Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт


Изчисляване и събиране на митническите сборове



страница8/16
Дата02.06.2018
Размер2.83 Mb.
#71684
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

Изчисляване и събиране на митническите сборове.

Съвкупността от всички плащания в полза на държавата, извършени от юридически лица в процеса на освобождаване на стоката от митнически контрол, се нарича митнически плащания. Независимо от режима, който ще се приложи за съответната стока,митните сборове трябва да бъдат изчислени и данъчното задължение да се изплати. Изчисляването се извършва в следната последователност:



  1. Изчисляване на митото. V x C = Tc

Tc - общата сума на митото; V - митническата облагаема стойност; C - размерът на митото в процент.

  1. Изчисляване на импорнтните и експортните такси. Q x d = Td

Q - количеството внасяна или изнасяна стока; d - размерът на таксата в процент; Td - задължението към бюджета по такси.

  1. Изчисляване на митническите такси - Tm - те са абсолютна сума, която ни е дадена.

  2. Изчисляване на акциза. ( V + Tc + Td + Tm ) x a = Ta

a - размера на акциза; Ta - общата сума на акциза.

  1. Изчисляване на ДДС: ( V + Tc + Td + Tm + Ta ) x t = Tt

t - размера на данъка; Tt - общия размер на данъка.

Съществуват три начина за събиране на данъка:



  • изравнително плащане;

  • нулево плащане;

  • разходно плащане.

  1. Изчисляване на митните сборове: С = Tc + Td + Tm + Ta + Tt

24 Митническа политика

Развитие на митническата политика в България.

Митническата политика е съвкупност от дейности и механизми, призвани да регулират външно-търговския обмен и да защитават националната икономика от конкуренцията на по-евтини стоки и услуги от чужбина.



  1. Митниците са първите създадени учреждения след Освобождението от османско робство в България. Първите нормативни разпоредби за създаване на митническа служба датират от 1879г.Това са първите законови актове на специализираните органи на временното управле-ние на страната, начело с руския княз Дондуков- Корсаков. За краткия период от една го-дина излизат няколко основни митнически документи, даващи завършен облик на митническата администрация в Княжество България.

През 1880 г. комисия изработва “ Тарифа за вносните стоки от Турция, Румъния, Сърбия и на други държави, които нямат сключени договори с Българското княжество”. Това е първата българска автономна тарифа и първи опит да се заменят адвалорните мита със специфични.

През 1890 г. се сключват редица търговски договори, като промените се извършват главно в три направления:



  • вносът се облага с 8% адвалорно мито върху пазарната цена на вносната стока;

  • извън митото се събират установени такси и налози;

  • договарящите страни ползват клаузата на най-голяма облагоприятстване.

Чрез тези промени е постигнат и известен политически успех - премахването на зави-симости. През този период правителството се стреми да увеличи приходите от митата. През 1894 г. се приема закон за насърчаване на местната индустрия и се осво-бождават от вносни мита покровителстваните индустрии при внос на суровини.

От 1918 г. митата се определят по специално приети валутни коефициенти,като съгл.Нойския договор България няма право да изменя вносните мита за срок до 1921г. От 11.04.1922г. е узаконена нова генерална митническа тарифа, изградена върху съ-щата идея за краен фискализъм и протекционизъм. Въпреки че е използвана до 1948г., тя се оказва негодна за водене на търговска митническа политика.

Периодът 1930-1939 година е твърде кризисен за България. Извършват се големи промени в митническото облагане- адвалорното мито се заменя със специфично. Проме-ните са фискално мотивиране-да се увеличант приходите за бюджета.След 09.09.1944г- се извършват значителни промени във функциите и устройството на българските митни-ци. Те са свързани с формирането на орган по контрола на двдижението на стоките, оказващ натиск върху населението. Външната търговия е поставена не на икономи-чески, а на политически основи.

В началот на 90-те години с либирализираненто на външно-търговския режим и ролята на митницата се променя. Тя се оформя като основен орган, контролиращ и регулиращ потока от стоки, преминаващи границата.



Задачи на митническата администрация.

Митническата администрация е централизирана система, съставена от отделни звена. Създаването, преобразуването и закриването на митническите учреждения става от минис-търа на финансите по предложение на началника на Главното управление на митниците. Броят на служителите и издръжката на митническата администрация се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

Организационната структура на митническата администрация е следната:
ГУ Митници

Районни м-ци

Митници

МБюра МПункове


Цели на митническата политика.

  • Фискални цели на митническата политика. Обикновено на митата се гледа като на икономически регулатор,на митата като приход разчитат единствено слаборазвитите страни, но те не са архаична и незначителна част от данъчната система на развитите страни, а са важен и структурен източник на приходи за държавата.

  1. Икономически цели на митническата политика.Митническата политика на всяка страна до определена степен зависи от целите на съответното правителство и степента на иконо-мическото й раизвитие. Чрез нея се стимулира развитието на приоритетни отрасли от ико-номиката,обикновено тези,от които зависи износа. Когато се говори за икономическото значение на митото се имат предвид възможностите, които неговото въвеждане създава за увеличаване на вътрешното производство.

  2. Социални цели на митническата политика.По принцип социалните цели на митническа-та политика се свеждат до намаляване на безработицата вследствие на стимулиране на местното производство. Цената на това намаление на безработицата е в по-високите цени на обмитяваните стоки. Така митническата политика е изправена пред дилемата:протекция на местното производство чрез мита с цел намаляване на безработицита, а от там и повишаване на цените или либерализирането на външната търговия с цел намаляване на цените и достигане по-високо равнище на безработицата.

  3. Политически цели на митническата политика. Във външно-политическата област митото е инструмент за оказване на натиск. Не случайно всяко политическо сближаване между две страни започва със създаване на митнически съюз. Митническата политика е мощно оръжие в ръцете на политиците, което често се използва.

Инструменти за провеждане на митническата политика.

Митническата политика използва множество методи и инструменти за постигане на целите си. Това са многобройни видими и невидими законови, икономически или администра-тивни процедури, които водят до засилване на ефекта от митата. Митническата политика е най-динамичната част о външно-икономическата политика. Инструментите, които тя използва лесно се сменят и променят. Водещо значение имат т.нар.чисти митнически инструменти.



Чисти митнически инструменти на митническата политика.

В тази група се включват всички елементи на митото и неговата организация в съответната страна.



  1. Размерът на митото. Това е основното оръжие на митническата политика. Размерът на всеки вид данък е много важен елемент на икономическото управление на която и да е страна. Обикновено се определя със закон.

  2. Величината на митническата облагаема стойност. Съществуват различни начини за нейното определяне:

  • разходния метод - основата на митото се определя като сума от всички разходи, извър-шени в чужбина за придобиване на стоката.

  • нормативният метод - поради недостатъците на предходния метод, за вносните стоки се определя минималната стойност;

  • методът на вътрешните цени за определяне на митническата облагаема стойност - използ-ва се като сигурен начин за набиране на фискални приходи.

  1. Прилагането на правилото за произхода на стоките. Когато дадена страна предвижда митнически размери, тя ги диференцира не само по видове, но и по групи държави.


Немитнически инстременти на митническата политика.

Немитническите инструменти на митническата политика са изражение на съвременните тенденции в развитието на международната търговия. Всъщност всичко се опира до стремеж за утвърждаване правилата на свободната търговия. В настоящата икономика постоянно се водят преговори и се подписват споразумение за премахване или ограничаване на митата. Но успоредно с това постоянно се създават инструменти за скрито заместване на отменени-те мита. По този начин същите цели, които преследва митническата политика се постигат не с митнически инструменти, а с техни скрити заместители. Характерно е, че немитните инструменти са изключително разнообразни. Всяка страна се стреми възможно най-добре да скрие заместването на митата с други инструменти. Обаче всички се характеризират с това че са административни мерки. Най-важните в това отношение са:



  1. Забрани за внос и износ.Това е най-бруталния инструмент за провеждане на митни-ческа политика.Забраните обикновенно се осъждат от Международната икономическа общност и се прилагат само в краен случай. Ефекта се постига със запретително мито, т.е. мито с такъв размер, който изземва цялата разлика между цената в чужбина и вътрешната цена на същата стока. Когато обаче разликата в цените е толкова голяма, че размерът на митото трябва да бъде изключително висок, се предприема директна забрана.

  2. Допълнителни изисквания към стоките.Това е най-“невидимия” начин за ограничава-не предимно вноса. Обикновенно пред стоките, които се внасят се поставят изисквания за качество, надеждност, етикиране и др., които затрудняват вноса.

  3. Количествени ограничения за вноса и износа. Тук се има предвид прилагането на системата на квотите. Когато вътрешните цени са значително по-високи от тези в чужбина, започва търсене на вносни стоки, защото макар и обмитени, те са с по-ниска цена от произведените тук. По тази причина правителствата на страните с висок жизнен стандарт не намират сигурна защита на местното производство. Във връзка с това квотата е количествено ограничение на вноса, което се разпределя между вносителите.

Създаване на свободни зони на територията на страната.

Международна митническа интеграция.

За да острани негативното влияние на митата всяка страна търси и други начини за действия. Тя установява контакти с останалите държави и предприема, едностранно или посредством споразумения, мерки по обликчаване на митническия режим. Тези мерки могат да бъдат подредени в следният вид:



  • участие в международни митнически спогодби;

  • прилагане на преференциален режим;

  • създаване на зона за свободна търговия;

  • учредяване на митнически съюз;

  • изграждане на общ позор.

Съществуват следните организации за митническо и търговско сътрудничество: ГАТТ, СТО, ЦЕФТА-

25. Теоретическси основи на държавните разходи.

Държавните разходи обхващат съществена част от разпределителни процеси, които съпътстват, предшестват следват всяко производство. Тяхното осъществяване е израз на движението на продукта на труда в парична форма в

съответствие с основните цели и задачи на глобалния възпроизвотствен процес. Те са понятие на финансовото раэпределение.

Те са форма за преразпределение на националния доход и националния продукт; и са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот.

Съществуват 3 групи разходи; производителни, непреки производителни и непроизводителни разходи.

Органичната класификация подрежда държавните разходи според административната принадлежност на различните държавни услуги.

След 1947г. става модна функционалната класификация, тя обаче е много обща. По богати на съдържание са : 1./деленето на разходите на действителни и трансферни; 2. Разграничаването на разходите на функционални и разходи за капитали.

Най новата икономическа класификация включва 3 основни групи:

Функцианални, трансферни и разходи за инвестиции.

Основно важно явление на всяка финансова система е нарастването на държавните разходи. Икономистите разграничават:

1.Реално и номинално нарастване на разходите; 2.Абсолютно и относително нарастване.

Причините за нарастването им са: 1.Нарастване ролята на държавата; 2.Развитието на техническия прогрес и увеличаването на военните разходи; 3.Развитието на финансовата теория.

Някои от теориите препоръчвани от икономистите, имат за цел изясняване на промените в балния растеж и действащия модел за промяната на държавните разходи. Важно значение имат:

а/законът на Вагнер за нарастващата локална акнивност-той твъди, че може да се очаква правителствените р-ди нарастват по бързо от общото производство в индустриализираните икономии; б/емпиричните доказателства на закона Вагнер; в/критиките на закона на Вагнер; г/изместващата хипотеза на Пийкок и Вайсман; д/критиката на хипотезата за изместването.

Въздействието чрез бюджетните разходи има две основни направления: 1.Въздействие в/у производството чрез държавните разходи-пряко и косвено. Винаги обаче прякото въздействие чрез държавните разходи е непряко въздействие в/у трудовите ресурси и обратно.

Различават се няколко концепции за държавните разходи: 1.Класическа-концепция за държавния потребител;

2.Модерна-концепция за държавата преразпределител; 3.Неокласическа-концепция за порочните ефекти на растежа на държавните разходи; 4.Концепция за обществените потребности като предмет на държавните разходи.

Според Кейнс ключовият елемент на тезата мултипликатора е пределната склонност към потребление. Тя се изчислява като се съпостави приръстът на разходите за потребление. Делта С и прираста на доходите Делта У.Понеже това съотношение представлява делене на една винаги по-малко или равно на една величина на друга величина, може да се предположи, че почти винаги е пределната склонност към потребление е по-малко и с малки изключения равно на едно. Следователно мултипликаторът “К”=1/1-с. Кейнс е нарекъл “К” мултипликатор на инвестициите-показва, че при нарастване на глобалните инвестиции доходът нараства със сума=”К”-пъти нарастване на инвестициите.

В теоретически план съществуват няколко базови хипотези, стоящи в основата на съвременните виждания за държавните разходи.

Обикновенно формалните определения за чисто държавните стоки са разнородни. Самуелсън ги разглежда като стоки притежаващи свойство благодарение на което потреблението има от всеки индивид не води до намаляване на потреблението на същите стоки от останалите хора.

Според Боуен при нормален пазарен механизъм е невъзможно да се осигури производството на чисто държавни стоки.

Подобни стоки трябва да бъдат осигурявани от правителството и финансирани чрез задължително събиране на данъци или държавни заеми.

Според Линдъл, когато става дума за една чисто държавна стока, след като е на разположение на едно лице, тя е на разположение на всички. Хипотезите на Линдъл и Боуен изразяват два подхода на частично равновесие, т. като изключват всякакво взаимодействие м/у държавната стока и частните стоки.

Трудно може да се изследват теоретическите и практическите аспекти на държавните разходи без да се вземат предвид образованието, пътищата, почивните станции, контрола в/у замърсяването на околната среда и здравеопазването. В не малки мащаби тези стоки и услуги се предоставят и от частния сектор. Най важното за подобни държавно осигурявани стоки е съществуването на външни икономии и загуби.1.Когато една област изхвърля необработени отпадаци в реката, много е вероятно това да е причина за подносянето на големи разходи за почистване на водата от региона на долу по течението; 2.Осигуряването на жилища с ниска ст-ст за опрелени доходни групи често се разглежда като правителствена функция преразпределение в натура. 3.Несъвършеното познание на друг пазарен неуспех, където намесата на правителството е наложителна.

Стоките за групово потребление се определят като стока, която може да бъде по-ефективно предоставена в определено количество на група от домакинства или фирми в даден район, посредством немаркетингова техника на производство и разпространение. Пример за такава услуга е колективното учредяване на полицейска сила, осегуряването на вода за един град и др. Осигуряването на тези държавни услуги на регионална основа е опит за минимизиране на разходите.

Това осигуряване се осъществява посредством един политически инсрумент, какъвто е бюджетът.

Необх. е да се разграничат: 1.Преразпределителното влияние на държавните разходи; 2.Преразпределението осъществявано чрез разходите се превръща във важен елемент на социалната справедливост.

Държавните разходи запълват празнотата там, където пазарната система не успява и чистата теория показва каква трябва да бъде оптималната комбинация от държавни и частни стоки при дадени съвършено познание и съвършенни пазари. Разходната система е U от елемента, чрез който се осъществява преразпределениеито на националния доход в съответствие с целите и задачите на стопанското развитие.

1.Държавата е главен клиент на частните компании и фирми; 2.Разходите за инвестиции са едно от главните направления на централната и локалната финансова политика; 3.Своеобразна форма на държавно въздействие в/у стопанските процеси е фиксирането и развитието на научните изследвания и експерименталните разработки; 4.Разходите за подпомагане на компаниите и фирмите от промишлеността, транспорта и селското стопанство носят названието субвенции и се насочват както към държавния така и към частния сектор.

Разходите за въоръжаване са едно от основните елелементи на държавните финанси, а растежа им е важен показател на нарастването на непроизводителното държавно потребление. Най-голям дял в структурата на ДБ-ти заема групата на преките военни р-ди. Тя включва: р-ди за поддържане и подготовка на военните сили; р-ди за снабдяване и оборудване с бойна техника и въоръжения; р-ди за научни изследвания и експерименти с военна насоченост; р-ди за строеж на военни съоръжения. Обикновенно тази група ангажира от 20% до 30% от общия обем на военните р-ди. Не намалява значението на косвените разходи, заемащи от 15 до 20% от общия обем. Те включват: р-ди по държавните дългове; р-ди свързани с възстановяване щетите нанесени от войните; р-ди за надпревара във въоръжаването; р-ди за изплащане на пенсии и помощи на ветераните от войните.

Осъществяването на соц. р-ди е свързано с възпроизводството на работната сила, което е жизнено с възпроизводството на работната сила, което е жизнено важно за всяка обществено-икон-ска система. Причините за бързая растеж на соц. р-ди са няколко: развитието на НТ Протрес; засилването на борбата на хората за икономически и политически права; развитието на икономиката като цяло. Съставът на соц-те р-ди включва: разходи за соц-но осигуряване; разходи за здравеопазване; р-ди за образование; др. р-ди-за култура, спорт, социални помощи.

Съставът на р-дите за управление включва: 1.Р-ди за издръжка на изпълнителните и законодателни органи в централния и местният апарат на управление; 2.Издръжка на ведомствата, министерствата, отделите, службите на прокуратурата и съда, системите за контрол и др.; 3.Р-дите за финансиране дейността на НСърбите, за издръжка на президента; издръжка на полицията и специалните служби за поддържане на реда.

Причините за съществуването и нарастването на р-дите за външноико-ка намеса са: крахът на колониалната система; конкуренцията на м/народните пазари; поддържането и стабилизирането на политическите режими; непосредственото подпомагане и развитието на отделни отрасли и дейности в някой страни; разширяването на мащабите на м/народното разделение на труда.

Държавните р-ди в прехода на пазарна ик-ка са резултат от проявлението на икономеческата и фиксалната функци на преходните форми. Свободният пазар изисква съчетаване на фиксалната с иконо-ката функция на приходите и дори доминиране на иконо-ската функция. Държавните р-ди ще имат като главно направление на въздействие трудовите ресурси, а държавните приходи-производството.

Социално-икономическата природа на държавните р-ди в условията на прехода на пазарна икон-ка се предопределя от: 1.Обстоятелството, че с тях завършва финансовото разпределение, че те са изражение на целевия х-р на използването на финансовите р-си. 2.Фактът, че съответстващото на свободната пазарна икономика децентрализирано управление на националното стопанство води до намаляване ролята на държавата; 3.Обективността на процеса на утвърждаване на водещите позиции на частния сектор в общественото развитие; 4.Непрекъснатото засилване на социалната роля на държавата

26. Обща теория на държ-те заеми /ДЗ/ и управление на държ.дълг.

Държ.заем е яв-е х-зиращо се със специфично движение на парите м/у държавата, нефин-вите фирми, банките, фин-вите учреждения и гражданите - дв-ние, свързано с д-стта на правителствата като заематели на парични к-ли. ДЗ имат 2 осн-ни форми - вътрешна и външна. Ч/з заема кредитора предоставя своите пари непосредствено на държ-та, основавайки се на обещанието за бъдещи облаги. В действителност заемът намалява богатството на заемодателя, но нам-то се дължи на обезцинката на парите и на покачването на цените. заемите са удобен м-д даващ възможност на дър-та да акумулира значителни к-ли. Обособяват се три големи основания на прибягването до заеми - пол-ско, фин-во и ик-ско.

Политическо: В случаите в които ик-ските агенти предоставят своите пари на дър-та те изразяват своята солидарност с нейната по-ка. Тук се включват разх-е за борба с/у природните, ик-ските и соц-те катастрофи. Големите нац-ни кризи представляват солидно фин-во осн-ние за използване на заемите.

Ик-ско: 1.Заемът е ин-нт на структурна по-ка - може да се използва за въздействие в/у ик-ските стр-ри, главно ч/з финансирането на инв-циите; 2.Инстр. на конюнктурна по-ка - през опр. пе-од правителствата го използват за борба с/у инфл-та.

В момента на сключването на заема неговата тежест не се усеща от данъкопл. но обикновено след изтичането на срока на кредитната сделка всеки заем се превръща в д-ци.

При осъщиствяване на заемната сделка дър-та емитира и продава на заемодателите д-нт с който удостоверява сумата на своя дълг към тях. Продажбите на облигации по държавните заеми се предшества от определянето и обявяването на ном-ната ст-ст на ЦК, която може да бъде 1/10,1/100 или 1/1000 от ст-стта на дълга.

Групиране на заемите на външни и вътрешни: Външните се скл. на м/унар-те валутни пазари. В развитите страни обаче дър-ните приходи се набират по линията на вътрешните заеми. В зависимост от това кое звено на държавната власт ползва заемите се делят на централни и местни. В зав-ст от н-на на погасяване - лихвени и лотарийни. Според продължителността на ползването - текущи, краткоср., средоср-ни и дългоср.

Основните направления на характеристиката на ДЗ са: 1.Представянето на заема като м-д за събиране на държ.приходи; 2.като ин-нт за ик-ско въздействие; 3.Като своеобразен д-р м/у държавата и кредиторите; 4.Като операция на д-вата; 5.като н-н за фин-не на държ-.те р-ди.

Според представителите на песимистичната теория заемът води до нарастване задлъжнялостта на д-вата и до инф-ия. Препоръки: 1.Упражняване на строга д-чна и заемна по-ка, търсене на възможности за балансиране на бю-та; 2.Ограничаване на заемите и нам-не на тяхното участие в набирането на п-ди за д-вата.

Кейнисянката школа обособява 2теории: Оптимистична - отрича бъдещите порочни ефекти на заемите, описани от класиците. Реалистична: 1.Психологическите принуди тежащи в/у кредиторите не са сапоставими с юридическите, характерни за д-ка; 2.Загубите понасяни от кредиторите не могат да бъдат съпоставяни с обедняването, което търпят данъкопл-те; 3.Общият анализ на въздействието ч/з д-ците и з-те в/у ик-ката е непълен; 4.Ефектите на д-ците и за-те са различни.

В пр-ката същ-т различни техники, ч/з които може да се осигури пласминта на заемите. По важно значение имат съглашенията с б-ките, емисията на борсата и публичната подписка. 1.Емисията на заеми ч/з посредничество на б-ките е често срещана в пр-ката; 2.Определени възможности за пласирането дава и борсовата емисия на з-те - много по-евтина от обикн-но посредничество. Състои се от пр-ба на ЦК на борсата, която е един обикновен участник и не изисква специални реклами; 3.Публичната подписка е най- унив-та с-ма за емисия и пласмент на заемите. Съществуват два типа публ.под-ска: а/Обикновена - емисионната цена на заема е фиксирана от дар-та предварително. б/Търговска - позволява предлагането на опр.к-во ЦК с цел получаване на най-добра цена.

При нормални условия доходността на ЦК по дър-ните заеми, освен от лихвата зависи и от редеца др.ф-тори. Определена роля в това отн-ние играе допълнителният д-д, който е свързан с очакванията за к-лови п-би от страна на участниците в подписката. Възможни са 3 подхода: 1.Емисия под номинала; 2.Емисия с обещание за издължаване с премия; 3.Емисия с лотарийни п-би.

възможните пр-ри за съкращаване на дълга са две: Конверсията, позволяваща намаляването на лихвите и амортизацията, даваща възможност да се намали величината на дълга. Конверсията е нормална технология ч/з която дър-та намалява предимствата които е предоставила на своите кредитори и по този н-н съкращава бремето на своя дълг. Тя има юредически, финансови и технически аспекти. В юр-ки план конверсията е винаги възможна за вечните заеми дотолкова доколкото предварителното издължаване се разрешава от специална клауза в облигационния контракт.

Първото фин-во условие за успешността на конверсията е борсовата ст-ст на облигациите по стария заем да е по-висока от номиналния курс. Второто финансово условие е свързано с потребността новите об-ции да имат по-голяма доходност от старите.

Конверсията може да се реализира ч/з различни техники: 1.К-я по номинал; 2. К-я под номинал; 3.К-я с парична сума за изравняване; Отсрочена; 5.Обратна к-сия.

Амортизирането на дълговете е операция състояща се в съкращаване или погасяване на д-га, посредством изплащане на главницата или част от нея. Широко приложение имат 2 техники за амортизиране: 1.Договорно ам-не - чрез постоянни анюитети, серийно ам-не, ам-не с премия или лотария, глобално ам-не; 2.Доброволно ам-не свързано с вечните заеми за които може да се консумира един амортизационен фонд.

Моделите за държавната задлъжнялост са формално обяснение на по-ката на държ-я дълг, разграничаваща се на бюджетна и фискална по-ка. В основата им стои желанието за минимизиране на лихвените разходи при различни смущения на ик-ската стабилизация.

Коен разграничава банков и небанков дълг и прилага към ДЦК неокласическите п-пи на ик-ския анализ. Държи с-ка за предварително полученото оптимално разпределение м/у различните типове дългове.

Ралф извежда метод дефиринциращ стр-рата на дълга в зависимост от сроковете.

Анализа на ефектите на стр-рата на дълга се усъвършенства през 60-те години на века в р-тат на проявата на няколко сериозни изследвания по управление на държавния дълг: 1.Въздействие в/у глобалната ликвидност на ик-ката; 2.В/у стр-та на Л%.

Кейнсианската интерпретация на държавния дълг намира изражение в изследванията на Шмит, който представя един кейнсианки модел ревизиращ макроик-ския анализ на държавния дълг.

Връзката м/у държ-я дълг и растежа се осъществява ч/з въздействието в/у потреблението, спестяването и натрупването на к-ла. Нейното представяне и разбиране може да се осъществи по два н-на: 1.Директно изследване на ролята на държ.д-г на базата на хипотезата за равновесния растеж; 2.Изследване въздействието на държ.дълг в качеството му на м/угенерационна тежест.

Моделите за връзката м/у парите и растежа се развиват особено интензивно след появата на разработките на Гърли и Шоу и най-вече на базата на пилотната статия на Тобин. Гърли и Шоу определят външните пари като дълг на правителството, а вътрешните като дълг емитиран с/у пок-та на частни ЦК. Неокласическата теория се х-зира от Тобин ч/з 3 явления: 1.Разделянето на д-да м/у потреблението и спестяването; 2.Спестяването;3.Интензивността на равновесието на к-ла.

посткейнската ик-ка са х-зира от Тобин също ч/з три явления: 1.Разделянето на д-да м/у потреблението и спестяването; 2.Непотреблението се разделя м/у инвестираното потребление и тезаврацията; 3.Интензивността на равновесието на к-ла включва предварителното равенство м/у спестяването и инв-циите, както и равенството м/у ефективност и Л%.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница