Финландия през погледа на един Габровец

Лятото също е и време за малко разходки за това нека пак ви разкажа малко за Стокхолм. За пореден път моя милост се оказва на шведска територия. Този път имам шанса не само да пообикалям но и да покарам в столицата. Трафикът е лудница като навсякъде характерен за огромен град. Това обаче което не видях преди като пешеходец а и сега като шофьор са полицаи седящи подпрени на предния капак на патрулката или седящи в колата на сянка на отбивка в някое кръстовище. Да бъда откровен направих около 300км в Стокхолм и региона и само няколко пъти се разминах с патрулки и толкова. Казвайки разминах, нека да кажа за пътищата в и около столицата. Определено като град повече ми харесва от Хелсинки, но някак си около финландската столица околовръстните са една идея по-подредени и многобройни но е напълно възможно и аз да не съм забелязал достатъчно тъй като общо взето само от три различни места влязох и излязох. Пътищата побаче започват с две или три платна почти веднага от края на града. Това което този път наистина ми грабна вниманието бе подземните артерии. Малко преди центъра който се намира на баир има започващи входове на тунели в който влизате в това „подземие”. Тук платната са две в посока, карате смело с 70км/ч пред вас , зад вас колите сменят от една лента в друга, тъкмо попадам в една огромна галерия където освен светещите табели над нас, има осветление в синьо и по-малки лампи което прави тази зала като небе. Страшно красиво. Но докато аз блея по свода и очертаните с лампи разклонения пред мен, отдясно вече се вливат още артерии и трафик. Коли отляво, отдясно, един се престроява пред теб, друг зад теб.. Отново разклонения за излаз, отново за вливане.. Много интересно съоражение. В другата му част преди да влезете в него се минава по един голям висок мост , подобен на този на влизане в Русе и айде пак под едни блокове и под земята. След него вече трафика се разтоварва по трилентовите артерии,преминаващи в двулентови и след това в нормални пътища. Преди време финландци ми казваха че техните пътища били кофти да съм видел в Швеция как е. Поне на около 50 километра около столицата.. не видях разлика от финландските, като дори междуградските първокласни бяха като нашите с по 30см асфалт след граничните линии очертаващия края на пътя а не като тук с почти метър.

Вечерта премина в едно предградие на около 20км от столицата. Блокчетата бяха до 5 етажа макс, около тях градинки, цветя, зелени площи, включително пред блоковете детски площадки и подобни на нашите външни пещи. Кеф ви е да седнете лятото навън да си барнете една скара, моля заповядайте. Вярно е, че видях тук там боклуци но това бе в столицата. Оглеждах това кварталче и.. по дяволите чистотата и чудото. Абе европейци загубени, къде му е чара на това да не видиш сивите окъртени и описани блокове, да се варгалят всякакви боклуци и да се шматкат бездомни кучета. Да ги няма саковете нявсякъде, съседа да си метне фаса, боклука или кълката от пиел която е дъвкал през балкона. Е добре де в арабските квартали където по думите на локалните дори полицейските коли избягват да влизат, или тези пълни с всякакви чужденци е мръзно и мърляво, но пак като че ли е една идея по-добре от нашите. Другото което съжелявам че пак ще кажа бе относително лесното шофиране в този град. Не видях каките с телефона на ухото каращи огромен за акъла и възможностите им джип да ти вземе предимство и да те напсува на майка през надутата до дупка чалга.Разбира се не вярвам да не стават инциденти, да няма надути клаксони, да няма нерви но като цяло в София ми е било в пъти по трудно, досадно и напрягащо да шофирам за разлика от Хелсинки или Стокхолм. Възможно е да е субективно но за мен бе така.

Следващият ден премина под мотото – айде на градския транспорт. За целта снабдени с малка синя карта чакаме влака който ще ни добере до центъра. Синята карта е вашият достъп до всякакъв наземен и подземен транспорт. Не помня цената, а да си призня не съм сигурен че и домакините ни я казаха но за един ден идваше доста по евтино отколкото да плащаме за паркинг на колата. И така озъртам се като бай Ганя у Иречека. Перон като перон. Всъщност това е спирка на крайградската зона не само за влака но и за локалните автобуси като чакалнята и покритата част е споделена за двата вида транспорт. Мястото където автобусите спират, който между другото всички са с климатици, поне ние 5 сменихме от малко по-стар до по-нов.. все тази, е „постлано” с някакви червени павета с неправилна форма, отстрани е нормалният асфалт. Влакчето дойде. Прилича на мотрисата между Бов и София. Всъщност нивото на перона е такова че е на същото ниво на което вкала спира. Така се дава шанс да влезете с детска или инвалидна количка без проблем. За да влезете или излезете натисвате бутон подобен на тези в нашите „нови” внесени от немско автобуси. Дизайнът е модерен. Мотрисата подобна вътре на автобус и .. чиста. Отново. От спирка до спирка се взима за нула време тъй като скоростта е 100км/ч. Окачването на това чудо на техниката е на прожини, хидравлика, и някакви дълги амортисьори до колкото от пръв поглед виждам. Спирачките дискови. Информацията за спирките на диодни табла. Дори с тази скорост вътре е като в лодка или да кажем като в хидравличен ситроен. Долетяваме буквално до централната станция на метрото. Ха сега и аз се обърках малко.. но да го кажем до това място където от околните предградия тези мутриси идват и можете да хванете същевременно и метрото. От там къде под къде над земята.. сме в центъра. От там на трамвая и айде малко обикаляне. Определено градът е голям и обиколката с градския ви дава шанса да разгледате една идея повече от традиционния туристически автобус.