Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение между административни и финансови актове
Опрощаване на несъбираеми държавни вземания
Изтегляне 140.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Погасени по давност публични задължения
- 3-годишна
| 2. Опрощаване на несъбираеми държавни вземания.
КРБ в чл. 98, т. 12 определя към правомощията на президента опрощаването на несъбираеми държавни вземание. Това е едно от изключителните правомощия на държавния глава, които той не може да делегира на вицепрезидента. Действа условно като финансов орган. При опрощаването държавните вземания са конкретни задължения на конкретни длъжници. Президентът не действа служебно. Той следва да бъде сезиран с молба от длъжника, а възможно е и от финансови органи. Към президента съществува комисия, която има за задача да проучи съответния казус и да излезе с предложение за опрощаване/отхвърляне на молбата. Всяка молба се разглежда. Мнението на Комисията не е задължително за президента, т.е. действа при оперативна самостоятелност. Президентът опрощава с индивидуален административен (финансов) акт - индивидуален указ. Той е акт с конститутивно действие (издаден в условията на оперативна самостоятелност и правата на длъжника настъпват с него). Тези укази не се обнародват, не подлежат на оспорване. При новонастъпили обстоятелства президентът може да бъде сезиран отново. Този институт е познат само на финансовото право. 3. Погасени по давност публични задължения Един от начините за защитата срещу действията на органите на НАП по събиране на погасени по давност публични задължения е чрез подаване на възражение за изтекла погасителна давност. Погасителната давност погасява правото на съдебна защита и правото на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако със закон е предвиден по-кратък срок. Когато задълженията са установени с влязло в сила наказателно постановление (НП), погасителната давност е с различен период от време: • 2-годишна - по влязло в сила НП за налагане на глоба, по което не са извършвани действия по обезпечаване и/или събиране на вземането; • 3-годишна - по влязло в сила НП за налагане на глоба, по което са предприети изпълнителни действия; • 5-годишна давност - по влязло в сила НП за налагане на имуществена санкция, по което не са извършвани действия по обезпечаване и/или събиране на вземането и по ревизионен акт и/или декларация. Давността спира при настъпването на определено в закон обстоятелство, като изтеклият до този момент срок запазва своето действие - чл. 172, ал. 1 ДОПК. Правна последица от спирането е, че за периода на спиране давностният срок не тече. Предвидена е и абсолютна погасителна давност, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок (пак считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение) се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 171, ал. 2 ДОПК). Публичното вземане се отписва служебно с изтичането на тои срок – чл. 173/2 ДОПК. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изплатени след изтичане на давностния срок, вкл. когато са отписани служебно – 174 ДОПК. Изтегляне 140.26 Kb. Сподели с приятели:
|