„Финансови аспекти на управление качеството на водите (по примера на Япония и България)" за придобиване на научната степен „Доктор по икономика" по научната специалност 05-02-05 „Финанси,парично обращение, кредит и застраховка"

ДО

КОНТРОЛ при ВАК

Р Е Ц Е Н З И Я
върху дисертационния труд на докторанта Кенечиро Накатани на тема: „Финансови аспекти на управление качеството на водите (по примера на Япония и България)” за придобиване на научната степен „Доктор по икономика” по научната специалност 05-02-05 „Финанси,парично обращение, кредит и застраховка”
Рецензент: проф. Велчо Георгиев Стоянов, д-р на икономическите науки, научна специалност 05-02-05 „Финанси, парично обращение, кредит и застраховка”

Уважаеми членове на СНС,

Работил е в японска междуправителствена организация за международно сътрудничество и в отдел „Продажби” на японска компания.

През периода 2007-2009 г. е преподавател в ДТГ „Д. Хадживасилев” – гр. Свищов, но в същото време е бил докторант към катедра „Финанси и кредит” при СА „Д.А. Ценов” – гр. Свищов под научното ръководство на доц. д-р Андрей Захариев.

Г-н Накатани успешно се справя с докторантските си задължения, разработвайки темата „Финансови аспекти на управление качеството на водите (по примера на Япония и България)”.

1. 
   Обща характеристика на дисертационния труд
   

Глава първа – Управлението качеството на водата в обхвата на модерната финансова теория.

Глава втора – Политики, практики и финансови аспекти при управлението на качеството на водите в Япония.

Глава трета – Политика, практики и финансови аспекти при управлението качеството на водите в България.

Накрая на всяка глава има обобщаващ за цялата глава текст.

Налице е подходящ увод, заключение и списък с ползуваната литература – общо 121 заглавия на английски, японски, френски и български език.

Веднага искам да изтъкна и подчертая изключителната актуалност на темата, тъй като в рамките на общата екологична криза водата първо, се очертава като изключително дефицитен ресурс и второ, замърсяването й става все по-тревожен екологичен проблем, както за отделните национални държави, така и за света като цяло.

Първата глава е най-голяма и обхваща около една трета от обема на дисертацията. Това е обяснимо, тъй като тя е теоретична и третира и научно изяснява цялата гама от теоретико-методологични проблеми по финансовите аспекти на управлението качеството на водите.

В увода и в глава първа докторантът е отразил три неща: първо, изключителната роля на водата в живота на човека; второ, негативните последици от нейното замърсяване в резултата на икономическата дейност на хората и трето, финансовите аспекти на борбата срещу замърсяването на водите и за управлението на качеството им, като важен елемент от общата екологична политика.

От глава първа се вижда, че докторантът много добре познава и интерпретира теоретичната страна на изследвания от него проблем. Използувал е в тази връзка и подходящ иконометричен анализ.

Водите се характеризират като обществено или публично благо (с.18). На тази основа се прави връзката с публичната финансова теория и се обосновава ролята на финансовата политика за управление на публичното благо качество на водата. Тревожното, отбелязано и от докторанта е, че замърсяването на водите се мултиплицира, така да се каже, доколкото директно се замърсяват главно надпочвените води, които от своя страна замърсяват подпочвените, а изпаренията на замърсените надпочвени води се връщат на земята под формата на т.нар. киселинни дъждове, които замърсяват както сушата, така и водните басейни, вкл. океаните. С други думи цикълът на замърсяването се затваря.

Смятам, че в глава първа са изяснени всички теоретични аспекти на екологичните проблеми на водите и възможностите за управление на качеството им чрез използуването на административния подход в съчетание с пазарни финансови инструменти, които имат санкциониращ и стимулиращ финансово-икономически ефект.

Тъй като екологията не признава граници, е отделено необходимото внимание и на международното сътрудничество и съгласуване на мерките и действията в борбата срещу замърсяването на водите – в духа на Протокола от Киото, който за съжаление не е подписан от един от най-големите замърсители на планетата – САЩ. Обърнато е внимание и на предстоящата световна среща през м. декември в Копенхаген (Дания) за обсъждане на все по-тревожните климатични промени на планетата и подготовката на ново издание на Протокола от Киото, чиято давност изтича след малко повече от две години.

Съществено място в първа глава, и с основание, разбира се, е отделено на т.нар. външни фактори и ефекти и тяхното преодоляване чрез използуването на следните подходи:

• 
  установяване на екологични квоти и стандарти за замърсяване и мониторинг върху тяхното спазване;
  
• 
  финансови санкции на замърсителите чрез налагането на т.нар. екологични данъци и такси;
  
• 
  финансови стимули под формата на субсидии за тези, които намаляват замърсяването;
  
• 
  търговия със свободни квоти за замърсяване; или чрез пазара на замърсители, главно на т.нар. парникови газове;
  
• 
  сливане на предприятия, между които е налице действието на външни фактори и ефекти.
  

Докторантът счита, че „нивото на замърсяване не може да бъде нула, защото ако няма замърсяване, няма да има и производство. (Затова) трябва да се намери оптимално ниво на замърсяване” (с.33). По-добре би било замърсяването да е минимално, но дали то вече е постижимо? Безспорно е едно, че екологичните разходи ще стават все по-големи и ще оскъпяват все повече общественото възпроизводство.

В дисертацията се изследва и анализира само промишленото замърсяване на водите и борбата срещу него. Не е отделено внимание на битовото замърсяване на водите, макар че според мен, би трябвало в някаква степен да се направи или поне да се изтъкне мотив защо не е засегнато.

Втората глава започва с описание на четири големи замърсявания в Япония, започнали още в края на 19 век, като са анализирани последиците от тях. На тях им се обръща специално внимание, защото се доста мащабни, имат сериозни екологични и здравословни последици и провокират модерното екологично мислене и действие, включително за изграждане на последващата екологична нормативна уредба в Япония.

На научен анализ и оценка в глава втора са поставени юридическите и административни подходи, форми и средства на борбата срещу замърсяването на водите и за управление на тяхното качество. Анализирано е и текущото състояние на управлението на качеството на водите в Япония, като заключението на автора е, че в края на краищата, качеството на водите в неговата родина е подобрено.

От глава втора става очевидно, че докторантът е изключително добре запознат с японската нормативна уредба за управление качеството на водите, за някои от основните проблеми, свързани с нейното практическо приложение и за резултатите от политиката на Япония в това направление, която се оценява позитивно. Докторантът е изразил мнение и е подсказал възможности, че би могло още нещо да се направи в тази посока, за да се повиши в още по-голяма степен ефективността от работата на Агенцията по опазване на околната среда и за подобряване качеството на водите, в частност.

Третата глава изследва, описва и анализира екологичната политика на България и преди всичко управлението качеството на водите. Доколкото от 2007 г. България е член на ЕС и трябва да се съобразява с екологичните изисквания на Съюза, които България следва да имплементира в своето национално законодателство и политика, докторантът е обърнал специално внимание на европейските екологични изисквания, които са сведени до три основни:

• 
  устойчиво развитие;
  
• 
  превантивност;
  
• 
  „замърсителят плаща”.
  

Анализирана е Програмата за екологична дейност на ЕС и Шестата програма с давност до 2012 г. Най-голямо внимание естествено е отделено на Рамковата директива за водите от 2000 г., в която е поставена целта до 2015 г. водите в страните от ЕС да достигнат добро състояние. На коментар и оценка е подложен българският Закон за водите от 1999 г., а така също и поднормативната уредба, базирана на него. Анализирани са и конкретни данни за използуването на водите у нас – 17% в земеделието, 36% в промишлеността и 47% за битови нужди, от които 63% са течове, т.е. похабена и неизползувана от потребителите вода.

Анализирани са финансовите инструменти за управление качеството на водите в България, като се изразява критично отношение към широко прилаганите субсидии у нас, тъй като докторантът счита, че по-ефективни от субсидиите са данъците, налагани в зависимост от степента и мащабите на замърсяването въобще и на водите, в частност. Не е избегнала от погледа му и програмата „Околна среда 2007-2013 г.”, по която България е получила безвъзмездна помощ от ЕС, но въпреки това финансовите ресурси за подобряване качеството на водите у нас, се оценяват като недостатъчни.

Накрая се прави едно интересно сравнение между мерките за управление качеството на водите в Япония и в България.

Като цяло смятам, че дисертантът успешно се справил със задълженията си и е постигнал целта и задачите на своето изследване.

Съществени части от дисертацията са придобили публичен характер чрез две самостоятелни статии и два научни доклада в съавторство.

2. 
   Научни постижения и приносни моменти в дисертационния труд
   

Няма съмнение, че темата е изключително актуална, но заслужава положителна оценка и приложеният научен подход да се анализира и съпоставя управлението на качеството на водите в Япония и България, които имат идентични цели и аналогични механизми за достигането им.

Достойнство на дисертационния труд като цяло е, че има подчертан изследователски характер. Той показва високата екологична култура на докторанта и солидните му познания по екология на водите и управление на качеството им.

Освен актуалността на темата и общите научни достойнства на дисертационния труд, в него са налице и по-конкретни научни приноси или научни постижения с приносен характер. Такива, според мен, са следните:

В по-общ план може да се каже, че трудно ще се срещне в българската научна литература по-обстойно и по-убедително научно изследване за управлението на качеството на водите, характеризирано като публично благо.

На второ място като съществено научно достойнство с приносен характер е изключително пълното и убедително разработване и интерпретиране на въпроса за външните фактори и ефекти въобще и свързаните с качеството на водите, в частност, а така също и систематизирането и характеристиката на начините и средствата за интернализирането, т.е. отстраняването им. Особено внимание в тази връзка е отделено на т.нар. екологични данъци и такси, които изпълняват функцията на финансова санкция при замърсяване на водите и екологичните субсидии, изпълняващи функцията на финансови стимули при ограничаване и намаляване замърсяването на водите.

Разбира се, изтъкнатите финансови санкции и стимули не се разглеждат изолирано, а като важни елементи в рамките на цялостната екологична политика и на механизма за управление на качеството на водите.

Тъй като България от началото на 2007 г. е член на ЕС и като такъв трябва да се съобразява с европейските екологични директиви и стандарти чрез имплементирането им в националното законодателство, е направен интересен анализ на стратегията и политиката на ЕС в сферата на екологията и на управлението качеството на водите, в частност.

На пето място, заслужава подчертано положителна оценка сравнителният анализ между японската и българската практика по управлението качеството на водите. Те общо взето не се различават много съществено, с изключение на това, както е посочено от докторанта, че България получава и бъзвъзмездна финансова помощ от ЕС, докато Япония разчита само на собствени финансови източници за финансиране управлението качеството на водите си.

Нямам основание да се съмнявам, че научните достойнства и приносни моменти на дисертационния труд не са дело на докторанта.

От запознаването с автореферата установих, че той е синтезирано отражение на дисертационния труд.

3. 
   Критични бележки и препоръки
   

Известно е, че хилядолетия наред човекът е живял в хармония с природата, но отпреди малко повече от два века, би могло да се каже след индустриалната революция, човекът започна да влиза в конфликт с нея. Изразът на този конфликт се именува екологична криза, елемент от която е и замърсяването на водите. Това замърсяване се причинява от промишлената и битова дейност на човека, на хората. Докторантът изследва само замърсяването на водите, причинено от промишлената дейност на човека, но си позволявам да му препоръчам в бъдещите си изследвания да обърне внимание на замърсяването на водите и от битовата дейност, за да бъде замърсяването на водите цялостно изследвано.

Неговата теза е, че главният замърсител е промишлеността и тъй като не може без промишленост, не може и без замърсяване, което следва де се оптимизира. Дали обаче няма основание вместо за оптимизиране, да търсим възможности за минимизиране на замърсяването?

В дисертацията авторът говори за връзката между финансовата теория и управлението качеството на водите. Доколкото се приема, че качеството на водите е публично благо, би трябвало да се уточни, че връзката е между публичната финансова теория и управлението на качеството на водите.

Публичните финанси в дисертацията са дефинирани като „икономическа дейност, която се осъществява от правителството” (с.14). Би могло да се приеме подобна дефиниция, но с уговорката, че тя е специфична икономическа дейност, която може да се окаже с обратен знак спрямо частно-стопанската икономическа практика.

Похвално е, за един японски гражданин, че е усвоил до такава степен българския език, че да преподава и пише научни трудове на него, но ако дисертацията ще се издава на български език, се нуждае от една по-прецизна граматическа и стилова редакция.

Очевидно е, че посочените критични бележки и препоръки не са от характер и значение, че да хвърлят сянка върху изтъкнатите научни достойнства и приносни моменти на дисертационния труд.

В заключение, считам, че рецензираният дисертационен труд напълно отговаря на ЗНСЗ и на Правилника за неговото прилагане, а така също на препоръчителните изисквания на ВАК. Ето защо с пълна убеденост си позволявам да препоръчам на почитаемите членове на СНС да гласуват „ЗА” присвояването на неговия автор г-н Кенечиро Накатани на научната степен „Доктор по икономика” по научната специалност 05-02-05 „Финанси, парично обращение кредит и застраховка”

София, 28.10..2009 г.