Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт


Инструменти на стабилизац-та бюджетна политика



страница16/16
Дата02.06.2018
Размер2.83 Mb.
#71684
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

61.Инструменти на стабилизац-та бюджетна политика.

Хар-ките на бюджетния ливъридж могат да започнат на първо време на базата на един обикновен модел за финансиране на д-да в който се приема че инвестициите са постоянни и д-кът се плаща еднократно. Във връзка с това внимание заслужават: 1.р-щето на ливъриджа /L/ за р-щето, необходимо при пълна заетост, ако се включи б-тния дефицит или излишък, може да се каже, че: L=G+(c/1-c)*D. Следователно ливъриджа се състои от 2 части: а)едната съответства на мултиплик-ра на балансирания б-т; б)другата която се прибавй, тъй като част от държ-те р-ди е дефицитно финансиране. 2.б-тите с еднакъв ливъридж. У=(1/1-с)(I+G+cT). 3.изменението в р-щето на б-тния ливъридж. По ясна представа може да се получи като се разгледат промените в бюджетния ливъридж, а не абсолютното р-ще на лив-а, което се прилага към общия б-т.

При б-тната с-ма с подоходен д-к, д-дът се определя: У={1/1-c(1-t)}(a+I). По този н-н б-тния дефицит се определя: L={1/1-c(1-t)}(G+I)-(1/1-c)I. Същевременно промяната в ливъриджа е: делтаL={1/1-c(1-t)}делта G. Посочените зависимости показват, че ливъриджа при дадено нарастване на G се понижева тъй като мултипликатора намалява поради наличието на t.

Класическата кейнсианска концепция както и едно от съвременните й направления - неокласически синтез се позовават на тезата че пр-дите и р-дите на б-та се изменят почти автоматично при растеж или спадане на д-да. Този м-м носи названието “вградена гъвкавост” на б-тните показатели и налага разглеждане на ролята на дефицита в б-тното въздействие. В това отношение мултипликатора на балансовия б-т показва, че дефицитното финансиране не е от значение за б-тната експанзия, но я подпомага. Всеки опит за вземане предвид вградената гъвкавост на б-тните показатели изисква съответно разграничаване м/у: а/промените в държ-те р-ди и д-ци, отразяващи промените в б-тните параметри; б/промените в р-дите и д-ците отразяващи автоматичните реакции спрямо промени в частния сектор. Интерес представ-т: 1.промените на възд-то в р-тат на реакция на вградената гъвкавост на показателите; 2.повторното измерване на ливъриджа; 3.промяната в излишъка при пълна заетост; 4.структурния и цикличния дефицит. Повечето от фин-вите идеи на концепциите за смесената ик-ка приемат вгр-та гъв-ст на б-тните показатели за важна х-ка на б-тната с-ма. Във връзка с това интерес представляват м-мите за определяне на нейната величина, а именно: 1.индексът на вградената стабилизация U=(делтаY*-делтаY)/делтаY*=ct/l-c(l-t), където: делтаY* - промяна в д-да дължаща се на фиксирани I и Т; делтаY - промяна в д-да с Т=tY. Индексът измерва %-та на промяната в д-да, предотвратена от омекотяващия ефект на нарастването на пр-дите от д-ци или от вградената б-тна с-мна реакция. 2.гъвкавостта на основните данни.

Анализа на възд-то на б-тните промени в/у р-щето на д-да ч/з сравняване на първоначалното р-ще на д-да с крайното, определено е по-добър, но не достатъчен подход. Той предлага значителен обхват в който да се анализират включените променливи. В анализа трябва да се включат: 1.времевия мултипликатор; 2.влиянието на инв-циите; 3.стр-рата на забавянето която е решаваща за поведението на д-да така както е определена тука и което тнрудно може да се определи с точност; 4.синхрониз-нето с мултиплик-те ефекти в иконометричните модели. При реализацията на определена фин-ва по-ка всички б-тни адаптации изискват време и при промяна на ик-ските условия могат да остареят преди да са станали ефективни. Това е от съществено значение за ик-ските измерители, които свеждат до минимум: а/забавянето м/у времето, когато възниква нуждата за действие и времето когато това се осъзнае; б/забавянето м/у решението за действие и въвеждането на действ-ната пол-ска промяна; в/забав-то м/у въвеждането на промяната и превръщането й в ефективна такава. На този фон трябва да се отчита ролята на: 1.разпознавателното забавяне; 2.изпълнителското заб-не; 3.заб-нето на реакцията; 4.закъсненията в пар-та по-ка. Целта на всяко правителство е да упражнява гъвкава б-тна по-ка, която да използва вградените реакции и да прибавя такива адаптации в б-тните параметри, които могат да подсигурят целите на стабилизацията. В това отношение е характерно, че: 1.гъвкавата по-ка се нуждае от корекции - става дума за: а/годишното балансиране на б-та; б/ефек- стта на б-тната или паричната по-ка е под въпрос тъй като тези които взимат решения понякога нямат възможност да посочат правилната по-ка; в/небалансираните б-ти често оказват влияние в/у ефек-стта на разходната по-ка. 2.бюджетната балансираност е важно условие на пълната заетост. 3.полож-ни р-тати по повод на недоверието към мероприятията на б-тните органи дава административната гъвкавост.

63.Технология на бюджетното въздействие в/у производството.

Границите на б-тната по-ка в областта на произв-то включват влиянието на пр-дите и р-дите в/у работната сила, спестяването на фирмите и домакинствата, частните инвеститори, загубите и риска.

Освобождаванията на личността от д-к в/у д-да едвали са достатъчни, за да бъдат включени в семейното планиране, а р-дните програми за контролиране на раждаемостта трудно се котират само в сферата на бюд-та икономика. Въздействието чрез държавните пр-ди и р-ди обаче не може да се включи в схемата благодарение на влиянието им в/у вложеният труд при дадено равнище на населението. Всъщност става дума за промени във вложения труд, които при всички случаи са свързани с равнището и на общото произв-во и на произв-то на глава на населението.

Дан-те имат 1 основно предназначение-набиране на приходи за държавните или местните бю-ти. На втори план те могат да изпълняват ик-ската и социална функция. Във връзка с това може да се говори за въздействие чрез: 1.д-к в/у д-да. По п-п ефектът на д-да се получава при таково равнище на облагането, след което на индивидите им остава достатъчно д-д за потребление и спестяване.

2.Оборотни данъци. На всеки е ясно, че данъкоплатецът може да избегне потребителския д-к като спестява и така да не попадне под въздействието на негативните ефекти на желанието за труд, които могат да бъдат р-тат от д-ка в/у д-да. С покачване стандарта на живот голяма част от д-да може да се използва за закупуване на стоки, потреблението на които е свързано със свободно време. Желанието на хората за труд се влияе не само от данъчната, но и от разходната политика на бю-та. В това отношение въздействието може да се осъществи чрез: 1.социални р-ди; 2.стимулиране на обществените стоки.

Отговорът на въпроса за данъчното въздействие в/у работната сила намира израз в това, че: 1.заместването на свободното време със стоки в отговор на преминаването към прогресивна данъчна с-ма може да постави ефектен лимит в/у преразпределянето; 2.различията в реакциите към свободното време силно усложняват анализа на справедливото разпр-не; 3. Д-чните и разходни по-ки които изопачават избора м/у д-д и свободно време налагат ефективен р-д; 4.предизвиканото от д-ците н-не на участието в труда н-ва пр-вото и общия нац-лен пр-кт.

Спестяването на домакинствата е основен ел-нт на подхранването на к-ловите пазари с пари – пари, необх-ми за д-стта на ф-мите и държ-та. На тази база може да се каже, че влиянието на бюд-та политика в/у произв-то може да се реализира главно, чрез въздействието в/у спестяването и формирането на к-ла. Спестяванията на индивидите фор-рат големите потоци на крсрочните и дъл-те капитали които могат да се мобилизират от фин-ят и пар-ят пазар. Важно значение имат: 1.Спестяването на домакинствата като фун-я на до-да; 2.Като ф-я на нормата на печалбата; 3.Потреблението и подох-ят д-к. Известно е че д-ка в/у оборота е склонен да бъде по благоприятен за спестяването от д-ка в/у дохода по следните причини: а/д-цте в/у потреблението могат да се разпределят регресивно докато д-кът в/у д-да е прогресивен по разпределение; б/облагането на потреблението не намалява нормата на п-бата от спестяването; в/временното използване на даден д-к в/у д-дите за потребление. 4.Селективните стимули на спестяването. 5.Величината на въздействието в/у спестяването на домакинствата. Хар-те на бизнесспестяването се определят от: 1.Амортизационните р-ди. 2.Неразпределяемата п-ба. Всяко повишаване на брутното спестяване ще включва увеличение на чистото спестяване на домакинството.

Сериозно нарастване на равнището на националното спестяване може да бъде постигнато ч/з понижаване размера на бю-ят дефицит.

Спестяванията на ико-те агенти са важно условие за формирането на капитала, но по-важен е интересът на ф-мите да инвестират този к-л в реални активи-инвестиране, което също се влияе от данъците.

Определянето на данъчното въздействие в/у инвестирането изисква конкретен модел на инвеститорско поведение. В това отношение може да се има предвид че:

а/инвестирането е фун-я на очакваната чиста норма на п-бата;

б/инвестирането е фун-я на миналите промени в продажбите и на съществуващия капацитет на произв-вото, който е свързан с пр-бите;

в/инвестирането е фун-я на наличността на вътрешни финансови ресурси, които включват п-бата след облагането и амортизационните изчисления. Ик-ските изчисления се позовават на тезата че инвестициите се предопределят от нормата на п-бата. По тази причина по-сериозно внимание заслужава данъчното въздействие в/у рентабилността от инвестирането или нетната норма на п-бата. Интерес представляват: 1.очаквана п-ба преди д-ка; 2.сравняване на стимулите.

Инвестирането е рискова операция и инвеститорът трябва да се интересува от нея само, ако ст-стта на вероятната п-ба превишава тази на възможната загуба. Във връзка с това е характерно че: 1.нормата на печалбата се измерва по вертикалната ос, а рискът е отразен по хоризонталата. 2.всяка крива на безразличието показва комбинации от риск и п-ба които са еднакво задоволени за инвеститор. 3.при наличието на 50% д-к може да се преме че компенсацията на пълната загуба е гарантирана. 4.лично поетият риск не се променя но общопоетият риск от гл. т. на ик-та като цяло се увеличава. 5.д-кът и компенсацията на загубата при определени условия, увеличава поетия риск. 6.инвестиционният избор не е просто избор м/у ликвиден актив който е почти безрисков и някъкъв рисков актив. По п-п инфл-та прави притежаването на пари рисковано и избирането м/у алтернативни рискови активи, трябва да бъде добре обмислено.

В теоритически и практически план съществуват различни концепции за държавното спестяване.

Потребността от една или друга концепция зависи от естеството на ик-ката в което се реализират бюд-те цели. В това отношение бюд-та политика може да разчита на: 1.ролята на спестяването на поддържане равнището на заетостта. В схемата на стабилизационната политика, спестяването е фактор, който участва при определяне действителното р-ще на д-да на заетостта; 2.ролята на спестяването за поддържане на р-щето на произв-вото; 3.ролята на държавното инвестиране. Дър-то спестяване е деликатна тема. Може би затова различните концепции в тази област използват различни определения за баланирането на бю-та. Ако вниманието се насочи към формирането на общият к-л излишъкът трябва да се определя като по-голям данъчен приход спрямо правителствените р-ди само за текущото потребление. По този начин бю-тът може да се раздели на текущ и капиталов като излишъкът в текущият бю-т ще регистрира правителствения принос към спестяването. Не е правилно да се оценява ефекта на бю-та като се разглежда само общия бю-ен дефицит, без да се отчита и ролята на бю-та за формирането на к-ла. За разлика от частната фирма обаче целта на държ-ят капиталов бю-т е не да проверява финансовото състояние на правителството като балансира актива спрямо отговорностите, а да измери правителствения принос към к-ла на ик-ката. Приносът на РБ във формирането на к-ла може да бъде по-добре изяснен като се обърне по-толямо внимание на класифицирането на дър-те р-ди на текущи и капиталови и като се отчете амортизацията при оценяване на текущите р-ди. Важно значение имат: 1.тенденциите на инвестирането в държавния и частния сектор; 2.техническият прогрес.

Характерно е че в ик-ката с гъвкави цени където р-щето на д-да може лесно да се определи и поддържа очакваното спестяване винаги съвпада със съответното р-ще на инвестирането. На тази основа нарастването на р-щето на спестяванията увеличава формирането на к-ла. А увеличението на к-ла, от своя страна повишава производителността и подпомага растежа на производството.

Растежът е гл. ориентир на фирмината и държавната финансова политика. Неговите оптимални размери зависят от множество фактори. Когато обаче става дума за бю-та политика трябва да се направи разграничение на нейното влияние в/у: абсолютното р-ще на д-да; и бъдещото р-ще на нарастване на д-да.

Винаги когато ик-ските агенти са изправени пред избора м/у различни възможности трябва да се отчетат както следва: последователните нараствания на спестяванията и обстоят-то че бъдещата потребителска п-ба трябва да бъде приспадната с цел да бъде сравнена със загубата от въздържането от настоящото потребление. С политизирането равнището на растежа на общото пр-во вече са налице 4 политически цели: 1.осигуряване с обществени стоки; 2.присписобяване на разпределението; 3.поддържане на висока заетост и стабилност на ценовото р-ще; 4.постигане на желаното р-ще на растеж. При това положение може да се направи преценка на полит-те инстр-ти с които може да се постигне всяка от тези цели като се спазва изискването на полит-ката теория че са необходими толкова инстр-та, колкото са целите. В пазарната ик-ка планираното спестяване винаги съвпада с частното инвестиране и не са необходими никакви стабилизационни мерки. В ик-ската с-ма е необходима експанзионистична по-ка която да осигури пълна заетост. Това може да се постигне ч/з различни комбинации на б-тната и парична по-ка.

Ако предлагането на труд и к-л е нееластично към нормата на п-бата равнището на спестяванията от заплати и капиталовия д-д са едни и същи. Ако предл-то на труд е еластично при заместване на д-ка в/у капиталовия д-д с д-ка в/у д-да от заплати предл-то на труд нараства. Увеличаването на отработените часове няма да окаже влияние в/у степента на растеж на трудовото предлагане в дългосрочен план която ще продължава да бъде определяна от приръста на населението. При комбинация от еластично предлагане на к-ла и неел-но предл-не на труд може да се направи извод че д-чното бреме поемано от труда ще бъде толкова по-голямо, колкото: а/предл-то на к-л е по-еластично от предл-то на труд; б/по-високо е р-щето на спестяванията от капиталов д-д, отнесено към спестявянето от заплати.



64.Държавните заеми като инстр-нт на б-тната по-ка.

Стр-рата на дарж-я д-г предопределя осн-те изт-ци на привлечени к-ли и притежателите на ДЦК. В това отношение важно значение има състава на дълга в зависимост от емисиите на държ-ни д-гове и ЦК. Стр-рата на федералния д-г на САЩ по вид на емисията показва, че д-гът е разделен на пазарни и непазарни емисии като пазарните я’ представляват. Обикновенно пазарните се търгуват и са на разположение на всички купувачи. Те вкл-т: менителници, ноти и бонове. Основната разлика м/у тях е падежът. световната пр-ка показва, че непазарните емисии се предлагат на различни групи инвеститори и могат да бъдат притежавани само от първоначалният купувач. При включването на заемите и инстр-те на б-тната по-ка разделянето на д-га по видове притежатели на ЦК е необходимо. Успоредно с това влияние оказва и стр-рата на падежа. Обикн-но дълговите инстр-ти се емитират за да обхванат определен п-д от време като плащането на к-ла се извършва по номинална ст-ст на датата на падежа. Използването на крсрочния дълг позволява на фин-вите органи да не поемат дългоср-ни задължения като вземат заеми при високи Л% очаквайки чи инфл-та ще бъде прекратена и че Л% ще паднат. Успоредно с това трябва да се имат предвид и: 1.ограничаването на д-га; 2.таванът на лихвата; 3.д-гът на учрежденията и отпускането на правителствен заем.

Не са малко специалистите които предупреждават за нежеланите последици от увеличаването на държ.д-г като твърдят, че: а/натрупв-то на държ.д-г води до фалити; б/д-гът е несправедливо бреме в/у бъдещите поколения; в/д-гът намалява бог-то на индивидите и ограничава развитието на частния сектор. На този фон внимание заслужават: 1.събирането на нови фин-ви ресурси за изплащане на д-га. Дълговете на държ-та са вечни дотолкова доколкото дарж-та и ик-ката се развиват; 2.данъчното бреме на обслужването на д-га; 3.негативните ефекти на д-га по отношение на инфлацията.

Тезата за бъдещите ефекти на дълговете рядко се оспорва. Повечето от изследователите поддържат виждането че дълговото фин-не несправедливо обременява бъдещите поколения. На тази основа важно значение имат м-мите за подобно прехвърляне на бремето и целесъобразността на това от гледище на стабилното финансово и бюджетно равновесие. По-важно значение имат: I.прехвърлянето ч/з понижено формиране на к-ла: 1.в зависимост от видовете д-ци, които се използват, дан-то фин-не може частично да повлияе на спестяването; 2.теорията за рационалните очаквания, поставя ? дали индив-те ще реагират различно на д-чното и заемното фин-не; 3. по п-п държавното фин-не на к-ла изисква стабилна ик-ка , където р-щето на общото търсене не се влияе от избора м/у данъчното и заемното фин-не. Когато става дума за тежестта на р-дите фин-рани ч/з заеми трябва да се имат предвид още няколко особености: 1.прехв-то тежестта на р-дите със застъпване на поколенията; 2.ч/з външния дълг; 3.тежестта на заемите на общините; 4.ч/з фин-не на развойната д-ст.

Управлението на държ.д-г /ДД/е съвкупност от операциите по сключването и погасяването на заемите. По п-п ДД трябва да бъде добре финансиран т.е да бъде с дългосрочни падежи. Обикновенно старата ориентация е към дълг имащ формата на държавна консолидационна рента или вечни ЦК, нямащи фиксирана дата за падеж, но могат да се извадят от обръщение по избор на правителството при условие, че то е склонно да заплати пазарната цена. Във връзка с динамика в лихвата вниманието може да се насочи към: 1.теорията за стр-рата на продължителността на заемите. Ако се предположи, че е съществувало очакване за покачване на лихвите, инвеститорите в ДЦК както и търсещите заемен к-л ще се поколебаят дали да се ангажират за дълъг п-д, тъй като очакват по-късно да придобият по-благоприятни условия. По тази причина търсенето на д-г се измества от дългоср-я към крср-я пазар. Заемоискателите от др.страна са готови да заемат пари преди ст-стта да се повиши. По този н-н предлагането на дълг се премества от крср-я към дългоср-я пазар. В р-тат на това търсенето на д-г нараства спрямо предлагането му за кратък срок. 2.влиянието на инфл-та в/у основното р-ще на Л%-ти - влияние което е лесно доловимо.

Стр-рата на продължителността на Л%-ти е важен ел-нт на управлението на дълга. Трябва да се има предвид, че: 1.важно знач-е има посоката в която управлението на д-га в министерството на фин-те очаква %-те да се променят. 2.вземането предвид промените в очаквания % не означава че критерият за минималната лихвена ст-ст ще даде задоволителни ришения. 3.когато целта е емитиране на дълг, а не на пари; 4.промяната на срока на д-га по време на изплащането му по п-п е рестриктивно, а скъсяването му - експанзионистично. 5.крср-те адаптации.

Дълговите Цк са част от финансовите активи и в определена степен сделките с тях се определят от правилата на капиталовите пазари. Основната причина за заем на местно р-ще е твърде различна от тази на републиканско, където стабилизацията е основна цел на б-тната по-ка.

В подкрепа на тезата за повишаване на ролята на заемите като метод за събиране на приходи държавата стимулира дълговото финансиране като позволява приспадане на лихвите от ДЦК от облагаемия д-д. Тази особена форма на подпомагане е подложена на критика в 2 аспекта: 1.Д-чното облекчение пречи на равенството в стр-рата на д-ка в/у д-да. 2.освобождаването на лихвата от д-ци има за р-тат формирането на по-малка п-ба под формата на лихвени спестявания от страна на правителството, отколкото може да бъде осигурена от пряката субсидия,



вкл-ща същия разход. В световната практика съществува още един ел-нт на с-мата за привличане на ресурси ч/з заемите - индустриалните приходни облигации.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница