Финансов мениджмънт на фискалните плащания по ддс



страница1/5
Дата14.01.2019
Размер1.1 Mb.
  1   2   3   4   5


СА "Д. А. Ценов" - Свищов

ДИПЛОМНА РАБОТА

На тема:

ФИНАНСОВ МЕНИДЖМЪНТ НА ФИСКАЛНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ПО ДДС

Изготвил:
Научен ръководител:

2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод.
Глава I. Данъчно облагане и финансов мениджмънт:


  1. Характеристика и функции на данъка.

  2. Анатомия на данъка.

  3. Принципи на данъчното облагане.

  4. Видове данъци и начини на облагане.

  5. Иновации и нови идеи в областта на данъчното облагане.

  6. Основни аспекти на финансовия мениджмънт.


Глава II. Особености на облагането с ДДС в България и неговата реализация във финансовия мениджмънт:

1. История и същност на данъка върху добавената стойност

2. Нормативна уредба на прилагането на ДДС

3. Елементи на данъка върху добавената стойност

4. Облагане на доставките с данък добавена стойност

5. Облагане на вноса

6. Облагане на вътреобщностното придобиване

7. Данъчни ставки и определяне на размера на данъка

8. Начисляване на данъка

9. Данъчен кредит

10. Данъчен период

11. Внасяне на данъка

12. Прихващане, приспадане и възстановяване на ДДС

13. Специални режими при ДДС

14. Документиране на доставките

15. Деклариране и отчитане




Глава III. Анализ на фискалните плащания по ДДС на СД „Агроинвест”, гр. Видин:

1. Характеристика на стопанската дейност на СД „Агроинвест, гр.Видин

2. Организация на отчитането на разчетните взаимоотношения по отношение на ДДС в СД „Агроинвест”, гр.Видин

3. Възникнали проблеми при прилагане на ЗДДС в СД „Агроинвест”, гр. Видин


Заключение
Използвани информационни и литературни източници
Приложения

Ключови думи:
данъчно облагане, финансов мениджмънт, Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), фискални плащания, данъчна основа, ставка на данъка, данъчен кредит, данъчен финансов резултат, данък за възстановяване, данък за внасяне, облагаеми доставки, освободени доставки, вътреобщностно придобиване;

УВОД


Съществува неразривна връзка между данъците и държавата. Възникването, развитието и оформянето на данъка /като метод за осигуряване на средства за публичната власт/ е успоредно с това на държавата. Преди да се утвърди данъкът като главен метод за акумулиране на финансови ресурси за държавата, са били прилагани други приходни форми – дарения, доброволни вноски, доменни приходи, регалии, такси, продажба /откупуване/ на държавни служби /длъжности/ и други. Постепенно и последователно обаче данъкът се оформя като главен метод за осигуряване необходимите на държавата финансови ресурси.

Въвеждането на данъци и увеличаването на техния размер в миналото е било изключително право на монарха, който ги определя по свое усмотрение и във връзка с неочаквано възникнали държавни нужди. Поради това често пъти данъците не са имали еднакъв вид и размер за територията на цялата държава. Освен това и във феодална Европа, и в Османската империя е била известна системата на “аренда на данъците”, при която монархът отстъпва правото на дадено лице да събира данъци срещу заплащане на определена сума. Тази система довежда до напълно произволно и нееднакво събиране на данъците, тъй като арендаторът се стреми да извлече максимална печалба за себе си. Но и робовладелската, и феодалната държава събират данъци за издръжка на своята администрация и за осъществяване на функциите на държавата, като начинът на определянето и събирането на данъците отговаря напълно на начина на функциониране на самата държавна власт.

Не случайно основен политически лозунг на буржоазията в борбата й срещу феодалния абсолютизъм е призивът за равенство на гражданите пред законите, а това ще рече и за равенство в носенето на данъчните тежести.

Днес данъкът като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите, като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците, използват се косвените данъци, акцизи, мита и др. Отговаряйки на изискванията на времето, настоящото данъчно законодателство в Република България се стреми да отговаря на съвременните тенденции и общоевропейски перспективи по отношение на данъчното облагане.

В този смисъл последните промени в Закона за данъка върху добавената стойност са насочени именно към уеднаквяване на обхвата и действието на този закон у нас с обхвата и действието му в останалите страни от европейската общност. Това е един от най-обсъжданите и проблематични закони, понеже ДДС е най-големият източник на приходи в бюджета. При общи приходи в бюджета на България за 2009г. от 20 955 014 600 лева са заложени 9 320 500 000 лева приходи от ДДС, което прави 44,5% от всички приходи. Повечето данъкоплатци обаче смятат ставката от 20% за твърде висока, контрола върху плащанията на фирми по ЗДДС, както и начисляването на данъка, също притежава редица проблемни аспекти. Още с влизането в сила на Закона за ДДС преди 15 години на първата година започнаха да се изграждат схемите за укриване и източване на ДДС. Щетите от подобни схеми по проучвания на Центъра за демокрация са средно 1,5 млрд. лв. годишно. В същото време по данни на Главна данъчна дирекция за периода 2000 - 2004 г., установените щети от нарушения на ЗДДС са средно около 280 - 300 млн. лв., или 10-12% от постъпленията в бюджета от ДДС.

В унисон с тази концептуална среда ориентацията на актуалните проблеми по отношение на този закон насочва към фискалните плащания в рамките на настоящото данъчно законодателство. Посочената актуалност, както и необходимостта от подробно изучаване и изследване на синхронизацията на фиска и плащанията в рамките на финансовия мениджмънт, са водещи мотиви при избора на темата в настоящото дипломно изследване.


Обект на разглеждане са фискалните плащания по Закона за данъка върху добавената стойност.
Предметът на разглеждане фокусира вниманието върху тези плащания като проблем на финансовия мениджмънт.
В тези обективно предметни рамки настоящата дипломна работа защитава твърдението, че фискалните плащания по ЗДДС са една от основните проблемни области на финансовия мениджмънт, поставяща специфични изисквания за ефективна реализация на управлението.
Цел на дипломната работа е разкриване на същността на фискалните плащания по ЗДДС в аспекта им на функция на финансовия мениджмънт.
Достигането на тази цел изисква изпълнение на няколко основни задачи, включващи:

  1. Разглеждане на специфичната връзка между данъчното облагане като основен елемент на процесите на корпоративно плащане и финансовия мениджмънт като фактор на корпоративно развитие;

  2. Изясняване на същността и особеностите на данъка върху добавената стойност;

  3. Анализиране на субективната спецификация в актуалното облагане с данък добавена стойност в Република България;

  4. Формиране на основни заключения и изводи относно усъвършенстването на данъчното законодателство в областта на облагането с данък върху добавената стойност в съвременния европейски контекст на финансовия мениджмънт.


Глава I. Данъчно облагане и финансов мениджмънт:
1. Характеристика и функции на данъка.
Данъкът е сложна финансово-икономическа категория и има различни страни и аспекти. Преди всичко данъкът е правна категория и има правна същност, защото се установява и прилага само въз основа на закон. От правна гледна точка той е законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане от физическите и юридически лица в полза на фиска на държавата. Твърде отдавна е възникнал въпросът: кое дава основание на държавата да изземва по този начин определена част от създадените в частното стопанство блага и доходи? Отговорите на този въпрос са били различни, но днес е почти общоприето, че това право на държавата произтича от нейния суверенитет. От суверенитета на държавата въобще се “извежда” и нейния т.нар. финансов или данъчен суверенитет.

В миналото такъв суверенитет е притежавала още една институция – църквата.

От икономическа гледна точка данъкът представлява част от благата, респективно от доходите на физическите и юридическите лица, които се предоставят в разположение на държавата за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи, т.е. за издръжката и осигуряване функционирането на органите и институциите на държавната власт и управлението.

Функциите на данъците се свеждат до:

а/ фискална – осигурява необходимите на държавата финансови средства и материални блага;

б/ социална – осъществяват преразпределението на брутния вътрешен продукт и на доходите на отделните данъкоплатци на социална основа и служат за провеждането на определена социална политика;

в/ икономическа – стимулирани или ограничаване на икономическото развитие, което може да има глобален или селективен характер.

г/ контролна – която намира проявление в контрола върху данъчните обекти и контрол чрез данъци върху икономическата дейност на стопанските субекти.

За да бъде кратката характеристика на данъка по-пълна ще отбележим, че в литературата са се оформили три основни теории за същността на данъците. Те са следните :

- Осигурителна теория;

- Жертвена теория и нейния съвременен вариант в лицето на т.нар. теория за дълга;

- Еквивалентна теория.

Според осигурителната теория държавата се третира като институция за взаимно осигуряване на гражданите си срещу външно нападение, нарушаване на вътрешния ред, накърняване на собствеността и сигурността на гражданите и пр. Защитата на своите граждани срещу посочените рискове и опасности от страна на държавата има своята цена в лицето на данъците т.е. данъкът се приема като специфична застрахователна или осигурителна вноска или премия.

Жертвената теория е по-прагматична. При нея се изхожда от обстоятелството, че без държава не може, следователно не може и без данъци. Ето защо данъците се третират като жертва в името на съществуването и функционирането на държавата. Някои съвременни автори считат, че думата жертва неподходящо е избрана, защото тя предполага свободна воля, а при данъка не е така. От тази гледна точка се счита, че вместо за жертва е по целесъобразно да се говори за дълг.

Най-“нова” и най-популярна е еквивалентната теория. Нейните създатели са класиците на икономическата мисъл. Според нея държавата предоставя на своите граждани различни блага и услуги – защита от външно нападение, правораздаване, поддържане на вътрешния ред, охрана на собствеността, сигурността и спокойствието на своите граждани и пр. Благата и услугите, които държавата предоставя на своите граждани обаче не са безплатни. Тяхната цена са данъците. От тази позиция те се дефинират като цена на правителствените услуги, като цена на специфичните публични блага и услуги, които държавата “произвежда” и предоставя на своите граждани.

Посочените теории едва ли изчерпват същността на данъка, но я разширяват и обогатяват, като акцентират върху една или друга негова страна и характеристика. Данъкът е феномен, който свързва данъкоплатците с държавата.


2. Анатомия на данъка:
За всеки данък данъчното облагане могат да се разграничат и обособят неговите елементи, които разкриват “анатомията”, т.е. съдържанието му. Тези елементи са следните:

Обект или предмет на данъка /данъчно облагане/.

Такива могат да бъдат – качествата на личността, имуществото, дохода, осъществяването на определена дейност или реализираните от нея обороти. Изборът на един или друг предмет има историческа или социално икономическа обусловеност и последици.



Платец на данъка – лицето, което се намира в определено отношение с обекта на данъка – собственост, придобиване, стопанисване и пр.

Носител на данъка – не винаги формалния платец е и действителния носител на данъка. Носителят на данъка е лицето, което реално понася данъчното задължение. Това е особено типично за косвените данъци, при които платеца и носителят им са разграничени. Не съвпадането между платец и носител на данъка е белег на неговата прехвърляемост. Тя е налице и при преките данъци, но при тях има по-сложен и завоалиран характер.

Данъчен размер – конкретно фиксирана част от данъчната единица или по-точно данъка, който се определя на една данъчна единица. Нарича се още данъчна квота, процент или промил на данъка, а така също и данъчна ставка.

Данъчна основа – сумата на облагаемите данъчни единици.

Данъчно задължение – произведението от броя на облагаемите данъчни единици /данъчна основа/ по размера на данъка.

Елементите на отделните видове данъци се определят и конкретизират с данъчни закони и под законови нормативни актове.


3. Принципи на данъчното облагане:
В икономическата литература са застъпени различни становища относно принципите на данъчно облагане. Обобщавайки най-важните от тях, може да се направи следната класификация на принципите за данъчно облагане:

Законност на облагането. Този принцип означава, че облагане с данъци може да се осъществи само ако съответните данъчни закони са предварително утвърдени от висшия законодателен орган.

Всеобщност и справедливост на данъчното задължение. Данъчно задължени следва да бъдат всички физически и юридически лица , като спазват принципите на вертикалното и хоризонтално равенство – т.е. лицата с различни доходи следва да се третират различно, съответно тези, които са в еднакво положение трябва да се поставят в еднакви условия и по отношение на данъчното облагане.

Следва да се отбележи, че с оглед на спазване на принципите на справедливостта за доходите, близки до определения за даден период екзистенц-минимум, се определя необлагаем минимум. Същевременно се допуска освобождаване на някои категории данъкоплатци - физически и юридически лица, от определени данъци с оглед на осъществяване социална политика на държавата или създаване на интерес за насочване на икономическата активност към дейности от национално значение.



Съразмерност на данъците. От основното значение при изграждане на данъчната система е съобразяването на данъчното бреме с платежоспособността на данъкоплатците. Всяко нарушаване на този принцип създава предпоставки за търсене на пътища за избягване на данъчното облагане и нарушаване на данъчната дисциплина.

Определеност на данъците. Размерът на данъците и начинът на тяхното плащане следва да бъдат ясно и точно определени със съответни данъчни закони. Всеки данъкоплатец, преди да започне дадена вид дейност, трябва да е наясно с данъчните условия при които ще работи.

Удобство и яснота на данъчното облагане. Сроковете за плащането на данъците следва да бъдат определени от характера на данъчното задължение, неговия размер и от времето на получаване на доходи. Данъкът трябва да е разбираем и лесно да се изчислява, което значително ще облекчава неговото определяне и събиране. Това улеснява не само данъкоплатците, но и данъчните органи и води до намаляване на разходите за данъчната администрация.

Продуктивност. Да носи по възможност повече приходи в сравнение с разходите по събиране на данъците, а от друга страна да не бъдат прекалено високи, тъй като тогава ще се увеличи укриването им и ще намалее стопанската дейност, което ще доведе не до увеличаване, а до намаляване приходите в бюджета.

Периодичност и непрекъснатост на данъчния контрол. Независимост на органите на данъчна администрация от другите органи на държавната власт и управление от една страна, а от друга запазване информацията, с която данъчните служители са се запознали по време на своята дейност.

Всяко правителство трябва да се стреми към спазване на тези принципи, като с това ще способства за стимулиране на стопанската активност, увеличаване приходите на бюджета, привличане на чуждестранни инвестиции и заздравяване икономическата стабилност в страната.


4. Видове данъци и начини на облагане:
Разработването на една обоснована и ефективна данъчна система изисква познаването на различни видове данъци, от които тя би могла да се изгради.В тази връзка може да се направи следната класификация на данъците.

Според обекта на облагане данъците биват:

  • Преходни – данък върху общия доход, данък върху печалбата и др.

  • Имуществени данъци – данък сгради , данък върху наследствата, поземлен данък.

  • Данъци върху консумацията- данък върху добавената стойност, акцизи, мита.

  • Данъци върху дейността- данъци върху ренти, данък занятие .


Според съвпадението на платеца и носителя на данъка, данъците биват:

  • Преки данъци. С тях се облагат непосредствено физическите и юридическите лица. Такива данъци са: личния подоходен данък, социално - осигурителните вноски, данък върху печалбата, имуществени данъци и др. Основно предимство на преките данъци е, че техния размер може да се съобрази с индивидуалните качества на данъкоплатците – размер на реализираните доходи или облаганото имущество, брой на членовете на семейството, платежоспособност и др.

  • Косвени данъци / данъци върху консумацията/. Те обременяват цената на отделните стоки и услуги и по този начин се понасят от всички потребители, независимо от техните индивидуални качества. Косвените данъци са данъкът върху добавената стойност, акцизите и митата. Косвените данъци обикновено са пропорционални. Те се прилагат в процент към цената на съответната стока. Специфичното тук е, че те са прогресивни за потребителите с ниски доходи и регресивни, спрямо тези с високи доходи.



Според начина на определяне на данъчното задължение, данъците биват:

  • Прогресивни данъци. При тях притежателите на по-големи облагаеми доходи плащат по-голям относителен дял от своя доход под формата на данък в сравнение с притежателите на по-ниски облагаеми доходи. В тази връзка с прилагането на прогресивни данъци най-пълно се спазват принципите на хоризонтално равенство и вертикално неравенство.

  • Пропорционални данъци. При облагането с пропорционални данъци всички данъкоплатци плащат еднакъв процент от своя облагаем доход, независимо от неговия размер. С пропорционален данък се облагат предимно доходите на юридически лица. По този начин се спазва принципът на единството на данъчното облагане. Стремежът е държавата да запази предимствата на един или друг стопански субект, реализирани в резултат на по-ефективна дейност. Същевременно при набелязване на приоритети в развитието на икономиката за някои области или дейности, както и с оглед на осигуряване възможности за функциониране на някои не особено рентабилни, но обществено необходими дейности, държавата може да приложи привилегирован режим на данъчно облагане, като намали данъчните ставки или освободи изцяло от внасяне на данъци съответните данъчни субекти.

  • Регресивни данъци. При тях данъчният размер намалява при увеличаване на облагаемия доход, тоест относителния дял на данъка в облагаемия доход нараства за по-ниските доходи и съответно намалява за по-високите доходи. Следва да се отбележи, че в практиката регресивни данъци в чист вид не съществуват. Регресивни са някои от прогресивните данъци, за които ставката за доходите над определен таван не нараства, както и някои от пропорционалните косвени данъци. Чрез цените те изземват по-голяма част от ниските доходи и по-малка част от високите.


Според бюджета, в който се внасят данъците, те биват: републикански и общински.
5. Иновации и нови идеи в областта на данъчното облагане:
По своята същност данъкът е плащане, което физическите и юридическите лица правят в полза на държавата. Той има безвъзмезден, задължителен и непротиворечив характер. Целта на данъка е да осигури функционирането на различните държавни дейности и създава определени възможности за икономическа и социална намеса. Освен финансиране на държавните разходи, друга цел на данъка е да осигури справедливо разпределение на благата, създадени в обществото и поради това се приема и като инструмент за преразпределение на доходите.

Данъците общо взето са консервативна материя, но независимо от това и в данъчната система и политика се осъществяват радикални иновации. Те от своя страна могат (с известна условност) да се разграничат в две групи, а именно:



  • Стари или класически иновации, изразяващи се главно във въвеждането и повсеместното прилагане от края на 19-ти и началото на 20-ти век на съвременното доходно облагане и на универсалния акциз в лицето на данъка върху оборота (ДО).

  • Съвременни идеи и иновации, а именно:

  • Трансформирането на данъка върху оборота в данък върху добавената стойност (ДДС);

  • Обосноваване и експериментиране на общ (всеобщ) личен данък върху разходите;

  • Идеята за сливане на двата основни подоходни данъка – личния подоходен данък и данъка върху печалбите (корпорациите) в един общ данък;

  • Изграждане и прилагане през последните десетилетия на всеобщ личен данък върху имуществата (богатствата);

  • Лансиране и защита на идеята за негативния подоходен данък;

  • Обосноваване и по-активно лансиране на идеята на единния пропорционален данък върху доходите на физическите (и юридическите) лица – Flat Tax;

Най-същественият иновационен момент в съвременната данъчна система и политика е трансформирането на ДО в ДДС.
6. Основни аспекти на финансовия мениджмънт:
Преходът към пазарно стопанство у нас детерминира динамичността на промените, свързани с адаптацията на управлението на предприятията, тяхната плавна синхронизация с постиженията и практиката на международния опит. Предвид измененията в собствеността, банковото обслужване, присъствието на чуждестранни инвестиции, появата на български фирми на международни пазари, ясно се разбира защо е необходимо да се говори финансово управление и то да се възприема като опорна точка в пазарния бизнес.

При това тези проблеми трябва да бъдат разгледани не само от позицията на текущата дейност, а преди всичко с поглед насочен напред в бъдещето. Финансовият мениджмънт се свързва и се основава върху поредица от фирмени обекти, като капитал, оборот, печалба, инвестиции, рентабилност и не на последно място – данъци. Прилага набор от правила за функционирането на тези обекти не само през призмата на фирмените интереси, но и чрез икономиката за държавно регулиране на бизнеса.

Решенията касаещи вида и количеството на необходимите активи се определят като капиталово - бюджетни, а решенията относно източниците на парични средства се наричат финансиращи. Всички решения в тази посока се вземат от финансовите мениджъри във фирмите. Функцията на последните кореспондира изцяло с провеждане на успешна политика на финансов мениджмънт.

В бизнесa мениджърите разполагат с две групи активи: дълготрайни и краткотрайни. Ударението се постига върху инвестициите, работи се с малко запаси, нормални са вземанията и т.н. Същественото при този вариант е, че мениджърите не са затруднени, тъй като нормалния бизнес поддържа по-ниско тегло на краткотрайните активи. Възможно е и обратното - фирмите, намиращи се в затруднение да боравят с по-високо тегло на краткотрайните активи, тъй като те са бързо ликвидни и дават малък шанс при търсенето на решения за оцеляване на фирмата. Следователно мениджърите са призвани да определят съотношението между дълготрайни и краткотрайни активи според конкретни условия.

Бизнесът на фирмата се основава върху две групи капитал: собствен и чужд. Съотношението между тях формира капиталовата структура. Тя има три степени: ниска, средна и висока, които с помощта на т.нар. капиталов механизъм осигуряват на фирмата печалба, дивиденти и инвестиции.

Собственият капитал като условие за формиране и функциониране на фирмата има три части: основен, резерви и печалба. Основният капитал дава представа за възможностите на собственикът на фирмата. Резервите са необходима съставка на собствения капитал. Една част от тях се формират по предписание на държавата и чрез тях се гарантират интересите на кредиторите. Освен тях фирмата може да поддържа допълнителни резерви за покриването на загуби, инвестиции, спонсорство и т.н.

Съществен елемент на собствения капитал е печалбата. В практиката функционират 4-ри разновидности на печалбата:


  • брутна или оперативна печалба (БП) - тя е първичен резултат от фирменият бизнес.

  • фискална (облагаема) печалба - тя има оперативно значение като основа за определяне на данъците върху печалбата.

  • чиста печалба - представлява брутната печалба минус полагащите се данъци от печалбата изчислени върху величината на фискалната печалба.

  • неразпределена печалба - получава се след като от чистата печалба се приспаднат сумите за дивиденти на собствениците.

Напоследък все по-значим аспект на финансовия мениджмънт на фирмите е адекватното управление и контрол на фискалните плащания. Грешките при начисляването, плащането и отчитането на данъците, са основната причина за честите данъчни ревизии и проверки. Особено проблемен се оказа (до известен степен и продължава да бъде) данъка върху добавената стойност, поради което се наложи закона за него да бъде променян и допълван почти всяка година, за да ограничи нарушенията и опитите за измама. Размерът на глобите и санкциите за административни нарушения при данъчното облагане вече са далеч несимволични и „поносими”, което също налага по-систематичен и ефективен мениджмънт на фискалните плащания. За тази цел обаче е задължено детайлното познаване на същността, функционалните особеностите и принципите на данъка върху добавената стойност.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница