Финландия през погледа на един Габровец

След това душ отново за разведряване и после айде в дрехите. Определено интересно изживяване.Видях и няколко дами които видимо бяха на поне 80 години може и повече но това не им пречеше да правят тази процедура. Възхитително.Ако някой от възрастните хора в Бг като тези женици които и посред лято сме виждали с дебелите дрехи, ако направят това.. може би няма да дочакат следвашата пенсийка,но не е това точно идеята нали?

Следващият час и малко имате усещането че някой ви е газил с камион най-малкото,но това е нищо на фона на това дето краката ви дежат цял тон. Дали е здравословно? Нямам идея. А до колкото знам понякога влизат с пиене в сауната. В смисъл ако си имат сауна в къщи. В обществената поне не го правят.

Обратният път вече ми бе познат и аз си карах като за .. вкъщи. Дали бих отишъл отново ли? Защо не..но едва ли скоро. Само не разбрах кое му е толкова суперското да дадеш 7 евро за вход за да си свариш анатомичните подробности, после да ги замразиш и .. в крайна сметка да си с усещане за схватка с товарният влак.

Въпреки това ако се навиете на подобна авантюра, само за сведение аз тук ходя облечен с тениска една фанела с яка и едно като дънково яке с подплата така че може да се сетите че дори за човек като мен привикнал на фатката топло хладно,много хладно бе малко страшничко в началото така че.,имайте следното на ум: ако не се чувствате по принцип добре,страдате от кръвно,калстрофобия,или имапе проблем със слуха,дипане и т.н. не опитвайте това. Влизайки вътре започнете от ниската пейка,или по-добре се натоплете с душовете отвън малко и след това в сауната на ниското етажче и после на високото. Те може да са свикнали но за вашето тяло определено ще бъде малко.. нестандартно. Ако това не ви притеснява и искате да опитате – честита сауна.

Какво обаче ви трябва ако се решите на подобна авантюра почти на нова година и то в един от най-студените месеци от годината. Малко късмет и топли дрехи като за начало. Но.. нека да караме всичко по реда си.

Следвайки безумната си идея два дена преди нова година да си правя сметката за круйз,аз се засилвам е един от офисите на матка нещо си.Преди да ме поправите че или съм искал да отида на майната си или че съм много откачен българин за да говоря за анатомия в пътепис,нека малко ви светна в далаверата.Тук, на този тотално непознат за мен ломот под названието суоми,казват на пътя матка.Корва е ухо и т.н.Който от вас има мерак да се образова в морето от нецензорни за българският слух слова,може да отвори един речник и да си начеше крастата. И така да повторя за тези които стоплят по бавно и от мен – директно се засилвам и буф в една агеннция за туристически преходи. Там милата женица на име Айно,на дълго и на шпироко се опита да украси думите – сори пич ама духаш супата за тази идея. Е понеже аз разполагам с чар,далнивидност,сини очи и .. най- вече средства които имам желанието да инвестирам по най-безумният начин,се прави едно проучване на хавата и .. последва отговора – за отиване има място ама за връщане.. ще тряббва да се плува. Хм.последното определено не бе така,аз си го измислих за 3 секунди,но идеята бе че за момента няма места за връщане и аз на следваият ден трябва да мина да се обадя за всеки случай и ако има да реша дали купувам или не.

И така на следващият ден се срешам пак с въпростната агентка която мило и усмихнато ми казва че аз съм един от малкото на които дядо Коледа няма да покаже среден пръст. И така аз имам уредени билети и каюти за вечерта на 29,и 31. Е? А сега какво. Всъщност се чудя дали да не спра тук разказа за да може малкият келеш на третият ред да си доизчопли носа или ...

Какво е VIKING LINE. Хората били вече веднъж по скандинавието могат да кажат без да се замислят, а за останалите е просто има. Няколко са команиите извършващи плавания с фериботи но тази е една от големите.

Моят курс чрез тази компания е ТУРКУ – СТОКХОЛМ – ТУРКУ. Възможно е и ако желаете да хванете този от Хелзинки, но това си е ваша работа. На мен са ми малко излишни още 150км горница по суша. Няколко нещица в една лека чанта и.. чао регаци..

Пътят до този морски град който посещавам за 3-ти път и незнайно защо отново по тъмно, е отново студен и хлъзгав. Сняг няма. В колата е топло и приятно. Музиката и компанията още по готини. И не след дълго ето и познати сгради. Пристанището се намира в едната страна на града и може да се стигне до там директно без да се налага да обикаляте безмислено,но тъй като круиза започва в 21 а на пристана трябва да се иде един час по-рано,то.. как да се убие един час горница. Сега осъзнавам че всички нормални хора имат странно нормални изрази за тази ситуация. Само ние имаме – убиваме времето. Времето е да се прекара приятрно, да се спечелят пари, да се всърши нещо.. само ние го.. убиваме. Е тй де.. та и ние да убием. Малко разходка покрай един от каналите в комбинация с един наистина пикантен хот дог идва .. добре. Студът малко по малко но твърде уверено навлиза навсякъде в града и сковава вода и суша и което е лошото до известна степен и моите мисли.

Едно от нещата които ми грабнаха окото са корабите ресторантчета оставени на док в този канал. Красиви и живописни. Верно малко не на място с този вятър пронизващ всичко,и дори малко тъжни тези корабчето са едни от големите туристически атракции на града. Но това не е толкова приятното колко едно малко комплексче от няколко сгради,които се намират на около 50 метра от самата вода. Красиви. И тази дума е достатъчна да опише 4-те етажа,огромни тераси, високи прозорци и толкова не приятно нежен кафяво червеникав отенак на тухлите отвън. Всичко грее в коледни светлини. Отвън на пристана, до сами тези сгради кажи го, седи и се полюлява една яхта. Точно този спортен вид яхта с няколко спални, двоен дек , места за парти и какво ли не. Колко ли струва?

Едва ли мечтите ми имат толкова нули след десетичната запетая,но на който и да е това бижу вероятно няма начин да не му се радва. Подминавам малко тъжен и замислен. Ако един живот стига за да изпиташ силно повечето чувства характерни за хората, колко ли живота трябват да си безчувствено чувствителен че да изсипеш пари колкото един външен дълг на малка африканска държава за една ... лодка. Не знам,но определено знам че и аз бих го направил. Ех мисли..

Наближава време за отправяне към пристанището. Не мога да определя дали от студа, малкото останал мозък или просто от вълненние краката ми леко треперят но.. ето ни в зоната за чекинг. Страно място е тази гара.

Отвън е кораба. Като казвам кораба сами можете да си представите колко мъничка е тази гемийка. Името на това общежитие във водата е.. Изабелла. Със своите почти 180 метра дължина и 28 ширина това е един от малките кораби на фирмата. Побира около 2 500 души пасажери и не знам колко автомобила. Заставайки отвън имате усещането че просто седите до една сграда с няколко входа и за днея е основният корпус. Това не може да се осъзнае от снимки,не може да се опише.То се изживява. Седейки закотвен този огромен хищник погълва коли и тирове , а ние се отправяме до мястото за билети. Ей това е интересното както навсякъде по света,или поне навсякъде където е нормален свят. Отивате с един принтиран документ на който има номерче. Това жалко номерче сте вие. Група, един , двама..няма значение. Само номерче. Абе ей, ти знаеш ли ти драги ми финландски компютъре че аз имам приятели, семейство, роднини и не мога да съм само едно номерче. Явно може защото лелката зад стъклото ми се усмихва едно разбиращо такова и ми казва – бихте ли ми дали информационният лист. Хм.. Знам ли аз какво следва. Нали съм си непоправим българин, и то до мозъка на костите си, та за това веднага ми минават едни идеи като или че кораба щше тръгне без нас,или че няма да ни има в компютъра, че полицията ще ни се усмихне и ще каже – сори ама такива псевдо европейци нямат място на този кораб. Нищо подобно. Прекъсвайки словореда в главата ми, дамата ми пожелава приятен път и ми тиква картончетата в ръцете. Мдаа. Точно картончета. Това сиво малко дебело парче хартия има няколко надписа казваши дата на пътуване, палоба, каюта и .. толкова. Отзад има магнитна лента и това е моят ключ за стаята.

Красота. Има повече от 40 мин докато отворят терминала. Народа лека полека се събира. Пия кафе и зяпам тълпата. Живописното стълпотворение се състои от негри, китайци или японци, местни цигани, шведи, поляци и ... цяла камара руснаци. Е и тук там някой българин за цвят ама ние сме .. едни от многото. Гледма хората и си мисля. Колко ли от нашенците беха дали цели 120 евро за две нощувки в каюта. Колко ли биха се вдигнали да пътуват? Малко. Тъжна но истинска констатация. Гледам морето от хора. Нетърпеливи, потропващи потомци на адам и ева. В миг погледа ми съзира няколко .. араби. Дали араби или турци. Не знам. Трябва да се приближа за да съм сигурен,но не мисля да го правя. В този момент долната американска пропаганда си казва своето и аз се замислям. Може ли едно от тези облечени добре момчета или момиче,което има страхотно характерни черти в раницата си да носи..нещо. Тупа мисъл но за всеки случай заставам зад една колона,далеч от погледа им. Тупо,много тъпо.По същата логика може да има и бомба в големият куфар влачен от здрав руснак,или в бебешката количка на тази негърка. Всичко може. Тъпо се чувствам. Много. Конфузно и тъпо че се поддадох на емоциите си. Още малко и ще може да сме вътре. Първо се минава контрол. Две момчета се изживяват като наследници на Брус Уилис.Гледат зорко тълпата. Казвам тълпата, тъй като няма нищо по-глупаво от стадо хора.

Така си седя аз и си мисля – ами ако все пак се случи нещо тъпо като пожар или нещо избухне в кухнята на кафето как могат да се евакоират толкова хора. Не е евъзможно..Тъжно но факт. И то не заради друго ами заради чисто овчето мислене.Преживяйки мислите си аз бавно но леко неуверено се засилвам да се смеся с тълпата. Около мен навсялъде се носи братска руска реч. Хубаво е. Някак си малко задушевно.. Колкото и да съм позабравил да говоря този език все пак идеята и повечето неща от самият разговор ги разбирам и така мога да си седя и да си посдлушвам колкото си искам ама има един малък проблем – вратите са отворени и аз искам не искам.. се засилвам заедно с останалите. Ето ни на тези преходни мостици. Вълнението заедно с нуждата ми да се изпикая нарастват доста скоростно. Ето и усмихнатият персонал. Влизам на кораба. Малката лудница вече се превръща в леко неорганизирано шествие. Браво. Посреща ме топлина, червен килим и много въпросителни.

Следвайки указанията написани тук таме по вратите без особени усилия намирам коридорчето.Всъщност всичките коридорчета който са между каютите са малки,с килимчета с едни охраво светлочервени врати и златни табелки с номерата. Ето я и цифровата ключалка. Тикаш бордовата карта и вече си в своят малък свят. Малко спретнато и .. уютно. Дори на фона на това което бе в казармата,това е направо Хилтън.

Оставям багаж и каквото мъкна с мен и се отправям на туристическа обиколка из това чудо на техниката. Вътре има игрална зала, дискотека, няколко барчета за хапване от които единият си е баш ресторантче, нощен бар с чудесен изглед към задната част на кораба. Сядам с едно горещо капучина в ръка и усещам как тези 40 000 конски сили влизат в действие. Бавно но сигурно започваме да напускаме пристанището. Няма връщане – вече тръгваме. Леките вибрации се усещат навсякъде из кораба. Този своегорода танц на метала подрусван от тези огромни двигатели е леко закачлив. Където и да си на това нещо винаги има това усещане че седите на земетресение през цялото време. Останалите атракции като магазин за алкохол и дрехи са просто допълнение.

Тук е момента да отбележа че имате няколко варианта ако се засилите да пътувате лятото и зимата. Ако правите това зимата избирайте каюти тиб „В” който са верно вътрешни без прозорец но са сравнително топли, както и такива тип „А”. Те са с прозорец но не са много топли.А и ако като мен дерзаете през ноща няма какво толкова да се види. Така че ето ни в открито море, Красивите светлини на пристанището вече са много далеч от нас. Отново малко разходка и.. вечеря. За да хапнете нормално ви трябват около.. 15 евро.Сума която мисля че няма чак толкова да ви събори. След това малко служане на музика с нещо за пиене, в моя случай кола, слушане на жива музика и .. айде в леглото. Все пак пристигането е сутринта в 6:40 и след това следва напускане на кораба, тъй като връщането е с друг ферибот.

Да се спи на таковва място е истинско приключение. В момента в който се унесете усещате тези периодични трептения породени най-вероятно от двигателите. Тъй като казах че има и зимна и лятна алтернатива. Лятната е да вземете кабини клас „С”. Те се намират под нивото на водата. Те са всъщност под нивото на колите.Доста са евтини и имат своя чар но все пак да си посред зима в това студено море и всичкият лед който ще пука под и около кораба едва ли ше бъде най-нежната музика за ушите ви. Но какво съм се разприказвал, нали казах че вече ще се спи.Часът е около един през ноща. Каютата е топла, всичко е приятно.. което води до само едно – сън...

Утро. Е телефонът ми ако не ми бе толкова верен приятел вероятно би изял много сериозен удър заради идеята да ми вкара малко утринни нотки в и без това сънливата ми глава.

Студът определено е измислен за тези държави. По вътрешното радио се чува напевният глас на помоощник капитана: добро утро дами и господа. Пристигаме в пристанището след един час. Закуската е подготвена, моля заповядайте. Ъ-ъ-ъ-ъ понякога е по-добре само да се излежаваш в леглото и да не се чудиш къде да се шматкаш но след като вече съм на няма и час от пристанището в Швеция,няма какво да се мисли. Закуската е обилна като има каквото си пожелаеш.Взимаш , теглят ти грамажа и .. бон апети.

Отново е навсякъде тъмно но какво от това. Часът е 6:10 но така или иначе сме с един час вече нанякъде си и за това стомахът ми отказва упорито това което аз се опитвам да сложа в него. Е лошо няма, време колкото искаш, закусвалнички още повече.

Нашето плаващо обшежитие се намества флегматично на пристана като кит в сауна и лека полека всичко си идва на място. Хората отново решават в типично съвременен евро стил да се сгъчкат на вратата сякаш ако слязат 10 мин малко по-късно кой знае какво ще се случи. Малко стъпала, една две врати и сутрешният мраз ме лухва през лицето. По принцип нямам проблем със студа. Сега обаче.. малко потрепервам. Всичко е непознато. Толкова тъмно, хладно и непознато. Също като самите Шведи. В толкова ранна заран няма как да се види нищо , но ние бавно и уверено се отправяме към центъра. Слизайки на морската гара от ВИКИНГ ЛАЙН имате два избора. Да се качите на пътя пред вас и да чакате автобус или да хванете пеш до по централната част. В зависимост от желанията ви имате няколко избора. Да вземете кола под наем, като за целта така или иначе ви трябва близък офис който пак е в малко по централната част или да взимате навсякъде автобуса. Имайте една идея на ум че тези мили хорица ако и да знаят английски или повечето от тях да го знаят се правят на приятно разсеяни. Отделно това офицялната им валута е... кроната. Ако имате за разлика от мен любов към сметките делите всички цени на 10 и виждате цената в евро. Хубавото е че в центъра има на доста места възможност да смените евро за крони. Естествено нямате особена изгода но ако сте като мен тъпо парче да не се поинтересувате тогава..

За това постарайте се ако пътувате с такъв лайнер или на него да обмените, или предварително. За ваше добро е. Такситата са скъпи и не ви препоръчвам. Хотелите особено по празниците прилагат типично българската тактика – нека да одерем до кръв клиента. Поне за разлика от нас те го правят с вежливост и усмивка,но това така или иначе не пречи да ви боли главата и задника след това.

Друг по-удобен вариант е да намерите най-близкият инфо център. Те са сгради с голямо “i" оцветено в синьо.От там си закупувате едно картонче което е като кредитна карта с магнитна лента и е на цена от около 100 крони. Това е супер инвестиция защото дава право на безплатен градски транспорт от сорта на метро,автобуси и .. каквото още се движи в този град. Отделно това е билет за поне 20 музея и галерии. Замислете се преди да кажете нещо зашото един билет за музей е около 5-7 евро а за градски около 2. Имате сметка нали?

Наемането на кола ще ви коства 100 евро на ден без горивото.

Но аз така както обяснявам като нищо ше истина седейки на пристана,за това да продължим пеш. Завивайки на дясно следва една права улица която е около 800 метра и води директно към централните части. В часта която е до нас се виждат няколко големи платнохода които са една от атракциите на Стокхолм. Красивите бели дървени плавателни съдове са осветени отвсякъде и сякаш греят на фона на черното утринно небе. Навсякъде има украси. Нова година е все пак. Красиво. Само с тази дума мога да обясня всичко но не това е проблема.Разхождайки се по тези улици в тази мразовита утрин виждам сграда която цяла вуншна част е от стъкло. В нея се помещават няколко телекомпании както и един от офисите за европа на EIA.Геймърите веднага ще настръхнат а за останалите които нямат идея кои са те само ще отметна че това е една от най-проспериращите и актуални компании разработващи компютърни игри.

Автогарата, или едната от тях се намира в нешо като подлез. Това място е много особено зашото над него минават няколко моста,има паметници и толкова разностранно кръстовище а до него е автогарата. Всичко е като един гигантски мравуняк който се събужда за поредният ден. Все още няма и помен от слънчицето. Тъпа работа и студена най-вече ама май трябва да спра с това мрънкане. Отново няколко развлекателни кораба.

Вече навлизаме в малко по градската част. Тук в близостт до тази пристанищна част има толкова тесни улички изпълнени със стари хотелчета. Орнсаменти, метални изковки, дебели врати и много свещи. Това е тази улица рано сутрин. И отново.. спиращо дъха спокойствие и усещане за нешо приятно. На толкова спорове съм се нагледал и наслушал за нашата столица. Наслушах се и на тази пропаганда колко хубаво било да имаме 1 300 години история и колко са изпуснали европейците от това че чак сега сме в европа. Седях насред тази стара улица изпълнена в стил малък неапол и мислех. Дали е възможно. Дали аз съм прекалено впечатлен от всичко и за това не мога да мисля трезво. Едва ли. Бил съм много пъти в Русе. Е нали все пак пъпа ми е хвърлен там. Имено старата част има нещшо бегло но сравнително близко до това но .. само бегло. Не искам да обидя сънародниците си но за пореден път трябва да отбележа с мъка – това е европа, ние сме.. никъде. И отново ми идва глупавата сентенция която само на приказки говорим – ако сами си повярваме колко можем да се променим и се постараем можем за 10 години да ги задминем. Ще кажете тоя май съвсем го е убрулил вятъра на ранина. Не. И колкото повече обикалям , виждам реда, организацията добрите пътища, красивите сгради .. толкова повече се питам – а как ще се почувствам когато се прибера? Но за сега е рано за такива еднострано тъжни размисли. Ето ни в центъра. Отвсякъде са високи стари сгради. Старата част. Не съм бил в Испания и Италия ( за сега) но това силно напоня на тях. Тесни калдаръмени улички. Малки магазинчета и ресторанчета. Влизаме в една кафетерия която учудващо на ранина е отворена. Събираме малко теми за нразмисъл, обсъждаме видяното, отваряме картата и набелязваме евентуален маршрут. Вероятно тогава само съм мислил сега вече знам че всичко което се планира се проваля. Малко по-късно със съжаление научихме че.. най-интересните музеи са затворени, че повечето празнуват и че.. и да пекне слънце не значи че ще бъде топло. Отново на ход.

Улиците имат тук там малко снежец но това го отдавам като на скреж и малко влага а не на реален сняг.

Навсякъде в малко по старата част има фенери. Стари , с орнаменти и красиви. Ето ни вече пред двореца. На този широк площад има няколко сгради – двореца на принца, мисля че се казва Филип, но ако греша не ми забелязвайте, старият парламент и няколко учереждения. Изумително. Този площад с изглед към морето е като изваден от картичка. Като казвам картичка има толкова много места с картички от където можете да си купите каквито желаете но мен лично ако питате, една лятна екскурзия с камера и фотоапарат е наистина добре дошла.

Всичко което имате нужда е камера и фото. Картички.. по желание но лично за мен не бяха чак такъв първостепенен елемент за покупка.

Дворецът отвън има представителнии стражи които са.. изввинете ме за израза ама смешни. Драги ми шведски народе. Ако веднъж видите нашите стройни гвардейци и ще се постараете наистина доста. Сега се сещам за този спектакъл който около обяд те представят за смяна на караула. Е спектакъл е силно казано но е сравнително забавно. Като за туристи ама да ме прощавате „Искри” е на светлинни години над тези. Както и да е, стига с тази национална гордост. Дворецът отвън е изпълнен в кремаво охрави тонове. Статуи има на всяка крачка и като цяло всеки ръб,линия,ъгъл и подобно е изпълнено с шарки и орнаменти. Когато казвам сгради в по голямата част от старата част на този град е изпълнена в този мисля полу барокова стил. Хотели, жилищни сгради, магазини. Всичко е така. Старата част е една от гордостите на този град. Ако искате обаче да се насладите на едно по представително пътешествие,давате 240 крони и се качвате пред операта на един двуетажен автобус,който е туристическият гид за града. Обиколката трае около 2 часа и малко и представлява обиколен маршрут на всичко което е значимо и интересно. В момента в който застанете така че вдясно от вас се падат Шератон и пътя към централна гара пред вас е като картичка половината от старият град. Няколко огромни църви, мостове, и сгради влизащи в този пролив в самият град. В дясно остава останалата част и пъят към двореца.

Ако искате да се налефите на нещо красиво, обезателно посрещнете изгрева на гърба на двореца,Тази част има голям ограден площад но и едно високо изкачване което е като площадка. От нея се вижда по голямат част от този живописен залив и вие ше видите как градът се събужда.

Часът е около девет и тридесет и всичко започва да се оживява. Шопинг моловете отварят своите врати и тогава вие попадате в ..рая. Дамите особено. Такова разнообразие от изящество,кафенета от модерни до няколко масички в стил Миланско кръчме. Следващите са няколкото улици които пресичат старата и новата част и са само за разходка. Там е територията на малките дюкянчета за бомбони, шапчици и всевъзможни щуротийки и големите стъклени билдиги. Всеки има различен вскус и представа за красота но тук архитектите са се постарали да смесят толкова умело стар и нов дизайн. От големите стъклени витрини с безлично гледаши ви манекени, точно след половин пряка можете да попаднете в малките галерии и бижутерийни магазини. Като казах бижутерийни, тук имат особена почит към орнаменти, декоративни неща и каквяото се сетите от цветно стъкло.

Отделно има толква магазинчета с ювелирни съкровища. Кое ме учуди ли? – Отново не видях полиция да обикаля навсякъде,но за сметка на това видях конни полицайки, и което бе другото.. всички тези бижутерийни магазинчета и т.н. си държаха своите експонати на витрините. Няма да прибират , ключат и крият. Зашо нямам идея,но не го правят. Именнно тези непринудено осветени малки витринки те карат да се чувстваш като Пипи дългото чорапче. Иде ти да се разкрещиш от удоволствие. Също така видях отново в малко по старата част на една врата как на бравата бе вкаран вестника. И той просто си седеше там. Вие драги мои , представяте ли си например в Пловдив в старата част как на дръжката на някоя стара къща седи закачен днешният брой на 24 часа за да чака поръчващият го да се сети да си го вземе. Ако вие да , аз не. Тук.. няма просто и мислъл за такова нещо. Ех драги ми балкански синдроме. Защо така. Защо винаги с тези мисли напред. Май прекалено много съм живял на .. правилното място. Отново главата ми ще се стчупи от въртене насам натам. Над тези малки врати и прозорци надничат стауи. Толкова много.. Как тези хора подържат тези къши в такова добро сътояние остава загадка. Нямам и представа за социалната политика или за помошите или,или,или.. Те са скандинавци. Едва ли биха имали проблем. Кое ми хареса още освен сгради и пейзажи ли? – Усмивките. Толкова много усмихнати лица, Толкова много млади хора. Е не всичко е идеално и ше споделя и за нешо което определено дори и аз считайки се за сравнително толерантен и разбиращ човек малко странно реагирам. Това се случи на гарата. Седяхме за поредната порция сладко кексче и кафенце. Сега повечето от вас познавайки ме добре ще възкликнат – ти си наркоман, колко кафета си изпил там. Истината е че това капучино което правят прилича малко ан вода с какао и сметана не на кафе,и ако те изпият чаша кафе с тези размери ама с наша производна и ще колабират,но да не се отплесвам толкова. Като оставим порядъчната мърсотия която бе пред гарата и леко ме накара да се усмихна ехидно че и те не са перфектни и се натресох на гледка която за тях е може би не толкова необичайна но аз не се почувствах добре. Пред мен на една пейка и то близо до една майка с две деца седяха двама младежи които страстно си разменяха прегръдки и ласки. Това че са млади и че се обичат, хубаво. Това че го показват още повече,ама след кат и двамата са момчета на около 25-30 години.., малко.. Това не попречи да си хапна добре и да си закуся но ме канакара да се замисля. Или хората на около са твърде толерантни или тука в това общество има нещо сбъркано. Не знам.Знам за правата на хората но съдейки по тези 99% от останалите хора , това малко бе.. Но както и да е.Всеки има право свободно да бъде такъв какъвто иска стига да не пречи на останалите,и за това аз продължавам да не виждам очевидното и се отдавам на разговори.