Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт

Данъчна основа

1.Изчислени или измерени данни –често се среща при определяне основата на индесните данъци.

2.Оценени данни-използват се за определяне облагаемата основа на модерните данъци. В зависимост от случая данъчната основа включва:

А.Пазарната стойност на облагаемата маса

Б.Стойността на богатството

В.Наемната стойност на честия доход по пазарни цени

Г.Установеният счетоводно реален доход

3.Комбинирани данни.

Данъчната тарифа може да бъде определена като съвкупност от принципи, определящи операциите, които трябва да се извършат в/у облагаемата маса, за да получи величината на данъка.

Данъчните съкращения и облекчения имат за цел да намалят облагаемата основа с определена сума.

След коригирането на брутната данъчна основа със облекченията и съкращенията се получава чистата данъчна основа.

Към последната именно се прилага данъчния размер, за да получи данъчното задължение.

Намаленията на данъчната основа също се срещат във финансовата практика.

i=M х b/В

i=b х M/B=b х t

М-глобалната сума на данъка за разпределение

В-общата облагаема основа

i-данъкът, дължим на данъкоплатеца

М/В-размерът на данъка, приложен към основата

b-индивидуалната облагаема основа

t- данъчен размер

Глобалните, нарастващите, легалните и реалните размери на данъка намират различно приложение във финансовата практика. Независимо дали става дума за данъка в/у оборота или за подоходния данък, реалния размер е равен на i/B-i където:

i-данъка

В-данъчната основа

3.Фиксиран данък-данък, който е фиксиран по отношение на облагаемата маса и неговата реално тегло често намалява с нарастването на същата /облагаема маса/.

4.Пропорционални, прогресивни и регресивни данъци:

~данъкът е пропорционален тогава, когато неговата величина е изразена чрез една линейна функция на облагаемата основа.

~Прогресивен е този данък, който се увеличава повече от пропорционално по отношение облагаемата стойност.

Оборотните данъци по принцип са пропорционални

Анализ на различните видове прогресивност.

1.Глобална прогресивност-налице е тогава, когато елемент на размера, прилаган към определена сума на основата /която е разделена на нарастващи класове/ обхваща цялата основа.

2.Пряка прогресивност-тарифата практически варира в съответствие с достатъчно малки количества от облагаемата основа.

3.Разделна прогресивност-съществува, когато всеки елемент на нарастващия размер засяга само един разред.

4.Прогресивност получена чрез промени в облагаема основа.

5.Класна прогресивност-при нея доходът е разделен на класове според величината на облагаемата основа като нарастващите данъчни размери се прилагат към съответния клас.

6.Прогресивност, получена чрез комбиниране на разредната прогресивност с прогресивност с изменение на основата.

7.Комбинирана прогресия. При нея данъчният размер е определен в абсолютна сума за долната граница за всеки етаж от дохода и в процент за разлика от дохода м/у долната и горната граница на етажа.

8.Дегресивен данък, който е смекчен вариант на прогресивния данък.

9.Когато даден пропорционален данък включва облекчения на основата, размерът му става приложим само към чистата облагаема основа. Данъкът в случая е слабо прогресивен.

10.Регресивен данък. Облагането е регресивно, когата данъчният размер намалява с нарастването на облагаемата основа.

Фази на определянето на данъка.

1.Разпределение на данъка-съвкупност от административни операции, имащи за цел както да установяват облагаемата маса и да констатират данъчното основание, така и да определят облагаемата основа. То включва:

А /Установяване на облагаемата маса-може да се извърши по 2 начина:

~преброяване на данъкоплатците

~деклариране състоянието на доходите.

При митата се използва от една страна обща декларация, предназначена главно да докаже съществуването на стоката и от друга-детаилна декларация на базата на която се прави оценката и ликвидацията.

Б /Определянето на облагаемата основа. Става дума за съвкупност от операции по преброяването и по оциняването или пък комбинация от двете. Обикновенно се използват метода на индексите, административната оценка, договарянето и контролната декларация.

А /Системата на сборовете-при нея данъкоплатците избират свои пълномощници, събиращи данъка за сметка на държавното съкровище.

Б /Системата на откупвачите данъка-намира израз в едно споразумение м/у фикса и определен собственик, който се ангажира да плаща годишно на държавата определена сума срещу получаването на правото да събира данъка за своя сметка по предварително определени правила.

В /Система на режията /режия в някой страни се нарича управлението, натоварено със събирането на данъците/.

а/Когато данъкът се плаща от самия данъкоплатец плащането може да има следните разновидности:

~Плащане чрез нареждане

~Непосредствено плащане

~Ешелонирано /разбито на части/ плащане

б/Когато данъчното плащане се осъществява чрез разни вноски са всила правилата на метода, наречен удържане при източника.

в/Данъкът може да се изплати чрез чек или варимент.

г/Събиране на данъка чрез гербови марки, данъчни книжа или печати.

д/В практиката се среща и събиране на данъка чрез абониране-предварително внасяне на определена глобална сума.

Икономическите ресурси на данъка обикновенно са дохода, капитала и разходите, доходът е ключово понятие на данъчното облагане.

Съвременната дан-на пр-ка се позовава на понятието д-д, което най-добре се свързва с фазите на пр-вото, разпределението или потреблението в зависимост от техния обем.

Пр-вото – основа на взаимовр-ката м/у д-ка и ик-ския ресурс.

Пр-вото и неговия пр-кт

Пр-ктите от пром.д-сти се получават като разлика м/у ст-стта на пр-вото и ст-стта на ел-тите, използвани за изработването на дадено изделие за определен п-од.

Пр-кт на к-л.

- П-ктът на пр-вената група на практика е брутен пр-кт;

- Пр-ктът преди каквато и да е намеса на човека само по изключение може да бъде р-тат на един спонтанен, постоянен източник;

Ср-вата за пр-во, вкл.природните фактори, трансформирани от човека са ресурс. Той се нарича брутен продукт-ресурс, който е доста близак до понятието капитал в техническия смисъл на думата.

~Понятието капитал не е съвсем конкретно. Това е така, защото предприемачът използва не само минерални блага, но също и несъществени блага.

~Средствата за производство са израз по отношение на другите стоки на определена стабилност. По тази причина се класифицират като фиксирани активи по отношение на другите лементи на богатството, които се проявяват като боротни капитали.

~Понятието фиксиран и оборотен капитал нямат абсолютно значени. Те са свързани главно с природата на дадено производство, с обекта на предприятието.

~В съвременната парична икономика фиксираният и обаратният капитал се оценяват в пари.

Брутен и нетен продукт

~Брутният продук е равен на продажбите, минус покупките.

~Нетния продукт е равен на брутния продукт, минус амортизациите.

Като се има впредвид, че запасите са променлива величина, може да се каже, че:

-Брутният продукт е равен на сбора от продажбите и излизащите запаси, минус сбора от покупките и влизащите запаси.

-Чистият продукт на фирмата носи названието “добавена стойност”-понятие имащо важно значение в данъчната област.

-В световната икономическа практика брутният продукт се нарича брутна печалба.

-Чистата печалба се получава като брутната печалба се намали с абщите разходи, амортизациите, заплатите и лихвите.

-Читият глобален продукт на фирмата от гледна точка на разпределението е равен на сбора от заплатите, лихвите и печалбите.

Лихвата от капитала може да се каже, че често съвпада с печалбата в индивидуалните предприятия в персоналните сдружения.

Дивидентът е форма на разпределяемата печалба, получена от капитала, инвестиран в акции.

Доходът като отчетна абстракция

Доходът е равен на стойността на стоките и услугите, получени от предприятието през същия период, така и със сумата на амортизациите, необходими за поддържане или обновление на ангажирания капитал.

Ако целта е да се определи дохода на един индивид може да се каже, че доходът в края на периода е равен на разликата м/у стойността на капитала на предприятието в края на разглеждания период и стойността на капитала в началото на периода.

Т. наречената Обективна Концепция, определя дохода с известни резерви като нарастване-позитивно и негативно на капитала.

Данъчните законодателства понякога разграничават:

-доходи от капитали-лихви, наеми, арента;

-доходи от труд-заплати, възнаграждения, хонорари;

-смесени доходи-възнаграждението на земеделците, индустриалците, търговците, упражняващи няколко свободни професии.

Анализ на отделните категории доход.

Разграничават се следните категории труд:

1.Работна заплата, която най-общо казано е възнаграждение за труда може да се разгледа в няколко аспекта:

А /Работна заплата в тесен смисъл на думата-възнаграждението, което е платено на икономическите агенти даващи своя труд на частните предприятия, работещи за пазара.

Б /Работна заплата в широкия смисъл на думата-доходите включващи и други възваграждения-хонорари, пенсии и се обхващат като цяло от данъка в/у дохода.

Облагаема е нетната заплата,, т.е. заплатата намалена с професионалните разходи.

В /Работна заплата като елемент на стойността.

Г /Заплатите, които се изплащат на мениджърите на фирмата

Д /Възнагражденията на персонала на даден дом

Е /Доходи от свободни професии-става дума за лекарите, писателите и адвокатите, които получават доходи наречени професионална печалба

Ж /Лихвата-тя обикновенно се определя като цена, платима в пари за използването на парите, но в случай, че предприемача се индефицира с предприятието, на което той в същото време е и собственик лихвата от фиксалната гл. т. не се разграничава от печалбата в общия смисъл на думата.

З /Рентата-известно е, че доходът произтича не само от комбинирането на техническия или паричния капитал с човешката дейност.Той може да се извлече и от определени специфични ситуации, какъвто е случая с поземлената рента в рикордния смисъл.

По-принцип данъчното облагане изисква да се разграничава чистата печалба и текущата печалба. Във връзка с това е известно,че:

Чистата печалба=текущата печалба намалена от една страна с лихвата на капитала ангажиран от собственика на предприятието и от друга-с възнаграждението, което му се полага за неговите изпълнителски и управленски функции, ако той действа сато наемен работник.

От икономическа гл. т. печалбата е елемент на стойността. Необходимо е да се има предвид, че:

-В марксистката теория печалбата, която произтича от капиталистичес ката експлоатациа е особенна форма на принадената стойност.

-В теоретическата схема на защитниците на съвършената конкуренция понятието печалба в дългосрочен план отсъства.

Може да се разграничи:

1.Конюнтурна печалба-произтича от допълнителна стойност. Извлича се от елементите на актива на фирмата и по-спец. От боротните активи в икономическа ситуация, благоприятна за продавачите.

2.Структурна печалба-произтича от ситуация,

свойствена от предприятията или на група предприятия. Става дума за материална ситуация от рода на благоприятното разположение на 1 магазин или за посложни ситуации, свързани с елементите на монопола или несъвършената конкуренция.

3.Текуща печалба-произтича от функцията присъща на предприемача-функция, съществуваща във всички икономически режими.

17.Основни правила и цели на данъчното облагане. Систематика на данъка.

Принципите на дан.облагане са важно, съществено звено на въвеждането на всеки нов данък и на всяка данъчна реформа: 1.Съразмерност на облагането - всеки Д трябва да е съобразен с ик-кото и финансово състояние на данъкоплатеца и да не пречи както на неговото съществуване, така и на участието му в обществения възпр-вен п-цес; 2.Определеност на Д - той трябва да бъде така определен, че за данъкоплатеца да не съществува затруднение при определяне на данъчното задължение начините и сроковете на плащане; 3.Удобство на Д - изисква съобразяване на облагането с възможностите на гражданите да плащат; 4.Икономичност на Д - този п-п има два аспекта: Първият е свързан с изискването на Д да изземва от данъкопл-ца само толкова, колкото е необходимо. Вторият произтича от потребността събирането на фиксалната издръжка да не е съпроводено с много разходи от държавата; 5.Равномерност на Д - той трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разх.на държавата м/у индивидите; 6.Продуктивност на Д - свързана с т.н.рандеман на Д. Продуктивен е Д, носещ колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи. Влияе се от няколко осн.фактора: невидимост, умереност, икономичност на дан.разх.,неизбежнаст,универсалност. 7.Стабилност и еластичност на Д - той е стабилен когато не се влияе от колебанията на конюнктурата, а еластичността му е израз на съществуването на реакция на облагаемата маса когато дан.р-р варира към увеличение; 8.Неутралитет на Д - да не оказва влияние в/у дейността на хората; 9.Данъчен интервенционализъм - той е противоположност на п-па за неутралитет на Д. Д е един от фин.инструменти на държавата, позволяващ и да се намесва в ик-кия и соц-ния живот на гражданите. 1.Способност на облагаемата личностда плаща - Д може да се събира само, ако данъкоплатеца е в състояние и има възможност да плати; 11.Годишност на Д - използва се главно в областта на местните преки данъци.

Предназначението на Д най-добре може да се представи ч/з 3-те осн. ф-ции на фискалната удръжка - фискарна, ик-ска и социална.

За да бъде 1 данък рентабилен трябва да са налице няколко условия: 1.всеобщност - да обхваща всичкиграждани притежаващи способности за плащане, да бъде установен в/у всички облагаеми обекти на всеки гражданини без или с малки освобождавания и облекчения; 2.плурализам - свързан с обстоятелството,че рентабилността на фискалната удръжка е по-голяма, когато използваните данъци са повече; 3.автоматичност - на всяко увеличение на дан.р-р отговаря еквивалентно нарастване на неговия пр-кт - постъпления от Д; 4.стабилност и еластичност - стабилността прави Д нечуствителен към ик-кото развитие - Д в/у к-ла, а еластичността следва ик-ските колебания - данъците в/у разх-те. Рентабилността на Д има технически и психологически граници. Ик-ското предназначение на Д е свързано с всички аспекти на въздействието ч/з Д в/у основните показатели на ик-кото развитие - произ-во, разпределение, потребление и обмен. Ч/з Д-те може да се оказва въздействие в/у ик-ката конюнктура и ик-ките структури. Соц.ф-ция на Д по принцип е свързана с обезпечаване на социалното равенство в п-са на данъчно облагане. Има два аспекта: 1.Равенство пред Д - всички граждани да са поставени в еднакво положение по отнош. на Д. Важно значение има съблюдаването на универсалността и пропорционалността на Д; 2.Равенство ч/з Д - тази цел може да бъде постигната само ч/з прогресивността и селективността на Д. Важно знач.за постигането на сац.равенство ч/з Д има познаването на явленията оказващи му негативно влияние -напр.бягство от Д. Разграничават се: А/Легално бягство от Д: -бягство от Д организирано от закона и пренебрегвано от закона; Б/Нелегално бягство от Д; В/Разновидностите на данъчната измама. Основните ф-ри на дан.измама са: характерът на обществено-ик-ката с-ма и равнището на задължителните удръжки и ик-ките величини. Последиците от дан.измама са предимно финансови. Формите за борба с ДИ са: превантивните мерки, изразяващи се в своевременното ликвидиране на непълнотите и празнотите в дан.закони и административните мерки.

Прехвърляемостта е оп-ция при която лицето плащащо Д в действителност не понася неговият товар. Формите на прехвърляемост са: 1.Обикновенна и многостепенна - обикн.е когато едно лице отклонява към друго тежестта на Д, но ако и другият се разтовари прехвърляйки го към трети, а той на 4-ти имаме многостепенна прехвърляемост. 2.Прехв.напред и назад - платецът на Д прехв.фискалния товар към този, към който се насочва ик-кия оборот. 3.Двойно данъчно въздействие; 4.Капитализиране и амортизиране на Д; 5.наваксване на Д - п-с на компенсиране сумата на платения Д от предприемачите ч/з повишаване прозв-стта на труда.

Факторите на прех-стта са: 1.Връзката на прехв-стта с търсенето и предл.; 2.Еластичността на Т и П; 3.Степента на корпоративна организация на пр-вото и мащабите на държавната защита; 4.Измененията на конюнктурата.

Традиционната класификация обикновено започва с общоизвестното разграничаване на Д-ти на преки и непреки. Преки - определени са годишно в/у собствеността, професията или дохода. Непреки - д-те в/у оборота, митата и регистрационните такси. Преките неможе да се прехвърлят, а косвените могат. Прекият периодично засяга ситуациите имащи постоянен и определен х-р като прележаването на опр.блага и упражняването на конкр.тр.д-ст. непрекият обхваща явленията като движение на собствеността или ползването й. Разликата м/у тях зависи и от начина на определяне на Д.

В зависимост от полето на приложени на Д се различават: 1.Реални и персонални Д. Реален - д-ната форма имаща за цел да обхване ик-кия елемент без да взема предвид персоналнат ситуация на неговия притежател. Персоналния засяга способностите на д-платеца да плаща, разгледани в пределите на дохода или к-ла като се държи с-ка за неговото състояние и издръжката на семейството му. II.Специални иобщи Д-ци. III.Според начините на ликвидация и събиране на Д:1.Разчетни - оп-циите по разпределянето, ликвидацията и събирането са практически еднакви и се изпълняват от един и същ агент за период, съответстващ на данъчното основание; 2.Констативни - оп-циите по разпределението са различни и изпълними една след друга от агенти, които могат да бъдат различни.

Ако в основата на разгр-то си поставя ик-кия ресурс на Д може да се обособат: IПодоходенД: шедулярни и общи Д-ци; II.Д в/у к-ла: 1.Д-ци в/у притежаването или прехвърлянето на богатството - Д в/у богатството, в/у наследствата; 2.Д-ци засягащи само 1елемент на к-ла главно по повод на неговот прехвърляне или по повод притежаването му - поземлените Д-ци; III.Д в/у разходите: 1.Непреки Д-ци или акцизи тежащи в/у продуктите; 2.Д-ци в/у оборота, обхващащи разх.като цяло.

Данъчна с-ма - съвкупност от данъчни форми използвани в една страна. Концепцията за единствения Д в/у к-ла има 2 разновидности - единствен и доминиращ.

повечето от дан.с-ми са композитни. те обхв.подоходните Д, Д в/у к-ла, Д в/у разходите, а така също и техниката на тяхното разпределение и събиране. Д с-ми са резултат от свободния политически избор, в който влизат императивни и ограничения от ик-ки, соц. и психол-ски порядък - императивни, които може да се комбинират или съгласуват. Обикн.се разгран.4 сфери на анализа - нормативна, организационна, ик-ка и псих-ска.

Класификация на Д-те в зависимост от понятието с-ма: 1.Критерии за класиф-не в зависимост от състоянието на ик-ката. Изграждането на клас-та трябва да се вземе предвид: а/ик-ските променливи; б/промените на действащите ик-ски правила; в/измененията в констатираните адм-ни състоятыния; г/промените в съст-то и относителното възпримане на Д. 2.Критерии за класиф-не в зав. от дан.въздействие. Д-нат действителност дава възм.да се обособят: а/Д-те дължими в р-тат на промяна на идентичносста им; б/Д-ци дължими в р-тат на изменения в ст-стта без прехвърлянето й; в/Д-ци дължими в р-тат на прехвърляне обекта на обл-то; г/Д-ци дълж. в р-тат на едновременното изменение и прехв. на ст-стта.

В силно развитите страни могат да се разгр. 3 вида дан.с-ми: I. ДС с доминиращо пряко облагане; II.ДС с дом-що косвено облагане; III. ДС със смесено облагане. Първият и третият тип е характерен за западноевроп.страни, въпреки съществ-те различия м/у тях - в ик-кото развитие, а вторият тип е типичен за източноевр.страни. Д-нот облагане на развиващите са страни се х-зира с: 1.Неразвитост на ДО; 2.Преобладаване на непрякото облагане; 3.Изключителността на специфичните Д.

В съответствие с кейнсианските препоръки правителството може да използва Д-те както следва: 1.Държавна намеса в ик-ката с цел оказване на въздействие в/у развитието на ик-ския цикъл в желанат насока; 2.Държ.намеса с цел регулиране на доходите; 3.Държ. намеса с цел ограничаване на инфл-та; 4.държ.въздействие в/у равнището и направлението на инв-циите. Според Хансен Дан.п-ка обхваща и предлага 2 типа реш: обвързване на ДО с решенията на правителството за постигане на пълна заетост и решаване на проблеми от общ-ен х-р ч/з Д-ците.

В теорията на фридман се посочва, че всички беди в ик-ката и фин. област идват от разрастването на държавното присъствие в ик-ката. Проблемите могат да се решат ч/з: 1.Въвеждане на негативния подоходен Д; 2.Индекс-не на ДС-ма; 3.Огран-не на дан-те облекчения и силно ном. на максим.р-р на ДО. Според Фридман съвременното ДО е просто излишно влагане на доходи в неефективни д-сти, а самото плащане на Д-те е аналогично на инвестирането в по-малко доходни активности. според него нац. бюджет би спечелил много повече от съкращаването на д-ците, отколкото от тяхнотоувеличаване.

Дан.теория с която са свързани именат на Лафер и последователите му проповядва, че тежкото дан-но бреме спъва пр-вото и инв-циите, засилва безработицата и отслабва държ. прих. Според него подемът на ик-ката зависи в по-голяма степен от масовото съкращаване на д-те откоркото от продължаването на традиционната кийнсиатска ик-ка политика.