Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между административни и финансови актове
Изтегляне 140.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 46. Правен режим на имуществената отговорност. Субекти на отговорността. Предпоставки за възникване на имуществената отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.
| Последващи мерки. На база на констатациите и предложенията, които финансовият инспектор е направил, директорът на АДФИ може да даде писмени указания (задължителни предписания) на одитираното лице да спре извършването на констатираните нарушения, а също и да отстрани вредните последици от тях.
След като получи указанията, лицето е длъжно да уведоми директора писмено в 2-месечен срок за действията, които ще предприеме. Ако не се спазват задължителните предписания, може да се наложат друг вид последващи мерки. Така например директорът на АДФИ може да предлага по чл. 18 ЗДФИ на: -министъра на финансите да спре всички плащания и субсидии на одитираната организация, - да блокират сметките; - други органи да съдействат за спиране на всички действия, които могат да причинят вреди или да доведат до нарушения; - компетентните органи да отменят незаконни актове; -компетентните органи да търсят имуществена или дисциплинарна отговорност -да предложи на НАП да извършат данъчна ревизия. 46. Правен режим на имуществената отговорност. Субекти на отговорността. Предпоставки за възникване на имуществената отговорност. Основания за освобождаване от отговорност. Като вид юридическа отговорност имуществената отговорност (ИОО) е регламентирана освен в ЗДФИ (чл. 21 и сл), но така също в КТ (може да се търси от работодателя на работници (служители) в трудови ПО, които чрез своите действия или бездействия са нанесли имуществени вреди на другата страна) и ЗЗД. Отчетник е лице, което извършва правни действия по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на имущество! Според ЗДФИ пълна имуществената отговорност може да се търси от всяко лице, причинило вреда на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – т. 34, независимо от това, дали е в трудово правоотношение с работодателя. Вредата трябва да е констатирана по време на финансова инспекция от страна на инспекторите на АДФИ, да е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица и да бъде съставен съответния приключителен документ – Акт за начет.“ По ЗДФИ, имуществената отговорност е винаги в пълен размер (в КТ може да е в ограничен размер). В ЗЗД имуществената отговорност се определя като гражданска отговорност, която включва възстановяване не само на претърпените вреди, но и на пропуснатите ползи, докато имуществената отговорност по КТ и ЗДФИ обхваща само възстановяване само на претърпените вреди. Субект по ЗЗД може да е всяко лице, докато при ИОО- само ФЛ-отчетници. По ЗЗД увреденото лице може да е всяко лице, а по ЗДФИ и КТ- само ЮЛ. По ЗЗД подлежат на възстановяване както имуществени, така и неимуществени вреди, а по ЗДФИ като специален закон – само имуществени вреди. По ЗЗД се възстановяват всички вреди (без значение от вредоносния ФС - от какъв деликт произхожда отговорността). ЗЗД се прилага субсидиарно. В ЗДФИ са предвидени 3 случая, при които ще се носи пълна имуществена отговорност: 1) вредата е причинена умишлено; 2) вредата е от липси; 3) вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. Субекти на имуществената отчетническа отговорност са 4 категории правосубектни ФЛ, които отговарят имуществено на собствено основание за причинените вреди на имуществото на одитирания обект (виж чл. 23): 1. Отчетници - отговарят за причинените вреди на основание виновното и противоправно боравене с държавно и общинско имущество 2. Контролни органи – носят отговорност за слабия или изобщо неупражнен контрол върху дейността на отчетниците, с което са допринесли за причиняване на установените при одита вреди( напр. счетоводители) 3. Ръководителите - които са пряко отговорни за издадените неправилни, незаконосъобразни актове, в резултат на които са причинени вреди на управлявания от тях подконтролен обект 4. Третите лица - те не са причинили вредите, но са се облагодетелствали неоснователното от тях. Основанията за отговорността им са: 1) при получаване нещо без правно основание в резултат от действията на причинителя на вредите 2) получаване на нещо по дарение, което законът обявява за нищожни (ex lege) и затова третото лице дължи връщането му. Отговорността им е солидарна, но до размера на обогатяването. Когато полученото е възнаграждение или обезщетение по трудово или по служебно правоотношение, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лицата, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят пълна имуществена отговорност солидарно с горепосочените. Елементи от ФС на ИО: вреда, вина, противоправност и причинна връзка. Вредата е централният елемент, като се изразява в накърняване (засягане или увреждане) на оценими в пари имуществени права и интереси на одитирания обект (активният субект в правоотношението по реализиране на отговорността). Тя е винаги материална. Трябва да е реална, т.е действително да е накърнено имуществото на ЮЛ (липси). Въпросът с т.нар. формални вреди. Само за действително причинени вреди. Тя трябва да бъде установена при финансов одит и да е пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Причинена е умишлено не при или по повод изпълнението на служебните задължения. Размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването и, а когато този ден не може да се установи - към деня на откриването на вредата (5-годишна давност, която се прекъсва със съставянето на акта за начет или при условията на ЗЗД; абсолютна – 10 г). Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност. Дължат се законни лихви. Противоправността на деянието, т.е. действие или бездействие, което е в противоречие с установения от правото ред. Наличие на причинна връзка между противоправното поведение и настъпилата вреда. Обезщетение се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вината е субективният елемент от състава на деликтната отговорност. Тя се презюмира, като при наличие на първите три елемента контролният орган не доказва вината (няма такива задължения), а отчетникът трябва да докаже, че е действал без вина. Умишлена - лицето е съзнавало, че застрашава имуществото, предвиждало е неблагоприятните последици, но е искало (пряк умисъл) или допускало (евентуален умисъл) настъпването им. Приложение намира и небрежността като форми на вина, когато лицето не е предвиждало, че с деянието си застрашава или уврежда имуществото, но е било длъжно и е могло да предвиди това (небрежност) или когато е предвиждало, но е считало, че може да предотврати настъпването на вредоносния резултат (самонадеяност). Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност са налице при липса на един или повече елементи от ФС, поради което не се стига до носене на отговорност. Изтегляне 140.26 Kb. Сподели с приятели:
|