Финландия през погледа на един Габровец

Като казах за гражданското съзнание се сетих за флага им. Има го навсякъде да се вее но по интересното е колко пари струва – би повече ни по-малко от 35 евро. Ако искаш. За това нещо и туристи не се натискат да си го взимат а изглежда и местните не се натискат толкова да го пазаруват. И тука опитват да клинчат и ако може да не платят ако може. Дори едната сутрин по радиото дискутираха че прекалено много над 10 годишни коли имало в страната. Е ми как няма да шмекеруват хората като за вноса на кола ти искат сума ти такси и не знам си какви налози. Явно и тяхното правителство не може да вдене че имат сметка да имат повече оборот отколкото от няколко легално вкарани да им скъсат гьона от такси. Кога ще се усетят вече нямам идея,но вероятно ще е малко по-бързо от нашите. Какво друго е „забавното”.Искате застраховка на колата си. Е тогава имате няколко избора – пълно, избрано или частично каско. Колкото и да ви е чудно понятието гражданска отговорност не съществува. Просто си имате застраховка и си карате. Ако недай си Боже стане нещо щетите се покриват соред застраховката която е: пълно каско – за всякакви щети и простотии, което мисля че е като цена започва от 100 и кусур евро на .. месец. И то в зависимост от типа на превозното средство и това колко години имате книжка и колко провинения имате. Което е добре. Повечко години и никакви нарушения могат да ви гарантират около 50-55% редуциране на цената. Например ако застрахователната ви сума е 2000 и плащате 100 евро, то ще си остане пак 2000 ама ще давате 50. Има и бонуси за дългогодишен клиент и тем подобни,но пак си е скъпо. Частичната е – само за сблъсък с лос(хирви на фински), пострадване от паднал предмет, или катастрофа. Иначе можете да имате оционална да речем за кражба, лос, и катастрофа. Но ако колата се запали.. сори пич и ти гориш. Е ако имате 5 години книжка и без провинения, карате кола която е нормално триврато градско автомобилче и имате застрагховка лос и катастрофа(не по ваша вина) то плащате около 25 евро на месец което може да се каже е поносимо. Или да кажем ако имате кола и на месец ви се очертават: 25-30 евро за колата за застраховката, течност за чистачките поне един литър 7 евро, за гориво около 60-70 евро за нормално пътуване (всекидневно), ток около 50 евро(ако не се топлите на ток) вода около 25 евро, телефон(нямам идея за домашен) да кажем 15 евро, кабелна 30 евро, топло(вода и парно) 80 евро, и наем ако живеете сам(отделно дето няма как да си вземете квартирите се дават с триста зора и то и там е бюрокрация и не може току да кажете искам квартира , ако и да имате парите) който е около 400-700 евро, за интернет 35-7..и айде да ви е честита сметката. Отделно за буклука такстата не се плаща веднъж в годината ами всеки месец и е около 10-15 евро.Като теглим чертата излиза има няма 1 100 евро. Е има си начини малко да се намали от тук там и начини но като цяло може да ви коства минимум 800 евро на месец само сметки ако искате всички „екстри”.

Е? Иска ли ви се социализъм. И на мен ама не на такава цена.

Сега гледайки телевизия и тяхното преповтаряне на старо предване от техният Мюзик айдъл се сещам за това каква е сегашната им победителка. Момичето е на около 24. Говори с акцент който до колкото разбирам е характерен за областа в която е израсла. Преди да стане певица и то една от твърде известните в момента и понеже толкова ме вълнува името колкото и колко е висока за това мисля(не съм сигурен) че името и е Анна Абру. По интересна е историята. Тя е била напъно нормално момиче.. шофьор на малък камион, или както ние си знаем бусовете дето зареждат магазини. Ама идоли а. Е и аз малко се озадачих в началото ама за тука си е като две и две да видиш младо нахакано момиче на около да кажем 22 или 24 да кара 5-6 тонен бордови камион.

Всички сте и сме ползвали услугите на някой дето е я водопроводчик я ел техник. Тук има нещо което е малко интересно. За жилищната част като да кажем блок има човек който отговаря за ВиК-то и човек за ел инсталацията.Но докато за ел инсталацията е само за външната част като стълбища, звънци и подобни, в редки случаи ако го помолите за нещо в самият апартамент, то ВиК човека е отговоерен за всики тръбища дето са из вас. В смисъл в апартамента ви. И кое е интересното ли? Ами те и двамата имат ключ за апартамента ви. Да , минават да кажем около 9:00 – 10:00 сутринта, звънват, отварят вратата и викат – аз съм за водата.. И ако няма отговор , си започват да си бачкат. Аз така малко бях озадачаен един ден влизаме и – аха, някакъв юнак човърка по мивката. Е понеже бяхме предупредени аз знаех. Просто като отключвахме се чу глас – човека за водата е тукааа. Хубава работа. Това ме навеежда на мисълта че ако вие сте нощна смяна да речем и спите в спалнята а има за ремонт нещо в тоалетната, тия си влизат , правят каквото трябва и си излизат. В добрият случай може и някоя бележка да оставят. Това ме навежда на една смешна история с предните ми колеги. Те били на квартира в един блок. Тука на определен период се сменят канализационните тръби и се правят тоалетните. Ама няма не искам няма недей. Дава ти се срок до седем дни да си решеш ще седиш ли у вас или ще се местиш нейде за две седмици. В смисъл не с имуществото си, просто да поседиш докато трае ремонта. И така всички се изнесли ама тези пичове нямало кой да ги прдупреди и така както си спят една заран, отварят очи и срещу тях някакви с каски и с тезии пневматичнитре чукове се ухилват и поздравяват – морро, което е като мараба, или здрасти и се нанасят в кенефа да къртят. Те така. Тука е яко няма шест пет.

Разказвайки само за работаа май е време малко да обърнем и към удоволствието. Всички обичаме бомбони, и шоколадчета. Тука да не казвам голяма дума ама са направо извратени на тема бомбони. Сега ще питате защо, и за да ви спестя това излишно напъване продължавам да обяснявам. Има бомбони всякакви. Само дето представете си бомбон посипан леко с нешо като пудра захар ама с вкус на пипер и люти чушки, солени бомбони, нещо като дъвчащи като гьон бонбони почти без вкус. Шоколадите с редуцирана сладост и масленост. Все едно ръбате кората на някое дърво. Торти и пасти , и подобни десертчета са скъпи и безвкусни. Търсите или итралиански десертчета или някакви различно произведени от холандия, швеция и финландия.Макар че в швеция като бях се нагледах на големи магазини само за бонбони ама.. пак не им вярвам. Отвън едни интересни и изглеждащи сладки а на вскус като солена велосипедна гума. Ми то нашите родопчета и марципанчета бяха хиляда пъти по хубави. За това се сещам сега как ми липсват тези старите тулумбички. Сиропирани и боза. Тука няма и помен от боза ... за съжаление. Ех понякога заран ми се иска да перна една мазна баница с една бозица ама няма. Айде баница с малко бутер тесто, италианско сирене и яйца я докарваме ама .. боза нямам как да варим в домашни условия. Храната им като цяло е странна. За това ме гледат и като полезно изкопаемо като си правя салата. Ами кажете ми какво му е хубавото да имаш малко накълцани домати и краставица с кората и толкова. Абе разбирачи такива имате турско кисело мляко, което малко се доближава до нашето като вкус. Имате краставици, орехи, копър.. чесън на прах.. а не знаете какво да го правите. Я да видите как се кефят на таратора.. Или как се цъклят като перна малко домати и краставици в една чиния , че да барна малко сиренце , маслинки и зехтинец. Ми така де.. аз салата ли ще ям или къпани зеленчуци. Те и варените картови само ги хабят. Бе барни ги на кубчета с малко лучец.. Уф.. И после имали били кухня и то здравословна. Това ме навежда на тъжните мисли за лозовиите сърми. Те и кайма нямат като хората ама поне имат ама лозови листа.. ще трябва да се чака ако на лято има.. тогава.

Разказвайки за храната се сещам колко е популярна тука породата – КЕБАБ. Има най различни от сорта на Дениз кебаб, алаба кебаб и подобни. Интересно е как тези наши комшии си кълчат на финландски езика ама това леко бръснато месо от шиш , с малко картовки и салатка се радва на почитатели и да ви кажа пълни са такива заведения. Хората имат нужда явно от малко различно ядене. Опитах им техните фински полуфабрикати минаващи за манджа – национална. Едното бе като млени бъбреци с нещо си. Смърдеше ужасно, и така и изглеждаше. Изядох половината и останалото хвърлих. А уж минавам за човек можещ да яде всичко. Сега седейки и бършещ си лигите пред компютъра си мисля за това защо няма и български ресторанти тук. По нищо няма да им отстъпваме на китайските и италианските. Дори посетил всичките мисля че както считат индийските за нещо върховно и нашите няма да са по-долу ама за съжаление си мисля че само в хелсинки има един български и то пак не съм сигурен да си призная.Но ако има се надявам да го посетя някой ден.

И така от големите играчки се сещам за раят за децата. Магазина за играчки. Но тук ще разкажа къде загубих не само 20 мин от времето си но и част от детските си мечти. Това бе в един от големиите молове или шопинг центрове където едва не получих сърдечна криза от .. кеф. Единият магазин – павилион бе за фотографско оборудване но другият бе за принадлежности, части и модели с радио управление. Като се започне от коли които са около 8 см с дистанциооно разбира се до самолети с размер около 2 метра. Невероятно изживяване. Е то и цените не бяха много народни, например един хеликоптер с размер на витлото около метър и десет бе около 1 100 евро ама цената на кефа ... си заслужаваше. Както можете и да предполож ите из магазина най-малките ‘деца’ които се разкарваха бяха около 18-19 годишни, както и мъже на по 40-50. Това хоби има подръжници и тук но като че ли не е чак толкова разпространено. Моиже би радио любителите и радио-ориентирането има повечко подръжници но няма значение. Знам че един ден ако набера смелост и кураж да дам 300 евро бих си купил или самолет и хеликоптер да си начесвам от време на време крастата. Това може би в кръга на шегата но си мисля разбира се колко много неща които имахме и бяха хубави като кръжоците в училище сега лиспват по една или друга причина за съжбаление. А това бе едно от нещата които караха децата да бъдат в училище. Уви парите и шанса май не са много на страната на училищната ни система.

Като казах магазини с удоволствие мога да ви съобщя че дори и да са европейци и на тези хорица битаците не са им чужди. Е нямат цял град като нас ама в по-малките а и не само градчета има такива мероприятия всеки съботен преди обед. Като артикули и идеи няма кой знае каквъ избор ама можете да видите характерното камионче с хотдог и наденички, парцалки, сергийки със сувенирчета. Не е толкова лошо а и както и в българия и тук това се ползва като повод да се видиш с приятели и познати ей така на разходка. За разлика от нашите обаче, след тези колкото и да е странно не остават тонове боклуци по пътя.

Като казах път,сега разбирам колко трудно е тука да ги изненада зимата. Има няма едната вечер падна малко сняг.Не повече от 2см. И по улиците и малките и големите плъзнаха трактори, тракторчета , камиончета и камионища. Всичко разрива и чисти. Така и не видях до сега ако и да имаше малко и много сняг, навяло и изоставено. Дори бе почти стопен снега единия ден предната седмица че бе има няма около 4 градуса над нулата и тогава пак камионите бяха по пътя. Разриваха .. кишата. Как пусто не ги изненадва зимата, как имат пари и организация за всичко. Ей на това не мога да намеря свестен отговор. Всъщност имам ама не ми харесва.

Гледах около 5 мин чакайки един чичка как си играеше да обикаля градинката в един парк с такова едно тракторче и се сетих как всеки гледа да спортува по един или друг начин. За това искат да е разринато и чисто. Най-характерните неща са набиващите се на очи колкоездачи и пешеходци с щеки. За колоездачите няма зима и лято и за това съм разказал ама единия ден бе около осем отвън, верно слънчево ама си бе заледено и снежно и видях една баба на поне 75 с черните цайси ухилена и на .. колело. Ей на това му се вика ентусиазъм. МОже да се е надрусала с препарати да и е топло и да забрави за артрита ама поне имаше смелост да яхне колело в това време. Другото са тези пешеходци с щеки. Тук е разпространено все едно карате ски да се подпирате на щеките ама да вървите. Без ски. Това ми бе обяснено че раздвижвало и горната част на тялото и било много полезно. Е аз още смятам че изглежда малко странно и тъпо но това си е мой проблем обвързан с нашите представи за живота и спорта или каквото е там.

Нямам спомен дали разказвах за библиотеките ама нека сега пак да се повторя. Влизайки в тази тиха осветена сграда няма как да си помислите че се намирате в селската баня. Хубаво и подредено място са и което е впечатляващо приятно имат традиционна литература на.. Български. Това че имат безплатен интеренет,и копирни услуги едно на ръка. Че ако ви трябва книга само чукват на компютъра и айде ифото е пред вас, е второ и е толкова вече характерно дори за нашите но поне третата част нямам спомен да съм виждал при нас. Това е системата с баркодове и възможността да си взимате книги без да питате никой. Как става? Влизате и си харесвате раздел. После гепите избраната книга и отивате до едно малко терминалче където има компютър и баркод четец. Поставяте в компютъра вашата читателска карта която е голяма и на вид като кредитна карта. Той ви идентифицира и ви казва колко дължите ако сте пресрочили някоя книга, какво сте взимали и какво имате да връщате евентуално. След това маркирате книгата и това чудо ви печата едно бонче като касова бележка да ви напомня кога трябва да ги върнете и си излизате. Толкова. После е лесно. Връщате книгите в едно като лента за рециклиране на амбалаж. Поставяте с баркода нагоре и системата реагира. Като приключите натискате едно копче и имаате пак фишче с името, часа и картата какво сте върнали. Толкова. Ако искате да имате повече информация или въпроси а смятате че системата е сложна за вас, то отивате на гишетата, там човека ви обяснява най-нагледно за какво става въпрос, намира заглавието което ви трябва ако желаете и се изнасяте

Хубаво, ефикасно и лесно. Не че аз съм бил скоро в нашенска ама поне до миналата година лятото нямам спомен да е било така. В това отношение са доста развити да се каже. Малко като че ли представям нещата все едно сега падам от клона но за човек посещавал нашите мили родни такива, това мисля че е един плюс. Улеснение един вид за всички. После на служителя се дава инфо – ред, зала, полица , където си седи книгата и толкова.

Сещайки се за улеснението се сещам за това как се дарява кръв тука. Лесно.Дори повече от лесно но има малък проблем, подробност или каквото е там. Тук има само едно барче със закуска и толкова. Едно сокче с нещо и довиждане. Няма шоколади,няма пари няма и дни. Дозата е 350мл. Аз още не съм се подлагал да проявявам милпсърдие давайки,но определено те имат такава кампания щото колкото ид а са сърцати и обичливи финландците не горят от желание да ходят там. Ей за това малко съм горд че ние сме малко по-редовни в това отношение. Поне така си мисля де,но може и да греша.

Пазаруване от каталог. Всички сме го правили. Само че тука видях нещо интересно. Например пращате заявка за дрехи. Харесаното пристига за сметка на магазина , като вътре има бележка и сак с адрес ако нещо не ти харесва да го върнеш до 14 дена. Няма проблем. Като отново връщането е за твоя сметка. Помня как си бях купил от джар компютърс софия монитор.Понеже съм в габрово доставката бе за моя сметка. Договора изряден. Е да ма се прецака нещо пущината. Е в договора пише че за моя сметка е транспорта а те отстраняват до две седмици проблема в сервиз. Ако не могат сменят с нов. И така този монитор странно на всеки 9-10 дена като ми го върнеха все не бе добре с един и същ проблем. В гаранционната карта писано че едва ли не сменено всичко в него ама пак прецакан. И така като го пратих за седми път като дори единия ми върнаха не моя ами някакъв друг че едно разхождане бе за моя сметка на чужд монитор в крайна сметка си го взеха и ми дадоха някакъв на една година ама по-скъп но рециклиран за сметка на това. Е добичето изкара доста около 4 години мисля,но се сещам за това как е при нас и как е тук.

Ще поживея още и ще науча, а и ще споделя най-вече...

Част 14
Доста от вас читателската аудитория на тези несвързани писания имат книжка,включително и аз и то не само тази жълтата..ами и една такава дето дава право да движите един тенекиен кафез с четири гуми насам натам.

Тук колкото и да не ви се вярва също има шофьорски курсове.Шегувам се,естествено че ще има такива курсове но каква е разликата между нашите и тези тук.Тук са около 30-40 часа.Колите нямат за разлика от нашите това голямо „У” закачено нейде си а само едно триъгълниче отзад на багажника с размер около 10см и надписа ‘autokoulu – еди си кое’ и толкова. Ако не се зачетеш няма как и да разбереш че това е учебен автомобил. Точно тук идва и огромната разлика между нас и тези хора тук. Разказвал съм много за начина им на движение и факта че са сравнително спокойни шофьори и за това няма да чуете някой да псува(е поне не и да свали прозореца и да се развика като хамалин). Цените са за камион около 2 000 евро, а за коло около 1 100-1 200 в зависимост от града. Има обаче една тънка и сравнително приятна особеност която може би няма да се появи скоро на нашите териториални ширини. Това е номера да ви учи тате,бате или гаджето как да карате кола. За целта се ходи на един тест,ако го издържите тогава ви се дава едно удостоверение че можете да учите еди си кой за еди си какъв период(мисля че е около 2 години давноста) и след това купувате вторият чифт педали и вашата семейна кола се превръща с тяхна помощ и едно триъгълниче в учебно помагало. Това може да се каже е едно от добрите неща които предлага техният закон,който аз за съжаление все още не съм чел че да не ме изненадат нейде насред пътя полицаите. Сега описвайки тези неща се сещам и за една друга малка и не до там малка идея за нещо коет трябва да знаете на всяка цена идвайки с кола тук – нямате право да минавате на кръстовище на..жълто. Е ако ви хване трафика когато сте в средата на кръстовището няма да спрете разбира се но светне ли жълтото а вие сте на метри от бялата лента където се предполага че чаката зелена светлина и си продължите – имате фиш. На кръстовища в големите градове има камери,а иначе .. полицията се грижи за това от време на време да резне зелката на някой тарикат.

Като казах за движение,коли и т.н. сега се сещам и за нещо което забелязах и това са малките двуцилиндрови мопети.Или иначе казано това е кола която не вдига повече от 50км в час, има огромен триъгълник на задното стъкло целящ да привлече вниманието и за това чудо на техниката вие имате нужда да имате 16 години за да го карате. Смешно или не тук тези микро автомобилчета се редват на изключителна популярност.

Знаме. Всички знаем какво е знаме и че се слага в повечето случаи на официални празници.За България признавам си нямам и идея но имам спомен че на доста места флага си седи през цялото време,а тук няма как да стане.По простата причина че ако някой забрави флага да седи през ноща това се счита за гавра с институцията и държавата и коства на неразумният нарушител солидна глоба което бързо ще изпари всякаква идея за забравяне ей така.

Боклуците. Това мисля че е болна тема не само за софиянци а като цяло за цялата ни страна. Всеки хвърля където каквото и както му падне.Тук в по големите градове имате кофи за разделно събиране.Картон, обикновена хартия/брошури, стъкло , метал, хранителни продукти като обелки,плодове и т.н както и всичко останало.

В селцата и малките градчета са си с една кофа за смет но задължително трябва да са в торба.Ако просто си изсипете боклука в кофата до улицата и тя така ще си и остане. Изгъзици или не няма да я вземат и толкова. Как ще си я изхвърляте след това си е ваш проблем. Тук там можете около контейнерите да видите по някой и друг боклук но това не значи тази свинщина която е при нас. Вече обиколих доста и да видях сума ти и малки пътища които криволичат в гората направо или места и пущиняци покрай селцата и малките поселища но никъде, повтарям за сега никъде не видях някой да си е изхвърлил строителните отпадъци ей така на камара накрая на гората. Може би това да съм го писал и преди но определено е сравнително впечатляващо за наивен турист като мен.

Вече след стопният сняг лъсна и друга картинка, фасове по земята, лоши пътища, в смисъл такива които са само с чакъл и с дупки по тях,но в общи линии като инфраструктура бива и е в пъти по-добре от нашата. Другото което вече прави впеатление е че към днешна дата се съмва около 5:30-6:00 и се мръква около 20:30-50, тоест денят порасна и за разлика от студената и мрачна страна която бе през зимата сега с пролетното слънчице и вече около 14 градуса над нулата,в комбинация с това слънчице вече взе да заприличва на нещо.

Заедно със слънчицето хубавото време се появиха и другите приятни за хората удоволствия – кафе на открито и каране на мотор. Тук се нагледах на всякакви мотори както и в българия. Хубави, не до там в приличен вид, ретро, нови, малки , големи.. всякакви. Мотористите бяха като почнеш от тези 14-16 годишни хлапета до .. честно да си призная нямам идея колко но знам че има и доста възрастни мотористи ентусиасти тук. Клубове? Е предполагам че като навсякъде по света и тези имат но нито съм видял някой от тези каращи харлей или подобни чопъри или пистови да носи на гърба си някаква емблема но задължителното което видях по пътищата водачите на големите мотори винаги се поздравяваха – задължително. Е тези малуганите с 50-80 кубиковите мопедчета и ендурота не се поздравяват един друг но за останалите батковци в горната категория е явно повече от традиция.

И понеже сега е техният празник Иистър, което се свързва с великденският заек и яйцата има цели 4 дена почивни. Едни събота и неделя,петък и понеделник. Именно за това както и това хубаво пролетно време карат хората да се хванат да попътуват. Е това бе и добре дошло и за мен.Нали са казали умните – гъз път да види,та и аз се понесох да видя свят. Дестинация – Тампере. Това е един от големите градове на Финландия и дори има летище. Хубавото е че от това летище има лятно време директни полети до Бургас, както и евтини чартъри, около 95 евро до Лондон, което ме навежда на мисълта че може ако се отвори към края на лятото или през лятото малко възможност,може и аз да видя какво е там отвъд Ламанша ама да не се отплесвам толкова че първо лятото е далеч все още а и аз нали пътувам с колата – ще се хаалосам нейде ако се размечтая толкова.

Път. Тук вече мога да кажа че съм наистина щастлив. Тия фенове не се стараят да избикалят баирите или да направят пътя да минава успоредно , с мост или както и да е там ами има на места до 7-8% наклон. Усещането е подобно на това че се пускаш по ски писта с кола. Супер изживяване, само дето в най ниската част има кръстовище с ограничение на скороста. Като цяло на по-добрите пътища знака ограничение 80км е заменен заради настъпването на летният сезон със знак 100км. Евала. Просто е безумие път който е прав и се вижда на километри напред да има само 80км ограничение. Покарах и на магистралата им ама там нали е 120 ограничението а и е само на места..та разликата не е осезаема толкова. Път , път и пак път. Около теб прелитат хубави къщички в стил лятна виличка, борови и брезови гори. Лека полека започвам да разбирам защо тези ентусиасти яхнаха моторите при първият удобен момент. Наистина изживяването би било малко по-различно ако си на две колела но аз и така съм си доволен. Така минавайки и прелитайки покрай градчета и селца се озоваваме в един град носещ странното име – Parola. Сега ще кажете че е име като име и е само съвпадение нищо забележително. Е забележителното е във факта че това е...военен град. Подобен на нашият – Симеоновград, или както ние си го знаем Марица , да речем. Около една военна база се е разрастнал и се превърнал в град. Близо до него се оказа че има и нещо като автомобилен музей. Тука музеи бол но да си призная вътре няма нищо интересно. Оказа се че и в този няма нищо зъбележително. Отвън се вижда една огромна сграда и ти си казваш – е тука няма начин да няма нещо интересно. Единственото което бе интересно вътре бе... един понтиак от 70-те който е от тези огромни 7 литрови спортни купета.Другото.. вяло. В началото ни в клин ни в ръкав ви посреща изложба на това как се е развивало училището във финландия.В смисъл имитации на откъс от класна стая от 18,19 и 20 век , малко изложбена площ с книжки(повечето от 50-60 години на нашият век, и след това авто изложба.Един тролей от 30-те и един форд Т правят изложбата малко по интересна.Останалите дстасун от 79,форд ескорт от 86,жигули, един предшественик на полския фиат и няколко битъла не могат да те накарат да се накефиш че си в авто музей. Предният за който разказах бе в пъти по забавен и нетересен,но там цената бе 7 евро а тук само 5.