Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт

Балансът е съпоставка на всичко което б-ката притежава /А/ и всичко което тя дължи/П/. Тази съпоставка дава възможност да се определи т.нар.чисто богатство или чисто състояние на банката .Чистото богатство на б-ката =собствения к-л +резервите.

Класифицирането на активите е в 3групи: I.Реални - към тях се вкл.следните сфери на употреба на к-лите: сгради, терени, оборудване, канцеларски м-ли, горива, енергия, поддръжка на банковите сгради и оборудването; II.Финансови - акции, облигации, полици и пазарни ЦК; III.Ликвидни - парите, ср. и безср.влогове, задълж.и допъллнителни резерви.

Балансът отразява реалното състояние на банката. В него се вижда печ-та, както и сумите, които трябва да се платят на държ-та и акционерите. Той може да показва съответната загуба, която предполага увеличаване на употребата и в същото време - нарастване на краткоср.дългове със същата сума. Ликвидирането на загубата на практика означава намаляване величината на ресурсите, а така също и на употребата.

Пасивът на баланса представя източника на фондовете, използвани от банкото. Всички дългове са суми на които банката не е собственик. Те трябва да се върнат след определен срок или при поискване. За времето на пребиваването им в банката те са ресурс, който може да се използва за инв-ции във финансови или ликвидни активи.

Активът на баланса отразява употребата, използването на к-лите, което банката осъществява. Когато общият резултат за годината е +, банкат се обогатява с величината на печ-та. това намира отражение в увеличаването на богатството и ст/стите в актива или пък в намаляване на нейните дългове в пасива. Различните елементи на А и П на баланса се подреждат така, че да дадат веднага възможност да се види степента на изискуемост на всеки от тях. Ликвидността на А се предопределя от времето през което отделните му елементи се превръщат в налични пари. Изискуемостта на пасива се предопределя от принадлежността на к-лите.

финансовата стр/ра на банката може да се анализира успешно, като се използват резултатите от финансовия синтез на баланса. Финанс.баланс на б-ката може да включва следните ел-ти:
Активи Пасиви

1.оборотни

краткоср.дългове

2.фиксирани дългоср.и срср.дългове

собствени к-ли

Собствените, дългоср.и срср. к-ли образуват т.нар. постоянни к-ли на б-ката известни още като постоянни ресурси или просто като ресурси. По п-п постоянните к-ли са фондовете, използвани от банката за дълъг период.

Оборотните к-ли са елемент на пасива и имат за цел осигуряване нормалното осъществяване на всички плащания на б-ката, когато обръщаемостта на някой от ел-тите на оборотния актив е забавена или под очакванията. Величината на чистите оборотни к-ли се определя ч/з данните от фин.баланс: 1.ЧОК са полето на сигурност, къктавено от превишението на оборотните активи над краткоср.пасиви. 2.ЧОК са полето на сигурност на банката, представено от частта на оборотните активи, която не се финансира с текущи к-ли, а с част от постоянните к-ли. 3.ЧОК са съставени от частта на постоянните капитали, която не се използва за финансиране на недвижими активи. При това положение ЧОК се изчисляват като разлика м/у: а/оборотните активи и краткоср.дългове; б/фин.к-ли и фиксираните активи.

Всеки анализ на ликвидността трябва да разграничава: 1.ликвидността на актива - определя се от времето през което неговите ел-ти се превръщат в налични пари. Колкото е по-малко това време, толкова е по-висока ликвидността; 2.ликв.на б-ката - изражение на нейната способност да посреща краткоср.си дългове. Ликв. на б-ката зависи от управлението на активите имащи висока ликв. Относителната величина на ЧОК може да се определи ч/з съотношението: Кл=ОА/ТК, където Кл-коеф. на ликв.; ОА-оборотни активи; ТК-текущи к-ли. Това е т.нар.текущ коефициент или коеф. на общата ликвидност и се изчислява ч/з съпоставката на текущите активи и тек.пасиви. Този коеф. е различен за отделните банки. Това се дължи на разл.р/р и стр-ра на текущите активи. Широко приложение намират още два коеф-та на ликв-тта: 1.Кредитен-депозитен - падане на банковата ликв-ост; 2.коеф-т на задължителната ликв-ст - съпоставка на общата сума на задълж. и вторичните резерви с безсрочните депозити.

Паричните ср-ва на б-ката вкл.2 основни съставки: бързореализируемите активи и непосредствено релиз.активи.

В състава на паричните ср-ва има елемент заслужаващ повече внимание - наличностите. Те са повод за представянето и обосновката на още един коеф-т на непосредствена ликв. Той се получ.като активите в наличности/АН/ се разделят на тек.к-ли/ТК/: Кнл=АН/ТК. Този коеф-т се нарича още коеф-т на наличностите. През определени п-ди от своята д-ст банката може да разполага с ресурси, които временно не се използват. Тези ресурси са част от паричните ср-ва и се наричат наличности. Тяхната величина =разликата м/у общата сума на ресурсите и общата сума на потребностите. Наличностите са = на разликата м/у ЧОК и потребностите от оборотни к-ли.

основата на банковата д/ст са к-лите. Те се използват за финансиране на краткоср-те и дългоср-те инвестиции на б-ката. Текущите к-ли са краткоср.пасиви на б-ката, чиято ефективност зависи от ЧОК и обръщаемостта на текущите активи. Определящо значение за структурата на текущите к-ли имат спестовните влогове, срочните и безср.депозити и разпл.с/ки. ЧОК=разликата м/у оборотните активи и тек.к-ли. Това означава, че макс. р-р на тек. к-ли= оборотните активи, намалуни с ЧОК достатъчни за покриване на потребностите на банката от стабилно финансиране. Финансовите к-ли на б-ката са важен елемент на пасива, изразяващ стабилното финансиране на дългосрочната употреба на част от оборотните активи. във всяка финансова стр-ра финанс. к-ли може да имат минимални или макс. измерения.

Оптимизирането на собствените и чуждите к-ли е важна съставка на оптимизирането на финансовата ст-ра на б-ката. Ако дългоср.активност на б-ката се доминира от рискови инв-ции, увеличаването на фин-ти к-ли трябва да се осъществява за сметка на собствените ресурси. собств.к-ли трябва да стоят в основата на финансирането на дългоср.кредити с несигурна възвръщаемост. Оптималната капиталова стр-ра изисква дългоср-та и срср-та задлъжнялост на банката да не надвишава величината на собствените к-ли.

Цената на банковия к-л трябва да отразява средната цена на различните из-ци на к-ли, които се използват, а не само цената на СК. С определянето на цената на к-ла са свързани: 1.всяко увеличаване на богатството на банката; 2.ефективността на капиталовите бюджетни решения; 3.рационалността на инв-ционните решения.

Възможно е да се използват 3 метода за определяне цената на акционерния к-л: 1.моделът за оценяване на капиталовите активи; 2.методът доход от облигации+рискова премия; 3.методът на дисконтираният пар.поток.

Изчисляването и използването на една оптимална цена на к-ла е ключът към разбирането и управлението на банковите к-ли. Пределната цена на банковия к-л се определя от мащабите на увеличинието на к-ла и се получава ч/з прибавяне към среднопритеглената цена на цената на новото финансиране.

В основата на първонач.фин-не стои к-лът на собственика, т.е. к-лът, който учредителите на банката трябва да внесат в съответствие с приетия устав. Формирането на к-ла започва с т.нар.подписка, която е акт на материализирана търговия, осъществявана по време на създаването на к-ла ч/з публичен апел към спестителите. Тя е затворена т.е участващия в нея не може да се откаже от своя ангажимент.

Акциите като форма на изразяване на участието в к-ла са важен елемент на к-ловата политика на всяка банка. Те могат да бъдат както поименни така и на преносител.

Увеличаването на к-ла е логично следствие от банковата активност. Обикновенно к-лът на б-ката може да се увеличи ч/з: 1.вноските в налични пари; 2.Вноските в натура; 3.Включването на резервите или на премиите за емисия както и на печалбите, които още не са получили предназначение; 4.Конверсията на дълговете на дружеството в акции.

Намаляването на к-ла е техника благоприятстваща влагането на ресурси в ЦК на др.фирми и инст-ции. Необходимо е да се прави разлика м/у намаляването на к-ла и неговото амортизиране. При намал. на к-ла се съкращава вноската на акционерите ч/з свеждането на к-ла до сума по-ниска от предишната. Амортизирането на к-ла е операция ч/з която сумата платена на акционерите се удържа от печалбите или наличните резерви, а не от к-ла.

К-ловата стр-ра на б-ката е съвкупност от отделните ел-ти на дългоср.к-ли, които след изплащане на цената на придобиването им се използват за финансиране на кредитите и инвестициите. Определящо значение за капиталовата стр-ра имат: 1.Спецификата на дългоср.ЦК; 2.Целите на политиката на капиталовата стр-ра. Общият риск понасян от банковите акционери е сумата на банковия риск,свързан с естеството на активността на фин-я риск. Несигурността или варирането на очаквания от банката бъдещ чист доход или печалба преди лихвата и данъците представлява банковият риск. 3.Търсенето на б-ковите услуги; 4.Ик-кият р/р на печалбата/ИРП/. ИРП=чист доход/кредитни услуги.

Във финансовото теория и практика понятието лост е изражение на увеличението на промяната в дадени величини. Ик-кият лост е резултат от същ-то на фиксирани разх.Коеф-т на ик-кия лост - КИЛ=% на промяна в чистия доход/%на промяна в ед-ца обем.

Колкото по-голям е ик-кия лосттолкова по-голям е банковия риск. Коеф-та на фин-я лост при всяка дадена величина на брутните п-би показва връзката м/у равнището на промяна в брутните печалби и р-щето на промяна в печ-бите от 1акция. КФЛ=%на промяна в п-бата от 1акция/% на промяна в брутните п-би. Обикновено този кеф-т показва увеличаването на промяната в брутната печалба с което тя оказва влияние в/у печалбата от обикновените акции.

В банковият мениджмънт се използва т.нар.общ лост, който отразява увеличението на промяната в обема на продажбите и нейното влияние в/у п-бата от 1акция.

ОЛ=%на промяна в п-бата от 1акция/%на промяната в обема на активните оп-ции= п-ба от 1акция/обема на активните оп-ции.

Следователно при всеки един обем на активните банкови оп-ции коефициентът на общия лост /КОЛ/=КИЛ*КФЛ. В банковият мениджмънт КОЛ може да се определи с формула, обединяваща формулите за КИЛ и КФЛкакто следва: КОЛ=К(P-VC)/[K(P-VC)-FC-IR],където К-единичният обем на активните банкови оп-ции;Р-цената на единица;VC-променливият разход за 1-ца; FC-фикс.ик-ки разходи; IR-лихвата в левове.

Формирането и поддържането на оптимална капиталова стр-ра е предпоставка за ефективен банков мениджмънт. Целта на политиката на капиталовата стр-ра е да минимизира общата цена на к-ла и да максимизира ст-стта на б-ката.

I. В зависимост от срока за ползване и издължаване: 1) краткосрочни - до 1 година; 2) средносрочни - от 1 до 3 години; 3) дългосрочни - имат предимно инвестиционно предназначение и се обезпечават обикновено чрез ипотека.

II. Според обезпечеността: 1) обезпечени - отпускат се с/у вещни обезпечения и гаранции; 2) необезпечени - непокрити, или т.нар. кредити на доверие.

III. Според субекта на кредитиране: 1) банкови к-ти на физ. лица; 2) к-ти предоставени на юр. лица, на държавата или на др. публичноправни субекти; а) юр.лица с характер на стопански предприятия; б)ЮЛ с х-р на нестоп.орг-ции.

IV.Според предназначението им: 1/Потребителски:а/закрити - получава се еднократно и се погасява сле опр. пер-д съгласно договорените условия; б/открити - сумата се възстановява непрекъснато, а погасяването става периодично. 2/Предприемачески: а/к-ти за оборотни активи; б/к-ти за фиксирани активи - инв-ции.

V.Според плащанията свързани с външноик-ка д-ст: 1/К-ти по износа; 2/К-ти по износа.

VI. От гл.точка фазата на обслужвания възпр-вен п-с: 1/Обслужващи закуп.на суровини, м-ли, поддържане на запаси, изплащане на производствени р-ди и др. 2) обслужващи запасите в гот. прод. и тяхната реализация.

VII. От гл. т. на счетоводното им оформяне: 1) Счетоводни - контокорентни; 2) Полични - сконтови и акцептни.

За краткосрочни се приемат кредитите със срок до 1 г. Те са източник за формиране на оборотния капитал на стопанските субекти. Краткосрочните к-ти се използват предимно за покриване на временните променливи потребности от активи с краткотраен характер. В определени случаи могат да се използват и като преходно финансиране към дългосрочното. Предоставят се и с/у лични гаранции и поръчителства. Знакът на остатъка по с/ката (+) или (-) определя дълга на една от страните. Обикновено постоянните кредитни отношения се отразяват по текущата с/ка на стопанския субект в банката. Така възникват отношенията наречени контокорентни и съответно предоставения к-т контокорентен. Контокорентния к-т в някои страни се нарича счетоводен, тъй като всяка счетоводна операция по съответната банкова с/ка влияе в/у размера му. Лихвата по този к-т се изчислява само в/у салдото по с/ката. Технически контокорентен к-т се предоставя и ползва по оборот. Предоставя се при авансиране на капитала в текущата дейност на стопанския субект. Това дава основание да се нарича още авансов к-т. Погасява се с постъпване на парите от реализацията по с/ката т.е. при завършване на кръгооборота на авансирания капитал.

В развитите страни обикновено банките изискват длъжниците по този вид к-т да внасят ежедневните си продажби, дори в случаите, когато сумата им е по-голяма от предоставения к-т да внасят ежедневните си продажби, дори в случаите, когато сумата им е по-голяма от предоставения к-т,т.е. да внасят при тях и излишните си капитали, което от една страна увеличава банковите пасиви, а от др. банките следят за достатъчността на капитала на техните клиенти. За контокорентния к-т обикновено се заплащат комисионни: за управление и контрол на предсотавения к-тм и за ангажиран ресурс. Контокорентния к-т може да се прилага в няколко разновидности: на разположение, междинен, оувърдрафт и възобновяем.

Сконтовата дейност заема съществен дял в активните банкови операции. Инициативата за сконовата операция е у банковите клиенти, но такива операции могат да възникнат и м/у самите банки. От позициите на банката сконтовата операция е сконтов к-т: банката купува вземане, но заедно с това възниква дълг към нея - дълг на първия длъжник /трасата/. Дори сконтирайки полиците, банката поема риск, също както при чистото кредитиране. но разбира се има и своите особености. Сконтирането на полици е изгодно за банките. Тук за разлика от другите к9ти, дългът се разпределя м/у повече длъжници и се изплаща изцяло на падежа. Плащането е гарантирано с акцепта на длъжника и с подписите на джирантите. От др. страна срочното изплащане на сконтираните полици дава възможност на банките рационално да използват ресурсите си.

за да сконтира предложена полица, банката преценява нейните качества: - да се основава на реалнастокова сделка; - плащането да е гарантирано; - срокът до падежа да не надвишава допустимите срокове. Реалната стокова сделка в случая е продаването настоки на кредит. поради това банките предпочитата да сконтират стокови полици. те могат да приемат за сконтиране и финансови полици. например, свързаните с гаранцията на банката спрямо нейни клиенти пред друга банка, но те не приемат за сконтиране икономически полици м/у стопански звена, които не са оспорими. Преди да сконтират предлаганите полици банките осъществяват контор, тъй като е възможно те да са с фалшифицирани подписиили трасирани с/у неплатежноспособни субекти, акцептирали ги с/у възнаграждение. Особено внимание банката отделя на длъжника по полиците. Той трябва да бъде кредитоспособен и коректен в плащанията си. У нас този к-т няма голямо приложение.

Акцептен е този к-т, при който банката акцептира менителница насочена към нея, при условие, че клиентът ще предостави на банката сумата от менителницата преди нейния падеж.

Този к-т се нарича акцептен, защото се оформя чрез акцептиране на трасирана с/у банката менителница. Той е един поет от банката ангажимент за плащане и се предоставя: 1) когато банката не разполага със свободни резерви за кредитиране и не може пряко да предостави к-т на клиента в парична форма; 2) с цел чрез

акцепта да се улесни предоставянето на търговски к-т м/у стопанските субекти. При този к-т банките не ангажират свой ресурс за кредитиране. Банковите акцепти могат да бъдат: кредитни, търговски, финансови.

Аваловият кредит се предоставя с/у лична гаранция /поръчителства/. Възниква, когато авалист е банка. Банките са предпочитани авалисти, тъй като се приемат за по-сигурни платци. При този к-т, за разлика например от акцептния, не се сключва договор за осигуряване на средства по разплащателната с/ка, тъй като главен длъжник по кредитът е акцептантът. Банката взема решение за авалиране само след внимателна преценка дали акцептантът и останалите солидарно отговорни длъжници са кредитоспособни.

Приема се, че ломбардния кредит е един от първите банкови к-ти. Ломбарден е този краткосрочен к-т, който се предоставя с/у залог на движимо имущество. Поради това той включва 2 сделки: по самия к-т и по неговото гарантиране.

Характерните му особености са: 1) ломбардният к-т е краткосрочен е еднократен. Договорената сума може да се усвоява наведнъж или на части /траншове/. 2) За гаранция се приемат лесно ликвидни и със стабилна ст-ст заложни вещи. 3) този к-т е к-т по остатък; 4) Размерът на заема зависи от вида и оценката на заложените вещи. 5) поради краткосрочният им характер тези к-ти се ползват за текущи нужди.

Класификацията на видовете ломбарден к-т се базира на вида на залога. Разграничават се: 1) фондов - предоставя се с/у залог на ц.к; 2) разменен - проявява се в кредитни отношения м/у ТБ-ки и ЦБ; 3) стоков - с/у лесно ликвидни стоки, които се търгуват на стоковата борса; 4) варантен - с/у залог на варант /документ, удостоверяващ наличието на движимо имущество на склад - антрепозитен склад/; 5) винкулационен - с/у залог на стоки на път; 6) с/у залог на склад у длъжника или в оборот - заложените стоки не са в антрепозитивен склад на длъжника; 7) ломбардиране на вземания - залог на различни видове вземания: оформени с различни платежни документи, чекове, платежни искания или нареждания, спестовни авоари, вземания по застрахователни договори и др.; 8) менителничен ломбард - осъществяването става с заложно джиро, с което менителницата се прехвърля на банката като залог и др.

Дългосрочното кредитиране като банкова операция е известно още в зората на банковото дело. Първоначално дългосрочни к-ти са се предоставяли само на държавите, а по-късно и на частните лица. Същността им се характеризира от : срока за който се предоставят; и целта за която се използват.

Банковият ипотечен к-т има за обезпечение недвижимо имущество, за което се учредява ипотека. Първоначално такъв к-т се е предоставял от специализирани ипотекарни банки. Като източници за предоставянето на този к-т в нашата банкова практика се използват: собствения капитал; дългосрочните депозити; заложните облигации гарантирани чрез ипотекираното имущество на кредитоискателя; и неснижаемият остатък по краткосрочни влогове, които могат да се използват в рамките на неснижаемия им остатък. Размерът на ипотечния к-т зависи от ипотечната ст-ст и от ипотечния марж /дела на к-та в имотечната ст-ст/. Двете му основни проявления са: под формата на к-ти за жилищно строителство и под формата на дългосрочни инвестиционни к-ти. У нас ТБ-ки избягват все още жилищното кредитиране.

Потребителският к-т се предоставя на гражданите и е предназначен за финансиране покупките на стоки с дълготрайна и краткотрайна употреба. Първоначално този к-т е бил стоков к-т, предоставен от търговеца на своя клиент. По-късно се появява косвеното потребителско кредитиране. Съвременният потребителски к-т много често се оформя чрез операциите с кредитните карти. Кредитирането се извършва в различни варианти, но най-приложими са: косвено кредитиране на клиента; пряко кредитиране; и кредитиране чрез кредитни карти.

Кредитните карти са специфична форма на потребителското кредитиране. Те ангажират 3 субекта: притежателя на картата; съответната банка; и търговеца продаващ стоки с/у заплащане с кредитни карти. Кредитните карти в случая се използват като заместители на чековете.

Съществен елемент в осъществяването на плащанията м/у стопанските субекти са банковите гаранции. Банковата гаранция е договор, с който банката - гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията да заплати в определен срок дадена сума, ако длъжникът не изплати своето задължение или причинява щети от лошо изпълнение /неизпълнение/ на задължението в рамките на условията, които са посочени в гаранцията. В договора за банкова гаранция участват следните субекти: банката издаваща гаранцията и субектът в полза на който се издава тази гаранция.

Главните особености на банковите гаранции са: неотменяемост, прехвърляемост, покритие (обезпеченост). Банковите гаранции могат да се диференцират въз основа на различни признаци: I. Когато са по повод външнотърговски сделки: гаранции по вноса; гаранции по износа.

II. Според характера на задължението: платежни - банката поема задължението да изплати сумата вместо купувача при дадени в документа условия; неплатежни - банката се задължава да изплати само определени обезщетения или глоби при неизпълнение на предвидените условия.

III. Преки банкови гаранции - гаранциите се издават от банката на субекта, който е страна в сделката и трябва да представи обезпечение.

IV. непреки /косвени/ гаранции - издават се от 3-та банка по нареждане на банката от страната на длъжника. 3-тата банка поема функциите на банка-гарант.

V. Банкови гаранции предоставени при вътрешноикон-ки операции на клиентите: гар-я за плащане по договор; гар-я за предоставяне на кредит; гар-я за плащане на мито; гар-я за участие в търг; гар-я за добро изпълнение.

Организирането на кредитния процес се базира на принципите за рентабилност, ликвидност и сигурност. Самата технология включва: 1) Приемане молбата за к-т; 2) Разговор с клиента; 3) Представяне на необходимите документи; 4) Анализ на кредитоспособността; 5) Предварително решение на кредитния инспектор - той се стреми добре да обмисли отговорите на клиента и да не взема прибързани решения, дори когато прецени, че не е изгодно да се отпусне искания к-т, той избягва директния отказ; 6) решение на горестоящи звена; 7) Окончателно решение - молбата за кредит може да бъде отхвърлена; 8) Изготвяне на договор за к-т; 9) Предоставяне на средства по разрешения заем; 10) Контрол по спазването на условията по кредитния договор; 11) Събиране на вземанията.

Ако исканият заем е с инвестиционна цел, се изисква бизнес-план, във въведението на който се посочва мнението на съставителите за неговите предимства. Най-съществената част на бизнес-плана е финансовата информация, относно: необходими средства; структура на капитала, акционери и позициите им; използването на фондовете; необходимост фирмата да използва заемен капитал; текущи финансови отчети; финансови прогнози. Важно изискване на банката е фирмата да представи договорите за реализация на продукцията.

Ако кредитоискателят е физ. лице се изисква той да представи декларация за гражданското и имущественото си състояние.

Под кредитоспособност се разбира готовността и способността на банковия клиент да издължи получения заем, според условията в кредитния договор. Един от основните фактори за определяне на кредитоспособността на клиента и неговата дееспособност. Съществена характеристика е и неговата репутация и добро финансово състояние. За да се анализира кредитосп-стта на банковия клиент е необходимо качествена и достоверна информация за параметрите на дейността на заемоискателя. Банката обръща особено внимание на достоверността на данните в баланса и отчета. Тук важи основния принцип за съответсвие на сроковете, т.е. срокът на износване на активите трябва да отговаря на срока на задълженията на капитала. Ето защо от значение е видът на дълготрайните активи на фирмата, наличие на застраховки и др. подобни.

При анализа на кредитосп-стта банката се стреми да разкрие и личните дългове на ръководителите на фирмата /ако има такива/. Определянето на финансовото състояние на клиента включва анализ в 2 посоки: 1. Оценка на общата кредитоспособност - тя може да се направи въз основа на: А) Оценка състоянието на паричните потоци - чрез: 1) изменение на нетния приход от продажби (НП): НП=((НП₁ -НП₀ )/НП₀ )*100, където: НП₁ - нетен приход от продажби през текущия период; НП₀ - нетен приход от продажби през предходния период. База за сравняване е равнището на инфлация за съответния период; 2) Възвръщаемост на активите преди отчисленията за лихви и данъци (ВА): ВА= ((П+Д+Л)/А)*100, където: П - печалбата; Д - данъците; Л - лихви по кредитите; А - сумата на актива. База за сравняване е равнището на инфлация за съответния период; 3) Натовареност на оборотния актив (НОК): НОК= ((МЗ+В-З)/НП₁ )*100, където: МЗ - материални запаси; В - вземания; З - задължения. За норматив се приема натовареността в интервала 10ч25%; 4) Натовареност на ДМА (НДА): НДА=(ДМА/НП₁ )*100 За оптимален се приема показател 30%\40%. Б) Показатели за онценка състоянието и възможностите за обслужване на дълга: 1) Способност за издължаване на лихви и кредити (СИ): СИ=(П+Д+Лк)/Лк. За норма се приема резултат в границите 2\4; 2) Кредитоспособност (КС): КС=(ПЗ+З)/(П+Д), където: ПЗ-получените заеми. За оптимален се приема коефициент 5ч10; 3) Задлъжнялост (З): З=((ПЗ+З)/А)*100. За нормално се приема норма 40%ч60% ІІ. Оценка на приходно-разходните потоци – характеризират динамиката на парите. Ако клиентът не изготвя баланс, анализът на кредитосп-стта се извършва въз основа на данните от отчета за приходите и разходите.

Договорът за банков к-т е в писмена форма и съдържа всички условия за разрешаване, ползване и издължаване на заема. Включват се: данни за кредитополочателя; предмет; годишен Л%, по който ще става олихвяването на заема. При редовно погасяване и наказателната надбавка; комисионните и таксите събирани от банката във връзка с обслужването на заема; начин на издължаване; евентуална капитализация на лихвите; евентуално съгласие банката служебно да събира дължимите суми по заема от с/ките на клиента; описание на обезпечението; задълженията на страните.

За обезпечение се приема всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или изявление даващи възможност дължимата сума по обезпеченото вземане да се събере от поръчителя или чрез продажба. ТБ-ки приемат за основни обезпеченията: поръчителство, гаранции, залози и ипотеката. За добре обезпечено се взима това, при което с обезпечението може да се покрие главницат, лихвите и др. суми.

Кредитът се предоставя по открита за целта заемна с/ка. Усвояването му може да стане: еднократно /при краткосрочните/ или на траншове /при дългосрочните заеми/. Плащането на лихвите може да се извършва всеки месец или чрез тяхната капитализация.

При разработване на погасителния план първо се определя т.нар. анюитет, който е сбор от погасителната вноска /П/ и лихвата, изплащани в края на всеки лихвен период: /П=К/n, където: К-размер на заема; n-периодите на плащане. Лихва се изчислява в/у остатъка от заема, поради което тя е най-голяма през първия лихвен период, след който намалява. След като се договорят всички условия, банковият специалист съставя т.нар. паспорт на кредита, в който отразява: данните за клиента; информация за размера на к-та, срок, Л% и вид на обезпечението. Към този паспорт се прибавя талон за условията по разрешения кредит, където отново се прави описание на к-та + начините за неговото използване и издължаване. Всички документи относно клиента и разрешения заем оформят неговото кредитно досие. Той получава № със следната структура: аааbbcc, където ааа-пореден №, bb-бр. кредити, получени от клиента през годината; сс-година на отпускане на кредита.

ТБ-ки работят въз основа на определени критерии и начини за оценка на рисковите експозиции по своите активни операции. Към тях се отнасят: 1/ всички кредити, за които има риска от намаляване на отчетната им стойност; 2/ задълженията на банката по издадени гаранции, стенд бай акредитиви, акцепти, авали и джира по менителници и записи на заповед, и др. подобни. Веднъж на 3 месечие банките оценяват, класифицират и отчитат рисковите си експозиции. Това се извършва въз основа на: а/срока на забавата на изискуемите суми по тях; б/ оценката на финансовото състояние на длъжника. Рисковите експозиции се разграничават на: редовни, под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба. За посрещането им банките формират провизии. Съвкупността от всички кредити формират кредитния портфейл на банката. Той се изготвя всеки месец и съдържа: 1/ данни за кредитополучателя; 2/ информация за кредита; 3/ погашенията за месеца и предстоящите погашения за следващите месеци.