обща теория на ДБ-т. Теории за държавно финансово регулиране на равновесието и растежа

Б-ните п-пи са важен политически лост, използван от Нсъбрание за контролиране на правителството. Утвърждават се 4п-па: 1.Годишност на б-та - развива се в рамките на определени п-ди от време. Дели се на: а/периодичност на гласуването - прави се всяка година и става преди началото но п-ода, определен за изпълнението на б-та; б/значимост на б-тните пълномощия - б-тът не трябва да съдържа пълномощия и предвиждания, надминаващи рамките на 1г.; в/период на изпълнението - трябва да бъде ограничено в рамките на годината за която е предвиден. 2.Единство на б-та - има две знач-я: а/от материална гл.т. изисква U-та от фин-вите оп-ции на държ-та изложена в проектобюджета да бъде подчинена на Парламента; б/от формална гл.т. всички фин-ви оп-ции трябва да фигурират в 1з-н за финансите. 3.Универсалност - всички приходи и р-ди да бъдат записани в б-та. 4.Специализация - прилага се по отнош-е на р-дите и означава, че кредитите са предназначени за определени цели.

Б-тът не може да бъде използван за намеса в ик-ския живот. Той трябва да бъде неутрален. Характерното тук е: 1.неутралитетът на държ-те р-ди е р-тат от желанието за ненамесета, защитавано от класиците; 2.Неутралитетът на държавните ресурси има спец-но измерение - формират се ч/з д-ците и заемите. според класиците д-ците трябва да бъдат неутрални, а до заемите да се прибягва в изкл-ни случаи. а/Д-кът е неутрален, когато не предизвиква никакви промени в плановете на ик-ските агенти; б/З-мът трябва да се използва за покриване на извънредни държавни р-ди само в изкл-ни случаи - инв-ции или война.

Бюджетното равновесие е основна тема в класическата концепция за финансите, препоръчваща абсолютно равенство м/у п-дите и р-дите изключваща както излишъка така и дефицита.

Множество от изискванията на класическите бюджетни пр-пи в съвремената фин-ва пр-ка не се прилагат или изопачават. Промени настъпват: 1.В областта на п-па за единство на б-та. израз на съвременното нарушаване единството на б-та са: а/допълнителните б-ти - свързани с 2п-па п-п на участието и на автономията; б/специални с-ки на съкровището -с-ки със специално предназначение, търговски, за разчети с чуждестранни правителства; в/автономни б-ти; г/извънредни б-ти. 2.В областта на п-па за годишност на б-та - своеобразно нарушение са двугодишния и многогодишния б-т; 3.В обл-тта на п-па за универсалност.

За разлика от годишните б-ти които са б-ти на финансовите ресурси на дадена страна или територия, функционалния б-т е изражение на една динамична перспектива. Идеята за създаване на функционален б-т не съответства на съвремените бюджетни п-пи.

Първите опити за представяне на бюджетите в зависимост от големите ф-ции на държавата се правят в периода м/у двете св.войни и са свързани с д-стта на отделните щати на САЩ. Особено популярни стават функционалните б-ти през 1947г. когато Конгресът учредява комисия за адм-ни реформи. В генерален план амер-я б-т продължава да се представя по министерства и по глави. Функционалната идея е в ход, но още не се прилага официално.

Под влияние на експеримента в САЩ холандците също започват през 1952г. да преобразуват представянето на своя б-т. характерно е, че в САЩ и Холандия функционалното представяне на р-дите се отразява в традиционния б-т, но не го замества. От друга страна във Ф-я неговата цел не е действието, а доставянето на информация. Във връзка с това френската с-ма на функционален б-т включва 10 функц-ни рубрики: 0.Неразпределени р-ди; 1.Държавна власт; 2.Справедливост и вътрешна сигурност; 3.М/ународни връзки; 4.Нац-на отбрана; 5.Образ.и култура; 6.Соц-но осигуряване; 7.Ик-ско въздействие; 8.Жилища и квартири; 9.Нефункционални р-ди.

В основата на идеите за съставяне и използване на програмните б-ти стоят концепциите за рентабилността, полезността и ст-стта, което отдавна се използват в частните фирми като елемент на техниката на управлението. Във финансовата пр-са широко известни стават 3 американски и 1френска бюджетна програма: 1.Планиране, програмиране, бюджетиране - с-ма възникнала в р-тат от експеримент осъществен от Макнамара в дните в които е начело на американския парламент по отбраната. Независимо, че експери-та започва през 1961г. може да се отбележи, че техниката на този м-д се използва през Iiсв.война. С-мата съдържа 3 фази: Планиране - определяне на целите на д-стта на правителството за п-д от 20г; програмиране - пр-нето на ресурсите, необходими за реализиране на срсрочните цели 5г; бюджетиране - определяне годишните дялове на различните програми с цел вкл-то им в б-та и по този н-н да им предаде юредическа ст-ст. 2.Управление на целите - използването на тази с-ма започва от 1973г. и изисква: ръководителите на дад.инст-ция да определят своите крайни цели; всеки рък-л да фиксира задачите за постигане на крайните цели; крайните, междинните цели и ресурсите да се коригират на р-щето на определена съвкупност. С-мата среща както технически така и психолог-ски пречки. 3. Нулево базово бюджетиране - съдържа две последователни и оригинални операции: идентиициране единиците на решенията и разработване модули на решенията. С-мата изисква добре развита комуникационна мрежа м/у отделните р-ща на управление: нулево, съкратено, нормално и нарастващо р-ще. 4.Рационализация на бюджетния избор - френски вариант на програмните б-ти. Характерно за нея е: а/Изборът на целите обхваща определяне и селекциониране на целите; б/изборът на ср-ва изисква тяхното изчисляване и селекц-не. Селекц-нето се осъществява ч/з мн-во м-ди имащи две общи точки: количественост и изчерпателност; в/контролът и р-тите има за цел да оцени степента на реализация на целите, да констатира и изследва отклоненията.

Кийнсианците наричани още бюджетаристи смятат, че б-тното салдо може да бъде добър ин-нт за анализ при условие, че се използва не действителното, а максимално възможното бюджетно салдо. Теоретическите постановки за макс. възм-то бюджетно салдо се градят в/у предположението, че б-тния дефицит или излишък може да представлява два видаполитика: влиянието на б-та в/у ик-ката и влиянието на ик-ката в/у б-та.

Монетаристите смятат, че номиналните изменения на нац-я д-д, както и измененията във всички останали величини са свързани и произтичат от измененията в паричната маса. На тази основа се формулират противоположни на кейнсианските постановки за б-та и б-тното салдо. В монетаристката схема няма място за бюджетен дефицит, тъй като нарастването му и увеличаването на парите в обр-ние са главните причини за инфл-та.

Дефицитното регулиране е една от малкото теоретически системи намираща трайно приложение в пр-ката на всички страни.

Теоретическите основи на фин-те на фирмата имат различни измерения. Те се предопределят и развиват в съответствие с 3осн.групи определения: 1.Ф на ф-мата имат за предмет движението на парите и почти всяка финансова сделка засяга пряко или непряко парите. 2.Ф-вото управление се свежда до събирането и управлението на к-лите, използвани от ф-мата. 3.Ф-вото упр-е е съставна част на общата управленска по-ка.

Развитието на теорията за ф-вия мениджмънт по същество е развитие на традиционната концепция и утвръждаване на модерната концепция за фирмените финанси. Освен големите др-ва и индивидуалните др-ва ФФ имат за цел да опишат и представят ик-ката на пазара, чиято сложност бързо нараства. Този подход се използва още през 1920г. когато в университетските среди интересът към управлението на фирмите значително се повишава. Това става по два н-на: 1.Нарастването на акционерната д-ст след Iсв.война и следствие повиш. обществения интерес към др-вата, акциите и техниките за придобиване на к-ли. 2.Публикуваната през 1920г.на Даунинг “Финансовата политика на кооперациите”.

Главната цел на фирмата е макс-на п-ба. Това е цел, която много често се взема като фундаментална хипотеза на фирмената теория. В ик-ската теория се разграничават 2понятия - рандеман и п-ба. Разликата м/у тях е: 1.П-бата е концепция на собственика както и с неговото разпределение. 2.Рандеманът е конц-я на мениджъра, свързана с пр-вото или създаването на нови богатства. Съществува когато ресурсите може да се използват за провеждане на по-големи ик-ски ст-сти от направените р-ди.

обособяват се две групи основатели на финансовата теория: 1.основатели на традиционната ф-ва теория; 2.основатели на модерната ф-ва теория. И двете групи дават принос в развитието и усъвършенстването на ф-вата теория.

Разграничават се: I.Придшественици на ф-вата теория - най-съществен е приноса на Бернули, Фишер и Башалие.

II.Създателите на теорията за несигурните пазари и ролята на финансовите пазари - Ероу 1953 и Дебрийо 1959г. III Авторът на тезата за инф-ционната ефективност на ф-вите пазари - Самуелсън1965г. IV. Конструктурът на теорията за портфейла - марковиц 1952г. V.Моделът за равновесието на ф-вите активи на Шарп и Линтър 1965г. VI.Концепцията за цената на фирмата и оптималната фин-ва стр-ра, разработена от Модилиани и Милер през 1958г. VII.Теорията за опциите на Блейк и Шхолес 1973г.

Важен инстр-нт на стоковото обръщение са парите. Те опосредстват създаването и реализацията на пр-ктите на труда, правят стоките съпоставими и улесняват размяната. Парите позволяват да се измери ст-стта. Те изпълняват ф-цията на разчетна единица и в този смисъл може да се определят като стока, изразяваща цената на вс.др.стоки. Като измерител на ст-стта парите са източник на продуктивност, намираща израз в икономията на р-д и време.

Същественото при хар-ката на парите като инстр-нт за плащане е че: I.Улесняват размяната: 1.Парите са ср-во за неопределено, генерално и незабавно плащане - това позволява да се разграничат парите от обикн-те краткоср. ф-ви активи като полиците и квази-парите; 2.парите имат легален курс и неограничена способност за освобождаване от задължения.

II Стават продуктивни в качеството им на инстр-нт за плащане - парите са създател на полезност и богатство. Става дума за продуктивност, изразяваща се в икономии на ст-ст и време.

Важно предназначение на парите е да бъдат резерв на ст-стта. Благодарение на това те са ин-нт за временна защита на покупателната сила. Х-ката на парите като ликвиден актив изисква някой уточнения за: 1.Богатството и съставките му. Ик-ските агенти могат да държат своето богатство под формата на: реални, финансови активи, чиято доходност се изразява в приходи измерени с пари; ликвидни активи като пари, безсрочни влогове и квази-пари. 2.Особеностите на ликв-те активи - притежават 3х-стики: безсрочно или срочно доверие в даден финансов посредник; сигурна ст-ст, сигурен рандеман определени и фиксирани в пределите на парите; може да бъдат използвани както директно в разплащанията, така и ч/з конвертиране в ср-ва за плащане с определена сигурност за кратки срокове и без или със слаби р-ди.

Активите имат както паричен рандеман така и рандеман на употребата. Паричният рандеман се състои от: доходът и п-бата или загубата на к-л. Рандеманът на употребата произтича от услугите направени ч/з актива. р-нът на използването на ликвидните активи е двоен. В качеството си на резерв на ст-стта те позволяват избора във времето, даващ на ик-ките агенти въз.стта да разпределят д-дите си според вкуса на преференциите им. Ликвидният актив позволява да се осъществе диверсификация на богатството като се вземат предвид изискванията за ран-на и сигурността. Ликв-те активи може да имат не само слаб финансов или нулев ран-ман, но и негативен рандеман в реална ст-ст.

Общата х-ка на всички ликвидни активи, емитирани от фин-ви посредници показват, че тези активи са едновременно: резерв за налична покупателна сила за последващи размени; запас на активи в нерисковия портфейл.

Най-общо табличния баланс може да се определи като състояние на им-вото, определено в даден м-нт, т.е всичко което фирмата притежава и дължи. Той отразява основното счетоводно състояние и финансовата позиция на ф-мата на опр.дата. Разликата м/у това, което ф-мата притежава и дължи представлява нейното чисто богатство, наречено чисто състояние на фирмата т.е. величината на собствените к-ли.

Пасивът представя източника на фондовете използвани от ф-мата, т.е. нейния собствен к-л, натрупаните резерви, сумите които дължи но с които разполага времено, сумите дължими на д-чиците за стоките и м-лите получени на кредит. активът отразява употребата на фондовете. Тук се включват движимите и недв.активи - закупени терени, закупени или построени сгради, машини, запаси, вземанията от клиенти, сумите в банката и касата.

Във всеки б-с статиите на актива трябва да се подреждат според нарастващата ликвидност. Загубите и п-бите не влизат в тази класация за степен на изискуемост. следователно активът започва с конструкциите и обурудването, продължава със запасите и завършва с паричните ср-ва. Статиите на пасива на б-са са подредени според тяхната нарастваща изискуемост както следва: акционерен к-л, резерви и неразпределени резуртати от предходните години - нулева, провизии за загуби и р-ди - условна; дългосрочни, срсрочни и крср.дългове - реална изискуемост.

Работния модил на б-са съдържа 3 колонки: 1.предназначена за записване на брутната сума на различните постове на актива; 2.амортизациите и провизиите за обезценка; 3.служи за означаване на чистата ст-ст и се определя като разлика м/у колона 1 и колона 2.

Амортизациите и провизиите са израз на намление на ст-стта в актива на б-са. Може да се добави, че това са своеобразни коректори на актива. Ам-те са израз на една постоянна величина, дължаща се на износването и на времето. Провизиите за обезценка са израз на случайно намаление на с-стта на актива, дължащо се на дад.неприятно събитие, което не е фатално за придобиването или създаването на опр.елемент на актива.

При х-ка на оборотните к-ли важно значение има: 1.Съблюдаването на т.нар. п-пи за минималното финансово равновесие на фирмата; 2.Определяне на чистите оборотни к-ли /ЧОК; 3.ЧОК са полето на сигурност, съставено от превишенито на оборотните активи над текущите пасиви.

ЧОК се изчисляват като: а/ръзлика м/у оборотните активи и текущите пасиви; б/разлика м/у постоянните к-ли и фиксираните активи. ЧОК може да се разделят на: 1.Собствени оборотни к-ли, изразяващи частта от собствените к-ли, с която се финансират оборотните активи; 2.Чужди оборотни к-ли, изразяващи частта от срср и дългоср-ни дългове с която се финансират оборотни активи. Собствените оборотни к-ли се изчисляват като разлика м/у циркулиращите активи и всички фирмени дългове. В р-тат на това ф-мата притежава само собствени оборотни к-ли ако нейните собствени к-ли са по-големи от съвк-та от всички дългове.

Предмет на отделно изследване може да бъде техниката за оценяване потребността от оборотни к-ли и тяхната зависимост от оборота при условие, че няма чувствителни сезонни изменения и че фирмата не осъществява спекулативни продажби и п-ки.

Във фирмите имащи значителна добавено ст-ст, съвк-стта от потребностите за финансиране, породена от цикъла на пр-вото е по висока от U-стта на съответните ресурси. Потребността от оборотни к-ли в случая е позитивна и ср-вата остават в разпореждане на ф-мата.

Сравнително рядко ф-мата има ниска добавена ст-ст. Тогава U-стта от потребностите за финансиране, породена от цикъла на пр-вото може да бъде по-ниска от съвкупността на съответните ресурси. Следователно потребността от оборотните к-ли е отрицателна. Това е повод за освобождаване на постоянни ресурси за финансиране, които фирмата може да използва извън цикъла на пр-вото.

ЧОК намират своето изражение в потребността от оборотнш к-ли - потребност, необходима за оценка на финансовата ст-ра на ф-мата. Трябва обаче да се има в предвид, че ЧОК трябва да са по-високи от потребностите от оборотни к-ли. Освен това ЧОК трябва да бъдат увеличавани ч/з постоянно прибягване към нови к-ли, ако рационалното водене на управлението не доведе до съкращаване на потребностите от оборотни к-ли.

Управлението на запасите включва наблюдението, контрола и поддръжката на техния обем и състав. Обемът на запасите зависи частично и от с-мата на тяхното управление. На тази основа в промишлените фирми важно значение имат 2фактора: - добрата ор-ция на труда и произв-та. Каквато и да е действащата йерархическа схема на организация винаги трябва да съществуват 3 ясно определени отдели във фирмата - технически, планов и отд.контрол в/у изпълнението на промишлената задача.

вниманието може да се насочи към изследване величината на потребността от финансиране в зависимост от състава на запасите и тяхната степен на ликвидност. Във връзка с това трябва да се има предвид, че: 1.В груната ст-сти в пр-вото обикновено има ел-нти, които не служат веднага на пр-вото и продажбата; 2.Редовните запаси трябва да бъдят изследвани подробно, за да се види дали могат лесно и в какви срокове да доставят приходи за посрещане на крсрочните дългове; 3.Необходимите срокове за които запасите се трансформират в наличности зависят от една страна от тяхното време на обръщаемост т.е. от времето необходимо за трансформирането и в пари и от др.страна от сроковете за инкасиране на к-тите, отпуснати от клиенти. Във връзка с това: 1.В търговските фирми времето на обръщаемост и равно на: NM=(I/PP)*12, където NM - бр.на месеците необходими за трансформиране на U-стта от запасите в обороти; I-запасите в пр-вото; РР-покупна цена на стоките продадени през годината. 2.В промишлените фирми времето на обрщ-стта е равно на : NM=(I/CI)*12, където CI-ст-стта на годишните пр-би.

Следователно обръщаемостта е по-бавна в промишлените отколкото в търговските и ЧОК на първите трябва да бъдат по-големи отколкото във вторите.

Обикновено сроковете за плащане се определят от дост-ците. В теорията и пр-ката времето необходимо на ф-мата, за да се разплати с доставчиците се определя ч/з съпоставка на общата величина на сроковете за плащане и покупателната цена на продадените стоки. Броя на месеците, необходими на фирмата за уреждане на взаимоотношенията си с д-чиците се определя: М=(D/(I0+AP-I1))*12, където: М-среден срок за разплащане с д-чиците; D-величината на статиите “Доставчици” и Търговски ЦК за плащане”; I 0-запасите от стоки закупени в н-то на п-да; АР-су3ма на годишните покупки; I 1-запасите от стоки закупени в края на п-да. Несъвпадението на тези срокове със сроковете определени от д-чиците може да бъде основание за очакване на предстоящи трудности в управлението на паричните ср-ва.

На пр-ка се съпоставя величината на активити в пр-вото с определена част от годишния оборот – съпоставка, чийто оборот се умножава по 12 за да се получи обръщаемостта в месеци. Величината на дад. б-нсова група се определя като обр-стта й се умножи по частта, която заема от оборота вкл.оборотните данъци и полученото се раздели на 12.

Използването на тази формула за всеки ел-нт на групите Запаси, Бързореализируеми активи и Крср-ни дългове на б-са води до определяне каква трябва да бъде величината на потребността и ресурсите породени от цикъла на пр-вото, разликата м/у които дава потребността от оборотните к-ли.

Ликвидността на ф-мата е изражение на способността й да посреща крср-те си дългове. Тя е едно от ключовете понятия на фирмените финанси – понятие, ч/з което се изразява ефективността на използването на отделните ел-нти на оборотния актив и е пряко свързана с т.нар. краткосрочно фин-во управление. Изсл-то и упр-то на ликвидността се определят от връзката и зависимостта й от ЧОК. Относителната величина на ЧОК може да се определи: Кл=ОА/КД, където: Кл – коеф.на ликв-ст; ОА – оборотни активи; КД-крср-ни дългове. В американската литература този коеф.се нарича текущ коф-нт и се изчислява ч/з съпоставка на текущите активи и тек-те пасиви.

Във финансовата теория и пр-ка отнош-то съпоставящо двете величини, определящи ЧОК се нарича коеф.на ликв-стта. Той дава представа за конкретната ситуация в която се намире ф-мата към датата на приключване или на съставяне на б-са. Значението на коеф-та на общата ликвидност следва да се търси във възможността за отчитане на конкретната ситуация в която се намира ф-мата към дата на съставянето на б-са както и за измененията в тази ситуация.

Възможни са 3случая: 1,при крср-ни д-гове по-големи от об-те активи; 2. При крср-ни дългове равно на об-те активи – коеф-тът на общата ликвидност е =1. 3. При крср-ни дългове по-малки от оборотните активи.

Тенденцията към спадане на коеф. На общата ликвидност показва, че бдителността на ф-мата по отношение обр-стта на ел-тите на об-те активи и крср-те дългове трябва да се засили. И обратно.

Понятието парични ср-ва има различни змерения на отделните автори. Обикновено паричните ср-ва на ф-мата са = на разликата м/у оборотните активи и запасите. При съпоставка на тази разлика с крср-те дългове се използва понятието коеф.на пар-те ср-ва, който измерва способността на ф-мата да посреща крср-те си задължения ч/з ликвидните си активи. Коф-та на паричните ср-ва т.нар. коеф. На съкратена ликвидност(Ксл.), който е познат и като коеф. На намалената или относителната ликвидност се изчислява: Ксл= (ОА - З)/КД=(БРА+АН)/КД, където: З-запасите; БРА-бързореализируеми активи;АН-активни наличности. Той е по-реален, когато не отчита влиянието на авансите и частните плащания както в числителя така и в знаменателя. Ф-лата добива вида: Ксл=(БРА+АН)/КД. При Ксл ф-мата не финансира своите запаси с крср-ни дългове освен евентуално ч/з аванси и частични плащания получени от кл-те. В реалния живот на ф-мата е нормално Ксл<1 и съвсем закономерно част от запасите да се финансират ч/з крср-ни дългове.

Освен коеф-та на съкратена ликв-ст ф-мата може да изчислява и коеф.на непоср-на ликв-ст (Кнл): Кнл=АН/КД. Коеф-тът на непоср-на ликв-ст наречен още коеф.на наличностите може да бъде полезен само при положение, че активите в наличност обхв-т освен наличностите в касата, банките, пощенските чекове и: полиците с настъпил срок; чековете и купоните за инкасиране и пазарните ЦК.

Разликата м/у ел-тите на коеф. На съкратена ликв-ст е изражение на т.нар.чисти парични ср-ва на ф-мата (ЧПС). ЧПС=(БРА+АН)-КД.

Понятията “недостиг на ликв-ст” и “неплатеж-ст” не трябва да се разглеждат като синоними. Недостигът на ликв-ст води до удължаване на договорените срокове за плащане. Ф-мата е неплатеж-на, когато сумата от ст-стите на реализираните активи<от U-стта от дълговете на фирмата.

29.Управление на кредита, парите и пазарните ценни книжа във фирмата.

Характерно е, че 1.Сделките включващи кредита са свързани с множество уговорки и специфични особености. 2.Фирмите може да използват парична отстъпка, която представлява намаление на стойноста на предоставените стоки в зависимост от своевремеността на плащането. 3.Паричните отстъпки много често са много големи. 4.Всяка фирма, която отложи плащането след определена дата печели по-евтин заем, но уврежда репутацията си на кредитоспособна. 5.Условията на продажбата фиксират цената за копувача и Лихвения % удържан от кредита. 6.За стоките, които се купуват периодично, не е удобно да се иска отделно плащане за всяка доставка. 7.При стоки, подложени на сезонни колебания, производителите обикновенно насърчават клиентите към по-ранна доставка като им разрешават забавяне на плащанията до настъпване на сезона.

В условията на пазарното стоп-во, когато фир-те трябва да се съобразяват с конкуренцията и риска, повечето от сделките за продажба включват и кредита. В случай, че практиката е голяма и не се предвижда отстъпка, то от клиентът може да се иска да подпише запис на заповед.

При повечето от сделките обаче продавачът се стреми да се осигури на всяка цена плащането.

Възможностите могат да бъдат: 1.Ако фир-та желае пълна отговорност от страна на клиента, най-добре е да си я осигури преди плащането на стоката. 2.Ако фир-та очаква клиентът по някаква причина да има нужда от кредит, той може да се споразумее със своята банка тя да акцептира срочната трата. 3.Фир-та износител, която се нуждае от по-голяма сигурност за плащането, може да се договори с клиента за неотменим акредитив. 4.Фир-та продава продукция на клиента, който се оказва неспособен да плати.

Решение на проблема може да даде използването на т. нар. условна продажба, при която правото на собственост остава в продавача до окончателното разплащане.

Кредитния анализ е процес на определяне на вероянтоста за отказване на на кредит на клиента, който включва 2 етапа: събиране на информация за клиента; и определяне на кредитоспособността му.

Съществуват няколко начина, по които фир-та може да разбере дали клиентът и носи риск. Тя може да се допира домениджъра по събиране на вземанията, до специализирана агенция, кредитно бюро, банка или някой друг финансов посредник.

Във връзка със сериозния кредитен анализ повечето кредитори използват т. нар.кредитна точкова система, като си служат със специални за целта показатели. По принцип системата се позовава на 5 кредитни точки: характер, капацитет, капитал, допълнително обезпечения и условия. Кредитната точкова система е ориентир, даващ информация за кредитоспособността на клиента-ориентир, на който може да се разчита, но който в никаккъв случай не трябва да е решаващ, когато се вземат кредитни решения.

Ако са определени условията на продажбата, решено е да се продава по открита с/ка и е установена процедура по оценка на вероятността за издължаване, следващата стъпка е да се вземе решение за отпускане на кредит. Кредитните решения зависят от броя на поръчките и доставките. Ако поръчката е само една, фирмата може да откаже кредита, като по този начин нито печели, нито губи. По-важно е обаче ако се отпусне кредит. Фирмата ще предложи кредит, ако очакваната печалба от отпускането на кредит е по-голяма от очакваната печалба при отказ на кредит.

На кредитен анализ не се подлага всяка поръчка, а само големите и съмнителни заявки. Кредитната политика на всяка фирма е ориентирана към привличане и задържане на повече клиенти. Във връзка с това пренебрегването на повтарящите се поръчки не е правилно особенно като се знае, че главна причина за предлагане на кредит е стремежът към привличане на добри и редовни клиенти.

Вземането на кредитните решения трябва да се съобразява с някой общоприети правила: 1.Максимизирането на печалбата-налице са 2 ситуации: а/Фирмата получава допълнителни приходи от продажбата в пълен размер, намалени с разходите; б/фирмата не получава нищо и губи извършените разходи. 2.Съсредоточаване на усилията в/у несигурни вземания. 3.Определяне на кредитния риск (КС): КС=[(D*MS-SC)(1-p)-p*CVC]/CVC, където: D-сконтов%; MS-месечни продажби; SC-р/дите по обслужването на кредита; р-вероятността за плащане на дълга; СVС-парична ст-ст на кредита. 4/Оценка за перспективите.

Важно значение за кредния мениджър е да води регистър на извършените плащания за всеки период, като се има предвид, че: 1.Когато клиентът изостава с плащанията, обичайната процедуре е да му бъде изпратено извлечение от с/ката. 2.Неплатежоспособния клиент може да търси облекчения чрез иск за обявяване на банкрут. 3.Винаги съществува потенциален конфликтм/у интересите на отдела за събиране на вземанията и отдила за продажбите. Последният се интересува от броя на купувачите, а първият от тяхната платежоспособност.

По принцип големите фирми по-лесно се справят с управлението на вземанията по търговските си кредити.

Това се дължи на фактът, че: съществуват възможности за обощаване и обработване на информацията; могат да се реализират потенциални икономии при водене на регистрите, изготвяне на с/ките и т.н.;

Събирането на дълговете е специфичен бизнес. Обикновенно системата на факторинга насочва вниманието към дадена банка, която ще прави услуга на фирмата.

Във финансовия мениджмънт е утвърдено виждането, че споразумението за факторингова услуга подпомага събирането на вземанията и застрахова фирмата с/у лоши дългове. Специално факторингът в областта на търговския кр-т е известен като подежен факторинг. Факторингът, осигуряващ събиране на вземанията, застраховане и финансиране се нарича се нарича традиционен.

В теорията и практиката може да се срещне и т.н. ресурен факторинг, който се използва от фирмите, застраховани от просрочие на с/ките.

В случай, че фир-та се нуждае от помощ при събиране на вземанията и желае само да се защити от лоши дългове, тя може да прибегне до услугите на т.н. кредитно застраховане.

Управлението на парите във фир-та е част от управлението на оборотните активи. Обикновено то включва 2 основни операции: формите на баланса на оборотните пари и контролиране на баланса. Това формиране и контролиране на баланса изисква: 1.Фиксиране на основните изисквания на управлението на оборотните пари; 2.Определяне на разликата м/у плащанията и постъпленията; 3.Оценка на сигурността на паричните постъпления; 4.Използване на текущи капитали, което по принцип е изражение на включването на привлечените краткосрочни капиталивъв формирането и управлението на оборотните пари.

Рационалното управление на парите във фирмата изисква използване на техника и модели за определяне на оптималния среден паричен баланс, точката на спадане на паричния запас.

Сигурността на паричните потоци е свързана с определянето на оптималното равнище на оборотните пари

-равнище, при което паричния запас не изисква нито продажба, нита покупка на пазарни ц.к.

Характерно е, че подобна техника за регулиране на паричния запас оперира с 2 типа цени, свързане с равнището на балансите на оборотните пари –цени на сделките и реални цени. Цените на сделките се определят в съответствие с търсенето и предлагането на пазарни ц.к. Те включват продажбата на пазарни ц.к. Те включват р-ди за времето и усилията на финансовия менър за осъществяване на сделката, канцеларски разход и брокерски такси.

Чрез техниките за определяне на несигурността на паричните потоци във финанс-та теория и пр-ка се въвеждат 3 парични баланса-минимален, оптимален, максимален. Минималното равнище на баланса изисква предприемане на съответните стъпки за довеждането му до оптимално равнище. Те включват продажба на пазарни ц.к. или ползване на част от разрешения кредит. Ако паричния баланс стигне максималното си равнище фирмата може да купи определено количество пазарни ц.к. или да изплати част от краткосрочните банкови заеми.

Много често корекциите на паричния баланс се поверяват на банките. Обикновенно се използва техниката на автоматично изчистване на чековите или разпл-те с/ки, което влага парите, предвишаващи определено равнище в лихвоносеща банкова с/ка или в съкровищни менителници.

Събиранията на вземанията за изплатена, но неизплатена продукция, когато разплащанията се осъществяват чрез чекове или др. платежни документи, е важен елемент на управлението на парите. При всички случаи целта е съкращаване на сроковете за получаване на вземанията. Много фирми използват метода концентрация на банките, по силата на който клиенти от определен район се разплащат в месечен клон вместо в централата на фирмата.

Пазарните ц.к. са високоликвидни краткосрочни активи даващи възможност на фирмата да използва ефективно излишните наличности или пък да си набавя такива тогава, когато паричния баланс е дефицитен. На тази основа поддържането на портфейл от пазарни ц.к. може да се мотивира чрез:

1.Потребността от временно инвестиране на излишните пари, натрупани през мъртвия период от сезонния цикъл на оборотните активи. 2.Необходимостта от вземането на предпазни мерки с оглед непрекъснатост на производствения процес и предотвратяване на спирането му поради временен недостик на пари. 3.Трайно превишаване от страна на паричните баланси и реалните потребности от оборотни пари.

Всяка ц.к. има специфични характеристики. На този фон формирането и управлението на портфейла от пазарни ц.к. включва: 1.определяне на специф-те хар-ки на всяка 1 ц.к. в съответствие с ликвидността, риска и възвръщаемостта; 2.избор на тези ц.к. които удовлетворяват изискванията на финанс-я мениджър за възвръщаемост и риск. Ц-те книжа трябва да са такива подбрани, че да дадат възможност на финансовия мениджър да ги продаде по всяко време в съответствие с допълнителните или неочакваните потребности от наличности.

Рационалното управление на оборотните пари при съвременните условия едва ли може да даде добри резултати ако се разчита само от 1 вид пазарни ц.к.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 2.83 Mb.

Сподели с приятели: