Финландия през погледа на един Габровец

Става 8:32 и служителките заемат местат си, ние нахълтваме. Пред мен една мацка иска да вкара пари по сметка, като се оказва че има няколко банкноти от евро, от лева и една 100левка. Служителките правят анализ на еврото в гледане, пипа, гледане на скенер и предполагам ако имаха спектрален анализ и ДНК сигурно и тях биха барнали и.. казаха тежката си дума – дайте други, тези са леко закъсани в единия ъгъл и са ... смачкани. Ъ?! И се оказва че пък столевката била първа емисия и нямала някаква маркировка и понеже не били сигурни дали не е фалшива.. да дадяла друга.. Така клиентката си изализа видимо „доволна” от офиса и следва ред на един мъж който също има неблагоразумието да има евро в него.Пак проверка, справка и т.н. Тъкмно си викам че и трите гишета работят на пълна пара и няма даже и 5 мин да ми отнеме смяната влиза някаква нбоядисана кака пред чието злато по тялото Нефертити е като циганка от столипиново, и се прасва пред всички на гишето с ключовите думи – ооо муцка как си? При което се започват няколко лафа за това какъв тежък ден чака и двете(клиент и служител), как толкова задачи имат и т.н. и междудругто да барнели едни справки и една вноска. Ок.. значи муцката е важна клечка за това ние плебеите продължаваме да си чакаме за другите две гишета когато ненадейно идвайки моя ред мацето става, и пита колежките си – аз заминавам за кафе и за закуски вие какво ще искате? Еха, ами така и така питаш за мен едно дълго с повечко захар и една баничка ако може, ама от тези витите... Брей че работа. Все пак колежката и която явно решава да остане да поработи малко, ми махва с ръка да отивам при нея. Отново 20 проверки на две банкноти от по 20 евро и ... вече шастлив с български пари в джоба се засилвам към заветната автогара. Прибирам се в нас..

От тук насетне мога да описвам и за това как шофьора на междуградския автобус ни окади през целия път, и правеше такива рискови маневри и изпреварвания че ако имах евангелие сигурно щях да съм го прегърнал в молитва, как на магистралата Варна – Шумен правят ремонт и вместо да те пуснат по обиколен път за около 8-9км те са те оставили да се оправяш както можеш и само благодарение на GPS-a се върнах пак на скоростният път, за това как във Варна най-големият трафик от и за Бургас бе прекаран през една изкопана уличка указана с малки табелки само на нашенски, и те пак така сложение че те пращат в една посока а след това няма ни табела, ни кой да питаш(пак благодарение на електронната играчка продължавам да пътувам сравнително комфортно).

Много неща могат да изпиша и този път за това кое ме подразни и кое ми хареса прибирайки се в милата ни родина, но всички си я познаваме и обичаме такава каквато е. Също така може да се извиняваме с това че сме бедна страна и че сме били 500 години под робство но за селянията, простащината, анадолският ни манталитет, хвърлянето на боклуци където ни падне, диващината, тарикатлъците и никога не държащи си сериозно на думата – за това нямаме извинение. Сегаще кажете – ми да де, ама ти щото отиде навън и за това сега така приказваш – не!, това са неща които си дразнят дори и да не мърдаш никъде.

Бих дал отново за пример какво точно виждат чужденците по нашето черноморие или по-точно разговора ми с един представител на чужда тур операторска фирма грижеща се за комфорта на техните гости – хотелите ви нямат и най-малък помен от развитие от това което бе предната година,или по-предната. Не може в хотел който има 4 звезди да имаш неща които хлопат, скърцат, проблем с водата, проблем със стайте и служителите да дигат рамене и да казват какво моежм да направим.Не може да имаш потвърдени резервации а да ти се казва – ами то нещо може да се е объркало. Не може да имаш уговорка с транспортни фирми които закъсняват и след това мънкат че 15-20 мин закъснение на автобуса не е нищо и веднага ще пратели друг... Това е само малка част от нещата които се виждат, но най познато ми стана когато ми каза – ами то аз работя от няколко години в България и вече знам че трябва да настоявам до карай да си получа това което искам и да стане както искам. Това уважаеми читатели няма нищо общо с... парите. Това има общо с нас самите за съжаление..

Не ка да оставим обаче тези премеждия и да хвръкнем обратно на Финалндска земя. Сега е месец Юни и ако и в топла и слънчева България да бе около +37С тук ме посреща слънчево време с вятър и температура около +10С. Супер. Ако не друго поне комари няма да има толкова. За времето откакто съм се прибрал да е имало само около един ден +25С. Сутрените дори до 8 пада. Другото което обаче е коренно различно за разлика от БГ и което виждам за втори път е.. факта че се мръква около един през ноща, като последните два дена се здрачава малко около 2 през ноща и после пак тръгва да изгрява слънцето. Седмица по късно деня лека полека ще започне да намалява , като тук се шегуват че мине ли 27.06 започваме да се придвижваме към есента.

26.06 – това е така нареченият Йоханос ден, или техният трети март. Денят на националният флаг. Какво обаче различава тях от нас. Сега е също така световното по футбол, но това по никакъв начин не се усеща. Няма зяпнати прозорци, надута чалга, и псуващи пияни гласове. Толкова е тихо че муха да пръдне ще я чуете. Истината е че още четвъртъка, един ден преди празника всички къде преди , къде малко след обяд са приключили работа. Основният им мерак е да минат през магазина да се запасят с провизии и да отпрашат към лятната виличка или бунгало някъде покрай езеро. Градовете поупостяват, магазините затварят. Това е далеч от представата ни за празник и свободно време. Тък там някой бар или бирария да има отворена и това е. Нищо друго. Може да има няколко събития, но те са сравнително отдалечени от по-централните части на града – отново, целта е да не се смущават останалите които имат идеята да почиват. Също така тръгват доста от собствениците с каравани.

Краят на този, и почти целия други месец е пълен с почиващи. Обикновено хората тук се нагласят за лятна отпуска юли и август. За това има предварителни подобно на графици, като понякога дори може да видите и цяла фирма да перне кепенците за един месец.

Сватба – просто поради обстоятелствата и малко на късмет се оказах и на едно точно такова събитие. По думите на присъстващите това не е абсолютно типичната финландска сватба, но поне на мен ми даде отново един поглед към нещо тяхно. Избраният ден бе събота. В повечето случаи сватбите са в събота а погребенията в неделя, като за последното няма точно определно че трябва да е така, но за сватбата определено е само събота. Всички са облечени офицялно но което малко ме озадачи бе .... че хем бяха офицялни но хем... сравнително обикновено офицялни. Съдейки по тоалетите за нешите абитюренски балове и за сватбите ни, теи си бяха повече като на коктейл а не като на сватба(което признавам си ми допадна). Какво точно са правили преди да дойдат в църквата не знам, и нямам много представа как се процедира защото ние както и останалите 90 гости чакахме направо вътре. Времето бе леко навъсено и дъждовно но това не попречи на всички да имат приповдигнато до колкото може настроение. Както сме виждали по филмите бащата доведе буулката която бе с типично бяла рокля до половината от пътя от където я пое младоженеца и заедно отидоха пред свещенника, като през целия път бе свирен менделсон на орган. Това си бе истински орган а не музика на запис. Последва около 10 мин слово от страна на свещенослужителя, след което те коленичиха, той слагаше последнователно ръка над главата на единия след това на другия. Ставайки двамата си размениха пръстените, бяха обявени за съпрузи, малко музика и поздравления чрез аплодисменти от страна на гостите и.. това бе. За разлика от нашата страна, ритуала е семпъл и което е по-важното документа от църквата отива директно в общината и от там знаят че Пена Ц и Харалампи Ю. са вече бракувани.

Част 25
Eх лятооо. Всъщност представата за лято тук доста объркана или поне такава е за един българин стараещ се да пише своите впечатления за една северна страна. Днес е петнадесети август и пиейки кафе тази неделна утрин разлиствам вестника. Не че кой знае колко ще мога да разбера защото все още съм ама много на Вие с този език, но картинките поне мога да разпознавам. И така за най-южната част на страната и района на Хелзинки е около +25С а в Лапландия +6С. Всъщност това може би е годината на аномалиите тук. Първо жега от над +30С хората не помнят от кога не са усещали. Странно е например в рамките на една седмица да се печете на слънце при около +28С и само няколко дена след това да се излее пороен дъжд последван от студен вятър което да донесе температури от +18.

Бурите също взеха своя дан – в средната част на страната имаше търкаляни каравани, паднали дървета, смачкани покриви и коли. Очаквах как по новините ще се изтъпи някой костюмиран чичко, или говорителката както се усмихва ще заеме сериозна физиономия все едно съ и съобщили за починал роднина и ще каже – гражданска защита обявява бедствено положение в регион ... Не се случи това. Още на следвашият ден аварийни екипи от съседни райони са се заели да оправсят електричеството и да разчистят пътищата. За сметка на това видях друго любопитно за мен нещо. Гледайки телевизия, някакъв късен филм около един през ноща в горният край на екрана се пови червена лента и след неколкократно бибипкане се проточи някакво съобщение. Разбрах само пожар , град и .. проблем. По-късно разбрах че това било пуснато по всички телевизии защото в град на около 200км от столицата има голям пожар на пристанището и вятъра кара дим и газове към центъра, та хората които гледат това да предупредят съседите си също да затворят вентилационните шахти и прозорците си.

Споменавайки Бурите не мога да не спомена и факта че валя и град с размерите на малък ключодържател. Това също бе отчетено като ненормално явление от местните но за дресирано балканско животно като мен не бе изненада на фона на тези жеги.

Денят отново взе да намалява, хората приключват летните си отпуски и като цяло тук усещането е вече като за идващ есен а не като за късно лято. Въпреки това все още има хубаво време и през него се организират ежегодните празници. Както някъде в по-предните части бях споменал за седмицата на бродерията и плетката на една кука, тази година също имахме честа и щастието да видим този празник. Разликата не бе толкова в концертите и гостите колкото във водещата изложба с която откриха седмицата. Това бе изложение на .. хм! Как да го кажем по-цензурирано.. мъжки достойнства изплетени на една кука. Това от едни бе обявено като неморално, като пълна простотия и като истинска подигравка с празника, от други бе адмирирано като модерна нота в събитието и подкреа на модерното изкувство. Все си мисля че ако трябва ние по български да възкликнем гледайки изложбата можем да кажем – ебах ти изложбата... 

Друго значимо събитие поне според медиите бе така наречената – Suomi Arena. Няма нищо общо с борбата,бокса или каквито и да били подобни хореографии на сцена. Това е медийно събитие в повечето градове организирано от телевизия-радио Ylex което има за цел да представи две гледни точки по дадени проблеми за града. Имаше сцена,водещи,два отбора но.. типично по скандинавски.. всичко бе толкова заспало и спокойно че диспута всъщност си беше ни повече ни по-малко лаф на сцена. Пенсионерският състав изпълнил пейките след крака дрямка на слънце лека полека започна да се осъзнава и да се изнася поединично. Разбира се след 15-20мин активно присъствие с напъни да схвана какви са аджеба тегобите на дискутиращите и аз се поддадох на идеята да запаля кецовете към някоя по-забавна част на градската зона и сергиите около нея. Малко са празниците около които плъзват сергиите с дрънкулки, скарата с наденици и бира, тук за съжаление шишчета, и кебабчета не продават което е голям минус за тях и голям плюс за такива като нас.

Сега пишейки тези редове се сещам как когато съм правил таратор, мишмаш, шопска салата, хората седейки срещу мен първо опитват с лек страх сякаш ще ги тровя и после не мога да се вредя да си взема. Няма да забравя как пак бяхме на поредното парти, където имаше салата от някакви наскубани бурени, примесени с грозде и без никаква сол, оцет или поне малко зехтин. След това минахме през задължителните варени пресни картофи които са.. забележете – само измити. Кожата си седи по тях защото била много полезна. Ми да бяха оставили и пръста по тях че барем и мезето да си е с тях. След това поканата за сауна и плуване в морето. Айде честито.

Пак се отплеснах.. И така следващото събитие в града в края на тази седмица на плетката бе – конкурса за пици-мис. Не бъркайте думата с това което идва с пряка аналогия по български. Тук пици казват на такива видове плетки и дантелки. Пицза – е това което ядем. То ако седна да обяснявам за това какви двусмилици могат да се получат.. те си имат две думички – нахдаан което буквално преведено значи – до скоро, и найдаан което значи да те таковам.. Та представете си ако малко не наблегнете на произношението особено с непознати в какви странни ситуации можете да изпаднете. 

И така тук за разлика от суоми арена, на този конкурс присъстващите бяха доста повече и къде по-млади хора. Времето бе повече от хубаво. Нстроението на 6. Докато водещите на така нареченото шоу се опитваха да бъдат остроумни без особен успех съдейки по физиономиите на тези около мен аз реших да огледам хората около мен. Не спирам да се учудвам леко от това ккви екзепляри можете да видите тук и каква е разликата с милата ни родина. Момичетата са с по един потник или тениска, шорти и джапанки или маратонки. Никакви високи токове. Грим можете да видите в изобилие само на почитателите на готик стила, които са обазани с черен кал, черно червило и сенки и приличат на комични модели от нискобюджетен филм, особено с количеството желязо по вежди, нос, уши уста и т.н. Също така нормално е татуировките. От малките в горната част на гърдите, врата или крака до такива който заемат целите рамене и ръце. Някъде съвсем е променена представата за това какво значи елегантност ми се чини. Лелки с физика на борец кръчмар по на 50 с черно червено боядисани коси, татуировки и огромни халби бира в ръце. Супер.

Вниманието ми бива привлечено към сцената – излизат претендентките. Най-високоата да бе около 170, най-ниската около 1.50. Гледах , зяпах, ядях пуканки и си мислех как ли щеше да е пдобно събитие на наша територия. Определено щеше да е надвечер да е хладничко, да има светлина на прожектори коити да насочат вниманието към сцената и подобаваща музика. Тук някаква местна рок банда се опитваше да изстръгне някакви ноти от инструментите, водещите бяха скучни и всичко бе около 17 след обед. Момичетата повечето блондинки и няколко такива под прикритие на брюнетки излязоха в типичните за такъв конкурс няколко вида облекла. Публиката им се порадва. Сълзи, сополи и награди също не липсваха. Отново мога да спомена че както и у нас със сигурност на такова събитие няма да присъстват такива които наистина могат да покажат нещо но ако трябва да сравня пак ще си защитя тезата че ние ако и да сме малка страна си имаме доста голям процент красиви момичета. Последваха интервютата с претендентките където(благодарение на превода в ефир на човека до мен разбрах какво точно говореха)имаше такива отговори че да се чудиш тия шегуват ли се или наистина са блондинки. На въпрос – как се чувствате на такова събитие и какво мислите за седмицата на дантелата, едната мацка си каза чистосърдечно – ми бих предпочела да отида да спя че съм уморена, и после да обиколя магазините преди да са затворили, за някое намаление.

Това откровение бе посрещнато с лека вълна смях сред публиката. Снимки от събитието можете да видите тук –

http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/RaumaMissLace2010#

Следващото което може да се отбележи като интересно бе седмица по-късно. Изложение на ретро автомобили. Тук това ми прави впечатление че за дадено събите шумът и рекламата са много повече отколкото може да се види. Все пак бе забавно. Музика на живо, разпродажба на части, хора решили да се порадват на слънцето. Колите бяха предимно американски, в различен диапазон но преобладаващ период 60-70-те години. Тук са луди по тия огромни стари американски представители ан авто индустрията. Разбира се мен като фен на техниката ми бе интересно да огледам всичките но някак си най-много време като че ли се заседях да оглеждам два Форд мустанга от средата на 60-те. Всичко бе толкова запазено, възстановено и лъщящо.

На път като на път. Седмица по-късно при наличие на два дена свободни отново на път. Разстоянието до целта е около 320км в едната посока. Град Куопио. Разположен в средата на страната там бе таз годишното изложение на .. къщи. Тук имат подобно на нашето Стройко, но за разлика от нас не е панаир в палати, палактки и павилиони, а цял един квартал. Всякак година известни дизайнери или ателиета от Финландия правят по една примерна къща. Всъщност предварително в дадена област биват продадени парцели за строеж, хората харесват от няколко модела, фирмата ги построява и .. когато цялото кварталче е готово преди хората да се нанесат да живеят става като панаир. Туристите влизат, разглеждат, има си сергийки с храна. Всичко е почти като на изложение само с тази разлика че след него и почистването юастливите собственици си се нанасят. Тук вече наистина царстваше модерният стил. Странните цветове и мебелите които са супер за изложба но едва ли толкова практични за ежедневно ползване. Нещото което задължително присъстваше във всяка една къща бе типично – сауна. Другото което тук е наистина тотално характерно е градинският пейзаж. Ние никога или почти никога не ползваме едри дървени стърготини като покривало на области от градината, докато тук е сравнително постоянна практика да се постави например малко борчета, камъни и около тях пространството да бъде насипано с тези потъмнели стърготини.

Обикалях, разглеждах и цъках с език. Някои от къщите бяха все едно от 50-те. Тръбна мебел, кожа, сиво и синьо като цветове. Колко струва това удоволствие. И така за да влезете да разглеждате билет за един ден за възрастен е 18евро. Ей това е луда работа. Съдейки по потока туристи за същия ден, и ако предположим че е всеки ден е горе долу така то печалбата само от билето ще е колкото за две къщи, които пък бяха от около 230 000 евро най-ниска цена до 650 000 най-висока.

Другото добро нещо бе че тъй като панаира е в зона с ограничено място за паркиране на около 3км имаше пространство колкото 2 стадиона отделено предполагам за бъдещо строителство, но сега подравнено и насипано с чакъл специално за паркинг заради изложението. Автобуси сновяха буквално всеки 5-10мин. Може би това бе и причината за тези 7евро за паркинг които платихме, за щастие групата бе от 4 човека.

Пътуването до това изложение бе сравнително комфортно. Отново оглеждах и събирах впечатления. Всъшност в този регион за първи път от доста време видях високи баири и толкова много езера на камара. Пътя буквално лъкатуше през тях. Отново лятната скорост е вдигната на повечето места на 100км/ч което прави придвижването наистина безпроблемно. Тъй като в самият ден на изложението всички хотели в града организатор бяха препълнени и цените съответно доста височки, нашата група се установи на 80км от целта в град Юваскюля. Един от големите за страната градове , около 100 000 жители. Типично европейски, със смесени стари сгради, търговски центрове и реклами до козирката. За престоя стаите ни бяха в хотел от веригата Кумулус, което по мое мнение е подобно на бившият Балкантурист. И тук отново се сблъскваш с другата страна на медала. Докато в България все повече от хотелите и хотелчетата се опитват да предлагат повече, на нормални цени, тук една вечер в двойна стая ни костваше ни по-вече ни по-малко от 52евро. Ще кажете ми на фона на заплати от 1300-1500евро това е нормално. Може би, но в други градове сме били в хостел вериги за по 35 евро с климатик и безплатна кабелна и интернет. Тук климатик няма, интернет.. по заявка и то срещу заплащане горница. Кабелна.. срещу заплащане. Хъх.. Айде после кажи че нямало капитализъм. Градът е разположен на нещо почти като планина, отново до него има голямо езеро което е дори удобно за големи плавателни съдове. Нощтният живот като за летен сезон не е чак толкова оживен. Цените в заведенията горе долу еднакви с тези в останалите градове които съм бил. Като комичен елемент мога да посоча факта че на една витрина видях да продават цаца. Е добре де, не бе риба а обувки и чанти и истинското име е ZATZA но поне за известно време минавайки покрай магазина предисвикваше усмивка на лицето ми.