Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт


Техника на имущественото об-не



страница7/16
Дата02.06.2018
Размер2.83 Mb.
#71684
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

21.Техника на имущественото об-не.

Д-чните форми с които се облага съвкупната маса на к-ла са няколко. По-съществено значение за съвремените фискални с-ми имат общия д-к в/у к-ла, д-ка в/у богатството и различните разновидности на об-нето на наследствата и даренията. въвеждането на общ д-к в/у к-ла намира оправдание както то гледище на справедливостта, така и от ик-ки гл.точка само тогава, когато той може да бъде инстр-нт за тотална конфискация на богатствата и имущ-та, получени при съмнителни условия - ик-ки затруднения, криза, революция или война. Идеята за общ д-к в/у богатството е свързана с ивената на Стюард Мил, Адолф вагнер идл. В края на миналия век Прусия бе първата страна, която въвежда един личен глобален д-к в/у доходите. Д-кът в/у богатството е годишна удръжка в/у цялото им-во на гражданите. ДБ е инср-нт изразяващ участитето на богатите във формирането на приходната с-ма на съвременната държава. Ик-ката ф-ция на ДБ се изразява в използването му като ср-во за стимулиране развитието на пр-вото. Въпреки, че на практика той почти не засяга едрата собственост ик-стите виждат в него ефикасно ср-во за борба с/у поземлената спекулация - п-ка и п-ба на жилища и терени със спекулативна цел. Той е своеобразен ин-нт за защите и предпазване на богатството и к-лите от по-широкото им въвличане във формирането на държавните приходи по две причини: 1.При сегашна орг-ция на обл-нето д-кът в/у богатството принуждава притежателите на големи богатства да вземат мерки за тяхното запазване и увеличаване ч/з скриването им в производствени активии пр. 2.ДБ обхваща в значителна степен недв-та собственост, което значи, че той няма да премахве, а ще засили стремежът към прехвърляне на д-ците. Вместо ик-ската функция на ДБ доминира друга много по-пълно изразяваща неговата същност - да защити и запази богатствата ч/з насочването им към форми, които не подлежат на обл-не. Социалната ф-ция на ДБ се заключва както в постигането на справедливост ч/з него, така и в коригирането на нарастването при разпределението на б-ствата и д-дите м/у ик-ските агенти. Фискалното значение на д-ка в/у б-ството /ДБ/ е слабо. На обл-не с ДБ подлежат всички ФЛ, имащи собствено жилище или местопребиваване в страната и компаниите и сдруженията имащи седалище в страната. Обект на облагане е съвкупното богатство на данъкопл-ца. От об-не се освобождават моралните лица на публичното право, както и лицата с частно-правен х-тер и някой други пред-я Предмет на д-ка е съвкупното им-ва на гражданите - богатството в което се включват 4 категории к-ли: земеделски и горски, поземлен, експлоатационен и др.к-ли.



Местният ДБ има две осн-ни форми: 1.общ д-к, обхващащ притежателите на недв.имоти, движимите имоти и финансовите активи; 2.специален д-к с който се облагат предимно акциите, фин-те активи или активите на някой сдружения.

Д-кът в/у наследствата е парично плащане обхващащо движението на имущ-та и к-ла по наследствен път. Той е удържка в/у к-ла като цяло и се плаща от него. Събирането му преследва две цели: фискална и соц-но ик-ска. Обект на облагане е движимото и недвеж-то им-во, паричните активи, вземанията, ценностите, фин-те активи и пр. Познати са две форми на облагане: 1.Д-к в/у наследството; 2.Д-к в/у отделните части на насл-та, събиран отделно за всяка част от облагаемата наследствена маса. Д-ка в/у сградите е един от най-старите представители на им-веното об-не. Орган-та му е различна във всяка отделно взета страна. Основа на д-ка е кадастралната оценка на жилщата, направена в р-тат на последните оценки на застроената собственост и последващите я актуализации. Преди об-нето кадастралната ст-ст на жилищата се намалява: сас сумата на задължителните облекчения; със сумата на генералното облекчение; със сумата на спец-то облекчение на данъкопл-те. Д-кат не решава фискални проблеми на местните бюджети, а служе като инстр-нт за:1.Реализиране участието на индивидите в провеждането на мероприятията по архитектурното и жилищното преустр-во на общините; 2.Регулиране използването на жилищните и пр-вените сгради от държавните пр-тия и орг-ции. Като ел-нт на държ-та приходна с-ма д-кът в/у сградите е парично плащане, което Ф и ЮЛ осъществяват в локалния бюджет. По своята ик-ска същност той представлява част от персоналните р-ди и п-бата, която се акумулира в териториалните бюджети на държавата в съответствие с кубатурата и квадратурата на сградите и парцелно-дворните места. Събирането и плащането на д-ка се осъществява в зависимост от: 1.Оценката на сградите и парцеларно-дворните места, която е различна за Ф и ЮЛ; 2.Определянето на д-ното задължение. Д-кът е пропорционален. По-сложно е неговото изчисляване при сградите и П-но дворните места на ФЛ; 3.Сградите и вилите на ФЛ надвишаващи съответно 120кв.м. и 60кв.м. Съществ-та организация на об-нето обаче съдържа 3 осн. противоречия: 1.Свързано с класифицирането на д-ка в/у сградите към групата на д-ците от населението; 2.Свързано с предназн. на данъка; 3.Свързано със соц-та значимост на об-нето. Д-кът в/у наследствата е имуществен д-к с който се охваща и облага ст-стта на величината на движимите и недв. имоти, вещите, правата, вземанията и др. Обект на облагане с този д-к е дв-то и недв-то им-во, получавано от наследниците по з-н или завещание. Д-кът е задължителен както за българските граждани така и за чужденците, притежаващи им-ва в страната. Определя по отделно за всеки наследник или заветник като: за съпрузи и насл.по права линия наследствения дял до 15 000л. са необлагаеми, по съребрена л-я данъчната ставка е 0.1%, а за др.н-ници 3%. Субекти на д-ка са гражданите и д-жавата. Основа на об0нето е днъчна дек-я, която насл. попълват и предават в местния финансов отдел в срок до 6м от смъртта на наследодателя. Тя съдържа 5 осн.ни раздела: Iнаследници и заветници; II.Недвижими имоти; III.Суми, влогове и недвижимости. IV.Дългове; Vвземания.

По своята същност ресурсните д-ци са част от п-бата на стоп-то звено, която се изземва в ДБ-т в зависимост от степента на използването на фиксираните и циркулиращите активи, трудовите ресурси и земята. Ч/з ресурсните д-ци основание за пращане в бюджета не е реализирането на определен растеж на д-дите и задължението да се спози з-на, а изпълнението или неизп. на осн-ни ик-ски показатели на пр-вото. Орг-цията на д-ците е насочена с/у лошо работещите стоп-и единици.

Д-ка в/у земята е част от д-ците с които се облага дв-то и недв-то им-во. Обект на д-ка е кол-то и кач-то на притежаваната земя или д-дите от нея. Когато в основата се постави кол-то и кач-то определянето на облагаемата основа изисква създаването на поземлени кадастри, в които подробно се описват всички данни за поземлената собственост. Единственото което обединява д-ното об-не на земята и д-дите от нея е това че почти навсякъде се организира от местните органи на властта и носи приходи в местните бюджети. В нашата пр-ка поземленото об-не е ориентирано към изземване на част от диференциалната рента на пр-телите от селското ст-во в бюджета. ДР е част от д-дите на работещите в селското ст-во, която се получава в р-тат на съществуващите обективни различия в усл-та на произ-ните п-си, обуславяне от природните, климатичните и ик-ските фактори. Тя е допълнителен д-д, който се получава в р-тат на обработването на по-плодродни и по добри участъци земя и е равна на разликата м/у обществената и индивидуална ст-ст на селскостоп-та пр-ция. Съществуват ДР II род и ДР I род.

В нашата страна събирането на таксите е подчинено на общоприетите теоретически и практически съображения. Държ-те такси се плащат за услуги, извършени от съдилищата, държавния арбитраж и другите държавни инст-ции, чиито мащаби ир-ри са представени в тарифи, имащи законна сила само след одобрението им от Министерския съвет. Плащането на таксата става при представянето на искането, изв-то на услугата, операцията, получаването на д-ти в съответствие с клаузите на тарифата. Ор-цията на местните такси се осъществява в съответствие със ЗМДТ. В действащата фин-ва пр-ка на общините се използват местни такси за: а/битови отпадъци; б/ползване на пазари, тържища , панаири, тротоари, площади, ул-ни платна; в/ползване на детски ясли, градини, лагери, общежития, домове за соц.грижи; г/ползване на курорт; д/добив на кариерни материали; е/техн.услуги; ж/админ.услуги; з/кучета; и/откупуване на гробни места; к/охрана на земеделските имоти; л/др.местни такси, определени със з-н.

Патентите са плащания осъщ-ни от частните фирми, занаятчиите и полузанаятч. с които се узаконява упражняването на даден занят, преработката и обработка и извършване на дадени усл-ги. Патентът се определя в зависимост от вида на осъществяваните обороти и съответния разред на патента. Те по п-п са годишни, но тяхното плащане може да стане на части през годината - обикн.в р-р на 1/2 или 1/4 от годишната сума. Началото на патентната година е 01.01., а на полугодията 01.01 и 01.07. Важна особеност на орг-ята на този род плащания към фин-вата с-ма е,ч е патентите са персонални и засягат точно определено пр-во и ус-ги. Патентът е общинска приходна форма ч/з която се разрешава упражняване на дад.занаят или д-ст. Приносите са форма за събиране на приходи, която при съвремените условия има ограничено приложение. те са пар.плащане в основата на което стоят извършени от централните и местните органи на властта комуни-оони и благоустр. мероприятия. Те са форма за компенсиране от страна на държавата и общините на р-дите по осъщ-не на дад. меропр-я. З разлика от д-ците те засягат ограничен кръг ФЛ и ЮЛ. Същевременно обаче си приличат по принудителния х-р на плащането, нещо което липсва при таксите и внаските. Връзката на приходите от глоби, лихви и конфискации с д-чните плащания има по друг х-тер. Глобите и лихвите са фин-ва санкция засягаща не само плащащите д-ци но и всички други нарушители на законоестановените и общоприетите норми на поведение. Конфискациите най-често са свързани с незаконно придобиване на д-ди и им-ва. Ч/з тях част от д-дите и им-вата се събират принудително в съотв-ие с вината и нарушението на з-ните.

22 Обща теория на митата. Мениджмънт на митата.
Особености и предназначение на митата.

Митата са едни от най-старите представители на косвеното данъчно облагане.Те са се появили при наличието на две условия: международен стокообмен и наличието на митнически граници.

Митата са данъци,с които се облагат стоките, които се внасят, а рядко и изнасят. Главното им предназначение не е задоволяване на фискалните потребности на държавата, а регулиране на международния търговсеки обмен. Това означава, че митата са една от малкото приходни форми, при която основните позиции заема икономическата функция на облагането, защото точно когато митата най-добре изпълняват своето предназначение - спиране или задържане на вноса на определена група стоки, в бюджета постъват малки по размер приходи. В развиващите се страни митата носят значителна част от бюджетните приходи. Повечето от митата се разделят на две големи групи:

- вносни ( протекционистични) мита;

- износни (фискални) мита.

Повечето от аспектите на използването на митата се определят от митническата тарифа. Тя съдържа два основни елемента:

- номенклатура на продуктите и стоките, които подлежат на облагане;

- размерът на митата за отделните видове стоки и услуги.

В зависимост от това колко на брой страни я използват,тарифата бива два вида:автономна-съдържа само митото върху продукта, независимо от произхода;конвенционална- силно е диференцирана и се определя в съответните международни търговски договори и споразумения.

Икономически митнически режими.

С разрастването на международния търговски и културен обмен, доминиращи позиции заемат икономическите цели и съображения,определящи се като режими.При тях митата изпълняват единствено икономическата си функция и не носят приходи за бюджета. Стоките по тези режими на практика не се обмитяват.Използват се следните няколко митнически режима:



  1. Режим на транзита.

  2. Режим на складиране в митницата.

  3. Режим на подобренията.

  4. Режим на промишлено складиране.

Като цяло може да се направи извода, че от утвърждаването на различните икономически режими и увеличаването на свободните митнически зони следва намаляване на фискалното значение на митата и увеличаване на матническите техники за икономическо контролиране и стимулиране на международния обмен.

Теоритически аспекти на протекционизма при международната търговия.

Съвременната икономика се характеризира с бурно развитие на международната търговия. Това е причината за възникването на множество теоретични модели, основната цел на които е да се обяснят зависимостите и равновесните точки в международната търговия.



Мениджмънт на митата при физическите лица.

Под мениджмънт на митата при физически лица следва да се разбира съвкупност от дейности,насочени към максимална защита на потреблението и свеждане на разходите на личния бюджет на гражданите до минимум при пресичане на границата.

Обособяването на митническия режим при физическите лица има за цел да обхване движението на стоките, свързани с потреблението, т.е. материално-веществената част на възпроизводствения цикъл. Потреблението е процес на намаляване на полезността на стоките от момента на покупкопродажбата до пълното загубване на всяка полезност. Актът на покупко-продажбата не съвпада с амортизирането, а е само негово начало. Това поражда редица неопредености:


  1. Неопределеност във времето.

  2. Неопределеност по местоположгение.

  3. Неопределеност на позвател.

  4. Неопределеност на предназначение.

Всички тези неопределености затрудняват митническият контрол. Основен принцип е, че движението на стоките, предназначени за потребление не се обмитяват или се обмитяват по-слабо, отколкото сдтоките предназначени за продължаване на производствения процес.

Принципите на мениджмънта на митата при физическите лица са следните:



  • законност;

  • защита на потреблението;

  • минимизиране на разходите;

  • равнопоставеност на физическото лице с митническият служител.

Мениджмънта на митата при физическите лица може да бъде разделен на три части:

  1. Управление движението на стоките.

  2. Управление на процедурата на митническия контрол.

  3. Управление на митническите плащания.

Мениджмънт на митат при юридическите лица.

Основната разлика между мениджмънта на митата при физическите и юридическите лица се предопределя от целта. При физическите лица тя е максимално потребление, а при юридическите-максимална печалба.Мениджмънта на митата при юридическите лица представлява съвкупност от методи за вземане на решения,които да осигуряват минимално митническо плащане и максимална възвръщаемост на икономическите агенти. Използват се следните принципи:



  • законност;

  • предимство на крайния резултат пред междинният;

  • професионализъм и коректност в отношенията с митническите власти;

  • сравнително предимство.

Основен елемент на митническото плащане е размерът. Съществува неопределеност на митата,която се свързва с разликата на ценовите равнища на страната-износител и страната-вносител. Една от задачите на финансовия мениджър е да установи степентта на покриване на различията в ценовите равнища и да използва тези различия, ако не са покрити. На първо място се определя средната степен на покриване на различията

Pi* + Pi* x c  Pj , Pi* - цената на стоката в чужбина; c - размерът на митото; Pj - цената в родината.

Ако неравенството е спазено това означава,че митото може да покрие изцяло ценовите различия.Ако неравенството се превърне в равенство митото изцяло се покрива с тези различия. Степента на покриване на тези различия може да се определи с коефицента на защита / i /:

При i = 1 размерът на митото покрива ценовите разлики. С коефициент i > 1 се постига ефекта на запретителното мито, т.е. вносът става безпредметен. Когато коефициентът i < 1, толкова митото по-малко покрива различията в ценовите равнища.

Митническата процедура е съвкупност от правни норми,чието изпълнение гарантира безпрепятствено и съобразено с националното производство преминаване на стоките пред границата. Съществено значение на управлението на митическата процедура по вноса при юридическите лица имат:


  1. Субектите по процедурата - износителят.

  2. Последователността на процедурата:

  • подготовката на пакета от документи:

  • проверката на документите.

Управлението на процедурата по вноса при включва следните елементи:

  1. Граничен контрол. Проверява се само целостта на транспортното средство или контейнера.

  2. Вътрешен контрол. Тук е необходимо стоката да бъде манифестирана.

  3. Освобождаване на стоката от митническия контрол.

Различията между мениджмънта на митата при физически и юридически лица са следните:

  1. Различният режим на облагане и митническия контрол в двата случая.

  2. Разходите на физическите лица за митническите плащания съставляват значителна част от техния бъджет.

  3. Основнато цел на физическите лица е максимално потребление, а при юридическите е максимална печалба.

23 Митническо посредничество. Митническо облагане.

Икономика на митническото посредничество.

Митническото посредничество представлява съвкупност от дейности, при които митническите агенти защитават интересите на икономческите агенти пред митническите служители. Както всяка стопанска дейност и митническото посредничество трябва да бъде управлявано съобразно изискванията на пазарните закони. Важно значение имат:



  1. Започването на посредническите операции.

  2. Локализирането на посредническата операция.

  3. Организационната форма на капитала - характеризира с малка капиталоемкост.

  4. Първоначалният капитал.

  5. Работната сила.

  6. Организацията на труда - обработка и подготовка на документите.

Видовете услуги, които произвежда митническия посредник може да разграничат:

  1. Услуги по митническото оформяне на износа.

  2. Услугите, свързани с митническото оформяне по вноса.

  3. Консултантските и спомагателните услуги.


Митнически контрол.

Митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Митническият контрол цели да осигури пълното обмитяване на стоките и да не се допуска контрабандно движение на стоките. Субекти на митническия контрол са вносителя и износителя. Обект на митническия контрол е движението на стоките. Съществуват следните видове митнически контрол:



  • Контрол по вноса.Това е най-важната част от дейността на митниците. Той може да се обособи в две части- граничен и вътрешен. Граничният митнически контрол е контролът,който се осъществява при непосредственото влизане на стоките на територията на страната.Вътрешният митнически контрол се осъществява преди непосредственото обмитяване и териториално е разположен в близост до местопребиването на облагаемите лица. Основен принцип на митническия контрол по вноса при физическите лица е защита правото на свободно потребление на стоките. Всяко право е свързано със задължение.

  1. Митническият контрол по вноса на юридическите лица по своята същност и дейност не се различава съществено от този при физическите лица. Основният принцип тук е създаване условия за пълното изпълнение на задачите и целите, заради които е въведено митото.

  2. Митнически контрол по износа. Всяка страна предвижда силно облекчени митнически режими по износа. За да се предпазят вътрешните пазари, се прилагат най-разнообразни форми за ограничаване на нежелан износ. Тези форми не са митнически, а са елемент на външно-търговската политика, но митническите власти се явяват контрольори по спазването на външно-търговският режим

  3. Митнически контрол по временните режими. Стоките, които влизат по временен режим ще останат временно в страната, затова законодателствата не предвиждат облагане с мито на тези стоки. Основен принцип тук е предотвратяването на отклонение на стоките от временното им пребиваване.

  4. Ветеринарен митнически контрол.

Обмитяване.

Обмитяването е процес на определяне на данъка. Процесът на обмитяване е по-сложен и представлява дейност по определянето на митата и всички данъци и данъкоподобни форми, за които законодателят е прехвърлил правомощията на митническите власти.



Определяне размера на митото.

  1. Възникване на митническо задължение по вноса - съществуват няколко случая:

  • в момента на приемане на митническата деклереция;

  • в момента на неправомерното въвеждане на стоки, които са се намирали в свободна зона или склад преди това;

  • в момента на отклоняване от митническия надзор на дадена стока;

  • в момента, когато престава да бъде изпълнявано едно от изискванията за временно складиране;

  • в момента на изчезването или унищожаването на стоката, когато това става при условия, различни от предвидените в митническите разпоредби.

  1. Митническо задължение по износа възниква при следните случаи:

  • в момента на приемането на митническата декларация за износ;

  • в момента на действително изнасяне на стоката, когато това става без митническа декларация;

  • в момента, когато стоката е достигнала до място, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частично освобождаване от митните сборове.

  1. Обезпечаване на митническите задължения - такова се изисква в два случая:

  • когато митническите разпоредби изискват задължително обезпечаване;

  • по преценка на митническия орган, когато плащането в предвидените срокове не е сигурно.

  1. Митническа тарифа - тя е концентриран израз на митническата политика, водена от дадена страна. Тя представлява установена от държавата система за определяне и събиране на митата. Факторите, които обуславят нейните цели, съдържание и задачи са:

  • Оформена или оформяща се цел на производството.

  • Действащите търговско-политически отношения.

  • Тенденцията за развитие в светомен мащаб.

Митническата тарифа се състои от списък на стоките,които могат да се внасят,изна-сят или да приминат транзит през дадена страна.Обикновено в митническите тарифи стоки-те са квасифицират по групи в съответствие с техния произход, по предназначение, по степен на праработка. Работата с митническата тарифа се нарича тарифиране. Тарифирането е процес на определяне на шифъра на стоката и позицията й в митническата тарифа.

Определяне на митническата облагаема стоност.

Облагаемата основа на митото се нарича митническа облагаема стойност.Под митническа облагаема стойност трябва да се разбират реално платените или подлежащи на плащане разходи за придобиване и достигане на стоката до митническата граница на страната вносител.

Основа за митническия данък е договорната покупна цена, т.е. реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Митническият служител трябва да определи платената цена

Определяне на митническия режим.

Най-често срещани у нас са:



  1. Внос на стоки.

  2. Износ на стоки.

  3. Транзит.

  4. Митническо складиране.

  5. Активно усъвършенствуване.

  6. Обработка под митнически контрол.

  7. Временен внос.

  8. Пасивно усъвършенстване.

  9. Временен износ.

  10. Реимпорт.

  11. Реекспорт.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница