Финландия през погледа на един Габровец



страница8/21
Дата23.02.2017
Размер2.92 Mb.
#15540
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21

Продължаваме напред. Вече скучните гори са заменени тук там с езера. Огромни езера. Следващата цел е НОКИЯ. Е тук драги ми читателю не само марката мобилни телефони носи това име. Има цял град,местност и какво ли не с това име. Там близо до това малко градче се намира ЕДЕН.Това е спа център с хотел и процедури и нещо като аква парк. Интересното е че нещо като добър басейн за плуване има отвън, и до него се стига през един воден тунел от вътрешната част на аква парка но като цяло басейн за плуване няма. Останалата част е една голяма пързалка,ресторант част, и голям басейн който е за плацикане и там на всеки кръгъл час има вълни.Не е кой знае какво но и цената не е малка – 14 евро за възрастни за цял ден.Хотелската част започва от 80 евро за единична стая но интересно всичко бе фраш заради почивните дни. Всеки който е мераклия да разгледа виртуалното инфо тук : http://www.tripadvisor.com/Hotel_Review-g776234-d280802-Reviews-Spa_Hotel_Rantasipi_Eden-Nokia_Western_Finland.html

След като моя милост и копания се наплацикахме продължихме по магистралата за следващата цел.

Сега е момента да спомена какво се яде на този национален техен празник. На практика всичко и така и не разбрах от толкова месо и картофи дали имат нещо специално или просто трябва да има вечеря със семейството но едното нещо с което тук се гордеят е МАММИ.Това е нещо подобно на нашият шипков мармалад но до колкот разбрах се приготвяло от бирена мая.Не съм 100% сигурен но и те са съгласни че прилича на лайно. В интересн на истината това е едно кафяво чудо,което е сладко трапчиво и е точно като лай.. като мармалад да кажем. За нас като българи едва ли би бил кой знае какъв деликатес или кой знае какво чудо но те си го харесват твърде много и го уважават. За това един съвет от мен към всеки решил да посети страната – шеги и подценяване на сауната,мами-то и салмияки(техните солени-пиперливи бонбони) би ги раздразнило и няма да имате плюсче към вашето досие така да се каже..

И така около 6 вечерта сме в набелязаният град. От първите впечатления които имам – това е един красив, средно голям европейски град. Старата градска част е много красива и създава усещането за европейска култура. Не го казвам защото толкова чак съм антибългаризиран.Напротив. Смятам че ние също имаме с какво да се гордеем и то дори повече от тях но това наистина е хубаво градче. Заповядайте на адрес : http://picasaweb.google.com/kovachev.svetoslav/Tampere и там ще намерите мъничко снимчици от това местенце.



Какво се набива на очи – индустриалната част почти в сърцето на града, старите сгради строени може би в началото на миналият век и няколкото красиви църкви. Целият град е изпълнен с множество култури като всеки един град. Музика на живо, пънкари и пияни младежи. Обвити с чаршафи и чалми тъмнокожи хора, весели и ухилени японци, африкански студенти с каскет на една страна. Улиците са пълни с магазини и заведения но едното от нещата които създават една неповторима атмосфера са вечерните светлини. Тогава малките улички който са в центъра са изпълнени с живот, и ако и да е малко хладно все още хората са готови да жертват малко от топлия уют и да се разходят на чист въздух. Всичките тези красиви и изпълнени с живот моменти бяха рязко прекъснати от едно странно виене на цигулка.Тоест на моят стомах което вече бе ясен признак че е време да се спре да се хапне нещо,но първо да се настаним в хотел а след това да мислим за ядене. И тъй като и тук цените да кажем бяха с едни такива странни числа в тях, особено за тези в централната част, интернет проучването показа едно местенце не много далеч от града на ниска цена така да се каже. Любопитното поне за мен бе че това е първият хотел без.. видим персонал. Резервацията и плащането става по интернет. Плаща се и ти се праща на пощата една парола. Едни 5 числа код и .. толкова, като ти се напомня че това ти е ключа и трябва да се пази на сигурно място. Хм.. хубаво.Вече на място видяхме каква е ситуацията. Това е малко или много една къща.Три етажа и по окколо 10 стаи на етаж. На входната врата вкарваш кода, след това на още една след ня врата отново, на вратата на стаята отново същият код и си .. вътре. Няма рецепция,персонал,охрана или каквото е там. Чисто и просто... все едно си си в къщи. Тук всички хотели са от с резервация от 15 на текущият ден до 12 на следващият. Толкова. Искаш не искаш толкова ти се полага. Планиране на следващият ден и айде на ресторант. Ресторанти бол ама в повечето все китайска, мексиканска и каква ли не храна. Абе джанам дай да хапнем нещо местно и традиционно. Изборът ни се спира на малко заведение в близост до центъра. Цени народни от 8 – 30 евро в зависимост от деликатеса.Е аз си поръчвам някаква мексиканска чудесия дето имала малко пиперливост из нея за около 12 евро.. Голямо прекарване. Подлъган от рекламата че това е картовки с два вида мръвка аз чакам настървен на една чаша фанта да видим какво ще дойде а то пристига едно като палачинка вътре пълно с ориз , мръвка отгоре колкото да има за декорация нещо и картофки колкото едно дете в детската градина може да изяде за 20 мин и толкова. Абе че съм се прекарал е явно , ама следващата страстна прегръдка от страна на Мърфи бе с лютичкото сосче. Това бе толкова адски люто че чак сълзи ми потекоха. Хем ми бе смешно че дори не опитах леко преди да се засилвам да топя в тази органична химия ами на всичкото отгоре ще ям едно нищо. Криво ляво вечерята мина някак си и тогава обиколихме из улиците. На един от ъглите близо до гарата имаше стар циганин с една циганка да свири на акордеон и да пеят нещо си. МИсля си – гледай ромънците до къде са стигнали вече.. и сгреших. На следващият ден същият бе в центъра и пееше джалем джалем.Ха.. Колегата дето бе с нас го запита – абе ти българин ли си на български, а той се изхили и каза – не съм , циганин съм. Брей какво нещо е светът. На майната си намираме.. нашенски ром да пее и свири.Определно човечеца бе над 50те и определено бе твърдо решил ако и тази държава да е една от страните с високи цени и стандарт да се установи тук. Чувал съм че тукашните цигани имат някакви ваимоотношения с такива одващи отвън роми и май им уреждат места да свирят и пеят като ги разкарвата насам натам а те и дават процент от изкараното. Не съм наясно защото няма кого да попиташ но и тук явно черната мафия си има развитие.

От многото музеи които предлага града, избора се сви до няколко.Музей на индустриализацията, шпионски музей и един посветен с текуща изложба на Астерикс и Обеликс.

Последният се оказа чисто и просто подредена изложба на картинки и графики с тези герои.Като цяло това си бе чисто място за забавление на децата,но не и за възрастни. Шпионският музей също като за 6 евро бе една мазичка с размери на детска столова, където имаше няколко интересни екземпляра на мини камери, малко информация за велики персонажи които са свързани с историята на шпионажа малко техника от втората световна война като криптиращи машини и т.н. и като цяло отново бе нещо малко постно но поне е разнобразие.

В музеят на индустриализацията може да се види едно .. нищо. Експозицията посветена на дървообработващата промишленост се състои в няколко снимки, малко издялани от дърво фигури и с това съм съгласен малко архивни филмчета посветени на това как се е събирал дървеният материал преди и сега. Текстилната експозиция бе малко по-интересна с повечко неща за гледане,машини,автомати и история на производството на текстил в страната.

За мен като техничар най-голям интерес предтсвляваше музея на парните машини и аз с нетърпение чаках тази част. Отново това бе хем инетересно хем..не толкова. Всъщност това предтсавляваше една огромна парна машина която е задвижвала повечето машини в тази фабрика. Интересното е че това е първата монтирана машина, тя е швейцарска и е от 19век. Маховикът движещ въжетата е около 10-12 метра и като цяло тази огромна купчина желяз всява респект. Оказа се че за тези машини аз знам малко повечко дори от представителката намузея която обясняваше това онова..но все пак това си оставана най-забавната част от цяката екскурзия. Това което разбирам е че тази страна колкото по няма паметници и история толкова те се опитват от всяка местност каъмче и какво ли не да изградят места за туризъм и да печелят. Ние за съжаление имаме историята, имаме артефактите имаме и материалите а.. не можем да съомеем да ги използваме. Няма да питам защо, тъй като за хубаво или лошо аз съм ..българин и малко или много съм наясно със значението на нашата толкова хубав израз – ще видим.
Част 15
Топло и пак топло.. Сега вече в началото на лятото така да се каже има коренна промяна в тази наглед толкова студена и скучна страна.Измина време и дали неусетно или не всичко се покри с нежният зелен килим.Всичко живо ще е пернато се посира да пее.В пряк и преносен смисъл. Това по някакъв начин ми напомня за България. Естествено съпоставка няма и не може да има но това че всичко е зелено, че се усеща миризмата на цъфнали растения...е повече от приятно. Дава една волност на духа едно... и тука трябва да набия яко спирачките. Добере че като за италианска недомислица,тоя фиат дето карам в момента има малко или много хубави спирачки.

Насред пътя като някой важен господин се изтъпанил един..фазан. Сега ще кажете де го намери пък ти тоя фазан. Тук в полята има колкото искате животинки и каквито се сетите изненади на пътя. То не бяха зайците дето бягат като гламави току пред колата, то не бяха нахаканите фазани дето даже не се осмеляват и да се размърдат повечко, чайките дето вдигат шум и кендзат навред. Идилия. Красивото лека полека навлиза.

Случи се така че преди няколко дни народът братски социалистически на Финландия имаше празник.Та цели 4 дена свободни.Два от тях изкарах в обикаляне из района и запознаване с природахрасталаци и каквото дойде там. Езера и кражбрежия. Тук както описах нейде из по началните словоплетни всеки малко или много замогнал се си купува лодка. Първоначално аз бях малко скептиен за тези корита,да не кажа много.С напредването на хубавото време във всяко едно от тези малки пристанища и заливчета взе да се пълни млалко по малко с живот. Хората живеещи около морето биха ме разбрали малко по-добре за какво говоря. И така запасен с малко вода, шоколад, цял резервоар започваме нашата екскурзия посока Лайтила.

Лайтила е малко градче отдалечено на около 30км от мястото където живея по принцип. Като размер е ..хм..Ей това вече е наистина трудно да се определи. Тук всеки по голям град се различава по това че вие виждате център,силно изразена централна част като магазини, площад и подобно. По тези покзатели това е.. село. Няколко големи магазина от веригата S/K-market което ще рече тяхната си „Зорница”. Една църква, център за възрастни хора и един музей посветена на ветераните от втората световна война и къщи пръснати като отряд преди диверсия. Пътят е хубав и прав и вече на все повече места ограниченията от 80 са сменени на 100км което не пречи да има заспали Гани дето карат с 70-75 и да се чудиш от къде да зи задминеш.

Тук няма никакво правило летен или зимен сезон. Караш си на фарове нон стоп. Имало е преди около 10 години идея да е на сезони като гумите, но нещо инцидентите или други неща провокират да си остане пак в сила старата директива – шофираш ли, караш на фарове.Няма ден няма нощ. Всъщност последното за деня и ноща вече е силно размито понятие. Сега си лягам по светло и ставам по светло. Да кажем че слънцето изгрява около 4:00 и залязва ако може така да се каже около 11:20 вечерта. В този период от годината е светло около 22:00 както при нас около 17:00 следобед. Почти тъмно е около един през ноща, и около три и малкозапочва да се зазорява..и то така да се каже имаме все още нощ.След малко време в средата на лятото няма да има и толкова.Леко се заздрачава и после.. пак ден. Та в този таака слънчев и топъл дори по нашите стандарти(18 градуса) ден обикалям и зяпам. Дървета – малко ябълка и още някакви дето ги опреличавам на череши но не съм уверен. Цъфнали. Люляк има тук там и така се е размирисал че.. се сещам за „Люляка ми замириса”. Бе китки , миризми и друго си имаме и в българско.Тук има нещо друго. Съвсем без да искам понеже забравих да взема нормалното за всяка кола – карта, аз се натрисам като прасе в теменужки в една област където къща се вижда на около 10 мин път.. но с нещо което е наистина красиво. Лъкатушещ път около крайбрежието, на места с мостчета които са толкова широки че едвам двама пияни колоездачи да се разминат.Ниски цъфнали храсти, брези, и зелена трева. Малки заливчета и няколко къмпинга бяха другите неща които се редуваха. Въпреки че вечерно време е относително хладно, ако и морето да е не повече от +8°С до +10°С градуса в тези къмпинги бе пълно с каравани и хора които се радваха на плажа и дори да се цамбуркат в морето.

С натъпването на лятото се променя и още нещо – започват културните събития или тетрални фестивали и концерти. В района ми има няколко значими феста – единия е посветен на джаза и е подобно на този в Банско, и един който е посветен на поп и рок музиката. Тази година ще „забиват” групи като Nightwish, Metallica, Dafy, Tom Johnes.. и кой ли не от западните ”чалга” изпълнители.

Минавайки през тези малки заселени райони се нагледах на стари къщи. Сега осъзнавам защо колкото и да искат нямат кой знае какви исторически доказателства. Повечето от строежите са изпълнявани от дърво, което както сами се сещате е твърде нетраен носител.

Другото което така и не мога да разбера още в културата им е манията за .. самостоятелност. Какво визирам ли?

Описвайки по-горе колко време е ден и клко нощ,повечето от вас си казват – е тия или ще са на мястото да скубят трева и да подрежат овошките или че ще има да обикалят барове и подобни по цял ден.. и ще сбъркате. Стане ли петъчен ден и тръгват към малките си вилички които са по бреговете на езерата или из провинцията за да са.. сами. При огромната територия която имат и население само 5 милиона манията им е.. да са сами. За това има толкова места където можете да срещнете до пътя само една пощенска кутия и някъде в гората водещ път към къщата. Такива са те. Ако има парти е сравнително с тиха музика, малко ядене и пиене, което не изключва напиване и .. след 2-3 часа всеки които от където е.

По една или друга случайност бях на няколко юбилея. Един на 10 годишно дете, на един 60 годишен веселяк и на 80-годишнината на едно бабе. Те аз нали съм си наше комунистическо галенече свикнало с банкетите викам си няма да ям цял ден та да се напукам с мръвки и сладко. Тъй.. мръвка имаше в лицето на някаква „маккара” тук така се казвва салам влязал по съвместителство с нещо малко в едни малки сандвичета и малко кафенце. Добри приказки и след час и половина всички по къщите. Нямам идея кое точно имат за голямо забавление. Имат фестивали и други общи събития където вече има като нашенската скара на открито, наливна бира и разни забавления за децата, включително и малко озадачаващото за мен тук – захарен памук на клечка.

Петъчен ден след 12 рядко можете да видите хора по улиците ако и да е светло и топло достатъчно,но определено е доста по живо през деня за разлика от студената и неприветлива зима.

Балове.. Такова нещо като бал – няма. Не че тук не се насвиркват младежите по случай дипломирането си, дори напротив. Мили ми български читателю приятелю – свинщината, вандализма и каквото се сетиш характерно за напият край си го има и тук. Друго което не очаквах да видя е например как в един магазин изискан човек на около 60 както си говореше с продавача се уригна звучно и после продължиха да си говорят а тези около него дори не забелязаха какво направи сякаш точно в този момент бяха получили тотална аневризма или светлинно-звуков удър. С интерес забелязах че това е твърде разпространено тук и ако и да не е много културно те си се извиняват и толкова. Но сега след тази изключително полезна информация да продължа с абитюрентите.Както казах няма балове, рокли и чудесии. Имат когато се дипломират събирания в училищата, танци – ако се организират но няма нашето безмислено пръскане на пари като за сватба. Точно обратното.Има специален ден на който празнуват и честват училището което е подобно на нашият 24 май. Тогава всички и завършващи и заввършили слагат шапките. Ха сега шах и мат – за кви шапки говори тоя аджеба а? Бели фуражки. Някои са с пискюлче някои не. Точно това е деня когато всеки завършил колеж,гиманзия, техническо училище има такава и я носи цял ден, независимо дали е на 20 или 82.Целта е да се покаже че е образован.Че има колеж и т.н. Това е вид празнично събитие да се почете дипломирането. Хората пийват на тревата по малко шампанско, събират се и си разправят спомени. Това е времето да се видите със съученици и съвипускници. Тук идва и забавната част. Няма униформи а всички млади имат гащеризони. Същите като дозайн които ползват състезателите и монтьорите. Широки крачоли, и с цип по цялата предна част. Сещате се, приличащи на риза и панталон зашити по средата и цип. В зависимост от училището, тип и т.н. биват червени, зелени, сини, бели и не знам защо за учителските паралелки е .. жълт ?! То верно че да си учител в днещно време трябва да си малко.. може би... ама чак и костюм. Това прави всички деца .. еднакви. Тук много бедни са само имигрантите и евентуално хора от дълбоката централна провинция,но да кажем 80% са си средна производствена капиталистическа средна класа – демек буржоа. Въпреки това всеки ученик има за периода на слеедването си такава „униформа” която грижливо е окичвана с значки, нашивки и какво ли не.. и когато видите това цветно множество няма да останете равнодушни. Създава се една атмосфера на къмпинг – лагер и само им липсват китарите и да почват да припяват песните на „Тангра” и „Щурците” както бе с нашето комсомолско сдружение едно време. Цветно, весело, забавно.

Като казах за тези дни видях и обратната страна на медала, изразяваща се в почупени стъкла, разхвърляни бутилки и то не само от подрастващият елит на нацията. Смях се от сърце когато видях един костюмиран господин който на външен вид изглеждаше като човек от фондовата борса или минимум шеф на отдел който едвам се подпираше на половинката си, след което се засили до един храст насред центъра в близост до хесбургер, някаква тяхна версия подобна на макдоналдс, и си се изпика пред слисаните погледи на повечето в заведението. Така е тука. Почти не се учудвам вече ако в малко по крайните квартали видя да спре някой камион или бус,пича слиза нахакано отива пред радиатора застава с лиице към него изпикава се и си се качва и продължава.Така де няма само да обвинявате Габровците че били стиснати.. и тука 1 евро си е едно евро..що да го пилеем за тоалетна.

Като казах шофьори ще ви разкажа за Сашо. Сашо е тираджия.Един от многото българи пътуващи по белия свят по работа. Та естествено фирмата за която работи може да си позволи да купи камион за 100 000 евро ама няма барем един GPS да сложи, та тоя симпатяга седеше и се чешеше по главата пред една голяма карта на входа на града ни и аз гледам български тир и понеже тука не се презкачаме в района много българи викам си що не взема да проведа една културно-лафеща среща с силна патриотична насоченост. Да ама нали колата която карам с финландски номер.. та спирам аз, смъквам прозореца и тъкмо да кажа нещо.. той ме доближава и пита:



  • Do you speak English, I wish ask about.. (говорите ли Английски..искам да питам за..)

  • Yes, but think in Bulgarian is more easy (да, но мисля на българские по-лесно)

При което продължавам на български.. Човека се ухили , полафихме малко и аз му показах адреса където трябваше да отиде. Дори и да не съм го срещнал и да не съм говорил.. а само като видях камиона с българска насред ничията финландска земя и ми стана драго. Знам че може да прозвучи тъпо но някак си дори нещо малко като вестник, регистрация или новина те кара да се усмихнеш и да се почувстваш добре – защо ли? Може би защото така или иначе си оставаме българи по душа каквото и да се получава където и да сме. А аз съм горд с родината и корените си ..

Част 16
„И за България като за България”.. имаше нещо аналогично от покойният вече проф. Марко Семов. За мое голямо съжаление аз съм твърде далеч от него като писателски възможности но някак си идеологично искам да опиша краткото си завръщане в милата ми родина.

Все още Финландска земя скърца под вече поизносените ми чепици но аз с радост очаквам полета който ще доведе задникът и и малко багаж на българска земя. Странно нещо е интернет. Малко ровичкане в него и можете да си уредите каквото поискате и да намерите нужната информация. Предполагам с това не казвам нищо ново и вече сте отегчени до смърт ако и да сте минали само един два реда, но все пак ми позволете да потанцувам по нервната ви система с още мъничко безполезна информация.

Тъй като съм си чист българин, викам си нека започнем с еър българия.Нали все някой казва че трябвало да се стимулира родното. Хубаво ама за тия хубостници летище Хелзинки не съществъва като понятие. И тук идва първият странен факт който ми се набива пред погледа като муха виненка в окото на моторист. Как е възможно във финландската страница на българия еър да съществуват полети хелзинки-българия и обратно, и не стига това ами даже и почивки има. Въпреки това цени от около 320-360 евро за билет не ме устройват нещо, особено за габровец като мен си е кощунство да купя билет на цената на някой опел аскона с газова уредба. Минавам на план „б”. Обиколка на всички познати авио компании и... дърво. Най-ниската оферта бе за 390 евро от Малев.

Сещам се за един много интересен чисто български патент когато имаме някакво затруднение в избор на нещо, ние българите имаме две задължителни процедури – задаване на въпроса : ами сега? И последващо бъркане в носа с надеждата мисълта да се отпуши и да текне така да се каже...

Минавайки през тези две българщини, аз някак си намирам решение на моя проблем като започвам да преравям тукашните фирми предлагащи ваканция по нашите ширини. И тук следва нов шамар през лицето. Можете да намерите почивки да кажем на албена за 10 дена , включени в цената билети за самолет, 10 нощувки, закуски и вечери за цена от около 520 евро. 7 дена на Созопол с билетите и без включени „екстри” ще ви струват 310-20 евро, и най-странното е 5 дена с билетите пак по нашето черноморие за ... 199 евро. Ми то гледайки излиза че аз да си купя само този пакет за 199 евро и да ползвам полета пак ще ми е в пъти по евтино от тези 400 евро на луфтханза. Отивам аз в близък офис на компанията и там една усмихната и приказлива кака ми обяснява че тоя номер няма да мине че за периода дето искам аз да фъркам видиш ли пилето било пълно и така за моя милост има само два варианта. Да изчакам 2 седмици или да платя 230 евро само за билет и толкова. Е то някой да е видял българин да му е кеф да чака особено ако няма търпение вече. Речено сторено и в прекрасната събота 4 дена по късно аз съм в чартера на еър финландия за Варна. Има няма два часа и малко и вече колелетата на този метален кафез стържеха старият асфалт на българското летище.

Факта че когато тръгвах оставих дъждовно време с вятър и около +14°С а милата татковина ни посрещна с има няма +32°С мисля че се подразбира от самосебе си. И така моя мислост вече на твърд български чернозем или каквото там се въди из тези околия на китната ни родина.

Все съм се чудел какво толкова негодуват или искат туристите или хората идващи в този регион на балканският полуостров, но когато видях на самото летище чендж бюро сменящо официално еврото за 1.60лв и туристите се редяха на опашка да сменят, как красивите български момичета имащи грижата да посрещат групите отегчени пушеха пред аерогарата и обменях реплики – тия овце няма ли най-накрая да идват, бездомните кучета и какво ли не някак ми навяха сантиментални спомени. Вече съм си в къщи. Очуканият автобус 409 със сърдитата контрольорка коя почти ми се накара за моето нахалство да питам къде трябва да сляза за автогарата сякаш всеки качил се трябва да познава Варна като пръстите на ръката си, никак не смутиха вътрешната ми радост. Вкъщи, отново в къщи... Верно хората са казали че камъкът си тежи на мястото, но някак си ние май само около камъни живеем. Мърсотията, бездомните животни, хората ровещи в контейнерите и дразнещо подвикащите таксиджии някак си не би трябвло да ме смущава, но видял какво е там... отвът... някак си малко ми подразни окото. Седях чакайки автобуса за моя град и гледах хората. Забързани, флегматични, почти крещящи по телефона или хубавите стройни момичета който видимо оскъдно облечени искаха да покажат на околните че все пак са успели да запазят стройна фигура на фона на зимните месеци. Седях тогава както и седмици по късно и размишлявах как е възможно Господ да ни даде късче от рая а ние да не успяваме за се възползваме от това. Знам че ще прозвучи глупаво но за толкова години ако и нищо да не ни е наред, ако и да не стигат парите това не ни оправдава изядайки си закуската да хвърлим хартиите на земята, изпушвайки цигарата да стъпчем фаса на спирката с крак и да се качим в автобуса. Да не ползваме клаксона на всеки сфетофар, да не желаем да влизаме в интимни отношения с майката на всеки блъснал се неволно в нас в автобуса. Малко ни трябва в тези елементарни неща за да се доближим до това което заслужаваме да бъдем.


Каталог: ~ermacon5 -> longgo -> fp-content -> attachs


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница