к-л в р-р не по-малко от 100хил.лв. Като не по-малко от 25% от к-ла трябва да бъде внесен към м-нт на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част към м-нта на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от к-ла на борсата трябва да бъде притежаван от инвестиционни посредници и институционални инв-ри. Акционер в борсата не може да притежава пряко или ч/з свързани лица повече от 5% от нейните акции. ФБ издава само безналични акции с право на 1глас. Съветът на директирите на борсата: 1.приема борсовия правилник и пр-ка на арбитражния съд; 2.осигурява спазването на з-на, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; 3.приема ЦК за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ЦК при условията и по реда на борсовия правилник; 4.приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия; 5.налага санкции на членовете и борсовите посреденици; 6.упражнява всички др.права които са му предоставени. Членовете на борсата се инв-ни посредници допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Те могат да извършват по занятие следните сделки: 1.с ЦК за собствена или чужда с-ка и посредничество за сключване на такива сделки; 2.поемане на емисии на ЦК; 3.управление на индив-ни портфейли от ЦК и пари с изключение на портфейли на инв-нни др-ва и пенсионни фондове; 4.държане на ЦК и на пари на клиенти в депозитарна инст-ция.

Инвестиц-те посредници са лица получили разрешение за извършване на сделките при условията и по реда на з-на за ЦК както банки получили разрешение за извършване на такива сделки при условията и по реда на з-на за банките.

Инв-ционният посредник трябва по всяко време да притежава к-л чиито минимални р-ри структура и съотношение с балансовите активи и пасиви на др-вото се определят с наредба. Той е длъжен да поддържа минимални ликвидни ср-ва определени с наредба. Длъжен е да образува фонд “Резервен” в който ср-вата не могат да бъдат по-малко от 10на 100от к-ла. Когато ср-вата във този фонд спаднат под този минимален р-р др-вото е длъжно да ги възстанови в срок до една година.

Инвестиционният посредник е длъжен да формира провизии за покриване на рисковете свързани с д-стта му определени с наредба. Провизиите са ел-нт на счетоводните р-ди и коректив на отчетната ст-ст на активите.

При извършване на сделки с ЦК ИП е длъжен да полага грижа на добър търговец за интересите на своите клиенти, като предпочита техния интерес пред собствения и да ги уведомява за рисковете от сделките с ЦК.

ИП е длъжен да уведомява своите клиенти дали продава или купува ЦК за своя или за чужда с-ка. Той не може да предлага съвети на своите клиенти - непрофесионални инв-ри които не са поискали това или консултации по въпроси които не са поставени от тях.

При осъщ-не на д-стта си е длъжен да пази търговските тайни на своите кл-ти както и техния търговски престиж.

ФБ е длъжна да определя н-на и реда за въвеждане на официален п-р на приетите ЦК. Тя оповестява датата на въвеждането вида броя номиналната единична цена и общата ст-ст на ЦК. Разпространява в началото на работния ден по подходящ н-н инф-я за изтъргуваните обеми, мин. и макс-та цена средно притеглената цена и цената при затваряне на предходния работен ден. При непрекъсната търговия борсата разпространява най-малко в края на всеки работен ден информацията.

ФБ прекратява временно или оконч-но търговията с приети на официалния п-р ЦК ако това е необходимо за защита на инвеститорите и за стабилността на фондовия п-р както и в др.случаи предвидени в нейния правилник.


52.Данъчна администрация, фина

нсова администрация и финансов контрол.

Особености в развитието на данъчната администрация

ДА-1 от най-древните институции. Възниква с проявата и развитието на държавата.

Необходимостта от съществуването и е свързана с фиксалната дейност на държавата.

В данъчната практика са известни няколко данъчни системи за събиране на парични ср-ва в полза на държавата:

1.Система на сборовете (СС)-данъкоплатците избират свои пълномощници, които да събират данъци в полза на държавата. При нея не може да окаже ефективен контрол в/у пълномощниците т.к. те извършват данъчна измама.

2.Система на откупвачите (СО)-съществува споразумение м/у дър-та и определен собственик, който придобива правото да събира данъци по определени правила в полза на държавата. Положителното е, че дър-та се освобождава от задачите по разпределение и събиране на данъците.

Слабости:

А/ Държавата се лишава от значителна част от приходите си.

Б/ Недоверието към откупвачите расте.

В/ Създава се адмистрация на откупвачите, представляваща държава в държавата, т.е. интересите на тази адм-я се различават от интересите на държавата.

Тези слабости са отстранени с въвеждането на Сис-та на данъчната администрация.

3.Сис-ма на данъчната администрация (СДА)-данъците се събират от държавни служители.

Пред различните етапи от развитието на обществото данъчната адм-я се е приемала по различен начин. От пълното отричане и мълчаливото възприемане до страхопочитанието.

Съвременната ДА извършва дан-но облагане на икон-ките агенти т.е. разпределянето, ликвидацията и събирането на данъците. Отношението на хората към съвременната дан-на сис-ма зависи от:

~Прилаганите дан-ни форми и тяхното съобразяване със степента на ико-ко развитие и финансовите възможности на данъкоплатците; ~Качеството на действащото законодателство;

~Структурата и организацията на ДА.

Честата промяна на данъбните принципи води до възникване противоречията м/у ДА и данъкоплатците.

Спреминаването от централизирана към пазарна икон-ко се изградиха нови обществени отношения изискващи създаване на динамична и ефективна ДА, стриктно спазваща данъчното законодателство и съдействаща за спазване данъчния морал на ф. и юр. Лица

ДА-съвкупност от звена действащи на територията на РБ-я. Наименованието им, тяхната численост и структура се определя от министъра на фина-те.

Съгласно новите промени организационната структура на Националната данъчна адми-ция е:

І.Главна Данъчна Дирекция.

1.Регионални Данъчни Дирекции-5бр.

А-Териториални Данъчни Дирекции-във всички областни градове;

а/Данъчни подразделения-заместват съответните Териториални Данъчни Служби, броят им съвпада с броя на общинските центрове.

б/Териториални Данъчни Дирекции за големите данъкоплатци-5бр.

В състава на дирекциите и техните подразделения могат да се създават териториални отдели и сектори. В момента са създадени 5бр. Регионални Данъчни Дирекции с местонахождение и обхват както следва:

~Регионална Данъчна Дирекция София-седалище-София; обхваща С-я, областите Перник, Кюстендил, Благоевград.

~Регионална Данъчна Дирекция Пл.в-включва областите Пл.в, Пазарджик, Смолян, Хасково, Кърджали и Ст.Заг.

~Регионална Данъчна Дирекция Бур-с-включва областите Бу-с, Ям-л, Сли-н.

~Регионална Данъчна Дирекция Ва-на-включва областите Ва-на, Ш-н, Русе, Раз.град, Добрич, Сил-ра, Т-ще.

~Регионална Данъчна Дирекция В.Т.-включва областите В.Т., Габрово, Ловеч, Пл-н, Видин, Вр-ца, Монтана.

Органи на ДА:

1.Главен Данъчен Директор (ГДД)

2.Регионални Данъчни Директори (РДД)

3.Териториални ДД (ТДД)

4.Началници на отдели, сектори и подразделения

5.Главни Данъчни Експерти (ГДЕ)

6.Данъчни експерти (ДЕ)

7.Главни Данъчни инспектори (ГДИ)

8.Данъчнии нспектори (ДИ)

Органите на ДА се определят по определен ред:

~ГДД се назначава от министъра на ф-те, чието предложение се съгласува с Мин-р Пр-я. Назначава се за срок от 5 г. като бр. на мандатите му са без ограничения.

~РДД и ТДД се назначават от мини-ра на ф-те, а останалите органи на ДА се назначават от М-ра на ф-те или упълномощено от него лице, но по предложение на съответните РДД, ТДД или началниците на отдели, сектори и подразделения.

Органите на ДА имат специфични ф-ции, свеждащи се до следното:

І.ГДД:

2.Изготвя и издава задължителни за ДА методически указания.

3.Анализира данъчните приходи постъпили в държавния и местните бюд-ти по 3м, 6м, 9м и 1г.

4.Дава становища по проекти за м/ународни договори с цел сключване на м/ународните спогодби, избягване на 2 дан-но облагане и унифициране дейността на националната ДА съобразно дейността на данъчната евроинтеграция.

5.Планира и възлага проверки и ревизии на подчинението му данъчни органи.

6.Дава становище и указания за единното прилагане на данъчните закони и нормативните актове.

ІІ.РДД:

1.Решава жалбите против данъчните ревизионни актове.

3.Свежда планове, указанията, др. актове и документи получени от гл. дирекция до знанието на териториалните дирекции в региона.

4.Организира проверките и контрола както и събирането на информация за лица укриващи доходи и имущества от дан-те органи в региона.

5.Може да възложи данъчните проверки и ревизии на територията на региона както и административните наказания за неспазване трудовата дисциплина от подчинените му в региона.

ІІІ. ТДД:

1.Ръководи ДА в рамките на съответната област.

2.Приема и съблюдава за точно обработване на данъчните и др. декларации.

3.Възлага извършването на данъчни проверки и ревизии с цел определяне на конкретните дължими данъчни задължения.

4.Обобщава информацията от данъчните подразделения и чрез РДД ги предоставя на ТДД.

Принципи в/у които се осъществява дейността на ДА.

1.Законност-ДА упражнява правомощията си при строго спазване на Конституцията на РБ-я и данъчното законодателство.

2.Обективност-данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да отстояват всички факти и обстоятелства отнасящи се до правата и зад-та на данъчните субекти.

3.Самостоятелност-ДА действа независимо и само възоснова на закон.

4.Оценка на ефекта-ДА може да предлага промени в законодателството отнасящи се до цялостната политика на страната.

5.Еднакво прилагане-ДА осъществяваща данъчното пр-во е длъжна да прилага законите точно и еднакво спрямо всички данъкоплатци. Тя не трябва да се съобразява с народност, произход, пол, раса и да дава привилегии нерегламентирани със закон.

6.Добросъвестност-ДА така трябва да упражнява своите правомощия, че да обезпечи нормалното функциониране на отделните форми без да пречи на търговската им дейност.

7.Служебна тайна-служителите на ДА както и привлечените като експерти лица са длъжни да пазят тайна и да не ползват получената информация за лично облагодетелстване.

Съвременната ДА има конкретни пълномощия, с които са овластени служеителите й. От тези правомощия зависи бързата и ефективна намеса на данъчните органи при осъществявания контрол в/у физ.и юр. лица. Правомощията на ДА са:

1.Извършване на данъчни проверки и ревизии, и определяне на данъчните задължения.

2.Установяване на административните нарушения и налагане на съответните административни наказания съобразно предоставените правомощия на отделните органи на ДА.

3.Право на свободен достъп в подлежащите под контрол обекти.

4.При осъществяването на данъчните ревизии и проверки данъчните органи проверяват отчетността, счетоводната документация и носителите на информация.

5.При проверка могат да изземват:

~оригинални документи;

~заверени копия на документи;

~носители на информация свързани с приходите на ревизираните физ. и юри. Лица.

6.Могат да искат запор на притежаваните парични средства по с/ки и др. ценности.

7.Могат да изискват писменни обяснения на МОЛ и да назначават вещи лица с цел установяване действащите доходи, печалби-за установяване състоянието на ревизираните обекти.

8.Сновият данъчен кодекс се създава функционален финансов контрол и органите за специализиран контрол имат следните правомощия:

А/Претърсване на ползваните от проверяваните лица помещения за осъществяване на дейността им, за съхраняване на стоково-материални ценности и документи.

Б/Претърсване на МПС спрени или паркирани

В/Спиране на МПС за ревизии-съвместно с контролните органи

Г/Изискване на съдействие от компетентните органи за обиск на лица, когато имат достатъчно основание, че са укрили документи от значение за ревизията.

Стимулиране на ДА

Стимулирането на ДА цели подобряване на работата по контрола на всички нива от ГДД до всички подразделения. Средствата необходими за стимул-то се набират по извънбюджетната с/ка към ГДД. Размерът на паричните награди зависи от приноса на съответните данъчни служители за изпълнение приходите на републиканския и местните бюд-ти.

Паричните награди се дават на 3м. Като размерът им зависи от постъпленията по фонд стимулиране на ДА. Набираните ср-ва по него са в размер на 25% от допълнителните приходи за Бюд-та представляващи данъци и такси. Държавните вземания събирани от укрити такива. 65% от средствата, коитоДА допълнително внася в Б-та могат да се използват като капиталовложения за подобряване на материалната база.

Освен паричното стимулиране ДА използва безплатно униформено облекло. При преместване на работата в др. населени места, на всеки член се изплаща еднократно парично обещетение. Изплащат се разходите по преместването които са за сметка на мини-то на фин-те.

Пътуват безплатно по обществения градски транспорт като средствата се осигуряват от държавният бюджет.

Обучение, квалификация и подготовка на служителите на ДА.

Създава се национален учеб. център с негови поделения за специализация и квалификация. Функционирането им се определя от ГДДиректор.

Обучението и подготовката на данъчните органи обхваща:

1.Първоначална професионална подготовка за новоназначените данъчни органи със срок до 6мес.

2.Периодична подготовка за поддържане и повишаване на квалификацията.

3.Обучение за придобиване нови профисионални знания и умения необходими за заемане на повисока длъжност.

Обща характеристика на данъчното производство.

Чрез дан.то прои-то се хара-ра специфичната организация за провеждане данъчен контрол с цел установяване дължимите данъци и такси. Дър-те вземания от физ.и юр. лица.

Данъчното производство урежда пр-то по издаване, обжалване и изпълнение на данъчните актове по административен и съдебен път. Публичноправните актове издавани от ДА представляват волеизявлението им в резултат контрола в/у данъкоплатците по повод данъчните им задължения. Чрез тях се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо на конкретни данъкоплатци.

Страни от данъчното производство са ДА и данъчните субекти. В случай, че ДА не е установила задължения на физ. или юр.лице то срока му е 7 дни от неговото възникване, с изключение на от ДА срокове за погасение. За да е уведомен данъчния субект, ДА му връчва съобщение удостоверено с подпис.

Ако връчването е на физ-ко лице, което отсъства също моще да се връчи на пълнолетен член от семейството му.

На юредическите лица връчването се удостоверява с подпис на длъжностното лице, което го е получило+ЕГН, трите имена и длъжността на получателя.

Данъчното производство обхваща подаването на данъчните декларации. Данъчните субекти подават данъчни декларации в следните случаи:

1.Когато са задължени със закон да декларират обстоятелства въз основа на които служителите от ДА определят размера на задължението.

2.Когато самите данъкоплатци изчислят дължимият данък определяйки облагаемата основа.

Данъ-ят служител е длъжен да провери достоверността.

Приемането на данъчните декларации се извършва от служител на съответното подразделение.

Данъчният служител е длъжен да окаже техническа помощ на данъкоплатците.

Подаването на данъчните декларации се отразява от данъчният служител, който ги приема във входящ дневник. На подателя се издава Вх.№ /д.м.г.

След като приеме дан-та декл-ция данъчният служител е длъжен да провери:

1.Дали епопълнена съобразно изискванията.При констатирани несъответствия се изисква от данъчният субект отстраняването им. Ако дан-ят субект не е на лице данъчният служител е длъжен в 7дневен срок да му изпрати съобщение, с което да го прикани да отстрани несъответствията. Отстраняването се отбелязва със запис в/у дан-та декларация и се прилага към данъчното досие.

Данъчно производство по издаване на държавни актове.

Чрез издаване на държавните актове се определят, изменят или прихващат данъчните задължения; чрез тях се възстановяват надвнесени суми по събрани данъци.

Данъчното пр-во по издаването на данъчен ревизионен акт се образува с възлагането на данъчна ревизия. То става в случаите, когато информацията в подадената дан-на декларация не съответства в финансовото състояние на фирмата и тогава дан-то задължение не е определено споре изискванията. Издадиният данъчен ревизионен акт е в писмена форма. Той трябва да е издаден и връчен в 7 дневет срок от преключването на данъчната ревизия. Неразделна част от него са са всички събрани в хода на данъчната ревизия доказателства. Затова оригиналните се прилагат към екзимпляра от данъчният ревизионен акт предназначен за данъчният орган, а копията от тях към едземпляра на данъчният субект.

Данъчния ревизионен акт се издава от данъчният орган в следните случаи:

1.Когато до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация;

2.Когато данъчният служител извършващ проверка установи данни за укрити приходи и доходи;

3.В случаите, в които липсва счетоводна отчетност и не е възможно точното установяване на данъчната основа;

4.Когато данъкоплатеца е използвал неистински документи с невярно съдържание;

5.При изгубени, противозаконно отнети или повредени до степен “негодни за използване” документи.

Данъчният служител издава данъчен ревизионен акт в който отразява действителното задължение, което подлежи на плащане в 11 дневен срок от връчването.

Не се издава данъчен ревизионен акт при изтегляне 5г. от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължението и за подаване.

Държавни вземания

Държавни вземания-всички парични плащания в полза на държавния бюджет или местните б-ти.

Съгластно закона за държавните вземания към тях се отнасят:

1.Данъци.

2.Такси.

3.Акцизи.

4.Мита.

5.Др. вноски за б-та.

~Суми по начети в полза на ДБ и невзети пенсии.

~Глоби.

~Конфискации по актове на данъчните органи и съдебни разноски.

6.Средства отпуснати от ДБ, чийто срок за погасяване е изтекъл.

Към държавните вземания се отнасят и събирането на девидентите на на държавата.

Дър-те вземания се събират възоснова данъчните актове влезли в сила и издадени от органите имащи такива правомощия.

Начин за погасяване на държавните вземания:

1.Чрез заплащане;

2.Чрез прихващане;

3.По давност;

4.При опрощаване;

5.При смърт на физи. лице;

6.Чрез изчерпване имуществото, освен ако наследниците не отговарят пред закона;

7.След разпределяне на постъпленията както на актива на юрид. Лице обявено в несъстоятелност.

Последователност при събиране на държавните вземания:

1.Изплащане на разноските

2.Изплащане на лихвите

3.Изплащане на главниците.

Когато дадено физ. или юри. Лице има в рамките на годината различни държавни вземания, които не е в състояние да погаси, то може с писмена молба до съответния орган да посочи предността на погасяването. Давността но държавните вземания е 5г. като започва от 01.Януари на годината без задължения.

Спирането и прекъсването й става в следните случаи:

1.при започване до завършване на данъчната ревизия, но не повече от 1г.

2.Когато изпълнението на ДА е спряно

3.Когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането

4.Когато длъжникът е физ. лице и се намира извън страната, неговото задължение може да се разсрочи до 3 месеца.

Давността се прекъсва:

1.С влизане в сила акт

2.С налагане обезпечителни мерки

3.При предприемане действия по принудително събиране.

Организацията на събирането на не внесените в срок държавни вземания.

Държавните вземания внасяни в приход на ДБ или местните бюд-ти се характеризират:

1.Доброволно внасяне в сроковете определени от закона;

2.Внасяне след определения срок доброволно и принудително.

За неплатените в срок държавни вземания се плаща законна лихва:

-За неправилно възстановени данъчни резултати;

-В/у невнесената в определения от закона срок авансова вноска до 31.Декември на съотнетната данъчна година.

Събирането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски може да стане:

-В/у вземанията на длъжника от трети лица

-В/у движими и недвижими вещи

-В/у запор по сметките на длъжника

Принудителните държавни вземания се налагат в 6 мес. Срок от изтичане срока на внасяне.

Обезпечението на държавните задължения може да се извърши от съответния данъчен орган предварително да изпращането на преписката на публичния изпълнител за принудително събиране на държавните вземания.